Решение № 370 от 23.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1387/2024 г.

Ищецът „Ингилиз груп“ ЕООД твърди, че между него и ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е сключена имуществена застраховка „Индустриален пожар“ № 110121121000041/18.05.2021 г., със срок на валидност от 19.05.2021 г. до 18.05.2022 г. Твърди, че в срока на действие на застрахователната полица е настъпило застрахователно събитие – наводнение, причинено от водопроводна авария, в производствена сграда, находяща се в гр. Пещера, ул. „•••••••• /предмет на застрахованото имущество е тази сграда и намиращите се в него машини, съоръжения и стоково-материални запаси). Ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № 11012132200286, по която е платена сума в размер на 72490.54 лева, която според ищеца е недостатъчна да покрие действително нанесените от застрахователното събитие щети. Счита, че не са налице основания за редуциране на дължимото за застрахователното събитие обезщетение с приложените от застрахователя коефициенти на подзастраховане, но направените пред ответното дружество възражения в този смисъл не са уважени. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 110121121000041 в размер на 91878.67 лева, представляващо остатъка от общия размер на дължимото обезщетение по щета № 11012132200286 от 30.05.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17260.20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.01.2023 г. до 08.07.2024 г. Претендира и направените в производството разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на описаното в исковата молба застрахователно правоотношение, както и обстоятелството, че настъпилото на 28.05.2022 г. събитие (водопроводна авария) е покрит риск по процесната застраховка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение от 72490.54 лева, във връзка с така настъпилото събитие, е изпълнил изцяло задълженията си по процесната застрахователна полица. Така изплатеното застрахователно обезщетение за група имущество „сгради“ в размер на 11383.34 лева и за имущество група „СМЗ“ в размер на 61107.20 лева, е определено на база установените и отразени в описите на увредено и унищожено имущество констатации, като при остойностяването на вредите е ползвана методиката и правилата за работа при управление на щети по имуществено застраховане. Посочва, че процесната застраховка е сключена при условие на пропорционално обезщетяване, поради което при определяне на действителната стойност на група „сгради“ са включени пазарните оценки на сградите, намиращи се на посочените в полицата два адреса на застраховано имущество. Установено е, че действителната стойност на тези сгради към датата на събитието е в размер на 4642822 лева, която стойност надхвърля застрахователната сума от 1100000 лева, поради което е определен 76.31 % подзастраховане. Действителната стойност на имуществото „СМЗ“, на двата посочени в застраховката адреси, на които се намира застраховано имущество, към датата на събитието е в размер на 1142153.62 лева, която стойност надхвърля застрахователната сума от 600000 лева, поради което е определен 47.47 % подзастраховане. Твърди, че след прилагане на така определените коефициенти за подзастраховане и в съответствие с т. 25 от ОУ е определен размерът на дължимото и изплатено застрахователно обезщетение. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Ищецът оспорва въведените с отговора на исковата молба възражения срещу основателността на исковете. Поддържа, че начинът на определяне на застрахователното обезщетение по процесната щета е неправилен, тъй като липсва основание, при определяне на дължимото обезщетение за двете групи имущество, да се вземат предвид всички сгради, находящи се на двата адреса, описани в застрахователната полица, тъй като застрахователното събитие е настъпило само в една сграда, находяща се на ул. „Михаил Таков“ в гр. Пещера. Твърди, че в полицата липсва опис на сградите, като застрахователят не се е възползвал от предоставената му в КЗ възможност да зададе въпрос на застрахования, относно индивидуализацията и броя на сградите, съответно следва да се приеме, че тези въпроси не са съществени за риска. Оспорва и твърдението на ответника, че не е предоставил счетоводна справка относно това каква част от стоките за 1142153.62 лева са разпределени на двата адреса по застраховката. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключена застрахователна полица № 110121121000041 „Индустриален пожар“ от 18.05.2021 г. за имуществено застраховане по покрити рискове А, А1, Б, Д2, включително и покритие за земетресение /клауза Д1/, на сгради, оборудване /машини и съоръжения/ и стоково-материални запаси /СМЗ/, находящи се в гр. Пещера, ул. „•••••••• и ул. „••••••••, за застрахователни суми, определени на база действителната стойност на имуществото, както следва: съответно от 1100000 лева за сградите; 25350 лева за оборудването /машини и съоръжения/ и 600000 лева за стоково-материалните запаси. Полицата е сключена при условията на пропорционално обезщетяване, като уговореният с нея срок на застрахователно покритие е от 19.05.2021 г. до 18.05.2022 г. В полицата е вписано, че в застрахованото имущество „оборудване“ е включен въздушноохлаждаем агрегат със застрахователна стойност 25350 лева, а застрахованото имущество „СМЗ“ се намира на следните адреси: гр. Пещера, ул. „••••••••, със застрахователна сума от 200000 лева и гр. Пещера, ул. „••••••••, със застрахователна сума от 400 000 лева. При подписването на полицата застрахованият декларира, че е запознат с приложимите към застраховката общи условия на застрахователя и е получил същите, като тези общи условия са представени по делото. На 18.05.2021 г. е сключен Добавък № 1 към застрахователната полица, с който страните удължават срока на застрахователното покритие с един месец или до 18.06.2022 г. Страните не спорят, че към застрахователната полица не е наличен опис на застрахованото имущество за група „Сгради“ и група „СМЗ“. Съгласно клауза „Д2“ – изтичане на вода и пара от общите условия на застрахователя, покритият риск се характеризира с изтичане на вода и пара от тръбни инсталации на сгради и включени към инсталациите уреди при спукване, избиване, пробиване или счупване на инсталациите или включени към тях уреди, в резултат на което се нарушава нормалната им експлоатация. Тръбните инсталации на сградите могат да бъдат: водопроводни, отоплителни, климатични, канализационни. Вредите се изразяват в намокряне, наводняване, повреждане или унищожаване на имущества. Страните не спорят, че в срока на действие на застрахователния договор, на 28.05.2022 г., настъпва покрит от застраховката риск /Д2/ – изтичане на вода, вследствие на водопроводна авария в търговски обект – фабрика за производство на обувки, находяща се в гр. Пещера, ул. „••••••••. Въз основа на подадено уведомление от 30.05.2022 г. за настъпилата щета, застрахователят образува преписка по щета № 11012132200286, по която изплаща на 27.01.2023 г. на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 72490.54 лева. С писмо с изх. 0-92-2746/24.02.2023 г. застрахователят разяснява на застрахованото лице, че платеното застрахователно обезщетение по щетата в размер на 72490.54 лева е определено въз основа на констатациите от извършения оглед на увреденото и/или унищожено имущество и параметрите на застрахователната полица. Застрахователят е уточнил, че е установено, че застрахователната сума е по-ниска от застрахования интерес. Посочено е, че за група имущество „сгради“ са установени вреди в общ размер на 48046.20 лева, към която сума е приложен коефициент на подзастраховане – 0.24, който е равен на съотношението между застрахователната сума /1100000 лева/ и определената действителна стойност на сградите, находящи се и на двата адреса /4642822 лева/, като заплатеното обезщетение за тази група имущество е 11383.34 лева. За група имущество „СМЗ“ са установени вреди в общ размер на 116323.01 лева, към която сума е приложен коефициент на подзастраховане – 0.53, който е определен на база на наличностите на СМЗ в двата адреса, съгласно счетоводните регистри на застрахованото дружество в размер на 1142153.63 лева, при застрахователна сума в размер на 600000 лева. Изплатеното застрахователно обезщетение за тази група имущество е 61107.20 лева. Посочено е още, че на основание т. 25 от Общите условия към застрахователния договор определеният размер на вредата е редуциран с посочените коефициенти на подзастраховане за съответната група имущество. Съгласно т. 25 от Общите условия към застрахователния договор, ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество /подзастраховане/ и то погине или бъде повредено, за застраховки, сключени при условие за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност. На 14.09.2023 г. ищецът възразява пред застрахователя срещу размера и начина, по който е определено дължимото по щетата обезщетение. Изразено е становище, че при определяне на действителната стойност на сградите следва да се взимат предвид само тези, които са предмет на застрахователния договор, а именно сгради, находящи се в гр. Пещера, ул. „••••••••. Уточнено е, че между страните е сключен друг застрахователен договор от 12.07.2021 г., обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 11012112100050, със застраховано имущество „Сгради“, находящи се в гр. Пещера, ул. „П. Цикалов“ № 9 и ул. „••••••••, описани в приложение към застрахователната полица. Посочено е, че при определянето на застрахователното обезщетение за група „Сгради“, застрахователят неправилно е включил сградите с адрес ул. „••••••••, предмет на друг застрахователен договор между същите страни. Изразено е несъгласие и с прилагането на коефициент за подзастраховане при определянето на застрахователното обезщетение за група „СМЗ“, тъй като застрахователят е взел предвид стойността на всички налични материали и продукция, съхранявани и в другите складове на дружеството, а не само в складовите помещения с адрес гр. Пещера, „ул. ••••••••, където е настъпило застрахователното събитие. С писмо от 27.09.2023 г. застрахователят уведомява за отказа си да преразгледа размера на изплатеното застрахователно обезщетение с мотиви, идентични на изложените с писмото от 24.02.2023 г. Представена е застрахователна полица № 11012112100050, сключена между ищеца и ответника на 12.07.2021 г., за имуществено застраховане по покрити рискове А, А1, Б, Д2, Д15, включително и покритие за земетресение /клауза Д1/, на сгради, находящи се в гр. Пещера, ул. „•••••••• за застрахователна сума, определена на база действителната стойност на имуществото, от 1897242 лева, със срок на действие от 13.07.2021 г. до 12.07.2022 г. Посочено е, че описът на застрахованите сгради в поземлен имот с идентификационен номер 56277.501.122, кв. 76, УПИ ІХ и адм. адрес: гр. Пещера, ул. „П. Цикалов“ № 9 и сгради в поземлен имот с идентификационен номер 56277.501.551, кв. 84, УПИ І и адм. адрес: гр. Пещера, ул. „••••••••, представлява неразделна част от застрахователната полица, като този опис е представен. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 34, том IV, рег. № 5627, дело № 544/2002 г., на 28.12.2002 г. Г.Р.И., в качеството си на едноличен търговец с фирма „И.-Г.Р.“ закупува УПИ ХVІІ, кв. 21 , с адрес: гр. Пещера, ул. „••••••••, с площ от 594 кв. м., заедно с построената в имота административна сграда със застроена площ от 365 кв.м. и УПИ ХVІІІ, кв. 21 , с адрес: гр. Пещера, ул. „••••••••, с площ от 816 кв. м. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ, на 26.11.2011 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „И.-Г.Р.“ на ищцовото дружесто. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 3, том 2, рег. № 2265, дело № 179/2019 г., на 05.07.2019 г. ищцовото дружество закупува поземлени имоти с идентификатори 56277.501.122 и 56277.501.122, с адм. адрес гр. Пещера, ул. „Д-р П. Цикалов“, съответно № 9 и № 10, заедно с разположените в тези имоти сгради, както следва: в имот с идентификатори 56277.501.122 – сгради с идентификатори 56277.501.122.2; 56277.501.122.3; 56277.501.122.5; 56277.501.122.6; 56277.501.122.7; и в имот 56277.501.551 – сгради с идентификатори 56277.501.551.1; 56277.501.551.2; 56277.501.551.3; 56277.501.551.4; 56277.501.551.5; 56277.501.551.6; 56277.501.551.8 и ; 56277.501.551.9. Представен е изготвен по образуваната пред застрахователното дружество щета доклад за установени щети № 160162020622 от 24.11.2022 г., изготвен от „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД във връзка със застрахователното събитие, настъпило на 28.05.2022 г., видно от който са установени щети в общ размер на 164361.89 лева, от които – СМЗ – 113315.69 лева, СМР за възстановяване на щетите по сградата 4880.60 лева, ремонт на асансьорна уредба – 28165.60 лева, ремонт на ел. инсталация – 15000 лева или общо вреди по група „Сгради“ - 48046.20 лева. От заключението по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и от уточненията, се установява, че след анализ на представените по делото писмени доказателства и предоставените допълнително от ищеца такива, при извършена проверка в неговото счетоводство, вещите лица заключават, че действителната стойност на застрахованото имущество - сградите на адрес: гр. Пещера, ул. „•••••••• към датата на настъпване на застрахователното събитие /28.05.2022 г./ възлиза на 1481468.79 лева, както следва: сграда с идентификатор 56277.501.685.1 със застроена площ от 365 кв.м. – 373821.02 лева и сграда с идентификатор 56277.501.685.2, със застроена площ от 704 кв.м, въведена в експлоатация през 2009 г. – 1107647.71 лв. Дадената е и стойността на 8 броя сгради на адрес гр. Пещера, ул. „••••••••, като общата стойност на тези сгради е 3526295.47 лева. При обща стойност на сградите на двата адреса от 5007764.20 лева и застрахователна сума по процесната полица от 1100000 лева, процентът на подзастраховане е 21.97%. Видно от приетия като доказателство по делото нот. акт 3/05.07.2019 г. част от оценените с експертизата сгради на този адрес, а именно сграда с идентификатори 56277.501.551.7 не е закупена от ищеца с този нотариален акт. Счетоводно отразените стоково-материални запаси от ищеца в обект сграда на ул. „•••••••• са на обща стойност от 1098894.56 лева, както следва: по сметка „склад основни материали“ в размер на 818753.92 лева; по сметка „продукция на склад“ в размер на 234375.96 лева и по сметка „стоки“ в размер на 45764.69 лева /съгласно изготвения по щетата доклад, претендираните суми за СМЗ са в размер на 116 323.01 лева/. При съобразяване на застрахователната сума за СМЗ по процесната полица за този адрес от 400 000 лева, е изчислен коефициент на подзастраховане от 36.4002%, съответно при прилагането му дължимото застрахователно обезщетение във връзка с претенцията е 42341.81 лева /116323.01х36.4002%=42341.81 лева/. Счетоводно отразените стоково-материални запаси от ищеца в обект сграда на ул. „•••••••• са в размер на 43259.05 лева и са отразени по сметка „склад основни материали“. По иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор – чл. 394 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по имущественa застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на сключената застрахователна полица № 110121121000041 „Индустриален пожар“, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило застрахователно събитие - водопроводна авария. Настъпването на застрахователното събитие, обстоятелствата, че това е станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор, настъпилите вреди и техният размер, не са спорни между страните. Спорно между страните се явява обстоятелството кое е застрахованото имущество в група „Сгради“ и законосъобразно ли застрахователят е приложил коефициент на подзастраховане, позовавайки се на т. 25 от Общите условия към застраховката. С процесния застрахователен договор, страните са уговорили имуществено застраховане на три групи имущества, включително „Сгради“, а като място на застраховката са посочени два адреса в гр. Пещера – на ул. „•••••••• и ул. „••••••••. Към полицата липсва приложение или опис, който да индивидуализира сградите, предмет на застраховане. В специалните договорености в полицата е пояснено единствено, че СМЗ – обект на застраховката, се намират на посочените като място на застраховката два адреса, като е определена отделна застрахователна сума, в рамките на общо посочената такава за СМЗ, за стоките, находящи се на всеки един от тези два адреса. Съобразявайки липсата на изрично индивидуализиране в процесната полица на сградите, на които се предоставя застрахователна защита с тази полица, както и съдържанието на сключената между страните друга застрахователна полица № 11012112100050/12.07.2021 г., Съдът приема, че предмет на процесната полица № 110121121000041 са единствено сградите, находящи се на адрес: гр. Пещера, ул. „••••••••. Този извод е обусловен от обстоятелството, че собствените на ищеца сгради, намиращи се на адреса на ул. „••••••••, са застраховани с отделен застрахователен договор /застрахователна полица № 11012112100050/, сключен 2 месеца по-късно от процесния такъв и действащ към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие. Ето защо следва да се приеме, че със застрахователния договор, предмет на настоящия спор, са застраховани единствено сградите, намиращи се на адреса на ул. „••••••••, съответно определената общо застрахователна сума в размер на 1 100 000 лева за застрахованото недвижимо имущество с тази полица се отнася за построените две сгради в притежаваните от застрахованото лице два поземлени имота, с адм. адрес: гр. Пещера, ул. „••••••••, съответно единствено тяхната действителна стойност следва да бъде съобразена при изчисляване на дължимото застрахователното обезщетение. По отношение на възражението за наличието на хипотеза на подзастраховане. По аргумент от чл. 389 КЗ, подзастраховане е налице, когато застрахователната сума по договора е по-малка от действителната стойност на имуществото. Според посочената норма, извън случаите по чл. 387, ал. 1 КЗ, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Според ал. 2 на същия член, ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване (какъвто е настоящият случай), обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност. При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност (в случая не се установява страните да са определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 КЗ). С процесния застрахователен договор, страните са уговорили действителна, а не възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При данните по делото, основаващи се на приетото заключение на техническата експертиза, Съдът приема, че действителната стойност на застрахованите сгради, находящи се на адрес в гр. Пещера, ул. „•••••••• възлиза към датата на настъпване на застрахователното събитие /28.05.2022 г./ на 1 481 468.79 лева, при уговорена застрахователна сума от 1 100 000 лева. Коефициентът на подзастраховане, определен, съгласно т. 25 от приложимите ОУ, е 74.25 %, съответно дължимото застрахователно обезщетение за имуществена група „Сгради“ /при установени нанесени вреди на сградите от процесното събитие в размер на 48046.20 лева/, възлиза на 35674.61 лева. След приспадане на изплатените вече от застрахователя 11383.34 лева, ответникът дължи на ищеца още 24291.27 лева обезщетение за нанесени вреди на застрахованото имущество от група „Сгради“. По отношение на обезщетението за вреди на застрахованото имущество от група „СМЗ“, настоящият състав намира, че се касае за застраховане на съвкупност от вещи по смисъла на чл. 401 КЗ, които тепърва ще възникнат или не са описани по вид и количество и характеристики поотделно - производството на ищеца /фабрика за производство на обувки/ е динамично, съответно действителната стойност на наличната в определен, последващ сключване на договора момент суровина, готова продукция или помощни и опаковъчни материали в склада-база на ищеца е неясна, поради което хипотезата на подзастраховане е неприложима. Когато договорът за застраховка е сключен за съвкупност от вещи по чл. 401 КЗ, е изключено позоваването на подзастраховане, съгласно разпоредбата на чл. 389 КЗ. С процесния застрахователен договор са застраховани стоково-материални запаси за застрахователна сума от общо 600000 лева, за които липсва каквато и да е индивидуализация освен посочване на местонахождението им на два различни адреса. Поради това не може да се извърши съпоставка на стойността на застрахованото имущество и застрахователната сума към датата на сключване на договора, и подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Застрахователят, като търговец, извършващ по занятие и лиценз застрахователна дейност, е бил наясно с характера на имуществото на ищеца, неговото местонахождение и особеностите на производствения процес и неговата динамичност /не се твърди ищецът да е укрил съществена за застрахователя информация в този смисъл при сключване на договора/, поради което и съдът приема, че застрахователната сума е съобразена с посочените особености на застрахованото имущество. Едва при настъпване на застрахователното събитие е възможно да се конкретизират видът на увредените материали, суровина и продукция, тяхната бройка, обем и количество. От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. приемопредавателен протокол за предаване на отпадъци – стоково-материални запаси /вкл. кашони, кутии, ходила, табани, естествена кожа, обувки, боти, ботуши и сандали/, погинали вследствие на наводнение от ВиК авария, съставен на 23.10.2023 г., Съдът приема, че в случая е налице тотална щета по отношение на застрахованите СМЗ, и дължимото застрахователно обезщетение за същите следва да се определи по реда т. 51.1 от ОУ - действителната стойност на увреденото или унищоженото имущество непосредствено преди настъпването на вредата до размера на застрахователната сума. Съгласно приетия като писмено доказателство и неоспорен от страните Доклад за установени щети № 160162020622 от 24.11.2022 г., действителната стойност на погиналите СМЗ, намиращи се в складовата база на ищеца на ул. „••••••••, възлиза на 116315.69 лева. Страните са договорили застрахователна сума от 400000 лева за СМЗ, намиращи се на посочения адрес. При така установената стойност на погиналото имущество, която попада в рамките на уговорената с договора застрахователна сума за СМЗ, находящи се на адреса, където е настъпило застрахователното събитие, следва да се приеме, че ответникът дължи на застрахованото лице обезщетение от общо 116315.69 лева и следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между тази сума и заплатеното от него обезщетение в размер на 61107.20 лева – 55208.49 лева. Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатена част от застрахователно обезщетение се явява основателен и доказан за сумата от 79499.76 лева /24291.27 лева за повредено имущество от група „Сгради“ и 55208.49 лева за погинало имущество от група „СМЗ“/ и следва да бъде уважен до този размер, като той следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 91878.67 лева. По иска с правна квалификация чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. На основание чл. 108, ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада и процесната (по приложение I, раздел II, буква „А“, т. 3), в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното обезщетение е предвиден и в приложимите към процесната застрахователна полица общи условия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 30.08.2022 г. застрахованият е изпълнил задължението си да представи всички доказателства, необходими за установяване на застрахователното събитие и вредите от него /това е отбелязаната най-късна дата на представения и приет като писмено доказателство по делото опис на получените от застрахователя документи за доказване на щетата по смисъла на чл. 106, ал. 2 КЗ/, съответно застрахователят е следвало да извърши плащане в предвидения в чл. 108, ал. 1 КЗ срок /изтекъл на 21.09.2022 г./, съответно е изпаднал в забава от 22.09.2022 г. Ищецът претендира законна лихва за забава, считано от 27.01.2023 г., поради което, с оглед диспозитивното начало, му се дължи законна лихва от тази дата. За периода от 27.01.2023 г. до 07.07.2024 г. вкл. законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото главно вземане от 79499.76 лева, по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 14992.87 лева. Предвид изложеното, акцесорният иск за лихвата следва да бъде уважен за сумата от 14992.87 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 17260.20 лева. При този изход на производството ищецът има право на направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. В изчисляването на дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените такива за заплатена дължима държавна такса в размер на 4335.55 лева /това е размерът на дължимата държавна такса/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 14400 лева с ДДС. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения (така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др.). Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 14400 лева с ДДС за исковото производство се явява прекомерно с оглед размера на предявените искове и характера и сложността на делото /включително и при съобразяване, че част от включените в предмета на доказване факти са приети за безспорни между страните/, продължителността на производството и броя на проведените открити съдебни заседания и извършените от упълномощения представител на ищеца процесуални действия. Предвид така възприетата фактическа и правна сложност на делото и като взе предвид средния размер на уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със сходна цена на иска като настоящето, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 12600 лева. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете, в размер на 14662.83 лева. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски от 1200 лева за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, такива му се следват, съразмерно отхвърлената част на исковете, в общ размер от 201.30 лева. Като последица от влизане в сила на ЗВЕРБ, приетите като дължими на страните суми следва да бъдат присъдени в равностойността им в евро, изчислена съгласно чл. 12 ЗВЕРБ. Мотивиран от горното, Съдът