Решение № 4577 от 18.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление xxx г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – София, на „xxx, с ЕИК xxx в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 413 ал. 2 КТ за нарушение на чл. 127 ал. 1 т. 2 КТ вр. чл. 16 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Недоволно от издаденото наказателното постановление е остА.ло ЮЛ, което в жалбата си излага доводи за недоказаност на нарушението –допуснати се съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Нарушението е недоказано, като контполните органи са кредитирали единствено сведенията на пострадалата xxx по преписката пред НОИ. В тежест на актосъставителя е било да докаже обвинението, че на дата 05.03.2024г. точно това пространство от складовата база не е било с правилната маркировка, която да осигури безопасни условия на труд. Недопустимо е от наличието на определени факти, осъществили се на 17.04.2024 г. - липсва на маркировка или знаци, да се презюмира извършване на съответно нарушение на 05.03.2024 г. Липсва безспорно установена дата на извършване на нарушението, поради което се твърди и нарушение на чл. 57 ал.1, т.5 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на НП като незаконосъобразно или за намаление на имуществената санкция до минимума, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – юрисконсулт БЕТОВ. Жалбоподателят-ЮЛ редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата стрА. редовно призовА., се представлява от юрисконсулт БОНЕВА, който оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна стрА. в преклузивния срок. РазгледА. по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 17.04.2024 г. в обект на контрол: Склад S283, сграда №7 в гр. София, бул. „Ботевградско шосе №247, стопанисван от на „xxx, с ЕИК xxx, контролните органи на въззимаемата стрА. установили следното: xxx, с ЕГН •••••••••• била назначена в дружеството-жалбоподател, съгласно трудов договор №2475/03.10.2023 г. на длъжност: инспектор товари в структурно подразделение S028 Департамент Логистика - s283 склад Транскапитал, респ. Същата осъществява дейност по разпределяне на хранителни продукти до отделни магазини от веригата супермаркети Т- Маркет. На дата 05.03.2024 г. около 13.00 часа xxx описвала в работна папка магазините към които да се разпределят контейнерите с хранителни продукти. Нейн колега управлявал палетна количка на преден ход и преминал през стъпалото на левияй крак. От виковете й, същият в паниката си дал на заден ход и повторно преминал през стъпалото й. xxx се обадила на брат си, които заедно с други нейни роднини я закарал до УМБАЛСМ „Пирогов”, където лекарите установили „счупване на палеца на лявото стъпало”. След постъпилата в ТП на НОИ София град Декларация за трудова злополука от xxx, била сигнализирА. въззиваемата стрА.. При проверката от контролните органи било установено, че на мястото на инцидента - Склад S283, сграда №7, в гр. София, бул. „xxx с Величка xxx на дата 05.03.2024 г. /„склада срещу офиса и срещу, 11 рампа до принтера"/, няма поставени, знаци или маркировка, които да възпрепятстват достъпа на преминаващи транспалетни колички. Контролните органи приели, че „xxx в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си да осигури на работника xxx, ЕГН •••••••••• на длъжност: „Инспектор товари" нормални условия за изпълнението на работата по трудовото правоотношение, като не е осигурил на същата работно място, осигуряващо безопасни условия на труд и опазване здравето на работещата. Свидетелката А. Н. Б. заемаща длъжноста главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - София, съставила и надлежно връчил на упълномощено лице - Ирина Георгиева Цветанова - АУАН №22- 2400126/22.04.2024 г. /арг. пълномощно, л.20 от делото/. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят-ЮЛ да е депозирал писмени възражения срещу съставения акт. На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно: декларация за трудова злополука с вх. №24025487/15.03.2024 г.; писмено сведение от xxx, заведено в ИС на ИА ГИТ с вх. №xxx г.; трудов договор №2475/03.10.2023 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ, болничен лист №Е20213612367/06.03.2024 г., работен график, 9 бр. снимки със заверени дати, заповед №144/12.03.2024 г. на работодателя за разследване на обстоятелствата на злополуката с xxx, поротокол от комисията с дата 12.03.2024 г., Протоколи за извършена проверка, както и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката А. Н. Б., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА. следното: При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. случая наказателното постановление е издадено на основание чл. 416 ал. 5 КТ. Според тази норма наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. АУАН също е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за съдържание и реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, като е посочена коректно датата на извършване на нарушението – 05.03.2024 г., като съдът приема, че тя съответства на остА.лите събрани по делото доказателства. Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставения АУАН и в законосутановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57 ал.1 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т.2 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата. Съгласно чл. 16 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, работните помещения и работните места трябва да осигуряват безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите. Установява се, че към датата на проверката през месец април 2024 г. на мястото на злополуката с xxx - Склад S283, сграда №7 в гр. София, бул. „Ботевградско шосе №247, т.е, нейното работно място, НЯМА поставени знаци или маркировка, които да възпрепятстват достъпа на преминаващи транспалетни колички. Това е видимо и от направения и приложен към преписаката снимков материал от дата 22.04.2024 г. Неоснователни са възраженията в жалбата, че това пространство от склада е изследвано седмици след инцидента, респ. не би могло да се презюимира, че то е било в същия вид и на 05.03.2024 г. Вън от всяка логика е жалбоподателят-ЮЛ да постави себе си в подобна неизгодна позиция като „премахне” съществуваща в складовото помещение обезопасителна маркировка. Съдът намира възраженията в жалбата за недоказаност на авторството на нарушението за неоснователни. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материалноправна норма - нарушение на чл. 127 ал. 1 т. 2 КТ вр. чл. 16 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при при използване на работното оборудване. Напълно законосъобразно и правилно е ангажирА. административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е отчел, че не е налице разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно. В конкретния случай, работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, като не се представиха и доказателства от стрА. на жалбоподателя, че посоченото нарушение е своевременно отстранено. Поради особената специфика, свързА. с поставяне в опасност на живота и здравето на работещите съдът намира, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима. Законосъобразно, това нарушение е отнесено към санкционната разпоредба на чл.413 ал. 2 КТ, която предвижда имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв., По мнение на съда, наказващият орган е съобразил при определяне на размер от 2 000 лв. на санкцията, че подобно поведение на жалбоподателя-ЮЛ е насочено към здравето и живота на работника/служителя, респ. налице е възможността същите да бъдат накърнени необратимо. Определената санкция от наказващя орган е малко над минималния размер, предвиден от законодателя и доста под средния такъв. Същият напълно покрива изискванията на чл.27 ал.2 ЗАНН, както и целите по чл. 12 ЗАНН - работодателя да не допуска подобно поведение в бъдеще, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата стрА. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП в размер от 120 лв.