Решение № 14340 от 17.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17011/2024 г.

Производството по делото е образувано по кумулативно съединени осъдителни искове н а ССОС „F“ в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С, ул. АЙ №17, срещу А. С. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: град С, СО - град С, ул. •••, вход Ф, ап. 5- F- L.,

• по чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновление“, дължими съгласно Решение по т. 2, обективирано в Протокол от заседание на Общото събрание на собствениците в ЕС от 30.08.2021г., в размер на 14,37 лева (непогасен остатък след частично плащане) за период от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г; и по 26,84 лева за всеки месец в периода от 01.10.2021 г., до 30.04.2022г. и в периода от 01.09.2023г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г до окончателното изплащане на сумите;

• по чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за такси за управление и поддръжка на общите части от по 194,06 лева за всеки месец за периода от октомври 2021 г. до декември 2022 г. включително, и за периода от март 2023 г. до март 2024 г. включително, дължими на основание Решение по т. 2, обективирано в Протокол от заседание на Общото събрание на собствениците в ЕС от 30.08.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г до окончателното изплащане на сумите;

• по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за сумата 441,80 лева, дължима на основание Решение по точка 11, обективирано в протокол от Общото събрание на собствениците в ЕС от 07.12.2023г., формирана от еднократни допълни месечни вноски за 01 месец 2024г. и за 03 месец 2024г., всяка от 220.90 лева;

• за сумата 15 лева - сторени разходи от страна на ЕС за заплащане на такса по т. 36 от сключен с трето лице – КБ ООД за имуществено проучване, изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнени.

С исковата молба се твърди, че сграда F е част от затворен К “С Г”, който се състои от шест блока и шест отделни етажни собствености на сграда - А, сграда - В, сграда - С сграда - D, сграда - Е и сграда - F. С исковата молба, уточнена с молба от 24.06.2024 г., се поддържа, че Кът не е такъв по см. на чл. 2 ЗУЕС и няма сключени индивидуални договори с инвеститор, поради което Кът се управлява от Съвместното Общо Събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС, което има компетентност по всички общи въпроси, които касаят сградите в Ка. Твърди се, че Кът е затворен, защото сградите имат общи части и инсталации както следва: масивна ограда, портал с будка за охрана, вътрешни улици, озеленена градина, басейн, фитнес и обслужващи помещения, които са в прилежащите общи площи на сградите. Предвид посоченото с Решение на Съвестното общо събрание се определя бюджета (приходна и разходна част) за общите части на цялата сграда, както и разпределението на разходите между собствениците, а всяка ЕС събира вноски от своите членове и всички ЕС заедно чрез управителя на Ка /едно и също дружество за всяка сграда/, заплащат разходите по Ка за охрана, басейн, поддръжка на зелени площи и т.н. Поради това се претендира, че кредитор на вземанията за вноски, дължими от ответника живущ в град С, СО - град С, ул. •••, сграда F, са ищците Етажните собственици в жилищна сграда F.

Претендира се ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сградата – апартамент № 5- F-L и като такъв да дължи заплащането на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“.

Твърди се, че с Решение по т. 2, обективирано в Протокол от заседание на Общото събрание на собствениците в сграда - F от 30.08.2021г., е прието, че месечните вноски към Етажната собственост ще се разпределят съобразно представената на събранието таблица, неразделна част от протокола. Въз основа на това решение се претендира, че в тежест на ответника са възникнали задължения за заплащане на месечна вноска за разходите по управление и поддръжка към етажната собственост в общ размер на 194.06 лева, от които - за услугата Административно управление и касиер - 12.00 лева месечно; - за услугата Техническа поддръжка - 4.83 лева, за услугата Почистване на общи части - 23.35 лева, за услугата Поддръжка на зелени площи - 17.72 лева; за услугата Снегопочистване - 3.41 лева; за Разходите за ел. енергия - общи части - 24.16 лева; за Разходите за вода - общи части - 5.77 лева към ЕС; за разходите за поддръжка на басейн - 3.49 лева; за разходите за поддръжка на асансьор - 6.04 лева, за разходите за иконом - 16.11 лева; за разходите за портиер - 72.48 лева; за Непредвидени разходи - 4.70 лева. Според изричните изявления на представителя на ищците в о.с.з. на 24.10.2025 г. претендират се в настоящото производство месечни вземания от по 194,06 лева за всеки от месеците от октомври 2021 г. до декември 2022 г. включително и от март 2023 г. до март 2024 г. включително.

Твърди се, че въз основа на посоченото решение ответникът дължи и месечна вноска за Ремонт и обновяване в размер на 26.84 лева. Претендират незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 14,37 лева - непогасен остатък след частично плащане за периода от 01.09.2021 г., до 30.09.2021 г; 7 вноски за периода от 01.10.2021 г., до 30.04.2022г. и 7 вноски за периода от 09.2023г., до 31.03.2024г., всяка от по 26.84 лева, или общо 390,13 лева.

Поддържа се, че ответникът дължи заплащане и на сума в общ размер 441,80 лева, която е формирана от две вноски от по 220,90 лв всяка за бъдещи ремонти - течащи общи тераси, реконструкция на канал поради запушени шахти и др., начислени на 01.03.2024 г. и на 01.03.2024 г. /годината уточняват в о.с.з. на 24.10.2025 г./, за заплащането на които е взето Решение на ОС по точка 11 от дневния ред, обективирано в Протокол от заседание на Общото събрание на собствениците в сграда - F от 07.12.2023г. С молба с вх. 207370/24.06.2024 г. посочват, че допълнителните вноски от по 220,90 лева са формирани като сбор от вноската по управление и поддръжка в размер на 194,06 лв /вероятно технически погрешно посочено като 194,08 лв/ и 26,84 лв към ФРО.

Твърди се, че в случай, че е налице просрочие на месечните вноски към Етажната собственост, съгласно т.1.1.8, във връзка с т.36 от договора - за имуществено проучване, изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение се събира такса в размер на 15 лева по имейл и в размер на 30.00 лева, ако е изпратена по пощата. В о.с.з. на 24.10.2025 г. изрично уточняват, че претендират ответникът да заплати 15 лв. разходи, сторени от ЕС за заплащане на дружеството на такса по т. 36 от договора.

Претендират се и съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Претендира, че ищците не са кредитор на процесните вземания, тъй като такъв са етажните собственици в шестте сгради в Ка. Поради това и поддържа, че с исковата молба са предявени чужди права. Оспорва да е налице валидно взето решение на съвместно ОС на шестте сгради, от чиято компетентност е определянето на вноски за управление, поддържане, ремонти и обновяване на общите части на Ка. Поради това и твърди, че решение на ОС на сграда F от 31.08.2021 г. е нищожно. Поддържа, че притежавания от него апартамент е бил необитаем, за което ЕС е била уведомена, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 не е дължал вноски за управление и поддръжка за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2023 г. След изменението на нормата на чл. 51 ЗУЕС считано от 01.01.2024 г. е заплатил в пълен размер разходите за управление и поддръжка и такса „Ремонт и обновяване:, за което твърди, че представя документ от 15.01.2025 г. и претендира за неоснователност и на претенцията за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г.

Поддържа, че е заплатил изцяло всички такси за ФРО за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2024 г., като представя доказателства, твърди, че заплатил същите заедно с тези за апартамент F-1-E и подробно обосновава твърденията си за начина на погасяване на задълженията с извършените плащания.

Независимо от посоченото, оспорва по основание и размер претенциите, като твърди, че от таблицата, която се твърди да съставлява неразделна част от решението по т. 2 от протокола от ОС от 30.08.2021 г., не може да се установи какъв е размерът на вноските. Освен това същата не е подписан документ с обозначен автор.

Оспорва и начина на формиране на сумите по отделните пера.

Оспорва претенцията за сумата от 441,80 лева, тъй като с решението на ОС от 07.12.2023 г. е за минал период, от една страна, а от друга – с него не се определя размера на всяка вноска.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са осъдителни искове по чл.50, ал. 2, т. 1 вр. чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и чл.51, ал. 1 вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т.1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г., действала до 31.12.2023 г., разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, като съгл. ал. 2 в тази редакция – тези разходи не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС в редакция ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2023 г.) за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател.

Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части /т.9/ и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата /т. 10/.

В правомощията на ОС съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 6 е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и (разходите за /доп. – ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г./) поддържането на общите части на сградата.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14- дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

Следователно предвид наведеното изрично основание на претендираните вземания за основателността на предявените искове ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответникът е собственик на конкретните самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, че са налице решения за определяне размер на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“, както и конкретния размер на дължимите от ответника такси, респективно обстоятелствата, обосноваващи претендирания размер на вземанията.

При доказване на тези обстоятелства, ответникът следа да докаже, че е заплатил процесните задължения, респективно че е настъпило друго обстоятелство, водещо до погасяването им.

В случая не се спори между страните и с доклада по делото е отделено за безспорно, че ответникът в рамките на процесния период е собственик на апартамент №5-F-L, находящ се на петия етаж в сграда F на адрес: гр. С, ул. АЙ № 17.

Ищците са надлежно процесуално легитимирани да предявят осъдителни претенции за процесните вземания, като противно на възраженията на ответника за процесуалната им легитимация в случая релевантно е, че се претендира ищците да са титуляри на претендираните вземания за вноски въз основа на конкретни решения именно на общото събрание на собствениците в сграда Ф. Поради това и съдът не споделя възраженията за недопустимост на предявените искове. Въпросът дали претендираните вземания са възникнали в тяхна полза касае материалноправната им легитимация и е по същество, а не по допустимост на исковете.

Установява се при тълкуване съдържанието на представения с исковата молба Протокол за проведено съвместно общо събрание на етажната собственост на блок Ф в К‚ С Г“ – гр. С, ул. „А. Й“ № 17, че на 30.08.2021 г. е проведено събрание на собствениците в етажната собственост на блок Ф , макар да се сочи на първите два реда от протокола, че се е провело „Съвместно общо събрание на етажните собствености в К „С Г“. На събранието собствениците на обекти в сграда „F” са взели решение да се сключи договор с „КБ“ ООД с ЕИК 203477980 за управление и поддръжка на общите части на вход F и К „С Г“ съобразно предложената от тях оферта. По т. 2 от дневния ред е посочено, че ОС определя размера на месечните такси, които следва да бъдат заплащани от всеки собственик, съобразно таблица, неразделна част от протокола. Представена към протокола е неподписана таблица, озаглавена „Приложение 1“, с посочени в табличен вид суми, в която доколкото може да се разчете на ред предпоследен са посочени суми за ап. F-5-L с посочен собственик „И“ АД и по колони суми за касиер /останалата част не се чете/ -12 лева, за поддържка /останалата част не се чете/ - 4,83 лв, за почистване на общи части – 23,35 лв, за поддръжка на зелени части – 17,72 лв, за снегопочистване – 3,41 лв, за ел. енергия „ОЧ“ - 24,16 лв, вода ОЧ – 5,77 лв, поддръжка басейн – 16,11 лв, поддръжка асансьор – 6,04 лв, иконом - не се чете, портиери – 72,48 лв, разходи /останалата част – нечетима/ - 4,70 лв, ФРО – 26,84 лв и общо – не се чете.

Изрично с отговора на исковата молба ищецът оспорва посоченото приложение. Същото по реда на чл. 192 ГПК е изискано от „КБ“ ООД, в държание на което трето лице се твърди от ищците, че се намира. С писма с вх. № 3263/07.01.2026 г. и 52016/17.02.2026 г. от страна на „КБ“ ООД са представени документи – протокол от 31.08.2021 г. за проведено Общо събрание на етажната собственост на вход Е на адрес: гр. С, ул. АЙ № 17 и Приложение 1 – към Протокол от ОС, проведено на 31.08.2021 г. – Таблица бюджет на ЕС – ул. АЙ 17, вход Е. По нарочни указания с писмо с вх. 52016/17.02.2026 г. от страна на „КБ“ ООД се твърди, че в архива на дружеството не се открива таблица – документ, която да е специално за вход Ф и такава не е била предадена от СП - домоуправителя на вход Ф при подписване на договора, но в представената таблица се твърди да са и обектите от сграда Ф.

Съдът не би могъл да обсъжда възражения за незаконосъобразност на взетите решения в рамките на настоящото производство по предявените искове за изпълнението им, тъй като проверката за законосъобразността на решения на общото събрание следва да се извърши по иск за отмяната им по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в рамките на установения преклузивен срок / в този смисъл Определение № 99 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2019 г., II г. о., ГК , Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК и Определение № 482 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 11/2017 г., I г. о., ГК/. На доказване обаче от страна на ищците подлежи както вземането на решението, чието изпълнение се претендира, така и неговото съдържание, което в случая съдът намира, че не е надлежно проведено с ангажираните доказателства. Обсъденият документ, който се твърди да съставлява приложение към протокола за проведеното на 30.08.2021 г. Общо събрание, не е подписан и не може да се счита част от съдържанието на протокола, който съгласно изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС съдържа приетите решения и се подписва от протоколчика и председателствалия събранието /ал. 6/. Поради това и не може да се приеме, че е доказано вземане на решение от 30.08.2021 г. от ОС на собствениците в сграда Ф за определяне размерите на твърдяните с исковата молба месечни вноски за управление и поддръжка на общите части и за попълване на Фонд Ремонт и обновление. Доколкото ищецът изрично, видно от молба с вх. № 207370/24.06.2024 г. и с вх. № 150137/29.04.2025 г., поддържа единствено това решение като основание на претенциите си, с оглед диспозитивното начало съдът не би могъл да изследва съдържанието на други решения на ОС или да разглежда претенциите не за авансови ежемесечни вноски, а за съответна дължима по силата на закона част от реално извършени вече разходи за поддържане, управление и ремонт на общите части на сградата. В този смисъл съдът съобразява и че от ищците не са наведени твърдения, че в процесните периоди са извършени конкретни реални разплащания в полза на трети лица – доставчици на услуги. Поради това и претенцията им не може да бъде квалифицирана като претенция за вземания, възникнали не по решение на ОС за определяне на авансов размер на месечни вноски за управление и поддържане на общите части и за ФРО, а за съответна част от вече сторени по решение на ОС необходими разходи за конкретно поддържане, управление и ремонт на общи части на сградата, задължение за заплащане на каквито всеки собственик на самостоятелен обект има по силата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС дори и да не е взето изрично решение на ОС за определяне на размера за конкретния собственик.

По тези съображения исковете за такси и вноски за управление и поддържане на общите части на сградата и за вноски за Фонд Ремонт и обновление, основани на решение от 30.08.2021 г. като недоказани са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

За пълнота следва да се посочи, че от показанията на разпитаната свидетелка МВС, се установява, че от 2015 г. процесният апартамент е необитаем с прекъснато електрозахранване, като не се ползва за живеене или офис на дружество, в същия има стари вещи, но не и документи. Поради това и за периода до 31.12.2023 г. съгласно приложимата редакция на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУЕС /ДВ, бр. 26 от 2016 г./, както възразява ответникът, същият не дължи заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. В тази връзка по повод исканията и възраженията на ищеца следва да се посочи, че съгласно чл. 51,ал. 2 ЗУЕС за недължимостта на разходите релевантно е собственикът, ползвателят или обитателят да не пребивава в имота за повече от 30 дни за една календарна година, поради това и неотносимо е дали на този адрес е налице регистрация на седалище и адрес на дружество и дали ответникът получава наем, след като фактически не се доказва изобщо пребиваване както на ответника, така и на друго лице – ползвател или допуснати от тях лица. Текстът на нормата не подлежи на разширително тълкуване. Същият е ясен и предвид употребеното понятие „пребивава“ визира единствено фактическото използване на имота, свързано с преминаване през общите части, ползване на врати, коридори, асансьор, осветление и други консумативи, липсата на каквото е аргументирало предвиденото изключение.

С оглед липсата на надлежно доказано съдържание на решението от 30.08.2021 г. не може да бъде извършена преценка по възраженията на ответника, че ОС е излязло извън компетентността си като е определило вноски за управление и поддържане и ФРО на общи части на Ка. При доказано съдържание на решението възражението би било допустимо, макар и извън срока по чл. 40 ЗУЕС, тъй като попада в кръга от възражения, които могат да се релевират извън срока и реда по чл. 40 ЗУЕС В този смисъл може да се релевира възражение, че изобщо не е взето решение на ОС /Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о./, че е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици; ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС; ако липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва) /Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., Определение № 89/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, I г. о., Определение № 4125/17.09.2025 г. по ч. гр. д. № 3195/2025 г. на ВКС, I I г. о., Определение № 5988/19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4697/2024 г. на ВКС, II г. о., Определение № 4742/21.10.2025 г. по гр. д. № 4161/2024 г. на ВКС, I г. о. и др./. Действително съгласно чл. 18 ЗУЕС при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители. Тази възможност не създава различна съвместна етажна собственост, формирана от собствениците на обекти във всички сгради, и не изключва компетентността на ОС на ЕС на всяка сграда по въпросите за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, определени съгл. чл. 38, ал. 1 ЗС. Поради това дори и да е приложим редът за провеждане на съвместни общи събрания по чл. 18 ЗУЕС, то разпределението на разходите между етажните собственици от съответната сграда за процентно припадащата се според решението на съвместното ОС част за тази сграда не излиза извън компетентността на тяхното ОС при прилагане изискванията за кворум и мнозинство по общия ред. В тази връзка по делото, освен че не се установява конкретното съдържание на взетото на 30.08.2021 г. решение, не се установява и какво представлява Кът и как са организирани незастроените с жилищни сгради площи. Посоченото е от значение за преценка по възраженията на ответника и обхвата на компетентността на ОС, тъй като нормата на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС определя като "прилежаща площ" към сграда в режим на етажна собственост частта от територията на поземлен имот с Кно застрояване, в който е построена сградата, включваща, заедно или поотделно, обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. Басейните в тези площи са прилежащи към сградите – етажна собственост, ако не отговарят на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на пар. 5, т. 68 ЗУТ. При преценката дали определено съоръжение от вертикалната планировка е принадлежност към сградите - етажна собственост или е самостоятелен обект на правото на собственост следва да се изхожда от нормативните изисквания за изграждане на съответния самостоятелен обект на правото на собственост и от принципите, залегнали в общото градоустройствено решение, одобрения инвестиционен проект и обяснителната записка към него. /по този въпрос - Решение № 50083 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г., I г. о., ГК, но е налице и образувано тълкувателно дело - т. д. № 4/2025 г., ОСГК/. При наличните доказателства и при липса на спор между страните, че са налице площи, които са предназначени за общо ползване от всички собственици и ползватели, то тези площи биха се явявали едновременно прилежащи за всяка сграда по см. на пар. 1, т. 2 ДР на ЗУЕС и следователно определянето размера на дължимите вноски от ответника в разходите за тяхното управление и поддържане би било в компетентността на ОС на ЕС на сградата Ф, но в рамките на параметрите, определени с решение на съвместно ОС на отделните етажни собствености. Съдържанието на последното обаче също не се установява, доколкото към исковата молба е приложен протокол от 07.09.2021 г. на съвместно ОС, по т.2 от дневния ред на което се взема решение за определяне размера на месечните такси, които следва да бъдат заплащани от всеки собственик съобразно таблица, която се сочи, че е неразделна част от протокола, но такъв документ с подписите на протоколчика и председателя не се представя.

Следва да се посочи обаче и че в съдебната практика трайно се приема, че когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост. /Решение № 816 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 1323/25.10.1984 г. по гр. д. № 484/84 г. на IV г. о., Определение № 270/07.11.2003 по гр. д. № 217/2003 г. на ВКС, I г. о., Решение № 676/05.04.1976 г. по гр. д. № 290/1976 на I г. о./. Изрично в този смисъл с Определение № 3575 от 29.06.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2026 г., II г. о., ГК се приема, че дворното място не е обща част, когато съсобственик в него е лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и когато е застроено с повече от една сграда, независимо дали са в режим на етажна собственост или някоя от самостоятелните сгради е индивидуална собственост. В случая по делото няма данни дали е налице идентитет между собствениците на земята и на самостоятелните обекти в сградите, но с оглед посоченото и от гледна точка твърденията на ищците, че в поземления имот в случая са изградени отделни жилищни сгради, всяка в режим на етажна собственост, а не една сграда с отделни входове, то дворното място не е обща част за всяка сграда по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и съответно не се управлява по реда на ЗУЕС, а то и изградените в него обекти, които не са прилежаща част към сградите, биха могли да бъдат съсобствени между етажните собственици или съсобствениците на земята, в който случай се прилагат правилата на чл. 30- 32 ЗС, а не специалните правила по ЗУЕС. Предвид посоченото не би било от компетентността на ОС на сграда Ф, но и на съвместно ОС на ЕС от всяка сграда по чл. 18 ЗУЕС, да вземе решение по реда на ЗУЕС за управление и поддържане на части от ПИ и съоръжения, които не са общи части за всяка сграда.

По отношение претендираните вземания за еднократни месечни вноски за 01 месец 2024 г. и за 03 месец 2024 г. по решение на Общото събрание на собствениците в ЕС от 07.12.2023 г. съдът съобразява съдържанието на представения протокол за вземането му, преценката на което води до извод, че не се доказва възникване на претендираните вземания. По т.11 от дневния ред ОС взема решение да се начислят две допълнителни вноски, като първата ще се начисли на 01.01.2023 г., а втората на 01.03.2023 г., като е посочено, че председателя на събранието е съобщил, че според приетия принцип в Ка ако е необходимо в годината могат да се начислят една или две допълнителни вноски за покрИ.е на възникнали разходи за инвестиции, а общият месечен бюджет на Ка е 16435 лева. В решението липсва както определяне на конкретен или определяем размер на вноските, така и дали същите са за разходи по управлението и поддържането на общи части или за Фонд ремонт и обновление, или съставляват разпределение на разходи за конкретен ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване по см. на чл. 6, ал. 1, т.9 ЗУЕС, за който е взето конкретно решение на ОС. Поради това и недоказано остава възникването на претендираните вземания за допълнителни вноски. Както размерът, така и твърдението, че е формиран като сбор от вноските за управление и поддържане и за ФРО, са несъответни на конкретното съдържание на представеното решение.

Не се доказва възникване на вземане на ищците и за сумата от 15 лева, тъй като не са ангажирани доказателства нито за извършването на действия по имуществено проучване, изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение, нито за сторени такива разходи. Не се доказва и неизпълнение на задължения, във връзка с което такива разходи да съставляват причинени вреди на ищците.

По изложените съображения съдът намира, че ищците не установяват възложените им в доказателствена тежест обстоятелства, а именно вземането на конкретни валидни решения, изпълнението на които претендират. Поради това и исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат релевираните от ответника под условие възражения за плащане.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищците дължат на основание чл. 78, ал .3 ГПК на ответника сторените разноски в размер на 613,55 евро /1200 лева/ за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав