Решение № 233 от 22.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. (ДОПК) Съдебното производство пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Б. Х. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „14-ти полк“ № 41 против Ревизионен акт /РА/ № Р-22000122000054-091-001/ 19.12.2022 год., издаден от В. Х. Р. – орган, възложил ревизията и Й. Р. В. – ръководител на ревизията, съставен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22000123028891-003-001/ 14.02.2023 год., издаден от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, в частта в която е потвърден с Решение № 523 от 27.04.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017год. до 31.12.2018 год.; на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и на установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периодите от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и съответните лихви за просрочие. Твърди се в обстоятелствената част на жалбата, че оспорения ревизионен акт е нищожен, поради обстоятелството, че е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на правилата за териториалната компетентност. Според жалбоподателя, следвайки правилото на чл. 7, ал. 1, във. връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според което актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, съобразно постоянния адрес на ревизираното физическо лице – [населено място], компетентни в случая се явяват органи по приходите работещи в ТД на НАП София, в чиито териториален обхват са включени областите Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка. На следващо място в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт, обосновани от твърдение за неправилно прилагане на материалния закон – КСО. Изложени са подробни правни доводи относно облагането на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по отношение на доходите получени от упражняваната от жалбоподателката занаятчийска дейност, както и относно приложението на чл. 122 от ДОПК. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Ревизионен акт № Р-22000122000054-091-001/ 19.12.2022 год., издаден от В. Х. Р. – орган, възложил ревизията и Й. Р. В. – ръководител на ревизията, съставен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22000123028891-003-001/ 14.02.2023 год., издаден от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, като при условията на евентуалност да отмени Ревизионен акт № Р-22000122000054-091-001/ 19.12.2022 год., издаден от В. Х. Р. – орган, възложил ревизията и Й. Р. В. – ръководител на ревизията, съставен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22000123028891-003-001/ 14.02.2023 год., издаден от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 523 от 27.04.2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017год. до 31.12.2018 год.; на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и на установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периодите от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и съответните лихви за просрочие, като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния представител по пълномощие оспорва ревизионният акт по подробни съображения, изложени в жалбата. В представените писмени бележки са посочени подробни съображения в подкрепа на поддържаните становища. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния представител по пълномощие претендира отхвърляне на жалбата по съображенията посочени в Решение № 523 от 27.04.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното: Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122000054-020-001/ 06.01.2022 год., (л. 45 от делото) издадена от Н. К. Ж., в качеството си на заместник на В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед № РД-8/ 05.01.2022 год. на директора на ТД на НАП Бургас.(л. 38 от делото), с която е възложено извършването на ревизия на Б. Х. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. Заповедта е връчена по електронен път в ИС „Контрол“ на 10.01.2022 год. (л. 48 от делото) Извършването на ревизията е възложено на Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и на К. Н. У. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас. С въпросната заповед на основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК, е определен три месечен срок, считано от датата връчване на заповедта за извършване на ревизията, изтичащ на 10.04.2022 год. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-002/ 08.04.2022 год., с която е определен нов срок за завършване на ревизията до 11.05.2022 год. (л. 57 от делото) Заповедта е връчена по електронен път на 08.04.2022 год. В последствие е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-003/ 14.04.2022 год., която съпоставимо по съдържание с предходната заповед не възлага на практика никакво изменение, в частност както по отношение на ревизиращия екип, вида задължение и ревизирания период, така и по отношение на срока за завършване. Заповедта е връчена по електронен път на 15.04.2022 год. На 15.04.2022 год. е издадена нова Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-004, с която е променен вида на задължението предмет на ревизия, по периоди, както следва: данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год.; здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. Заповедта е връчена по електронен път на 15.04.2022 год. С последваща Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-005/ 10.05.2022 год., е определен нов срок за извършване на ревизията – до 10.06.2022 год. Заповедта е връчена по електронен път на 10.05.2022 год. На 30.05.2022 год. е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-006, с която е добавено още едно задължение предмет на ревизия, а именно: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. Горепосочените заповеди за изменение на ЗВР са издадени от В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Със Заповед № Р-22000122000054-023-001/ 13.06.2022 год., издадена от В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, е постановено спиране на производството по извършване на процесната ревизия. Производството е възобновено със Заповед № Р-22000122000054-143-001/ 15.08.2022 год., издадена от В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Същият ден – 15.08.2022 год. е постановена нова Заповед № Р-22000122000054-023-002/ 15.08.2022 год, с която отново е спряно производството по извършване на процесната ревизия, която е издадена от В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Производството е възобновено със Заповед № Р-22000122000054-143-002/ 30.08.2022 год, (л. 69 – 80 от делото) За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р -22000122000054-092-01/ 14.10.2022 год. (л. 84 – 112 от делото), връчен по електронен път на 29.11.2022 год. (л. 121 от делото) РД е издаден от първоначално определеният със ЗВР екип ревизори: Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и К. Н. У. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас. Не се ангажират доказателства установяващи подадено писмено възражение срещу констатациите на доклада в срока и по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22000122000054-091-001/ 19.12.2022 год., издаден от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията. (л. 25 – 33 от делото) Установени са задължения за довнасяне в размер на 23 461. 28 лв., в т. ч. както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 178. 00 лв. и лихви в размер на 66. 83 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на 5 720. 00 лв. и лихви 2 691. 80 лв., вноски за ДОО - 6 264. 89 лв. и лихви - 2 597. 83 лв., вноски за ДЗПО-УПФ - 2 196. 84 лв. и лихви – 916. 79 лв. и ЗОВ – 3 410. 54 лв. и лихви в размер на 1 417. 76 лв. Ревизионният акт е връчен на ревизираното физическо лице по електронен път на 19.12.2022 год. и активирано на 08.02.2023 год. (л. 37 от делото) В последствие от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията е издаден Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000123028891-003-001/ 14.02.2023 год., който е връчен по електронен път на ревизираното лице на 15.02.2023 год. (л. 128 – 135 от делото), с който е допусната поправка на допуснати грешки в таблица 1 на РА относно неотразена внесена сума в размер на 950. 00 лв. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г., която сума следва да се отрази в таблица 2 на РА като прихваната, респективно и като намаление на крайната дължима сума в резултативната таблица 3 на акта. В съответствие с така извършените поправки на допуснатите фактически грешки в Таблица 1, 2 и 3 на РА с оспорвания РАПРА като краен резултат от проведеното ревизионно производство окончателно по таблица 3 са приети за установени задължения за довнасяне в размер на 24 511. 28 ли., в т.ч. както следва: лихви за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 66. 83 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ – 4 948. 00 лв. и лихви – 2 691. 80 лева, вноски за ДОО – 6 264. 89 лв. и лихви – 2 597. 83 лв., вноски за ДЗПО-УПФ – 2 196. 84 лв. и лихви – 916. 79 лв. и ЗОВ - 3 410. 54 лв. и лихви – 1 417. 76 лв. Ревизираното лице Б. Х. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „14-ти полк“ № 41 е депозирало чрез ТД на НАП – София до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите на 21.02.2023 год. жалба по реда на чл. 152 от ДОПК, с която е оспорил изцяло ревизионния акт, искайки отмяната на акта като незаконосъобразен. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите е постановил Решение № 523/27.04.2023 год. с което е отменил оспорения Ревизионен акт № Р-22000122000054-091-001/ 19.12.2022 год., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000123028891-003-001/ 14.02.2023 год., издадени от Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията, в оспорената част на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г.; на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г, и на установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периодите от 01.01.2019 г, до 31.12.2020 г. и съответните лихви за просрчие. С решението е разпоредено връщане на административната преписка на органа издал заповедта за възлагане на ревизията, указвайки в 30-дневен срок от връчване на решението до бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за горепосочените видове задължения и периода от друг ревизиращ екип в срока но чл. 114, ал, 14 от ДОПК и, провеждане на ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в решението. Също така с посоченото решение, решаващият административен орган е потвърдил ревизионния акт в оспорената част на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017год. до 31.12.2018 год.; на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и на установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периодите от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и съответните лихви за просрочие. Решението е връчено по електронен път на жалбоподателя на 02.05.2023 год. Жалбата срещу решението е депозирана чрез директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите до Административен съд – Благоевград на 16.05.2023 год. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното физическо лице са връчвани 4 искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/, съответно с изх № Р-22000122000054-040-001/13.01.2022 год.; изх № Р-22000122000054-040-002/13.01.2022 год.; изх № Р-22000122000054-040-003/13.01.2022 год. и изх № Р-22000122000054-040-004/13.01.2022 год., връчени по електронен път на проверяваното лице. На основание чл. 57 от ДОПК от органите по приходите са изискани писмени обяснения, сведения и документи от трети лица – дружества доставящи, комуникационни и комунални услуги, в т.ч.: „БТК" Е., „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ Е., „A1 БЪЛГАРИЯ“ Е., „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - ВДАГОЕВГРАД, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и др., до всички търговски банки, осъществяващи дейност на територията на РБ. В отговор на направените запитвания са представени документи, описани в изготвения РД и приложени към административната преписка. Съставен е и Протокол, обр. Кд-73, сер. АА № 1167048/ 30.05.2022 год., удостоверяващ извършена проверка в деловодната система на НАП, като с Протокол, обр. Кд-73, сер. АА № 1167050/ 06.06.2022 год., са приобщени доказателства – справки с данни от информационната система на НАП. Събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в ревизионния доклад и ревизионния акт и не следва да бъдат преповтаряни в настоящото решение. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че Б. Х. Б., е местно физическо лице и на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в Република България и от чужбина. Семейният статус на последната е [семейно положение], със съпруг К. П. Б. и едно дете. Жалбоподателката не е регистрирана в Търговския регистър като физическо лице и няма регистрация по ЗДДС. Същата е регистрирана от 30.10.2019 год. в Камарата на занаятчиите и притежава майсторско свидетелство по занаята „художествена обработка на дърво и дърворезба“. В ревизираният период е била съдружник в търговски дружества изчерпателно посочени в РД и РА. Безспорно за страните е обстоятелството, че Б. Б. е с постоянен адрес в [населено място], посочен като адрес от последната по чл. 8 от ДОПК, включително и за кореспонденция. Посоченото обстоятелство е било известно на данъчните органи, към датата на издаване на ЗВР, видно от съдържанието на същата. По искане на жалбоподателката е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която е представено заключение, поддържано от вещото лице. Страните не правят възражение по заключението. Фактите по спора, становищата на страните, събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на тях правните изводи на съда по материалната законосъобразност на ревизионния акт са както следва: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. С процесната жалба, ревизираното лице поддържа, че процесният РА е нищожен, тъй като ревизията е извършена от некомпетентна ТД на НАП – Бургас вместо от ТД на НАП – София, в териториалния обхват на която попада постоянния адрес на ревизираното лице. Съдебният анализ следва да се разгледа през призмата на конкретното засягане, но и с оглед предстоящото, бъдещо засягане визирано в ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълкувателно дело № 12012 г., ОСК на ВАС, чрез препратка към решение на КС № 517.04.2007 г. по к.д. №112006 г. с оглед факта, че ЗВР е акта поставящ началото на ревизионното производство. По своята правна същност РА е индивидуален административен акт с декларативен характер, който по аргумент на чл. 118 ДОПК не създава задължения, а установява възникнали по силата на закона такива за данъци и задължителни осигурителни вноски. Валидността му е обоснована от спазване на императивното по своя характер изискване да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица, респективно по постоянен адрес на местните физически лица. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Всяка една от териториалните дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. От своя страна, териториалния обхват на отделните териториални дирекции е определен в Приложение № 2 към Устройствения правилник на Национална агенция за приходите. Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция препраща и нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, установяваща компетентността на органа по приходите от компетентната териториална дирекция, да издава актовете по този кодекс. Сред тези актове е и заповедта за възлагане на ревизии, с която по силата на чл. 112, ал. 1 ДОПК се образува ревизионното производство. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор, която, за да бъде правопораждащ данъчноревизионното правоотношение юридически факт, следва да е издадена от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК сочи, че ревизия може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, а съобразно чл. 7, ал. 1 ЗНАП органи по приходите са: изпълнителният директор на НАП и неговите заместници, териториалните директори и техните заместници; директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори и служителите, заемащи длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то не е допустимо пространствените й предели да се разширяват извън обхвата на териториалната дирекция. Съответна на този принцип е и уредбата на чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните физически лица, е тази по постоянния им адрес. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии, както и определените от него със ЗВР ревизиращи органи по приходите и ръководител на ревизията, по арг. на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изключение от това правило се предвижда в разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, според която ревизията може да се възлага от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В цитирания чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК обаче няма нормативно предвидена възможност това правомощие да се делегира на друг орган по приходите, различен от посочените. От доказателствата по делото се установява, че началото на ревизията е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-001/ 06.01.2022 год., (л. 45 от делото) издадена от Н. К. Ж., в качеството си на заместник на В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед № РД-8/ 05.01.2022 год. на директора на ТД на НАП Бургас (л. 38 от делото), с която е възложено извършването на ревизия на Б. Х. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. Извършването на ревизията е възложено на Й. Р. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията и на К. Н. У. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас. Заповедта е връчена по електронен път в ИС „Контрол“ на 10.01.2022 год. (л. 48 от делото) В хода на настоящето съдебно производството се установи също така, че заповедта за възлагане на ревизията е изменена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-002/ 08.04.2022 год., с която е определен нов срок за завършване на ревизията до 11.05.2022 год. (л. 57 от делото) Заповедта е връчена по електронен път на 08.04.2022 год. В последствие е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-003/ 14.04.2022 год., която съпоставимо по съдържание с предходната заповед не възлага на практика никакво изменение, в частност както по отношение на ревизиращия екип, вида задължение и ревизирания период, така и по отношение на срока за завършване. Заповедта е връчена по електронен път на 15.04.2022 год. На 15.04.2022 год. е издадена нова Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-004, с която е променен вида на задължението предмет на ревизия, по периоди, както следва: данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год.; здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. Заповедта е връчена по електронен път на 15.04.2022 год. С последваща Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-005/ 10.05.2022 год., е определен нов срок за извършване на ревизията – до 10.06.2022 год. Заповедта е връчена по електронен път на 10.05.2022 год. На 30.05.2022 год. е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000122000054-020-006, с която е добавено още едно задължение предмет на ревизия, а именно: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода от 01.01.2017 год. – 31.12.2020 год. Горепосочените заповеди за изменение на ЗВР са издадени от В. Х. Р., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. За доказване компетентността на възложителя на ревизията е представена заповед № 3-ЦУ-3287 от 08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП(л. 1021 от делото), с която на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 1 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП Бургас. Със заповед № 3ЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, Г. Д. – заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Съгласно приложението към заповед № 3-ЦУ-15/06.01.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП(л. 1019 – 1020 от делото), служители на ТД на НАП – Бургас следва да извършат контролното производство на Б. Х. Б., за която компетентна дирекция е ТД на НАП – София. Така възложеното ревизионно производство приключва с издаването на ревизионен акт от органи по приходите на ТД на НАП – Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, в сила от 01.01.2021 г. при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК гласи, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правомощията на органите по приходите по ал. 2 се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8. Анализът на горецитираните заповеди сочи, че контролното производство е възложено със ЗВР, издадена от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Бургас, оправомощен от зам. изпълнителния директор на НАП по силата на заповед № 3-ЦУ-3287 от 08.11.2021 г., който от своя страна е овластен от изпълнителния директор със заповед № 3ЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. В случая обаче в цитираните заповеди липсват мотиви, нито са представени доказателства, каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в [населено място]. Това налага извод, че цитираните заповеди са издадени без да са налице предпоставките за издаването им. Още повече делегирането на такива правомощия от заместник изпълнителния директор към орган по приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице противоречи и на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, в която изрично е посочено, че ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; или от 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ето защо изпълнителният директор или негов заместник, които са органи по приходите, могат да възлагат ревизия по отношение на данъчно задължени лица на територията на цялата страна, но така цитираната разпоредба не допуска възможност те да делегират правомощията си към конкретни органи по приходите от съответна ТД на НАП. В съдържанието на цитираната разпоредба не се сочи друго лице, различно от изпълнителния директор или негов заместник да има правомощието да възлага ревизии по отношение на всички лица, независимо в коя териториална дирекция е седалището им, а конкретните органи по приходите в съответната ТД на НАП, компетентни да възложат ревизионно производство се определят от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че дадените правомощия в чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, предвид което те не могат да бъдат предоставяни другиму. Следователно в случая, не се установява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, а именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, предвид което органите по приходите, извършили ревизията и издали ревизионния акт, не са били териториално компетентни да извършат ревизията, нито са били надлежно овластени, тъй като заместник изпълнителния директор не е имал нормативно призната възможност да делегира такива правомощия. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в следните решения: решение № 176/ 09.01.2024 г. по адм. дело № 6611/ 2023 г.; Решение № 7617 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 359/ 2023 г., Решение № 4425 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2022 г., VIII о., докладчик съдията Р. Д. и др. В допълнение и с оглед на наведените от страна на жалбоподателката в жалбата възражения, съдът намира зе необходимо да допълни, че дори да бъде допусната хипотетична възможност със заповед на съответния административен орган да бъде дерогирана разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК, то неспазването на създадения законов ред и изисквания в настоящия случай опровергават действията на органите по приходите. Отклонението от принципите и нормите в данъчния процес следва да бъде ограничено до стриктното спазване на предвидените в закона изключителни хипотези. Поради това правило в случая не е налице териториална компетентност по смисъла на чл.7, ал.1 вр. с чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. (вж. практика на ВАС, Решение №7617 от 11.07.2023г. по адм. дело №359/2022г., Осмо отделение; Решение №4425 от 26.04.2023г. по адм. дело №7761/2022г., Осмо отделение). За да се извърши ревизията съгласно чл.10, ал.8 от ЗНАП и по реда на КТ следва да обхваща срока на извършване на ревизията и издаването на РД и РА, В случая ревизията е извършена изцяло по ел. път, т.е. всички искани документи въз основа на връчените ИПДПОЗЛ са връчени по ел. път и съответно е отговорено на същите с изпращане на документи по ел. път. Предното категорично доказва липсата на командироване и реда за командироване по чл.121, ал.1 от КТ не е спазен. За да е налице командироване би следвало заповедта за командировка да носи подпис и печат на счетоводството/на физическото лице, което няма задължение да води счетоводство, че органите по приходите са посетили адреса му по чл.8 ДОПК и са извършени съответните процесуални действия, което обслужва ревизираното лице. По преписката липсват такива заповеди за командировки. В този смисъл следва да се тълкува изискването „да преминат в друга териториална дирекция", постановено в чл.10, ал.8 от ЗНАП. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в цитирани решения по адм. дело № 3212/2021; № 8918/2020г.; № 10482/2020г, ; №11773/2020г.; №2837/2021г., №2951/2021г.; №1285/2022г, ; №8692/2020г.; №4317/2021г. и др. Горните пороци на проведеното ревизионно производство в своята съвкупност налагат извода за нищожност на оспорения РА, ведно с РА за поправка, тъй като са издадени от некомпетентни органи по приходите от ТД на НАП-Бургас, поради което съдът не следва да се произнася по неговата законосъобразност. При тази преценка, съобразно текста на чл.160 ал.5 ДОПК, съдът следва да приложи нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, респ. да изпрати преписката на съответния компетентен орган с указания по прилагането на закона. Тъй като, настоящето решение установява нищожност на акта на основание – липса на компетентност за възлагане на ревизия и оттам като следствие – издаден РА при абсолютна липса на предпоставки за издаването му, като извършените в ревизионното производство действия са извършени ненадлежно и се считат неизвършени, то съдът преценява, че преписката следва да се изпрати на компетентната дирекция – ТД на НАП София за възлагане на нова ревизия на Б. Х. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „14-ти полк“ № 41 за установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год.; на установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и за установяване на задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ за периодите от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. съобразно мотивите на настоящето решение. С оглед изхода на делото и заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, такива следва да се присъдят със съдебното решение. В съдебното производство жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 2 650. 00 лева, от които сумата в размер на 10. 00 лева – платена държавна такса, присъдено възнаграждение за вещо лице в размер на 400. 00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 2 240. 00 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 2 650. 00 /две хиляди, шестстотин и петдесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Благоевград,