Решение № 16189 от 17.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Образувано е по искова молба, подадена от В. И. Й., чрез адв. Ф. С. срещу Столична община, район „Искър“, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „личен асистент“; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 6058,08 лева или 3097,45 евро (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 27.07.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1009,68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г. между ответника, в качеството му на доставчик на лична помощ, ищцата, в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/ 09.09.2022 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ. Въз основа на последното на 13.09.2022 г. между страните бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на И. П.. Твърди, че трудовият договор съдържал две различни и взаимноизключващи се клаузи – за определен срок – до 01.07.2025 г., и за извършване на определена работа, като последната не била конкретизирана по вид и обем. На 16.06.2025 г. на ищцата били връчени Заповед № РИС25- ДГ50-431/16.06.2025 г. за прекратяване на тристранното споразумение и Заповед № РИС25- ДГ50-432/16.06.2025 г. за прекратяване на трудовия й договор, считано от 01.07.2025 г. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна. На първо място възразява, че вписаното в нея правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ било неприложимо, доколкото в трудовия договор работата не била определена. Не било налице и основанието на чл. 12.1 от трудовия договор – при смърт на ползвателя, или която и да е от останалите хипотези на чл. 12. Възразява, че и срокът на направлението за предоставяне на лична помощ не бил изтекъл, тъй като с Експертно решение № 90858 от заседание № 72 от 14.04.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – гр. Велико Търново ползвателят И. П. бил преосвидетелстван на 100 % ВСУ с чужда помощ със срок до 01.04.2028 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община, район „Искър“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че изложената в исковата молба фактическа обстановка била непълна. С експертното решение на ТЕЛК от 05.07.2022 г. била определена 100 % трайно намалена работоспособност на ползвателя И. П. със срок на чуждата помощ 01.07.2025 г., поради което подписаното тристранно споразумение било със същия срок на действие. На това основание процесният трудов договор, сключен с ищцата, също бил срочен – до 01.07.2025 г., а предметът му – извършването на определена работа – предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. На 14.04.2025 г. било издадено ново експертно решение, с което срокът, за който за детето И. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ поради тежко заболяване, бил продължен до 01.04.2028 г. Заедно с прекратяване на трудовия договор на ищцата поради изтичане на срока, за който бил сключен, на 11.06.2025 г. било сключено ново тристранно споразумение, а на 16.06.2025 г. и нов трудов договор с бабата на детето – М. М. Й.., която заменила майката като негов асистент. С това интересите на малолетния И. П. били напълно защитени за целия период до 01.04.2028 г. Възразява, че работата, за извършването на която бил сключен процесният трудов договор, била точно и ясно определена както в него, така и в длъжностната характеристика за длъжността „личен асистент“, връчена на ищцата на 13.09.2022 г. А погрешно посочената клауза на т. 12.1 от трудовия договор по никакъв начин не опорочавала оспорената заповед. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ищцата В. И. Й., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, като отмени оспорената заповед, възстанови ищцата на предишната работа и й присъди обезщетение за пълния шестмесечен период. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът Столична община, район „Искър“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юрк. С., в което заявява, че поддържа възраженията, наведени в отговора на исковата молба и в становището по проекта на доклад по делото, като излага и допълнителни доводи за неоснователност на предявените искове. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното. Видно от Експертно решение № 1936 от заседание № 110 от 05.07.2022 г. на ТЕЛК за „ІV-та МБАЛ – София“ ЕАД, І състав, на И. В. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок на чуждата помощ и на определения процент трайно намалена работоспособност 01.07.2025 г. Експертното решение влязло в сила на 25.07.2022 г., видно от отбелязване върху него. На 09.09.2022 г. между Столична община, район „Искър“, в качеството му на доставчик на лична помощ, В. И. Й., в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/09.09.2022 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ със следния предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. В чл. 2, ал. 1 от споразумението било предвидено, че същото се сключвало за срок до 01.07.2025 г. съгласно издаденото направление за предоставяне на лична помощ от дирекция „Социално подпомагане“. В чл. 5 от споразумението били предвидени задълженията на асистента, а в чл. 6 – неговите права по това правоотношение. Съгласно чл. 9, ал. 5 от споразумението същото се прекратявало: при смърт на ползвателя на личната помощ; по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал, 2 ЗЛП до доставчика на личната помощ; с изтичането на срока на направлението за предоставяне на лична помощ и/или индивидуалната оценка на потребностите, както и при невъзможност за продължаване предоставянето на лична помощ поради липса на кандидати за асистенти. Тристранното споразумение било подписано от всички страни по него. Не се спори между страните, че въз основа на това тристранно споразумение и на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 3а от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, на 13.09.2022 г. между ответника, в качеството му на работодател, и ищцата бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето И. П. съгласно длъжностна характеристика, с която работникът се запознал предварително, на пълно работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1009,68 лева. Съгласно т. 4 от трудовия договор последният се сключвал за определен срок – до 01.07.2025 г. и по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – за извършване на определена работа – за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. Съгласно т. 12 от трудовия договор последният се прекратявал без предизвестие при настъпване на някое от следните обстоятелства: 1. смърт на ползвателя на личната помощ; 2. по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал, 2 ЗЛП до доставчика на личната помощ; 3. с изтичането на срока на индивидуалната оценка на потребностите. Екземпляр от двустранно подписания трудов договор бил връчен на ищцата на 13.09.2022 г. срещу подпис. Видно от Експертно решение № 90858 от заседание № 72 от 14.04.2025 г. на ТЕЛК към „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, на И. В. П. бил определен 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок на чуждата помощ и на определения процент трайно намалена работоспособност 01.04.2028 г. На 11.06.2025 г. между Столична община, район „Искър“, в качеството му на доставчик на лична помощ, М. М. Й.., в качеството й на асистент, и И. В. П., в качеството му на ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС25-ДГ50-421/11.06.2025 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ със следния предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. В чл. 2, ал. 1 от споразумението било предвидено, че същото се сключвало за срок до 01.04.2028 г. съгласно издаденото направление за предоставяне на лична помощ от дирекция „Социално подпомагане“. Тристранното споразумение било подписано от всички страни по него. Въз основа на това тристранно споразумение и на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 3а от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, на 16.06.2025 г. между ответника, в качеството му на работодател, и М. М. Й.. бил сключен трудов договор № РИС25-РД50-430/16.06.2025 г., по силата на който последната приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето И. П. съгласно длъжностна характеристика, с която работникът се запознал предварително, на пълно работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1527,12 лева. Работникът се задължил да постъпи на работа на 01.07.2025 г. Със Заповед № РИС25-ДГ50-431/16.06.2025 г., на основание чл. 9, ал. 5 от тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/09.09.2022 г., последното било прекратено поради следната причина: изтичане срока на направлението за предоставяне на лична помощ, считано от 01.07.2025 г. Заповедта била връчена срещу подпис на ищцата и на ползвателя на лична помощ. Със Заповед № РИС25-ДГ50-432/16.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ и т. 12.1 от трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., било прекратено трудовото правоотношение на ищцата, възникнало въз основа на тристранно споразумение № РИС22- ДГ50-260/09.09.2022 г. Като причина за прекратяването му било посочено: с изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2025 г. Заповедта била връчена срещу подпис на ищцата. От представено по делото извлечение от Единния електронен трудов запис за актуалното състояние на трудовата заетост на ищцата към 08.07.2026 г. се установява, че след прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника, В. Й. не е постъпвала на работа при последващ работодател. По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищцата са разпитани свидетелите М. М. Й.. и И. П. Й. – нейни родители. От показанията им се установява, че през 2025 г. изтичал срокът на решението на ТЕЛК на детето на ищцата, на което тя била личен асистент, и трябвало да се извади ново решение. Процедурата била ясна – старият трудов договор с общината се прекратявал и се сключвал нов, без да има прекъсване по отношение на личната помощ за детето. Но междувременно В. Й. излязла в отпуск по майчинство с второто си дете, поради което новият трудов договор бил сключен с бабата на детето – свидетелката М. Й., която станала негов личен асистент от 01.07.2025 г. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата обаче довело до прекратяване и на майчинството, което я оставило с две деца и без доходи. И двамата свидетели са категорични, че след 01.07.2025 г. дъщеря им не е постъпвала на работа при последващ работодател. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че М. Й. и И. Й. са родители на ищцата, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на М. Й. и И. Й., освен че се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения). В настоящия случай законността на уволнението на ищцата следва да бъде разгледана през призмата на особеностите на съществувала между страните трудово-правна връзка. Касае се за особен вид трудово правоотношение, възникването на което се предпоставя от задължителното провеждане на редица предварителни административни процедури. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. Въз основа на заключенията в тази индивидуалната оценка директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон (чл. 25, ал. 2 ЗХУ), които може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 25, ал. 5 ЗХУ). Човек с трайно увреждане, на когото е изготвена индивидуална оценка на потребностите и е издадено направление по реда на Глава Трета от Закона за хората с увреждания с определен брой часове за лична помощ, може да заяви предоставянето на механизма лична помощ (чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ). Съгласно чл. 3, ал. 3 от тази наредба предоставянето и ползването на лична помощ се осъществяват въз основа на споразумение между ползвателя, избрания асистент и доставчика на лична помощ съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ. Споразумението урежда реда и срока за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните. Тристранното споразумение по ал. 3 е ограничено със срок – то се сключва за срока на издаденото направление за предоставяне на лична помощ от съответната дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 3, ал. 6, изр. 1 от Наредбата), и е предпоставка за възникване на трудово правоотношение между доставчика на лична помощ и асистента (чл. 3, ал. 7 от Наредбата). Следователно, тристранното споразумение по чл. 14, ал. 3 ЗЛП е задължителен елемент от правопораждащия фактически състав на трудовото правоотношение на ищцата като личен асистент на детето И. П., но и рамка относно срока на действие на сключения трудов договор и неговия предмет. Това означава от една страна, че както началото на трудово-правната връзка между доставчика на лична помощ и асистента, така и нейният край са определени от тристранното споразумение – разпоредбата на чл. 3а, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. изисква трудовият договор с асистента да бъде сключен в 7-дневен срок от сключването на тристранното споразумение. А от друга страна, трудовото правоотношение между страните не може да съществува, ако тристранното споразумение между тях бъде прекратено – съгласно чл. 3а, ал. 8 от Наредбата изменението или прекратяването на споразумението по чл. 3, ал. 3 е основание съответният трудов договор да бъде изменен или прекратен. В този смисъл неоснователно се явява възражението, наведено в исковата молба, че трудовият договор съдържал две различни и взаимно изключващи се клаузи – за определен срок – до 01.07.2025 г., и за извършване на определена работа, като последната не била конкретизирана по вид и обем. Работата, за извършването на която е бил сключен процесният трудов договор, е ясно определена – предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, съобразно тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. Именно в тристранното споразумение, което се явява предпоставка за възникване на трудово правоотношение между доставчика на лична помощ и асистента, ясно и точно са разписани както работата, която трябва да бъде извършвана от личния асистент (предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя), така правата и задълженията на работника и на работодателя. Действието на тристранното споразумение, а оттам и срокът, в който трябва да бъде извършвана определената работа, са ограничени от срока на издаденото направление за предоставяне на лична помощ от съответната дирекция „Социално подпомагане“ – в случая до 01.07.2025 г. Затова и процесният трудов договор между страните е сключен за точно определен срок – до 01.07.2025 г. – това е хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. След това е било необходимо издаването на ново направление за предоставяне на лична помощ и сключване ново тристранно споразумение и нов трудов договор, което в случая е било направено, макар и с бабата на детето като негов личен асистент, тъй като ищцата е била в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При тези данни съдът намира, че клаузите на договора са ясни и не се наблюдава твърдяното от ищцата противоречие. По отношение на основанието, на което са били прекратени тристранното споразумение и трудовият договор на ищцата, следва да бъде посочено следното. В Заповед № РИС25-ДГ50-431/16.06.2025 г. то е ясно посочено – с изтичане на срока на направлението за предоставяне на лична помощ – 01.07.2025 г. Това е една от хипотезите, уредени в цитираната в заповедта клауза на чл. 9, ал. 5 от тристранното споразумение, при която същото се прекратява без предизвестие. Следва да бъде подчертано, че съгласно чл. 3, ал. 6, изр. 1 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. срокът на тристранното споразумение е определен не от срока на решението на ТЕЛК, както се твърди в исковата молба, а от срока на издаденото направление за предоставяне на лична помощ от съответната дирекция „Социално подпомагане“. Издаването на ново решение на ТЕЛК налага издаването на направление за нов срок и сключване на ново тристранно споразумение и трудов договор, а не води до автоматично подновяване или продължаване на действието на тези, чийто срок вече е изтекъл, макар да няма прекъсване по отношение на срока на определения процент трайно намалена работоспособност. В заповедта за уволнение № РИС25-ДГ50-432/16.06.2025 г. е посочена следната причина за прекратяване на трудовото правоотношение между страните – с изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2025 г. Основанието е ясно и напълно съответства на срочния характер на процесния трудов договор. Действително в титулната част на заповедта е цитирана неправилно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, вместо чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, както и клаузата на чл. 12, т. 1 от трудовия договор (при смърт на ползвателя на личната помощ), която е напълно неотносима към настоящия случай, но тези технически грешки не се отразяват на законността на прекратяването на трудовото правоотношение. И това е така, защото трайното разбиране в съдебната практика е, че когато работодателят издава заповед за уволнение, той трябва да посочи в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му, и съответния текст на закона, който го урежда. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя (вж. Решение № 258 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/2012 г., ІV Г.О., ВКС). Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или в друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно (вж. Решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г., ІV Г.О., ВКС). Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на законността на последното, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е съществувало ли е правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Въпросът определил ли е работодателят точната правна квалификация на основанието за уволнение е без отношение към неговата законност, тъй като дадената от работодателя правна квалификация не обвързва съда. Следователно, при противоречие между изложените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактически основания и дадената от работодателя правна квалификация превес имат първите. В оспорената заповед фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е ясно посочено – с изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2025 г., същото действително е било осъществено и е породило право на работодателя да прекрати трудовия договор с ищцата, което право е било надлежно упражнено. Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са наведени в хода на производството. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че ответникът – работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение поради изтичане на уговорения между страните срок на действие на сключения трудов договор. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени. За пълнота на изложението, като допълнително основание за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде посочен срочният характер на трудовия договор на ищцата. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК, ВКС, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебният процес и преди постановяване на решението срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. По отношение на разноските: В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК, а и по делото няма доказателства за реалното извършване на такива. Воден от горното, съдът: