Решение № 56 от 26.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 312/2024 г.

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260013/13.04.2022 г., постановена по НОХД № 895/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият М. А. И. е признат за виновен в това, че в периода 13.01.2013 г. - 13.03.2013 г., в гр. Пловдив, в качеството си на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД – гр. П., при условията на продължавано престъпление и с посредственото извършителство (чрез управителя на дружеството И. А. Г.), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „С. М.“ ЕООД – П. в особено големи размери - данък върху добавената стойност (ДДС) с общ размер 52 100 лева като при водене на счетоводството и представяне на информацията пред органите по приходите - ТД на НАП - * е използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл.113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС – дневник за покупки на „С. М.“ ЕООД – гр. П., в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадените пред ТД на НАП - * справки – декларации по ЗДДС, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС, за данъчни периоди – м. декември 2012 г. и м. февруари 2013 г., като на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1. На 13.01.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, като е потвърдил неистина, в подадена по електронен път справка декларация по ЗДДС вх. № 160021029934/13.01.2013 г. за данъчен период м. декември 2012 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /Раздел „В“, клетка 50/) – декларирал е в раздел „Б“, клетка 31, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 35 000 лева и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит - 7 000 лева, вместо действителния - 0.00 лева, а в раздел „В“, клетка 50 - ДДС за внасяне в размер на 200.00 лева, вместо действителния ДДС за внасяне - 6 800.00 лева, като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "С. М." ЕООД, гр. П., за м. декември 2012 г., в който е отразена фактура № 23/03.12.2012 г. с издател „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД - гр.София, с данъчна основа - 35 000 лева и начислен ДДС – 7 000 лева, без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7 000 лева;

2. На 13.03.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност в размер на 45 100 лева, като е потвърдил неистина, в подадена по електронен път справка декларация по ЗДДС вх. №16002145269/13.03.2013 г., за данъчен период м. февруари 2013 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /Раздел „В“, клетка 50/) - декларирал е в раздел „Б“, клетка 31, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 225 500 лева и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит – 45 100 лева, вместо действителния - 0.00 лева, а в раздел „В“, клетка 50 - ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева, вместо действителния ДДС за внасяне – 45 100 лева, като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "С. М." ЕООД, гр. П. за м. февруари 2013 г., в който е отразена фактура № 1000000028/05.02.2013 г. с издател „П. Е. К.“ ЕООД, гр. С., с данъчна основа – 225 500 лева и начислен ДДС 45 100 лева, без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 45 100 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода,

като на основание чл. 304 НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в това да е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗЗДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и в това през периода 14.08.2012 г. до 14.06.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, сам, в качеството си на пълномощник на "С. М." ЕООД, гр. П. и с посредственото извършителство (чрез управителя И. А. Г., ЕГН ••••••••••), да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за "С. М." ЕООД, гр. П. - данък върху добавената стойност по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), в особено големи размери на обща стойност 450 580,07 лева, както следва:

1. През периода 14.08.2012 г. — 13.05.2013 г., в гр. Пловдив, да

е затаил истина в подадени от името на "С. М." ЕООД, гр. П. пред ТД на НАП - *, справки декларации (СД), които се изискват по чл. 125, ал. 1, т. 2 - 3 и ал. 2 от ЗДДС, като не е включил данъчната основа и размера на ДДС, при определяне резултата за съответните данъчни периоди, по извършени доставки с получател „Б. - 2001“ ЕООД, с обща данъчна основа (ДО) 154 300 лева и при водене на счетоводството, и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП — Пловдив, да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - Дневници за продажбите, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, в които да не е отразил издадените фактури за тези доставки, в резултат на което да не е бил начислен и внесен от дружеството данък добавена стойност (ДДС), в размер общо на 30 860 лева, а именно:

• на 14.08.2012 г., в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка -

декларация по ЗДДС, подадена на място в ТД на НАП - *, с вх. № 16321201884312/14.08.2012 г., за данъчен период - месец юли 2012 г. в която да не е включил данъчната основа и начисленият ДДС по извършена доставка на услуги, за която е издадена фактура № 35/30.07.2012 г. с получател „Б. - 2001“ ЕООД, с данъчна основа 28 250 лева, като за целта да е съставил и да е използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П. за м. юли 2012 г., в който да не е отразил издадената фактура, в резултат, на което да не е бил начислен и внесен от „С. М.“ ЕООД данък добавена стойност в размер на 5 650 лева;

• на 15.10.2012 г., в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка -

декларация по ЗДДС, подадена на място в ТД на НАП - *, с вх. № 163421202378953/15.10.2012 г., за данъчен период - месец септември 2012 г., в която да не е включил данъчната основа и начисленият ДДС по извършена доставка на услуги, за която е издадена фактура № 39/27.09.2012 г. с получател „Б. - 2001“ ЕООД, с данъчна основа 30 145 лева, като за целта да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П. за м. септември 2012 г., в който да не е отразил издадената фактура, в резултат, на което да не е бил начислен и внесен от „С. М.“ ЕООД данък добавена стойност в размер на 6 029 лева;

• на 12.04.2013 г., в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка -

декларация по ЗДДС, подадена по електронен път, с вх. № 16002163418/12.04.2013 г., за данъчен период - месец март 2013 г., в която да не е включил данъчната основа и начисленият ДДС по извършена доставка на услуги, за която е издадена фактура № 54/04.03.2013 г. с получател „Б. - 2001“ ЕООД, с данъчна основа 80 000 лева, като за целта да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П. за м. март 2013 г., в който да не е отразил издадената фактура, в резултат, на което да не е бил начислен и внесен от „С. М.“ ЕООД данък добавена стойност в размер на 16 000 лева;

• на 13.05.2013 г., в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка -

декларация по ЗДДС, подадена по електронен път, с вх. № 16002185172/13.05.2013 г., за данъчен период - месец април 2013 г., в която да не е включил данъчната основа и начисленият ДДС по извършена доставка на услуги по фактура № 61/15.04.2013 г. с получател „Б. - 2001“ ЕООД, с данъчна основа 21 000 лева, като за целта да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П. за м. април 2013 г., в който да не е отразил издадената фактура, в резултат, на което да не е бил начислен и внесен от "С. М." ЕООД, гр. П. данък добавен стойност в размер на 4 200 лева.

2. през периода 14.09.2012 г. - 14.06.2013 г., в гр. Пловдив, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП - *, да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да е отразил, неиздавани и несъществуващи кредитни известия, както и да е потвърдил неистина в подадени справки декларации по ЗДДС, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, в които да е намалил размера на данъка върху добавената стойност за внасяне от "С. М." ЕООД, гр. П., с общо 419 720.27 лева, както следва:

• на 14.09.2012 г., в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за данъчен период м. август 2012 г., в размер на 6 029 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., за м. август 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 38/30.08.2012 г. от "С. М." ЕООД, гр. П. към „Б. - 2001“ ЕООД, гр. С., с отрицателна данъчна основа – 20 145 лева и начислен ДДС в размер на 6 029 лева, като по този начин неоснователно да е намалил размера на ДДС за внасяне за данъчния период – м. август 2012 г. и да е потвърдил неистина в справката декларация по ЗДДС с вх. № 163421202120473/14.09.2012 г., подадена на място в ТД на НАП - *, в раздел „А“, клетки 20 и 21, относно размера на начисления данък върху добавената стойност - в размер на 0,00 лв., вместо действителният размер – 6 029 лева;

• на 14.11.2012 г., в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за данъчен период м. октомври 2012 г., в размер на 6 050 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., за м. октомври 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 42/31.10.2012 г. от "С. М." ЕООД, гр. П. към „Б. - 2001“ ЕООД, гр. С., с отрицателна данъчна основа – 30 250 лева и начислен ДДС в размер на 6 050 лева, като по този начин неоснователно да е намалил ДДС за внасяне за данъчния период – м. октомври 2012 г. и да е потвърдил неистина в справката декларация по ЗДДС с вх. № 16002064785/14.11.2012 г., подадена по електронен път, в раздел „А“, клетки 20 и 21, относно размера на начисления данък върху добавената стойност - в размер на 0,00 лева, вместо действителният размер – 6 050 лева;

• на 13.12.2012 г., в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за данъчен период м. ноември 2012 г., в размер на 16 162.40 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., за м. декември 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 47/30.11.2012 г. от "С. М." ЕООД, гр. П. към „Б. - 2001“ ЕООД, гр. С., с отрицателна данъчна основа – 80 812 лева и начислен ДДС в размер на 16 162.40 лева, като по този начин неоснователно е намалил ДДС за внасяне за данъчния период м. ноември 2012 г. и да е потвърдил неистина в справката декларация по ЗДДС с вх. № 16002084748/14.12.2012 г., подадена по електронен път, в раздел „А“, клетки 20 и 21, относно размера на начисления данък върху добавената стойност - в размер на 0,00 лева и ползваният данъчен кредит за периода - 17.20 лева, вместо действителният размер на ДДС 16 162,40 лева;

• на 14.06.2013 г., в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за данъчен период м. май 2013 г., в размер на 39 1478.67 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за продажбите на "С. М." ЕООД, гр. П., за м. май 2013 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 65/01.05.2013 г. от "С. М." ЕООД, гр. П. към „Б. - 2001“ ЕООД, гр. С., с данъчна основа – 1 957 393.35 лева и начислен ДДС в размер на 391 478.67 лева, като по този начин неоснователно е намалил ДДС за внасяне за данъчния период м. май 2013 г. и да е потвърдил неистина в справката декларация по ЗДДС с вх. № 16002211314/14.02.2013 г., подадена по електронен път, в раздел „А“, клетки 20 и 21, относно размера на начисления данък добавена стойност - -391 478,67 лева, вместо действителният размер на ДДС – 391 478,67 лева и в раздел „В“, клетка 60 е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 391 478,67 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия М. А. И. наказание една година лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от процесуалния представител на министъра на финансите, против подсъдимия М. А. И. за сумата от 502 680,07 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на държавата, в резултат на инкриминираното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането за съответните данъчни периоди до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, поради изтекла давност и е прекратено производството по гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият е осъден да

заплати направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратура - * с оплакване за неправилност и незаконосъобразност в оправдателната й част и явна несправедливост на наложеното наказание в осъдителната й част. Прави се искане присъда да бъде отменена в оправдателната й част, като вместо това въззивният съд постанови нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по пунктове І, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ІІІ., т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от обвинителния акт, за което да му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим и наказание конфискация. Алтернативно се прави искане да бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание за престъплението, за което е признат за виновен, около минимума от три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 4 години и да му бъде наложено наказание конфискация.

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна

жалба от М. К. – юрисконсулт при ТД на НАП - *, като пълномощник на министъра на финансите, в качеството на представляващ Държавата. В жалбата се излагат доводи за нейната неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден да заплати на държавата обезщетение за причинените в резултат на престъплението имуществени вреди до пълния им предявен размер, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното им заплащане, както и да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу така постановената присъда в осъдителната й част е постъпила жалба от подсъдимия М. А. И. с оплакване за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане присъдата в обжалваната й част да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят

на Апелативна прокуратура – Пловдив не поддържа протеста като счита, че атакуваната присъда както в осъдителната, така и в оправдателната й част е обоснована и законосъобразна. По отношение на жалбата на гражданския ищец изразява становище за нейната частична основателност.

Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа

жалбата и направеното с нея искане.

Подсъдимият изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част и моли да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Предлага присъдата в оправдателната й част и в частта относно отхвърления изцяло граждански иск да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното в протеста и жалбите, като обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество – частично основателна е жалбата на гражданския ищец.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е

приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. И. е роден на ••.••.•••• г. г. в гр. Л.. Той е

българин, български гражданин. Има завършено висше образование по специалност „*“ в *. Към момента на провеждане на съдебното следствие пред окръжния съд е съсобственик на дружествени дялове от капитала и управител на „"Е. И. М.“ ООД, с което има сключен Договор за управление. Не е осъждан.

1. Регистрация на „С. М.“ ЕООД, включително и по Закона за данък върху добавената стойност, представителство, предмет на дейност

С Решение № •••• от 29.08.2007 г. по фирмено дело № ••••/2007 г. по описа на Окръжен съд - П. (л. 90, том 5 от ДП) в Търговския регистър е вписано „С. М.“ ЕООД, ЕИК •••••••. Едноличен собственик на капитала на дружеството, разпределен в 100 дяла, всеки от които на стойност 50 лева, е „Г. Р. С. - Х.“ ООД - гр. С., регистрирано по ф. д. № •• г. на СГС, в което подсъдимият М. И. и неговата съпруга - Г. Т. – И.а, били съдружници и управители.

Подсъдимият М. И. е вписан като единствен управител и представляващ „С. М.“ ЕООД. Дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. П., район "*", ул. * № •• (л. 46, том 5 от ДП). Не са вписвани промени относно тези обстоятелства от момента на регистрацията до края на инкриминирания период.

Основната дейност на „С. М.“ ЕООД била свързана с дейността

на „Г. Р. С. - Х.“ ООД - производство и търговия с месо и месни продукти, живи животни и се осъществявала на територията на цялата страна.

„С. М.“ ЕООД е регистрирано на 29.08.2007 г. по Данъчно –

осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в ТД на НАП - П., а по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - на 25.10.2007 г.

На 13.02.2009 г., в съответствие с изискванията на § 4, ал. 2 от Закона за търговския регистър (в редакцията на изм. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.), „С. М.“ ЕООД e пререгистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, като по партидата на дружеството за негов управител отново е вписан подсъдимият М. И..

С Решение от 30.06.2009 г. на собственика на капитала на „С. М.“

ЕООД – „Г. Р. С. - Х.“ ООД, подсъдимият М. И. е освободен като управител на дружеството и на негово място е назначен дядо му И. Г. (виж л. 46, том 5 от ДП) - починал в хода на съдебното производство – през м. април 2022 г. На 24.07.2009 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е отразена промяната в управлението (л. 78, том 5 от ДП). Това е последното отразено към 15.10.2015 г. обстоятелство в Търговския регистър по партидата на дружеството. В обясненията, дадени в хода на съдебното следствие пред окръжния съд подсъдимият М. И. е заявил – „Юли месец 2009 г. със съгласието на дядо ми... прехвърлих на него цялата собственост на холдинга възмездно и съответно управлението на основното дружество „Г. Р.“ (л. 731, том 4 от съд. следствие по НОХД).

Само няколко дни след вземане на решението за промяна в управлението на „С. М.“ ЕООД и преди вписването му в Търговския регистър – на 14.07.2009 г., подсъдимият М. И. е упълномощен от новия управител И. Г., с нотариално заверено пълномощно рег. № 10440 по регистъра на нотариус № 140 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – София - да изпълнява правомощията на фактически управител и представляващ дружеството пред трети лица, включително държавни, общински, административни и съдебни институции и органи, като извършва всякакви действия и подписва всякакви документи с всички права, притежавани от собственика и управителя (л. 528, том 3 от съд. следствие по НОХД ). Т.е. независимо от вписаната промяна в управлението, цялостната организация на дейността на дружеството и фактическото му управление продължили да се осъществяват от подсъдимия И., който се легитимирал пред държавните институции като пълномощник на управителя.

2. Счетоводно обслужване, лица подавали пред ТД на НАП -

П. изискуемите, съгласно чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС и чл. 113 и чл. 115 от ППЗДДС, отчетни регистри и справки декларации по ЗДДС за данъчно задълженото лице „С. М.“ ЕООД

Организацията на работа в обектите на дружеството – складови и производствени бази, включвала изготвяне на документи за извършваните доставки и приеманите заявки, включително и издаване на първични счетоводни документи - фактури. Създадените документи периодично се предавали на служителите в офиса на "С. М." ЕООД в гр. С. – наетите по трудово правоотношение свидетели И. С. и Б. В. - П., които имали задължение да въвеждат данните от първичните счетоводни документи в използвания счетоводен програмен продукт. Тази дейност свидетелките С. и П. продължили да извършват и след вписване на промените в управлението на дружеството през 2009 г.

Счетоводното обслужване на „С. М.“ ЕООД, от момента на регистрацията през 2007 г. до края на 2008 г., било възложено на дружество, представлявано от свидетеля С. А., което извършвало счетоводни услуги. Свидетелят А. посещавал ежемесечно офиса на "С. М." ЕООД в гр. С. и консултирал работата на служителите И. С. и Б. В. - П., а от тях получавал необходимата му информация за оформяне на документите, които подавал пред държавните институции.

В ТД на НАП - П. не е подавана информация за сключен договор

за счетоводно обслужване на „С. М.“ ЕООД след 2009 г., действащ към инкриминирания в обвинението период.

Управителят на „С. М.“ ЕООД - И. Г. имал издаден

квалифициран електронен подпис (КЕП) сериен № ••••, валиден в периода 10.08.2009 г. – 10.08.2010 г. Титуляр на подписа е било представляваното от него „Г. Р. С. - Х.“ ООД. Този КЕП е получен от свидетелката И. С., упълномощена от подсъдимия М. И., в качеството му на пълномощник на И. Г. (л. 187 – 204, том 2 от съд. следствие по НОХД - документи от „Б.“ АД - Договор за удостоверителни услуги и прилежащите към него документи).

Ежемесечните справки декларации по ЗДДС и отчетните

регистри (дневниците за покупки и дневниците за продажби ) на “С. М.” ЕООД за периода м. януари 2012 г. – м. май 2013 г. (включително) са подавани в ТД на НАП - * както следва:

• за периода м. януари – м. юни 2012 г. - на хартиен носител, в офис на ТД на НАП - П. от упълномощеното лице свидетелката П. Ш. (Р.) (л. 301, л. 362 и л. 501, л. 502 – л. 522, том 3 от съд. следствие по НОХД);

• за периода м. 07.2012 г. – м. 09.2012 г. (три данъчни периода) - на хартиен носител, в офис на ТД на НАП - П., лично от подсъдимия М. И., като упълномощено лице на управителя И. Г. (Информация от ТД на НАП - П. изх. № 11-04-330#36 от 23.03.2021 г. - л. 301 и л. 362, том 3 от съд. следствие; л. 523 – 531, том 3 от съд. следствие по НОХД);

• за периода м. 10.2012 г. – м. 05.2013 г. (осем данъчни периода) –

по електронен път, с квалифициран електронен подпис на „С. М.“ ЕООД сер. № 3*, с посочено в Заявлението, подадено пред ТД на НАП - П., вх. № 1600И0167573 от 13.11.2012 г., име на автор на издаденото удостоверение М. А. И. (л. 362, л. 363 и л. 504, том 3 от съд. следствие по НОХД ).

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие пред

окръжния съд, свидетелката П. Ш. (с предишна фамилия Р. - л. 659 – 663, том 4 от съд. следствие по НОХД) е категорична, че документите, които е подавала в офис на ТД на НАП - П. от името на „С. М.“ ЕООД е получавала по куриер, ежемесечно. Тези действия е извършвала по молба на адв. Й., който я е запознал с колежка от С. - И. С., с която е контактувала само по телефона. Факт, неотречен и от свидетелката С., въпреки липсата на подобна конкретика в показанията й. Свидетелката С. от своя страна категорично е заявила, че е изготвяла и предавала документи в изпълнение на възложеното й от подсъдимия М. И..

Изготвянето и подаването по електронен път с квалифициран

електронен подпис на „С. М.“ ЕООД, сер. № 3* на справки декларации по ЗДДС и приложените към тях копия на Отчетни регистри (дневниците за покупки и дневниците за продажби) за периода м. 10.2012 г. – м. 05.2013 г. (осем данъчни периода, включени в инкриминирания период от обвинението) е осъществено от свидетеля Х. С.. Заявеното в обясненията на подсъдимия И. – „Изкарах нов електронен подпис на името на дядо ми и го дадох на Х. С. счетоводителя...“ (л. 732, том 4 от съд. следствие по НОХД ) не се отрича от свидетеля (л. 639-гръб – л. 643, том 3 от съд. следствие по НОХД ). Нещо повече, в показанията си свидетелят С. е категоричен, че е обслужвал счетоводно, макар и за кратък период, „...по-малко от година, някакви дружества на подсъдимия...“, след като е напуснал офиса на Ю. Т. за когото е работил до края на 2012 г. Тези задължения не се твърди нито от свидетеля С., нито от подсъдимия да са били оформени в писмен вид (като договор за счетоводно обслужване) и да са били декларирани пред администрацията на ТД на НАП.

В инкриминирания от обвинението период 14.08.2012 г. –

15.03.2013 г. с вписани трудови договори като служители на „С. М.“ ЕООД в ТД на НАП - П. са били подсъдимият М. И., съпругата му Г. И.а, свидетелката И. С. и свидетеля Г. С. (Информация ТД на НАП - П. изх. № 11-04-86#6 от 08.02.2016 г. – л. 151 – 153, том 5 от ДП и изх. № 11-02-28#1 от 22.02.2021 г. - л. 232 – л. 233, том 3 от съд. следствие по НОХД).

За данъчен период м. юли 2012 г.

Справката –декларация по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД е подадена от подсъдимия М. И. в офис на ТД на НАП - П. и е заведена с рег. № 163421201884306. Към нея не са приложени заверени копия от отчетни регистри – дневник за покупки и дневник за продажби (л. 94 - 96, том 3 от ДП).

За данъчен период м. август 2012 г.

Към подадената в офис на ТД на НАП - П. от подсъдимия М. И.

справка-декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 163421202120473 (л. 86 - 93, том 3 ДП), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № •••••••••• от 30.08.2012 г. с данъчна основа 30 145

лв. и ДДС – 6 029 лв. за доставка „съгласно договор“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Кредитно известие № •••• от 31.08.2012 г. с данъчна основа –

30 145 лв. и ДДС – -6 029 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД „съгласно договор“

Дневник за покупките – няма отразени документи

За данъчен период м. септември 2012 г.

Към подадената в офис на ТД на НАП - П. от подсъдимия М. И.

справка-декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 163421202378953 (л. 80 - 85, том 3 от ДП), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000039 от 27.09.2012 г. с данъчна основа 25 050

лв. и ДДС – 5 010 лв. за доставка „съгласно договор“ на „Б. 2001“ ЕООД – без подпис на представляващ доставчика – „С. М.“ ЕООД;

• Кредитно известие № 0000000040 от 28.09.2012 г. с данъчна

основа 25 050 лв. и ДДС - 5 010 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД „съгласно договор“ (неотразено в заключението на Съдебно счетоводната експертиза, изготвена в досъдебното производство)

Дневник за покупките – няма отразени документи

За данъчен период м. октомври 2012 г.

Към подадената електронно с КЕП справка-декларация по ЗДДС,

заведена с рег. № 16002064785 (л. 76 - 79, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000041 от 29.10.2012 г. с данъчна основа 30 250

лв. и ДДС – 6 050 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД – без подпис на представляващия доставчика „С. М.“ ЕООД;

• Кредитно известие № •••••••••• от 31.10.2012 г. с данъчна

основа – -30 250 лв. и ДДС - -6 050 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД по повод доставка на „стока“

Дневник за покупките – няма отразени документи

За данъчен период м. ноември 2012 г.

Към подадената електронно с КЕП справка - декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 16002084748 (л. 72 - 76, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000043 от 16.11.2012 г. с данъчна основа 50 000

лв. и ДДС – 10 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000044 от 23.11.2012 г. с данъчна основа 10 000

лв. и ДДС – 2 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000045 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 812

лв. и ДДС – 2 162,40 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000046 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 000

лв. и ДДС – 2 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Кредитно известие № 0000000047 от 30.11.2012 г. с данъчна

основа – -80 812 лв. и ДДС - -16 162,40 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД по повод доставка на „стока“

Дневник за покупките:

Фактура от 01.11.2012 г., издадена от „Б. Б.“ АД с данъчна основа

86,00 лева и ДДС в размер на 17,20 лева

За данъчен период м. декември 2012 г.

Към подадената електронно с КЕП справка – декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 16002102934 (л. 68 - 71, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000048 от 27.12.2012 г. с данъчна основа 34 000

лв. и ДДС – 6 800 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Дневник за покупките:

Фактура № 0000000023 от 03.12.2012 г. издадена от „Ю. Е. И. Г.“

АД за доставка на „стока“ с данъчна основа 35 000 лева и ДДС в размер на 7 000 лева

За данъчен период м. февруари 2013 г.

Към подадената електронно с КЕП справка-декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 16002145269 (л. 64 - 67, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000049 от 01.02.2013 г. с данъчна основа

100 000 лв. и ДДС – 20 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000050 от 05.02.2013 г. с данъчна основа 80 000

лв. и ДДС – 16 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000051 от 11.02.2013 г. с данъчна основа

100 000 лв. и ДДС – 20 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000052 от 12.02.2013 г. с данъчна основа

100 000 лв. и ДДС – 20 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000053 от 18.02.2013 г. с данъчна основа

116 500 лв. и ДДС – 23 300 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Кредитно известие № 0000000054 от 28.02.2013 г. с данъчна

основа – -275 000 лв. и ДДС - -55 000 лв., издадено на „Б.“ ЕООД, за доставка на „услуга“

Дневник за покупките:

• Фактура № 1000000028 от 05.02.2013 г., издадена от „П. Е. К.“

ЕООД за доставка на „услуга“ с данъчна основа 225 500 лева и ДДС в размер на 45 100 лева

За данъчен период м. март 2013 г.

Към подадената електронно с КЕП справка - декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 16002163418 (л. 60 - 63, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000057 от 01.03.2013 г. с данъчна основа 27 000

лв. и ДДС – 5 400 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000055 от 04.03.2013 г. с данъчна основа 80 000

лв. и ДДС – 16 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000056 от 11.03.2013 г. с данъчна основа 60 000

лв. и ДДС – 12 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № •••••••••• от 25.03.2013 г. с данъчна основа 25 000

лв. и ДДС – 5 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № 0000000059 от 29.03.2013 г. с данъчна основа 27 500

лв. и ДДС – 4 700 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Кредитно известие № 0000000061 от 29.03.2013 г. с данъчна

основа – -225 500 лв. и ДДС - 45 100 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД за доставка на „услуга“;

• Фактура № 0000000060 от 30.03.2013 г. с данъчна основа 10 000

лв. и ДДС – 2 000 лв. за доставка на „услуга“ на „Б. 2001“ ЕООД

Дневник за покупките – няма отразени документи

За данъчен период м. април 2013 г.

Към подадената по електронна поща с КЕП справка - декларация

по ЗДДС, заведена с рег. № 16002185172 (л. 56 - 59, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Фактура № 0000000062 от 15.04.2013 г. с данъчна основа 21 000

лв. и ДДС – 4 200 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Фактура № •••••••••• от 22.04.2013 г. с данъчна основа 1 977

165 лв. и ДДС – 395 433лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД;

• Кредитно известие № 0000000064 от 30.04.2013 г. с данъчна

основа – -1 998 165 лв. и ДДС - -399 633 лв., издадено на „Б.“ за доставка на „стока“

Дневник за покупките – няма отразени документи

За данъчен период м. май 2013 г.

Към подадената електронно с КЕП справка - декларация по ЗДДС, заведена с рег. № 16002211314 (л. 52 - 55, том 3 от ДП ), са приложени отчетни регистри, както следва:

Дневник за продажбите с отразени в него:

• Кредитно известие № 0000000065 от 10.05.2013 г. с данъчна

основа – -1 957 293,25 лв. и ДДС - -391 478,67 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД за доставка на „стока“

Дневник за покупките – няма отразени документи

3. Констатации и резултати от данъчна ревизия на „С. М.“

ЕООД по разчитане с бюджета по ЗДДС за инкриминираните данъчни периоди, включени в обвинението

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1303235 от 04.07.2013 г.

(л. 1, последен, том 4 от ДП), изменена със заповеди от 07.11.2013 г. и от 30.12.2013 г., издадени от началник сектор в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - П. (л. 27, том 3 от ДП), на екип от органи по приходите В. П. и свидетелката Д. Т. (л. 116 - 118, том 1 от съд. следствие по НОХД ), а впоследствие свидетеля С. С. (л. 111 – л. 116, том 1 от съд. следствие по НОХД) вместо В. П., е възложено да извършат ревизия на „С. М.“ ЕООД по разчитане с бюджета по ЗДДС за периода 01.06.2010 г. – 31.05.2013 г.

Непосредствено преди започване на процесуалните действия в ревизионното производство, свидетелката Т. е осъществила контакт по телефона с подсъдимия М. И., на деклариран от него, в качеството на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД - И. Г., мобилен номер в ТД на НАП - П.. Факт, неотречен и в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред окръжния съд. При проведения разговор му е разяснено, че по повод възложеното ревизионно производство на ревизиращия екип следва да се представят изисканите документи и писмени обяснения, посочени в изпратено на електронния адрес, на основание чл. 37, ал. 3 от ДОПК, Искане, както и че промяна на електронния адрес, чрез който се осъществява електронната кореспонденция между „С. М.“ ЕООД и ТД на НАП - П. за целите на ревизионното производство е възможна само след надлежно официално деклариране на такова искане от представляващия дружеството или от упълномощено от него лице.

Считано от 30.03.2010 г. дружеството е имало деклариран

електронен адрес за кореспонденция в ТД на НАП - П. – •••••@abv.bg. (л. 24- гръб, том 5 от ДП), на който са изпращани документи от извърш ваните процесуални действия в ревизионното производство.

Действия за промяна на декларираните пред приходната

администрация административен (по чл. 8 от ДОПК ) и електронен адрес на „С. М.” ЕООД не са предприети до приключване на ревизионното производство, а опитите на ревизиращия екип да осъществи последващ контакт с подсъдимия или с друго лице, ползващо предоставения мобилен номер за комуникация, са останали без резултат (по НОХД - л. 116, том 1 от съд. следствие – показания на свидетелката Т.; л. 112 и л. 115, том 1 от съд. следствие – показания на свидетеля С.).

Констатациите от ревизията са отразени в съставен от свидетелите С. и Т. Ревизионен доклад № 1306500 от 24.01.2014 г. (л. 29 – л. 52, том 3 от ДП), към който като доказателства са приложени документи от извършени насрещни проверки на контрагенти на „С. М.“ ЕООД през ревизираните периоди, протоколи от посещенията на адреса, на който е регистрирано „С. М.“ ЕООД, изпратените искания за представяне на документи и обяснения, на основание чл. 37, ал. 3 от ДОПК, до „С. М.“ ЕООД на регистрираните в ТД на НАП - П. адреси по чл. 8 от ДОПК

(административен и електронен).

Всички документи, изготвени при проведеното ревизионно

производство, са връчени на „С. М.“ ЕООД неприсъствено, по реда на чл. 32 от ДОПК (заверени копия от Протоколи за посещение на деклариран адрес от 15.07.2013 г., 25.07.2013 г., 22.08.2013 г., 09.11.2013 г.; 18.11.2013 г. са приложени на л. 3, л. 4, л. 37, л. 53, л. 54, том 4 от ДП ). Непротиворечи. и в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите С. А., С. С. и Д. Т. („Аз съм посещавала адреса на дружеството, така както е деклариран в НАП, а и в Търговския регистър. В П., на ул. * беше беше. На адреса за кореспонденция на дружеството имаше счетоводна кантора, която е

обслужвала фирмата, но от доста време вече не го правеше и нямаха информация къде е преместена и нямаха контакт с представляващия.“ (л. 116-гръб, том 1 от съд. следствие по НОХД) е посочено, че седалището и адреса на управление - гр. П., ул. *, ет. *, офис *, съвпада с адреса на счетоводната кантора на свидетеля С. А. (л. 154, том 2 от съд. следствие), с която „С. М.” ЕООД е имало сключен договор за счетоводно обслужване до 2009 г.

Неоткриването на представител на дружеството на посочения

адрес за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК е послужило на органите по приходите от ТД на НАП - П. в хода на ревизионното производство - на 13.09.2013 г., на основание чл. 106, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 176, т. 1 от ЗДДС, да дерегистрират „С. М.“ ЕООД по ЗДДС (Ревизионен доклад № 1306500/24.01.2014 г. - л. 29 - гръб, том 3 от ДП; Информация от ТД на НАП - П., изх. № 11-04-330#36 от 23.03.2021 г – л. 301-гръб, том 3 от съд. следствие по НОХД).

От представляващия ревизираното лице „С. М.“ ЕООД –

управителя И. Г., както и от пълномощника му – подсъдимия М. И., не са представени изисканите от ревизиращия екип документи и писмени обяснения. Този факт е отразен и в Ревизионния доклад „За периода на ревизията не се представиха документи относно извършените приходи и разходи, не се представиха фактури, първични счетоводни документи и платежни документи, както и счетоводни и търговски документи, въпреки че същите са поискани по реда на ДОПК. Не се представиха и попълнени образци на справки от № 1 до № 5.“ В пункт IV на Ревизионния доклад (л. 30-гръб, том 3 от ДП) е посочено, че данъчната основа за облагане за ревизираните периоди е определена по специалния ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, въз основа на информацията за ревизираното лице, съдържаща се в : „… подадените СД по ЗДДС…, налични в информационните масиви на НАП, получената информация от извършените насрещни проверки на контрагентите на фирмата, информацията от Търговския регистър относно декларираните данни в Баланса и Отчета за приходите и разходите, както и информацията, събрана чрез трети лица, по реда на ДОПК“.

Като фактически данни, послужили като основание за прилагане

на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият екип е посочил визираните в т. 2, т. 4 и т. 6 - данни за укрити приходи, липса и непредставяне на счетоводна документация и отчетност на дружеството, заведена съгласно Закона за счетоводството и неоткриване на ревизираното лице на адреса за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК.

Въз основа на тези констатации и представените документи, при извършените насрещни проверки на:

а/ основните клиенти на „С. М.“ ЕООД

„Б. 2001“ ЕООД – Приложение № 6, том 4 от ДП,

„Б.“ ЕООД – Приложение № 8, том 4 от ДП

К. Б.“ ЕООД – Приложение № 7, том 4 от ДП,

б/ доставчиците

„П. Е. К.“ ЕООД - Приложение № 4, том 4 от ДП

„Ю. Е. И. Г.“ ЕООД - Приложение № 5, том 4 от ДП,

ревизиращият екип е коригирал декларираните данни от „С. М.“ ЕООД относно данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в Справките декларации по ЗДДС и начисленият данък за част от данъчните периоди, включени в ревизионното производство, като е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит за част от данъчните периоди, а за други е начислил дължимия данък.

Въз основа на констатациите в Ревизионния доклад е издаден

Ревизионен акт № 161306500 от 17.03.2014 г., с който са установени допълнително задължения по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД за 9 от общо 35-те ревизирани данъчни периода. Общият размер на установените задължения е 609 934,73 лева, а дължимите лихви за просрочие - 34 508, 45 лева (л. 1 – 7, том 3 от ДП).

От подсъдимия и защитата не се оспорва фактът, че

Ревизионният акт е влязъл в сила и не е бил оспорен нито по административен, нито по съдебен ред.

С писмо изх. № 11-04-86 от 25.02.2015 г. на директора на ТД на НАП - П., на основание чл. 205, ал. 2 от НПК, в Окръжна прокуратура - * е изпратено Уведомление (л. 10 - 11, том 1 от ДП ) ведно с копия от влезлия в сила Ревизионен акт (РА) № 16121306500 от 17.03.2014 г. и Ревизионния доклад (РД) № 1306500 от 24.01.2014 г. от приключилото ревизионно производство на „С. М.“ ЕООД, ЕИК ••••••• (том 3 и том 4 от ДП ).

С Постановление от 06.03.2015 г., на основание чл. 145, ал. 1, т.

3 от Закона за съдебната власт (л. 9, том 1 от ДП), прокурор от Окръжна прокуратура - * е възложил проверка на отдел „*“ при ОД на М. - П., извършена от свидетеля Б. П. (л. 110, том 1 от съд. следствие по НОХД ).

Досъдебното производство е образувано, на основание чл. 212,

ал. 1 от НПК, с Постановление от 31.08.2015 г. на прокурор от ОП - П. (л. 1 – 3, том 5 ДП), след извършената проверка по Закона за съдебната власт (ЗСВ).

4. Документирани доставки на услуги с получател „Б. 2001“

ЕООД по издадени от „С. М.“ ЕООД фактури и кредитни известия. Резултати от ревизионните производства на „С. М.“ ЕООД и на „Б. 2001“ ЕООД при отчитането на данните от първичните счетоводни документи, издадени в инкриминирания период.

С Протокол за доброволно предаване от 08.07.2015 г. (л. 88, том

2 от ДП), в хода на извършваната проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, свидетелят Б. Б. е представил 22 бр. фактури в оригинал, с издател „С. М.“ ЕООД (л. 89 -111, том 2 от ДП) и 6 бр. платежни нареждания (л. 112 - 123 , том 2 от ДП ). Приложил е и копия на:

• 2 бр. Договори за поръчка от 15.03.2011 г. (л. 51 - 54 , том 2

ДП) и от 30.01.2012 г. (л. 74 -78 , том 2 от ДП );

• Анекс 1 от 30.03.2011 г. към Договора от 15.03.2011 г. (л. 68,

том 2 от ДП);

• констативни протоколи и протоколи за приемане на извършените услуги, предмет на задълженията по договорите (л. 57 – 67, л. 69 - 73 , л. 79 - 87 том 2 от ДП).

Приобщаването на тези документи е отразено като изявление в Протокола за разпит като свидетел на свидетеля Б. Б. от досъдебното производство.

Преобладаващата част от посочените документи, представени от свидетеля Б. Б. по време на извършваната проверка, възложена по реда на ЗСВ, са приложени като доказателства и към Ревизионния доклад, отразяващ резултатите от извършената ревизия на „С. М.“ ЕООД и са заведени с вх. № 19-53-02-1561 от 02.09.2013 г. в ТД на НАП - П. като приложения към Протокола от извършената насрещна проверка на „Б. 2001“ ЕООД заедно с постъпили електронно на 09.09.2013 г. в ТД на НАП - * – писмени обяснения относно издадените кредитни известия от „С. М.“ ЕООД и копие на фактура № 47 (л. 32, том 3 ДП и Приложение № 6, том 4 от ДП ).

Представеното копие на Комисионен договор от 06.01.2011 г.

между „Б. 2001“ ЕООД и „Л.“ ЕООД се сочи от свидетеля Б. като основание за подписания на 15.03.2011 г. Договор за поръчка между „Б. 2001“ ЕООД - възложител и „С. М.“ ЕООД - изпълнител. Предметът на договора включва: задачи във връзка със сключен договор за покупко - продажба на имоти в гр. *, които да бъдат обособени в самостоятелни УПИ (урегулирани поземлени имоти) с площ от 6 000 до 7 000 кв. м., собственост на Държавно предприятие "*" и Министерство на *, и съдействие за подготовка на документацията. В договора не е посочен срок, не е посочено и постигнато съгласие относно възнаграждението, липсва и конкретизация на „задачите“, които се възлагат за изпълнение на дружеството изпълнител. Посочено е, че за изпълнението им следва да бъдат представени фактури, а приемането на изпълнението трябва да е документирано с протоколи.

Подписаният втори договор за поръчка между „Б. 2001“ ЕООД и „С. М.“ ЕООД – от 30.01.2012 г. (десет месеца по – късно), отново е сключен въз основа на Комисионен договор между „Б. 2001“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, но от 02.01.2012 г. Предмет на този договор са задачи, свързани със сключен Договор за покупко – продажба на имоти в гр. Б., собственост на Държавно предприятие „*“. Задълженията на „С. М.“ ЕООД по този контракт включват - водене на преговори с Държавно предприятие „*“ и Министерство на транспорта и съдействие за подготовка на документацията. В този договор е посочен размер на възнаграждението – 700 000 лева и е уговорен начин на плащане - след приемане с Констативен протокол на изпълнението на задачите.

Представените от свидетеля Б. Б. фактури (л. 47 – л. 69, том 2

от ДП), издадени през 2012 г. и 2013 г. от „С. М.“ ЕООД (доставчик), отразени в отчетните регистри на “Б. 2001” ЕООД (дневниците за покупки) за съответните периоди са:

• № 35 от 30.07.2012 г. с данъчна основа 28 250 лева и начислен

ДДС в размер на 5 650 лева, с обща стойност 33 900 лева;

• № 37 от 30.08.2012 г. с данъчна основа 30 145 лева и начислен

ДДС в размер на 6 029 лева, с обща стойност 36 174 лева;

• № 39 от 27.09.2012 г. с данъчна основа 25 050 лева и начислен

ДДС в размер на 5 010 лева, с обща стойност 30 060 лева;

• № 41 от 29.10.2012 г. с данъчна основа 30 250 лева и начислен

ДДС в размер на 6 050 лева, с обща стойност 36 300 лева;

• № 43 от 16.11.2012 г. с данъчна основа 50 000 лева и начислен

ДДС в размер на 1 000 лева, с обща стойност 51 000 лева;

• № 44 от 23.11.2012 г. с данъчна основа 10 000 лева и начислен

ДДС в размер на 2 000 лева, с обща стойност 12 000 лева;

• № 45 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 812 лева и начислен

ДДС в размер на 2 162,40 лева, с обща стойност 12 974,40 лева;

• № 46 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 000 лева и начислен

ДДС в размер на 2 000 лева, с обща стойност 12 000 лева;

• № 47 от 27.12.2012 г. с данъчна основа 34 000 лева и начислен

ДДС в размер на 6 800 лева, с обща стойност 40 800 лева;

• № 49 от 01.02.2013 г. с данъчна основа 100 000 лева и начислен

ДДС в размер на 20 000 лева, с обща стойност 120 000 лева;

• № 50 от 05.02.2013 г. с данъчна основа 80 000 лева и начислен

ДДС в размер на 16 000 лева, с обща стойност 96 000 лева;

• № 51 от 11.02.2013 г. с данъчна основа 100 000 лева и начислен

ДДС в размер на 20 000 лева, с обща стойност 120 000 лева;

• № 52 от 12.02.2013 г. с данъчна основа 100 000 лева и начислен

ДДС в размер на 20 000 лева, с обща стойност 120 000 лева;

• № 53 от 18.02.2013 г. с данъчна основа 116 500 лева и начислен

ДДС в размер на 23 300 лева, с обща стойност 139 800 лева;

• № 54 от 04.03.2013 г. с данъчна основа 80 000 лева и начислен

ДДС в размер на 16 000 лева, с обща стойност 96 000 лева;

• № 55 от 11.03.2013 г. с данъчна основа 60 000 лева и начислен

ДДС в размер на 12 000 лева, с обща стойност 72 000 лева;

• № 56 от 18.03.2013 г. с данъчна основа 27 000 лева и начислен

ДДС в размер на 5 400 лева, с обща стойност 32 400 лева;

• № 57 от 25.03.2013 г. с данъчна основа 25 000 лева и начислен

ДДС в размер на 5 000 лева, с обща стойност 30 000 лева;

• № 58 от 29.03.2013 г. с данъчна основа 23 500 лева и начислен

ДДС в размер на 4 700 лева, с обща стойност 28 200 лева;

• № 59 от 30.03.2013 г. с данъчна основа 10 000 лева и начислен

ДДС в размер на 2 000 лева, с обща стойност 12 000 лева;

• № 61 от 15.04.2013 г. с данъчна основа 21 000 лева и начислен

ДДС в размер на 4 200 лева, с обща стойност 25 200 лева;

• № 62 от 22.04.2013 г. с данъчна основа 19 771,65 лева и начислен ДДС в размер на 3 954,33 лева, с обща стойност 23 725, 98 лева.

В хода на ревизионното производство на „С. М.“ ЕООД при извършената насрещна проверка на „Б. 2001“ ЕООД са представени извлечения от движението по банкови сметки, удостоверяващи извършени преводи по сметки на „С. М.“ ЕООД на обща стойност 180 200 лева. Представените в досъдебното производство 6 бр. платежни нареждания от свидетеля Б. Б. са на обща стойност 173 300 лева.

Четири от представените от свидетеля Б. фактури, издадени от „С. М.“ ЕООД за доставки на услуги (инкриминираните в пункт I на повдигнатото обвинение), не са включени в отчетните регистри – дневниците за продажбите на „С. М.“ ЕООД и данните от тях не са отчетени при формиране на декларираните резултати в Справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди:

• № 35 от 30.07.2012 г. с данъчна основа 28 250 лева и начислен

ДДС в размер на 5 650 лева, с обща стойност 33 900 лева;

• № 39 от 27.09.2012 г. с данъчна основа 25 050 лева и начислен

ДДС в размер на 5 010 лева, с обща стойност 30 060 лева;

• № 54 от 04.03.2013 г. с данъчна основа 80 000 лева и начислен

ДДС в размер на 16 000 лева, с обща стойност 96 000 лева;

• № 61 от 15.04.2013 г. с данъчна основа 21 000 лева и начислен

ДДС в размер на 4 200 лева, с обща стойност 25 200 лева.

Тези констатации са послужили като основание за ревизиращия

екип да приеме, че са налице укрити приходи, неразчетен (неначислен) ДДС и невнесен в полза на бюджета от ревизираното лице „С. М.“ ЕООД (л. 33, том 3 от ДП), като на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 и ал. 2 от ЗДДС, с Ревизионния акт е начислен дължимият ДДС в размер общо на 30 860 лева.

В Ревизионния доклад от извършената ревизия на “С. М.” ЕООД

е отразено, че „Б. 2001“ ЕООД е бил основен клиент на дружеството през ревизирания период - 01.06.2010 г. – 31.05.2013 г. (част от който е инкриминираният с обвинителния акт – 14.08.2012 г. – 15.03.2013 г.) и е упражнил правото си на данъчен кредит по всички представени копия на фактури с издател „С. М.“ ЕООД за периодите, за които се отнасят, въпреки че не е представил документи, удостоверяващи счетоводното им отразяване.

Констатирано е още, че в представените от „Б. 2001“ ЕООД

банкови извлечения за движението по банкови сметки, приложени към Протокола от извършената насрещна проверка, не са посочени номера на фактури и/или договори, за които се твърди да се отнасят 10-те превода по сметки на „С. М.“ ЕООД. Хронологично всички са извършени през 2013 г., както следва:

през м. януари 2013 г. на 18.01. – 800 лева

през м. март 2013 г. на 15.03. – 1 800 лева

и на 29.03. – 20 000 лева

през м. април 2013 г. на 03.04. – 50 000 лева

на 04.04. – 100 000 лева

на 26.04. – 1 000 лева

през м. май 2013 г. на 23.05. – 500 лева

на 29.05. - 1 100 лева

през м. септември 2013 г. – на 27.09. – 1 500 лева

през м. декември 2013 г. - на 12.12. – 3 500 лева и са на обща стойност 180 200 лева.

В дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД са отразени 4 бр.

кредитни известия (КИ) (инкриминирани в пункт I I I на повдигнатото обвинение), с общ размер на начисления данък върху добавената стойност 419 720,27 лева, с който е намален дължимият за внасяне ДДС за съответните данъчни периоди, както следва:

• КИ № 38 от 30.08.2012 г. с данъчна основа 30 145 лева и начислен ДДС в размер на 6 029 лева, на обща стойност 36 174 лева;

• КИ № 42 от 31.10.2012 г. с данъчна основа 30 250 лева и начислен ДДС в размер на 6 050 лева, на обща стойност 36 300 лева;

• КИ № 47 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 80 812 лева и начислен ДДС в размер на 16 162,40 лева, на обща стойност 96 974,40 лева;

• КИ № 65 от 01.05.2013 г. с данъчна основа 1 957 393 лева и начислен ДДС в размер на 391 478,70 лева, на обща стойност 2 348 871,70 лева.

Данъчните периоди през 2012 г., за които в дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД са отразени първите три от инкриминираните в обвинението кредитни известия са включени и издадени фактури за доставки на „Б. 2001“ ЕООД на същата стойност:

м. август 2012 г.

фактура № 37 от 30.08.2012 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД с данъчна основа – 30 145 лева и ДДС – 6 029 лева,

КИ № 38 от 31.08.2012 г. с данъчна основа 30 145 лева и ДДС –

6 029 лева;

м. октомври 2012 г.

фактура № 41 от 29.10.2012 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД с данъчна основа – 30 250 лева и ДДС – 6 050 лева,

КИ № 42 от 31.10.2012 г. с данъчна основа 30 250 лева и ДДС –

6 050 лева;

м. ноември 2012 г.

фактури:

№ 43 от 16.11.2012 г. с данъчна основа – 50 000 лева и ДДС 1

000 лева, на обща стойност 51 000 лева,

№ 44 от 23.11.2012 г. с данъчна основа 10 000 лева и ДДС – 2

000 лева, на обща стойност 12 000 лева,

№ 45 от 30.11.2012 г. с данъчна основа – 10 812 лева и ДДС – 2

162,40 лева, на обща стойност 12 974,40 лева,

№ 46 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 000 лева и ДДС в размер на 2 000 лева, на обща стойност 12 000 лева,

КИ

№ 47 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 80 812 лева и ДДС – 16

162,40 лева.

Кредитните известия, отразени в Дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД не са представени на ревизиращия екип, а и в хода на проведеното разследване. От констатациите на ревизиращия екип се установява, че същите не са отразени в Дневниците за покупки на получателя по доставките „Б. 2001“ ЕООД, а представляващият дружеството, към момента на извършване на насрещната проверка, в писмените обяснения, дадени за целите на ревизионното производство на „С. М.“ ЕООД, е потвърдил, че не му е известно от „С. М.“ ЕООД да са издавани кредитни известия. Данъчните периоди, в които са издадени 3 от кредитните известия – м. август 2012 г., м. октомври 2012 г. и м. ноември 2012 г., „С. М.“ ЕООД е издал и отразил в дневниците за продажби по ЗДДС единствено фактури за доставки на „Б. 2001“ ЕООД на същата стойност, поради което подадените Справки - декларации по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД за тези периоди са с нулеви резултати.

Справката декларация по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД за данъчен

период м. май 2013 г. е с резултат – ДДС за възстановяване в размер на 391 478,70 лева, получен след включване в дневника за продажби на кредитно известие № 65 от 01.05.2013 г. с данъчна основа 1 957 393,00 лева и начислен ДДС в размер на 391 478,70 лева. Извършената проверка, в хода на започната по реда на чл. 129 от ДОПК процедура по възстановяване и прихващане на ДДС, е послужила като основание за възлагане на ревизията на „С. М.“ ЕООД, а резултатите от нея – за започване на настоящото наказателно производство.

Ревизионното производство е приключило с коригиране на отразения резултат за дължимия ДДС в подадените от „С. М.“ ЕООД Справки - декларации по ЗДДС за 4-те данъчни периода, за които в Дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД са включени и кредитни известия с получател „Б. 2001“ ЕООД, като на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 25 и чл. 115 от ЗДДС, е начислен ДДС с общ размер 419 720,07 лева.

Констатации на ревизиращия екип, извършил ревизия на „Б. 2001“ ЕООД (л. 286 – 300, том 3 от съд. следствие по НОХД ).

Приобщеният по искане на защитата, в хода на съдебното

следствие пред окръжния съд, влязъл в сила Ревизионен акт № 2191308972 от 06.03.2014 г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., офис "*".

Установени са данъчни задължения по ЗДДС на „Б. 2001“ ЕООД

за периода 01.01.2008 г. – 30.04.2013 г., включително и по отношение на инкриминираните в обвинителния акт доставки от „С. М.“ ЕООД.

В Ревизионния акт е отразено, че за целия ревизиран период „Б.

2001“ ЕООД е имал само един клиент – „Л.“ ЕООД и е декларирал получени услуги от наети подизпълнители „М. Т.“ ЕООД, „Т. 2005“ ЕООД, „С. М.“ ЕООД и „У. С. К.“ ЕООД, на които са извършени насрещни проверки.

При съпоставка на данните от насрещните проверки на „Т. 2005“

ЕООД и „С. М.“ ЕООД, ревизиращият екип е установил, че „Б. 2001“ ЕООД е декларирал покупки на едни и същи услуги за един и същ обект (този в гр. *) от две различни дружества (л. 288, том 3 от съд. следствие по НОХД ).

Ревизиращият екип е отказал да признае приспаднат от „Б.

2001“ ЕООД данъчен кредит по издадените фактури от „Т. 2005“ ЕООД.

Констатирано е съвпадение и в данните от насрещните проверки

на „С. М.“ ЕООД и „У. С. К.“ ЕООД за обекта в гр. Б. (л. 288 – гръб, том 3 от съд. следствие).

Въз основа на тези констатации и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1

във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е отказано да бъде признато правото на данъчен кредит на „Б. 2001“ ЕООД по всички издадени фактури от „С. М.“ ЕООД. Коригирани са резултатите, декларирани от „Б. 2001“ ЕООД в подадените Справки - декларации по ЗДДС за съответните периоди.

Приобщената в хода на съдебното следствие пред окръжния

съд, по искане на защитата на подсъдимия, информация и документи, представени от Администрациите на Община Б. (л. 53 – 61, том 2 от съд. следствие по НОХД) и Община А. (л. 67 – 106, том 2 от съд. следствие по НОХД), сочи, че:

• в Община Б. няма данни за подавани документи/искания във връзка с преобразуване на поземлен имот № 04279.618.69 и сгради с идентификатор № 04279.618.69.2, № 04279.618.69.1 и жилищна сграда с идентификатор № 04279.618.69.3 по кадастралната карта на Б. и за премахване на сградите в имота от името на „Б. 2001“ ЕООД и/или „С. М.“ ЕООД (писмо изх. № 11-03-239 – 11-03-244 от 11.12.2020 г. на зам. кмета по строителство -л. 53, том 2 от съд. следствие по НОХД ).

• в Община А. няма данни за подавани документи/искания относно поземлени имоти КИ 00702.510.151 с непроменен статут, и обединените в имот КИ 00702.510.203 - поземлени имоти КИ 00702.510.148, КИ 00702.510.149 и КИ 00702.510.150 (писмо на кмета на Община А. изх. № 09-00-771 (1) от 15.01.2021 г. - л. 67, том 2 от съд. следствие по НОХД ).

В представената документация от Община Б. са приложени

заверени копия от Удостоверение изх. № 662 от 21.11.2013 г. (след инкриминирания период, който е до м. май 2013 г.) издадено на „Б.“ ЕООД за премахнати сгради (л. 54, том 2 от съд. следствие по НОХД ) и Заповед № 118 от 12.02.2014 г., издадена от Кмета на Община Б., на основание чл. 128, ал. 7 във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 135, във вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, въз основа на Заявление вх. № 0107 – 109/21.11.2013 г. от Държавно предприятие Н. к. "Ж. и." (л. 55, том 2 от съд. следствие по НОХД ).

Приложената документация относно Проект за изменение на ПУП – ПР за част от кв. 2 от регулационния план на гр. А, ПЗ "С.", одобрен със Заповед № А – 257 от 09.03.2006 г. на кмета на общината, е изготвена в периода 2003 г. – 2006 г., далеч преди датата на първия контракт между „С. М.“ ЕООД и „Б. 2001“ ЕООД.

5. Установени факти относно инкриминираните по пункт

I I от обвинителния акт доставки с право на пълен данъчен кредит, по които „С. М.“ ЕООД е получател

В Дневниците за покупки на „С. М.“ ЕООД и Справките -

декларации по ЗДДС за данъчни периоди м. декември 2012 г. и м. февруари 2013 г. са включени, издадени фактури за доставки (л. 68 и л. 64, том 3 от ДП ) от:

„Ю. Е. И. Г.“ ЕООД - № 23 от 03.12.2012 г. с данъчна основа

35 000 лева и начислен ДДС в размер на 7 000 лева (л. 70, том 3 от ДП)

„П. Е. К.“ ЕООД - № 1000000028 от 05.02.2013 г. с данъчна

основа 225 500 лева и начислен ДДС в размер на 45 100 лева. (л. 66, том 3 от ДП)

В приложените към Ревизионния доклад на „С. М.“ ЕООД

Протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците:

„Ю. Е. И. Г.“ ЕООД - Приложение 5, том 4 от ДП

и „П. Е. К.“ ЕООД - Приложение № 4, том 4 от ДП

е отразено, че:

„Ю. Е. И. Г.“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 22.02.2010 г., а

по ЗДДС – на 15.03.2010 г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 30.01.2013 г. Не е установен контакт с представляващ дружеството на адреса за кореспонденция и на адреса по чл. 8 от ДОПК, което е удостоверено със съставени Протоколи от 28.08.2013 г. и 05.09.2013 г.

Изпратено е съобщение по чл. 32 от ДОПК на деклариран от дружеството електронен адрес, както и като пратка с куриер. Не са отразени данни за отваряне на съобщението, изпратено на ел. адрес, а обратната разписка е върната със забележка „незастроен парцел/в строеж“.

Съобщение по чл. 32 от ДОПК е публикувано в Интернет на 09.09.2013 г. и е поставено на табло на съответното за целта място в офис "Ц." на ТД на НАП - С.. Свалено е на 24.09.2013 г., а в срока след връчването, по реда на чл. 32 от ДОПК, от дружеството не са представени изисканите документи.

Установено е, че в Информационните масиви на ТД на НАП - С.

се съдържат данни, че инкриминираната в обвинението фактура за доставка на „С. М.“ ЕООД - № 23 от 03.12.2012 г., е включена в дневника за продажби на „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД за данъчен период м. декември 2012 г.

Отразено е, че „Поради ненамиране на дружеството на декларирания адрес за кореспонденция и непредставянето на изисканите с Искането за представяне на документи, писмени обяснения от задължено лице, не може по безспорен начин да се потвърди реалността на сделките по фактурата и не може да бъде даден отговор на въпросите, посочени в искането за извършване на насрещна проверка.“.

„П. Е. К.“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 23.01.2009 г., а по ЗДДС – на 09.03.2012 г. и е дерегистрирано на 08.02.2013 г. по инициатива на данъчен орган. При извършената насрещна проверка не е установен контакт с представляващ дружеството на адреса за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК, което е удостоверено със съставени Протоколи от 28.08.2013 г., 05.09.2013 г. и 13.09.2013 г.

Изпратено е съобщение по чл. 32 от ДОПК на деклариран от дружеството електронен адрес, както и с обратна разписка, чрез лицензиран пощенски оператор. Не са отразени данни за отваряне на съобщението, изпратено на ел. адрес, а обратната разписка е върната със забележка „непотърсен“.

Съобщение по чл. 32 от ДОПК е публикувано в Интернет на 16.09.2013 г. като е поставено на табло на съответното за целта място в офис "И." на ТД на НАП - С. - С.. Свалено е на 01.10.2013 г., а в срока след връчването, по реда на чл. 32 от ДОПК, от дружеството не са представени изисканите документи.

Установено е, че в Информационните масиви на ТД на НАП - С.

се съдържат данни, че инкриминираната в пункт II от обвинението фактура е била включена в Дневника за продажби и в Справката декларация по ЗДДС на „П. Е. К.“ ЕООД за съответния данъчен период.

Отразено е, че „Липсва достъп до счетоводството на задълженото лице, както и информация относно наличие на такова, местонахождение на счетоводната документация и редовността и достоверността на воденето й.“. Направен е извод, че „…не би могло да се докаже наличие на извършена доставка, съгласно чл. 6 от ЗДДС, доколкото с непредставянето на документи от дружеството, не може да се установи наличие на обстоятелството по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС“.

5.2. Регистрация на дружествата - доставчици, представителство

„Ю. Е. И. Г.“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 10.02.2010 г с едноличен собственик на дружествените дялове към момента на регистрацията Ю. В. М. която е била едноличен собственик на капитала и на „В. К. Б.“ ЕООД, (л. 84, л. 85 -86, том 1 от ДП ). На 17.12.2012 г. (14 дни след издаване на инкриминираната фактура за доставка на „С. М.“ ЕООД) по партидата на дружеството в Търговския регистър са вписани промени - прехвърляне на дружествените дялове от Ю. М. на „В. К. Б.“ ЕООД и нов управител – А. С. Я.

В представената в хода на разследването информация от ТД на НАП - С., офис * – изх. № 10-74-00147 от 24.04.2015 г., е отразено, че в периода м. 06.2010 г. – 01.2013 г. справките - декларации по ЗДДС на „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД са подавани по електронен път, а само за данъчен период м. ноември 2010 г. е подадена на гише в офис на ТД на НАП (л. 50, том 1 от ДП). До момента на изготвяне на справката не е имало регистрирани трудови договори в информационните масиви на ТД на НАП - П. (л. 52, том 1 от ДП).

„П. Е. К.С“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 23.01.2009 г. с едноличен собственик на дружествените дялове към момента на регистрацията на дружеството - Д. М. П. и управител свидетеля Х. Л. С. (л. 87, том 1 от ДП). На 24.03.2009 г. като управител е вписан М. П. и е заличен свидетелят Х. С., а от 20.08.2012 г. едноличен собственик на капитала е „Б. Х.“ АД.

В представената информация от ТД на НАП - С., офис "И." изх.

№ 1474-00-120#1 от 12.05.2015 г. (л. 75, том 1 от ДП) е посочено, че за периода 01.06.2010 г. – 31.05.2013 г. представляващи дружеството „П. Е. К.С“ ЕООД са били управителят М. И. П. и упълномощеното лице И. Т. И.. По отношение на документите по ЗДДС е отразено, че са подавани по електронен път и на гише – в офис "И." - С. от управителя М. П.. В регистрите на НАП не са отразени данни за уведомления по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори, казано по друг начин, дружеството не е имало нает персонал.

В показанията си в хода на съдебното следствие пред окръжния

съд свидетелят А. Я. – управител на „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД (л. 151 – 152, том 2 от съд. следствие по НОХД), заявява, че за известен период от време е бил управител „…на едно или две дружества“, посочени му от Ю. Т., за което е получавал възнаграждение от 700 лева месечно. „Работата ми беше да подписвам документи и някакви дребни ежедневни задачи – да занеса до счетоводството документи или да свърша някаква негова лична работа“. Същевременно свидетелят Я. е абсолютно категоричен: „…аз не знам с какво се е занимавало дружеството „Ю. Е. И. Г.“. Единственото нещо, с което съм се занимавал докато бях там беше олиото. Мисля, че бях управител на това дружество, но това беше съвсем за кратък период. Нищо не съм извършвал в този период.“.

Сходни по смисъл са и показанията на свидетелката Д. П., дадени в хода на досъдебното производство (л. 39 - 40, том 10 от ДП), приобщени на основание чл. 281, ал. 5, ал. 1, т. 5 от НПК - „Аз лично не познавам представляващ и/или управляващ това дружество, не ми е известно дали такова съществува, какъв предмет на дейност има, къде се намира седалището и т. н. Като едноличен собственик на капитала на „П. Е. К.“ ЕООД никога не съм имала търговски взаимоотношения с въпросното пловдивско дружество. Никога не съм сключвала договор със „С. М.“ ЕООД включително и договор за наем. В този смисъл няма как да съм издала фактура от името на „П. Е. К.“ ЕООД. Съпругът ми дори не знае, че все още фигурира като управител на дружеството, защото Х. С. го уверяваше, че е подал всички необходими документи за отписването му като такъв.“, „Няма как съпругът ми да е подписал въпросната фактура от името и за сметка на „П. Е. К.“ ЕООД, защото на 03.02.2013 г. той замина за Германия. Никога не съм виждала въпросната фактура и не съм съставяла или подписвала такава.“, „Аз не съм издавала фактури от името на „П. Е. К.“ ЕООД, защото не съм сключвала търговски сделки от името и за сметка на дружеството. Не разполагам с никакви фирмени документи …тъй като всички документи останаха у Х. С., за да ги предаде на новите собственици.“.

От своя страна, свидетелят Х. С. (л. 639-гръб и л. 643, том 4 от съд. следствие по НОХД) не отрича, че са му познати и двете дружества - „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД и „П. Е. К.“ ЕООД, споменавайки, че за първото от тях информацията му е от периода, в който е работил заедно с Ю. Т. като негов служител и най-вероятно това е дружество, което е било клиент на счетоводната му кантора, въпреки че отрича лично той да се е занимавал с документите му, а за „П. Е. К.“ ЕООД потвърждава, че е бил управител на дружеството в предходен период, непосредствено след регистрацията му (л. 641- гръб, том 4 от съд. следствие по НОХД). Същевременно, отрича той да е съставил първичните счетоводни документи, които са отразени в отчетните регистри на „С. М.“ ЕООД.

6. Експертни заключения

Описаните в Протокола за доброволно предаване фактури и платежни нареждания, съставени в хода на проверката по чл. 145 от ЗСВ, приобщени към доказателствата по делото посредством изявленията на свидетеля Б. Б., както и представени от него копия на документи (л. 51 - 87 , том 2 от ДП), приложени и към ревизионното производство на „С. М.“ ЕООД при извършената насрещна проверка на „Б. 2001“ ЕООД, а и в ревизионното производство на „Б. 2001“ ЕООД, са възложени за изследване на експерти – графолози, изготвили заключения по назначените Съдебно - графологични (почеркови) експертизи и в двете фази на процеса (л. 210-гръб, том 3 от съд. следствие – Протокол от съдебно заседание от 19.02.2021 г. по НОХД).

В заключенията на Съдебно - почерковите (графологични)

експертизи, изготвени в хода на разследването и в съдебното следствие пред окръжния съд, експертите са направили еднакви изводи относно авторството на изследваните подписи, положени от името на „С. М.“ ЕООД във всички документи.

В Протокола за доброволно предаване от 08.07.2015 г. (л. 88,

том 2 от ДП) фактура № 0000000059 от 30.03.2013 г. е изписана два пъти, приложени са и две копия на същата (л. 108 и л. 109, том 2 от ДП ), поради което в Съдебно - почерковата експертиза по Протокол № 943 от 19.12.2019 г. (л. 83 – 87, том 10 от ДП ) и в Допълнителната разширена почеркова експертиза (л. 260, том 3 от съд. следствие по НОХД ) е посочено, че експертите са изследвали 23 броя фактури, а не 22, какъвто е действителният им брой. Окръжният съд е приел, че това техническо несъответствие не влияе на експертните изводи по поставените задачи и не дава основание да не бъдат кредитирани с доверие при постановяване на съдебния акт.

При изготвяне на експертното заключение в хода на досъдебното производство, вещото лице - графолог е посочило, че е ползвало като сравнителен материал – eкспериментални и условно свободни образци от почерка и подписа на подсъдимия М. А. И., положени в Постановление от 17.06.2019 г. (бел. на съда - л. 27 – 30, том 10 от ДП – Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение) и Протоколи от 17.06.2019 г. и 13.11.2019 г. (бел. на съда - л. 31 – 32 и л. 33 - 34, том 10 от ДП – Протоколи за разпит на обвиняемия М. И.), а експертите от разширения състав са извършили сравнение и с други, подробно описани в заключението им документи, приложени към материалите от досъдебното производство (л. 262 – 263, том 3 от съд. следствие по НОХД), включително и с иззети сравнителни образци от подписа на подсъдимия по Протоколи от 13.11.2019 г. (л. 37 и 38, том 10 от ДП ).

И в двете заключения (л. 87, том 10 от ДП и л. 273, том 3 от съд. следствие по НОХД) е констатирано, че на 2 от фактурите няма положен подпис на представляващ доставчика по сделката (издателят на фактурата)„С. М.“ ЕООД и това са:

фактура № 0000000039 от 27.09.2012 г. (л. 91, том 2 от ДП)

и фактура № 000000041 от 29.10.2012 г. (л. 92, том 2 от ДП).

В заключението на Допълнителната почеркова експертиза е

посочено, че изследваните почеркови обекти – подписи като дължина на изпълнението си са достатъчни по обем, за да се установят количество признаци, годни за сравнително изследване.

В частта „Оглед и изследване“ на заключението (л. 264 – л. 265 и л. 269, том 3 от съд. следствие по НОХД), при изследване на положените подписи от името на „С. М.“ ЕООД, са посочени конкретно установените съвпадения на транскрипция, общи и частни признаци с подписа на подсъдимия М. И..

Същият подход е използван и при установяване на различията

между подписа на подсъдимия И. и положеният подпис от името на „С. М.“ ЕООД във фактура № 0000000035 от 30.07.2012 г. (л. 267, том 3 от съд. следствие по НОХД).

В това заключение експертите са уточнили, че фотокопията на документите и положените върху тях подписи са качествено откопирани и поради това са годни да бъдат изследвани за авторство, но не и за наличие на признаци за техническа подправка. Направен е категоричен извод, че при извършения визуален оглед и микроскопското изследване на подписите във фактурите, обект на експертизата – не са установени признаци на техническа подправка за разлика от документите, които са представени в ксероксни копия (л. 51 – 87, том 2 от ДП ).

И в двете експертни заключения е посочено, че подписите на приложените на л. 51 – л. 87, том 2 от ДП ксеро-копия на документи от името на „С. М.“ ЕООД са положени от подсъдимия М. А. И..

В заключението на Допълнителната почеркова експертиза, също

е прието, че всички подписи след думата „Подпис“ от името на „С. М.“ ЕООД, положени в приложените на л. 89 – л. 111, том 2 от ДП, оригинали на фактури са на подсъдимия М. А. И..

С оглед на констатираното техническо несъответствие и в двете

експертни становища относно броя на изследваните подписи върху приложените оригинали на фактури – общо 22 бр., броят на фактурите, за които експертите са установили, че има положен подпис на подсъдимия М. И. от името на „С. М.“ ЕООД е 19 бр., а не 23 бр., защото изследваните документи са 22 бр., в 2 от фактурите няма положени подписи, а в 1 – според експертите подписът от името на „С. М.“ ЕООД не е положен от М. И..

Представените от свидетеля Б. Б. оригинали на фактури и ксеро-

копия на документи, удостоверяващи извършени услуги от „С. М.“ ЕООД по сключените Договори за поръчка с „Б. 2001“ ЕООД от 2011 г. и 2012 г. са предоставени и на назначената в хода на съдебното следствие пред окръжния съд Съдебно – счетоводна експертиза (л. 687 – л. 688 и л. 699 – л. 700, том 4 от съд. следствие по НОХД). Експертът е посочил, че счетоводно отражение намират единствено фактурите и платежните нареждания, докато останалите документи, представени в ксеро – копия – договори, анекси, констативни протоколи, приемо – предавателни протоколи, спогодби представляват съпътстващи на издадените първични счетоводни документи и имат за цел да докажат реално извършване на доставките на услуги/на стоки. Уточнено е, че реквизитите на съпътстващите документи нямат отношение към отразените стопански операции в първичните счетоводни документи, както и в отчетните регистри по ЗДДС.

Според експерта, фактури с №№ 35 от 30.07.2012 г. и 39 от 27.09.2012 г. съдържат всички необходими реквизити за един първичен счетоводен документ.

По отношение на фактури № 54 от 04.03.2013 г. и № 61 от 15.04.2013 г. е отбелязано, че липсва конкретизация и индивидуализация на вида на услугата „по договор“.

По поставените въпроси относно кредитните известия (КИ), инкриминирани по пункт III от обвинението

КИ № 38 от 30.08.2012 г. – с данъчна основа 30 145 лв. и ДДС 6 029 лв.

КИ № 42 от 31.10.2012 г. – с данъчна основа 30 250 лв. и ДДС

6 050 лв.

КИ № 47 от 30.11.2012 г. – с данъчна основа 80 812 лв. и ДДС

16 162,40 лв.

КИ № 65 от 01.05.2013 г. – с данъчна основа 1 957 393 лв. и ДДС

391 478,67лв.,

експертът е посочил, че не може да даде отговор, тъй като не са приложени към материалите по делото.

Окръжният съд е приел, че значителна част от изводите в заключението на назначената в хода на разследването Съдебно - счетоводната експертиза (л. 49 – л. 72, том 10 от ДП), изготвено от вещото лице К., не могат да бъдат кредитирани, така както е сторено от наблюдаващия прокурор, поради допуснати фактически грешки и неточности при възпроизвеждане и анализа на съдържанието на приложените в досъдебното производство писмени доказателства, които са рефлектирали и върху крайните изводи на експерта относно спазването на изискванията на нормативната уредба. Съображенията за това са следните:

• Обективното възпроизвеждане и анализ на информацията от Дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД за инкриминираните данъчни периоди от м. юли 2012 г. – м. май 2013 г., включени в повдигнатото обвинение на подсъдимия М. И., позволява да се направят следните изводи:

• отразяват доставки на „С. М.“ ЕООД с получател „Б. 2001“

ЕООД и една единствена доставка с получател „Б.“ ЕООД, през данъчен период м. април 2013 г.

• за всички доставки на „Б. 2001“ ЕООД в съответния данъчен

период са вписани и кредитни известия на същата стойност, каквато е общата стойност на доставките за този период.

• Експертът е анализирал половината от всички, отразени в Дневниците за покупки на „С. М.“ ЕООД кредитни известия, само четири от общо 8, издадени в инкриминирания период – единствено инкриминираните в пункт 3 на обвинението, поради което изводите относно резултатите за съответните данъчни периоди не отговарят на цялостната информация.

• Въпреки констатацията в заключението, че в Дневника за продажби на „С. М.“ ЕООД документ № 54 е включен за данъчен период м. февруари 2013 г. и представлява издадено кредитно известие на „Б.“ ЕООД от 28.02.2013 г. с данъчна основа – 275 000 лв. и ДДС - 55 000 лв., а документ № 61 е включен за данъчен период м. март 2013 г. и също представлява издадено кредитно известие на „Б.“ ЕООД от дата 29.03.2013 г. с данъчна основа – 225 000 и ДДС – 45 100 лева (л. 62, стр. 14 от заключението, том 10 от ДП), експертът е направил последващите си изводи за данъчни периоди – м. март 2013 г. и м. април 2013 г., игнорирайки тези данни, позовавайки се единствено на представените от свидетеля Б. Б. фактури, сред които под № 54 е представена, издадена от „С. М.“ ЕООД на „Б. 2001“ ЕООД фактура от 04.03.2013 г. с данъчна основа 80 000 лева и начислен ДДС в размер на 16 000 лева, а под № 61 – издадена от „С. М.“ ЕООД на „Б. 2001“ ЕООД фактура от 15.04.2013 г. с данъчна основа 21 000 лева и начислен ДДС в размер на 4 200 лева (включени в обвинението по пункт I-ви).

• Експертното заключение не съдържа нормативно обосновано

становище, въз основа най-вече на експертните знания в областта на счетоводството, относно констатираното несъответствие и значението му за счетоводния резултат за двата данъчни периода – м. февруари 2013 г. и м. март 2013 г. И това е така, доколкото от извода, че не са налице основания за издаване на кредитно известие на „Б.“ ЕООД (л. 67, л. 19 от заключението том 10 от ДП) не следва извод, че документът под № 54, представен от свидетеля Б. Б. е достатъчен, за да се приеме, че отразява реално осъществена доставка на услуга, която е следвало да бъде включена в Дневника за продажби на „С. М.“ ЕООД.

• В Дневниците за покупки за данъчните периоди, в които са

отчетени двете доставки с право на пълен данъчен кредит - от „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД и от „П. Е. К.С“ ЕООД има отразена само още една доставка от „Б. Б.“ АД.

• На стр. 16 от заключението (л. 64, том 10 от ДП) е посочено,

че освен трите справки-декларации по ЗДДС - за м. юли 2012 г., м. август 2012 г. и м. септември 2012 г. на „С. М.“ ЕООД, които са подадени на място в офис на ТД на НАП - П. от подсъдимия М. И. и са приети с Протоколи от служител на данъчната администрация, за всички останали данъчни периоди,

инкриминирани в обвинението, Справките декларации по ЗДДС са подадени по електронен път с електронен подпис на И. А. Г., факт, който не отговаря на установените и проверени в хода на съдебното следствие, за които е представена информация от ТД на НАП - П. и в досъдебната фаза на процеса. Според тази информация декларациите са подавани с КЕП, издаден на „С. М.“ ЕООД, заявен с Удостоверение от пълномощника на управителя И. Г. – подсъдимия М. И..

• Отговорът на поставения въпрос № 5 в заключението относно

реалното осъществяване на сделките и плащанията по отчетените фактури от „Б. 2001“ ЕООД противоречи както на обективния анализ на информацията в представените документи, така и на действащото материално право. Според вещото лице, доколкото фирма „Б. 2001“ ЕООД разполага с фактури, в които данъкът е записан на отделен ред, има договори, сключени с доставчика „С. М.“ ЕООД и има извършени плащания (факт, който не отговаря на констатациите от ревизионното производство, включително и на заявеното в писмените обяснения на представляващия „Б. 2001“), тези факти са достатъчни, за да докажат реалността на сделките по фактурите, издадени от „С. М.“ за доставките на „Б. 2001“ ЕООД.

По отношение на издадените фактури от „П. Е. К.“ ЕООД и „Ю.

Е. И. Г.“ ЕООД е посочено, че са включени в Справките - декларации по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД за съответните данъчни периоди и са участвали при формиране на резултатите за тези периоди. Вписването на данните от фактурите в отчетните регистри на „С. М.“ ЕООД и доставчика - издател, с оглед фактическото непредставяне на документа на органите по приходите, а и в хода на досъдебното производство, не позволява да се направи извод за реално извършена доставка, в съответствие с изискванията на ЗДДС, поради което следва да се откаже правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

При изслушване на заключението в съдебното следствие пред

окръжния съд експертът е уточнил, че е работил единствено с документите, приложени в досъдебното производство.

Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за категорично установена въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното производство и проверени в съдебното следствие – частично от обясненията на подсъдимия М. И. (л. 730-гръб – л. 739, л. 799-гръб – 801, л. 803 – л. 807, том IV от съд. следствие), частично от дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. С. (л. 118 – л. 121, том I от съд. следствие; л. 768-гръб – л. 770, том IV от съд. следствие), Б. В. - П. (л. 121-гръб – л. 123, том I от съд. следствие) и Б. Б. (л. 306 – л. 311, том I от съд. следствие, л. 799-гръб – л. 802, том IV от съд. следствие), приобщените, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, показания на свидетелите И. С. от досъдебното производство (л. 55-гръб, том 8 ДП), Б. В. - П. (л. 81 – л. 83, том 8 ДП), Б. Б. (л. 71 – л. 73, том 8 ДП) приобщените, на основание чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания, дадени в досъдебното производство от свидетелите Б. А. (л. 113, том 8 от ДП), Д. П. (л. 39 – л. 40, том 10 ДП) и С. С. (л. 31 – л. 33, том 5 ДП, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л.116, том I от съд. следствие), показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели – Б. П. (л. 110, том I от съд. следствие), С. С. (л. 111 – л. 116, том I от съд. следствие), Д. Т. (л. 116 – л. 118, том I от съд. следствие), Г. С. (л. 124, том I от съд. следствие), П. Н. (л. 305, том I от съд. следствие), С. Д. (л. 312, том I от съд. следствие), К. Н. (л. 312 – л. 314, том I от съд. следствие), Д. М. (л. 151, том II от съд. следствие), А. Я. (л. 151-гръб – л. 152, том II от съд. следствие), С. С. (л. 153, том II от съд. следствие), С. А. (л. 153-гръб – л. 155-гръб, том II от съд. следствие), К. П. (л. 155-гръб – л. 156, том II от съд. следствие) И. Ш. (л. 205-гръб – л. 206, том III от съд. следствие), Х. С. (л. 639 – л. 643, л. 770-гръб – л. 771, том I V от съд. следствие), Г. А. (л. 643-гръб – л. 646, том IV от съд. следствие), П. Ш. (л. 659-гръб – л. 663, том IV от съд. следствие), а така също и от приложените писмени доказателства – събраните в хода на досъдебното производство, както и по искане на страните в съдебното следствие - информация, предоставена от заместник кмета на Община Б., ведно със заверени копия на Заповед № 118 от 12.02.2014 г. на кмета на Община Б., Скица на УПИ VIII-618-69 от 15.04.2015 г. и Удостоверение № 662 от 21.11.2013 г. изд. от Община Б. (л. 53 – л. 60, том II от съд. следствие); информация, предоставена от кмета на Община А., ведно с приложени в заверено копие документи относно Проект за изменение на ПУП – ПР на част от кв. 2 по регулационния план на гр. А., ПЗ "С.", одобрен със заповед № А-257 от 09.03.2006 г. на кмета на Общината (л. 67 – л. 105, том II от съд. следствие), информация, предоставена от Специализиран наказателен съд относно водено спрямо свид. Х. С. наказателно производство (л. 181, том II от съд. следствие); заверени копия от информация, предоставена от „Б. – Б. у.“ на Окръжна прокуратура относно издадено Удостоверение за КЕП, сер. № •••• на името на И. Г. Г. с титуляр „Г. Р. С. Х.“ ООД със срок на валидност 10.08.2009 г. – 10.08.2010 г., получено от упълномощено лице – свид. И. С., ведно с приложени заверени копия на Договор за удостоверителни услуги № О-ВТ-507-293 от 28.02.2007 г., сключен в гр. С. документи с данни за титуляра – лична карта на И. Г., Удостоверение от Агенция по вписванията, 2 бр. нотариално заверени пълномощни, Приемо – предавателен протокол и Протокол за приемане на съдържание на удостоверението към Договора (л. 187 – л. 204, том II от съд. следствие) , информация от ТД на НАП - П. изх. № 11-02-281 от 22.02.2021 г. с приложена Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори за “С. М.” ЕООД, изготвена въз основа на Регистъра на осигурителите за регистрирани по трудови договори в периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г. (л. 232 – л. 234, том III от съд. следствие), информация от ТД на НАП – С., офис * изх. № 17-74- 00-77 от 18.03.2021 г. относно извършени ревизии на подсъдимия М. И. като физическо лице (л. 278, том III от съд. следствие), информация от ТД на НАП – С., офис * изх. № 19-24-03-318 от 23.03.2021 г. към която са приложени: копие от Ревизионен акт № 2191308972 от 06.03.2014 г. отразяващ резултатите от извършено ревизионно производство на “Б. 2001” ЕООД, ведно с генерално пълномощно, Протокол за извършена насрещна проверка № 1600- 35-1303235-3 от 09.09.2013 г. на “С. М.” ЕООД (л. 284 – л. 300, том III от съд. следствие), информация от ТД на НАП - П. изх. № 11-04-330#36 от 23.03.2021 г., към която са приложени заверени копия от Ревизионен акт № Р- 16002417008726-091-001 от 01.06.2018 г. за извършена ревизия на И. А. Г. за установяване на отговорността му за задължения на „С. М.“ ЕООД за периода от 01.07.2009 г. – 31.12.2013 г.; Ревизионен доклад № Р-16002417008726-092- 001 от 11.05.2018 г.; справка относно подадените Справки декларации по ЗДДС на “С. М.” ЕООД за периода 01.10.2012 г. – 30.09.2013 г.; Заявление за подаване на документи от “С. М.” ЕООД по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставени от НАП с КЕП на задълженото лице “С. М.” ЕООД; Акт за прихващане и възстановяване № 900201 ог 15.01.2009 г. на “С. М.” ЕООД; Резолюция за извършване на проверка № 900201 от 07.01.2009 г. на “С. М.” ЕООД; Акт за прихващане или възстановяване № 914818 от 05.03.2009 г. на “С. М.” ЕООД; Резолюция за извършване на проверка № 914818 от 22.07.2009 г. на “С. М.” ЕООД; Протокол № 10117 от 04.06.2010 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на “С. М.” ЕООД; Протокол за извършена насрещна проверка № 0225-03-1100114-4.2 от 10.05.2012 г. на “С. М.” ЕООД по повод извършвана ревизия на “Х.” ООД; Протокол за извършена насрещна проверка № 2200-3-1207946-07 от 05.03.2013 г. на “С. М.” ЕООД по повод извършвана ревизия на “Г. Р. Т.-И.А”; Протоколи за извършени проверки по делегация № 3308/13.08.2013 г., № 3804/24.09.2013 г., № 5056/05.12.2013 г., № 1557/22.04.2013 г. на “С. М.” ЕООД по повод изпълнение на процедурата по чл. 32 от ДОПК; Протокол за извършена насрещна проверка № 2200-6-1308218-03 от 23.10.2013 г. на “С. М.” ЕООД по повод извършвана ревизия на “К. Б.” ЕООД; Протокол за извършена насрещна проверка № 2200-30-1309348-3 от 20.12.2013 г. на “С. М.” ЕООД по повод извършвана ревизия на “А.” ЕООД; Протокол за извършена насрещна проверка № 03-22-1305111-1 от 10.02.2014 г. на “С. М.” ЕООД по повод извършвана ревизия на “К.” ООД; Протокол № П-

16001620023773-073-001 от 25.03.2020 г. за извършена проверка на факти и обстоятелства на “С. М.” ЕООД по повод уведомление по чл. 77 от ДОПК за прекратяване на ЮЛ – установено е, че към момента на извършване на проверката в Търговския ретистър по партидата на “С. М.” ЕООД няма данни за предприети действия във връзка с производство по прекратяване и ликвидация (л. 395 – л. 401, том III от съд. следствие) ; Ревизионен доклад № 1004226 от 17.12.2010 г. за резултатите от извършена ревизия на “С. М.” ЕООД и издаден въз основа на тях Ревизионен акт № 131004226 от 09.03.2011 г., с който са установени допълнително задължения по ЗДДС за периода 25.10.2007 г. – 31.05.2010 г.; Протоколи за посещение на адрес и изпълнение на процедурата по чл. 32 от ДОПК (л. 301-гръб – л. 497, том III от съд. следствие), информация от ТД на НАП - П. изх. № 05-03-40 от 16.03.2021 г. с приложени към нея Справка за задълженията на осигурител “С. М.” ЕООД и Справки декларации по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - П. за периода м. 01.2012 г. – м. 09.2013 г. (л. 501 – л. 543, том III от съд. следствие) , Удостоверение УРИ 349000-26988-10-11-2021 издадено от началник отдел “Административен” при ОД на МВР - С. Х. С. (л. 729, том IV от съд.

следствие), Споразумение от 21.06.2012 г. сключено между “Г. Р. С. Х.” ЕООД и “Б. 2001” ЕООД (л. 781 – л. 782, том IV от съд. следствие), нотариално заверено пълномощно от М. Д. (л. 783 – л. 784, том IV от съд. следствие), трудов договор № 2 от 01.04.2008 г. на Г. Т. – И.а и допълнително споразумение към него (л. 785 и л. 786, том IV от съд. следствие), пълномощно (л. 787, том IV от съд. следствие).

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е

възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Неоснователни са възраженията срещу извършения

доказателствен анализ и направените въз основа на него правни изводи. Първоинстанционният съд е съблюдавал изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК за разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В обжалвания съдебен акт отсъстват пороци, внасящи съмнение в правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Не е налице превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, важни за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.

При констатираното наличие на противоречия и несъответствия

единствено в обясненията на подсъдимия М. И. от една страна и от друга - показанията на свидетеля Б. Б. и свидетелката И. С., съдът ги е подложил на внимателен и задълбочен анализ за обективност и достоверност относно възпроизведената релевантна информация. Останалата част от гласните доказателствени средства като взаимнодопълващи се, вътрешно

непротиворечиви и съответстващи и на информацията от писмените доказателствени източници, са кредитирани изцяло.

Като достоверно е прието твърдението на свидетеля Б. Б. при проведената очна ставка с подсъдимия (л. 799 – л. 803, том 4 от съд. следствие), че копията на съпътстващите документи към издадените фактури – договори, приемо-предавателни протоколи и др., които е представил в настоящото наказателно производство и са били обект на изследване и от експертите, изготвили заключения по назначените графологични (почеркови) експертизи, са съставяни лично от него и от съпругата му – „Аз и моята съпруга изготвихме договорите и протоколите за извършените действия. Те са идентични с договорите ни с „Л.“ (л. 200-гръб, том 4 съд. следствие). С основание е кредитирано и заявеното от свидетеля Б., че подсъдимият М. И. е „…подписвал за всеки обект по отделно…“ (л. 200-гръб, том 4 съд. следствие по НОХД) в офиса на „Б. 2001“ ЕООД в гр. С., предвид добросъвестното изявление „Имало е протоколи, примерно, на куп, но договорите са подписвани хронологично за всеки обект….Възможно е да е имало протоколи за приемане на работата, които да са подписвани заедно, но фактурите и плащанията са издавани отделно, в хронологичен ред.“

Обосновано окръжният съд е отхвърлил като необективни и недостоверни твърденията на свидетеля Б. относно реалността на сключените договори със „С. М.“ ЕООД и извършените дейности, както и досежно документирането им с представените първични счетоводни документи (фактури), включително и че именно те са основанието за извършване на паричните преводи по сметки на „С. М.“ ЕООД. След съпоставката на показанията на свидетеля Б. в тази им част приложените по делото писмени доказателства, е отчетено, че :

• само 4 от представените фактури съдържат информация, че са

издадени „съгласно договор от 30.07.2012 г.“ - № 0000000035 от 30.07.2012 г., № •••• от 30.08.2012 г., № 0000000039 от 27.09.2012 г. и № 41 от 29.10.2012 г.,

• само 5 от фактурите съдържат данни за сметка на доставчика

„С. М.“ ЕООД - в Банка * - № 0000000043 от 16.11.2012 г., № 00000044 от 23.11.2012 г., № 0000000045 от 30.11.2012 г., № 0000000046 от 30.11.2012 г. и № 0000000047 от 27.12.2012 г. като единствено в тези фактури е отразено след „Начин на плащане“ – платежно нареждане,

• 17 от фактурите съдържат данни за сметка на доставчика „С.

М.“ ЕООД в Банка * и * АД, която съвпада с една от декларираните пред ТД на НАП - П., но за тях няма представени документи за извършени плащания,

• 6-те платежни нареждания са на обща стойност 173 300 лева и отразяват наредени суми от сметка на „Б. 2001“ ЕООД в Банка * в периода м. март – м. май 2013 г. по сметката на „С. М.“ ЕООД, отразена в посочените 5 фактури, която не е била декларирана като сметка на дружеството пред ТД на НАП - П., а като основание за преводите е посочено „по договор“, но без каквато и да е конкретизация,

• в Община А. (л. 67 - 106, том 3) и Община Б. (л. 53 - 61, том 3)

няма оформени документи по повод отчетените като извършени услуги в изпълнение на Договори за поръчка между „С. М.“ ЕООД и „Б. 2001“ ЕООД, въпреки това обаче, като относими към Договора за поръчка от 15.03.2011 г., от свидетеля Б. са представени:

11 бр. Приемо – предавателни протокола, от които:

4 бр. от 2011 г. – 22.06.2011г. (л. 67, т. 2 от ДП), 21.09.2011 г.

(л. 65, т. 2 от ДП), 03.10.2011 г. (л. 63, т. 2 от ДП) и 02.11.2011 г. (л. 62, т. 2 от ДП);

3 бр. от 2012 г. – 19.07.2012 г. (л. 61, т. 2 от ДП), 20.11.2012 г.

(л. 60, т. 2 от ДП) и 17.12.2012 г. (л. 70, т. 2 от ДП)

и 4 бр. от 2013 г. – 28.01.2013 г. (л. 69, т. 2 от ДП), 15.02.2013

г. (л. 66, т. 2 от ДП), 12.03.2013 г. (л. 59, т. 2 от ДП) и 25.03.2013 г. (л. 57, т. 2 от ДП)),

2 бр. Констативни протоколи, които са с дати, съвпадащи с датите, на които има издадени и Приемо – предавателни протоколи

№ 4/15.02.2013 г. (л. 64, том 2 от ДП)

и № 6/25.03.2013 г. (л. 58, том 2 от ДП )

и 4 бр. фактури:

№ 0000000035 от 30.07.2012 г.,

№ •••••••••• от 30.08.2012 г.,

№ 0000000039 от 27.09.2012 г.

и № 0000000041 от 29.10.2012 г.,

а по Договора за поръчка от 30.01.2012 г. свидетелят Б. е представил:

7 бр. Приемо – предавателни протокола, от които:

3 бр. от 2012 г. – 06.02.2012 г. (л. 71, т. 2 от ДП), 16.03.2012 г.

(л. 83, т. 2 от ДП) и 28.04.2012 г. (л. 84, т. 2 от ДП)

и 4 бр. от 2013 г. – 10.01.2013 г. (л. 87, т. 2 от ДП), 12.01.2013

г. (л. 86, т. 2 от ДП), 04.02.2013 г. (л. 85, т. 2 от ДП) и 04.04.2013 г. (л. 72, т. 2 от ДП)

1 бр. Констативен протокол, който е с дата, съвпадаща с датата,

на която е издаден и Приемо–предавателен протокол № 2/04.04.2013 г. (л. 73, т. 2 от ДП),

• описаните фактически действия в представените от свидетеля

Б. в наказателното производство и при насрещната проверка на „Б. 2001“ ЕООД по време на ревизията на „С. М.“ ЕООД, копия на приемо– предавателни и констативни протоколи – Приложение № 6 към Ревизионния доклад, не отразяват съответни на твърдените в показанията на свидетеля Б. Б. дейности, като част от включените и в предмета на представените Договори за поръчка със „С. М.“ ЕООД, като същият заявява: „Ще ви дам конкретен пример за това в какво се изразяваха извършените услуги: за да се събори една сграда трябва да има строителна техника, трябва да има транспорт, трябва да се извози товарът от събарянето, трябва да бъде платено за тонажа на сметището. Това е което мога да кажа в момента като вид услуги извършвани от „С. М.“ – беше отдавна не помня всичко конкретно. Под „изчистване на терени“ имам предвид, че услугите, които „С. М.“ е извършвало са вид строително-монтажни дейности“ (л. 800, том 4 съд. следствие по НОХД),

• представените копия на документи при насрещната проверка

на „Б. 2001“ ЕООД в хода на ревизионното производство на „С. М.“ ЕООД са изпратени от съпругата на свидетеля Б. Б. – Г. Б.а от електронния адрес на „Б. 2001“ ЕООД, на 09.09.2013 г., със съпроводително писмо, в което е отразено, че „Приемо-предавателните и констативните протоколи не се отнасят за плащанията, а удостоверяват само извършената работа.“. Като част от изпратените документи е приложено заверено копие на нотариално заверено на 27.08.2013 г. пълномощно, с което новият собственик на дружествените дялове Д. Й. упълномощава свидетеля Б. Б. и съпругата му Г. да представляват дружеството пред всички държавни органи на ТД на НАП и НОИ и да оперират с всички сметки неограничено,

• в Ревизионното производство на „Б. 2001“ ЕООД е отказан

данъчен кредит по всички представени фактури, издадени от „С. М.“ ЕООД като е прието, че е налице идентичност между услугите, за които са издадени и тези, които са предоставени в същия период от други дружества – доставчици на „Б. 2001“ ЕООД.

• към момента на провеждане на ревизионното производство на „Б. 2001“ ЕООД – в края на 2013 г. и началото на 2014 г., свидетелят Б. Б. е бил само пълномощник на управителя на „Б. 2001“ ЕООД, с оглед вписаната по партидата на дружеството в Търговския регистър промяна от 26.08.2013 г. (л. 79 – 80, том 1 от ДП ), а на 27.12.2013 г. е вписано и последващо прехвърляне на дружествените дялове от Д. Й. на свидетелката Б. А. (л.113, том 8 от ДП).

При тази фактическа установеност, обосновано окръжният съд е

приел за достоверни обясненията на подсъдимия М. И., че представените документи от свидетеля Б. Б. не отразяват реално осъществени доставки на стоки и/или услуги от „С. М.“ ЕООД на „Б. 2001“ ЕООД в изпълнение на Договори за поръчка, по които „С. М.“ ЕООД се явява подизпълнител на задълженията на „Б. 2001“ ЕООД към „Л.“ ЕООД.

С доверие са кредитирани и обясненията на подсъдимия И., че в инкриминирания от обвинението период – м. август 2012 г. – м. юни 2013 г. представляваното от него по пълномощие търговско дружество „С. М.“ ЕООД не е осъществявало реална търговска дейност. Този факт се потвърждава от непротиворечивата информация, съдържаща се в декларираните пред ТД на НАП - П. документи – отчетени са единствено фиктивни доставки, по които дружеството е било и изпълнител, и получател, с изключение на единствената доставка от „Б. Б.“ АД.

Обосновано са отхвърлени като недостоверни твърденията на подсъдимия, че след прехвърляне на правата на управление и представителство на „С. М.“ ЕООД през 2009 г. на дядо му И. Г., той не е имал никакво отношение към дейността на дружеството. Обясненията му в тази им част противоречат на всички останали гласни доказателствени източници – показанията на разпитаните свидетели, наети по трудови и извънтрудови правоотношения при осъществяване на дейността на дружеството, в частност на показанията на свидетелите И. С. и Х. С., както и на представените официални писмени документи от ТД на НАП - П., в които е отразено, че в качеството на пълномощник на управителя И. Г. - подсъдимият М. И. е получавал (на деклариран от него електронен адрес за кореспонденция пред ТД на НАП - П. от името на „С. М.“ ЕООД) и е подавал документи на „С. М.“ ЕООД, контактувал е с органите по приходите, извършили и предходни ревизии на дружеството, посочил е в подадено Заявление пред ТД на НАП - П., вх. № 1600И0167573 от 13.11.2012 г. своето име като пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД и автор на издаденото удостоверение за издаден КЕП на дружеството сер. № •••••••••••••••• (л. 362, л. 363 и л. 504, том 3 от съд. следствие по НОХД), използван от свидетеля Х. С. при подаване на справки-декларации по ЗДДС за периода м. октомври 2012 г. – м. май 2013 г.

Като израз на защитна позиция, но несъответстваща на останалите събрани доказателства, са възприети и твърденията на подсъдимия И., че свидетелите И. С., Б. Б. и Х. С. са лицата, които са изготвили документите, представени пред данъчната администрация от името на „С. М.“ ЕООД – първичните счетоводни документи – фактурите, издадени от „С. М.“ ЕООД, отчетните регистри по ЗДДС – дневниците за покупки и дневниците за продажби и СД по ЗДДС за инкриминираните данъчни периоди, а той е разбрал за съществуването им едва в хода на предприетите спрямо него процесуални действия в настоящото наказателно производство. В тази връзка е взето предвид категорично установеното, че справките-декларации по ЗДДС за данъчни периоди - м. юли, м. август и м. септември 2012 г., са подадени лично от подсъдимия в офис на ТД на НАП - П.. Към справките-декларации по ЗДДС за периодите м. август 2012 г. и м. септември 2012 г. са представени и заверени копия от отчетните регистри. И макар в дневниците за покупки и за двата периода да няма отразявания, в представените дневници за продажби са включени по една издадена фактура за доставка на „Б. 2001“ ЕООД и по едно кредитно известие на същата стойност за съответния данъчен период. Тезата, че като приносител на тези документи подсъдимият не е бил запознат със съдържанието им, логично е отхвърлена като недостоверна, тъй като противоречи на данните за придобитите от него специални знания в областта на икономиката (завършил е висше образование в *), а и на продължителния му професионален опит като търговец – управител и представляващ търговските дружества, включени в семейния холдинг „Г. Р.“.

Събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата

инстанция доказателства – обясненията на подсъдимия М. И. и изисканата справка от ТД на НАП - П. не водят до промяна на описаната по-горе и приета за установена фактическа обстановка. Въззивният съд счита, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, в която отново категорично отрича да е съставил каквито и да било документи и да е подавал справки - декларации за всички периоди, включени в обвинението срещу него, като прехвърля отговорността за това на други лица – Х. С., К. К., Ю. Т., Б. Б., Е. С. и т.н. Вярно е, както е отбелязал и окръжният съд, че обвинителната теза остава недоказана по отношение на твърдените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, че именно подсъдимият М. И. е съставил инкриминираните първични счетоводни документи – предадените доброволно от свидетеля Б. Б. фактури и отчетните регистри по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД - дневниците за продажби и дневниците за покупки, послужили при определяне на данъчната основа и резултатите на начисления и дължим данък добавена стойност в подадените справки-декларации по ЗДДС за процесните данъчни периоди. В този аспект, тезата на защитата за периоди на отсъствие на подсъдимия от страната, удостоверени с представената информация от ОД на МВР - С. в хода на съдебното следствие (л. 729, том 4 от съд. следствие по НОХД), се явява ирелевантна по отношение на участието му при осъществяване на инкриминираните деяния, включени в състава на общото продължавано данъчно престъпление. Това е така, доколкото полагането на подпис в първичните счетоводни документи от името на дружеството – доставчик „С. М.“ ЕООД, а и в приложените съпътстващи документи – приемо–предавателните протоколи, констативните протоколи, договорите за поръчка и анексите към тях, се явява недостатъчно, за да удостовери фактическото им изготвяне от същото лице, както и съответствието на отразената дата на съставяне, и датата, на която са положени подписите на подсъдимия, авторството на които е установено при изследванията на графологичните експертизи. Нещо повече, за значителна част от тези документи в хода на съдебното следствие пред окръжния съд е установено, че са съставени (изготвени) от други лица – свидетелят Х. С. не отрича, че е съставител на подаваните с електронния подпис на „С. М.“ ЕООД документи пред ТД на НАП - П. за данъчни периоди м. октомври 2012 г. – м. май 2013 г., а именно справки-декларации по ЗДДС и копията на отчетните регистри – дневниците за покупки и дневниците за продажби, а свидетелката И. С., макар и да не заявява конкретно да е съставила някой от инкриминираните от обвинението документи, е категорична в показанията си, че е изготвяла различни видове документи по разпореждане на подсъдимия М. И.. В показанията си свидетелят Б. заявява, че именно той и съпругата му са съставители на представените по делото договори, анекси, констативни протоколи, платежни нареждания.

В противовес на твърденията на подсъдимия са приложените

документи, удостоверяващи предприетите лично от него действия, в качеството му на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД.

Правилно по значение е отчетен и фактът, че по предоставената

от подсъдимия М. И. банкова сметка (недекларирана като сметка на „С. М.“ ЕООД в ТД на НАП - *), свидетелят Б. е наредил да бъдат преведени в инкриминирания период през 2013 г. от сметка на „Б. 2001“ ЕООД сумите, посочени в платежните нареждания, въпреки че основанието за извършването им не може да бъде свързано с представените фактури и документи към договорите за поръчка. Дали постигнатото съгласие между подсъдимия и свидетеля Б., документирано с представеното в хода на съдебното следствие Споразумение (л. 781 – л. 782, том 4 от съд. следствие по НОХД ) е основание за тези преводи, е факт ирелевантен към предмета на повдигнатото обвинение.

От съществено значение за случая е отбелязаното от окръжния

съд, че правото на приспадане на данъчен кредит е материално право в полза на получателя по доставка и се свързва винаги с възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, което при доставките на стоки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е обвързано от предаването на вещта, а при доставките на услуги по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС – от предаването на резултата. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗДДС съдържа легална дефиниция на понятието „данъчен кредит“, а нормата на чл. 69 от ЗДДС лимитира облагаемите с ДДС доставки, за които регистрирани по ЗДДС данъчно задължени лица имат право да приспаднат данъчен кредит. Реалността на доставките (фактическото им извършване) е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е

установено, че представените документи от свидетеля Б. Б., част от които са първични счетоводни документи, издадени от „С. М.“ ЕООД, са били отразени в дневниците за продажби на дружеството, въпреки че не удостоверяват реално осъществени доставки за целите на данъчното облагане.

По пункт I от обвинителния акт са инкриминирани представени

от свидетеля Б. Б. оригинали на фактури, издадени от „С. М.“ ЕООД като доставчик на „Б. 2001“ ЕООД, които не са били отразени в дневниците за продажби за съответните периоди и не са включени при определяне на данъчната основа и размера на ДДС в подадените СД по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД. С оглед на събраните по делото категорични доказателства, че тези документи не отразяват реално извършени доставки, няма основание същите да бъдат включвани в отчетните регистри по ЗДДС, а и при определяне на резултатите за съответния данъчен период в подадените справки-декларации по ЗДДС.

Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС

регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица са задължени да водят отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ППЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, в които следва да се включи „информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и този правилник“. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на основание за документиране на извършени доставки от „С. М.“ ЕООД на „Б. 2001“ ЕООД в инкриминираните от обвинението периоди. Ето защо не е възникнало и задължение за представляващия „С. М.“ ЕООД да издаде първичен счетоводен документ, който да бъде отразен в дневника за продажби и да бъде включен при определяне на резултатите в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Задължението за издаване на фактура възниква от датата на данъчното събитие за доставка, каквато реално няма осъществена. Нещо повече, по отношение на първите два инкриминирани документа фактура № 35 от 30.07.2012 г. и фактура № 39 от 27.09.2012 г. липсват и доказателства за авторство, доколкото във фактура № 39 няма положен подпис, а подписът във фактура № 35 от 30.07.2012 г., според експертното заключение не е на подсъдимия М. И..

Предмет на обвиненията по пункт III от обвинителния акт са

включени в дневниците за продажби на „С. М.“ ЕООД кредитни известия към „Б. 2001“ ЕООД, които обвинението приема за неиздадени, с оглед твърденията на свидетеля Б. Б., че не е уведомен в качеството си на управител и представляващ „Б. 2001“ ЕООД за издаването им, а и не са спазени изискванията на чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС. Както е отбелязъл и окръжният съд, издаването на кредитни известия е нормативно уредено, но не с посочената разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, която регламентира реда, по който могат да се правят поправки и добавки във фактури и известия (дебитни или кредитни), а в разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. В ал. 1 на визирания текст са предвидени две отделни хипотези, при които доставчикът е задължен да издаде „известие към фактурата“ и това са - изменение на данъчната основа и разваляне на доставката, като в ал. 3 е посочено, че кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки.

От данните в представените по делото копия на справки-

декларации по ЗДДС и отчетни регистри на „С. М.“ ЕООД, подадени в ТД на НАП - * се установява следното:

1) подадена от подсъдимия М. И., справка-декларация рег. № 163421202120473 (л. 86 - 93, том 3 ДП), е с приложени:

Дневник за продажбите, в който са отразени:

Фактура № •••••••••• от 30.08.2012 г. с данъчна основа 30 145

лв. и ДДС – 6 029 лв. за доставка „съгласно договор“ на „Б. 2001“ ЕООД

Кредитно известие № •••• от 31.08.2012 г. с данъчна основа –

30 145 лв. и ДДС – -6 029 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД „съгласно договор“

Дневник за покупките – без отразени документи

2) подадена електронно с КЕП справка - декларация рег. № 16002064785 (л. 76 - 79, том 3 от ДП ) с приложени отчетни регистри:

Дневник за продажбите, в който са отразени:

Фактура № 0000000041 от 29.10.2012 г. с данъчна основа 30 250

лв. и ДДС – 6 050 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Кредитно известие № •••••••••• от 31.10.2012 г. с данъчна

основа – -30 250 лв. и ДДС – -6 050 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД за доставка на „стока“

Дневник за покупките – без отразени документи

3) подадена електронно с КЕП, справка - декларация рег. № 16002084748 (л. 72 - 76, том 3 от ДП ) с приложени отчетни регистри:

Дневник за продажбите с отразени:

Фактура № 0000000043 от 16.11.2012 г. с данъчна основа 50 000

лв. и ДДС – 10 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Фактура № 0000000044 от 23.11.2012 г. с данъчна основа 10 000

лв. и ДДС – 2 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Фактура № 0000000045 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 812

лв. и ДДС – 2 162,40 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Фактура № 0000000046 от 30.11.2012 г. с данъчна основа 10 000

лв. и ДДС – 2 000 лв. за доставка на „стока“ на „Б. 2001“ ЕООД

Кредитно известие № 0000000047 от 30.11.2012 г. с данъчна

основа – -80 812 лв. и ДДС – -16 162,40 лв., издадено на „Б. 2001“ ЕООД по повод доставка на „стока“

Дневник за покупките:

Фактура от 01.11.2012 г. издадена от „Б. Б.“ АД с данъчна основа

86,00 лева и ДДС в размер на 17,20 лева.

При тези данни, обосновано окръжният съд е приел, че

включването на кредитни известия към получател на доставки, които не са осъществени и то за съответния данъчен период, през който са отчетени и фактурите, при категорично установените факти, че това са единствените отразени документи в отчетните регистри, имащи значение за определяне на данъчния резултат за периода, деклариран в подадените справки-декларации по ЗДДС, не води до избягване установяването и плащането на задължения от „С. М.“ ЕООД.

По отношение на посоченото в последния инкриминиран

данъчен период – м. май 2013 г. - кредитно известие № 0000000065 от 10.05.2013 г. с данъчна основа – „ -1 957 293,25 лв.“ и ДДС – „-391 478,67 лв.“, издадено на „Б. 2001“ ЕООД за доставка на „стока“, отразено в резултата на електронно подадената с КЕП, справка-декларация по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД, заведена с рег. № 16002211314 (л. 52 - 55, том 3 от ДП ), следва да бъде отчетено, че това е единственият документ, отразен в отчетните регистри за този данъчен период – няма друг отразен документ нито в дневника за продажбите, нито в дневника за покупките. Ето защо, обоснован е изводът на окръжния съд, че с включването конкретно на това кредитно известие се променя данъчният резултат за този данъчен период, деклариран в справкадекларация по ЗДДС, което неоснователно води до намаляване на дължимия ДДС, тезата на обвинението се явява доказателствено необезпечена. Ползването на данъчно предимство каквото е правото на приспадане на данъчен кредит предпоставя начислен данък за получени стоки или услуги от облагаеми доставки (отчетени документи в дневника за покупки), извършено плащане преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка (авансово плащане, за което следва да е издаден и съответно отчетен документ в дневника за покупки) или дължим данък от задълженото лице. Нито една от посочените хипотези обаче не се твърди от обвинителната теза, а и не е налице въз основа на конкретно отчетените резултати в справките-декларации по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД за процесния период. Същевременно, предходният данъчен период – м. април 2013 г., е единственият от инкриминираните в обвинението, в рамките на който в дневника за продажби на „С. М.“ ЕООД не е отразено кредитно известие към „Б. 2001“ ЕООД, въпреки отразените две фактури за доставки на стока (л. 56 - 59, том 3 от ДП ) - фактура № 0000000062 от 15.04.2013 г. с данъчна основа 21 000 лв. и ДДС – 4 200 лв. и фактура № •••••••••• от 22.04.2013 г. с данъчна основа 1 977 165 лв. и ДДС – 395 433лева.

При така установената по безспорен и категоричен начин

фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че по отношение на вменените във вина на подсъдимия М. А. И. деяния, включени в обвинителната теза по пункт I и пункт III от обвинителния акт, са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 304 от НПК, поради което същият следва да бъде признат за невинен и оправдан в тези части на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК – в това да е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД - гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и в това през периода 14.08.2012 г. – 14.06.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С. М.“ ЕООД – данък добавена стойност по Закона за данъка върху добавената стойност в особено големи размери на обща стойност 450 580,07 лева, както следва:

През периода 14.08.2012 г. – 13.05.2013 г. в гр. Пловдив, да е

затаил истина в подадени от името на "С. М." ЕООД, гр. П. пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив (ТД на НАП - *), справки - декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС – като не е включил данъчната основа и размера на ДДС при определяне резултата за съответните данъчни периоди на извършени доставки с получател „Б. 2001“ ЕООД, с обща данъчна основа 154 300 лева и при водене на счетоводството и предоставяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП - П. да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри – Дневници за продажбите, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, в които не е отразил същите доставки и издадени фактури, в резултат на което да не е бил начислен и внесен от дружеството данък добавена стойност, в размер общо на 30 860:

• на 14.08.2012 г. в гр. Пловдив да е затаил истина в справка –

декларация по ЗДДС с вх. № 16321201884312 от 14.08.2012 г. за данъчен период – месец юли 2012 г., подадена на място в ТД на НАП - П., в която не е включил данъчна основа и ДДС по доставка, за която е издадена фактура № 35 от 30.07.2012 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД, с данъчна основа 28 250 лева, съставил е и е използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите за м. юли 2012 година, в който не е отразил издадената фактура, в резултат на което не е бил начислен и внесен от дружеството ДДС в размер на 5 650 лева;

• на 15.10.2012 г. в гр. Пловдив да е затаил истина в справка –

декларация по ЗДДС с вх. № 163421202378953 от 15.10.2012 г. за данъчен период – м. септември 2012 г., подадена на място в ТД на НАП - П., в която не е включил данъчна основа и ДДС по доставка, за която е издадена фактура № 39 от 27.09.2012 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД, с данъчна основа 30 145 лева, и е съставил и е използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите за м. септември 2012 г., в който не е отразил издадената фактура, в резултат на което не е бил начислен и внесен от дружеството ДДС в размер на 6 029 лева;

• на 12.04.2013 г. в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка –

декларация по ЗДДС с вх. № 16002163418 от 12.04.2013 г. за данъчен период – м. март 2013г., подадена по електронен път, в която не е включил данъчна основа и ДДС по доставка, за която е издадена фактура № 54 от 04.03.2013 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД с данъчна основа 80 000 лева, съставил е и е използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите за м. март 2013 г., в който не е отразил издадената фактура, в резултат на което не е бил начислен и внесен от дружеството ДДС в размер на 16 000 лева;

• на 13.05.2013 г. в гр. Пловдив, да е затаил истина в справка –

декларация по ЗДДС с вх. № 16002185172 от 13.05.2013 г. за данъчен период – м. април 2013 г., подадена по електронен път, в която не е включил данъчна основа и ДДС по доставка, за която е издадена фактура № 61 от 15.04.2013 г. с получател „Б. 2001“ ЕООД, с данъчна основа 21 000 лева, съставил е и е използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите за м. април 2013 г., в който не е отразил издадената фактура, в резултат, на което не е бил начислен и внесен от дружеството ДДС в размер на 4 200 лева.

През периода 14.09.2012 г. – 14.06.2013 г. в гр. Пловдив, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП - П., да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри дневници за продажби на "С. М." ЕООД, гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил неиздавани и несъществуващи кредитни известия, потвърдил е неистина в подадени справки – декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП - П., в които е намалил ДДС за внасяне в общ размер на 419 720,27 лева, както следва:

• на 14.09.2012 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност за м. август 2012 г. в размер на 6 029 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. август 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 38 от 30.08.2012 г. от "С. М." ЕООД - гр. П. към „Б. 2001“ ЕООД - гр. С., с отрицателна данъчна основа – 20 145 лева и ДДС 6 029 лева, като по този начин неоснователно е намалил ДДС за внасяне за периода и като е потвърдил неистина в справката декларация по ЗДДС с вх. № 163421202120473 от 14.09.2012 г. за данъчен период м. август 2012 г., подадена на място в ТД на НАП - П., раздел „А“, графа 20 и 21 относно размера на начисления ДДС, който е в размер на 0.00 лева, вместо действителният в размер на 6 029 лева;

• на 14.11.2012 г. в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност за м. октомври 2012г. в размер на 6 050 лева, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. октомври 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие с № 42 от 31.10.2012 г. от "С. М." ЕООД - гр. П. към „Б. 2001“ ЕООД - гр. С., с отрицателна данъчна основа - минус 30 250 лева и ДДС – минус 6 050 лева, като по този начин неоснователно е намалил ДДС за внасяне за периода и като е потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16002064785 от 14.11.2012 г. за данъчен период м. октомври 2012 г., подадена по електронен път, раздел „А“, графа 20 и 21, относно размера на начисления ДДС, който е в размер на 0.00 лева, вместо действителният ДДС в размер на 6 050 лева;

• на 13.12.2012 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност за м. ноември 2012 г. в размер на 16 162,40, като е съставил и използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. декември 2012 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие № 47 от 30.11.2012 г. от "С. М." ЕООД - гр. П. към „Б. 2001“ ЕООД - гр. С. с отрицателна данъчна основа – минус 80 812 лева и ДДС – минус 16 162,40 лева, като по този начин неоснователно намалил ДДС за внасяне за периода и като е потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16002084748 от 14.12.2012 г. за данъчен период м. ноември 2012 г., подадена по електронен път, раздел „А“, графа 20 и 21, относно размера на начисления ДДС, който е в размер на 0.00 лева и ползван данъчен кредит за периода на стойност 17,20) лева, вместо действителния ДДС в размер на 16 162,40 лева;

• на 14.06.2013 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност за м. май 2013 г. в размер на 391 478,67 лева като е съставил и използвал документ с невярно съдържание – дневник за продажбите на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. май 2013 г., в който е отразил неиздадено и несъществуващо кредитно известие № 65 от 01.05.2013 г. от "С. М." ЕООД - гр. П. към „Б. 2001“ ЕООД - гр. С. с данъчна основа – 1 957 393,35 лева и начислен ДДС – 391 478,67 лева, като по този начин неоснователно е намалил ДДС за внасяне за периода и като е потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16002211314 от 14.02.2013 г. за данъчен период м. май 2013 г., подадена по електронен път, раздел „А“, графа 20 и 21, относно размера на начисления ДДС, който е в отрицателен размер – минус 391 478,67 лева вместо действителния ДДС в размер на 391 478,67 лева и в раздел „В“ графа 60 е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 391 478,67 лева.

При така установената по безспорен и категоричен начин

фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият М. А. И. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина по пункт II на обвинителния акт престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е извършено в периода 13.01.2013 г. – 13.03.2013 г., при условията на продължавано престъпление – за два данъчни периода, в качеството му на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД и чрез посредственото извършителство (чрез управителя на дружеството И. А. Г.), избегнал е установяването и плащането на данъчни задължения на „С. М.“ ЕООД - П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност с общ размер 52 100 лева като при водене на счетоводството и представяне на информацията пред органите по приходите – ТД на НАП - П., е използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗЗДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС – дневник за покупки на „С. М.“ ЕООД - П., в които са отразени данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадените пред ТД на НАП - П. справки – декларации по ЗДДС – по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС за данъчни периоди – м. декември 2012 г. и за м. февруари 2013 г., като на основание чл. 92, ал. 1 във вр. чл. 88, ал. 3 от ЗДДС е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

• на 13.01.2013 г. в гр. Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност в размер на 7 000 лева, като е потвърдил неистина в подадена по електронен път справка – декларация по ЗДДС вх. № 160021029934 от 13.01.2013 г. за данъчен период м. декември 2012 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /раздел „В“, клетка 50) – декларирал е в Раздел „Б“ клетка 31 размер на данъчната основа за получени доставки с право на пълен данъчен кредит – 35 000 лева и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит – 7 000 лева, вместо действителния 0,00 лева, а в Раздел „В“, клетка 50 – ДДС за внасяне в размер на 200.00 лева, вместо действителния ДДС за внасяне – 6 800 лева, като е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. декември 2012 г., в който е отразена фактура № 23 от 03.12.2012 г. с издател „Ю. Е. И. Г.“ ЕООД - гр. С., с данъчна основа 35 000 лева и начислен ДДС в размер на 7 000 лева, без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7 000 лева;

• на 13.03.2013 г. в гр. Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност в размер на 45 100 лева, като е потвърдил неистина в подадена по електронен път справка – декларация по ЗДДС вх. № 16002145269 от 13.03.2013 г. за данъчен период м. февруари 2013 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /раздел „В“, клетка 50) – декларирал е в Раздел „Б“ клетка 31 размер на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 225 500 лева и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит – 45 100 лева, вместо действителния 0,00 лева, а в Раздел „В“, клетка 50 – ДДС за внасяне в размер на 0.00 лева, вместо действителния ДДС за внасяне – 45 100 лева, като е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на "С. М." ЕООД - гр. П. за м. февруари 2013 г., в който е отразена фактура № 1000000028 от 05.02.2013 г. с издател „П. Е. К.“ ЕООД - гр. С., с данъчна основа 225 500 лева и начислен ДДС в размер на 45 100 лева, без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 45 100 лева.

Правилен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият М. И.

отговаря на специфичните изисквания за субекта на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 3 на ТР на ОСНК на ВКС № 4/2016 г. Той е пълномощник на вписания на 24.07.2009 г. в Търговския регистър управител на „С. М.“ ЕООД – И. А. Г., съгласно нотариално заверено на 14.07.2009 г. пълномощно, с което се е легитимирал в това качество пред органите на данъчната администрация. Категорично установен е и фактът, че въпреки вписаната промяна в управлението, отразяваща взето на 30.06.2009 г. решение на собственика на капитала „Г. Р. С. - Х.“ ООД за освобождаване на подсъдимия от задълженията на управител на „С. М.“ ЕООД, той е продължил да осъществява дейностите по фактическо управление на търговската дейност. Затова, негова е и отговорността за вярно деклариране на данните от значение за определяне размера на данъчните задължения на дружеството пред съответната данъчна администрация на НАП, независимо дали лично е съставял, подписвал и подавал изискуемите от закона документи или за тази цел е ползвал трети лица – пълномощници (свидетелката И. С.) и счетоводители (свидетелите С. А., Х. С.).

Категорично установен е фактът, че справките – декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за покупки и продажби за данъчни периоди м. декември 2012 г. и м. февруари 2013 г. са подадени пред ТД на НАП по електронен път с квалифициран електронен подпис на „С. М.“ ЕООД, заявлението за издаване, на който е подадено от подсъдимия М. И. в качеството му на пълномощник на управителя И. А. Г.. Безспорно е установено, че вписаният управител И. Г. не е съзнавал и не е знаел, че тези действия са осъществени от пълномощника му – подсъдимия М. И.. Затова и не може да се говори за съзнание за тяхната съставомерност у представляващия дружеството.

Всички описани доставки в представените пред органите по приходите на ТД на НАП - П. отчетни регистри – дневници за покупки на „С. М.“ ЕООД за инкриминираните 2 данъчни периода не са реално осъществени, което е установено по несъмнен и категоричен начин от събраните и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Двете деяния осъществяват поотделно състав на едно и също

престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при едно и също субективно отношение на извършителя, поради което приложима е квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Притежавайки специални знания в областта на икономиката, извършвайки в продължителен период от време значителна по обем търговска дейност, подсъдимият е съзнавал отговорността, която носи като представляващ дружеството относно верността на декларираните пред органите по приходите в справките декларации по ЗДДС резултати от търговската дейност. Въпреки че е знаел, че е противоправно да представя данни, които не отразяват реално осъществени доставки, подсъдимият е целял с тези си действия да избегне установяването и плащането на данъчни задължения на „С. М.“ ЕООД в особено големи размери.

В чл. 10 от Закона за счетоводството е дефинирана

отговорността, която носят лицата съставили и подписали счетоводни документи и технически информационни носители за достоверността на информацията. Когато счетоводителят не е съставител на счетоводните документи, които отразява в регистрите и декларациите, няма задължение да проверява достоверността на отразеното в документите, нито да проверява статуса на контрагентите по сделките. Длъжен е достоверно да възпроизведе номерата и данните от първичните документи в счетоводните регистри, каквито действия са извършвано от свидетеля С., а и от свидетелката С., въз основа на предоставени им от подсъдимия М. И. данни и документи.

При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия М. А. И. наказание настоящата инстанция споделя съобразените от първостепенния съд обстоятелства. За инкриминираното деяние в особената част на закона е предвидено наказание от три до осем години лишаване от свобода. Налични са смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност, значителен период, изминал от момента на извършване на инкриминираните деяния до постановяване на първоинстанционната присъда – 9 години. Отегчаващи обстоятелства – няма. При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, правилно окръжният съд е приел, че наличните смекчаващи такива се явяват многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и най-лекото предвидено закона наказание за този вид престъпления ще се окаже несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под предвидения в закона минимален размер, а именно - лишаване от свобода в размер на една година.

Въззивният състав изцяло споделя и изложените от окръжния

съд съображения, че в случая не следва да бъде постановено ефективно изпълнение на наложеното на подсъдимия М. И. наказание от една година лишаване от свобода. Налице са основанията, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. Подсъдимият М. И. не е осъждан за извършени престъпления, наложеното наказание е в размер, съответен на посочения в чл. 66, ал. 1 НК, за постигане целите на наказанието и най-вече на специалната превенция – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо същият да изтърпи ефективно определеното му наказание. Ето защо правилно окръжният съд е отложил изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Направените с въззивния протест искания за увеличаване

размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и размерът на определения изпитателен срок, както и за налагане на наказанието конфискация са неоснователни. С оглед на отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на каквито и да било отегчаващи и най-вече поради изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, настоящата инстанция счита, че в случая са налице основанията и на чл. 55, ал. 3 НК. Съобразно визирания текст налагането на предвиденото за този вид престъпление и наказание конфискация не е задължително, а само възможно, поради което въззивният съд счита, че правилно окръжният съд не е наложил и този вид санкция. В останалата си част искането не е съобразено с обективно съществуващите обстоятелства по чл. 54, ал. 2 НК и тяхното значение при индивидуализацията на отговорността. То не съответства и на интензитета на санкцията, необходима за постигане на целите на специалната превенция. Ето защо въззивният съд намира, че така определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е достатъчно, справедлИ. и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес

граждански иск, предявен от процесуалния представител на министъра на финансите, като представляващ Държавата, съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ГПК, против подсъдимия М. А. И. е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

За да отхвърли иска като неоснователен и прекрати

производството по предявената гражданска претенция, окръжният съд е приел, че е изтекъл предвиденият в чл. 110 във вр. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД погасителен давностен срок. В тази връзка е отчетено следното:

• Молбата за конституиране на министъра на финансите като

страна – граждански ищец, представляващ държавата, на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК в настоящото наказателно производство е депозирана по делото на 25.06.2020 г. Деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, вменено във вина на подсъдимия М. И., са осъществени в периода 14.08.2012 г. – 14.06.2013 г.;

• Наказателното производство е започнало след изпратено на 25.02.2015 г. Уведомление от ТД на НАП - П., по реда на чл. 205, ал. 2 НПК, до Окръжна прокуратура - * за извършено престъпление по чл. 255 от НК. Ревизионното производство, в което са установени недекларирани и съответно невнесени задължения по Закона за ДДС от „С. М.“ ЕООД, част от които включени в обема на повдигнатото обвинение на подсъдимия И., е приключено година по - рано, с влязъл в сила през м. март 2014 г. Ревизионен акт, след изпълнена процедура по чл. 32 от ДОПК;

• Позовал се е на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, според

която началният момент, от който започва да тече общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за вземането за обезщетение от непозволено увреждане, е откриването на дееца, както и на ТР № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. дело 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че авторството и деянието не е необходимо да бъдат установявани по специален ред, доколкото за правата на пострадалия от значение са преди всичко разпоредбите на гражданските закони.

Съобразявайки изложеното, окръжният съд е приел, че в конкретния казус, началният момент, от който е започнал да тече давностният срок по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за предявяване на гражданската претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД е изпращането на Уведомлението по чл. 205, ал. 2 от НПК до компетентната, по смисъла на чл. 35, ал. 2 от НПК, Окръжна прокуратура – от 25.02.2015 г., когато е поставено начало на последващите процесуални действия по разследване. Отчетен по значение в този смисъл е и резултатът от приключилото на 01.06.2018 г. ревизионно производство, по реда на чл. 19 от ДОПК, спрямо вписания на 24.07.2009 г. в Търговския регистър управител на „С. М.“ ЕООД – И. А. Г. (л. 303 – л. 329, том 3 от съд. следствие по НОХД). Органите по приходи при ТД на НАП - * са приели, че той не следва да носи лична отговорност за задълженията на дружеството по ЗДДС, установени в Ревизионното производство на „С. М.“ ЕООД, приключило с изготвения от свидетелите С. и Т. Ревизионен доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, с който са определени задължения по ЗДДС на дружеството. В Ревизионния доклад № Р- 16002417008726-092-001 от 11.05.2018 г. (стр. 2 – 3 от доклада, л. 330 – л. 331, том 3 от съд. следствие по НОХД) са възпроизведени писмени обяснения на подсъдимия И. от м. януари 2018 г., според които въпреки извършената промяна в управлението на дружеството, той е продължил да осъществява фактическите действия по управление и представителство на дружеството и след 24.07.2009 г. (факт, приет за установен почти година и половина преди привличането на подсъдимия към наказателна отговорност с Постановление от 17.06.2019 г.). Отчетено е също, че в този Ревизионен доклад са посочени причините за прекратяване на принудителното събиране на установените задължения по ЗДДС на „С. М.“ ЕООД, включително и основанията за квалифициране на публичното вземане като несъбираемо, още към 01.12.2017 г. (стр. 5 – 6 от доклада, л. 332, том 3 от съд. следствие по НОХД).

Въз основа на така описаните факти и обстоятелства, окръжният

съд е приел, че в конкретния казус процесуалните представители на конституирания граждански ищец още към момента на изпращане на Уведомлението по чл. 205, ал. 2 от НПК до Окръжна прокуратура - * са узнали както за осъщественото неправомерно деяние (деликт), което предпоставя активната процесуална легитимация на исковата претенция за обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, така и за неговия автор, което им е позволявало да упражнят правата си по общия ред, предвиден в ГПК, доколкото висящият наказателен процес не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК и на ВКС.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на окръжния съд.

При така установената фактическа обстановка и с оглед указанията, дадени с ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд приема следното:

Предявеният граждански иск е допустим и частично

основателен.

Престъпното укриване на данъци е възведено в престъпления по чл. 255 и чл. 255а от НК (чл. 255 - 257 от НК, ДВ, бр. 62/97 г.). Обект на престъпните посегателства са обществените отношения, свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или неплатените данъчни задължения.

Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане,

което възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответната материалноправна норма от данъчното законодателство. То представлява паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на държавата и в установения за това срок.

От друга страна, престъпленията по чл. 255 НК, чл. 255а НК и чл. 256 НК, респ. чл. 255 - 257 НК (ДВ, бр. 62/97 г.), с които се причиняват имуществени вреди на държавата (когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет), осъществяват и фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. При това положение гражданският иск в наказателния процес не е свързан с данъчно вземане на държавата към юридическо лице – данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 от ЗЗД, който представлява и престъпление по съответната разпоредба на НК.

Ревизионният акт е индивидуален административен акт, с който,

при влизането му в сила, се предявява искане за изпълнение от данъчно задълженото лице на установеното публичноправно задължение.

Предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от държавата чрез министъра на финансите в наказателния процес, обаче е искане да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат на престъплението.

С цитираното по-горе Тълкувателно решение е изяснено, че при наличие на изпълнително производство, образувано по влязъл в сила ревизионен акт, гражданският иск поначало е допустим, като при решаване на този въпрос – за допустимостта, следва да са налице данни за това приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер. Това се налага от общия принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване. Когато данъчното задължение не е събрано, налице е и правен интерес на държавата да предяви граждански иск в наказателния процес. В Тълкувателното решение е посочено също и това, че гаранция за предотвратяване възможността държавата да събере два пъти една и съща сума от длъжника в изпълнителното производство се съдържа в разпоредбата на чл. 458 ГПК.

От материалите по делото е видно, че наказателното

производство е било образувано на 31.08.2015 г. с Постановление на ОП – Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 НК (л. 1 – 3, том V от ДП).

Подсъдимият М. А. И. е бил привлечен в качеството на обвиняем Постановление от 17.06.2019 г. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, Т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК (л. 17 – л. 30, том Х от ДП).

При тези данни въззивният съд счита, че не може да се приложи института на погасителната давност. Издаването на ревизионния акт и изпращането на Уведомлението по чл. 205, ал. 2 от НПК до Окръжна прокуратура - * на 25.02.2015 г. не са юридическите факти, от които започва да тече давността за реализиране на деликтната отговорност на физическото лице, избегнало установяването и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери. Деликвентът е физическо лице, станало известно на властите с повдигане на обвинението за данъчни престъпления, а именно – 17.06.2019 г., поради което и с оглед нормата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, давността започва да тече с настъпването на този юридически факт. Оттогава, до предявяване на иска в съдебната фаза на наказателния процес – 25.06.2020 г., не са изтекли пет години, поради което и давността за претендиране на вземането от непозволено увреждане за имуществени вреди от деянието не е изтекла.

Издаденият Ревизионен акт, който е изпълнително основание за реализиране вземането на държавата, не е пречка за предявяване на граждански иск на деликтно основание в наказателния процес по делото за данъчни престъпления.

Не липсва елемент от фактическия състав на непозволеното

увреждане, какъвто е вредата, щетата. С оглед приетото от първостепенния съд, споделено изцяло от настоящата инстанция, в случая подсъдимият М. И. е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в периода 13.01.2013 г. – 13.03.2013 г., при условията на продължавано престъпление – за два данъчни периода, в качеството му на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД и чрез посредственото извършителство (чрез управителя на дружеството И. А. Г.), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „С. М.“ ЕООД - П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност с общ размер 52 100,00 лева.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че

предявеният граждански иск е допустим, не е погасен по давност и е частично основателен. Гражданският иск следва да бъде частично уважен, като подсъдимият М. И. следва да бъде осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите обезщетение във връзка с предявения граждански иск за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на 52 100,00 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част за разликата до пълния му предявен размер за сумата от 502 680,07 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият М. А. И. следва да бъде осъден да заплати сумата

в размер на 1084,00 лв., представляваща държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

Правилно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, окръжният съд е

възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

С оглед на изложеното, присъдата на окръжния съд следва да

бъде изменена в гражданско – правната й част, а в останалата – да бъде потвърдена.

С оглед размера на уважения граждански иск, на основание 189,

ал. 3 НПК, подсъдимият М. А. И. следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП - П. сумата от 4 818,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като при определяне на неговия размер, съдът съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 вр. чл.

334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативен съд