Решение № 352 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 70/2025 г.

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалба от „Активе Балкан Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Б., против Ревизионен акт № Р-03000324001570-091-001/22.10.2024 г, потвърден с Решение № 244/14.01.2025 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – [област], с който са установени задължения на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. април 2020 г. в размери на 16 133.77 лв.- главница и 8 140.99 лв.- лихви.

В жалбата срещу Ревизионния акт, уточнена и допълнена с молба рег.№ДА-01-1470/25.05.2025 г. по описа на ШАдмС, се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.Сочи се като съществено процесуално нарушение мотивирането на обжалвания РА с предположения на органа, а не с доказателства. Необсъждането на възраженията относно неправилните фактически констатации по т.3.1. и т.3.2 от РД, както и неправилното възприемане на прекратения договор за наем за „развален“ също довело до издаването на неправилен РА. Жалбоподателят оспорва изцяло РА, с който са установени данъчни задължения за внасяне на ДДС в размер на 16 133,77лв. и лихва в размер на 8 140,99лв.Оспорва правните и фактически изводи на ревизиращия орган, както и установените суми за дължимо ДДС. Сочи за неправилни и необосновани изводите на органите по приходите за последиците от Спогодбата от 06.08.2020 г., както и че ревизиращият екип не е съобразил, че 2019-2020 г. е период на пандемия от Covid, а дружеството е осъществявало подготовка, ремонт и оборудване на наетото от „Винпром Тракия“ помещение за производство на вино и спиртни напитки. Релевира довод и че неправилно органите по приходите отказали данъчен кредит на РЛ, приемайки, че договорът за наем е прекратен през м.април 2020 г. и не са съобразили, че наемодателят е внесъл в бюджета дължимият ДДС, платен от „Активе Балкан Трейд“ ЕООД посредством плащане и прехвърляне на дялове от страна на собственика на капитала, с което липсва увреда на фиска. Изводът на органа, че оспорващото дружество не е извършвало дейност, свързана с наетите от „Винпром Тракия“ помещения според жалбоподателя е неправилен и почива на предположения, опровергани от приобщените по преписката доказателства. Сочи, че от събраните и приложени по РД доказателства се установява реалност на услугата по издадените фактури за наем и префактуриране на консумативи, реално внасяне на начисления по издадените фактури ДДС от издателя „Винпром Тракия“, липса на предприети действия за намаляване на ДО от внеслото ДДС лице, което обуславяло извод за правомерно ползване на данъчен кредит от оспорващия и в този смисъл извършената от приходния орган корекция би довела до недължимо, повторно внасяне в бюджета на вече внесената сума за ДДС по сделката. Жалбоподателят оспорва и извършената от органите по приходите корекция на ползвания данъчен кредит по фактури за авансови плащания с доставчици „Стогос“ООД, „Каси аутомейшън“ООД, „Анвитех“ЕООД и „Алтрус КМ“ООД, като сочи че не е установено тези договори да са били развалени, същите са реални. Сочи също, че платените авансово суми по доставки не са му били възстановени, а дължимият ДДС е внесен от доставчиците, с оглед на което фискът не е бил увреден. Нямало данни за направени постъпки за възстановяване на внесения ДДС, с оглед на което евентуална корекция от страна на РЛ и внасяне на сочения в РА размер на ДДС би било повторно плащане на ДДС. Счита за неправилни изводите на РО, че разходите били направени въз основа на намерение за извършване на дейности по производство на високоалкохолни напитки, тъй като всъщност РЛ не само е имало намерение, но и реално стартирало подготовката на цеха и оборудването. Причината за недовършването на започналият проект по внедряване на ново производство и прекратяване на договора за наем била възникналата в световен мащаб ситуация, свързана с Covid пандемията. Договорите за доставка на съоръжения и части за производствените инсталации били прекратени поради неизпълнение от страна на РЛ да изплати следващите вноски, но същите не били развалени, като авансово платените суми за частично извършените СМР и за доставка на детайли за окомплектоване и ремонтиране на производствените инсталации били задържани от доставчиците, а платените от РЛ суми не са му възстановени. По изложените съображения жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваният ревизионен акт като незаконосъобразен и неправилен и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява, същият се представлява от процесуален представител адвокат Св.Б. при ШАК, редовно упълномощена, която заявява, че поддържа подадената жалба. В определения от съда срок е представена и писмена защита по съществото на спора, като освен вече изложените съображения в жалбата се въвеждат нови оплаквания за нищожност на обжалвания РА, поради липса на материална компетентност на издателя, издаването му при липса на правомощие на органите по приходите да възлагат и извършват повторна ревизия на същите данъчни задължения, променяйки само обхвата на ревизирания данъчен период. Не бил индивидуализиран компетентния административен орган, поради непосочване в РА на териториалната структура, в чиито рамки органите упражнили правомощията си. Сочи се и ново процесуално нарушение, поради липсата на мотивирано посочване на нови обстоятелства или нови доказателства в РА. Релевира се и довод за нарушение принципите на правна сигурност и предвидимост и за несъответствие с целта на закона. По изложените съображения се отправя искане за прогласяване нищожността на обжалвания РА, а в условията на евентуалност-за отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на деловодните разноски съобразно прил. списък.

Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ [населено място], редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебни заседания. От редовно упълномощения процесуален представител-гл.юрк.М.М. е представено писмено становище за неоснователност на жалбата, тъй като обжалваният РА е бил издаден от териториално и материално компетентен административен орган, в законоустановената форма и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно съответствието му с материалния закон, относно извършената от органите по приходите корекция на осн.чл.79,ал.2 и ал.4 от ЗДДС на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури за наем и разходи за ел.енергия от „Винпром Тракия“ ЕАД сочи, че не се оспорва първоначалното възникване на правото на оспорващото дружество на данъчен кредит и намерението на жалбоподателя да развива дейност по производство на спиртни напитки. В случая обаче, със сключване на споразумението от 15.04.2020 г. за прекратяване занапред на наемните правоотношения става и невъзможно производството на спиртни напитки в наетите производствени помещения, респективно реализацията на такъв вид продукти, съставляващи облагаема икономическа дейност, т.е. налице е промяна на факторите, определящи правото на приспадане на данъчен кредит. Досежно сключената на 06.08.2020 г. Спогодба органите по приходите приемат, че в нея се уговаря само уреждане на финансови отношения, но не се уговарят търговски сделки, дейности, експлоатация на материално и нематериално имущество с цел производство и търговия. С нея финансовите отношения между оспорващия и „Винпром Тракия“ЕАД са окончателно уредени, а задълженията на оспорващия-опростени, поради което правилно жалбоподателят е отписал задълженията си към доставчика и е вписал приход. Относно твърдението, че извършената корекция води до повторно плащане на ДДС, органът по приходите изложил, че доколкото ДДС е косвен данък за облагане на крайното потребление, в случая „Винпром Тракия„ЕАД е продавач на услуга-отдаване под наем на имущество, а жалбоподателят е краен потребител, купувач, за чиято сметка остава ДДС по доставката на услугата, тъй като не извършва последващи облагаеми доставки и не използва получените услуги за целите на икономическата дейност. Относно извършената от органите по приходите корекция на осн.чл.79,ал.2 и ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.70,ал.1, т.2 от ЗДДС на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит от доставчици-„Стогос“ООД, „Каси аутомейшън“ООД, „Анвитех“ЕООД и „Алтрус КМ“ООД органът излага, че са налице безспорни доказателства за направените авансови плащания, но не е налице последващо изпълнение на доставките, не са налице и последващи облагаеми доставки, тъй като жалбоподателят не е извършил производство и продажба на спиртни напитки, както първоначално възнамерявал.С прекратяване на наемните правоотношения става невъзможно и производството на спиртни напитки в наетите производствени помещения на „Винпром Тракия“ЕАД, респективно реализацията на такъв вид продукти, съставляващи облагаема икономическа дейност, съответно за РЛ не е налице интерес да получи предмета на доставките, по които е направило авансови плащания, т.е. в случая е налице промяна на факторите, определящи правото на приспадане на данъчен кредит и при това положение данъчна администрация правилно е извършила корекция на приспаднатият от ДЗЛ ДДС, въпреки, че доставчикът дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 4020,73евро.В условията на евентуалност, възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

С Решение№10/25.03.2024 г. на Директор на дирекция „ОДОП“-[област] е отменен РА№Р-03002723002988-091-001/11.12.2023 г. издаден от Е. Х.-Н. на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [област]-възложител на ревизията и Й. К.-гл.инспектор по приходите в същата дирекция-ръководител на ревизията, с който са установени дължимите от „Активе Балкан Трейд“ЕООД с [ЕИК] задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2019 г., м.04.2019 г. и м.04.2020 г. в общ размер на 53 710.39лв.-главница и 21 436,20лв.-лихви като незаконосъобразен и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП-[област], възложил ревизията „за издаване на нова ЗВР на друг ревизиращ екип и издаване на нов РА, съобразно разпоредбите на материалните и процесуални закони и указанията дадени в мотивите на решението, с който законосъобразно да се установят задълженията на „Активе Балкан Трейд“ЕООД за ДДС за данъчни периоди м.01.2019 г., м.04.2019 г. и м.04.2020 г., при съобразяване на задължителните указания в мотивите на решението и при спазване на чл.155,ал.6 от ДОПК“.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03000324001570-020-001/28.03.2024 г., издадена от Е. С. Х.– началник на сектор при ТД на НАП-[област], е възложено извършване на ревизия на дружеството-жалбоподател „Активе Балкан Трейд“ЕООД с [ЕИК], [населено място], с обхват данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчни периоди от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., от 01.04.2020 г.-30.04.2020 г. и от 11.01.2019 г.-31.01.2019 г. Със същата ЗВР са определени М. П. Г.-Н.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. С. В. –старши инспектор по приходите, да извършат ревизията и е определен срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 05.04.2024 г., видно от разписка за връчване на ЗВР.

С последващи заповеди за изменение на ЗВР №-03000324001570-020-002/27.06.2024 г. и №03000324001570-020-003/01.08.2024 г., срокът на ревизията е продължен съответно до 05.08.2024 г. и до 30.08.2024 г.

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-03000324001570-020-001/28.03.2024 г. и последващите я заповеди за изменение, на жалбоподателя е извършена ревизия за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчни периоди от 11.01.2019 г. до 31.01.2019 г. от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. и от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-03000324001570-092-001/13.09.2024 г..

В хода на ревизията на жалбоподателя са връчени два бр. искане за представяне на документи и писмени обяснения , въз основа на които са представени счетоводни документи и регистри, търговски документи, писмени обяснения. Извършени са насрещни проверки на контрагенти на жалбоподателя .С протокол са присъединени доказателства, събрани в хода на предходно административно производство .

Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са установили от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 11.01.2019 г., но реално извършвана икономическа дейност за периода 2019 г. – 2020 г. няма. Първоначално лицето е възнамерявало да извършва търговия на едро с високо алкохолни и други напитки, за което е наело от „Винпром Тракия“ ЕАД, [ЕИК], склад в [населено място], кв. Индустриален, но впоследствие се е ориентирал към търговия на едро с платове и други стоки. „Активе Балкан трейд“ ЕООД не е представил лицензи и разрешителни за дейността.

Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по множество фактури от доставчик „Винпром Тракия“ ЕАД, [ЕИК] 515, описани в таблица на стр. 7-8 от РД, с предмет „наем“, „префактурирани разходи“, „ел. енергия“.

С Договор за наем от 28.12.2018 г. /л. 580-578 от ревизионната преписка /, сключен между „Винпром Тракия“ ЕАД /наемодател/ и „Активе Балкан Трейд“ ЕООД /наемател/, е уговорено временно и възмездно ползване от жалбоподателя на главен производствен корпус за производство на вино с всички прилежащи, свързани с тях сгради, съоръжения, изградени и находящи се в ПИ 51809.509.4906 в област Сливен, [община], кв.Индустриален. Заедно с производствените корпуси за производство на вино, се предоставят за ползване и обслужващите помещения: кантар и КПП, колона за извозване на винени отпадъци, пречиствателна, топлоцентрала, 2 бр. павилиони и движими вещи, подробно описани в списък, представляващ Приложение №1 към договора. С Протокол /л. 578 гръб/ вещите са предадени от наемодателя на наемателя. Съгласно сключения договор за наем за ползването на имота наемателят заплаща месечен наем в размер, определен в чл. 7 от договора. Срокът на договора е 1 /една/ година, считано от 01.01.2019 г. Съгласно чл. 8 от Договора всички разходи, свързани с ползването на имота, включително за електроенергия, топлоенергия, вода, охрана и др. се заплащат от наемателя. С Анекс №1 към договора за наем от 28.12.2018 г. /л. 575 от преписката/ е извършена промяна в чл. 1 от договора за предоставените обекти, като е добавен и обект – „производствен корпус за високоалкохолни спиртни напитки и производство на спирт“. Извършена е промяна и в чл. 2 от договора, като е уговорено обектите да се ползват „за извършване на търговска дейност и по-специално за производство на вино, високоалкохолни и спиртни напитки“.

За предоставения предмет на договора за наем „Винпром Тракия“ ЕАД е издал на жалбоподателя процесните фактури, описани в таблицата на стр. 7-8 от РД, първата фактура от които е за уговорения месечен наем за м.01.2019 г., а последната е за наем за м.04.2020 г., намалена с Кредитно известие за наем за периода 01.04.2020 г.-15.04.2020 г. /л. 622-590 от преписката-фактури, издадени на жалбоподателя от „Винпром Тракия“ ЕАД, ведно с фактурите, издадени на „Винпром Тракия“ ЕАД от доставчици на ел. енергия и вода и префактурираните разходи от наемодателя към наемателя-„Активе Балкан трейд“ ЕООД/. Фактурите, издадени от „Винпром Тракия“ ЕАД на жалбоподателя са на обща стойност 269 879,17 лв. и начислен ДДС в общ размер 53 975.84 лв.

По повод възникналите задължения по договора за наем, жалбоподателят е извършил частични плащания в общ размер на 52 197.66 лв. /л. 574-572 от преписката/.

На 15.04.2020 г. между жалбоподателя и „Винпром Тракия“ ЕАД е сключено Споразумение за прекратяване на договора за наем /л. 588/. Съгласно чл. 1,ал.1 от Споразумението страните се споразумяват да прекратят за в бъдеще действието на Договора за наем от 28.12.2018 г. Според ал.2 прекратяването влиза в сила с подписване на Споразумението. Съгласно чл.3 от споразумението страните са констатирали, че до прекратяването на договора е настъпил падежа на задължението на „Активе Балкан трейд“ ЕООД за заплащане на сума в общ размер 271 333,28 лв., от тях 269 000 лв. представляващи наемна цена за периода 01.04.2019 г. - 15.04.2020 г. и 2 333,28 л., представляващи префактурирани разходи за електроенергия, които задължения ,А. Б. трейд“ ЕООД се задължил да изпълни в срок до 15.06.2020 г. При неизпълнението им дължи неустойка. С протокол /Приложение №1 към Споразумението от 15.04.2020 г./, на 05.05.2020 г., А. Б. трейд“ ЕООД е върнало предмета на договора за наем на „Винпром Тракия“ ЕАД /л. 587 от преписката/.

След прекратяване на договора за наем с жалбоподателя, „Винпром Тракия“ ЕАД отдава част от собствените си активи /едноетажна промишлена сграда, заедно с кантар и КПП/ на „Рисойл Европа“ ЕООД /л. 565-563 от преписката/.

При извършената насрещна проверка на „Винпром Тракия“ ЕАД е установено, че дружеството е отразило, издадените от него фактури за наем в отчетните регистри , „дневник за продажбите" и СД за ДДС през съответните данъчни периоди. ДДС е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Отчело е приход от продажба на услуги по процесиите фактури по кредита на счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, както и частичното разплащане по същите в дебита на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в лв.“ Вземането, възникнало във връзка с договора за наем от 28.12.2018 г. и Споразумението от 15.04.2020 г. с „Активе Балкан трейд“ ЕООД в размер на 271 333,28 лв. е отписано през м. 08/2020 г. и отнесено като разход в счетоводна сметка 609 „Други разходи“ /л. 583-582 от преписката/.

На 31.08.2020 г. жалбоподателят е отписал задължения в размер 271 657,35 лв. към „Винпром Тракия“ ЕАД в счетоводството си и е отчел приходи по счетоводна сметка 709 „Други приходи от дейността“ /л. 492-490, л. 487-479 от преписката/.

В хода на ревизията жалбоподателят е представил на ревизиращият екип Спогодба от 06.08.2020 г. /л. 131 от преписката/ между следните лица: „Инвестфорс“ ЕАД, [ЕИК]; „Активе Балкан трейд“ ЕООД, [ЕИК] / жалбоподателя/; И. И. И., [ЕГН] и „Винпром Тракия“ ЕАД, [ЕИК], съгласно която :

А/ „Активе“ има неизпълнени задължения към „Инвестфорс“ ЕАД в общ размер 62 799,92 лв., произтичащи от Договор за заем № 15 от 10.06.2019 г. и Анекс № 1 от 10.01.2020 г., от които 58 000 лв. -главно задължение, 483,33 лв.- редовна лихва и 4 316,59 лв.- лихва за просрочие до дата 05.08.2020 г.

Б/ На 10.06.2019 г. е подписан Договор за поръчителство между И. И. И. и „Инвестфорс“ ЕАД, по силата на който поръчителят отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения на Заемателя към „Инвестфорс“ ЕАД, произтичащи от Договора за заем № 15 от 10.06.2019 г. и Анекс№1/10.01.2020 г.

В/ „Асадел“ ООД е дружество с [ЕИК], наричано „Дружеството“

Г/ И. И. е учредил в полза на „Инвестфорс“ ЕАД особен залог на всички свои издадени и съществуващи дружествени дялове в „Асадел“ ООД, а именно 1000 дяла с номинална стойност от 100 лв. всеки, представляващи 50% от капитала на Дружеството, съгласно Договор за залог на дружествените дялове от 10.06.2019 г.

Д/ „Прогрес холдинг“ ЕООД е дружество с [ЕИК]

Е/ „Активе“ има неизпълнени задължения към „Винпром Тракия“ ЕАД, произтичащи от Договор за наем от 28.12.2018 г. и Анекс № 1 от 10.01.2020 г. и Анекс № 2 към него в общ размер: 354 043,72 лв., от които 328 333,28 лв., представляващи незаплатена наемна цена за периода 01.04.2019 г.-31.03.2020 г.; 25 710,44 лв., представляваща законна лихва за просрочие.

Със Спогодбата страните се споразумяват за следното:

В Член 1.1. В изпълнение на задълженията си по Договор за заем № 15 от 10.06.2019 г. и анекса към него и Договор за поръчителство между И. И. и „Инвестфорс“ЕАД от 10.06.2019 г., „Активе“ и И. И. са се задължили да заплатят на „Инвестфорс“, сума в общ размер на 62 799,92 лв. /сбор от сума в размер 58 000 лв. главно задължение и 488,33 лв. редовна лихва и 4 316,59 лв. лихва за просрочие до 05.08.2020 г./, която сума ще бъде изплатена посредством прехвърляне от И. И. в полза на „Прогрес холдинг“ ЕООД, всички свои издадени и съществуващи дружествени дялове в „Асадел“ ООД, а именно 1000 дяла с номинална стойност от 100 лв. всеки, представляващи 50% от капитала на Дружеството срещу задължението на Длъжника- „Активе“ и неговият поръчител И. И. по Договор за заем № 15 от 10.06.2019 г., Анекс № 1 от 10.01.2020 г. и Договор за поръчителство от 10.06.2019 г.

В Член 1.2. „Инвестфорс“ се съгласява да получи вместо изпълнение на задължението на Длъжника -„Активе“ и неговия поръчител И. И., правото на собственост върху всички притежавани от И. И. дружествени дялове в „Асадел“ ООД, което право на собственост ще бъде прехвърлено в полза на „Прогрес холдинг“ ЕООД.

В Член 1.3. И. И. се съгласява да прехвърли на „Прогрес холдинг“ ЕООД правото на собственост върху всички притежавани от него дружествени дялове в „Асадел“ ООД, вследствие на което неговото задължение и това на „Активе“ към Кредитора „Инвестфорс“ ще се счита за погасено.

В Член 1.4. Страните се съгласяват, че след прехвърлянето на правото на собственост върху всички притежавани от И. И. дружествени дялове в „Асадел“ ООД в полза на „Прогрес холдинг“ ЕООД по надлежния ред и след вписването на прехвърлянето по партидата на „Асадел“ ООД в Търговския регистър /ТР/ към Агенцията по вписванията /АВ/ Кредиторът- „Инвестфорс“ няма да има претенции към Длъжника „Активе“ и неговият поръчител И. И..

В Член 2.1. И. И. се задължава в срок до 20.08.2020 г. да сключи с „Прогрес холдинг“ ЕООД договор за прехвърляне на всички свои дружествени дялове в „Асадел“ ООД с нотариална заверка на подписите на страните, както и да подпише всички документи, необходими за прехвърлянето на дружествените дялове по партидата на „Асадел“ ООД в ТР.

В Член 2.2. И. И. декларира, в резултат на прехвърлянето на притежаваните дружествени дялове в „Асадел“ ООД в полза на „Прогрес холдинг“ ЕООД, че няма финансови или каквито и да било други претенции към „Асадел“ ООД по отношение на направените на основание чл. 134 от ТЗ от него, в качеството му на съдружник, допълнителни парични вноски в размер на 200 000 лв. и дава съгласието си същите да бъдат дължими и върнати на „Прогрес холдинг“ ЕООД като съдружник в „Асадел“ ООД.

В Член 4.1. „Винпром Тракия“ ЕАД опрощава упоменатите в т. Е от споразумението задължения на „Активе“ в общ размер 354 043,72 лв., което опрощаване влиза в сила и поражда действие след изпълнение на следното условие: прехвърляне на правото на собственост върху всички притежавани от И. И. дружествени дялове в „Асадел“ ООД в полза на „Прогрес холдинг“ ЕООД по надлежния ред и след вписването на прехвърлянето по партида на „Асадел“ ООД в ТР към АВ.

В Член 4.2. „Активе“ се съгласява с опрощаване на задълженията му към „Винпром Тракия“ ЕАД в размерите и при условията посочени в т. 4.1. Спогодбата.

В Член 4.3. Като последица от договореното в член 4.1. и 4.2. и след изпълнение на условията на Спогодбата по смисъла на чл. 108 от ЗЗД се погасяват задълженията на „Активе“ в общ размер 354 043,72 лв.

В Член 5. Страните се съгласяват, че при точно изпълнение на всички задължения от страна на И. И. и „Активе“, поети по Спогодбата, отношенията между „Винпром Тракия“ ЕАД и „Активе“ във връзка с Договор за наем от 28.12.2018 г. и Анекс № 1 от 10.01.2020 г. и Анекс № 2 към него ще се считат за окончателно уредени.

Органите по приходи, по данни в ТР установили, че И. И. е прехвърлил дружествените си дялове в „Асадел“ ООД на „Прогрес холдинг“ ЕООД на 19.08.2020 г. и са приели, че финансовите отношения между страните били уредени.

В отговор на връчено му искане жалбоподателят е представил писмено обяснение, в което сочи, че „Активе Балкан трейд“ ЕООД не притежава разрешителни/лицензи или други документи за производство на вино и високоалкохолни спиртни напитки; причината за прекратяване на договора /за наем/ е настъпилата пандемия; през този период продажбите спират и съответно договорът е прекратен. Допълнително представил Анекс № 1 от 10.01.2020 г. към Договор за заем № 15 от 10.06.2019 г., сключен между „Инвестфорс“ ЕАД /заемодател/, „Активе Балкан трейд“ ЕООД /заемополучател/, И. И. /поръчител/ и Анекс № 2 от 29.12.2019 г. към Договор за наем от 28.12.2018г., с който е уговорено срокът на договора за наем да се удължи до 30.06.2020 г. Въпреки последната уговорка за удължаване срока на договора за наем до 30.06.2020 г. „Активе Балкан трейд“ ЕООД и „Винпром Тракия“ ЕАД сключват вече упоменатото Споразумение от 15.04.2020 г. за прекратяване на Договора за наем от 28.12.2018 г., за в бъдеще, считано от 15.04. 2020 г.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите счели, че със Спогодбата от 06.08.2020 г. участниците в нея- „Инвестфорс“ ЕАД, „Активе Балкан трейд“ ЕООД, И. И. и „Винпром Тракия“ ЕАД уреждат само възникналите между страните финансови взаимоотношения, но волята на страните не е била да се извършва икономическа производствена дейност. Приходните органи приели още, че въпреки, че финансовите отношения между дружествата са уредени, жалбоподателят от датата на сключване на Договора за наем от 28.12.2018 г. до прекратяването му на 15.04.2020 г. не е осъществявал дейност по производство на вино и високоалкохолни спиртни напитки в наетите от „Винпром Тракия“ ЕАД помещения и не е реализирал последващи облагаеми доставки, не предстои и в бъдеще да бъдат реализирани такива при използване на наетите обекти,с оглед прекратяването на наемния договор.

Органите по приходите приели, че на 15.04.2020 г., когато е подписано Споразумението за прекратяване на Договора за наем от 28.12.2018 г., жалбоподателят е следвало да извърши корекция на ползвания данъчен кредит /ДК/ на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Позовали са се на разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, както и на чл. 185-187 от Директива за ДДС, Решение на СЕС по дело С-234/11 и с оспорените РД и издадения въз основа на него РА са извършили за данъчния период м. 04/2020 г. следващата се корекция на ползвания данъчен кредит в общ размер 53 975,84 лв. по фактурите, издадени от „Винпром Тракия“ ЕАД по повод наемните отношения с оспорващото дружество.

Жалбоподателят е приспаднал пълен данъчен кредит в общ размер 7 934,16 лв. и по фактури за авансово плащане, както следва: № 0000002300/24.04.2019 г., издадена от „Каси аутомейшън“ ООД с данъчна основа - 4 166,67 лв. и ДДС - 833,33 лв. и предмет „авансово плащане по договор“; № 0100000086/24.01.2019 г., издадена от „Стогос“ ООД с данъчна основа - 5 000,00 лв. и ДДС - 1 000,00 лв. и предмет „аванс по договор за СМР“; № 0000001006 /18.04.2019 г., издадена от „Анвитех“ ЕООД с данъчна основа 13 837,50 лв. и ДДС - 2 767,50 лв. и предмет „авансово плащане за разходомери“; № 0000002262/ 12.04.2019 г., издадена от „Алтрус - КМ“ ООД с данъчна основа - 16 666,67 лв. и ДДС- 3 333,33 лв. и предмет „авансово плащане за повдигащи цилиндри“. Установено е, че сумата по тези фактури стои в счетоводните регистри като дебитно салдо по сч. сметка 402 ,Доставчици по аванси“ през годините, тъй като не са извършени доставки по тях. По фактурите е ползван ДК, но доставките не са се състояли и разход не е отчетен. Не са заведени дела за възстановяване на сумите. По повод извършените авансови плащания РЛ е обяснило, че тези фактури са свързани с намерението му за извършване на дейности по производство на високоалкохолни напитки, с които се е целяло да се удовлетворят изискванията на митници и други държавни органи, за да се получи разрешение/лиценз на производство на алкохол.

От извършените в хода на ревизията насрещни проверки на доставчиците по гореупоменатите фактури е установено следното:

1.Относно „Каси аутомейшън“ ООД, /л.50-57/; Доставчикът е представил Договор за доставка на оборудване, изграждане и пуск на автоматизирана система за отчетност, сключен с „Активе Балкан трейд“ ЕООД на 20.02.2019 г. Цената по договора е 13 611,50 лв. без ДДС /16 333,80 лв. с вкл. ДДС/. Уговорено е авансово плащане в размер 50% при подписване на договора; 30% след доставка и монтаж; 20% след подписване на приемо-предавателен протокол. „Каси аутомейшън“ ООД е представил още Приложение №1 към договора; копие на процесната фактура; преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2019 г. за платени от жалбоподателя 5 000 лв.; счетоводни регистри. В писмено обяснение доставчикът е посочил, че има сключен договор с жалбоподателя. След банков превод, по-малък от уговорения, фирма „Активе Балкан трейд“ ЕООД не е осъществявала контакт с „Каси аутомейшън“ ООД за изпълнение на договора и няма връзка с тях.

Въз основа на доказателствата, събрани при насрещната проверка органите по приходи са приели, че „Каси аутомейшън“ ООД не е извършило доставка на жалбоподателя.

2. Относно „Алтрус-КМ“ ООД, [ЕИК] 920 /33-44/: Доставчикът е представил банково извлечение за осъществено плащане от жалбоподателя на 11.04.2019 г. в размер 20 000 лв.; копие на процесната фактура; справки за нает персонал и налични ДМА; счетоводен регистър за сметки 412 и 701; фактура от „БРБ Инженеринг“ ООД, [ЕИК] 103 850, подизпълнител. Представил е и писмено обяснение, с което потвърждава, че е издадена на „Активе Балкан трейд“ процесната фактура за авансово плащане за изработка на 14бр. повдигащи цилиндри. За изпълнение на поръчката „Алтрус-КМ“ ООД е ползвал подизпълнител-„БРБ Инженеринг“. „Активе Балкан трейд“ ЕООД получава оригинала на процесната фактура по пощата, но до момента не си е прибрала изработените цилиндри, нито е извършила окончателното плащане. Предмет на дейност на „Алтрус-КМ“ ООД е механична обработка на метали, разполага със собствена база, машини и персонал.

3.Относно „Стогос“ ООД, [ЕИК] /л. 22-25 и л. 183-179/: Доставчикът е представил копие на процесната фактура; дневник за продажбите за м. 01/2019 г.; счетоводни регистри; банково извлечение за получен превод от жалбоподателя на 24.01.2019 г. в размер 6 000 лв.; фактура от „АВС Инженеринг Н“ ООД, [ЕИК]- подизпълнител; Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР с възложител „Стогос“ ООД и изпълнител „АВС Инженеринг Н“ ООД на обект „Б. работи на обект „Винпром-[населено място]“.

Извършена е насрещна проверка на „АВС Инженеринг Н“ ООД, /л. 177/ - дружеството е представило два бр. фактури, издадени на „Стогос“ ООД с предмет „аванс СМР“ и „СМР и приспаднат аванс“ на обект „Б. работи на обект Винпром-[община]“; счетоводен регистър на с/ка 411 по партидата на „Стогос“ ООД; инвентарна книга за притежавано недвижимо имущество, МПС, строителна техника; банкови извлечения за извършени плащания от „Стогос“ ООД; Договор за изпълнение на СМР от 14.01.2019 г.; Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР; пътен лист, товарителница, удостоверения от Камарата на строителите в България. В писмени обяснения „АВС Инженеринг Н“ ООД сочи, че във връзка с изпълнението на бояджийски работи в обект „Винпром-[община]“ са ползвани само собствени активи; лицата, които са участвали в извършването на услугата вече не работят във фирмата; за транспортиране на ножична вишка, собственост на „АВС Инженеринг Н“ ООД, е използван камион ДАФ, също собственост на фирмата, за което прилага пътен лист и товарителница.

По данни в информационния масив на НАП органите по приходи са установили, че в „АВС Инженеринг Н“ ООД има действащи 189 бр. трудови договори, в т.ч. четири на длъжност „бояджия“.

4.Относно „Анвитех“ ЕООД, [ЕИК] /л. 68-76/: доставчикът е представил счетоводни регистри на с/ки 411 и 412; копие на процесната фактура и проформа фактура; банково извлечение. В писмено обяснение „Анвитех“ ЕООД сочи, че е издал процесната фактура на жалбоподателя за извършено авансово плащане за разходомери. До момента не е получен писмен или устен отказ от сделката от „Активе Балкан трейд“ ЕООД, както и окончателно плащане. От страна на „Анвитех“ ЕООД са направени няколко безуспешни опита да се свърже с управителя на „Активе Балкан трейд“ ЕООД. Осъществен е контакт със служител на „Активе Балкан трейд“ ЕООД, който е уверил, че ще уведоми управителя за обаждането; в последващ разговор е информирал, че управителят е на лечение в чужбина. Оттогава никой представител на „Активе Балкан трейд“ ЕООД не е потърсил „Анвитех“ ЕООД. След дълъг период на изчакване „Анвитех“ ЕООД приема мълчанието на жалбоподателя като отказ и закрива остатъка по сч. с/ка 412 „Клиенти по аванси“, като сумата на авансовото плащане отчита на приход.

Във връзка с изследваните доставки от „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД жалбоподателят е представил копия на процесните фактури, проформа фактури, договор със „Стогос“ ООД, платежни нареждания. В писмено обяснение декларирал, че фактурите са свързани с извършване на дейности, за да удовлетворят изискванията на митници и други държавни органи, за да се получи разрешение за производство на алкохол. Цените започнали да нарастват, трябвали са около 500 000 лв., които оспорващото дружество не могло да осигури. Жалбоподателят също потвърдил, че няма доставка от „Алтрус-КМ“ ООД и „Анвитех“ ЕООД, поради спиране на процеса заради пандемията. Твърди, че е водил многократни разговори с доставчиците за възстановяване на платените суми, но исканията му не били уважени .

Въз основа на установените факти и обстоятелства, и събраните доказателства, органите по приходите приели, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за авансовите плащания за стоки и услуги за обекта, нает от „Винпром Тракия“ ЕАД, но окончателно завършване и изпълнение на доставките няма и няма да има, поради незапочване на дейността производство на спиртни напитки и вино. Предметът на доставките не е получен от жалбоподателя и не е свързан с последващи облагаеми доставки. Позовали са се на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 79, ал. 2 и ал. 4 от с.з. и с оспорените РД и издадения въз основа на него РА извършили корекция на ползвания данъчен кредит в общ размер 7 934,16 лв. по фактурите, издадени от „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД. Корекцията е извършена за данъчен период м. 04/2020 г., когато е подписано Споразумението от 15.04.2020 г. за прекратяване на наемните отношения с „Винпром Тракия“ ЕАД и когато е ясно, че жалбоподателят няма да използва наетите помещения за производство на алкохолни напитки.

РД е връчен на ревизираното лице на 24.09.2024 г.,видно от прил. на л.646 от преписката удостоверение за електронно връчване. В определения срок, на 09.10.2024 г. дружеството подало възражение с вх.№К-9398 срещу РД, с което изразило несъгласие с изводите на приходните органи. Възражението е обсъдено в мотивите на РА и е прието за неоснователно, доколкото от събраната в хода на ревизионното производство информация и приобщени по преписката доказателства е безспорно установено, че между „Винпром Тракия“ЕАД и „Активе Балкан Трейд“ЕООД е сключен договор за наем от 28.12.2018 г.,изменен с Анекс№1 за наем на производствени помещения за производство на вино и високоалкохолни напитки, както и обслужващи помещения, наход. се в кв.Индустриален гр.[община], с който страните се споразумели наемът да се заплаща ежемесчно, ведно с всички разходи по ползването на имота, вкл.ел.енергия, вода и др.През периода на действие на договора за наем от РЛ били отчетени продажби на високоалкохолни напитки единствено през ДП м.07.2019 г. /извън ревизирания ДП/ на незначителна стойност-772,16лв., закупени от ЛВК-Винпром АД с фактури от 18.07.2019 г. и от 17.07.2019 г. , което съвпада с периода на продажбите, следователно не е налице време между покупката и продажбата на напитките , за които да е необходимо тяхното складиране и съхранение в наетите помещения.Същевременно от РЛ не били представени складови разписки, пътно прехвърлителни бележки и др.документи, в потвърждение на твърденията му за извършвана дейност в наетите помещения.Съобразно представеното от жалбоподателя Споразумение от 15.04.2020 г. договорът за наем бил прекратен, считано от датата на сключване на споразумението-15.04.2020 г., в каквато насока са и прил. към него приемо-предавателен протокол-Приложение№1, документи от насрещни проверки на наемодателя „Винпром Тракия“ЕАД.С оглед на това органите по приходите приели за безспорна датата на прекратяване на наемните правоотношения -15.04.2020 г., както и че след тази дата доколкото РЛ не е извършвало облагаема дейност, свързана с наетите помещения от „Винпром Тракия“ЕАД, на осн.чл.79,ал.1 и ал.2 от ЗДДС следвало да се извърши корекция на ползвания от оспорващия данъчен кредит.Органите не възприели твърденията на дружеството, изложени във възражението, че представената Спогодба от 06.08.2020 г. между „Инвестфорс“ЕАД,“Активе Балкан Трейд“ЕООД, И. И. и „Винпром Тракия“ЕАД опровергавала прекратяването на наемните правоотношения считано от 15.04.2020 г. и обосновал извод, че представената Спогодба от 06.08.2020 г. само съставлява документ, с който се уреждат финансови взаимоотношения между страните относно възникнали в предходни периоди облигационни правоотношения и че от нея не може да се направи извод за волята на страните да се извършва икономическа/производствена дейност.Приел за безспорно и че размера на неплатените парични задължения на оспорващия към „Винпром Тракия“ЕАД по неплатени фактури за наем е в размер на 271 657,35лв., която сума била осчетоводена и при двете дружества, както и че след м.04.2020 г. нямало издавани фактури от наемодателя-„Винпром Тракия“ЕАД.Добавил още, че в случая не се оспорва от страна на приходните органи първоначалното намерение на оспорващото дружество и възникването на правото на ползване на данъчен кредит по издадените фактури, но сключеното между страните споразумение от 15.04.2020 г. недвусмислено означава, че РЛ прекратява и намерението си за извършване на облагаема дейност, свързана с наетите помещения.При това положение и на основание чл.79,ал.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.70,ал.1, т.2 от ЗДДС и предвидения и в чл.185-187 от Директивата механизъм за корекция приел, че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите издадени от „Винпром Тракия“ЕАД през данъчен период м.04.2020 г. в размер на ползвания от „Активе Балкан Трейд „ЕООД данъчен кредит в общ размер на 53 975,84лв.

Досежно ползваният от оспорващия данъчен кредит по фактури за извършени авансови плащания към други доставчици-„Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД на обща стойност 39 670,84лв., по които би начислен ДДС в размер на 7 934,16лв. органите по приходите изложили аналогични доводи, като изтъкнали, че не се оспорва правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури в момента на получаването и извършване на плащанията и че същите били предназначени за оборудване и СМР на наетия обект от „Винпром Тракия“ЕАД, но според събраните в хода на ревизионното производство доказателства-насрещни проверки, документи и писмени обяснения на доставчиците, не са извършвани последващи облагаеми доставки, свързани с ползвания данъчен кредит, нещо повече, със сключване на Споразумението то 15.04.2020 г. станало ясно, че със сигурност РЛ няма да извършва последващи облагаеми доставки във връзка с наетите помещения.Приел за установено, че от РЛ не била произведена и реализирана продукция, не били извършвани последващи продажби, свързани с намерението да извършва дейност по производство на алкохолни напитки и доколкото ползваният данъчен кредит за аванси на посочените доставчици не е свързан с последващи облагаеми доставки от РЛ, на осн.чл.79,ал.2 и ал.4 във вр. с чл..70,ал.1т.2 от ЗДДС следва да бъде извършена корекция по фактури за аванси в размер на 7934,16лв.

Въз основа на обективираните в РД факти и констатации, както и изложените мотиви е издаден процесният РА № Р-03000324001570-091-001/22.10.2024 г. от Е. Х.-началник на сектор, възложил ревизията и от М. Г.-Н.-гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията , с който са установени задължения на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. април 2020 г. в размери на 16 133.77 лв.- главница и 8 140.99 лв.- лихви.

Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 29.10.2024 г., съгласно прил. удостоверение за електронно връчване на л.664 от преписката. Несъгласно с констатациите в РА, дружеството го е оспорило изцяло с жалба пред Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], който с Решение №244/14.01.2025 г. е потвърдил РА като законосъобразен. Решение №244/14.01.2025 г. е съобщено на дружество-жалбоподател по електронен път на 20.01.2025 г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път. С жалба, подадена чрез административния орган до Административен съд – [област] на 03.02.2025 г., жалбоподателят „Активе Балкан Трейд“ ЕООД [населено място] оспорил изцяло РА.

По настоящото съдебно производство съдът прие като доказателства по делото всички приложени по ревизионната преписка доказателства, вкл. са приобщени всички събрани доказателства при предходно ревизионно производство, относими към предмета на ревизията и събраните в унисон с указанията на горестоящия орган в отменителното решение нови доказателства, изискани и представени от РЛ и от контрагентите на „Активе Балкан Трейд“ЕООД.

По искане на жалбоподателя по делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно-счетоводно икономическа експертизи /ССчИЕ/, заключенията по които са приобщени към доказателствения материал по делото, като обективни и компетентно дадени.От заключението на вещото лице по първоначалната СИЕ се установи, че плащанията по договора за наем, по възложените и извършени СМР на наетото помещение, по заявените съоръжения и резервни части за оборудването, необходимо за планираната от “Активе Балкан Трейд“ ЕООД нова дейност са правилно са фактурирани и осчетоводени при ревизираното лице и контрагентите.В счетоводството на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД, както и в документите в делото обаче няма счетоводни данни за извършване на възложените СМР и за получаване на заявените материали, съоръжения и резервни части за оборудване през ревизирания период, липсват счетоводни данни за сторниране на издадени от контрагентите фактури и/или за издадени кредитни известия за извършените СМР и за авансово платените, но недоставени материали и оборудване през ревизирания период, няма и счетоводни данни за върнати/възстановени на ревизираното лице суми от авансово платените контрагентите, посочени в ревизионния акт. В „Алтрус -КМ“ООД и „Стогос“ ООД авансовите плащания са осчетоводени като приход , в „Анвитех“ ЕООД през месец март 2023 г. е отписано задължението по аванса в размер на 13837,50лв от сч.с-ка 412 „Клиенти по аванси“, като приход в сч.с-ка 709/1 “Други приходи“. Видно от осчетоводяване на фактурите от контрагентите на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД, дължимият ДДС по процесиите фактури е начислен от дружествата, включен е в дневниците за продажби за съответните периоди, респективно в справките-декларации па ЗДДС и е участвал при формирането на финансовия резултат посочен в справките- декларации по ЗДДС.В счетоводството на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД , както и по документите по делото няма счетоводни данни за предприети действия за намаляване на данъчната основа от внеслите ДДС контрагенти.

От заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ се установи, че за данъчни периоди м.01.2019 г. и м.04.2019 г. не са установени различия с декларираните от РЛ данни.За данъчен период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., в случай на извършване на корекция по чл.79,ал.2 от ЗДДС за ползвания данъчен кредит по процесните фактури размерът на дължимото ДДС е както следва:

-начислен ДДС при корекцията 61 910,00лв.

-Деклариран резултат(за възстановяване) -579.37лв.

-прихванат ДДС за възстановяване в размер на 579,37лв. с АПВ от 11,06.2020г.

-ДДС за внасяне 61 910,00лв.

Платен ДДС за данъчен период м.04.2020 г. по РА

-3043.83лв. с АПВ 09.01.2024 г.

-25449.75лв. внесен на 25.01.2024 г.

-17282,65лв. внесен на l2.012024 г.

Общо платен ДДС 45 776,23лв.

Неплатен ДДС -16 133,77лв

Надвнесени суми по РА за данъчни периоди м.01.2019 г. и м.04.2019 г. -11875,54лв. /ДДС м.01/2019г. -1000.00лв., лихва м.01.2019 г. -498,22лв., ДДС м.04.2019 г. -6934.16лв., лихва м.04.2019 г.-3443,16лв/, при което остава разлика за плащане на ДДС главница в размер на 4258,23лв.

Относно размера на дължимата лихва за ДДС за м.04.2020 г. до датата на съответната вноска върху главницата от 61 910лв. вещото лице дава заключение, че същата е в размер на 26 388,30лв., от които е платена лихва в общ размер на 18 247,31лв. /17 580,00лв. внесен на 25.01.2024 г. и 667,31 лв. внесена на 25.01.2024 г../, при което остава разлика за плащане на лихва в размер на 8 140,99лв.

Въз основа на горното, вещото лице заключава, че органите по приходите правилно са изчислили в обжалвания РА размера на установените на „Активе Балкан Трейд“ЕООД задължения по ЗДДС за данъчен период м.04.2020 г. в размер на 16 133,77лв. главница и 8 140,99 лв. лихва.

По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели-св.И. И.-бивш собственик на „Активе Балкан Трейд“ЕООД и св.Х. И., чиито показания съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви и преценява на базата на събрания по делото съвкупен доказателствен материал.

От показанията свидетеля И.-бивш собственик на оспорващото дружество се установява, че същият наел неработеща алкохолна фабрика в Нова Загора, с намерение да се занимава с производство и търговия с алкохол.Фабриката се нуждаела от ремонт поради течове и от оборудване с липсващи части за машините.В тази връзка осъществил контакт с фирма от [област], която да изработи части за оборудването и строителна фирма „Стогос“, която да осъществи ремонта.Последната извършила частичен ремонт по отстраняване на теча от покрива на фабриката и СМР вътре в помещението, но се оказало, че ремонтът е некачествен, поради което работата по ремонта била преустановена.За установяване качеството на СМР свидетелят ползвал услугите на свой познат-свидетеля Х. И., който се занимавал със строителство.Парите за частично извършените СМР не били възстановени на „Активе Балкан Трейд“ЕООД от фирма „Стогос“.Договорът за наем бил прекратен по време на пандемията през 2019-2020 г.. Поради натрупаните задължения за неплатен наем се наложило свидетелят И. да продаде дяловете си от друга фирма.Докато вървяла подготовката,в дружеството били назначени една техноложка и охрана.Самият свидетел потвърждава в показанията си :“Не съм започвал производство, а само подготвях базата.Не започнах производство, защото процесът на възстановяване на тези машини беше много дълъг“.“Във фабриката нищо не съм правил, което са е свързано с дейността на фабриката, освен че държах бутилки“. „Не можах да взема лиценз, защото без да подготвя цялата система, софтуерната, броячите и тогава идва митницата и те одобрява“.Свидетелят И. потвърждава , че е имал взаимоотношения и с „Каси Аутомейшън“, която му подготвяла софтуера и към която също имал частично плащане.

От показанията на свидетеля Х. И. се установява, че бил потърсен за съдействие от св.И. по повод извършван ремонт от друга строителна фирма в наетото от И. помещение за производство на алкохол в Новозагорско.На място установил, че извършеният частичен ремонт на покрива бил некачествен, стените на помещението били измазани, но отново в същия вид поради теч от вече отремонтирания покрив.Свидетелят удостовери с показанията си, че бил запознат, че И. извършвал подготовка на помещението, свързана с производство на алкохол, но докато бил във фабриката, нямал впечатления да е извършвана някаква производствена дейност.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в 14 дневния срок за обжалване на РА, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, доколкото решението на горестоящия административен орган е съобщено по електронен път на дружеството на 20.01.2025 г.; 14 дневният срок за неговото оспорване е изтекъл на 03.02.2025 г. (понеделник, работен ден), когато и видно от прил. на л.7 разпечатка, същата е изпратена на органа по приходите по електронна поща и заведена от последния с вх.№Ж-0003-3/04.02.2025 г., поради което се счита че жалбата е депозирана на 03.02.2025г., в срока за обжалване.

Оспорването е извършено от активно легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва ревизионния акт, доколкото последният създава допълнителни публични задължения за дружеството - жалбоподател, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия административен орган, който го е потвърдил изцяло. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Само за прецизност на изложението следва да се отбележи,че жалбоподателят ,с представена по делото писмена защита с рег.№ДА-01-356/03.02.2026 г. по описа на ШАдмС, след приключване на делото и обявяване на същото за решаване е въвел нови основания за прогласяване на нищожност на обжалвания РА, поради липса на материална и териториална компетентност на постановилия го орган, както и нови съображения за отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения, които основания липсват в първоначалната жалба и в допълнението към нея, което е недопустимо, тъй като същите съставляват по същество въвеждане на нови основания, при това за нищожност, каквато първоначално не е твърдяна от страна на жалбоподателя и за въвеждането на които правото е преклудирано с подаване на жалбата.

Независимо от горното,съдът в настоящия съдебен състав, при преценка на обжалвания РА на всички основания по чл.160, ал.2 от ДОПК констатира, че ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и издадените въз основа на същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Със Заповед № Д-10/02.01.2024 г., издадена от В. Н.- Директор на ТД на НАП-[населено място], на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК са определени органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, считано от 01.09.2021 г., а именно – изрично изброените началници на отдел и на сектори в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП-[населено място]. В настоящия казус издателят на заповедта за възлагане на ревизия и на заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизия –Е. С. Х., с оглед на заеманата длъжност - Началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – [област], е сред органите, посочени в Заповед № № Д-10/02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, като същият е посочен изрично в т.13 от същата. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със заповедта за възлагане се определят ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията. От заповедта е видно, че процесната разпоредба е спазена, като в нея са посочени М. П. Г.- Н. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. С. В. - Старши инспектор по приходите. РД № Р-03000324001570-092- 001/13.09.2024 г. е издаден и електронно подписан от определените със ЗВР лица М. П. Г.-Н. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И. С. В. - Старши инспектор по приходите при ТД на НАП-[област]. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на РА са Е. С. Х., с оглед на заеманата длъжност - Началник на сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията и М. П. Г.-Н.– Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП в [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Решението на Директора на „ОДОП“ при ЦУ на НАП също изхожда от компетентен орган, доколкото е издадено от Д. И. Ж. в качеството му на Директор на „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2025 г., съдът констатира, че разпечатаните документи - ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с валиден квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори.Цитираните по-горе електронни документи са приети и приобщени като доказателства по делото, без оспорване от страна на жалбоподателя. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Към момента на подписване на заповедите, РД и РА съответните служители на НАП са притежавали валидни удостоверения за КЕП, издадени от доставчик на удостоверителни услуги – „StamplT Global Qualified CA“.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията за форма и на административно производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. РА е постановен в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.Противно на твърденията на оспорващия, не е налице твърдяната липса на индивидуализация на компетентния административен орган в РА, доколкото при подписване на същия е изрично посочено, че издателите на РА заемат съответните длъжности при ТД на НАП-[област], която е и компетентната дирекция в производството по установяване на задълженията на жалбоподателя с адрес по чл.8 от ДОПК в [населено място].Не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.155,ал.6 от ДОПК, доколкото обжалваният РА е издаден в съответствие с указанията на решаващия орган по Решение№10/25.03.2024 г., с което е върната преписката на органа по приходите от ТД на НАП-[област], възложил ревизията за издаване на ЗВР на друг ревизиращ екипи издаване на нов РА, при съобразяване указанията в мотивите на решението за установяване задълженията на „Активе Балкан Трейд“ЕООД за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2019 г., м.04.2019 г. и м.04.2020 г., при спазване на чл.155, ал.6 от ДОПК.

В хода на ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания субект, така и от третите лица-негови контрахенти. Получените сведения, наред със събраните в хода на предходното ревизионно производство такива са приобщени по установения ред към административната преписка.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени в тяхната цялост на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало. Не се установиха посочените от оспорващия основания за нищожност на РА.

От фактическа страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът приема следното:

Между страните не се спори и видно от доказателствата, приобщени по делото, жалбоподателят-„Активе Балкан Трейд“ЕООД е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 53 975,84лв. по фактури с предмет „наем“, „префактурирани разходи“ и „ел. енергия“, издадени от „Винпром Тракия“ЕАД по повод възникнали между страните наемни правоотношения по Договор за наем от 28.12.2018 г., съгласно който е уговорено временно и възмездно ползване от жалбоподателя на главен производствен корпус за производство на вино с всички прилежащи, свързани с тях сгради, съоръжения и обслужващите помещения, изградени и находящи се в ПИ 51809.509.4906 в [област], [община], кв.Индустриален за извършване на търговска дейност и по-специално за производство на вино, високоалкохолни и спиртни напитки. Съгласно сключения договор за наем за ползването на имота наемателят се задължил да заплаща месечен наем в размер, определен в чл. 7 от договора и всички разходи, свързани с ползването на имота, включително за електроенергия, топлоенергия, вода, охрана и др.Според разпоредбата на чл.25,ал.4 от ЗДДС, приложима при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, а данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В съответствие с цитираната норма „Винпром Тракия“ ЕАД /наемодател/ е издал процесиите фактури, отразил ги е в дневници за продажбите и в СД за ДДС. Със Споразумение от 15.04.2020 г. страните прекратяват за в бъдеще наемните отношения. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Споразумението прекратяването влиза в сила с подписването на същото, следователно договорът за наем се счита прекратен занапред, считано от 15.04.2020 г.

Предмет на настоящия спор е налице ли е основание за извършване на корекция на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит, както са направили органите по приходи с оспорения РА.

Според разпоредбата на чл.69,ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма. По аргумент от чл, 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за стоки и услуги, предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са налице условията по чл. 69 или чл. 74 ЗДДС, или иначе казано , следва да бъде извършена корекция. Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.Съгласно ал. 4 на чл.79 от ЗДДС, начисляването на данъка по ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Според практиката на Съда на ЕС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя на доставката в момента, в който данъкът стане изискуем, с други думи при получаване на доставката на стоки и услуги. Към момента на възникване на правото на приспадане не винаги може да се определи доколко получената стока/услуга ще се използва за целите на икономическата дейност на задълженото лице. И доколкото действителното влагане/използване в облагаеми доставки започва на по-късен етап, за възникване на правото на приспадане решаващо е само установеното по обективни признаци намерение за такова използване.В случая, с оспорения РА органите по приходите са приели като реално извършени доставките от „Винпром Тракия“ ЕАД към жалбоподателя, основавайки се на представения приемо-предавателен протокол за предаване на дадените под наем горе изброени активи, както и на останалите представени от жалбоподателя и от доставчика доказателства /договор, анекси към договора, счетоводни регистри, издадени фактури/. В съответствие с разбирането на СЕС за незабавно възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по получени доставки, органите по приходи са признали това право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.Противно на твърденията на жалбоподателя в жалбата, в оспорения РД и РА изрично е посочено, че не се оспорва първоначалното възникване на правото на данъчен кредит и намерението на жалбоподателя да развива дейност производство на високоалкохолни и спиртни напитки.С оглед на това, несъстоятелен и необоснован се явява релевираният от оспорващия довод, че органите по приходите са му отказали право на приспадане на данъчен кредит.Действително, за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, решаващо е само установяването по обективни признаци на намерение за такова използване.За целите на корекция на приспаднатият данък обаче е необходимо да се съобрази как в действителност са били използвани доставките, по които е налице упражнено право на данъчен кредит.Безспорно, при получаване на доставката за РЛ първоначално е възникнало право да приспадне дължимия данък по ЗДДС, но в последващ период това право е отпаднало и е следвало да бъде извършена корекция.

Механизмът на корекциите на данъчен кредит, залегнал в чл. 185-187 от Директива 2006/112 за ДДС е транспониран и в българското законодателство, и по- специално в разпоредбите на чл. 78, чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС. За целите на корекцията на вече приспаднатия данък следва да се прецени как в действителност са били използвани доставките, по които е упражнено правото на приспадане и най –вече използвани ли са същите за извършване на облагаеми доставки. Според мотивите на СЕС в решение по дело С-234/11, целта на корекцията е да се увеличи точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитета на ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане, само доколкото служат за получаване на обложени с такъв данък доставки.Правилата на корекцията целят да регулира/редуцира ползвания данъчен кредит така, че същият да бъде съответен и адекватен на извършваната облагаема дейност. Съгласно цитираните разпоредби на българския ЗДДС, когато в по-късен период, последващ упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за получени стоки/услуги, настъпят обстоятелства, които водят до промяна на първоначалното право на приспадане и стоките/услугите не се използват за облагаеми доставки, то в периода, в който са настъпили тези обстоятелства, довели до отпадане на това право, следва да се извърши корекция на правото на приспадане.

В случая и видно от представеното Споразумение от 15.04.2020 г. за прекратяване на договора за наем за в бъдеще, безспорно установено по делото е обстоятелството, че страните по договора -„Винпром Тракия“ЕАД /наемодател/ и „Активе Балкан Трейд“ЕООД /наемател/ са прекратили наемните си правоотношения занапред, считано от датата на подписване на споразумението-15.04.2025 г.. След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи стигнали до извода, че жалбоподателят, въпреки първоначалното си намерение да осъществява производство и търговия с високоалкохолни и спиртни напитки, реално не е извършвал дейност по производство на високоалкохолни напитки и не е отчитал продажби на такива, изключая декларираните две продажби на незначителна обща стойност от 772,16лв. /извън ревизирания данъчен период/, предметът по която не е бил произведен от оспорващия, а бил закупен от „ЛВК-Винпром“ЕАД, като покупката и последващата продажба са в един и същ данъчен период и липсват и не са представени доказателства за съхранение и складиране на стоките по тези продажби.По делото липсват и не са представени от жалбоподателя разрешителни и лицензи за осъществяване на производство на спиртни напитки .Видно от показанията на свидетеля И. И.-бивш управител на „Активе Балкан Трейд“ЕООД, лицензи за производство на алкохолни напитки не били издавани.Последният заяви в показанията си пред съда, че поради необходимостта от извършване на неотложен ремонт на наетите помещения и оборудване, реално не е извършвана дейност по производство на високоалкохолни напитки в наетите производствени помещения.В потвърждение на горното са и показанията на свидетеля Х. И., който заяви, че при посещенията си във фабриката няма впечатления да е извършвана производствена дейност.Горното обуславя извода, до който са достигнали и органите по приходите, че не е налице пряка и непосредствена връзка между получените съгласно договора за наем услуги от жалбоподателя /наемател/ от доставчика-„Винпром Тракия“ ЕАД /наемодател/ и осъществяване впоследствие от „Активе Балкан Трейд“ЕООД облагаеми доставки и дейности, свързани с производството на високоалкохолни напитки.Нещо повече, със сключване на Споразумението от 15.04.2020 г. за прекратяване на договора за наем, считано от 15.04.2020 г. занапред вече става ясно, че жалбоподателят за в бъдеще, след тази дата няма да развива дейността, която първоначално възнамерявал, наемайки гореупоменатите производствени помещения, т.е. услугите, за които е ползван право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с издател „Винпром Тракия“ЕАД няма да бъдат използвани за извършването на облагаеми доставки, свързани с производство на алкохол.Ето защо, правилен и обоснован с оглед доказателствата е изводът на органите по приходите, че с прекратяването на наемните правоотношения между страните, след 15.04.2020 г. става и невъзможно производството на спиртни напитки в производствените помещения на „Винпром Тракия“ЕАД, респективно реализацията на такъв вид продукция, съставляваща облагаема икономическа дейност, т.е. налице е промяна в обстоятелствата, определящи правото на приспадане на данъчен кредит и следва да се извърши корекция.В този смисъл е и практиката на ВАС /вж. Решение№7275/03.07.2023 г. по а.д.№991/2023 г. на VII-мо отделение на ВАС, Решение№5000/11.05.2023 г. по а.д.№7651/2023 г. на I-во отделение на ВАС/.

Съдът в настоящия състав не споделя и намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя доводи, че органите по приходите не са изложили доводи защо подписаната и представена от оспорващия Спогодба от 06.08.2020 г. е дала основания за отписване задължението на „Активе Балкан Трейд“ЕООД към „Винпром Тракия“ЕАД и че не били изследвали и не преценили правилно последиците за подписалите спогодбата данъчни субекти, както и че дългът на жалбоподателя по договора за наем не бил опростен, а е бил платен посредством прехвърляне на дружествени дялове от страна на собственика на капитала, а дължимият ДДС е внесен от наемодателя в РБ, което при извършената корекция водело до двойно внасяне на ДДС по една и съща сделка.

Видно от съдържанието на гореупоменатата Спогодба от 06.08.2020 г., чието съдържание дословно е било възпроизведено в РД , с нея са окончателно са уредени финансовите облигационни взаимоотношения между страните по спогодбата, но не се уговарят сделки и дейности, експлоатация на материално и нематериално имущество с цел производство, търговия, услуги, създаващи редовен доход за страните по спогодбата, с оглед на което правилно приходните органи са приели, че с нея се уреждат само финансови отношения между подписалите я страни.Според уговореното в чл.4.1, чл.4.2., чл.4.3. и чл.5 от Спогодбата, „Винпром Тракия“ЕАД „опрощава“ задълженията на „Активе Балкан Трейд“ЕООД на обща стойност 354 043,72лв., а последният се съгласява с „опрощаване“ на дълга му, като опрощаването е уговорено под условие, а именно:прехвърляне правото на собственост върху всички притежавани от И. И. дружествени дялове в „Асадел“ ООД в полза на „Прогрес Холдинг“ЕООД и вписването им в ТР.Съгласно данните от ТР, вписването е извършено на 08.09.2020 г. въз основа на договор за продажба на дружествени дялове от 19.08.2020 г., с което финансовите отношения между „Винпром Тракия“ЕАД и „Активе Балкан Трейд“ЕООД са били уредени напълно, а задълженията на оспорващото дружество-опростени поради изпълнение на условието в спогодбата.Горното си кореспондира напълно със счетоводните записвания, съгласно които „Винпром Тракия“ЕАД е отписал в счетоводството си вземането от жалбоподателя и отчел „разход“, а жалбоподателят е отписал на 31.08.2020 г. в счетоводството си задълженията си към доставчика-„Винпром Тракия“ЕАД и е отчел „приход“ .

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че органите по приходите не са изследвали и съобразили Договор за заем № 15 от 10.06.2019 г., Договор за поръчителство, Договор за особен залог на дружествени дялове. Цитираните документи не са представени от жалбоподателя.В хода на ревизионното производство е представен единствено Анекс от 10.01.2020 г. към Договор за заем от 10.06.2019 г., с който се променя срока на договора за заем, сключен между „Активе Балкан трейд“ ЕООД като заемополучател и „Инвестфорс“ ЕАД като заемодател и погасителния план. Същите, доколкото касаят уреждане на облигационни отношения между жалбоподателя с трети лица са неотносими към предмета на настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че „Активе Балкан трейд“ ЕООД е платил сумите и начисления ДДС по фактурите, издадени от „Винпром Тракия“ ЕАД посредством прехвърляне на дружествени дялове от страна на едноличния собственик на капитала на дружеството. Действително, И. И. И. е бил едноличен собственик на капитала на „Активе Балкан трейд“ ЕООД до 19.04.2023 г. и се явява поръчител на заема, отпуснат на дружеството от „Инвестфорс ЕАД по договор от 10.06.2019 г. и залогодател по Договора от 10.06.2019 г. за залог на дружествени дялове, публикуван в ТР, но доколкото същият изпълнявал функциите си на „поръчител“ и „залогодател“ в качеството си на физическо лице, а „Активе Балкан трейд“ ЕООД и И. И. са различни самостоятелни данъчни субекти, не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил плащане по процесните фактури.

Неоснователен е и релевираният от жалбоподателя довод, че извършената от органите по приходите корекция води до повторно плащане на ДДС, тъй като същото било вече е внесено в РБ от доставчика-издател на фактурите-„Винпром Тракия“ЕАД.В случая следва да се съобрази естеството на ДДС, който съставлява „косвен данък“, с който се облага крайното потребление.ДДС е косвен данък, тъй като се дължи на държавата от трето лице, но в действителност се плаща от купувача, който е и крайният потребител, тъй като е включен в цената на стоките и услугите.В случая „Винпром Тракия“ЕАД се явява продавач на услуга-„отдаване под наем на имущество“, а жалбоподателят-краен потребител, купувач, за чиято сметка остава ДДС по доставката на услугата, тъй като не извършва последващи облагаеми доставки и не ползва получените услуги за целите на икономическата дейност.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 79,ал.2 и ал.4 от ЗДДС,вр. с ч.70,ал.1, т.2 от ЗДДС относно извършената от органите по приходите корекция на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури за наем и разходи за ел.енергия и префактурирани разходи от „Винпром Тракия ЕАД за данъчен период м.04.2020 .

По отношение на извършената от органите по приходи корекция на основание чл.79, ал. 2 и ал. 4 от 3ДДС във вр.чл.70, ал.1 т.2 от ЗДДС на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури за платени аванси от доставчици „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД на стойност 7 934,16лв., няма спор по делото , че жалбоподателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Налице са безспорни доказателства за направените авансови плащания от „Активе Балкан трейд“ ЕООД срещу бъдещи доставки на стоки/услуги /банкови извлечения, копия на фактури, счетоводни регистри и дневници за продажбите, представени от доставчиците/. В писмено обяснение жалбоподателят сочи, че процесните доставки са свързани с извършване на дейности за удовлетворяване изискванията на митници и други държавни органи, за да получи „Активе Балкан трейд“ ЕООД разрешение и лиценз за производство на алкохол. И доставчиците, и жалбоподателят в писмените си обяснения потвърждават, че след плащане на авансовите суми доставките не са извършени. „Каси аутомейшън“ ЕООД сочи, че имал сключен договор с жалбоподателя, авансът е преведен в по-малък размер от уговорения, след което не е осъществен контакт с жалбоподателя за изпълнение на договора. „Анвитех“ ЕООД сочи, че няма окончателно плащане по сделката за доставка на разходомери, няма писмен или устен отказ, никой от „Активе Балкан трейд“ ЕООД не е потърсил доставчика във връзка със сделката, поради което и приемайки мълчанието на жалбоподателя за отказ от сделката е закрил остатъка, а сумата на авансовото плащане отчел като приход. „Алтрус-КМ“ ООД сочи, че жалбоподателят е получил по пощата оригинала на процесната фактура, но и до ден днешен не си е прибрал изработените цилиндри и не е извършил окончателно плащане. „Стогос“ООД представил банково извлечение за получен превод от жалбоподателя въз основа на издадена фактура, както и фактура от подизпълнителя „АВС Инженеринг Н“ООД и протокол за установяване извършването и заплащането на СМР с възложител „Стогос“ООД и изпълнител-„АВС Инженеринг Н“ООД на обект „Б. работи на обект Винпром-[населено място]“.От заключението на вещото лице по първоначалната СИЕ се установява, че в счетоводството на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД, както и по документите в делото няма счетоводни данни за извършване на възложените СМР и за получаване на заявените материали, съоръжения и резервни части за оборудване през ревизирания период.В „Алтрус -КМ“ООД и „Стогос“ ООД авансовите плащания са осчетоводени като приход. В „Анвитех“ ЕООД през месец март 2023г. е отписано задължението по аванса в размер на 13837,50лв от сч.с-ка 412 „Клиенти по аванси“, като приход в сч.с-ка 709/1 “Други приходи“.В счетоводството на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД и в документите по делото няма счетоводни данни за сторниране на издадени от контрагентите фактури и/или за издадени кредитни известия за извършените СМР и за авансово платените, но недоставени материали и оборудване през ревизирания период, няма счетоводни данни за върнати/възстановени на ревизираното лице суми от авансово платените контрагентите, посочени в ревизионния акт.В потвърждение на горното са и показанията на свидетеля И.- едноличен собственик на жалбоподателя през периода на извършване на авансовите плащания. Оспорващият в писмено обяснение също потвърждава, че няма извършени доставки поради спиране на процеса. Неоснователно в жалбата и цитираните писмени обяснения се сочи като първопричина за недовършване на проекта по внедряване на производството на спиртни напитки пандемията от COV1D-19, доколкото процесните фактури от „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД са издадени в периода м. 01 -04/2019 г., а извънредното положение във връзка с пандемията бе обявено на 13 март 2020 г., т.е. значително по-късно.Визираната по-горе фактическа обстановка обуславя извода, че досежно издадените от гореупоменатите по-горе четирима доставчици фактури, безспорно са извършени от страна на жалбоподателя авансови плащания, но липсва и не е налице изпълнение на доставките, не са налице и последващи облагаеми доставки във връзка с упражняваната от оспорващия икономическа дейност, тъй като „Активе Балкан Трейд“ЕООД не е извършил производство и продажба на спиртни напитки, каквото е било първоначалното му намерение.

Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена / по аргумент на чл.25,ал.2 от ЗДДС/. Разпоредбата на чл. 25, ал.7 от ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, за размера на плащането като се приема, че данъка е включен в извършеното плащане. Следователно, авансовото плащане не е данъчно събитие по см. на ЗДДС, но представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. При наличие на авансово плащане, правото на приспадане на данъчен кредит възниква при извършване на плащането.Съобразявайки цитираните разпоредби, органите по приходи, противно на твърденията на жалбоподателя, не са оспорили правото на последния на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури .

В контекста на горецитираните разпоредби, транспонирани в ЗДДС от Директивата за ДДС /чл. 63. чл. 65 и чл. 167 от Директива 2006/112/ следва да се отбележи , че издадената фактура преди извършване на услугата не удостоверява възникнало данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС към датата на издаването й, но последващото настъпване на данъчното събитие валидира така издадената фактура.Ето защо, за да се приеме, че авансово платените суми от жалбоподателя са по доставки, които доставчикът ще извърши, следва да се установи осъществен облагаем данъчен състав по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС - действително прехвърлено право на собственост/друго вещно право или извършена услуга. В случая, безспорно и установимо от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е, че жалбоподателят не е получил стоки и услуги по процесните доставки от „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД, независимо че са налице данни, че „Алтрус-КМ“ ООД е изработил договорените повдигащи цилиндри, а „Стогос“ ООД, чрез подизпълнителя „АВС Инженеринг Н“ ООД е изпълнил бояджийски работи на обект Винпром-[община]. От обясненията на доставчиците и от показанията на свидетеля И. се установи, че жалбоподателят не е проявил заинтересованост спрямо изследваните доставки и не е извършил окончателни плащания по тях.Правилно и обосновано с оглед доказателствата органите по приходите са приели, че със сключване на Споразумението от 15.04.2020г. за прекратяване на договора за наем с „Винпром Тракия“ЕАД вече е ясно, че жалбоподателят за в бъдеще няма да развива дейността, която е възнамерявал, наемайки производствените помещения на „Винпром Тракия“ ЕАД, респективно че авансовите плащания, за които е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури, не са последвани от действителни доставки на стоки/услуги, които да бъдат използвани впоследствие за извършването на облагаеми доставки. С прекратяването на наемните отношения, става и невъзможно производството на спиртни напитки в производствените помещения на „Винпром Тракия“ ЕАД, от там и реализацията на такъв вид продукти, съставляващи облагаема икономическа дейност. За ревизираното лице не е налице интерес да получи предмета на доставките, по които е извършил авансово плащане.

В практиката си Съдът на ЕС приема, че механизмът на корекции, предвиден в чл.184-186 от Директива 2006/112 цели да създаде тясна връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки и услуги за облагаеми впоследствие операции, така щото да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, че осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за извършването на облагаеми с такъв данък доставки /вж. дело С-107/13/. Относно възникването на евентуално задължение за корекция за приспадане на ДДС във връзка с вече платения данък, член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 установява принципа, че подобна корекция се извършва по-специално когато след изготвяне на справка- декларацията по ДДС с настъпили промени във факторите, използвани за определяне на сумата на съответното приспадане /в този смисъл е решение по дело С-234/11/.

Разпоредбите на чл.184-186 от Директива 2006/112 са транспонирани в членове 78-79 от ЗДДС.Според чл.78,ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред. определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.

Съдът, в настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай, с неизпълнението на задълженията за извършване на доставките от доставчиците по фактурите за аванс и при всички останали обстоятелства, следва да се приеме, че е доказано наличието на хипотеза на разваляне на доставката, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС. Понятието "разваляне на доставката" има обективен характер и съставлява понятие от публичен ред , свързано с предотвратяване на загуба на данъчни приходи.В случая е налице „разваляне на доставката“, тъй като е упражнено право на данъчен кредит за авансовите плащания без да са осъществени от доставчици, съответно получени облагаеми доставки.По делото са налице категорични доказателства, че "Активе Балкан трейд" ЕООД не е получил насрещна престация за платения аванс по четирите фактури от доставчиците „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД, нито има каквато и да е вероятност да получи, с оглед прекратяване на наемния договор ,считано от 15.04.2020 г. досежно наетите помещения, във връзка с които са били направени авансовите плащания. Безспорно установено е и че нито доставчикът, нито получателят по процесиите фактури са предприели действия за корекция на ДДС, въпреки неизпълнението на доставката, но и в [възраст] давностен срок след това за предявяване на насрещни претенции във връзка с вземане по него. Поради бездействието на двете страни, правилно и в съответствие с целта за борба с данъчните измами, от органите по приходите е извършена корекция на упражненото право на приспадане на данъка от страна на дружеството-жалбоподател, макар и не точно на основание приложимата норма на чл. 78, ал. 4 ЗДДС, с което е предотвратена възможността за загуба на данъчни приходи и ползване на системата на ДДС за други цели - за приспадане на данъка въз основа на плащания без изпълнение на насрещна престация - получени облагаеми доставки.Няма спор и че авансовите плащания, по които жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит са пряко свързани с наетият актив от „Винпром Тракия“АЕД и следователно с прекратяването на договора за наем на 15.04.2020 г. предметът на доставките, по които е направено авансовото плащане е станал невъзможен.

Във връзка с релевираните в жалбата доводи , че платените авансово суми не са възстановени на оспорващия и че няма издадени кредитни известия и съответно внесеният от доставчиците ДДС не е възстановен, следва да се отбележи, че съобразно изложените мотиви в т. 53, т.54 и т.57 от решението по дело С-107/13, корекцията на приспаднатия от получателя данъчен кредит не може да бъде поставена под въпрос от обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС също не бил коригиран. Съдът на ЕС приема, че съгласно Директива 2006/112 в случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с член 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка, а от друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива, упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки ( вж. решение по дело ЛВК-56, С 643/11). При тези условия, без да се засяга правото на данъчнозадължените лица да потърсят чрез релевантните национални правни средства връщане от страна на доставчика им на авансово платената сума за доставка на стоки, която в крайна сметка не е била извършена, обстоятелството, че дължимият от посочения доставчик ДДС също не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на ДДС, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78,ал.2 и ал.4 от ЗДДС и чл.184 от Директива 2006/112 относно извършената от органите по приходите корекция на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури за авансови плащания в общ размер на 7 934,16лв от доставчиците „Каси аутомейшън“ ООД, „Стогос“ ООД, „Анвитех“ ЕООД и „Алтрус-КМ“ ООД.

Видно от заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ , няма разлика между изчислената от експертизата главница в размер на 16 133,77лв. и лихва в размер на 8140,99лв. с тези, определени от органите по приходите в обжалвания РА.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази изхода на спора, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на деловодни разноски и обстоятелството, че същата е представлявана по делото от юрисконсулт, от който са били депозирани множество молби и писмени становища и бележки по спора, намира, че в полза на НАП следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че съгласно чл.161, ал.1, изр.второ, трето и четвърто от ДОПК (ред. ДВ бр.17/2026г., в сила от 12.02.2026г.), на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Чл.37 от ЗПП сочи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 130 до 450 лв. С оглед материалния интерес на спора, както и значителната фактическа и правна сложност на същия, съдът намира, че на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден размер от 450 лева, които, превалутирани съгласно чл.11 от ЗВЕРБ, се равняват на 230 евро.В полза на ответника следва да се присъдят и разноски за възнаграждение на вещо лице на стойност 150лева, които, превалутирани съгласно чл.11 от ЗВЕРБ, се равняват на 76,69 евро.

Съобразно горното, в полза на НАП следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 306,78 евро, които следва да се възложат в тежест на оспорващото дружество.

Водим от горното, съдът