Решение № 35 от 9.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 2 ЗЕЕЗА, образувано по по повод получена молба от Районен съд – М., ФР Германия, за последващо предаване на лицето С. Й., роден на •••••••••• г. в Република Сърбия, сръбски гражданин, с адрес в гр.М., ФРГ, понастоящем задържан в затвора в Б., К., предаден на германските власти по ЕЗА от 01.04.2025 г., издадена от Областен съд – гр.Л., ФР Германия. Поискано е съгласието на изпълняващия орган – С. окръжен съд – да не се прилага принципа на особеността и исканото лице да бъде наказателно преследвано и за други престъпления, извършени от него преди предаването му на германските влести. Искането, предвянено чрез СОП, е съпроводено с преведена на български език ЕЗА от 20.01.2025 г., издадена от Районен съд – М., ФРГ, по дело № 112Ds61•••••••/21166/21, с която се иска предването на лицето. В съдебно заседание представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за наличие на визираните в закона предпоставки за предаване на исканото лице С. Й. на компетентния орган на ФРГ, издал заповедта. Назначеният служебен защитник на исканото лице излага твърдения, че са налице условията, предвидени в закона за предаване на исканото лице. След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното: С решение от 01.10.2025 г., постановено по ч.н.д. № 645/2025 г., влязло в сила на същата дата, С.т окръжен съд е допуснал предаването на С. Й., роден на •••••••••• г. в Република Сърбия, сръбски гражданин, с адрес в гр.М., ФРГ, на компетнетните органи на Федерална Република Германия, с цел изтърпяване на наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено с присъда от 05.02.2019 г., постановена от Районен съд – гр.Л., ФРГ, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 01.04.2025 г., издадена от Областен съд – гр.Л., ФР Германия. На датата 22.10.2025 г. е осъществено фактическото предаване на лицето на компетнетните органи на Федерална Република Германия в изпълнение на горепосочената ЕЗА. Същевременно с присъда от 14.02.2022 г., влязла в сила на 15.11.2022 г. на Районен съд М., е постановено задържането на С. Й., по силата на заповед за арест от 28.02.2025 г., издадена от Прокуратура М., по преписка № 61 1551/21. Въз основа на посочения съдебен акт е издадена процесната ЕЗА от20.01.2025 г., издадена от Районен съд – М., ФРГ, по дело № 112Ds61•••••••/21166/21, с която се иска предването на лицето на немските власти с цел изтърпяване на наказание 8 месеца лишаване от свобода – 142 дни лишаване от свобода, за престъпления, извършени преди предаването му на германските власти въз основа на ЕЗА, издадена на 01.04.2025 г. от Областен съд – гр.Л.. Принципът на особеността ограничава възможността едно лице да бъде наказателно преследвано за престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, за което е издадена заповедта. Сред няколкото изключения от този принцип е възможността окръжният съд, с чието решение е предадено лицето, да даде съгласие той да не бъде прилаган, в това число и с цел провеждане на наказателно преследване в трета държава-членка /аргумент от чл.61 ал.2, т.6, вр. ал.1 от ЗЕЕЗА/. Постъпилите от немска страна и разглеждани в това производство документи следва да се разглеждат като целящи именно получаването на такова съгласие от компетентния български съд. В настоящият случай компетентен да се произнесе по молбата на немските власти за предаване на лицето с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е С.т окръжен съд. В производството по чл. 62, ал. 2 ЗЕЕЗА, съгласието на изпълняващия орган се предпоставя от наличието на предпоставките по чл. 36 и чл. 39 – 41 от същия закон, които в настоящия случай са положително установени: Европейска заповед за арест е издадена на 20.01.2025 г. . от компетентен съдебен орган на издаващата държава - Районен съд – М., ФРГ, по дело № 112Ds61•••••••/21166/21, въз основа на съдебен акт за задържане – присъда от 14.02.2022 г., влязла в сила на 15.11.2022 г. на Районен съд М. и заповед за арест от 28.02.2025 г., издадена от Прокуратура М., по преписка № 61 1551/21. Исканото лице е С. Й., роден на •••••••••• г. в Република Сърбия, сръбски гражданин, с адрес в гр.М., ФРГ, понастоящем задържан в затвора в Б., К., предаден на германските власти по ЕЗА от 01.04.2025 г., издадена от Областен съд – гр.Л., ФР Германия. Предаването му е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца лишаване от свобода – с остатък 142 дни лишаване от свобода, за извършени от него престъпления, подробно описани в ЕЗА, в периода 14.04.-01.05.2021 г., на територията на гр.М., ФРГ, правно квалифицирани като престъпления по пар.21 от ЗДвП и пар.315 от НК – умишлено шофиране без свидетелство за управление в два случая, в единия – в идеална съвкупност с участие в нелегална надпревара с автомобили. За извършените престъпления, на исканото лице е наложено наказание лишаване от свобода от 8 месеца. За посоченото престъпление е налице изискването за двойна наказуемост, доколкото намира своя аналог като престъпление по чл.343в ал.2 от българския НК. Налице са условията за прилагане на ЕЗА, посочени в разпоредбата на чл. 36, ал.1 ЗЕЕЗА: предаването на лицето е поискано с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок не по-малко от 4 месеца, като давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл. От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето - престъпленията не са амнистирани в РБългария и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същите престъпления от български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи наказание за тези деяния, както и лицето не е малолетно съгласно българското законодателство. Наред с това, не са налице и факултативните основания за отказ по чл. 40 ЗЕЕЗА, в това число и основанието по т. 2 от същия текст, свързано с изтекли давностни срокове за наказателно преследване на исканото лице, тъй като цитираната норма изисква престъплението да е подсъдно на българския съд. В конкретния случай се касае за деяния, извършени изцяло на територията на чужда държава от чужд гражданин, което съобразно нормата на чл. 3 и чл. 4 НК изключва действието на Наказателния кодекс на РБългария. Освен това, не сме изправени и в хипотеза на чл. 5 НК, доколкото деянията, описани в ЕЗА, по никакъв начин не засягат интересите на българската държава или нейни граждани. Служебната проверка за предоставяне на гаранции от издаващата държава по чл. 41 от ЗЕЕЗА констатира, че такива в случая не са нужни, тъй като Европейската заповед за арест не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, и исканото лице не е български гражданин, не е постоянно пребиваващ в Република България. С оглед на установеното, съдът счита, че не са налице законови пречки да бъде дадено съгласие за предаването на исканото лице на компетентните органи на ФРГ с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода за престъпления, извършени преди предаването му на германските власти, и подробно описани в ЕЗА, издадена от немските съдебни власти. На основание чл. 63, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест С.Т ОКРЪЖЕН СЪД