Решение № 124 от 24.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 36/2026 г.

№ 20264001000036 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1 от 05.01.2026 г., постановено по т. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлен предявеният от „И. Г. Строй“ ЕООД, ЕИК 205228942 срещу „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, ЕИК 200998679 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 74 495,18 лв. с ДДС /33 088,78 евро/, за извършени от ищеца строително-монтажни работи в периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г. по сключен договор за строителство от 24.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. С решението „И. Г. Строй“ ЕООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 4 081,29 евро /7 982,31 лв./. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от „И. Г. Строй“ ЕООД, с която то се обжалва изцяло като неправилно. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, като излага доводи, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, обсъдени превратно, избирателно и едностранчиво, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни изводи относно релевантните за спора факти и приложимото право. Във въззивната жалба се поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и кредитиране на свидетелските показания, необсъждане на своевременно наведени възражения на ищеца, както и в нарушение на правилата за събиране и преценка на доказателствата. В тази връзка се оспорва преценката на съда относно показанията на свидетеля Г. Г., за когото се поддържа, че е заинтересован от изхода на спора и пристрастен, като се сочи, че въпреки направените възражения съдът е кредитирал показанията му изцяло, без да обсъди доводите на ищеца относно тяхната достоверност и безпристрастност. Поддържа се още, че съдът е възприел избирателно единствено онази част от показанията на свидетеля, която подкрепя защитната теза на ответника, без да обсъди останалата част от тях, включително съдържащите се в показанията признания, неблагоприятни за ответната страна. Навеждат се оплаквания и за това, че съдът не е обсъдил представените от ищеца писмени доказателства относно финансовото състояние на дружеството и възможността му да обезпечи изпълнението на строителните дейности, като вместо това е основал фактическите си изводи единствено на показанията на посочения свидетел. Жалбоподателят поддържа оплаквания и във връзка с допуснатата и приета по делото съдебна експертиза, като твърди, че комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза не е изготвена и приета като действително комплексна, а като две отделни експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, при което вещите лица не са дали пълен и съвместен отговор на поставените задачи. Поддържа се, че съдът е приел заключенията въпреки направените възражения за непълнота, уклончивост и неизчерпателност на отговорите, както и че е допуснал отговори по допълнително поставени въпроси при нарушение на преклузията и на принципа на равенство на страните в процеса. Излагат се и оплаквания, че съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца оспорване на експертизата, включително по наведените твърдения за ползване на неистински, неавтентични и подправени документи, както и по направеното доказателствено искане за допускане на графологична експертиза. Като процесуално нарушение се сочи и необсъждането от съда на възраженията на ищеца относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора. По същество жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано, тъй като фактическите изводи на съда са формирани при непълно, превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствата. Твърди се, че съдът е кредитирал единствено доказателствата, ползващи ответната страна, като е игнорирал, омаловажил или необосновано е отказал да кредитира представените от ищеца писмени доказателства, включително фактури, счетоводни записвания, банкови документи, мемориални ордери, оборотни ведомости, опис на незавършено строителство, строителни книжа, актове и протоколи по време на строителството, които според жалбоподателя установяват по категоричен начин закупуването, осигуряването и влагането на строителни материали в процесния строеж. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да признае доказателствена стойност на тези документи, като е дал решаващо значение на констатирани счетоводни пропуски, които според въззивника са ирелевантни към предмета на доказване и не могат да обосноват извод за липса на доставка, осигуряване или влагане на материали. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за закупени и вложени от ищеца строителни материали, въпреки че тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на писмените доказателства и приетите експертни заключения. Въззивникът оспорва и извода на първоинстанционния съд относно доказателствената стойност на представените от ответника фактури за закупени строителни материали, като поддържа, че неправилно е прието, че същите установяват влагане на материали от ответника именно в процесния първи етап на строителството. Твърди се, че тези фактури са издадени след приключване на строително-монтажните работи по първия етап, поради което не могат да обосноват извод, че удостоверените с тях материали са били вложени именно в този етап от строежа. В тази връзка се поддържа, че съдът е приложил неправилно и разпоредбите на данъчното законодателство, като е приел, че фактурите имат характер на сборни фактури и удостоверяват по-ранни доставки, при което е достигнал до неправилен фактически извод относно времето на доставка и влагане на материалите. Излагат се доводи, че този извод противоречи както на съдържанието на самите фактури, така и на останалите събрани по делото доказателства и на приетите експертни заключения. Жалбоподателят поддържа още, че първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи относно стойността на действително извършените строително-монтажни работи и размера на дължимото възнаграждение. В тази насока се сочи, че съдът неправилно е възприел заключенията на вещите лица, не е съобразил в достатъчна степен договореното между страните, не е обсъдил всички относими доказателства относно вида, обема и стойността на извършените работи и е достигнал до необоснован извод, че заплатеният от ответника аванс покрива стойността на реално изпълнените от ищеца строително-монтажни работи. Поддържа се, че този извод не съответства на доказателствата по делото и е резултат от неправилна оценка както на експертните заключения, така и на останалия доказателствен материал. С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна, а обжалваното решение се поддържа като правилно, обосновано и законосъобразно. Въззиваемото дружество излага становище, че всички наведени във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, извършил е правилна и съвкупна преценка на доказателствения материал и е достигнал до законосъобразни фактически и правни изводи, поради което постановеното решение не страда от сочените пороци. Поддържа се, че изложените във въззивната жалба доводи представляват несъгласие с правилно формираната от съда фактическа обстановка и с извършената доказателствена преценка, без да обосновават допуснати процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения въззиваемата страна поддържа, че правилно първоинстанционният съд е допуснал, разпитал и кредитирал показанията на свидетеля Г. Г., като оспорва доводите за неговата недопустимост, заинтересованост и пристрастност. Поддържа се, че обстоятелството, че същият е участвал като ответник в предходно производство по чл. 207 ГПК, не го прави недопустим свидетел в исковия процес, тъй като не е страна по главното производство, а производството по чл. 207 ГПК има самостоятелен и помощен характер. Сочи се още, че възражение за недопустимост на свидетеля не е било своевременно направено, а наведените твърдения за заинтересованост, предварителна подготовка и пристрастност са голословни и недоказани и не са годни да обосноват изключване или дискредитиране на свидетелските му показания. Според въззиваемия съдът е извършил надлежна преценка на показанията в съвкупност с останалите доказателства по делото и правилно ги е кредитирал като съответстващи на останалия доказателствен материал. По оплакванията срещу допуснатата и приета комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза въззиваемият поддържа, че същите са неоснователни, като сочи, че експертизата е законосъобразно допусната и изготвена съобразно изискванията на процесуалния закон, като всяко от вещите лица е дало заключение в рамките на своята специална компетентност, без това да дерогира комплексния характер на експертизата. Поддържа се, че липсват нарушения както при назначаването, така и при приемането и, а въззивникът не е конкретизирал по кои въпроси заключението е непълно, неясно или вътрешно противоречиво. Оспорват се и доводите за нарушение на преклузията и на принципа на равенство на страните при допускане на допълнителни въпроси към вещите лица, като се поддържа, че и на двете страни е била предоставена равна процесуална възможност да формулират въпроси към експертизата, а допълнителните въпроси са били допустими и относими към предмета на доказване. По оплакването, че съдът не е обсъдил възражението относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора, въззиваемата страна поддържа, че такова възражение не е било надлежно доказано, а и е неотносимо към крайния изход на спора. Сочи се, че уведомлението е изпратено на единствения известен и официално обявен адрес на ищеца, поради което евентуални възражения относно неполучаването му не могат да бъдат противопоставени на ответника. Поддържа се още, че решаващите изводи на първоинстанционния съд не са обусловени от редовността на прекратяването на договора, а от недоказаността на претендираните вземания, поради което това оплакване е ирелевантно за правилността на решението. По съществото на спора въззиваемата страна поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че е закупил, осигурил и вложил в процесния обект строителни материали за своя сметка. Според въззиваемия представените от ищеца фактури, счетоводни записвания, банкови документи, актове и протоколи не установяват по несъмнен начин нито закупуване на конкретни материали за процесния обект, нито действителното им влагане в него, като липсват първични счетоводни и складови документи, транспортни документи и доказателства за предаване, изписване и влагане на конкретни материали в строежа. Поддържа се, че правилно съдът е отказал да кредитира тези документи като достатъчни за доказване на спорните факти, тъй като те не установяват необходимата връзка между твърдените доставки и конкретния строителен обект. Въззиваемият поддържа още, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал представените от ответника доказателства, включително фактурите за закупени строителни материали и бетон, като същите са били надлежно осчетоводени и обвързани от вещите лица с изпълнените строително-монтажни работи. Според въззиваемата страна от събраните доказателства и експертните заключения се установява, че строителните материали, включително бетонът, вложени в процесния обект, са били осигурени именно от ответното дружество, а не от ищеца. Оспорват се доводите на въззивника относно доказателствената стойност на документите за доставка на бетон, както и тезата, че отбелязването на името на Г. Г. като „клиент“ в отделни съпътстващи документи установява закупуване или плащане от страна на ищеца, като се поддържа, че това обстоятелство единствено отразява техническата му функция по координация на доставките на обекта. Оспорват се и доводите на въззивника за необсъждане на представените от него писмени доказателства, като се поддържа, че същите са били обсъдени от съда, но правилно не са кредитирани като достатъчни да установят твърдените от ищеца правнорелевантни факти. Поддържа се, че оплакванията за селективно обсъждане на доказателствата, вътрешна противоречивост на мотивите и необсъждане на признания на ответната страна са неоснователни, тъй като съдът е извършил необходимата съпоставка между всички относими доказателства и е формирал вътрешното си убеждение в съответствие с правилата на чл. 235 ГПК. С писмения отговор не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание пред Апелативен съд – Велико Търново въззивникът „И. Г. Строй“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е поддържал изцяло въззивната жалба. В деня на съдебното заседание е депозирана писмена молба с вх. № 3528/03.06.2026 г., с която, при позоваване на чл. 266, ал. 1 ГПК, са въведени твърдения за нови обстоятелства и са направени доказателствени искания, включително за допускане на свидетел и приемане на представени писмени доказателства. Към молбата са приложени две хартиени извадки от социалната мрежа Facebook, както и документи във връзка с процесуалното представителство и претендираните разноски. Препис от молбата е връчен в съдебното заседание на процесуалния представител на въззиваемото дружество. Въззивникът е поддържал, че при разглеждането на делото от първата инстанция е оспорил приетите експертни заключения, но към този момент не са му били известни обстоятелствата, на които основава направените във въззивното производство доказателствени искания. Посочено е и че пред първата инстанция не е била поискана нова експертиза поради затрудненото финансово положение на дружеството и невъзможността му да осигури допълнителни средства за възнаграждения на вещи лица. В тази връзка въззивникът е оспорил автентичността и произхода на договор за строителство от 11.09.2023 г., отнасящ се до друг строителен обект, като е поддържал, че документът не е подписан от управителя на дружеството и е достигнал до делото чрез експертизата, без да е бил представен по установения процесуален ред, като не е ясно от кого е бил предоставен на вещото лице. Според въззивника този документ е използван в подкрепа на тезата, че закупуваните от дружеството строителни материали са били предназначени за други негови обекти, а не за процесния обект на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД. Изложени са и твърдения за станали известни на въззивника след подаването на въззивната жалба обстоятелства относно лична връзка между С. Г. Л., за която страната сочи, че работи като съдебен секретар, и управителя на въззиваемото дружество К. В., както и относно твърдяна свързаност между Л. и вещото лице М. П. И.ова. Според въззивника тези обстоятелства, съпоставени с данните за електронен адрес, за който се поддържа, че се използва от С. Л. и е свързан с изпращането на договора от 11.09.2023 г., пораждат съмнения относно начина, по който документът е достигнал до вещото лице, и относно безпристрастността на експертното изследване. Наред с това са поддържани възражения срещу начина, по който вещите лица са отговаряли на поставените им в първоинстанционното производство въпроси, като се твърди тяхна пристрастност, уклончивост и излизане извън предмета на поставените задачи. Въззиваемото дружество е оспорило направените доказателствени искания, като е възразило, че не се касае за новооткрити обстоятелства и че е настъпила преклузия за въвеждането им във въззивното производство. В тази насока се е позовало на съдържащото се в самата молба твърдение, че доказателствата за сочените обстоятелства се намират в кориците на делото, и е поддържало, че въззивникът е разполагал с възможност още пред първата инстанция да направи съответните възражения, да поиска нова експертиза или своевременно да постави въпроса за отвод на вещо лице. Оспорено е и значението на договора от 11.09.2023 г., като е поддържано, че първоинстанционният съд не е основал решението си на този документ. В отговор въззивникът е поддържал, че първоинстанционният съд се е позовал в решението си на посочения договор и на експертизата в тази и част, както и че обстоятелството, че част от доказателствата се намират по делото, не означава, че твърдените нови обстоятелства са били известни на страната при разглеждането му от първата инстанция. Според въззивника значението на данните относно начина на предоставяне на договора и твърдяната връзка с вещото лице е станало известно едва след подаването на въззивната жалба. След изслушване на страните въззивният съд е констатирал, че както от депозираната писмена молба от 03.06.2026 г., така и от направените в съдебното заседание изявления не са достатъчно ясно конкретизирани естеството и предметът на оспорването на приетото в първоинстанционното производство експертно заключение, както и предметът и задачите на поисканата във въззивното производство експертиза. Поради това на процесуалния представител на въззивника е предоставен тридневен срок да поясни оспорването на заключението и да формулира конкретни искания за изготвяне на допълнително или повторно заключение, с писмена молба и препис за насрещната страна. Предвидено е след постъпването на уточняващата молба и становището на въззиваемата страна съдът да се произнесе в закрито заседание по допустимостта и основателността на направените доказателствени искания. В изпълнение на дадените указания въззивникът е депозирал молба с вх. № 3612 от 08.06.2026 г., идентична по съдържание с молба с вх. № 3661 от 09.06.2026 г., с която е направил уточнения във връзка с молбата от 03.06.2026 г. Въззиваемото дружество е депозирало становище с вх. № 4020 от 23.06.2026 г., с което е оспорило изцяло искането за назначаване на повторна комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза като недопустимо, преклудирано и неоснователно. В проведеното на 15.07.2026 г. открито съдебно заседание въззивникът е поддържал направените доказателствени искания, като е заявил, че според него са налице предпоставките по чл. 201 ГПК за назначаване на повторна експертиза поради съмнения относно правилността на приетото комплексно експертно заключение. Въззиваемото дружество е поддържало становището си срещу допускането на поисканата повторна тройна комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и възраженията си за неотносимост и преклузия по отношение на останалите доказателствени искания. По поставен от съда въпрос въззивникът е уточнил, че доказателствените искания извън това за експертизата са насочени към установяване на твърдението, че въведените с молбата от 03.06.2026 г. обстоятелства са новоузнати, новооткрити или нововъзникнали за страната, както и към доказване на твърдяната връзка между С. Г. Л. и управителя на ответното дружество К. В. и на обстоятелствата относно използвания електронен адрес. В тази връзка е поддържано и искането за разпит на свидетел, в случай че съдът приеме представените до момента доказателства за недостатъчни за установяване на тези обстоятелства. След съвещание въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266 във връзка с чл. 201 ГПК за допускане на направените доказателствени искания. Съобразявайки разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че въззивният съд може да събира нови доказателства, включително да назначи експертиза, когато това е необходимо за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведени във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на фактическите изводи или за допуснати нарушения при събирането на доказателства, като необходимостта от събирането им се преценява с оглед предмета на въззивната проверка и възможността спорът да бъде разрешен въз основа на вече събрания доказателствен материал. Прието е, че по делото е събран значителен по обем доказателствен материал, включително първоначално и последващо комплексно експертно изследване, като вещите лица са дали подробни разяснения по поставените им въпроси, и че събраните в първоинстанционното производство доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, позволяват на въззивния съд да извърши проверката на правилността на обжалваното решение в пределите на въззивната жалба. Съдът е посочил, че дали и в каква степен отделни фактически констатации или експертни изводи следва да бъдат кредитирани с оглед използваните при формирането им източници на информация е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде разрешен при обсъждането на всички събрани доказателства и постановяването на въззивното решение съобразно чл. 202 ГПК. Прието е още, че само по себе си твърдението относно начина, по който вещото лице е достигнало до част от своите констатации, не обуславя необходимост от повторно експертно изследване или от събиране на допълнителни доказателства. С оглед на тези съображения съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника за допускане на повторна тройна комплексна съдебно-счетоводнотехническа експертиза, съдебно-компютърно-техническа експертиза, разпит на свидетел, издаване на съдебни удостоверения и приемане на представените с молбата от 03.06.2026 г. нови писмени доказателства. След изявленията на процесуалните представители на двете страни, че нямат други доказателствени искания, съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания. В устните състезания въззивникът е поддържал искането за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване изцяло на предявения иск, като е поддържал, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват изпълнението на задълженията на ищеца по договора и правото му да получи претендираното възнаграждение. Развити са доводи, че договорното задължение на изпълнителя е било да осигури за своя сметка необходимите строителни материали, а не непременно да ги закупи специално за процесния обект, както и че изпълнението на това задължение следва да бъде преценено въз основа на всички преки и косвени доказателства по делото. Поддържано е, че подписаният от техническия ръководител Г. Г. протокол няма характеристиките на акт обр. 19 и че същият не е разполагал с правомощия от името на управителя на ищцовото дружество да извършва приспадане на стойността на материалите. Изложени са и доводи относно изтеглената от Г. Г. сума от 24 000 лв., както и относно твърдяното непредаване на строителни, счетоводни и финансови документи, което според въззивника е възпрепятствало своевременното издаване на фактура за извършените СМР. Въззиваемото дружество е поддържало искането въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържало е, че ищецът не е доказал с първични счетоводни или други доказателства закупуването и влагането от него на строителни материали в процесния обект, докато представените от възложителя счетоводни документи и счетоводната експертиза установяват закупуването и влагането на материалите от възложителя. Поддържано е още, че получената от ищеца сума от 24 000 лв. е била предназначена за извършената от неговите работници работа и че по делото са събрани доказателства за предоставянето и под формата на трудови възнаграждения. Въззиваемият е оспорил и твърдението, че процесният договор е наследен от настоящия управител на ищцовото дружество, като е посочил, че той е подписан след смъртта на предходния управител. В реплика въззивникът е уточнил, че договорът формално е подписан след смъртта на предходния управител, но според страната е бил договорен преди това. Страните са представили списъци на разноските, като въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок страните са депозирали писмени бележки. Въззивникът е доразвил изложените във въззивната жалба и устните състезания доводи за неправилност на първоинстанционното решение и е поддържал искането за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, както и претенцията си за разноски. Въззиваемото дружество е поддържало становището си за неоснователност на въззивната жалба и искането за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на направените във въззивното производство разноски. За да се произнесе по подадената въззивна жалба в очертаните от нея предели, настоящият състав съобрази предмета на спора, становищата на страните и съображенията, обусловили постановяването на обжалваното решение. С исковата молба „И. Г. Строй“ ЕООД е предявило срещу „Виктори – Червен бряг“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 74 495,18 лв. с ДДС, представляваща претендирано възнаграждение за извършени строително-монтажни работи в периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г. по договор за строителство от 24.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендирани са и направените в производствата по обезпечаване на доказателства разноски в общ размер 5 076 лв., както и разноските по исковото производство. Размерът на главната претенция е формиран въз основа на допълнително експертно заключение, изготвено в производството по ч. гр. д. № 267/2024 г. по описа на Районен съд – Левски. В обосноваване на иска е твърдяно, че на 24.08.2023 г. между страните е сключен договор за строителство на обект „Заведение за бързо обслужване – снек бар“, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „Отец Паисий“ № 12, като към договора е приложена и приета от възложителя ценова оферта, а договореното възнаграждение включва труд и материали. На 30.08.2023 г. е подписан протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, след което работници на ищцовото дружество са изпълнявали строителни дейности на обекта до 17.10.2023 г., когато според ищеца първият етап от строителството е бил завършен и приет от възложителя. Ищецът е заявил, че на 26.09.2023 г. по банковата му сметка са постъпили, чрез два последователни банкови превода от ответника, общо 24 000 лв., от които 20 000 лв. аванс и 4 000 лв. ДДС. Поддържано е, че на следващия ден техническият ръководител Г. Л. Г. е изтеглил цялата сума от банковата сметка на дружеството, без да уведоми неговия управител и без да представи обяснение за предназначението и. В исковата молба е изложено и фактическо твърдение, според което на 19.10.2023 г. управителят на дружеството е узнал за подадени от всички работници молби за прекратяване на трудовите им правоотношения, а непосредствено преди това синът на техническия ръководител – Л. Г. Л., е учредил „И. Г. Строй 2“ ЕООД със сходен предмет на дейност, идентичен адрес на управление и сходно фирмено наименование, към което впоследствие са преминали работници на ищеца. Тези обстоятелства са въведени от ищеца като част от обяснението за последвалото преустановяване на строителството и за възникналия конфликт между страните. Ищецът е твърдял още, че на 27.10.2023 г. е отправил нотариална покана до ответника, с която го е уведомил за настъпили обстоятелства, възпрепятстващи временно изпълнението на договора, и е изразил готовност за съдействие по приключване и документиране на извършените до момента строителни работи. Поддържано е, че ответникът е отказал да подпише акт обр. 10 за смяна на строителя и акт обр. 19 за остойностяване на извършените СМР, поради което ищецът е предприел производство по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства. В рамките на това производство е било изготвено допълнително експертно заключение, въз основа на което стойността на извършените СМР е определена на 98 495,18 лв. с ДДС, а след приспадане на получените 24 000 лв. е формиран претендираният остатък от 74 495,18 лв. Ответникът „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е оспорил иска изцяло по основание и размер. Същевременно не е оспорил сключването на договора за строителство от 24.08.2023 г. във вида, представен от ищеца, подписването на протокола за открИ.е на строителната площадка, обстоятелството, че първият етап е завършен на 17.10.2023 г. и е приет от възложителя, както и извършеното авансово плащане от 24 000 лв. Ответникът е поддържал различна фактическа версия относно начина на изпълнение на договора и заплащането на извършеното. Според изложеното в отговора, поради заявени от управителя на ищцовото дружество финансови затруднения е било уговорено строителните материали да се закупуват от възложителя, а на изпълнителя да се заплаща положеният труд. В тази връзка ответникът е твърдял, че сумата от 24 000 лв. е платена именно като възнаграждение за труда по първия етап. В подкрепа на тази теза ответникът се е позовал на Протокол № 1/18.10.2023 г., съставен след оглед на извършеното и подписан от управителя на възложителя и от Г. Г. като технически ръководител на изпълнителя. Според ответника с този протокол са отчетени извършените СМР, като от общата им стойност е приспадната стойността на материалите, закупени от възложителя, а остатъкът, дължим за труда, е възлизал на 22 896 лв. с ДДС. Ответникът е поддържал, че с извършеното авансово плащане от 24 000 лв. това задължение е било изцяло погасено, при надплащане от 1 104 лв. По отношение на изтеглените от Г. Г. 24 000 лв. ответникът е заявил, че сумата е била използвана за изплащане на забавени трудови възнаграждения на работниците на ищцовото дружество и че Г. е разполагал с нотариално заверено пълномощно, даващо му право да извършва действия от името на дружеството. В подкрепа на тази теза са представени пълномощно и ведомости за заплати. Ответникът е оспорил и твърдението, че ищецът е вложил свои материали в първия етап на строителството, като е представил собствени фактури за закупени строителни материали, счетоводни документи, Протокол № 1/18.10.2023 г. и други доказателства. Оспорена е и истинността на фактура № 144/22.10.2024 г. и на платежния документ, с който ищецът твърди, че е внесъл дължимото по нея ДДС. С допълнителната искова молба ищецът е оспорил изложената в отговора теза за постигната устна уговорка материалите да бъдат закупувани от възложителя, както и твърдението за финансови затруднения на изпълнителя. Поддържано е, че дружеството е разполагало със собствен и привлечен финансов ресурс, включително по договор за овърдрафт, както и със строителни материали на склад, отразени в годишния финансов отчет. Според ищеца договорната уговорка, че възнаграждението включва труд и материали, не е била изменяна. Ищецът е оспорил и характера и доказателственото значение на Протокол № 1/18.10.2023 г., като е поддържал, че същият не представлява акт обр. 19 по Наредба № 3/31.07.2003 г., не е подписан от управителя на строителя, а от техническия ръководител Г. Г., който според ищеца не е разполагал с представителна власт да обвързва дружеството относно размера на дължимото възнаграждение и приспадането на стойността на материалите. Оспорени са и стойностите, отразени в протокола. В допълнителната искова молба е оспорена и относимостта на представените от ответника фактури за материали към процесния първи етап на строителството. Поддържано е, че те са издадени на или след датата на приключването му и не установяват, че описаните в тях материали са вложени именно в периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г. При условията на евентуалност е оспорена и истинността им в тази част. По отношение на сумата от 24 000 лв. ищецът е оспорил тезата, че техническият ръководител е имал право да я използва за изплащане на трудови възнаграждения от името на работодателя, като е поддържал, че същата е била предназначена за стопански разходи по строителството – материали, механизация, инструменти и други разходи, които според договора са били за сметка на изпълнителя. Ищецът изрично е уточнил и позицията си относно производството по чл. 207 ГПК, като е заявил, че не поддържа теза, че с приключването му материалноправният спор между страните вече е разрешен, а че според него в това производство е била изчерпана процесуалната възможност да се въвеждат впоследствие нови фактически твърдения и доказателствени искания, които е можело да бъдат направени там. Окръжен съд – Плевен е приел за безспорно съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за строителство от 24.08.2023 г., както и обстоятелството, че първият етап от строителството е изпълнен и приет от възложителя. Като основен спорен въпрос съдът е определил дали ищецът „И. Г. Строй“ ЕООД е извършил строителните работи по процесния обект със собствени средства и материали и съответно дали ответникът дължи претендираната сума от 74 495,18 лв. с ДДС за извършените през периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г. СМР. При разрешаването на този въпрос първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал да е осигурил и вложил за своя сметка строителните материали, чиято стойност включва в претендираното възнаграждение. В тази насока съдът се е позовал на данните от счетоводната експертиза, според които за релевантния период не са представени първични документи за конкретни доставки на материали, не е установено изписване на материали от склада на дружеството за процесния обект, а извършеното впоследствие счетоводно изписване не съдържа конкретизация по артикули и строителни обекти. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Г. Г., включително относно финансовото състояние на ищцовото дружество и невъзможността му да закупува необходимите строителни материали, както и заявеното от свидетеля, че материалите са били закупувани от възложителя. Тези показания са преценени и във връзка с Протокол № 1/18.10.2023 г., подписан от управителя на ответното дружество и от Г. Г. като технически ръководител на изпълнителя. Съществено доказателствено значение първоинстанционният съд е придал на Протокол № 1/18.10.2023 г., като е приел, че проведеното от ищеца оспорване на съдържанието му не е било успешно. Съдът е възприел отразеното в протокола, че общата стойност на изпълнените СМР възлиза на 61 740 лв., от която е приспадната сумата 42 660 лв., представляваща стойност на материали, закупени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, при определен остатък за плащане от 22 896 лв. с ДДС. Съобразявайки извършеното от ответника авансово плащане от 24 000 лв., съдът е приел, че посочената като дължима в протокола сума е заплатена. В подкрепа на извода, че материалите са били закупувани от възложителя, първоинстанционният съд е взел предвид и представените от ответника осем фактури за строителни материали, посочени в решението като възлизащи на обща стойност 45 285,86 лв. с ДДС, както и счетоводното им отразяване. Съдът е приел, че макар фактурите да са издадени на по-късни дати, материалите и услугите по тях са относими към бетоновите работи и към изпълнението на първия етап на процесния обект, като по отношение на фактурите, издадени до края на октомври 2023 г., се е позовал и на възможността за издаване на сборна фактура по чл. 113, ал. 13 ЗДДС. Приел е за относима и фактура № 2000000191/01.11.2023 г., независимо че е издадена след края на данъчния период. Въз основа на стойността на материалите по тези фактури съдът е извършил и съпоставка с претендираната от ищеца сума, като е посочил, че след приспадането им би останал остатък от 29 209,24 лв., а след приспадане и на стойността по фактура № 2000000191/01.11.2023 г. – 19 906,84 лв. с ДДС. По отношение на фактура № 144/22.10.2024 г., издадена от ищеца за претендираните 74 495,18 лв., първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена повече от година след приключването на строителните работи и в нарушение на изискванията на чл. 113 и чл. 114 ЗДДС. Съдът е съобразил и че производството по чл. 207 ГПК няма за предмет разрешаването на материалноправния спор със сила на пресъдено нещо, а събирането на доказателства, чието събиране впоследствие би било затруднено или за които съществува опасност да бъдат изгубени. При преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ищецът не е представил убедителни доказателства за наличието на неразплатени СМР в претендирания размер от 74 495,18 лв. и не е доказал дължимостта на тази сума от ответника, поради което е отхвърлил предявения иск. При извършената самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, относими към спорния предмет, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: От представения по делото договор за строителство от 24.08.2023 г. се установява, че между „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, като възложител, и „И. Г. Строй“ ЕООД, като изпълнител, е възникнало договорно правоотношение за изграждане на обект „Заведение за бързо обслужване – снек бар“, находящ се в ПИ 80501.801.234, УПИ I-225, кв. 128 по КККР на гр. Червен бряг, с административен адрес ул. „Отец Паисий“ № 12, строеж V категория, за който е издадено разрешение за строеж № 76/19.07.2023 г., влязло в сила на 08.08.2023 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора изпълнителят се е задължил да извърши предвидените в утвърдената техническа документация, представляваща неразделна част от договора, строително-монтажни работи, а възложителят – да създаде необходимите условия за изпълнение на строителството и да заплати извършената работа и вложените материали при уговорените между страните условия. В раздел III от договора, озаглавен „Осигуряване на строителни материали и механизация“, е предвидено, че осигуряването на материалите, детайлите, конструкциите и всичко друго необходимо за строителството е задължение на изпълнителя, който носи и отговорност, ако вложените материали не са с необходимото качество или влошават качеството на извършените СМР. Необходимата за строителството механизация също следва да се осигурява изцяло от изпълнителя. В самия договор не е посочена конкретна обща цена на строителството. В чл. 7 и чл. 8 относно срока за завършване и предаване на работите и сроковете за плащане е направено препращане към Анекс № 1, а в чл. 10 е предвидено, че неуредените в договора отношения между страните се уреждат чрез допълнителен анекс. Към представения договор такъв анекс не е приложен. Договорено е още, че при неплащане от възложителя на аванс в размер на 10 % от стойността на договора в срок от 10 календарни дни след подписването му договорът се прекратява и „преминава в невалиден“. По делото е представена и изготвена от „И. Г. Строй“ ЕООД оферта за изпълнение на СМР по същия обект, в която са посочени отделните видове работи, мерните единици, количествата и единичните им цени. Включени са земни, кофражни, армировъчни и бетонови работи, тухлена зидария, дървена конструкция, летви, цигли, улуци и водосточни тръби, при обща стойност 205 550 лв. без ДДС и 246 660 лв. с ДДС. На 30.08.2023 г. е съставен протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. В него като възложител е посочено „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, представлявано от К. Г. В., като строител – „И. Г. Строй“ ЕООД, представлявано от П. П. М.-Л.а, а като консултант, осъществяващ строителния надзор – „Л.и – 2002“ ООД. За технически ръководител на строежа е посочен Г. Л. Г.. С протокола е удостоверено наличието на разрешение за строеж № 76/19.07.2023 г., влязло в сила на 08.08.2023 г., както и фактическото състояние на строителната площадка към момента на открИ.ето и. Отразено е, че площадката е почистена и подравнена, че на терена няма строежи, действащи надземни или подземни съоръжения и комуникации, подлежащи на преместване, както и че достъпът до нея се осъществява от прилежащата улица. Определени са строителната линия и нивата на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект. Протоколът е подписан от участващите лица без вписани забележки. За строежа е била водена Заповедна книга № 92, заверена на 30.08.2023 г., в която като възложител е вписано „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, като строител – „И. Г. Строй“ ЕООД, а като технически ръководител – Г. Л. Г.. Със Заповед № 1/30.08.2023 г. на строителния надзор са дадени указания относно изпълнението на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект, документирането на скритите работи и спазването на изискванията за безопасност, като заповедта е приета от техническия ръководител. От представено в производството по обезпечаване на доказателства придружително писмо на „Л.и – 2002“ ООД от 15.05.2024 г. се установява, че строителният надзор е представил протокола за открИ.е на строителната площадка, заверената заповедна книга, документи за извършени проверки по отделни нива на строежа, девет акта обр. 7, девет акта обр. 12 и декларации за съответствие и експлоатационни показатели на вложени строителни продукти, които са приложени към ч. гр. д. № 267/2024 г. по описа на Районен съд – Левски. От приложените по делото девет акта обр. 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция се установява, че четири от тях са съставени през септември и октомври 2023 г., като в тях като строител е посочено „И. Г. Строй“ ЕООД. С акт от 11.09.2023 г. са приети кофражът и армировката на ивични фундаменти и единични стъпки и е разрешено изпълнението им с бетон клас С20/25; с акт от 14.09.2023 г. са приети кофражът и армировката на ивичните фундаменти и е разрешено изпълнението им с бетон клас С20/25; с акт от 28.09.2023 г. са приети кофражът и армировката на фундаментните стени и е разрешено изпълнението им с бетон клас С20/25; а с акт от 11.10.2023 г. са приети кофражът и армировката на плочата и настилката на кота 0,00 м и е разрешено изпълнението им с бетон клас С20/25. Във всички тези актове Г. Л. Г. е посочен като представител на строителя и технически ръководител. Актовете са съставени с участието на технически правоспособното лице по част „Конструктивна“ към строителния надзор и на проектанта по част „Конструктивна“, като в тях не са отразени несъответствия на приетите работи с работните проекти. Останалите пет акта обр. 7 са съставени на 04.01.2024 г., 26.01.2024 г., 06.02.2024 г., 12.02.2024 г. и 16.03.2024 г., като в тях вече като строител е посочено „И. Г. Строй 2“ ЕООД. Те се отнасят до последващо изпълнение на вертикални конструктивни елементи и плочи на коти +3,40 м и +6,80 м. От приложените по делото девет акта обр. 12 за установяване на строителномонтажни работи, подлежащи на закрИ.е, четири са съставени през 2023 г., като в тях като строител е посочено „И. Г. Строй“ ЕООД. С акт от 13.09.2023 г. е удостоверено изпълнението на 8 куб. м бетон за ивични фундаменти и единични стъпки; с акт от 16.09.2023 г. – на 36 куб. м бетон за ивични фундаменти; с акт от 30.09.2023 г. – на 50 куб. м бетон за стени на фундаменти; а с акт от 14.10.2023 г. – на 44 куб. м бетон за плоча и настилка на кота 0,00 м. Във всеки от актовете изпълненото количество съответства на предвиденото по проекта, а оценката за постигнатите показатели е „много добра“. Така удостовереното с четирите акта общо количество бетон възлиза на 138 куб. м. Актовете са съставени с участието на Г. Л. Г. като технически ръководител на строителя, инж. Е. П. Т. по част „Конструкции“ към строителния надзор и проектанта по част „Конструктивна“ инж. Д. А. М.. Отразените в тях дейности последователно кореспондират с предхождащите ги актове обр. 7 от 11.09.2023 г., 14.09.2023 г., 28.09.2023 г. и 11.10.2023 г., с които са приети съответните кофражни и армировъчни работи и е разрешено последващото изпълнение на конструктивните елементи с бетон клас С20/25. Останалите пет акта обр. 12 са съставени на 07.01.2024 г., 28.01.2024 г., 08.02.2024 г., 18.02.2024 г. и 18.03.2024 г., като в тях като строител вече е посочено „И. Г. Строй 2“ ЕООД. Същите удостоверяват последващо изпълнение на бетонни работи по вертикални конструктивни елементи и плочи на коти +3,40 м и +6,80 м. Не е спорно, че на 26.09.2023 г. по банковата сметка на „И. Г. Строй“ ЕООД са постъпили чрез два последователни банкови превода, наредени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, общо 24 000 лв. с ДДС, представляващи авансово плащане във връзка със строителството на процесния обект, при данъчна основа 20 000 лв. и начислен ДДС в размер на 4 000 лв. За плащането е издадена фактура № 134/26.09.2023 г. с основание „авансово плащане за СМР“. На 27.09.2023 г. сумата от 24 000 лв. е изтеглена от Г. Л. Г.. На 18.10.2023 г. е съставен Протокол № 1 относно изпълнени на процесния обект строително-монтажни работи, подписан от Г. Г. и от управителя на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД К. В.. В протокола са посочени видове и количества СМР, единични цени, стойност на материалите и обща стойност, като общата стойност е определена на 61 740 лв. От нея е приспадната сумата 42 660 лв., означена като стойност на материали на клиента, след което е формирана стойност 19 080 лв. и, след начисляване на ДДС от 3 816 лв., сума за получаване 22 896 лв. От страна на „И. Г. Строй“ ЕООД документът не е подписан от управителя на дружеството, а от Г. Г. в качеството му на технически ръководител. В самия протокол не са индивидуализирани първични документи, въз основа на които е формирана сумата 42 660 лв. за материали. На 19.10.2023 г. до управителя на „И. Г. Строй“ ЕООД са депозирани молби от работници на дружеството и от техническия ръководител Г. Г., с които е поискано прекратяване на трудовите правоотношения по взаимно съгласие, а при неприемане на предложението – молбите да се считат за предизвестия по чл. 326, ал. 1 КТ. На 27.10.2023 г. „И. Г. Строй“ ЕООД е отправило чрез нотариус до „Виктори – Червен бряг“ ЕООД уведомление, с което е съобщило за постъпилите молби за прекратяване на трудовите правоотношения и е поискало информация дали работниците продължават да се явяват и да работят на процесния обект. Посочено е още, че при евентуално решение на възложителя за прекратяване на договора изпълнителят е готов да съдейства за съставяне на акт за остойностяване на извършените до момента СМР. Поканата е получена от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД на 02.11.2023 г. С писмено уведомление от 06.11.2023 г., адресирано до „И. Г. Строй“ ЕООД, „Виктори – Червен бряг“ ЕООД изложило своята позиция относно развитието на договорните отношения между страните. Възложителят посочил, че съгласно договора от 24.08.2023 г. предстояло сключването на анекс, с който да бъдат уточнени цената за изграждане на обекта, етапите на строителството, начинът на плащане, срокът на договора и доставката на материалите, както и че през август 2023 г. страните постигнали устна уговорка материалите да бъдат за негова сметка, а положеният от изпълнителя труд да бъде заплащан авансово. Позовал се на извършеното през септември 2023 г. авансово плащане в размер на 24 000 лв. и на съставения на 18.10.2023 г. двустранен протокол, като заявил, че според извършената количествено-стойностна сметка трудът за първата фаза бил изцяло заплатен. В уведомлението е посочено още, че възложителят получил писмо от изпълнителя, с което последният поискал съдействие във връзка с присъствието на работниците му на обекта. „Виктори – Червен бряг“ ЕООД възразило, че договорът не съдържа правила относно подобни отношения и че между страните не били окончателно уточнени цената за изграждането на обекта и останалите параметри, предвидени да бъдат уредени с допълнително споразумение. В заключение дружеството заявило, че възприема посочената от изпълнителя липса на работници като невъзможност за продължаване на изпълнението и на това основание счита договора за прекратен по вина на „И. Г. Строй“ ЕООД съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от договора. Уведомлението не е получено от „И. Г. Строй“ ЕООД, а на 24.11.2023 г. пратката е върната като „непотърсено“. На 14.11.2023 г. „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е подало до кмета на община Червен бряг заявление за извършване на проверка по чл. 159, ал. 3 ЗУТ за установяване съответствието на процесния строеж с издадените строителни книжа и приложението на подробния устройствен план по отношение на застрояването. Като искан резултат от административната услуга е посочено издаването на констативен акт, като към заявлението са отбелязани като приложени разрешението за строеж, одобреният инвестиционен проект и протоколът обр. 2 за открИ.е на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво. На следващия ден – 15.11.2023 г., е съставен констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и приложението на подробния устройствен план по отношение на застрояването. При извършената проверка е констатирано, че строителните и монтажните работи по фундаментите на процесния строеж са завършени, съответстват на издадените строителни книжа и не са допуснати отклонения. В акта като строител е посочено „И. Г. Строй“ ЕООД, представлявано от П. П. М.-Л.а, а Г. Л. Г. – като технически ръководител. Според констатациите в допълнителната СТЕ, изготвена в производството по чл. 207 ГПК, актът не е подписан от длъжностното лице от общинската администрация. С нарочни заповеди от 15.11.2023 г. трудовите договори на работниците са прекратени дисциплинарно, а за Г. Г. е издадена заповед от 16.11.2023 г., считано от 19.11.2023 г. От справка на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 01.12.2023 г. се установява, че новоучредено дружество „И. Г. Строй 2“ ЕООД е подало 13 уведомления, всички приети, сред които за Г. Л. Г. като технически ръководител и за лица, работили преди това в „И. Г. Строй“ ЕООД. Според данните, отразени в Решение № 612/13.06.2024 г. на КЗК, трудовите договори са сключени на 01.12.2023 г., считано от 04.12.2023 г. На 01.12.2023 г. дружество -„И. Г. Строй 2“ ЕООД е сключило с „Виктори – Червен бряг“ ЕООД договор за довършване на същия строеж, като е уговорено изпълнението да започне от първия етаж и да приключи до 30.03.2024 г. Тези обстоятелства са били предмет и на производство пред Комисията за защита на конкуренцията, приключило с Решение № 612/13.06.2024 г. КЗК е установила извършени от „И. Г. Строй 2“ ЕООД нарушения по чл. 35, ал. 2 ЗЗК и по чл. 29 ЗЗК, като по отношение на последното е приела наличие на недобросъвестно поведение при започването и осъществяването на търговската дейност на новоучреденото дружество, включително чрез използване на информация, контакти и работен състав на „И. Г. Строй“ ЕООД. Наред с това Комисията изрично е посочила, че не е установено конкретно недобросъвестно действие на „И. Г. Строй 2“ ЕООД, пряко и непосредствено в резултат на което „Виктори – Червен бряг“ ЕООД да е прекратило договора си с ищеца. Пред Районен съд – Червен бряг е подадена молба по чл.207 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 1272/2023 г. по описа на същия съд. Поради отвод на всички съдии от РС – Червен бряг, делото е продължило пред РС – Левски, като е образувано ч.гр.д. № 267/2024 г. по описа на същия съд. В рамките на производството по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК е изготвена първоначална съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. С. И.ова С.. След извършен на 13.12.2023 г. оглед на процесния обект вещото лице е определило стойността на установените на място строително-монтажни работи на 80 572,32 лв. без ДДС, съответно 96 686,78 лв. с ДДС. В заключението са отразени земни, кофражни, армировъчни и бетонови работи, тухлена зидария и положени канализационни тръби, като количеството на бетоновите работи първоначално е определено на 131,15 куб. м. При изготвяне на това заключение вещото лице е разполагало с инвестиционния проект по части „Архитектура“ и „Конструкции“, с който се е запознало при огледа, както и с представени от възложителя фактури за закупени строителни материали, но не и със съставените по време на строителството актове. Общата стойност по представените фактури за материали и услуги, издадени в периода от 17.10.2023 г. до 01.11.2023 г., е определена на 64 339,70 лв. При приспадането на тази стойност от определената стойност на изпълнените СМР е формирана разлика от 32 347,08 лв., а след приспадане и на авансовото плащане от 24 000 лв. вещото лице е посочило като сума за фактуриране 8 347,08 лв. Същевременно в констативно-съобразителната част на първоначалното заключение вещото лице е разграничило част от представените фактури с оглед датата на издаването им, като е посочило, че първите три – фактура № 0000002265/17.10.2023 г. на „Вижън 2011“ ООД за 8 871 лв., фактура № 0100011686/17.10.2023 г. на „Имар“ ООД за 9 711 лв. и фактура № 0100011691/18.10.2023 г. на „Имар“ ООД за 8 834,20 лв. – са на обща стойност 27 416,20 лв. В заключението е отбелязано, че тази стойност не съвпада с посочената в Протокол № 1/18.10.2023 г. сума от 42 660 лв. за материали. При изслушването на експертизата в съдебното заседание на 11.03.2024 г. вещото лице е пояснило, че поради липсата на строителните актове не е разполагало с възможност документално да разграничи вида и обема на изпълнените работи към отделните моменти от строителството и е остойностило състоянието, което е установило при огледа на 13.12.2023 г. По отношение на представените от възложителя фактури е уточнило, че не е приело самите фактури като доказателство, че всички описани в тях материали са вложени на обекта, а е определяло необходимите количества материали съобразно установеното на място изпълнение. Посочило е и че по-късното издаване на фактура принципно не изключва материалът да е бил доставен по-рано. При устните разяснения вещото лице е посочило и стойност от 42 660 лв. като стойност на материали, отнесени към периода до 19.10.2023 г., при чието приспадане от определената стойност на СМР остава сума от 54 026 лв., определена от него като най-вероятно относима към труда. С оглед установената при изслушването непълнота на използваната доказателствена база съдът е дал възможност за снабдяване с наличната проектна документация по части „Архитектура“ и „Конструкции“ и със съставените по време на строителството актове. След представянето на строителните книжа е изготвено допълнително заключение по съдебнотехническата експертиза. При допълнителното изследване вещото лице е съобразило представените от строителния надзор документи и е установило, че съгласно актовете обр. 12 до 14.10.2023 г. са актувани общо 138 куб. м бетон – 8 куб. м за ивични фундаменти и единични стъпки, 36 куб. м за ивични фундаменти, 50 куб. м за стени на фундаменти и 44 куб. м за плоча и настилка на кота ±0,00. Съобразено е и че с акт обр. 7 от 11.10.2023 г. са приети кофражът и армировката на плочата и настилката на кота ±0,00 и е разрешено бетонирането им. Въз основа на допълнената доказателствена база вещото лице е преизчислило стойността на изпълнените СМР на 82 079,32 лв. без ДДС, съответно 98 495,18 лв. с ДДС. След приспадане на авансовото плащане от 24 000 лв. е определен остатък от 74 495,18 лв. В допълнителното заключение отделно са съобразени двете фактури, издадени на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД на 17.10.2023 г. – фактура № 0000002265 на „Вижън 2011“ ООД за 8 871 лв. и фактура № 0100011686 на „Имар“ ООД за 9 711 лв., на обща стойност 18 582 лв. Вещото лице е дало два варианта на стойностния резултат: без приспадане на стойността на тези материали – 74 495,18 лв., а при приспадането им – 55 913,18 лв. При изслушването на допълнителното заключение на 22.10.2024 г. вещото лице е уточнило, че за армировъчните и кофражните работи не са били представени актове за скрити работи, поради което количествата им са изчислени по проекта, докато количеството на бетона е определено въз основа на представените строителни актове. На 22.10.2024 г. „И. Г. Строй“ ЕООД издало на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД фактура № 144 за извършени строително-монтажни работи, с данъчна основа 62 079,32 лв., начислен ДДС в размер на 12 415,86 лв. и обща стойност 74 495,18 лв. Размерът на фактурираната сума съответства на стойността, определена в допълнителното заключение по производството за обезпечаване на доказателства след приспадане на авансово платената сума от 24 000 лв. В писмения отговор ответникът първоначално е оспорил истинността на фактурата, но в съдебното заседание на 19.05.2025 г., след извършена от съда констатация за идентичност между представеното с исковата молба копие и оригинала, е оттеглил направеното оспорване и е заявил, че не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК. На 05.12.2024 г. „И. Г. Строй“ ЕООД, чрез пълномощника си, отправило до „Виктори – Червен бряг“ ЕООД покана за доброволно плащане, получена от адресата на 06.12.2024 г. В поканата изпълнителят се позовал на приетото допълнително заключение по производството за обезпечаване на доказателства и заявил претенция за заплащане на сумата 74 495,18 лв., като предложил извънсъдебно уреждане на отношенията и определил срок до 13.12.2024 г. за отговор. По делото са представени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД осем фактури за закупени строителни материали и свързани с тях услуги, издадени в периода от 17.10.2023 г. до 01.11.2023 г.: фактура № 0000002265/17.10.2023 г. на „Вижън 2011“ ООД на стойност 8 871 лв.; фактура № 0100011686/17.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 9 711 лв.; фактура № 0100011691/18.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 8 834,20 лв.; фактура № 0100011705/20.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 6 429,60 лв.; фактура № 0100011728/25.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 8 698 лв.; фактура № 0100011750/30.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 2 497,50 лв.; фактура № 9762/31.10.2023 г. на „Л. - С. Д. 2“ на стойност 9 996 лв. и фактура № 2000000191/01.11.2023 г. на „Дендрит“ ООД на стойност 9 302,40 лв. Общата стойност по осемте фактури възлиза на 64 339,70 лв. В проведеното пред първоинстанционния съд заседание оригиналите на фактурите, ведно с приложените към тях касови бонове, са били представени и съдът е констатирал идентичност между тях и приложените по делото заверени копия. След извършената констатация ищецът е оттеглил направеното по реда на чл. 193 ГПК оспорване на истинността на тези документи. По назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Х. И.ов Х.в е извършило проверка на счетоводните документи на „И. Г. Строй“ ЕООД и на представените по делото счетоводни документи на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД. По отношение на счетоводното отчитане на материалите при ищеца вещото лице е констатирало, че закупуваните през 2023 г. материали не са завеждани аналитично по отделни артикули, видове и количества, а по обобщени групи, като изписването им е извършено в края на отчетния период. Поради този начин на счетоводно отчитане експертът е приел, че не може да бъде установено каква конкретна складова наличност по вид, количество и стойност е съществувала към датата на сключване на договора – 24.08.2023 г., както и към друг определен момент през същата година. По отношение на представените от ищеца три фактури за закупени през януари и април 2023 г. материали вещото лице е посочило, че те предхождат с повече от четири месеца сключването на процесния договор. Част от материалите по фактурата от 21.04.2023 г. са свързани с изграждане или ремонт на покривна конструкция и според експерта не биха могли да бъдат отнесени към първия етап на процесния строеж, докато материали по останалите фактури по естеството си биха могли да намерят приложение при бетоновите и други работи от този етап. Поради липсата на аналитично изписване по конкретен обект обаче вещото лице не е могло да установи дали именно тези материали действително са били вложени в процесния строеж. При изслушването си експертът изрично е уточнил, че през 2023 г. ищецът е закупувал строителни материали, но не може да посочи дали те са били предназначени и вложени конкретно в процесния обект. В счетоводството на ищеца към 31.12.2023 г. са отразени разходи във връзка с незавършено строителство, като по счетоводните регистри са посочени разходи за материали в размер на 8 287,23 лв., разходи за труд в размер на 22 922,10 лв. и осигурителни вноски в размер на 3 279,76 лв., или общо 34 489,09 лв. Вещото лице е обърнало внимание, че счетоводното отразяване е извършено в края на отчетния период, а представеният инвентаризационен опис е подписан единствено от управителя на ищцовото дружество и не съдържа индивидуализация на вложените материали по вид и количество. При устните разяснения експертът е потвърдил, че в отчета за приходите и разходите не се изисква отделно посочване на разходите по конкретни строителни обекти и че евентуалните разходи за процесния обект биха били включени в общата стойност на разходите за годината. По отношение на труда вещото лице е пояснило, че размерът на действително вложения труд в конкретния обект не може да бъде определен само въз основа на ведомостите за заплати и начислените осигурителни вноски, тъй като работниците биха могли през същия период да са работили и на други обекти. Според експерта необходимият труд за първия етап може да бъде определен въз основа на вида и количеството на действително изпълнените СМР и съответните технически норми. Относно представените от ответника фактури за строителни материали вещото лице е приело, че описаните в тях материали по естеството си съответстват на материали, използвани при бетонови работи и тухлена зидария. Същевременно при изслушването си експертът изрично е заявил, че не притежава техническа компетентност да определя вида и количеството на необходимите за съответните СМР материали и че окончателната преценка за съответствието им с работите от първия етап следва да бъде направена от техническо вещо лице. По повод датите на фактурите на ответника, издадени от 17.10.2023 г. нататък, вещото лице е обосновало относимостта им с обстоятелството, че попадат в данъчния период, през който според него е приключило строителството, като се е позовало и на възможността при повече от една доставка да бъде издадена сборна фактура в рамките на съответния данъчен период. При поставените му въпроси обаче експертът е уточнил, че не разполага с документи, от които да установи дали конкретните доставки са извършени през септември или през октомври 2023 г. По отношение на бетона вещото лице изрично е посочило, че не може да установи кога той действително е бил вложен, тъй като това не е в неговата компетентност. Не са били изисквани товарителници или други съпътстващи доставките документи, тъй като такава задача не му е била поставена. В заключението е съобразено и извършеното на 26.09.2023 г. авансово плащане от 24 000 лв. Вещото лице е посочило, че други плащания от възложителя към изпълнителя не са установени. Позовавайки се на заключението на инж. С. С., експертът е възпроизвел определения там остатък от 74 495,18 лв. след приспадане на авансовото плащане, като същевременно е приел, че от предоставените му счетоводни документи не може да се установи конкретна складова наличност на ищеца към 24.08.2023 г., нито конкретни закупувания и изписвания на материали за процесния обект до приключването на първия етап. По отношение на издадената от ищеца фактура № 144/22.10.2024 г. вещото лице е изтъкнало, че същата е издадена през следваща отчетна година, като при изслушването е уточнило, че с това констатира единствено несъответствието с данъчния период на извършване на СМР, без да отрича възможността фактура да бъде издадена въз основа на последващо експертно установяване на стойността на изпълнените работи. След изслушването на заключението ищецът е възразил срещу приемането му, като е поддържал, че част от поставените въпроси не са получили пълен и ясен отговор и че разрешаването им изисква и специални технически знания. Поискано е назначаване на комплексна съдебно-счетоводно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е приел заключението на Х. Х.в, но с оглед необходимостта от изясняване и на въпросите, изискващи строително-технически знания, е уважил искането и е допуснал комплексна съдебно-счетоводно-техническа експертиза с вещи лица инж. М. П. И.ова и К. Х.ва. По допуснатата комплексна съдебно-счетоводно-техническа експертиза са изготвени отделни заключения съобразно специалността на вещите лица – техническа част от инж. М. П. И.ова и счетоводна част от К. С. Х.ва. В техническата част инж. М. П. И.ова е извършила преглед на материалите по делото, на строителната документация и на заключението на инж. С. С., както и оглед на складовата база на „И. Г. Строй“ ЕООД на 13.10.2025 г. При огледа е констатирала минимални количества тухли блок 3,85 и единични тухли, канализационни тръби ф110 и ф50, както и наличието на бетонобъркачка, абкант, метални кофражни платна, хюнебеци и бичмета, но не и бетонно желязо за армировка. При изслушването си вещото лице изрично е пояснило, че въз основа на извършения през 2025 г. оглед не може да даде заключение какви материали са били налични в склада към 24.08.2023 г. При отговора на въпроса дали през 2023 г. ищцовото дружество е изпълнявало и други строителни обекти вещото лице се е позовало на договор за строителство от 11.09.2023 г. за изграждане на жилищна сграда в с. Реселец, представен като приложение към заключението. При изслушването инж. И.ова е пояснила, че този договор и свързани с него документи са и изпратени по електронна поща от лице на име Г. П., с което е осъществила контакт във връзка с поставения въпрос за други обекти. Ищецът е оспорил произхода и автентичността на тези документи и е заявил, че те не са предоставяни на вещото лице от дружеството. По отношение на изпълнението на процесния строеж вещото лице е съобразило строителните книжа и Протокол № 1/18.10.2023 г., в който са посочени земни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и тухлена зидария на обща стойност 61 740 лв., приспадната стойност на материали от 42 660 лв. и сума за получаване с ДДС 22 896 лв. Отбелязано е, че протоколът е подписан от техническия ръководител Г. Г. и от управителя на възложителя К. В., без към него да е приложен двустранно подписан приемо-предавателен протокол за материалите или други документи, обосноваващи посочената стойност от 42 660 лв. В техническата част на заключението е направена съпоставка между количествата материали по представените от ответника фактури и количествата, необходими според строително-техническите разходни норми за установените СМР по първия етап. По отношение на тухлената зидария вещото лице е използвало нормативни разходни норми, въз основа на които е изчислило необходимото количество тухли блок 3,85, единични решетъчни тухли и суха смес. Прието е, че доставеното количество тухли блок 3,85 надхвърля необходимото за първия етап. При устните разяснения инж. И.ова е уточнила, че количеството на единичните тухли не е установено чрез непосредствено измерване или конкретен строителен акт, а е получено чрез умножаване на установения обем зидария по съответната разходна норма; за останалите материали е посочила, че изчислените количества са близки до количествата по фактурите. Вещото лице е използвало и експедиционни бележки за доставки на бетон, в които като клиент е посочен Г. Г. и е индивидуализиран процесният обект. При изслушването инж. И.ова е пояснила, че обстоятелството, че техническият ръководител е посочен в документите и приема доставения бетон на строителната площадка, само по себе си не установява кое дружество е поръчало и заплатило доставката, тъй като е възможно бетонът да е поръчан и платен от едно лице, а товарителницата или експедиционната бележка да бъде подписана на обекта от техническия ръководител на друго. В счетоводната част на комплексната експертиза К. Х.ва е констатирала, че при предаването на счетоводния архив на „И. Г. Строй“ ЕООД счетоводната отчетност за 2023 г. не е била приключена и в предадената документация не са били налице изписвания от складовите наличности и документи, индивидуализирани като относими към процесния строеж, с изключение на фактура № 134/26.09.2023 г. за авансово плащане от 24 000 лв. Установено е, че аналитичното отчитане на материалите не е водено по вид, количество, единична цена и стойност, а по групи материали и по фактури. Поради този начин на счетоводно отчитане вещото лице е посочило, че не може да се установи какви материали по артикули и на каква стойност са били налични в склада на ищцовото дружество към 20.10.2023 г. При изслушването, след поставени въпроси специално за наличността към 24.08.2023 г., К. Х.ва окончателно е уточнила, че по наличните счетоводни данни не може да се установи дали към този момент конкретните материали са били налични или не, а инж. М. И.ова също е заявила, че не може ретроспективно да отговори какво е имало в склада към тази дата. По отношение на счетоводното приключване е установено, че към 15.11.2023 г. не е било осчетоводено незавършено производство за процесния обект, докато към 31.12.2023 г. в представения инвентаризационен опис са включени разходи за материали от 8 287,23 лв., разходи за заплати от 22 922,10 лв. и осигурителни вноски от 3 279,76 лв., или общо 34 489,09 лв. Вещото лице е посочило, че не може по специалността си да извърши техническа съпоставка дали материалите по трите фактури, включени в тази стойност, съответстват по вид и количество на вложеното при процесните СМР. За авансовото плащане е установено, че фактура № 134/26.09.2023 г. е издадена за „авансово плащане на СМР“ за сумата 24 000 лв. и е заплатена по банков път на 26.09.2023 г. В писменото заключение са възпроизведени и сведения, получени от счетоводителката на ищеца, че сумата е била изтеглена след превода от техническия ръководител и е била предназначена за материали и външни услуги. Тези обстоятелства са изложени именно като данни, съобщени от счетоводителката, а не като проследено от вещото лице по първични разходооправдателни документи последващо разходване на сумата. По представените от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД осем фактури за материали и услуги, издадени в периода от 17.10.2023 г. до 01.11.2023 г., вещото лице е установило, че същите са осчетоводени и изписани по процесния обект, като счетоводна сметка 601 е приключена със сметка 615. В писменото заключение К. Х.ва е посочила, че не може да извърши техническа съпоставка между материалите по тези фактури и действително вложените количества, тъй като това е извън счетоводната и компетентност. При устните разяснения вещото лице е заявило, че по данни, предоставени му при счетоводната проверка, за процесния обект е имало два договора, които са били осчетоводявани по едно перо, без разходите по тях да бъдат отделяни счетоводно. От останалите доказателства по делото се установява, че това са договорът от 24.08.2023 г. между „Виктори – Червен бряг“ ЕООД и „И. Г. Строй“ ЕООД и последващият договор от 01.12.2023 г. между „Виктори – Червен бряг“ ЕООД и „И. Г. Строй 2“ ЕООД за продължаване на строителството на същия обект. Поради липсата на счетоводно разграничаване на разходите по двата договора вещото лице е посочило, че от счетоводното отнасяне на фактурите към обекта като цяло не може да се установи дали материалите по конкретните фактури се отнасят до етапа, изпълняван от „И. Г. Строй“ ЕООД, или до последващото строителство, като на изричен въпрос на съда е заявило, че не може да даде такъв отговор. Конкретно за фактура № 2000000191/01.11.2023 г. от „Дендрит“ ООД за 4 560 кг армировъчни заготовки на стойност 9 302,40 лв. вещото лице е установило плащането и на 09.11.2023 г., но изрично е посочило, че не може да даде отговор каква е връзката и с първия етап на строителството. По отношение на експедиционните бележки за бетона експертът е заявил, че не е извършвал проверка кой е заплатил конкретните доставки и че не разполага с доказателства за плащане от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД именно по тези бележки. По фактура № 144/22.10.2024 г. К. Х.ва е установила, че същата не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество. При разпита е уточнила, че при извършената от нея проверка фактурата не се е намирала в счетоводната кантора на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, като това е основанието за направената счетоводна констатация, независимо от представената по делото обратна разписка, за която вещото лице е заявило, че е видяла. Накрая, при поставените въпроси относно фактурите на ответника и приложението на чл. 113, ал. 13 ЗДДС, К. Х.ва е заявила, че не може да даде заключение дали конкретните фактури представляват доставки от вида, за който е поставен въпросът, нито въз основа на тях да установи конкретния момент на извършване на отделните доставки. В проведеното на 19.05.2025 г. съдебно заседание като свидетел е разпитан Г. Л. Г.. При снемане на самоличността му същият посочил, че е свекър на управителя на ищцовото дружество П. М.-Л.а, че е уволнен от „И. Г. Строй“ ЕООД и между него и дружеството са водени трудови дела. За процесния период свидетелят работел в „И. Г. Строй“ ЕООД като технически ръководител, като имал отделна заповед за изпълнение на тази длъжност на процесния обект и нотариално заверено пълномощно, което по думите му му давало право да оперира със сметките на дружеството. Заявил, че подписвал строителните книжа, контролирал изпълнението на обекта и възлагал задачите на работниците. Към момента на разпита работел като технически ръководител в „И. Г. Строй 2“ ЕООД, чийто управител е другият му син Л. Л. и което дружество впоследствие довършило процесния строеж. По отношение на договорните отношения свидетелят заявил, че е запознат с договора от 24.08.2023 г. и с офертата, като първоначалният вариант на офертата включвал стойност на изпълнението, труда и материалите. Посочил, че участвал в изготвянето на офертата заедно със сина си И. Г. Л., като едната от офертите била написана от него под ръководството и след консултация със сина му. По думите на свидетеля след започване на строителството, поради затрудненото финансово състояние на изпълнителя, възложителят предложил сам да закупува материалите. На поставения от съда въпрос за наличие на писмени данни за такава последваща уговорка свидетелят не посочил конкретен документ, а отново заявил, че дружеството било в лошо финансово състояние и възложителят предложил да закупува материалите. Относно материалите свидетелят първоначално заявил, че „И. Г. Строй“ ЕООД не е закупувало материали и че възложителят му ги предоставял за работа, като същевременно посочил, че не е присъствал при плащането им. На въпрос дали изпълнителят е разполагал с материали на склад първоначално отговорил категорично, че не е имал такива, но след като му било посочено наличието на счетоводни данни за материали, уточнил, че не ги е използвал или не знае къде са се намирали. На последващ въпрос дали преди започване на строителството дружеството е закупувало материали отговорил, че не е запознат. Свидетелят потвърдил, че е съставил и подписал за изпълнителя Протокол № 1 от 18.10.2023 г., като заявил, че в него са описани всички видове работи, извършени до този момент, и че при изготвянето му между него и представителя на възложителя не е имало спор относно посочените стойности. Стойностите на видовете работи били взети от офертата на „И. Г. Строй“ ЕООД. По отношение на отразената в протокола и приспадната сума от 42 660 лв. за „материали на клиента“ свидетелят в различни части от разпита е дал непоследователни обяснения относно начина на нейното формиране: първоначално заявил, че на него не са били представяни фактури за материалите; впоследствие обяснил, че при съставянето на протокола се е ориентирал по известните му от строителната практика приблизителни стойности на материалите, след което посочил, че възложителят му е показал фактури за материалите за първия етап, а на изричен въпрос на съда заявил, че сумата 42 660 лв. е формирана от представени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД фактури. По отношение на извършеното строителство свидетелят заявил, че работите, описани в Протокол № 1, са действително изпълнени, като на въпрос дали друга работа е била извършена от друго дружество отговорил отрицателно. Посочил също, че при започването на строежа част от изкопа и част от бетонните стени на съществуващия сутерен вече били изпълнени, което според него обяснявало разликата между първоначалната оферта и действително извършените работи. Относно плащането свидетелят първоначално заявил, че след приемането на първия етап възложителят на следващия ден наредил дължимата сума и че за плащането имало издадена фактура. След направеното от пълномощника на ищеца уточнение, че сумата от 24 000 лв. е била платена преди съставянето на Протокол № 1 като авансово плащане и че последващо плащане не е извършвано, свидетелят посочил, че сумата по протокола е помалка от 24 000 лв., че идеята била плащането да бъде авансово и че именно тази сума е изтеглил. Свидетелят заявил още, че доколкото си спомня, след съставянето на Протокол № 1 го изпратил до счетоводството на ищцовото дружество чрез сина си Л. Л.. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В настоящия случай първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предмет на въззивната проверка е неговата правилност с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Предявеният от „И. Г. Строй“ ЕООД иск е осъдителен, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и има за предмет изпълнение на парично задължение за заплащане на остатък от възнаграждение по договор за строителство от 24.08.2023 г. Претендираната сума от 74 495,18 лв. с ДДС е заявена като неплатена част от възнаграждението за строително-монтажни работи, изпълнени през периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г., след приспадане на полученото авансово плащане от 24 000 лв. Договорът за строителство представлява разновидност на договора за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съобразно поръчката на възложителя, а последният – да заплати уговореното възнаграждение. Характерно за договора е задължението на изпълнителя да постигне уговорения трудов резултат, а не само да предостави трудова дейност. Съгласно чл. 264 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме извършената съобразно договора работа, а по силата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата работа; когато то е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането. Приемането включва както фактическото получаване на резултата, така и одобряването му като съответстващ на възложеното, което може да бъде изразено изрично или чрез недвусмислени конклудентни действия. При предявен иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в тежест на изпълнителя е да установи правопораждащите факти, от които произтича претендираното вземане – възникването и съдържанието на договорното правоотношение, уговорения механизъм за определяне на възнаграждението, изпълнението на възложената работа, нейния вид и обем, приемането и и неплатения размер на дължимото възнаграждение. Ответникът, от своя страна, носи доказателствената тежест за положителните факти, на които основава възраженията си за погасяване или намаляване на задължението, включително извършено плащане, твърдяна последваща промяна на договореното между страните относно осигуряването и заплащането на материалите, както и конкретни разходи за материали или услуги, за които поддържа, че са понесени от него и поради това не следва да бъдат включвани повторно в дължимото на изпълнителя възнаграждение. В конкретния спор самото изпълнение и приемане на първия етап на строителството не съставляват същинския спорен въпрос. Ответникът не е оспорил, че първият етап е завършен на 17.10.2023 г. и е приет, а и строителните книжа удостоверяват последователно изпълнение на конструктивните работи до кота ±0,00. Спорът е съсредоточен върху размера на дължимото за това изпълнение възнаграждение, и по-конкретно – кои от материалите, вложени при изпълнението на първия етап, са били осигурени за сметка на изпълнителя и кои – от възложителя; какво е доказателственото значение на Протокол № 1/18.10.2023 г.; как следва да се отнесе извършеното авансово плащане от 24 000 лв.; и установява ли съвкупният доказателствен материал наличие на непогасено вземане на ищеца именно в претендирания размер. Поради това обстоятелството, че строителните работи са изпълнени и приети, обуславя по принцип възникването на правото на изпълнителя на възнаграждение, но не разрешава само по себе си спора относно неговия конкретен размер. Последният следва да бъде определен въз основа на съдържанието на договорните отношения между страните, действително изпълнените и приети работи, източника на вложените материали, извършените плащания и всички относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай съдържанието на договорното правоотношение следва да бъде определено преди всичко от писмения договор за строителство от 24.08.2023 г. и относимата към него ценова оферта. От договора се установява, че страните са възложили на „И. Г. Строй“ ЕООД изпълнението на строително-монтажните работи по процесния обект, като в чл. 1, ал. 2 изрично е предвидено задължение на възложителя да заплати извършената работа и вложените материали при уговорените между страните условия. Наред с това в раздел III от договора е уговорено, че осигуряването на материалите, детайлите, конструкциите и всичко друго необходимо за строителството е задължение на изпълнителя, както и че необходимата механизация се осигурява изцяло от него. Тази договорна уредба съответства на общото правило на чл. 259 ЗЗД, според което, ако не е уговорено друго, изпълнителят извършва работата със свои средства. Същевременно употребеният от страните израз „осигуряване на материалите“ не е равнозначен непременно на задължение изпълнителят да доказва закупуването на всеки вложен материал непосредствено преди или специално за конкретния строителен обект. Материалите могат да бъдат осигурени и от предходно придобити складови наличности или по друг допустим стопански начин. От значение за настоящия спор е дали вложените при изпълнението на първия етап материали са били предоставени за сметка на изпълнителя, така че стойността им да е част от дължимото му възнаграждение, или са били закупени и предоставени за сметка на възложителя. Обстоятелството, че в самия договор не е посочена окончателна обща цена и е предвидено част от неуредените отношения да бъдат конкретизирани с последващ анекс, не води само по себе си до извод за липса на възмездно договорно правоотношение или за недължимост на възнаграждение. По делото е представена ценова оферта за процесния обект, съдържаща видовете строително-монтажни работи, количества и единични цени, при обща стойност 205 550 лв. без ДДС и 246 660 лв. с ДДС. Показанията на Г. Г., участвал в изготвянето на офертата, потвърждават, че първоначално ценовият вариант е включвал както труда, така и материалите, а впоследствие именно единичните цени от тази оферта са използвани при остойностяването на работите в Протокол № 1/18.10.2023 г. В съответствие с Решение № 117 от 29.04.2026 г. по т. д. № 1547/2025 г., I т. о. на ВКС, при спор относно съдържанието на договорните уговорки действителната обща воля на страните следва да бъде издирена по правилата на чл. 20 ЗЗД, като отделните уговорки се съобразят във взаимната им връзка, с оглед целта на договора и поведението на страните при сключването и изпълнението му. При уговорен ценови механизъм чрез единични цени значение имат действително изпълнените количества и приложимите към тях договорни единични стойности; счетоводната себестойност на изпълнението не е тъждествена на договорното възнаграждение. При тези критерии настоящият състав приема, че първоначалното съдържание на договорното правоотношение е предвиждало осигуряване на материалите от изпълнителя и заплащане на извършената работа и вложените материали въз основа на единичните цени по представената оферта. Неоснователен е и доводът на въззиваемото дружество, развит в устните състезания, че договорът от 24.08.2023 г. не бил „наследен“, тъй като е сключен след смъртта на предходния управител на ищцовото дружество. Предмет на спора е именно договорът от 24.08.2023 г., сключен от действащия към този момент управител и чието съществуване и изпълнение ответникът не оспорва. Предходните преговори и офертата се съобразяват не като самостоятелен източник на задължения, а доколкото, във връзка със съдържанието и изпълнението на сключения договор, изясняват възприетия между страните ценови механизъм. Ответникът не отрича първоначалното съдържание на писмения договор, но поддържа, че след започване на строителството, поради финансови затруднения на изпълнителя, страните са постигнали последваща устна уговорка материалите да бъдат закупувани от възложителя, а на изпълнителя да се заплаща единствено положеният труд. Именно на тази твърдяна последваща промяна на първоначално договореното ответникът основава възражението си, че стойността на материалите не е част от дължимото на ищеца възнаграждение. Само липсата на подписан последващ анекс не е достатъчна, за да изключи по принцип възможността за последващо неформално съглашение при договор за изработка. В този смисъл следва да бъде съобразено и Решение № 109 от 21.04.2026 г. по т. д. № 376/2025 г., II т. о. на ВКС. Това обаче не освобождава страната, която се позовава на последващото изменение, от доказването на постигнато съгласие и неговото конкретно съдържание. Решаващ е въпросът дали събраните по делото доказателства установяват действително съвпадение на волите на страните относно твърдяната промяна, а не единствено дали липсва писмен анекс. Доколкото ответникът твърди последващо изменение на първоначално установеното договорно съдържание, като поддържа, че след сключването на договора страните са постигнали съгласие материалите да бъдат осигурявани за сметка на възложителя, а на изпълнителя да се заплаща единствено положеният труд, доказването на този положителен правоизменящ факт е в негова тежест. Ищецът, от своя страна, носи доказателствената тежест за правопораждащите факти на претендираното вземане – договорното правоотношение и неговото съдържание, уговорения механизъм за определяне на възнаграждението, вида и обема на действително изпълнените и приети работи и неплатения размер на възнаграждението. Когато се установи, че договореното възнаграждение се определя по единични цени, включващи труд и материали, не съставлява самостоятелен правопораждащ факт придобИ.ето от изпълнителя с отделен първичен счетоводен документ на всеки конкретен вложен материал. Противното би означавало договорната цена да бъде приравнена на възстановяване на действителната счетоводна себестойност на изпълнението. Това не освобождава ищеца от доказването на фактически изпълнените видове и количества СМР и на приложимите към тях договорни единични цени. Отделно от това, когато ответникът поддържа, че конкретен материален разход или свързана услуга, включени в остойностяването на СМР, в действителност са понесени от него и поради това не следва повторно да бъдат включвани в дължимото на изпълнителя възнаграждение, доказателствената тежест за фактите, обосноваващи това възражение, е негова. Именно от тази отправна точка следва да бъдат обсъдени последователно оплакванията във въззивната жалба и насрещните възражения относно доказателствената стойност на счетоводните документи на страните, представените фактури, Протокол № 1/18.10.2023 г., експертните заключения, показанията на свидетеля Г. Г. и извършеното авансово плащане. Фактическото изпълнение на строителните работи през относимия период се установява и от съставените в хода на строителството книжа. От деветте приложени по делото акта обр. 7 четири са съставени през периода, през който строител е „И. Г. Строй“ ЕООД – на 11.09.2023 г., 14.09.2023 г., 28.09.2023 г. и 11.10.2023 г. С тях последователно са приети кофражът и армировката на съответните конструктивни елементи и е разрешено последващото им изпълнение с бетон клас С20/25, като в актовете не са отразени несъответствия с работните проекти. В същата последователност са съставени и актовете обр. 12 от 13.09.2023 г., 16.09.2023 г., 30.09.2023 г. и 14.10.2023 г., с които са удостоверени подлежащите на закрИ.е бетонови работи – съответно 8 куб. м за ивични фундаменти и единични стъпки, 36 куб. м за ивични фундаменти, 50 куб. м за фундаментни стени и 44 куб. м за плоча и настилка на кота ±0,00, или общо 138 куб. м бетон. Отразените в актовете обр. 12 дейности кореспондират с предхождащите ги актове обр. 7, с които са приети съответните кофражни и армировъчни работи. Посочените строителни книжа имат съществено значение за установяване на вида, последователността и обема на действително изпълнените през процесния период строително-монтажни работи. Те обаче не установяват сами по себе си от кого и за чия сметка са придобити вложените при изпълнението материали, нито кой от участниците в договорното правоотношение е понесъл тяхната стойност. Обстоятелството, че Г. Л. Г. е подписвал актовете като технически ръководител и представител на строителя, удостоверява участието му при техническото документиране и приемане на съответните строителни операции, но не разрешава спора относно източника на вложените материали и дължимия между страните паричен еквивалент. В този смисъл и съставеният на 15.11.2023 г. констативен акт, в който е отразено, че работите по фундаментите са завършени и съответстват на строителните книжа, има значение като допълнителен източник на данни за фактическото състояние на строежа към този момент, но не установява кой е осигурил и заплатил материалите. При преценката му следва да се съобрази и установеното в допълнителната съдебно-техническа експертиза, че актът не е подписан от длъжностното лице от общинската администрация. Следователно събраната строителна документация позволява да се приеме за доказано фактическото изпълнение на първия етап и очертава вида и обема на извършените работи, но не дава самостоятелен отговор на основния спорен въпрос – за чия сметка са били осигурени вложените материали и какъв е вследствие на това размерът на неплатеното възнаграждение. Този въпрос следва да бъде разрешен чрез съпоставка на договорните уговорки със счетоводните и платежните документи на страните, представените фактури, експертните заключения, Протокол № 1/18.10.2023 г. и гласните доказателства. При преценката на доказателствата относно начина, по който са били осигурени вложените при първия етап строителни материали, следва да се държи сметка за доказателственото значение на представените фактури и счетоводни документи. Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили, когато книгите са редовно водени, като доказателственото им значение се преценява с оглед всички останали обстоятелства по делото. В практиката на ВКС последователно се приема, че счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи и съдържащите се в тях записвания подлежат на преценка в съвкупност с останалия доказателствен материал – Решение № 2 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г., III г. о. на ВКС, както и Решение № 218 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г., III г. о. на ВКС. Приложени към конкретния спор, тези принципи не позволяват да се възприеме нито тезата, че липсата на аналитично счетоводно отчитане при ищеца сама по себе си доказва, че той не е осигурявал материали за процесния строеж, нито противоположната теза, че от общите счетоводни записвания и годишното счетоводно приключване следва, че именно материали на ищеца са били вложени в първия етап. От първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Х. И.ов Х.в, и от счетоводната част на комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К. С. Х.ва, се установява, че през 2023 г. „И. Г. Строй“ ЕООД е закупувало строителни материали, но поради начина на счетоводното им отчитане не може да бъде установено каква конкретна складова наличност по вид, количество и стойност е съществувала към 24.08.2023 г., нито кои конкретни материали са били налични и впоследствие вложени в процесния строеж. Представените от ищеца три фактури за закупени през януари и април 2023 г. материали предхождат процесния договор; част от материалите по тях по естеството си биха могли да бъдат използвани при изпълняваните бетонови и други работи, но счетоводната документация не позволява да се установи дали именно те са били вложени в процесния обект. При изслушването на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза Х. Х.в изрично е уточнил, че през 2023 г. ищецът е закупувал строителни материали, но не може да посочи дали те са били предназначени и вложени конкретно в процесния строеж. Не води до различен извод и отразеното в счетоводството на ищеца към 31.12.2023 г. незавършено производство, включващо разходи за материали в размер на 8 287,23 лв., разходи за труд в размер на 22 922,10 лв. и осигурителни вноски в размер на 3 279,76 лв. От заключението на Х. И.ов Х.в по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че това счетоводно отразяване е извършено в края на отчетния период, а представеният инвентаризационен опис не индивидуализира материалите по вид и количество. Поради това посочените счетоводни записи установяват наличие на отчетени от дружеството разходи, но не позволяват сами по себе си да се установи кои конкретни материали са били вложени в процесния обект през периода до 17.10.2023 г. Следователно настоящият състав не възприема като самостоятелно достатъчен аргумент обстоятелството, че счетоводството на ищеца не позволява проследяване на материалите по артикули и строителни обекти. Счетоводен пропуск или избраният начин на счетоводно отчитане не е равнозначен на доказателство за липса на реално осигуряване и влагане на материали. Това обстоятелство има доказателствено значение, доколкото счетоводните регистри не позволяват да бъде установена връзка между конкретно придобити или налични при ищеца материали и процесния строеж, но не може да преобразува договорно уговорената цена в механизъм за възстановяване единствено на доказани с първични счетоводни документи действителни разходи. Ето защо оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е придал прекомерно значение на констатираните счетоводни пропуски, е основателно в тази част. Не може да бъде възприето и насрещното възражение, че по силата на правилата за счетоводно и данъчно документиране ищецът непременно следва да представи фактура и доказателство за плащане за всеки конкретен вложен материал, за да възникне право на договорното възнаграждение. Данъчноправните изисквания за доказване на реална доставка и счетоводното отчитане имат самостоятелно значение и са относими като доказателствени данни, но не определят фактическия състав на гражданското вземане по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, когато страните са договорили възнаграждение чрез единични цени. От своя страна осемте фактури, представени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, са издадени в периода от 17.10.2023 г. до 01.11.2023 г. и са на обща стойност 64 339,70 лв. Оригиналите на фактурите, ведно с приложените към тях касови бонове, са били представени пред първоинстанционния съд, който е констатирал идентичността им с приложените по делото заверени копия, а направеното от ищеца оспорване на истинността им по реда на чл. 193 ГПК впоследствие е оттеглено. Това обаче не разрешава различния по естеството си въпрос кога са извършени удостоверените с фактурите доставки и дали материалите по тях са вложени именно при изпълнявания от ищеца първи етап на строителството. В тази насока и счетоводното отразяване на осемте фактури при ответника не е достатъчно за категоричен извод. К. С. Х.ва, изготвила счетоводната част на комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза, е установила, че фактурите са осчетоводени и изписани по процесния строителен обект, като счетоводна сметка 601 е приключена със сметка 615. Същевременно при изслушването на заключението вещото лице е заявило, че по данни, предоставени му при счетоводната проверка, за процесния обект е имало два договора, които са били осчетоводявани по едно перо, без разходите по тях да бъдат отделяни счетоводно. От останалите доказателства по делото се установява, че това са договорът от 24.08.2023 г. между страните по настоящото дело и последващият договор от 01.12.2023 г. между „Виктори – Червен бряг“ ЕООД и „И. Г. Строй 2“ ЕООД за продължаване на строителството на същия обект. Поради липсата на счетоводно разграничаване на разходите по двата договора К. Х.ва изрично е заявила, че не може да определи дали материалите по конкретните фактури се отнасят до етапа, изпълняван от „И. Г. Строй“ ЕООД, или до последващото строителство. Конкретно по отношение на фактура № 2000000191/01.11.2023 г. на „Дендрит“ ООД за 4 560 кг армировъчни заготовки на стойност 9 302,40 лв. вещото лице е установило плащането и на 09.11.2023 г., но изрично е посочило, че не може да даде отговор каква е връзката и с първия етап на строителството. Поради това настоящият състав не споделя извода на първата инстанция, доколкото относимостта на фактурите към първия етап е изведена и от възможността по чл. 113, ал. 13 ЗДДС за издаване на сборна фактура. Данъчноправната допустимост при определени предпоставки една фактура да обхваща повече от една доставка не установява сама по себе си фактическия момент, в който конкретните материали са били доставени и вложени в строежа. Х. И.ов Х.в, изготвил първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, при изслушването си е уточнил, че не разполага с документи, от които да установи дали конкретните доставки са извършени през септември или през октомври 2023 г., а по отношение на бетона е посочил, че не може да установи кога същият е бил действително вложен, тъй като това е извън неговата специална компетентност. К. С. Х.ва, изготвила счетоводната част на последващата комплексна експертиза, също изрично е заявила, че не може да даде заключение дали конкретните фактури документират доставки от вида, за който е поставен въпросът по чл. 113, ал. 13 ЗДДС, нито въз основа на тях да установи конкретния момент на извършване на отделните доставки. Този извод е съобразен и с разграничението между гражданскоправното доказване на изпълнението и данъчноправните изисквания към момента на фактуриране. В практиката на ВКС е приемано, че обстоятелството, че фактура за извършени СМР е издадена след срока, предвиден в данъчното законодателство, не води само по себе си до извод, че отразените в нея строително-монтажни работи не са извършени, като действителното изпълнение следва да се преценява въз основа на всички относими доказателства – Решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г., II т. о. на ВКС. Същият принцип е относим и в обратната хипотеза – самият факт на издаване и осчетоводяване на фактурата не установява без други доказателства конкретния момент, в който материалът е доставен и вложен в определен етап от строителството. Самостоятелно следва да бъдат преценени и доказателствата относно бетона. Действително готовият бетон по естеството си не представлява материал, който може да бъде държан като обичайна складова наличност за продължителен период, поради което счетоводните данни за складови запаси на ищеца не могат да дадат непосредствен отговор за конкретните бетонови доставки. Актовете обр. 12 обаче установяват, че до 14.10.2023 г. при изпълнението на първия етап са вложени общо 138 куб. м бетон. Експедиционните бележки индивидуализират процесния обект и сочат Г. Г. като „клиент“, но инж. М. П. И.ова, изготвила техническата част на комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза, при изслушването си изрично е пояснила, че обстоятелството, че техническият ръководител е посочен в документите и приема доставения бетон на строителната площадка, само по себе си не установява кое дружество е поръчало и заплатило доставката, тъй като бетонът може да бъде поръчан и платен от едно лице, а да бъде приет на обекта от техническия ръководител на друго. К. С. Х.ва, изготвила счетоводната част на същата комплексна експертиза, е заявила, че не е извършвала проверка кой е заплатил конкретните доставки на бетон и че не разполага с доказателства за плащане от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД именно по тези експедиционни бележки. Следователно само експедиционните бележки не установяват лицето, понесло разхода; това не изключва възможността такава връзка да бъде доказана за конкретна доставка чрез съвкупност от фактура, платежен документ, счетоводно отразяване и строителната хронология. Ето защо, разгледани самостоятелно, нито счетоводните документи и фактурите на ищеца, нито фактурите и счетоводните записвания на ответника дават достатъчна основа за категоричен извод кой е осигурил за своя сметка материалите, вложени при изпълнението на първия етап. Фактурите на ответника установяват придобИ.ето от него на материали и услуги, които по вид могат да бъдат относими към процесното строителство, но не установяват сами по себе си, че всички те са доставени и вложени именно до приключването на изпълнявания от ищеца етап. По същия начин доказателствата за придобИ.и от ищеца материали и счетоводно отчетени от него разходи не установяват сами по себе си, че конкретно тези материали са били вложени в процесния строеж. Посоченият междинен извод не означава, че спорният факт остава недоказуем. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът следва да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната взаимна връзка. Поради това към обсъдените счетоводни и технически данни следва да бъдат съпоставени съдържанието и доказателственото значение на Протокол № 1/18.10.2023 г., показанията на свидетеля Г. Л. Г. и обстоятелствата относно извършеното авансово плащане от 24 000 лв. Особено значение за разрешаването на спора страните придават на Протокол № 1/18.10.2023 г. и на показанията на свидетеля Г. Л. Г., поради което доказателствената им стойност следва да бъде преценена както поотделно, така и във взаимната им връзка и съпоставка с останалия доказателствен материал. На първо място, възражението на въззивника, че Протокол № 1/18.10.2023 г. не представлява акт обр. 19 по Наредба № 3/31.07.2003 г., само по себе си не обосновава извод за неговата неотносимост или липса на доказателствено значение. В практиката на ВКС се приема, че двустранно съставеният протокол, в който са отразени изпълнени строителномонтажни работи, техните количества и стойности, представлява частен свидетелстващ документ и може да бъде използван като доказателство за изпълнението и приемането на работата, но не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които подлежат на преценка наред с всички останали доказателства – Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г., II т. о. на ВКС, и Решение № 94 от 02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г., II т. о. на ВКС. В този смисъл процесният протокол не следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност поради липсата на реквизитите на акт обр. 19. От друга страна, съдържащите се в него отбелязвания не могат да бъдат възприети като неоспоримо доказателство, че материалите на стойност 42 660 лв. действително са били осигурени за сметка на възложителя, нито че размерът на дължимото на изпълнителя възнаграждение окончателно е определен на 22 896 лв. с ДДС. В самия документ не са индивидуализирани първични документи, въз основа на които е формирана сумата 42 660 лв., означена като стойност на „материали на клиента“. Отделен е въпросът за качеството, в което Г. Л. Г. е подписал протокола от името на изпълнителя. Безспорно е, че към този момент той е бил технически ръководител на процесния строеж и в това качество е подписвал строителните книжа, включително актовете обр. 7 и обр. 12. Правомощията на техническия ръководител по чл. 163а ЗУТ са свързани с техническото ръководство и изпълнението на строежа и сами по себе си не му придават качеството на законен или общ договорен представител на строителя. Представеното по делото нотариално заверено пълномощно установява овластяване на Г. Г. да представлява дружеството пред „Банка ДСК“ АД, но от доказателствата не се установява предоставена представителна власт да изменя договорените с възложителя условия, да определя окончателно размера на възнаграждението по договора, да признава задължения на изпълнителя или да извършва от негово име окончателно уреждане на насрещните финансови отношения. Първоинстанционният съд също е установил именно овластяване за представителство пред банката, наред с отделното му качество на технически ръководител. Поради това подписването на Протокол № 1 от Г. Г. е годно да удостовери извършеното лично от него изявление и участието му при съставянето на документа, но не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че „И. Г. Строй“ ЕООД чрез надлежно овластен представител е изменило първоначалните договорни отношения или окончателно е признало, че материали за 42 660 лв. са предоставени за сметка на възложителя и че остатъкът от цялото му възнаграждение възлиза на 22 896 лв. По общия режим на представителството договорът, сключен от лице, действало като представител без представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и поражда целените правни последици, ако бъде потвърден от лицето, от чието име е сключен – разрешение, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Когато обаче действието е извършено от името на търговец, приложение намира специалното правило на чл. 301 ТЗ. Съгласно постоянната практика на ВКС, обобщена и в Решение № 139 от 29.05.2026 г. по т. д. № 1407/2024 г., II т. о. на ВКС, приложението на установената с тази разпоредба презумпция е обусловено не от изрично потвърждаване по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от липсата на противопоставяне на търговеца веднага след узнаването за извършеното от негово име действие. Правилото се прилага както при действие без представителна власт, така и при превишаване на нейните предели. Необходимо е да бъдат установени конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал за действието и въпреки това не се е противопоставил своевременно. Узнаването може да бъде установено по различни начини, включително чрез отразяване на действието или неговите последици в търговските книги, уведомяване на търговеца от действалото без представителна власт лице или от трето лице, както и чрез предприемане от самия търговец на действия по реализиране на права или изпълнение на задължения, произтичащи от извършеното действие. В настоящия случай от доказателствата може да се приеме единствено, че Протокол № 1/18.10.2023 г. е бил известен на ищцовото дружество най-късно към момента, в който самото то го е представило като доказателство в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за приложение на презумпцията по чл. 301 ТЗ. За настъпването на предвидените в тази разпоредба последици е необходимо да бъде установен моментът, в който търговецът е узнал за извършеното от негово име действие без представителна власт или при превишаване на нейните предели, както и липсата на противопоставяне веднага след това узнаване. По делото не е установено кога за първи път законният представител на „И. Г. Строй“ ЕООД е узнал, че Г. Г. е подписал протокола с отразеното в него приспадане на 42 660 лв. и определяне на остатък от 22 896 лв., нито е установено последващо поведение, от което недвусмислено да следва приемане именно на тези правни последици. Г. Г. е заявил единствено, че, доколкото си спомня, е изпратил протокола до счетоводството чрез сина си Л. Л. – „сигурно съм го пратил“, което не установява нито действителното получаване, нито момента на узнаването от законния представител. Представянето на документа пред КЗК в рамките на вече възникнал спор между страните и като част от доказателствения материал не представлява само по себе си потвърждаване на извършеното действие или признание, че отразеното в протокола окончателно урежда договорните отношения. Не следва да се приема за доказано единствено въз основа на Протокол № 1/18.10.2023 г., че отразената в него сума от 42 660 лв. действително представлява стойност на материали, осигурени за сметка на възложителя. В документа не е посочено от кои фактури или други първични документи е формирана тази стойност. Същевременно първите три от представените по делото фактури на ответника – от 17.10.2023 г., 17.10.2023 г. и 18.10.2023 г. – са на обща стойност 27 416,20 лв., която не съвпада с посочените в протокола 42 660 лв. Това несъответствие е отбелязано още в първоначалното заключение на инж. С. И.ова С. в производството по чл. 207 ГПК. Част от останалите фактури, на които ответникът се позовава в настоящото производство, са издадени след 18.10.2023 г., поради което те не могат сами по себе си да обяснят твърдението, че именно въз основа на вече представени при съставянето на протокола фактури е формирана сумата 42 660 лв. Инж. М. П. И.ова, изготвила техническата част на комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза, също е констатирала, че към Протокол № 1 не е приложен двустранно подписан приемопредавателен протокол за материалите или други документи, обосноваващи тази стойност. Именно в тази част показанията на Г. Г. не отстраняват доказателствената неяснота. При разпита си той първоначално е заявил, че не са му били представяни фактури за материалите. На последващите въпроси е обяснил, че при изготвянето на протокола се е ориентирал по известните му от строителната практика приблизителни стойности, след което е заявил, че възложителят му е показвал фактури за материалите за първия етап, а на изричен въпрос на съда е посочил, че сумата от 42 660 лв. е формирана от фактури, представени от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД. Тази последователност на отговорите, съпоставена с датите и стойностите на представените по делото фактури, не позволява показанията му да бъдат възприети като достатъчно надежден самостоятелен източник за начина на формиране именно на сумата 42 660 лв. Оплакването на въззивника относно заинтересоваността на свидетеля Г. Г. също изисква самостоятелна преценка. Самото наличие на отношения между свидетеля и някоя от страните не съставлява основание за недопустимост на свидетелските показания. Съгласно чл. 172 ГПК те се преценяват с оглед всички други данни по делото, като се отчита възможната заинтересованост на свидетеля. В практиката на ВКС последователно се приема, че относимите и допустими гласни доказателства се ценят по вътрешно убеждение в съвкупност с останалия доказателствен материал, като съдът е длъжен да съобрази евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и да изложи мотиви относно достоверността на показанията му – Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о. на ВКС, и Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о. на ВКС. В случая Г. Г. е свекър на управителя на ищцовото дружество, но едновременно с това е бил дисциплинарно уволнен от същото дружество и между него и работодателя са се водили трудови дела. Към момента на разпита той вече работи като технически ръководител в „И. Г. Строй 2“ ЕООД, управлявано от другия му син Л. Л., което дружество след прекратяване на отношенията между страните е поело довършването на същия строителен обект. Тези обстоятелства не обезсилват показанията му, но налагат тяхната по-внимателна проверка чрез съпоставка с обективните писмени и експертни доказателства. При такава преценка настоящият състав намира, че показанията на Г. Г. могат да бъдат кредитирани в частите, които намират потвърждение в независими доказателствени източници – относно качеството му на технически ръководител, действителното изпълнение на описаните в Протокол № 1 строителни работи, участието му при тяхното техническо документиране и обстоятелството, че стойностите на отделните видове СМР в протокола са взети от офертата на „И. Г. Строй“ ЕООД. Последното е заявено от свидетеля непосредствено при предявяването на протокола и съответства на съдържанието на представената по делото оферта. Не може обаче със същата степен на убедителност да бъде възприета онази част от показанията, с която свидетелят поддържа, че след сключването на писмения договор страните са изменили уговорката си и поради финансовите затруднения на изпълнителя възложителят е поел закупуването на материалите. Свидетелят заявява по същество, че възложителят е предложил сам да закупува материалите, но от показанията му не се установява с необходимата конкретност насрещно волеизявление на представляващия изпълнителя орган, с което подобно предложение да е било прието, нито кога, при какви условия и с какво точно съдържание е постигнато общо съгласие за изменение на вече сключения договор. Не е посочен и писмен документ, обективиращ подобно последващо съглашение. Самото фактическо закупуване от възложителя на отделни материали не е равнозначно на доказано съгласие всички материали да преминат за негова сметка, а възнаграждението на изпълнителя да се ограничи само до труда. Същевременно категоричното първоначално твърдение на свидетеля, че ищецът не е разполагал със строителни материали, е било последвано от уточнение, след като са му посочени счетоводните данни, че не ги е използвал или не знае къде са се намирали, а на въпроса дали дружеството е закупувало материали преди започване на строежа е заявил, че не е запознат. Тези показания не могат да оборят експертно установения факт, че през 2023 г. ищецът е придобивал строителни материали, нито да заместят липсващите обективни данни за конкретното им влагане. Не е последователно и изложението на свидетеля относно плащането за първия етап. Първоначално той е заявил, че след приемането на етапа възложителят на следващия ден е наредил дължимата сума и че за нея е имало издадена фактура. След като в хода на разпита е посочено, че единственото установено плащане е извършеният преди съставянето на Протокол № 1 аванс от 24 000 лв., Г. е заявил, че сумата по протокола е по-малка от 24 000 лв., че идеята е била плащането да бъде авансово и че именно тази сума е изтеглил. Тази промяна в изложението не позволява показанията му да послужат като самостоятелно доказателство, че с авансовото плащане е погасено точно определено възнаграждение за труд по първия етап. Обстоятелството, че преди разпита Г. Г. е бил информиран от адвокат за част от съдържанието на експертизата и за въпросите, по които евентуално ще бъде разпитван, също не представлява само по себе си процесуална пречка за използване на показанията му. То обаче следва да бъде отчетено при преценката на онези негови отговори, при които възпроизвеждането на лични спомени се преплита с предварително получена информация за съдържанието на доказателствата по делото. Самият свидетел е заявил, че адвокатът му е прочел документи, за които е трябвало да отговаря, и впоследствие го е информирал за въпроси, по които е следвало да си припомни обстоятелства. При това положение оплакването във въззивната жалба за неправилна и едностранчива оценка на Протокол № 1 и показанията на Г. Г. е основателно в частта, в която първоинстанционният съд им е придал решаващо значение за установяване, че материалите на стойност 42 660 лв. са закупени от възложителя и че с авансовото плащане е погасено цялото дължимо възнаграждение за първия етап. Нито протоколът, нито свидетелските показания, разгледани самостоятелно или във взаимната им връзка, доказват с необходимата степен на убедителност последващо изменение на договорната уговорка относно материалите, точния произход на сумата 42 660 лв. или окончателно обвързващо за изпълнителя определяне на неговото възнаграждение на 22 896 лв. с ДДС. Това не означава, че Протокол № 1 и показанията на Г. Г. са лишени изцяло от доказателствено значение. В съвкупност с фактурите и останалите доказателства те представляват данни в подкрепа на твърдението, че възложителят е осигурявал поне част от материалите, използвани при първия етап. Събраните доказателства обаче не позволяват единствено въз основа на тях да се определи кои конкретно материали, в какъв размер и на каква стойност са били осигурени за сметка на ответника до приключването на този етап. Отделно от това следва да бъде разрешен въпросът за правното и доказателственото значение на авансовото плащане от 24 000 лв. – какво задължение е било предназначено да погасява и може ли последващото изтегляне на сумата от Г. Г. да има значение за основанието на плащането в отношенията между възложителя и изпълнителя. По отношение на извършеното от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД плащане в размер на 24 000 лв. между страните не съществува спор нито относно неговото извършване, нито относно връзката му с процесния договор за строителство. На 26.09.2023 г. по банковата сметка на „И. Г. Строй“ ЕООД са постъпили чрез два последователни банкови превода общо 24 000 лв. с ДДС, а за плащането е издадена фактура № 134/26.09.2023 г. с данъчна основа 20 000 лв. и ДДС 4 000 лв., в която като основание е посочено „авансово плащане за СМР“. Самият ответник в отговора на исковата молба изрично е признал, че двата превода представляват авансово плащане по договора за строителство. Основанието, посочено във фактурата, също не индивидуализира плащането като възнаграждение единствено за труд, а като аванс за строително-монтажни работи. Поради това настоящият състав не споделя тезата на ответника, възприета от първоинстанционния съд, че още при извършването си плащането от 24 000 лв. е било предназначено конкретно за заплащане на труда по първия етап. Подобно ограничено предназначение не следва нито от платежните документи, нито от издадената фактура. Не е установено и друго съглашение между страните към момента на плащането, по силата на което сумата да е предназначена само за труд, при изключване на останалите елементи на възнаграждението по договора. В тази насока следва да се съобрази и разрешението в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г., I т. о. на ВКС, постановено по иск за възнаграждение по договор за изработка. В него ВКС приема, че когато възложителят основава възражението си за частично погасяване на задължението на извършено авансово плащане, именно той носи доказателствената тежест да установи връзката на плащането с конкретното задължение, което твърди, че е погасено. В настоящия случай връзката на сумата от 24 000 лв. с процесния договор е безспорна, но ответникът, който и придава по-тясно погасително действие – като плащане именно на възнаграждението за труд по първия етап – следва да установи фактите, от които извежда това нейно предназначение. Такива доказателства не са събрани. Съставеният впоследствие Протокол № 1/18.10.2023 г. не обосновава различен извод. Както вече беше посочено, от доказателствата не се установява чрез този документ „И. Г. Строй“ ЕООД, посредством надлежно овластен представител, да е приело окончателно определяне на възнаграждението си на 22 896 лв. с ДДС. Следователно не може последващо съставеният протокол да бъде използван и като основание за ретроспективно придаване на извършеното на 26.09.2023 г. авансово плащане на предназначение, което не следва от документите, съставени при самото плащане. Не променя правното значение на плащането и обстоятелството, че на 27.09.2023 г. Г. Л. Г. е изтеглил от банковата сметка на ищеца сумата от 24 000 лв. Това действие е извършено след като плащането от възложителя вече е постъпило в имуществото на изпълнителя. От този момент насетне начинът, по който получените средства са били разходвани или управлявани от лица, действащи от името на ищцовото дружество, поначало е въпрос от вътрешните отношения на изпълнителя и не може сам по себе си да измени основанието, на което ответникът е извършил плащането. Впрочем събраният доказателствен материал не позволява и еднозначен извод за фактическото последващо предназначение на изтеглената сума. Ответникът поддържа, че тя е използвана за изплащане на забавени трудови възнаграждения на работниците. При разпита си Г. Г. е заявил, че работниците са му съобщили за неполучени възнаграждения за няколко месеца, но не е могъл да посочи от кого е получил счетоводна информация за дължимите суми и е заявил, че не разполага със спомен за лицето, с което е разговарял по този въпрос. От друга страна, в счетоводната част на комплексната съдебно-счетоводнотехническа експертиза К. С. Х.ва е възпроизвела сведения, получени от счетоводителката на ищеца, че сумата е била предназначена за материали и външни услуги, като изрично е установено, че това не е извод, направен въз основа на проследяване на последващото разходване по първични счетоводни документи. Поради това не може да бъде приета за доказана нито тезата на ответника за използване на цялата сума за трудови възнаграждения, нито поддържаното от въззивника обяснение, че именно с тези средства са били заплащани конкретните доставки на бетон или други материали. Тези различаващи се данни допълнително показват, че действителното последващо разходване на изтеглените средства не може да бъде установено с необходимата сигурност. Това обстоятелство обаче не е определящо за предмета на настоящия спор. За отношенията между възложителя и изпълнителя релевантен е установеният факт, че „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е извършило на „И. Г. Строй“ ЕООД авансово плащане от 24 000 лв. по процесния договор за строителство. Последващото разпореждане с получените средства не съставлява ново плащане от ответника и не разширява погасителното действие на вече извършеното такова. Следователно сумата от 24 000 лв. следва да бъде приспадната от общия размер на установеното като дължимо възнаграждение за изпълнените СМР, но липсва основание тя да бъде третирана като самостоятелно плащане единствено за труда по първия етап и въз основа на това да се приеме, че сумата от 22 896 лв., посочена в Протокол № 1/18.10.2023 г., е изцяло погасена. Впрочем ищецът не претендира повторно заплащане на този аванс, тъй като при формирането на предявения размер от 74 495,18 лв. го е приспаднал от стойността, която твърди като общо дължима за изпълнените до прекратяване на отношенията строително-монтажни работи. На следващо място следва да бъде обсъдено доказателственото значение на първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвени от инж. С. И.ова С. в производството по обезпечаване на доказателства по ч. гр. д. № 267/2024 г. на Районен съд – Левски, тъй като именно въз основа на допълнителното заключение ищецът е формирал размера на предявената претенция. Производството по чл. 207 ГПК няма за предмет разрешаване на материалноправния спор между страните, а предварително събиране на доказателство, когато съществува опасност то да се изгуби или събирането му впоследствие да се затрудни. Поради това приетото в такова производство експертно заключение не обвързва съда, разглеждащ последващия иск, нито препятства проверката и опровергаването на съдържащите се в него експертни изводи. В този смисъл в Определение № 262 от 25.04.2017 г. по т. д. № 1865/2016 г., II т. о. на ВКС е прието, че когато събирането на необходимото доказателство пред исковия съд е възможно, принципът на непосредствеността допуска назначаване на експертиза и по въпроси, по които вече е било прието заключение в производство по обезпечаване на доказателства, като последното не придобива качеството на необоримо или задължително за исковия съд установяване. Същевременно заключението, събрано по реда на чл. 207 и сл. ГПК, не е лишено от доказателствено значение само поради това, че предхожда исковото производство. Неговата доказателствена стойност следва да бъде преценена съобразно общото правило на чл. 202 ГПК – във връзка с всички останали доказателства и с оглед пълнотата, яснотата, обосноваността и проверимостта на използваните от вещото лице изходни данни. Такова е и разрешението в Решение № 50072 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 1683/2022 г., III г. о. на ВКС, според което експертизата няма приоритет пред останалите доказателствени средства, а съдът е длъжен да мотивира както възприемането, така и невъзприемането на нейните изводи. Приложени към настоящия случай, тези принципи налагат да се разграничат техническите констатации на инж. С. С. относно вида, количеството и стойността на изпълнените СМР от съдържащия се в заключението отговор каква сума изпълнителят „следва да фактурира“. Последният въпрос не е изцяло технически, тъй като размерът на действително дължимото възнаграждение зависи не само от стойността на извършените работи, а и от съдържанието на договорните отношения, от това за чия сметка са осигурени вложените материали и от извършените плащания. Тези въпроси подлежат на разрешаване от съда въз основа на целия доказателствен материал и не могат да бъдат заместени от експертна преценка. При първоначалното изследване инж. С. С. е извършила на 13.12.2023 г. непосредствен оглед на процесния строеж и е определила стойността на установените на място СМР на 80 572,32 лв. без ДДС, съответно 96 686,78 лв. с ДДС. При този оглед са били установени земни, кофражни, армировъчни и бетонови работи, тухлена зидария и положени канализационни тръби, като количеството на бетона първоначално е изчислено на 131,15 куб. м. Към този момент обаче вещото лице не е разполагало със съставените по време на строителството актове обр. 7 и обр. 12. След представянето от строителния надзор на относимата строителна документация е изготвено допълнително заключение. От актовете обр. 12 инж. С. е установила, че до 14.10.2023 г. са изпълнени и актувани общо 138 куб. м бетон, а от акта обр. 7 от 11.10.2023 г. – че са приети кофражът и армировката на плочата и настилката на кота ±0,00 и е разрешено бетонирането им. Въз основа на допълнената доказателствена база вещото лице е преизчислило общата стойност на изпълнените СМР на 82 079,32 лв. без ДДС, или 98 495,18 лв. с ДДС. Изчислението е подробно индивидуализирано по видове работи. В него са включени изкопни работи, различни видове кофраж, доставка и монтаж на армировка, 138 куб. м бетон, тухлена зидария и канализационни тръби, като са приложени единичните цени от представената по делото оферта. Така е формирана стойността 82 079,32 лв. без ДДС и 98 495,18 лв. с ДДС. Настоящият състав намира, че заключението в тази негова част е обосновано и може да бъде възприето като доказателство за стойността на фактически изпълнените строителномонтажни работи по използваните единични цени. Съществени за тази преценка са както непосредственият оглед на строежа, извършен относително близо до процесния период, така и последващото съобразяване на строителните книжа, съставени по време на самото изпълнение. Количеството бетон от 138 куб. м не представлява експертна хипотеза, а съответства точно на сумарните количества по актовете обр. 12 от 13.09.2023 г., 16.09.2023 г., 30.09.2023 г. и 14.10.2023 г. За армировъчните и кофражните работи, по отношение на които не са били представени документи с конкретни количествени показатели, вещото лице е използвало проектните количества, като при изслушването на 22.10.2024 г. изрично е посочило метода си на изчисление. Този подход не се опровергава от последващата техническа част на комплексната съдебно-счетоводно-техническа експертиза, изготвена от инж. М. П. И.ова. При нея също са използвани строително-технически разходни норми за определяне на необходимите количества материали за установените по първия етап работи, като вещото лице е извършило съпоставка между нормативно необходимите количества и материалите по представените фактури. При устните разяснения инж. И.ова е пояснила, че част от количествата не могат да бъдат установени чрез непосредствено измерване към момента на нейния оглед и са определени именно въз основа на съответните разходни норми. Същевременно при съпоставката с останалите доказателства по делото, относими към вида и обема на извършените СМР, не се установяват данни, които да налагат различен извод относно фактически изпълненото през първия етап. Това разграничение е съществено. Обстоятелството, че настоящият състав възприема техническата оценка от 98 495,18 лв. с ДДС като стойност на фактически изпълнените СМР по използваните единични цени, не означава автоматично, че в същия размер е възникнало и непогасено парично вземане на ищеца. В посочената стойност са включени както трудът, така и материалните и свързаните с тях технологични компоненти на съответните СМР. Ето защо при определяне на непогасения остатък следва отделно да се прецени дали ответникът е доказал конкретен разход за материал или услуга, включени в остойностяването на първия етап и фактически понесени от него, така че същият компонент да не бъде заплащан повторно чрез пълния размер на единичната цена. Поради това не може да бъде възприет като експертен фактически извод отговорът на инж. С. С., че след приспадане единствено на авансовото плащане от 24 000 лв. строителят „следва да фактурира“ 74 495,18 лв. В допълнителното заключение самото вещо лице е дало и различен вариант – при приспадане на двете фактури, издадени на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД на 17.10.2023 г. на обща стойност 18 582 лв., остатъкът е определен на 55 913,18 лв. Наличието на тези два варианта показва, че разликата помежду им не произтича от различна техническа оценка на извършените работи, а от различна предпоставка относно това за чия сметка са материалите – въпрос, който следва да бъде разрешен от съда. Не следва да се придава и самостоятелно решаващо значение на обстоятелството, че допълнителното заключение е било прието в производството по чл. 207 ГПК, без ответникът да постави въпроси към вещото лице. „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е било уведомено чрез процесуалния си представител за съдебното заседание от 22.10.2024 г., а пълномощникът е поискал делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Това обстоятелство има значение при оценката на начина, по който доказателството е било събрано, но не превръща експертното заключение в признание на вземането и не преклудира възможността съдържащите се в него изводи да бъдат проверявани в исковото производство. По изложените съображения въззивният съд възприема заключението на инж. С. И.ова С. в частта относно вида, обема и общата стойност на изпълнените СМР – 98 495,18 лв. с ДДС, но не и като доказателство, че именно сумата 74 495,18 лв. представлява непогасения остатък от претендираното възнаграждение за изпълнените по договора СМР по първия етап, включващо според твърденията на ищеца стойността на труда и материалите. Самостоятелна преценка изисква и възражението, че от стойността на извършените СМР следва да бъдат приспаднати материали и свързани услуги, закупени и заплатени от възложителя. Представените осем фактури установяват извършени от ответника покупки на строителни материали и услуги и счетоводното им отнасяне към процесния обект като цяло. Същевременно в счетоводството на ответника договорът от 24.08.2023 г. и последващият договор от 01.12.2023 г. са отчитани по едно перо, поради което от счетоводните записвания сами по себе си не може да бъде направено разграничение кои конкретни материали се отнасят към първия етап и кои – към последващото строителство. Следователно всяка от фактурите следва да бъде преценена конкретно, в съвкупност с датата и предмета на доставката, платежните документи, строителните книжа и техническите данни за изпълнения първи етап. Само експедиционните бележки за доставките на бетон и строителните книжа не са достатъчни да установят лицето, за чиято сметка е извършена конкретната доставка. Те установяват доставянето и влагането на бетон в процесния обект през периода на изпълнение на първия етап, но обстоятелството, че в част от тези документи като клиент е посочен Г. Г., не позволява само по себе си да се установи кое от дружествата е поръчало и заплатило съответните количества. При изслушването инж. М. И.ова изрично е пояснила, че приемането на бетона на площадката от техническия ръководител не е равнозначно на установяване на лицето, за чиято сметка е извършена доставката. Ето защо за отделните бетонови разходи е необходима съпоставка и с останалите първични, платежни и счетоводни доказателства. При така установеното липсата на аналитично счетоводно отразяване при ищеца не променя изведения договорен ценови механизъм и не доказва сама по себе си нито че всички материали са били осигурени от изпълнителя, нито че са били осигурени от възложителя. Недоказано остана и твърдяното последващо общо изменение на договора, по силата на което материалите да преминат за сметка на възложителя, а на изпълнителя да се заплаща единствено трудът. Поради това при определяне на непогасения остатък следва да бъдат преценени конкретно доказаните от ответника материални и свързани разходи, за които се поддържа, че са понесени от него във връзка с първия етап. По отношение на оплакванията за допуснати при събирането и преценката на експертните доказателства процесуални нарушения, както и във връзка с направените във въззивното производство доказателствени искания, настоящият състав намира следното. Съгласно чл. 266 ГПК въззивното производство не представлява повторение на първоинстанционното доказване. По правило страните не могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат или представят доказателства, които са могли да посочат и представят своевременно пред първоинстанционния съд, като изключения са допустими при предпоставките на ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба. Наред с това ограниченията по чл. 266 ГПК не освобождават въззивния съд от задължението му, когато с жалбата са въведени оплаквания за необоснованост на фактическите изводи или за допуснати нарушения при събирането на доказателствата, да прецени необходимо ли е събирането на допълнителен доказателствен материал за правилното разрешаване на спора. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая с въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Такива са заявени с молба вх. № 3528/03.06.2026 г., депозирана в първото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, а впоследствие са конкретизирани след дадени от съда указания. Въззивникът е поискал назначаването на повторна тройна комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-компютърно-техническа експертиза, разпит на свидетел, издаване на съдебни удостоверения и приемане на представени писмени доказателства. Поддържал е, че част от обстоятелствата, на които основава исканията си, са му станали известни след разглеждането на делото от първата инстанция, а като причина пред нея да не бъде поискана нова експертиза е посочил затрудненото финансово положение на дружеството и невъзможността да бъдат осигурени допълнителни средства за възнаграждения на вещи лица. На въззивника е предоставена възможност да конкретизира естеството на оспорването на приетото заключение, както и предмета и задачите на поисканото ново експертно изследване, след което доказателствените искания са обсъдени в съдебното заседание от 15.07.2026 г. Самото твърдение за последващо узнаване на определени обстоятелства не е достатъчно, за да обуслови събирането на поисканите доказателства. Необходимо е сочените новоузнати факти да са относими към предмета на въззивната проверка и съответното доказателство да е необходимо за тяхното установяване. Отделно от това позоваването на затруднено финансово положение, без да е установена обективна процесуална невъзможност за своевременно упражняване на доказателственото право, не обосновава само по себе си повторно провеждане пред въззивната инстанция на доказване, което страната е могла да поиска пред първата. В случая въззивникът е разполагал с приетите експертни заключения и с дадените при изслушването им разяснения, като е упражнил правото си да ги оспорва и да поставя въпроси на вещите лица. Изводът за липса на основание за събиране на поисканите доказателства обаче не се основава единствено на правилата за процесуална преклузия. Определящо е и обстоятелството, че събраният по делото доказателствен материал позволява да бъдат разрешени релевантните спорни въпроси, а посочените от въззивника слабости и ограничения на отделни експертни констатации могат да бъдат отчетени при преценката на заключенията по реда на чл. 202 ГПК, без да е необходимо повторно експертно изследване. Съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Самото оспорване на заключението или несъгласието на страната с неблагоприятни за нея експертни констатации не поражда задължение за назначаване на повторна експертиза. Необходимо е да бъдат преценени конкретно пълнотата, яснотата и обосноваността на даденото заключение, използваните изходни данни, разясненията при изслушването на вещите лица и съответствието на експертните изводи с останалия доказателствен материал. Когато установените ограничения могат да бъдат отчетени при съвкупната доказателствена преценка и не препятстват съда да формира собствен извод по спорния факт, предпоставките за повторно заключение не са налице. В настоящия случай по делото са събрани първоначална и допълнителна съдебнотехническа експертиза в производството по обезпечаване на доказателства, съдебносчетоводна експертиза и комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Вещите лица са били изслушани и са дали разяснения относно използваните източници, начина на определяне на количествата и стойността на СМР, счетоводното отчитане на материалите, фактурите и плащанията, както и относно възможността конкретни доставки да бъдат отнесени към изпълнения от ищеца първи етап. Различията между отделни стойности, посочени в експертните заключения, не представляват сами по себе си взаимно изключващи се експертни изводи по един и същ въпрос при една и съща доказателствена основа. Първоначалното заключение на инж. С. С. е изготвено преди представянето на част от строителните книжа, а допълнителното – след приобщаването на проектната документация и актовете обр. 7 и обр. 12 и съответното преизчисляване на фактически изпълнените количества. От своя страна посочените в допълнителното заключение варианти за остатък от 74 495,18 лв. и 55 913,18 лв. не представляват две различни технически оценки на вида и обема на извършените СМР, а са резултат от различна условна предпоставка относно приспадането на стойността по две фактури, издадени на възложителя. Дали и в какъв размер разходите по тези фактури следва да бъдат отнесени за сметка на възложителя е въпрос, който съдът разрешава въз основа на съвкупната доказателствена преценка, а не основание само по себе си за ново експертно изследване. Не е налице и такова противоречие между експертните заключения, което да препятства формирането на съдебен извод по релевантните факти. Пределите на отделните експертни констатации са установими от самите заключения и от устните разяснения. К. Х.ва изрично е посочила, че поради общото счетоводно отчитане на двата последователни договора не може да разграничи материалите, относими към първия етап, от тези за последващото строителство, а инж. М. И.ова е пояснила, че извършеният през 2025 г. оглед на складовата база не позволява ретроспективно да бъде установено какви материали са били налични през 2023 г. Тези ограничения следва да бъдат съобразени при преценката по чл. 202 ГПК, като съответните експертни изводи не се възприемат извън пределите, в които намират опора в останалите доказателства. Неоснователно е и оплакването, че комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза е процесуално негодна поради това, че вещите лица са изложили самостоятелни части на заключението съобразно своите специалности. Комплексният характер на експертизата произтича от необходимостта при изследването на общия доказателствен предмет да бъдат използвани специални знания от различни области, а не от изискване всяко вещо лице да се произнася по всички поставени въпроси независимо от професионалната си компетентност. В случая техническото вещо лице е изследвало строителната документация, вида и количеството на СМР, приложимите технически норми и съответствието на материалите с изпълнените работи, а счетоводното вещо лице – счетоводните записвания, фактурите, наличностите, плащанията и отнасянето на разходите. Обстоятелството, че всяко от вещите лица е посочило границите на собствената си компетентност, не представлява недостатък на заключението, а позволява да бъде определена доказателствената стойност на дадените от него отговори. Не се установява и нарушение на принципа на равенство на страните при изслушването на вещите лица. На страните е била предоставена възможност да поставят въпроси, да искат разяснения и да оспорват отделни констатации и изводи. Поставянето в хода на изслушването на уточняващи въпроси, насочени към изясняване на обстоятелства, включени в предмета на допуснатото експертно изследване, не представлява само по себе си недопустимо въвеждане на нов доказателствен предмет или нарушение на процесуалната преклузия. Поради това не се установява ограничаване на процесуалните права на въззивника при събирането и изслушването на експертните доказателства. Отделна преценка изискват оплакванията във връзка с договора за строителство от 11.09.2023 г. за обект в с. Реселец, на който инж. М. И.ова се е позовала при отговора на въпроса дали през релевантния период ищцовото дружество е изпълнявало строителни работи и на други обекти. При изслушването вещото лице е дало разяснения относно начина, по който се е снабдило с документа, а ищцовата страна е оспорила неговия произход и автентичност. От мотивите на обжалваното решение не се установява първоинстанционният съд да е основал самостоятелен решаващ извод върху съдържанието на този договор. Съдът е възпроизвел като част от обсъждането на експертното заключение констатацията за наличието на друг договор за строителство, но не е извел от нея самостоятелния извод, че евентуално наличните при „И. Г. Строй“ ЕООД материали са били предназначени или вложени именно в другия обект и поради това не са могли да бъдат използвани при процесното строителство. Настоящият въззивен съд също не основава изводите си относно произхода, наличността или влагането на материалите на договора от 11.09.2023 г., нито приема въз основа на него за установено, че през процесния период ищцовото дружество действително е изпълнявало строителни работи по посочения в него обект. Поради това спорът относно произхода и автентичността на договора от 11.09.2023 г. не е определящ за разрешаването на настоящия спор. Доколкото във въззивната жалба се поддържа и оплакване, че първата инстанция не се е произнесла по направено доказателствено искане за графологична експертиза, дори да се приеме наличие на такъв пропуск, той не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо събирането на доказателството от въззивната инстанция. Автентичността на посочения документ не е необходимо да бъде установена за разрешаването на факт, върху който настоящият съд основава решението си. По същата причина начинът, по който документът е достигнал до вещото лице, не налага сам по себе си назначаването на повторна комплексна експертиза. При преценката по чл. 202 ГПК съдът може да не възприеме експертна констатация, доколкото тя се основава на източник, който не приема за надежден или относим, без това непременно да изисква ново експертно изследване. Не обосновават различен извод и въведените във въззивното производство твърдения относно С. Г. Л. и управителя на ответното дружество К. В., както и относно електронния адрес, за който въззивникът поддържа, че е използван от Л. и е свързан с начина, по който договорът от 11.09.2023 г. е достигнал до вещото лице. Дори да се приеме, че част от тези обстоятелства са станали известни на въззивника след приключване на първоинстанционното производство, доказателственото им значение е свързано преди всичко с произхода на документ, който настоящият съд не използва при формиране на решаващите си фактически изводи. Не са установени и конкретни действия на С. Л. във връзка с възлагането, изготвянето или съдържанието на експертните заключения, нито други данни, от които да може да се направи обоснован извод за нейно въздействие върху вещите лица или върху резултата от експертното изследване. При това положение не е необходимо да бъдат събирани допълнителни доказателства чрез съдебно-компютърно-техническа експертиза, разпит на свидетел или издаване на съдебни удостоверения с цел допълнително изследване на електронната кореспонденция и отношенията между посочените лица. Дори установяването на твърдените от въззивника обстоятелства не би променило доказателствената преценка по решаващите за спора факти, доколкото договорът от 11.09.2023 г. не участва в доказателствената основа на настоящите фактически и правни изводи. Поради това събирането на посочените доказателства не е необходимо за правилното разрешаване на спора, независимо от отделния въпрос дали по отношение на тях са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 ГПК. Твърденията за пристрастност, уклончивост и необективност на вещите лица също не обосновават повторно експертно изследване. Заключенията се преценяват по реда на чл. 202 ГПК във връзка с останалия доказателствен материал, като констатациите, които не намират достатъчна опора в използваните източници и останалите доказателства, не се поставят в основата на решението. При това положение не са налице основания за повторна тройна комплексна експертиза или за повторно провеждане на доказването във въззивната инстанция. По отношение на доводите, свързани с прекратяването на договора от 24.08.2023 г., от доказателствата се установява, че след постъпилите на 19.10.2023 г. молби на техническия ръководител и работници на ищцовото дружество за прекратяване на трудовите им правоотношения, на 27.10.2023 г. „И. Г. Строй“ ЕООД е отправило до възложителя нотариална покана, с която го е уведомило за създалата се ситуация и е заявило готовност, при евентуално прекратяване на договора, да съдейства за остойностяване на извършените до този момент СМР. Поканата е получена от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД на 02.11.2023 г. На 06.11.2023 г. възложителят е изпратил до изпълнителя уведомление, с което е заявил, че счита договора за прекратен по вина на „И. Г. Строй“ ЕООД на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от договора, като се е позовал на липсата на работници и невъзможността за продължаване на строителството, както и на неуредени според него договорни параметри. В самото уведомление е посочено, че прекратяването следва да настъпи от датата на получаването му. Пратката не е получена от изпълнителя и на 24.11.2023 г. е върната на изпращача като „непотърсено“. Независимо от спора относно момента, в който това едностранно изявление е породило действие, от неговото съдържание не следва воля за заличаване с обратно действие на вече настъпилите последици от договорното правоотношение. Напротив, самият възложител е обвързал прекратяването с бъдещ момент – получаването на уведомлението. Поради това евентуалното прекратяване има действие занапред и не засяга правните последици на изпълнението, осъществено преди него. Процесната претенция се отнася до СМР, извършени през периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г., т.е. преди изпращането на уведомлението за прекратяване. Поради това последващото прекратяване на договора не може само по себе си да погаси евентуално възникналото право на изпълнителя на възнаграждение за вече извършената и приета работа. Обстоятелствата, свързани с напускането на работниците и преустановяването на последващото изпълнение, могат да имат значение за причините, поради които строителството не е продължило след първия етап, както и за евентуални други претенции между страните, но не са определящи за съществуването и размера на процесното вземане за вече изпълнените СМР. По отношение на доводите, свързани с непредаването на строителната документация и момента на издаване на фактура № 144/22.10.2024 г., въззивният съд намира следното. От представеното в производството по обезпечаване на доказателства придружително писмо на „Л.и – 2002“ ООД от 15.05.2024 г. се установява, че проектните части „Архитектура“ и „Конструктивна“ не са били официално предадени на строителния надзор с приемо-предавателен протокол, като оригиналите се съхраняват в общинската администрация, а останалите два комплекта – от възложителя и са негова собственост. Същевременно строителният надзор е представил в производството по чл. 207 ГПК намиращите се при него строителни книжа – протокола за открИ.е на строителната площадка, заверената заповедна книга, актовете обр. 7 и обр. 12 и останалите относими документи. Тези данни дават основание да се приеме, че част от документацията, необходима за последващото изясняване на вида и обема на извършените СМР, е била събрана едва в производството по обезпечаване на доказателства. Те обаче не са достатъчни, за да се направи по-нататъшният извод, поддържан от въззивника, че ответникът умишлено е задържал документацията именно с цел да възпрепятства фактурирането на извършените работи. Независимо от причините, поради които фактура № 144 е издадена едва на 22.10.2024 г., моментът на нейното издаване няма самостоятелно определящо значение за възникването на вземането по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението възниква при извършване и приемане на възложената работа, а установяването на тези обстоятелства може да бъде осъществено с всички допустими доказателствени средства. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която приемането и размерът на изпълнената работа могат да бъдат установявани не само с фактура или двустранен протокол, но и чрез други писмени доказателства, експертни заключения и гласни доказателства – Решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г., II т. о. на ВКС. Поради това евентуалното несъответствие на фактура № 144/22.10.2024 г. със сроковете за издаване на данъчни документи по чл. 113 и чл. 114 ЗДДС може да има значение в данъчноправен аспект, но само по себе си не обуславя извод, че гражданското вземане за вече извършени и приети СМР не съществува. В тази част съображенията на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени, доколкото на късното издаване на фактурата е придадено значение при преценката за самата дължимост на възнаграждението. Първоинстанционният съд действително е отчел, че фактурата е издадена повече от година след приключване на работите и е приел това за несъответстващо на правилата на ЗДДС. От друга страна, фактура № 144/22.10.2024 г. не представлява сама по себе си доказателство за размера на дължимото възнаграждение. Тя е издадена едностранно от ищеца и не е осчетоводена от ответното дружество, поради което от нея не може да бъде изведено признание на задължението от възложителя. Доказателственото и значение следва да бъде преценено заедно с договора, строителните книжа, експертните заключения и останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че в първоинстанционното производство след извършената съпоставка с оригиналите ответникът е оттеглил оспорването на истинността и, отстранява спора относно автентичността на документа, но не придава обвързваща доказателствена сила на съдържащото се в него едностранно удостоверяване на размера на вземането. Следва да бъдат съобразени и доводите на въззивника, свързани с учредяването на „И. Г. Строй 2“ ЕООД, преминаването към него на Г. Г. и част от работниците на ищцовото дружество и последващото поемане от новоучреденото дружество на строителството на процесния обект. От събраните доказателства се установява, че „И. Г. Строй 2“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 10.10.2023 г., а на 01.12.2023 г. е сключило договор с „Виктори – Червен бряг“ ЕООД за продължаване на строителството на същия обект. На същата дата са сключени трудови договори с Г. Г. като технически ръководител и с лица, работили преди това при „И. Г. Строй“ ЕООД, като договорите са в сила от 04.12.2023 г. Тези отношения са били предмет и на производство пред Комисията за защита на конкуренцията. С Решение № 612/13.06.2024 г. КЗК е установила нарушения на чл. 35, ал. 2 и чл. 29 ЗЗК от страна на „И. Г. Строй 2“ ЕООД. При анализа по чл. 29 ЗЗК Комисията е отчела привличането на Г. Г. и почти целия работен състав на ищцовото дружество, както и последвалото поемане на същия строителен обект от новоучреденото дружество. Тези констатации обаче не установяват сами по себе си нито основанието, нито размера на процесното вземане. Самата КЗК изрично е приела, че не е установено конкретно недобросъвестно действие на „И. Г. Строй 2“ ЕООД, което пряко и непосредствено да е довело до прекратяване на договора между „Виктори – Червен бряг“ ЕООД и ищеца. Поради това изложената от въззивника теза за целенасочено отстраняване на ищцовото дружество от процесния обект не може да замести доказването на фактите, от които произтича претендираното вземане по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Тези обстоятелства се съобразяват при вече извършената по чл. 172 ГПК преценка на показанията на Г. Г., без сами по себе си да обуславят тяхното изключване. От цялостната съпоставка на договора от 24.08.2023 г., офертата, строителните книжа, счетоводните и платежните документи на страните, Протокол № 1/18.10.2023 г., показанията на Г. Г. и последващото поведение на страните настоящият състав приема, че ответникът не е доказал твърдяното последващо общо изменение на договорното правоотношение, по силата на което задължението за осигуряване на всички материали за първия етап да е преминало върху възложителя, а дължимото на изпълнителя възнаграждение да е било ограничено единствено до стойността на положения труд. Фактическото участие на възложителя в закупуването и осигуряването на част от необходимите материали не е равнозначно на доказано общо изменение на договора и следва да бъде съобразено конкретно при определяне на размера на непогасеното възнаграждение. При първоначално установения ценови механизъм единичните цени включват труд и материали, а осигуряването на материалите и необходимата механизация е задължение на изпълнителя. Поради това, когато възложителят докаже, че конкретен материал или свързана услуга, включени в остойностяването на определена СМР, действително са били осигурени и заплатени за негова сметка и са относими именно към изпълнения от ищеца първи етап, изпълнителят не може да получи повторно чрез пълната договорна цена стойността на същия компонент. Това не представлява прихващане на самостоятелно насрещно вземане, нито доказва общо изменение на договора, а е елемент от преценката на действително дължимия размер на възнаграждението за изпълнените СМР. Представените от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД осем фактури са на обща стойност 64 339,70 лв., но не могат да бъдат приспаднати общо и без индивидуална преценка. Както вече бе установено, част от тях са издадени след приключването на първия етап, а счетоводното им отнасяне към процесния обект не позволява разграничаване между договора от 24.08.2023 г. и последващия договор от 01.12.2023 г. с „И. Г. Строй 2“ ЕООД. Поради това релевантна е не само датата на фактурата, а съвкупността от данни, които свързват конкретната доставка с работите, изпълнени от ищеца до 17.10.2023 г. Такава достатъчна доказателствена връзка настоящият състав намира установена по отношение на фактура № 0000002265/17.10.2023 г., издадена от „Вижън 2011“ ООД на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД на стойност 8 871 лв. Фактурата е за 46,5 куб. м бетон В25, транспорт на бетон и работа на бетонпомпа. В счетоводната част на комплексната експертиза е констатирано, че във фактурата е отразено получаване на стоката/услугата на 17.10.2023 г., а към нея е приложен касов бон от 11.10.2023 г. Именно на 11.10.2023 г. с акт обр. 7 са приети кофражът и армировката на плочата и настилката на кота ±0,00 и е разрешено бетонирането, а с актовете обр. 12 е удостоверено, че до 14.10.2023 г. при изпълнението на първия етап са вложени общо 138 куб. м бетон. Следователно предметът и времевата връзка на тази доставка съответстват на документално установените бетонови работи през периода, в който строител е „И. Г. Строй“ ЕООД. Количеството от 46,5 куб. м по фактурата не съвпада с количеството от 44 куб. м, отразено в последния акт обр. 12 за плочата и настилката, поради което не следва да се приема, че фактурата се отнася единствено до тази конкретна бетонова операция. Това несъвпадение обаче не разколебава относимостта и към първия етап, при който по строителните актове са установени общо 138 куб. м бетонови работи. Към това се добавят издаването на фактурата на името на ответното дружество, приложеният към нея платежен документ и осчетоводяването на разхода при ответника. Експедиционните бележки, разгледани самостоятелно, не установяват платеца, но потвърждават фактическото доставяне на бетон на процесния обект и участието на техническия ръководител Г. Г. при приемането му. Преценени в съвкупност, тези доказателства дават основание да се приеме, че конкретният разход от 8 871 лв. за бетон, транспорт и бетонпомпа е понесен от възложителя във връзка с бетоновите работи по първия етап. При положение, че техническата стойност на изпълнените СМР е определена по единични цени, формирани при първоначално поето от изпълнителя задължение да осигури материалите и механизацията, стойността на конкретно доказания като понесен от възложителя материален и технологичен компонент по фактура № 0000002265/17.10.2023 г. не следва да бъде включвана повторно в непогасения остатък от възнаграждението. Поради това сумата 8 871 лв. следва да бъде приспадната от размера, получен след остойностяване на изпълнените СМР и приспадане на аванса. Различен е изводът по отношение на фактура № 0100011686/17.10.2023 г. на „Имар“ ООД на стойност 9 711 лв., по която са закупени различни по вид материали – тухли, сух хоросан, щурцове, пирони и греди. По първия етап действително е установено изпълнение на тухлена зидария в обем 23,58 куб. м, но техническата част на комплексната експертиза не установява чрез непосредствени измервания или строителни актове конкретното количество от всеки отделен материал, вложен при тази зидария. За част от материалите вещото лице е приложило строително-технически разходни норми, а по отношение на тухлите блок 3,85 изрично е установило, че доставеното количество надхвърля необходимото за първия етап. При тези данни не може цялата стойност от 9 711 лв. да бъде отнесена към изпълнения от ищеца етап само поради датата на фактурата и съвместимостта по вид на част от материалите със строителството. Не е налице и основание по реда на чл. 162 ГПК съдът да определи част от стойността на фактурата на „Имар“ ООД, която да бъде приспадната от възнаграждението. Неяснотата не е само относно математическия размер на доказано по основание намаление, а предхождаща – относно самата идентификация кои от включените във фактурата материали и в какви количества действително са вложени в процесния първи етап. При липса на надеждна обективна основа за такова разграничение сумата 9 711 лв. не следва да бъде приспадана нито изцяло, нито в определен по преценка на съда частичен размер. Не следва да бъдат приспадани и стойностите по останалите шест фактури, издадени в периода от 18.10.2023 г. до 01.11.2023 г. Самата дата на издаването им не е достатъчна да изключи възможността отделна доставка да е извършена по-рано, но по делото липсват други достатъчно конкретни доказателства, които да свържат материалите по тези фактури именно с изпълнения от ищеца първи етап. Напротив, установено е, че впоследствие строителството на същия обект е продължило от „И. Г. Строй 2“ ЕООД, а счетоводството на възложителя не е разграничавало разходите по двата договора. Поради това съответствието по вид между част от закупените материали и строителните дейности не е достатъчно само по себе си за намаляване на възнаграждението на първия изпълнител. Даденият от инж. С. С. втори аритметичен вариант – 55 913,18 лв. след приспадане на двете фактури от 17.10.2023 г. – не определя дължимия остатък, тъй като предпоставя отнасянето им изцяло за сметка на възложителя, а това е въпрос на съдебната доказателствена преценка. Следователно общата стойност на фактически изпълнените и приети през първия етап СМР възлиза на 98 495,18 лв. с ДДС. От нея следва да бъдат приспаднати безспорно извършеното авансово плащане от 24 000 лв. и установеният като понесен от възложителя разход по фактура № 0000002265/17.10.2023 г. на „Вижън 2011“ ООД в размер на 8 871 лв. Непогасеният остатък от дължимото възнаграждение е 65 624,18 лв., равностойни на 33 553,11 евро. До този размер предявеният иск е основателен, а за разликата от 8 871 лв., равностойни на 4 535,67 евро, до претендираните 74 495,18 лв. – неоснователен. С оглед основателността на главната претенция до посочения размер основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху сумата 65 624,18 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, доколкото именно от тази дата лихвата е заявена и е предмет на въззивната проверка. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 65 624,18 лв., равностойни на 33 553,11 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, и вместо него в тази част да бъде постановено решение за уважаване на иска. В останалата обжалвана част – относно разликата над 65 624,18 лв. до 74 495,18 лв., възлизаща на 8 871 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Съответно следва да бъде преразпределена и отговорността за разноските съобразно окончателния изход на спора и представените от страните списъци по чл. 80 ГПК. Въззивният съд констатира, че в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение към посочения размер на предявения иск от 74 495,18 лв. с ДДС е отразена евроравностойност от 33 088,78 евро. Съгласно чл. 5, чл. 12, ал. 1 и 2 и чл. 13, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България превалутирането на суми от левове в евро се извършва чрез разделяне на числовата стойност в левове на пълната числова стойност на официалния валутен курс, без неговото закръгляване или съкращаване, след което полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая. При прилагане на официалния валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро сумата 74 495,18 лв. се равнява на 38 088,78 евро. Несъответствието между правилно посочения размер на главницата в левове и погрешно изчислената нейна евроравностойност има характер на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, доколкото представлява техническа грешка при аритметичното пресмятане и не засяга действително формираната воля на първоинстанционния съд относно предмета и размера на предявения иск. В Решение № 33 от 28.01.2025 г. по к. т. д. № 1522/2023 г., II т. о. на ВКС е прието, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, включително когато се касае за очевидна техническа грешка. Поради това допуснатото несъответствие не обуславя недопустимост на решението и не препятства извършването на въззивната проверка, като при постановяване на настоящия съдебен акт евроравностойността на присъжданите суми следва да бъде посочена съобразно установените правила за превалутиране и закръгляване. По разноските: При този изход на спора отговорността за разноските следва да бъде разпределена между страните съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Предявеният иск е за сумата 74 495,18 лв., от която основателна е претенцията за 65 624,18 лв., а за разликата от 8 871 лв. искът е неоснователен. Пред първата инстанция „И. Г. Строй“ ЕООД е представило списък по чл. 80 ГПК, в който са индивидуализирани следните разноски по исковото производство: 8 000 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение; 2 979,81 лв. – държавна такса за образуване на делото; 21 лв. – държавна такса за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея, и 360 лв. с ДДС – допълнително заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебно заседание. Сборът на така индивидуализираните разноски възлиза на 11 360,81 лв. Посоченият в списъка общ размер от 11 300,81 лв. не съответства на аритметичния сбор на отделните изрично заявени пера и представлява неточност при тяхното събиране, поради което при определяне на дължимите разноски следва да бъде съобразен действителният им сбор от 11 360,81 лв. Ищецът е претендирал и направените в производствата по обезпечаване на доказателства разноски в общ размер на 5 076 лв., включващи държавни такси, депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 209 ГПК тези разноски не се присъждат в производството по обезпечаването, а се вземат предвид впоследствие при решаването на спора. Ето защо същите следва да бъдат включени при разпределението на разноските в настоящото производство. Общият размер на относимите разноски на ищеца за първата инстанция, включително тези по обезпечаването на доказателства, възлиза на 16 436,81 лв. Съразмерно с уважената част от иска на „И. Г. Строй“ ЕООД се следват разноски в размер на 14 479,49 лв., равностойни на 7 403,25 евро. От своя страна „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е доказало пред първата инстанция разноски в общ размер на 7 982,31 лв., включващи 6 610 лв. адвокатско възнаграждение, 872,31 лв. депозити за вещи лица и 500 лв. адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на доказателства. Поради изцяло отхвърлителния резултат първоинстанционният съд е присъдил на ответника пълния им размер, посочен и като евроравностойност от 4 081,29 евро. При настоящия изход на спора обаче ответникът има право на разноски единствено съразмерно с отхвърлената част от иска от 8 871 лв., поради което му се следват 950,55 лв., равностойни на 486,01 евро. Първоинстанционното решение в частта за разноските следва поради това да бъде отменено за разликата над 486,01 евро до присъдените 4 081,29 евро. За въззивното производство „И. Г. Строй“ ЕООД е доказало разноски в общ размер на 3 261,78 евро, от които 2 500 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, и 761,78 евро – държавна такса. След предоставена възможност да се запознае с представения списък въззиваемата страна не е направила възражение срещу тези разноски. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба на „И. Г. Строй“ ЕООД следва да бъдат присъдени 2 873,36 евро разноски за въззивното производство. „Виктори – Червен бряг“ ЕООД е претендирало за въззивното производство разноски в размер на 3 500 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивникът е заявил възражение за прекомерност, като е поискал възнаграждението да бъде намалено „по справедливост или до предвидения в Наредбата минимум“. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, в действащата към момента на заявяване на възражението редакция, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение при прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото само по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна. В случая възражението не съдържа конкретни доводи, обосноваващи твърдяната прекомерност на заплатеното възнаграждение – не са изложени съображения относно фактическата или правната сложност на спора, обема и характера на осъществената процесуална защита или други относими към преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обстоятелства, а е направено единствено общо искане за намаляване на възнаграждението. Поради това възражението не отговаря на законовото изискване за мотивираност и не обуславя упражняване на правомощието на съда за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение. При разпределението на разноските следва следователно да бъде съобразен пълният доказан размер от 3 500 евро, като съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД се следват 416,79 евро разноски за въззивното производство. При така извършеното разпределение „Виктори – Червен бряг“ ЕООД следва да заплати на „И. Г. Строй“ ЕООД 7 403,25 евро разноски за първоинстанционното производство, включително взетите предвид разноски по обезпечаването на доказателства, и 2 873,36 евро разноски за въззивното производство. В полза на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД следва да останат присъдени 486,01 евро разноски за първата инстанция, а за въззивното производство да му бъдат присъдени 416,79 евро. Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново