Решение № 22 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1723/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, Район Витоша, ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник юрк К. З. срещу Решение № 1979 от 03.06.2023г., пост. по гр.д.№ 20223110108887 по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №542097902, действащо чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, понастоящем преобразувано чрез вливане в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 срещу Й. П. А. ЕГН ••••••••••, с адрес ••••• по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземането, предмет на Заповед №2867/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5681/2022г. по описа на ВРС за следните суми: сумата 397.10 лв. /триста деветдесет и седем лева и десет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № •••• год., сключен между Й. П. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 год. до 15.06.2021 год. и сумата 37.21 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представлява мораторна лихва за периода от 15.05.2021 год. до 16.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2022 год. до окончателното плащане. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за недоказаност, че процесният договор е сключен между страните, поради факта, ищецът не е представил по делото въпросния договор в оригинал, като е приел, че не са налице изобщо доказателства за сключването на договора при сочените в исковата молба параметри. Позовава се на нормата на чл.183 от ГПК и сочи, че приложените по делото документи следва да бъдат представени в заверен от страната препис, като при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, като такава заверка може да направи и адвокат-пълномощник на страна съгласно чл.32 от ЗА (Решение 630/1995г. по гр. д.№ 391/1995 г. на ВКС). Сочи се, че ако по делото е представен официално заверен препис (вкл. заверен от адвокат), недопустимо е по реда на чл.183 ГПК да се изисква за констатация оригиналът, тъй като законът ги приравнява по значение. Ако истинността на преписа бъде оспорена, което в настоящия случай не е сторено, оригиналът може да бъде представен от страната, с оглед провеждане на производство по чл. 193 от ГПК, като такова не е откривано. Освен това, съгласно назначената и приета от съда съдебно- счетоводна експертиза са налице данни, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора и е финансирал закупените от ответника стоки. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции. В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Й. П. А. ЕГН •••••••••• чрез особен представител адв. Р. Е. депозира писмен отговор. Счита жалбата за недопустима, като подадена от неучастваща в процеса страна. На следващо място поддържа, че ищецът не успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е сключен твърдения договор за кредит •••• год. при сочените от него параметри, вкл. за закупуване на стока от ответника, конкретизирана по вид и цена, поради и което правилно Районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Настоява, че когато страната, представила препис на документа, и при поискване, не представи оригинала, то тогава представения препис се изключва от доказателствата по делото /Решение № 50248 от 13.12.2022 г. по гр. д. № 3777/2021 г., г. К., III г. о. на ВКС/. Разпоредбата на чл. 183 от ГПК позволява на страната да представи заверен препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, без да е налице изрично искане от страна за това процесуално действие на съда, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено средство /Решение № 189 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 890/2018 г., г. К., IV г. о. на ВКС/. Сочи се, че по делото още с отговора на исковата молба е оспорена истинността на всички представени от ищеца документи, като в тази връзка е изискан оригинала на договора. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Страните не са направили искания по доказателствата. ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за разглеждане пред Районен съд Варна установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу Й. П. А. ЕГН •••••••••• установяване на вземането, предмет на Заповед №2867/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5681/2022г. по описа на ВРС за следните суми: сумата 397.10 лв. /триста деветдесет и седем лева и десет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № •••• год., сключен между Й. П. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 год. до 15.06.2021 год.; сумата 37.21 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представлява мораторна лихва за периода от 15.05.2021 год. до 16.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.05.2022 год. до окончателното плащане. Посочено е в исковата молба, че на 15.06.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер ••••, с цел покупка на стока, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 397.10 лв. със задължение за връщане на сумата в срок до 15.06.2021г., на три равни вноски, съгласно погасителния план на договора. Твърди се, че сумата, предмет на договора, била преведена по сметка на доставчика на стоката. Сочи се, че към момента на изтичане срока на договора кредитополучателят не е заплатил нито една погасителна вноска. Назначеният от съда особен представител на ответника в отговора на исковата молба счита иска за неоснователен като оспорва обстоятелството, че Й. А. е сключил процесният договор за кредит; легитимацията на ищцовото дружество за водене иска; дължимостта на сумата, доколкото липсват доказателства същата да е предоставена на търговеца за закупуване на конкретна стока, поради което се настоява, че ответникът не дължи нейното връщане. Оспорват се представените документи и се настоява насрещната страна да ги представи в оригинал. Счита се потребителския договор за недействителен, като противоречащ на чл.11, т.9а, т.11 и т.12, т.15, т.20, т.22, т.23, т.24 и т.26 вр. чл.22 ЗПК. Сочи се, че не е спазено изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК в писмената форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не по-малък от 12. В хода на производството по искане на ищеца е проведена ССчЕ, чиито счетоводни сметки са извършени въз основа на данните, съдържащи се в писмените доказателства, приложени с исковата молба, конкретно – договор за потребителски кредит, съдържащ съществените елементи на облигационната връзка, и който договор е оспорен от особения представител на ответника с твърдения, че не е сключван от последния. Ищецът не е поставял задача на вещото лице да извършва проверка изпълнил ли е ищецът задължението си да преведе сумата по кредита по сметка на доставчика на стоката, и този факт остава недоказан в хода на исковото производство. Така възражението, въведено с въззивната жалба Представеният от ищеца с молба от 21.02.2023г. документ без обозначение, удостоверяващ характера, автора, както и датата на съставяне му, с положен само печат „БНП Париба пърсънъл файненс С.А. клон България“ София 1, вкл. и съдържащ информация на чужд език, както и суми, които не кореспондират с тези, посочени в потребителския договор, не удостоверява факта на трансфериране на заемната сума по чиято и да било сметка. Доколкото това е единственият документ, ангажиран от ищеца, то следва, че липсват годни доказателства, които да удостоверят, че сумата, предмет на договора, от който се твърди, че произтича вземането на ищеца, е преведена по сметка на „упълномощения търговски партньор„, съгласно твърденията в исковата молба. Още повече, че както в исковата молба, така и в проведеното открито съдебно заседание, не са въведени твърдения, съотв. липсват данни, индивидуализиращи т.н. търговски партньор. Оспорването, въведено от особения представител на ответника, на факта, че договорът е сключен с Й. А., представлява оспорване истинността на договора, тоест страната се стреми да опровергае формалната доказателствена сила на процесния частен документ, и да установи, че авторът му е различен от посочения (т.е. че документът е неавтентичен). Действително специалното производство по чл.193 от ГПК в рамките на съдебното дирене във връзка с оспорване автентичността на подписа на ответника не е провеждано, но оригиналът на процесния договор е изискан, на осн.чл.183 от ГПК, на друго годно основание, а именно да се установи съществуването на оригиналния документ във връзка с възражението на ответника относно отсъствието на формалните изисквания за действителност на потребителския договор по арг. от чл.10, ал.1 от ЗПК. По искане на ищеца е допуснато провеждането на съдебно- графологична експертиза за изследване на какъв по вид и размер шрифт е изготвен договора, за чието изследване е необходимо наличието на оригиналния документ, доколкото технически е възможно представения заверен препис екземпляр на договора да бъде компютърно обработен, съотв. негоден за извършване на задачата. Не се спори, че в предоставения й процесуален срок ищцовата страна не е представила договора в оригинал, както и в официално заверен препис (по арг. от чл.183, ал.1, изр.първо от ГПК). Това не е сторено и с въззивната жалба. Следователно по силата на процесуалната норма съдът правилно и законосъобразно е приложил последиците от изключването на договора като доказателство по делото (по арг. от чл.183, ал.1, изр.второ от ГПК). Доколкото вземането се претендира на договорно основание, то исковата претенция остава недоказана. На основание гореизложеното съдът счита депозираната жалба за неоснователна, като първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло. С оглед резултата от спора разноски на въззивника не се присъждат. По изложените съображения, СЪДЪТ