Решение № 278 от 3.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 436/2026 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти

състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

Ч ЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ ВАНЯ ИЛИЯНОВА и с участието на ПРОКУРОРА АНДРЕЙ

АНДРЕЕВ от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г . ВНОХД № 436 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА от 28.10.2025 г. по НОХД № 238/2023 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22-ри състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ А. Н. М. с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че от 06.07.2018 г. до 07.07.2018 г. причинил смъртта на Д. В. Т. с ЕГН •••••••••• (25-годишен) поради немарлИ. изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - защото подсъдимият като технически ръководител на строителен обект (залата „Св. София“ в сградата на Народното събрание) не изпълнил и не контролирал спазването на изисквания за безопасност по ЗБУТ, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2) и на Наредба№ РД-7/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (Наредба № РД-07/8), поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и съобразно чл. 54 от НК в границите от една до шест години е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и шест месеца с условно отложено по реда на чл. 66 от НК изпълнение за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от три години.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника адв. Г. В., с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника а. Ш. с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия.

За това защитникът се позовава на нищожност на възлагането на частната охранителна фирма, в която е работил пострадалият, да извършва физическа охрана в рамките на строителния обект – защото е следвало сградата на Народното събрание (НС) да се охранява само от НСО. Поради това е било незаконосъобразно обикалянето нощем при спряно осветление в залата „Св. София“, а пострадалият умишлено, самонадеяно и цЕ.сочено се е отправил именно към тази зала, за да седне там. Поради това защитникът намира, че няма значение дали мястото е било обезопасено срещу падане от височина, зоната била оградена със сигнална лента, забраняваща преминаването й, а тази забрана е била разяснена на охранителите от частната охранителна фирма.

Защитникът смята за неотносими към подсъдимия вменените му нарушения на правилата за безопасност.

Защитникът намира присъдата и за несправедлива поради неотчитане на чистото съдебно минало, изграждането на десетки обекти с голямо обществено значение и на висока стойност от подсъдимия като технически ръководител.

Присъдата е обжалвана, в срок, от повереника на частната обвинитЕ. А. Т. (майка на пострадалия), с искане за увеличаване на лишаването от свобода до средния размер (който е три години и шест месеца), а също и за налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съобразно възможността по чл. 160 вр. чл. 123 от НК (неизползвана от СГС). За това повереникът се позовава на неотдаване от СГС на нужното внимание на: изключително младата възраст на пострадалия; продължителния период от време, през който подсъдимият е имал възможност да предприеме обезопасяване на шахтата – въпреки дългогодишния му опит и високата квалификация, поради които е следвало да знае за безусловната необхоД.ст от надлежно обезопасяване на всякакви отвори, криещи опасност от падане; наличието на друго дело срещу подсъдимия със същия предмет.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена; повереникът и частната обвинитЕ. настояваха за увеличаване на лишаване от свобода и за налагане и на лишаване от право; защитниците и подсъдимият заявиха, че той следва да бъде оправдан или наказанието му да бъде определено по реда на чл. 55 от НК.

За да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда съгласно чл. 314 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи доказателствените източници по делото, при което оформи по самостоятелен път собствени фактически и правни изводи, които в заключителния им вид съвпадат с тези на първоинстанционния СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие за установени следните значими факти за правилното решаване на делото предвид предмета му, определен с обвинителния акт (ОА):

На 07.07.2018 г. малко след 19 ч. тялото на пострадалия Д. Т. било открито безжизнено в строителен обект във вътрешния двор на сградата на Народното събрание (НС) – 2, в който обект се изпълнявали строително-монтажни работи (СМР) - „Преустройство на зала „Света София“ в пленарна зала в сградата на НС, гр. София, пл. „Княз Александър І-ви“ № 1“.

Причината за смъртта на пострадалия е височинна травма, комплексна: черепномозъчна, гръдна (счупени ребра от второ до шесто вляво, контузия на белия дроб) и коремна; комплексната травма е засегнала жизненоважни органи и е довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност (аутопсия – ДП, т. 5, л 2-7 вр. НОХД, т. 2, л. 534-439). Освен смъртоносната травма пострадалият е имал и инерционни увреждания

(кръвонасядания и контузии на вътрешни органи) и охлузвания на крайници (лява лакътна област, гръб на лява длан, дясна предмишница отзад, дясно бедро отпред). Няма травми, които да са в резултат на насилие - друг източник на насилие освен височинната травма не е установен, няма и не се установяват травми извън тези от височинната травма (с.з.). Травмите говорят за падане върху лявата половина на тялото, ударът е поет от главата и гръдния кош вляво.

Установените при аутопсията болестни промени не са с травматичен произход (хипертрофия на миокарда на ляво сърце, т.е. увеличено сърце; начална атеросклероза; начална коронаросклероза; зътлъстяване). Всички нелекувани или хронични болестни промени теоретично могат да доведат до извеждане от равновесие, което да доведе до падане от високо. Но при пострадалия не са установени остри промени към момента на инцидента (като инфаркт, инсулт и др.), които да могат да бъдат определени категорично като причина за извеждането от равновесие; конкретно установените при пострадалия болестни промени могат да доведат до преходни нарушения.

Същата причина за смъртта – тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, е установена и от комплексната (биомеханична и медицинска) експертиза, изготвена от трима съдебни лекари, специалист по биомеханика и специалист по механика (ДП, т. 5, л. 40-73 вр. НОХД, т. 2, л. 575-588). Тази експертиза допълва още и следното: Всички травми са получени от падането. При самия удар на лявата половина на главата и лявата половина на тялото в терена са получени черепно-мозъчната и гръдно-коремната травми, а също и травмите на лявото рамо, лявата раменница и лявата предраменница, като лявата половина на главата и лявата половина на тялото са достигнали почти едновременно до терена. При допиране с твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност са получени охлузванията (на дясната предмишница отзад и към десния лакът, на лявата предмишница отзад и на гърба на лявата ръка, на дясното бедро отпред). Всички травми са получени приживе; непосредствено след получаване на черепно-мозъчната и гръдно-коремната травма пострадалият е изпаднал в кома, поради което не е можел да извършва съзнателни активни телодвиЖ.я, а са били възможни само несъзнателни единични двиЖ.я; смъртта е настъпила много бързо след травмирането и е била неизбежна.

Изследването на дрехите и обувките на пострадалия чрез комплексна биологичнатрасологична експертиза и допълнителна към нея (ДП, т. 6, л. 28-45 вр. НОХД, т. 2, л. 539-50 и ДП, т. 6, л. 54-63 вр. НОХД, т. 2, л. 539-543) е установило, че механичните повреди по връхната дреха – суитчър, са от продължителното й носене, а за прорезите по подлежащо носената бяла блуза, поради определянето им като неотносими към времето на падане на тялото в шахтата – т.е. не са причинени при падането, заключава, че вероятно са направени при свалянето на дрехите от тялото при аутопсията.

Тялото на пострадалия било открито на дъното на шахта, представляваща въздуховод (вертикален) за охлаждане на авариен дизелов генератор. Той е разположен на кота -8,70 м, където е дъното на шахтата; над него и на кота -5,20 м е нИ.то на вътрешния двор, ограден от сградни стени от всички страни; почти на нИ.то на вътрешния двор и с пряк достъп откъм него, на кота -4,90 м в стената на сградата се намира вертикален отвор, представляващ достъп до въздуховода (шахтата) – ляв отвор; гледано от двора към стената с вертикалния отвор към шахтата (въздуховода), вдясно от този отвор и в непосредствена близост до него има друг, водещ към вътрешно стълбище (десен отвор); непосредствено след прага на вертикалния отвор навътре е отворът на шахтата – хоризонтален спрямо плочата с прага на вертикалния отвор и спрямо нИ.то на двора.

Оглед на местопроизшествието е направен на 07.07.2018 г., когато е било запазено, и тогава е присъствал съдебен лекар, участвал и в аутопсията (ДП, т. 1, л. 69-72 – машинописен препис на л. 73-75, вр. л. 76-89). Допълнителен оглед е направен на 17.07.2018 г. - с участието на трима експерти, от които съдебният лекар и доцентът по биомеханика са участвали в комплексната (медицинска и биомеханична) експертиза, а доцентът инженер е участвал в комплексна техническа експертиза по безопасни условия на труда (ДП, т. 1, л. 116-122 или препис на л. 95-98 вр. л. 99-115). Следващ, пак допълнителен оглед е направен на 25.10.2018 г. (ДП, т. 1, л. 134-136 вр. 138-141).

При първоначалния оглед е установено точното място на тялото на дъното на шахтата, наличието до тялото на пръстен от бял метал (между левия крак, корема и опънатата встрани лява ръка), наличието на пластмасова бъркалка за кафе (до главата на тялото), а също и наличието на пластмасова чашка от кафе с кафеникава течност на дъното - на тавана на шахтата. Отразено е също така наличието на праг пред вертикалния отвор на шахтата. На снимка № 1 от фотоалбума към първоначалния оглед (ДП, т. 1, л. 77) се виждат двата отвора – вертикален ляв (непосредствено след който навътре е хоризонталният отвор на шахтата) и десен за стълбите. Пред тях има боядисан в синьо праг, който е общ за двата отвора спрямо по-ниското нИ. на двора; този праг представлява праг за левия вертикален отвор (прехождащ в хоризонтален отвор - шахта), а за десния отвор е нИ.то на площадка към вътрешно стълбище. По-напред на снимката, т.е. от шахтата към двора, се вижда на земята единична лента с редуващи се червени и бели ивици, които са разполоЖ. перпендикулярно на дължината на лентата.

При първия допълнителен оглед, проведен 10 дни след първоначалния, е установено, че пред двата отвора (за шахтата и стълбището) има поставена подвижна предпазна метална решетка (горната лява снимка от сн. 14 на фотоалбума – ДП, т. 1, л. 112).

Мястото, от което е започнало падането, и позицията на пострадалия в началото на падането са определени от комплексната медицинска и биомеханична експертиза (КМБМЕ), изготвена от петима експерти: д-р В. Н. (съдебен лекар, участвала в първоначалния оглед и в аутопсията), д-р Е. И. (съдебен лекар, участвала в аутопсията), д-р Ц. Г. (съдебен лекар), доц. д-р инж. С. С. (биомеханика) и доц. д-р инж. Г. Д. (механика), като последният е бил заменен в съдебна фаза поради смъртта му с доц. С. Р..

При съобразяване на пространствените размери на отворите, от които е достъпен въздуховодът, на размерите на тялото на пострадалия и на точното място на падане и настъпване на смъртта (установено при първоначалния оглед), експертите категорично са изключили падане през триъгълния отвор откъм стълбището и категорично са определили, че падането е започнало откъм вътрешния двор – през вертикалния отвор (левият отвор на снимка № 1 в ДП, т. 1, л. 77, левият отвор на горната лява снимка на сн. 14 в ДП, т. 1, л. 122) и след това - през следващия го навътре и водещ надолу хоризонтален отвор на шахтата.

Позицията на тялото в началото на падането е опредЕ. след обсъждане на всички възможни хипотези. Отхвърлени са посочените като първа, втора, трета, пета и шеста хипотези за начало на падането: от прав стоеж върху прага на шахтата и без чужда намеса (пасивно), от право полоЖ.е при бавно ходене и спъване, от седеж върху прага на шахтата пасивно, от седеж върху прага на шахтата при отрицателен ъгъл на падане („гмурване“, скачане надолу), от седеж върху прага на шахтата и без облягане на лявата й страна. Всяка от тези хипотези е отхвърлена, защото обяснява единични елементи от цялостната ситуация, съобразявана от експертите, включително – наличието на пръстена на точно определено място до тялото. Намирането на пръстена близо до масовия център на тялото обосновава извод, че е падал заедно с пострадалия (в шепата му) – с неговата скорост и траектория, и е бил изпуснат след падането. Като възможна е опредЕ. четвъртата хипотеза за начало на падането – от седеж върху прага на шахтата, при наличие на допълнителна сила – замахване с дясната ръка, съпроводено със завИ.е на тялото наляво; тя би обяснила мястото на намиране на пръстена, но не обяснява охлузванията по тялото и уврежданията по дрехите, тъй като не биха могли да се получат при твърде ниската за тях скорост, опредЕ. от тази хипотеза на експертизата. Поради това и тази хипотеза е изключена.

Като достоверна е посочена седмата хипотеза за начало на падането: от седеж върху прага на шахтата, с облегнато дясно рамо на лявата й страна, с ляво бедро върху прага на шахтата и с десен крак, стъпил на земята. Тази хипотеза единствена от всички възможни изпълнява изискванията, за да съответства едновременно на всички следващи да се съобразят данни: мястото на падане на пострадалия и на пръстена, уврежданията по тялото и по дрехите на пострадалия, изискването за заемане на естествена триточкова опора на тялото, законите на физиката и биомеханиката и съответните математически изчисления по формули. Така е определено от КМБМЕ, че пострадалият е паднал през вертикалния отвор откъм вътрешния двор, от седеж върху прага на шахтата, облегнат под малък наклон с дясно рамо на лявата стена, с вдигната дясна ръка на нИ.то на или над главата, с ляво бедро върху прага и с дясно стъпало на земята, като след падането и установяването на тялото масовият му център е бил на разС.ие 69 см от предната стена на шахтата (ДП, т. 5, л. 68).

Изследвани са всички възможни от гледна точка на биомеханиката хипотези. Отчетени са всички значими данни - за увреждания на пострадалия (по място, вид, начин на получаване и необходима енергия за причиняването им), за следи по дрехите му (увод на аутопсията), за местополоЖ.е на тялото и пръстена до него на дъното на шахтата, пространствените параметри на отвора към шахтата и на отвора на самата шахта, възможните места за достъп до нея (откъм двора и откъм стълбището). Отчетено е действието на приложимите физични и биомеханични закони, използвани са съответните математически изчисления. Така са обединени в неразривен комплекс обективните фактически данни с достъпните познания от няколко области на науката, като са изследвани прослеД. по изискванията на логиката всички от възможните хипотези. Поради това въззивният съд приема, че използването на думата „евентуално“ в заключението при обосноваване на достоверността на седмата хипотеза следва да се отдаде на факта, че вещите лица не са и от тях не се изисква да бъдат очевидци. Въззивният съд, отчитайки, че комплексно са изследвани всички обективни данни при използване на съответния необходим комплекс от научни познания и практически опит на вещите лица, приема за установени (доказани) мястото и позицията на тялото в началото на падането съобразно достоверната (съответстваща на действителността) седма хипотеза на тази експертиза.

Допълнителната биомеханична експертиза на биомеханика от комплексната – д-р С. С. (ДП, т. 5, л. 75-96 вр. НОХД, т. 2, л. 634-640) доизяснява положението на тялото преди падането и изяснява механизма на падането:

Към потенциалната енергия на тялото е била необходима добавка от кинетична енергия, което увеличение е възможно по два начина – чрез бутане (блъскане) или чрез самостоятелно рязко двиЖ.е със завъртане на тялото. Вероятността за бутане (блъскане), изследвана за въздействие върху възможните части на тялото, е изключена – поради несъответствието й с положението на падналото тяло, с местата на директен удар при падането, с мястото на падане спрямо границите на дъното на шахтата, с липсата на следи от триене в прага на шахтата на прасците на краката. Като останала единствено възможна е изследвана хипотезата за добавяне на кинетична енергия чрез двиЖ.е на самото тяло – рязко и съпроводено със завъртане на тялото. Така е определено положението на тялото в началото на падането: седеж върху прага на шахтата, с облягане на гърба под малък наклон на лявата стена на шахтата, с ляво бедро върху прага и дясно стъпало на земята (ДП, т. 5, л. 82). От тази позиция и при съобразяване на съответните биомеханични закони е изведен механизмът на падане: При седеж на прага на шахтата и държане на пръстена в ръцете, поради отклонение на тялото наляво към шахтата и за възстановяване на равновесието е извършено завъртане надясно – при опит за захващане с дясната ръка за външната стена на шахтата, при което дясната предмишница се е опряла във вътрешната стена на шахтата; същевременно поради неуспешността на захващането с дясната ръка, тялото се свлича към шахтата, при което се трие дясната предмишница (охлузването й по аутопсия); следва рефлекторно замахване с дясната ръка наляво със завъртане на тялото, при което левият крак пада в шахтата без увреждания, бедрото на десния крак се трие в ръба на прага на шахтата (охлузвания – аутопсия); следва падане по парабола с удряне на тялото в стената (пораЖ.ята в лявото рамо, лявата лопатка и към гръбначния стълб – аутопсия; сивкавобелезникав прах на определени места по дрехите – аутопсия, външен оглед); тялото пада първо на главата, а след това и на гръдния кош. Падането е траяло 0,7-0,8 секунди. Набирането на суитчъра и тениската върху корема и гърба е направено самостоятелно от пострадалия преди произшествието (навити са акуратно, което може да се извърши само с двете ръце, а по време на падането триенето в стената е само чрез лявата част на тялото).

В съдебно заседание биомеханикът е изяснил аритметична грешка в изчислението относно разС.ието на масовия (на тялото) център до стената, посочена от защитника адв. В. при обсъждане на КМБМЕ. Действителното отС.ие е 76 см, а не 69 см (както е посочено в КМБМЕ – ДП, т. 5, л. 78), но тази разлика не се отразява на заключението за разполоЖ.е на тялото в началото на падането. Изяснена е незначимостта на разликата от 5 см между височината на прага пред шахтата според първоначалния и първия допълнителен оглед при използвани в изчисленията на експерта 30 см (според първоначалния оглед): резултатът в изчисленията би се променил с незначителна разлика, която също не би променила заключението за механизма на падането, включително – за началото му. И отново е заявено, че само и единствено този механизъм обяснява всички наранявания в комплекса, в който са установени, и съответства на едновременното им получаване - което е категорично според експертите съдебни лекари.

Това допълнително биомеханично заключение притежава същите характеристики като комплексната експертиза, която допълва: отчетени са всички обективни данни в съвкупност, изследвани са всички възможни хипотези, използвани са наличните знания и опит в съответните научни области.

В заключение относно падането и въззивният съд – като първоинстанционния, приема, че цялостният процес на падането е изяснен и установен чрез КМБМЕ и допълващата я биомеханична експертиза, поради което намира за доказани по делото местоположението и позицията на тялото спрямо отвора (вертикалния) към шахтата, а също и биомеханичната причина и начина на падане.

Пострадалият е намерен в шахтата на 07.07.2018 г. след 19 ч. Влязъл е в обекта на 06.07.2018 г. в 16:37 ч. през входа откъм бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков“; трябвало като охранител в частната охранителна фирма „Дефанс консулт“ да работи през нощта на 06/07.07.2018 г. до 07:30 ч. на 07.07.2018 г., след което обикновено се прибирал в къщи.

Изследването на мястото, откъдето е започнало падането – вертикален отвор в стената, непосредствено прехождащ в хоризонталния отвор на самата шахта, установява, че на 07.07.2018 г. и двата са били необезопасени.

Това им съС.ие е изрично отразено в първоначалния оглед, когато

местопроизшествието е било запазено във вида, в който е било при намирането на тялото – „… шахта, която отстрани не е обезопасена, както и отвора й отпред.“. Огледът е цЕ.сочено следствено действие и в случая е бил предназначен да установява факти именно във връзка с обстоятелствата, значими за изясняване на падането на пострадалия. Обезопасяване конкретно на вертикалния отвор е нямало нито чрез преграждане от какъвто и да било вид, нито чрез сигнализиране съобразно специалните Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2) и Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (Наредба № РД-07/8). Защитниците твърдят, че видимата на снимка № 1 от фотоалбума към първоначалния оглед лента е именно обезопасителна. Тази лента според въззивния съд категорично не е маркировка (върху лента) от предвидените по Наредба № РД-07/8 – с изричното уточнение, че маркировката е сигнализация, не обезопасяване. Съгласно ПрилоЖ.е № 5 към чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от тази Наредба, рисковите за падане на хора или предмети места се маркират с редуващи се ивици – или жълто и черно, или червено и бяло, но при разполоЖ.е на редицата от ивици под ъгъл от 45º спрямо дължината на маркиране. Лентата, видима на снимка № 1 от фотоалбума към първоначалния оглед, е с редуващи се червени и бели ивици, разполоЖ. перпендикулярно на дължината й. Огледът е единство от текст и онагледяване (в случая – чрез снимки) и те следва да се разглеждат съвместно, а не изолирани едно от друго. Категоричното отбелязване в текста на огледа, че отворът няма обезопасяване, и видът на сниманата лента на земята пред вертикалния отвор – разглеждани съвместно, обосновават категоричен извод, че регламентирано сигнализиране чрез маркиране (двуцветно - в червено и бяло, включително положено върху лента) не е имало. Отделно от това, сама по себе си – поради естеството си, лента като тази на снимка № 1 от фотоалбума по никакъв начин не може да препятства физически достъпа до шахтата и не може да предотврати падане през вертикалния отвор в хоризонталния (в шахтата) – поради което и маркировката, включително върху лента, е законодателно опредЕ. като сигнализация, а не като обезопасяване.

Констатацията на огледа съответства изцяло на данните от показанията на тези от свидетелите, които или първи са се намирали до шахтата непосредствено след открИ.ето на тялото в нея, или са я наблюдавали цЕ.сочено по служба. Това са охранители от НСО, работещи в същата сграда на НС, а също и служители на Инспекция по труда. Първите имат дългосрочни възприятия за съС.ието на отворите – както преди произшествието, така и за времето след това, а инспекторите са пребивавали на мястото с цел придобИ.е на конкретни възприятия по служба, в случая – изрично свързани със значимия за делото факт на достъпа до шахтата.

И. М. – дежурният офицер от НСО, изпълняваща охраната на сградата на НС, е бил дежурен на 07.07.2018 г. (събота) от 07:30 ч. до 19:30 ч., а преди това е бил дежурен на 04.07.2018 г. от 07:30 ч. до 19:30 ч. По време на дежурството на М. на 07.07.2018 г. от 07:30 ч. до 19:30 ч. все още не било станало известно, че пострадалият е паднал в шахтата. От дежурната стая, където М. принципно изпълнява задълЖ.ята си, няма пряка виД.ст към вътрешния двор и стената на сградата с вертикалния отвор към процесната шахта; виждал я е обаче от прозорците на кухнята, банята и стаята им за почивка. В съдебно заседание – което е около пет години и половина след инцидента, заявява, че няма спомен да е имало обезопасяване. В досъдебните си показания две години след произшествието е бил конкретен и категоричен, отговаряйки на нарочен въпрос за наличието на обезопасяване на отвора към шахтата конкретно на 04.07.2018 г. след края на работния ден и конкретно на 07.07.2018 г. към 07:30 ч., когато е застъпвал на смяна: отворът не е бил обезопасен по никакъв начин (НОХД, т. 1, л. 347-350 вр. ДП, т. 3 секретен, л. 105-114). На ДП свидетелят е заявил още, че доколкото помни, този отвор никога не е бил обезопасяван и винаги му е било чудно защо такъв отвор е оставен открит, без никаква преграда; това се виждало много ясно от прозорците на кухнята, банята и стаята им за почивка, а се виждало и от всички вътрешни прозорци на всички крила на сградата. Досъдебните му показания са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. За тях не важи забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК - тъй като относно съС.ието на шахтата непосредствено след намиране на тялото тези досъдебни показания не са единствени, а са налице както показания на други свидетели (и пред съд, и от ДП), така и следствен оглед и протокол за проверка на Инспекцията по труда.

Е. В. е дежурният офицер от НСО, който е застъпил на смяна на 07.07.2018 г. от 19:30 ч. и е поел дежурството от И. М.. По време на предаване на дежурството започнало търсенето на пострадалия – на входа се появил подсъдимият А. М., който казал, че близките на Д. Т. го търсят, понеже не се е прибрал след нощното си дежурство на 06/07.2018 г. Започнало търсене на пострадалия – от подсъдимия М., а отделно от него и по самостоятелен маршрут търсил и Е. В. с двама свои колеги от НСО. По време на обиколката на В. негов колега му позвънил – че на него му позвънил А. М., който казал, че е намерил пострадалия, паднал в шахта. В. отишъл на указаното му място – вътрешния двор, където А. М. му показал шахтата, в дъното на която и В. видял тялото на пострадалия.

В съдебно заседание относно обезопасеността на шахтата В. заявява, че не помни да е имало предпазни ограждения, препятстващи достъпа до нея. Заявява също така изрично, че са стояли плътно до шахтата до идването на групата за оглед и около шахтата никой не е правил никакви промени и нищо не е местено. Мисли, че имало някакъв голям картон от велпапе, покриващ част от отвора – но извън нещата, които би определил като трайно закрепени и препятстващи падане. Въззивният съд намира за недостоверно направеното в съдебно заседание несигурно твърдение за наличието на частично покриващ отвора картон. Това твърдение, ако се приеме за вярно, създава съществено вътрешно протИ.речие в показанията на свидетеля В. и протИ.речие между тях и други доказателствени средства и способи, тъй като той категорично заявява, че не е местено нищо около шахтата до следствения оглед, а при него е установена пълна липса на обезопасяване; освен това, свидетелят твърди, че е погледнал до дъното на шахтата – при което е логично, ако е имало макар и частично препятствие за виД.ст (като картон от велпапе), то да бъде възприето потрайно от свидетеля заради необичайността на ситуацията. Предвид това и отчитайки и несигурността на горепосоченото твърдение, въззивният съд приема, че и показанията на свидетеля В. установяват, че пред вертикалния отвор пред шахтата, от който е започнало падането, не е имало никакво препятствие, дори чрез картон от велпапе – било за достъп до нея, било за виД.ст към нея и дъното й.

Ш. Х. (НОХД, т. 1, л. 226-227 вр. ДП, т. 2, л. 129-133) посетила местопроизшествието в изпълнение на служебните си задълЖ.я като инспектор по труда. Наблюдавала отвора към шахтата достатъчно продължително за около два часа (от отИ.ето й там до пристигането на следователя, чийто оглед изчакали, за да направят своя), достатъчно отблизо и съвсем цЕ.сочено по служба. И в съдебно заседание, и в досъдебните си показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, категорично е заявила, че отворът не е бил преграден по никакъв начин, както и че не е бил сигнализиран, включително – чрез лента: „Лента при първото ни посещение (на 07.07.2018 г.) нямаше.“. След като в съдебно заседание й е била предявена снимка № 1 от фотоалбума към първоначалния оглед, категорично е отхвърлила определянето на тази лента като обезопасителна и я е определила като сигнална. Отчитайки терминологията на Наредба № 2 и на свързаната с нея Наредба № РД-07/8 – ограничаваща възможностите на маркировката само до сигнализиране, въззивният съд намира, че въпреки това определяне на свидетЕ.та Х. на лентата като сигнална, тя не може да бъде смятана за такава, тъй като не съответства на нормативния регламент за вид на сигнализираща лента. Ш. Х. посочва още, че достъпът до шахтата е от две страни гледано срещу стената на сградата откъм вътрешния двор: челно (откъм двора – вертикалният ляв правоъгълен отвор по огледа) и вдясно (триъгълният отвор откъм стълбището, входът към което е десният вертикален правоъгълен отвор по огледа). Показанията й за липса на преграждане, а практически - и за липса на сигнализиране, се отнасят изрично за челния отвор (определен от КМБМЕ като началното място на падането), но свидетЕ.та заявява същата необезопасеност и за триъгълния отвор отдясно (откъм стълбището). Допълва още, че гледано фронтално срещу тази стена на сградата, същата двойка вертикални отвори един до друг откъм двора се намират в другия край на тази стена – вдясно, гледано срещу стената.

Показанията на свидетЕ.та Ш. Х. – и дадените в съдебно заседание повече от пет години след инцидента, и тези на ДП, са в пълно съответствие с вписаното от нея в съставения протокол за извършена проверка (ПИП), в който документ са отразени резултатите от три проверки на обекта (ДП, т. 4, л. 156-160). Първите две са били цЕ.сочени към работната среда и първата от тях е била на 07.07.2018 г., веднага след приключване на следствения оглед. Тя е била извършена в конкретна връзка с инцидента с Д. Т.. Вписано е изрично в протокола, че на 07.07.2018 г. челният и страничният отвор не са обезопасени чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, а тези отвори създават опасности за падане от височина на хора и предмети. По тази причина на 07.07.2018 г. свидетЕ.та Х. е съставила и връчила и акт за спиране на СМР, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването на обекта.

При втората проверка на място на 09.07.2018 г. са установени и множество други нарушения на други места в целия строителен обект, създаващи разнородни и много на брой опасности, някои – и възможно смъртоносни: от падане от височина (непреградени конструктивни отвори по четвърта етажна плоча, необезопасени стълбищни секции); от директен контакт с електрически ток (отворен капак на кулокрана, застрашени от механично увреждане или затрупване кабели); от падане на едно нИ. (неподредени строителни материали и отпадъци, опасно неравен под около подвижно скеле); от нараняване (необезопасени стърчащи железа).

На проверките на 07.07.2018 г. и на 09.07.2018 г. е присъствала и К. Я. - като началник на отдел „УТ“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - София (отразено изрично и в ПИП). Възприятията от личния й и също цЕ.сочен (във връзка със злополуката с Д. Т.) оглед са в съответствие с тези на инспектор Ш. Х., с ПИП и с огледа на местопроизшествие от 07.07.2018 г.: необезопасен достъп до шахтата. Макар и в съдебно заседание да е заявила повече от пет години след инцидента по-общо, че е било необезопасено аварийното стълбище на мястото, където е станал инцидентът, в досъдебните си показания две години след инцидента е дала конкретни и категорични твърдения: че шахтата не е била обезопасена по никакъв начин, че отворът е бил отворен, там нямало нищо и той си бил открит (НОХД, т. 1, л. 219-225 вр. ДП, т. 17, л. 1-9). Досъдебните й показания са четени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, но за тях не се отнася забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК – тъй като те са само едно от множеството доказателствени средства по въпроса.

Въззивният съд намира показанията на дотук посочените свидетели за достоверни, с посоченото по-горе изключение при В.. Вътрешното изследване на показанията на всеки от тези свидетели установява, че те са стабилни за значимите факти, последователни, логични и без вътрешни протИ.речия (с посоченото едно изключение). Съотношението помежду им съдържателно е на еднопосочност. Съдържателното им съотнасяне като цялостна съвкупност със следствения оглед и с документ, съставен от длъжностно лице по служба, в необходимата форма и с необходимите реквизити и съдържание (ПИП), е същото – на еднопосочност.

Относно достъпа до шахтата по време на СМР, продължаващи две години към инцидента, значими данни има в показанията на И. М. и Е. В. (излоЖ. по-горе), а също и в показанията на следните свидетели:

Ц. Д. (проектов ръководител на строителния обект) твърди, че пред отвора дълго време имало складирани на купчина алуминиеви профили - които според Д. правели „безпредметно“ преграждането му; за наличието на такива материали, струпани пред вертикалния отвор са налице и други показания - на строителни работници и на проверяващи от Народното събрание. Д. твърди още, че в близост до отвора бил разположен кран, който бил ограден и неговото ограждение стигало и до отвора. През седмицата с инцидента профилите били преместени другаде, а пред отвора било поставено подвижно преградно пано – метално парче, високо 2 м и дълго 1.5 или 1.75 м, нахлузено в бетонови „пети“ на земята. При извършване на монтажни работи обаче такова пано се отстранявало.

П. Ч. – помощник-технически ръководител (заместник на подсъдимия), пък твърди, че оградно пано се слагало и по време на двете години на строежа до 2018 г.; това пано затваряло отвора, но Ч. (дори като помощник-технически ръководител) не знае по чие нареждане било сложено. Според него, червено-бялата сигнална лента на три реда, която той лично седмица преди инцидента наредил на Р. П. да сложи около намиращото се пред отвора скеле, ограничавала достъпа до целия периметър пред шахтата. Не знае обаче дали паното е било пред отвора на 06.07.2018 г. – петък (тогава бил в Троян).

Другият помощник-технически ръководител – Ю. А., не може в съдебно заседание да каже дали шахтата е била обезопасена, а в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания е заявил, че няма спомен дали е поставяна обезопасителна лента пред шахтата и въобще – че не може да отговори и няма спомен дали шахтата е била обезопасена.

На 05.07.2018 г. (четвъртък) и на 06.07.2018 г. (петък) целият строителен обект е бил проверен за безопасност от тричленна комисия от служители в Народното събрание – И. Д., Д. Р. и Т. В., за които проверки са били съставени два протокола – ДП, папка 2, л. 13-14 и л. 15-16. Във всеки от тези протоколи в колоната „обхват на проверката“ има изрична клетка „обезопасени ли са чрез парапети, ограждения или здраво покритие отворите в строителните и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.) които създават опасност за падане от височина;“. И в двата протокола срещу тази клетка има отметка в колоната „да“; и двата протокола са подписани и от трите служителки – с подпис и с изписване на име и фамилия. Формулировката в тази клетка на протокола е препис на формулировката в чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 и ясно указва към какво обективно следва да е било насочено вниманието на проверяващите при такива отвори – наличие на парапети, ограждения или здраво покритие.

И. Д. (от Дирекция „Управление на човешки ресурси“ в НС), като отговаряща за охрана на труда от възложителя на строежа (НС) била поС.ен член на тази Комисия, извършваща проверки „два пъти седмично“ (четени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания от ДП, т. 17, л. 150-154). В съдебно заседание е заявила, че няма компетентност да прецени как трябва да е бил обезопасен отворът към шахтата на кота -4,9 м. След серия конкретни въпроси заявява, че не помни кога точно преди инцидента са ходили конкретно до тази шахта по време на регулярните им проверки на целия обект и че не помни дали някога е виждала обезопасяване на тази шахта (НОХД, т. 1, л. 463-464).

Д. Р. (от Дирекция „Управление на собствеността“ в НС) в съдебно заседание (НОХД, т. 1, л. 501-506) заявява, че проверките били три пъти седмично – понеделник, сряда и петък; участвала в последната преди инцидента проверка, но не помни как точно е била извършена. Не помни кога за последно е виждала отвора преди инцидента, но пред него имало оградно мрежесто пано, а самата шахта (хоризонталният отвор) била покрита с талпи, „но там не се ходи“. Заявява още, че през хоризонталния отвор се вижда помещението на дизел-генератора долу и знае за този отвор, защото през него „влизаха вентилаторите“ - към инцидента те вече били монтирани, за което били спускани през тези отвори, вертикалния и хоризонталния (шахтата). Също така мисли, че пред вертикалния отвор имало „някакви материали нахвърляни“. В прочетените (чл. 281, ал. 4 от НПК) нейни досъдебни показания е заявила, че проверките били два пъти седмично; че не помни часа на проверката на 06.07.2018 г., но обикновено ги правели около обяд; че не помни как точно, но шахтата е била обезопасена на 06.07.2018 г. – щом няма отбелязване в предявения й протокол за установено необезопасяване.

След прочитането на досъдебните показания, отново е заявила в съдебно заседание, че е виждала талпи върху шахтата и платна пред вертикалния отвор, но не помни кога точно е виждала тези неща – дали преди инцидента или след него.

Т. В. (също от Дирекция „Управление на собствеността в НС“) в съдебно заседание (НОХД, т. 1, л. 466-467) заявява, че не помни нищо за конкретния отвор от проверката на 06.07.2018 г. (петък), но й се е „набило на очи“, че на места с подлежащи на обезопасяване отвори винаги имало мрежа, а обичайно всяка проверка започвали от двора. Мисли, че проверката в петък била около обяд. За процесната шахта заявява: „Имаше и много строителни материали около шахтата.“. В досъдебните си показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК(ДП, т. 17, л. 160-164), седем месеца след инцидента е заявила, че не помни часа на проверката на 06.07.2018 г. и може би е било около обяд; при предишни проверки била виждала, че този отвор е покрит с „някакви строителни платна“; не помни конкретно при проверката на 06.07.2018 г. дали отворът е бил покрит, „но при всички случаи, ако не е бил обезопасен щяхме да отразим в протокола и да направим предписание веднага да бъде обезопасен.“.

Д. Д. работил на обекта - полагал настилки и облицовки от камък; предпазни ленти и прегради пред отворите (вертикалния от двора към шахтата и съседния му отвор от двора към стълбището, намиращо се вдясно шахтата) не е виждал (НОХД, т. 1, л. 192-193).

М. В. – колега на пострадалия в „Дефанс консулт“, твърди, че няма никакъв спомен за някаква преграда. В., твърди, че ако е имало мрежа, е щял да забележи; забелязал е, че такава била сложена след инцидента.

Във връзка със съС.ието на достъпа до шахтата в продължителния период на извършване на СМР и преди инцидента с Д. Т., относно показанията на дотук посочените свидетели Ц. Д., П. Ч., Ю. А., И. Д., Д. Р., Т. В., Д. Д. и М. В., въззивният съд намира следното:

Показанията, освен изследвани вътрешно при всеки от свидетелите и съпоставени помежду им, са съпоставими и с категорично доказателство, което е от значение за правилната им преценка – времето на построяване на шахтата. Третата допълнителна техническа експертиза по безопасност на труда (трета ДТЕБУТ) е установила, че вертикалният отвор към шахтата е бил изграден към 30.06.2017 г., за което се позовава на акт № 8 от 04.07.2017 г. за отчитане на изпълнени СМР. Това означава, че към тази дата двата отвора – хоризонталният и вертикалният, вече са прехождали непосредствено един в друг и са представлявали опасност за падане от височина – 3,8 м. Това означава също така, че обективно е нямало какво да бъде преграждано преди 30.06.2017 г. – защото не е било построено, поради което няма как преграждането да е траяло две години до инцидента.

УстойчИ. в показанията на част от тези свидетели присъстват две твърдения: че пред вертикалния отвор имало (включително към началото на седмицата с инцидента – Ц. Д.) купчина строителни материали (алуминиеви профили), както и че шахтата била използвана за вертикално транспортно трасе (конкретно за материалите за дъното на шахтата – единственото трасе според Ц. Д.). Такива твърдения са въведени и в показанията на строителните работници, подлежащи на изследване по-нататък.

Съдът намира за недостоверни твърденията в показанията на горепосочените свидетели, че вертикалният отвор бил обезопасен в продълЖ.е на две години чрез преградно пано (Ч., Р., В.), както и че хоризонталният отвор към шахтата е бил преграден с талпи (за което показанията на Р. са съвършено изолирани). Изводът за недостоверност на тези твърдения се налага поради следното: Обективно възможното най-дълго време за поставяне и наличие на каквато и да е преграда пред вертикалния отвор и преди инцидента е една година – от 30.06.2017 г. до 06/07.07.2018 г., което е в пряко протИ.речие с твърдението за 2- годишно преграждане с пано (въззивният съд излага по-нататък становище по възможността такова преграждане да е именно обезопасяване). Твърдението за поставяне на талпи върху хоризонталния отвор, освен съвсем изолирано, е и невъзможно да се обвърже във времето с изследвания инкриминиран период 06/07.07.2018 г. – поради несигурността на показанията, в които е заявено.

Въззивният съд намира протоколите за проверка от Комисията на служителките в НС за формални и неудостоверяващи действителните условия за обезопасяване, включително - на процесните вертикален и хоризонтален отвори. Тези протоколи протИ.речат пряко на установеното със следствения оглед и с протокола на Инспекцията по труда, първият – относим към 07.07.2018 г., а вторият – към 07.07.2018 г. и към 09.07.2018 г. Втората проверка на Инспекцията по труда на място на 09.07.2018 г. е установила редица други необезопасени места навсякъде в строящата се сграда, а в двата протокола на Комисията от НС всички възможни рискове са маркирани като обезопасени. Свидетелките от Комисията на НС твърдят, че нямат компетентност да преценяват какъв е следвало да бъде начинът на обезопасяване на местата, опасни за падане от височина, и същевременно се позовават на съдържанието на протокола – т.е., че щом в него не е отбелязано необезопасено място, значи е нямало. Това е в пряко протИ.речие с попълнения от самите тях протокол, в който е налице конкретно посочване в съответната клетка на начина на обезопасяване на местата, опасни за падане от височина, за който именно начин свидетелките е следвало да наблюдават цЕ.сочено и да документират достоверно и добросъвестно.

Налице са вътрешни протИ.речия в показанията на свидетели от тази група, налице са протИ.речия и между показанията на отделни свидетели от групата. Показанията на Ч., освен на времето на изграждане на шахтата и на вертикалния отвор, протИ.речат относно продължителността на наличие на преградно пано на показанията на Ц. Д., И. М., Е. В., Д. Д. и М. В.. Показанията на Д., Р. и В. по този въпрос също протИ.речат на показанията на Д., М., В., Д. и В..

Показанията на двамата помощник-технически ръководители Ч. и А. са практически неинформативни – защото не са въз основа на сигурни възприятия и защото протИ.речат на показанията на М., В., В. и Д..

Становището на въззивния съд е, че относно (не)обезопасяването е достоверно съдържанието на следствения оглед, на ПИП на Инспекцията по труда, както и на показанията на свидетелите от Инспекцията по труда, на двамата дежурни офицери от НСО, на Д. Д. и на М. В. – предвид излоЖ.те по-горе техни характеристики и съдържателното им съотношение. Поради това съдът приема, че оградни пана пред вертикалния отвор в продълЖ.е на периода от построяването му към 30.06.2017 г. до 05.07.2018 г. не е имало - тогава са били разчистени струпаните пред отвора материали, правещи преди това според Ц. Д. „безпредметно“ преграждането му. Съдът приема също така, че хоризонталният отвор на шахтата на кота -4,9 м също не е бил преграждан за периода на съществуването му до инцидента – защото е бил използван като вертикално транспортно трасе.

Относно наличието на прегради от какъвто и да е тип пред отвора към шахтата в близките преди инцидента дни от събраните свидетелски показания конкретните данни са следните:

В. Т. (НОХД, т. 1, л. 204-210) като бригадир участвал на 05.07.2018 г. – четвъртък, в преместването на купчината алуминиеви профили, след което той продължил работа в друга част на сградата – дясната. Първоначално твърди, че преди да напуснат лявата част (тази с процесния вертикален отвор от двора към шахтата), обезопасили отворите (двата вертикални от двора към шахтата и към стълбището) с оградна мрежа и със сигнални ленти (около скелето на разполоЖ.я пред шахтата кран). След напускането на лявата част от Т. и работниците му обаче в лявата част имало други СМР – монтаж на стъклопакети. В края на разпита си Т. твърди още, че преди тяхното разчистване на 05.07.2018 г., те махнали платната и след това те били върнати лично от него и от бригадата му. Същевременно твърди, че когато те се преместили на десния отвор, на левия останал монтажистът, който имал за задача да сглоби метална стълба, по която да се слиза през този отвор до мазетата (НОХД, т. 1, л. 205), а във връзка с работа в близост до отвора и в него пък Т. изрично заявява, че по време на работа платното се махало. По-нататък в разпита си заявява, че последно е видял платното пред отвора сутринта – когато приключили преместването на профилите и разчистването, а след това този ден - 05.07.2018 г., както и на 06.07.2018 г. и на 07.07.2018 г. е бил в друга част на строителната площадка. В края на разпита си заявява пък, че напускайки левия отвор в четвъртък (05.07.2018 г. – сутринта) няма спомен дали тези пана са били на място. Изявленията в показанията на Т. за наличието на платно пред отвора на 05.07.2018 г. са вътрешно протИ.речиви – твърди едновременно, че след приключване на тяхната работа, лично той и бригадата му са сложили платното пред отвора и същевременно твърди, че там е останал да работи монтажник на метална стълба (което изисква премахване на платното). Освен това показанията на Т. за преки възприятия са ограничени във времето – до сутринта на 05.07.2018 г., до преместването му с бригадата му в десния участък на сградата. На 06.07.2018 г. (петък) и на 07.07.2018 г. (събота) Т. бил на работа, но в дясната част и не е преминавал през левия сектор – не знае дали през тези дни платната са били пред двата отвора (за шахтата и за стълбището). Или освен вътрешно протИ.речиви за съществен факт, показанията му са и несигурни относно това имало ли е или не платно пред вертикалния отвор след сутринта на 05.07.2018 г., а за времето след това са неинформативни, тъй като става въпрос за повече от денонощие и половина от последното пребиваване на Т. в зоната с инцидента до самия инцидент.

В показанията на В. Т. се съдържа обаче информация, заявена устойчИ. и безпротИ.речИ. и от други свидетели - за използването на шахтата като вертикално транспортно трасе: подизпълнителни фирми, имащи складове в сутерените, си пускали материали, кабели и други през тази шахта. Такова използване също изисква поради естеството си отстраняване на преградно пано пред вертикалния отвор – ако го е имало.

М. С. (НОХД, т. 1, л. 186-190) разтоварвал материали в близост до отвора в петък (06.07.2018 г.) и твърди, че в 17 ч., когато си тръгвал от работа, пред отвора имало пано (платно), което си било там от две години (откакто работят на обекта). Заявява обаче, че нямало бетонни блокчета, не било поставено на такива (а Ц. Д. твърди, че било на бетонни блокчета – „пети“); заявява още, че си било там „с години“ (прието за недостоверно от съда по съобраЖ.я по-горе). В събота (07.07.2018 г.) М. С. и синът му Р. С. работили заедно с В. Т. – в дясната част на сградата, до 15 ч. На изричен въпрос (от защитник) М. С. изброява мъжете, с които е работил, и не посочва името на Р. П.. В досъдебните си показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, е заявил, че е присъствал на изграждането на отвора през 2017 г. (било топло годишно време); че в петък, 06.07.2018 г. е работил до 15 ч. в близост до този отвор с още трима души - В. Т., сина си Р. С. и К. Т.; че според него предпазната ограда пред светлия отвор пред шахтата (т.е. пред вертикалния отвор) „е била поставена на мястото си“, но не може да каже какво е било положението с този светъл отвор. Изказът му на ДП сочи на предполоЖ.е, а не на пряко възприятие и не на сигурен спомен относно обезопасеността на вертикалния отвор, а посоченият час на напускане на лявата зона с процесната шахта е 15 ч. на 06.07.2018 г.

Р. С. (НОХД, т. 1, л. 214-216), също твърди, че в петък (06.07.2918 г.) в края на работния ден в 17 ч. пред отвора имало пано (платно), а пред него имало опъната лента. На изричен въпрос с кого е работил, конкретно за петък (06.07.2018 г.) отговаря, че е работил само с К. Т. и Х. (което изключва Р. П.), а на изричен въпрос конкретно за Р. П. отговаря: „съвместна дейност с нея не съм извършвал в района на отвора.“.

К. Т. (НОХД, т. 1, л. 216-218) в съдебно заседание твърди, че видял отвора в събота (07.07.2018 г.) - но тогава работил в десния участък с В. Т. и Р. С.; твърди, че в събота отворът си бил ограден. Не помни с кого и къде е работил в петък. В прочетените (чл. 281, ал. 4 от НПК) досъдебни показания е заявил, че по принцип тази шахта се обезопасявала „чрез поставяне на строителни материали за да препятстват отвора“ – виждал „слоЖ. материали, за да импровизират ограничаване на достъпа до отвора на шахтата“, но не знае по чие разпореждане (ДП, т. 17, л. 106-108).

Р. П. – общ работник и склададжийка в строителната фирма, твърди, че в петък - 06.07.2018 г., при монтажа на стъклопакетите се премахнали слоЖ.те огради – защото самата работа го изисква. Твърди още, че тогава имало и железари да взимат размери „и сигурно тогава са забравили да го (паното) сложат.“ (НОХД, т. 1, л. 210-212). Твърди, че в петък (06.07.2018 г.) работила с М. С. и сина му Р. – без да е спомената от първия след изричен въпрос във връзка с нея и категорично изключена от втория да са работили заедно.

За присъствието си в участъка около вертикалния отвор на 06.07.2018 г. Р. П. твърди, че в петък чистили отвън (на двора), имало дървени материали, профили, събирали отпадъци (с М. С., сина му Р. и други, които не помни). Заявява „слагахме лента и след това пано“ – а е логично, ако е било, да е в обратна поредност: първо да се сложи по-близкото до отвора пано и след това по-далеч спрямо отвора да се постави лентата, като и двете следва да се извършат откъм двора.

И въззивният съд – както е направил и първоинстанционният СГС, намира, че не следва да приема установеност (доказаност) на преграждането на вертикалния отвор чрез пано на 06.07.2018 г. и поставянето на лента пред него конкретно въз основа на показанията на свидетелите В. Т., М. С., Р. С., Р. П. и К. Т.. Освен съществените протИ.речия, вътрешни за показанията на някои от тези свидетели, са налице и съществени протИ.речия между показанията на различни свидетели (особено значими относно начина на закрепване и продължителността на наличието на пано пред вертикалния отвор от двора към шахтата), които протИ.речия са с такова значение и до такава степен, че обусловят извод за недостоверност на твърденията им конкретно, че който и да било от тях има сигурни възприятия относно наличието/липсата на преградно пано пред вертикалния отвор или пък има лично участие в поставянето на такива, относими към края на работния ден (17:30 ч.) на 06.07.2018 г. Същите съобраЖ.я се отнасят и за наличието/липсата на лента в близост до този отвор – конкретно за края на работния им ден на 06.07.2018 г.

За достоверно и значимо от показанията на тази група свидетели съдът намира твърдението на К. Т., че пред вертикалния отвор е имало струпани материали за продължителен период преди инцидента – поради съответствието на това твърдение с показанията на други свидетели.

Въззивният съд намира обаче, че е без значение с нормативно измерение за конкретния инцидент дали пред отвора е имало пано в продълЖ.е на две години (според свидетелите, не според обективната възможност) или само на няколко дни преди падането на Д. Т. и дали въобще е имало пано: такова пано (платно), описвано от свидетелите, твърдящи неговото наличие там, не може да се определи като стабилна преграда, можеща физически да препятства достъпа до шахтата, волен или неволен. Един и същи свидетел дори твърди за този изключително съществен факт относно устойчИ.стта на паното съвсем протИ.положни неща: на ДП – че било на „пети“, пред съда – че било без „пети“. Всички свидетели, твърдящи, че имало пано, заявяват еднопосочно, че било отстранявано по време на работа – което твърдение съответства на логиката. Това означава, че освен физическата му неспособност да препятства достъп до шахтата, пано от такъв тип не е могло да има поС.но пред шахтата; премахването му по време на работа в близост до шахтата или в нея е предпоставка за пропускане то да бъде поставено обратно пред отвора към нея, а самата тя (хоризонталният отвор) е била абсолютно необезопасена (въздуховодът се е използвал като вертикално транспортно трасе за материали).

В заключение относно наличието на преграда от какъвто и да било вид пред процесния вертикален отвор, представляващ достъп до шахтата (тя самата – хоризонтален отвор), въззивният съд намира следното:

Пред вертикалния отвор към шахтата към началото на падането на Д. Т. не е имало никаква преграда – нито трайно прикрепена (решетка, ограждение), нито подвижна (пано като описваното от свидетелите). Съсредоточеното изрично във връзка с инцидента изследване на възможните места за достъп към шахтата, направено по време на огледа на 07.07.2018 г., не е установило никаква преграда – нито трайно прикрепена, нито подвижна, нито пред отвора, нито в близост до него; няма никакви следи от евентуално преместено (съзнателно или неволно) пано, намирало се в близост до отвора. Поради това констатацията в огледния протокол е категорична – че отворът не е бил обезопасен. Достатъчно продължителното (за времето на изчакване на идването на огледната група и за времето на провеждане на следствения оглед) и цЕ.сочено (изцяло по повод инцидента с Д. Т.) възприемане на отвора към шахтата, мястото около него и предметите там от страна на инспекторите по труда има за резултат същото твърдение – и в показания, и в съставен от длъжностно лице в съответната форма и със съответното съдържание протокол за проверка: на 07.07.2018 г. процесният отвор пред шахтата не е бил обезопасен. СъС.ието на вертикалния отвор и мястото около него е било запазено без никаква промяна от намирането на тялото малко след 19 ч. до идването на огледната група – предвид показанията на Е. В., което е отразено в огледния протокол; през деня на 07.07.2018 г. в тази част на сградата не са били извършвани СМР, работело се е в десния участък – заявено от отишлите на работа в събота свидетели, а също и от подсъдимия М. в обясненията му (НОХД, т. 2, л. 515-524); през нощта на 06/07.07.2018 г. също не са били извършвани СМР. Това означава, че съС.ието на вертикалния отвор и мястото около него към времето на огледа е било същото като при приключване на работния ден на строителите на 06.07.2018 г., а пострадалият е влязъл в обекта преди това - около 16:40 ч. на 06.07.2018 г. Следователно към началото на падането му в шахтата вертикалният отвор, водещ към нея откъм вътрешния двор, е бил открит – нямало е никаква преграда пред него, нито трайно закрепена, нито подвижна (пано). Лента като тази на снимка № 1 от фотоалбума към огледа на 07.07.2018 г. принципно се използва на обекта – виД. на други снимки от строежа. Такава лента обаче категорично не

представлява обезопасяване, а не може да се определи и като сигнализираща по нормативните изисквания на Наредба № РД-07/8.

Другият отвор, също представляващ достъп до шахтата – триъгълният откъм стълбището, е бил в същото съС.ие като вертикалния откъм вътрешния двор: без никаква преграда пред него. Пред него, дори и паднала на земята, няма и никаква лента – нито отговаряща на Наредба № РД-07/8, нито от какъвто и да е вид. Само 10 дни след произшествието този отвор вече е бил затворен – чрез изграждането му с тухли от газобетон, установено при допълнителния оглед на 17.07.2018 г., проведен с участието на инж. Г. М. (едно от трите вещи лица, изготвили техническата експертиза по безопасни условия на труд (ТЕБУТ) и допълнителните към нея).

Самата шахта – хоризонталният отвор, е била изцяло открита: върху нея не е имало никакви препречващи я предмети.

Това съС.ие на двата отвора към шахтата и на самата шахта – изцяло необезопасени, съдът приема за установено: към времето на влизане на Д. Т. в обекта на 06.07.2018 г. - около 16:40 ч.; към времето на произшествието с Т. - от 20:44 ч. на 06.07.2018 г., когато влязъл сам от вътрешния двор вътре в сградата, до 01:35 ч. на 07.07.2018 г., когато телефонът му е регистрирал първото пропуснато повикване; към намирането на тялото след 19 ч. на 07.07.2018 г.; към времето на следствения оглед, започнал на 07.07.2018 г. в 22:37 ч.

Вертикалният отвор (процесният отвор, от който е започнало падането в хоризонталния) представлява отвор за монтаж на вентилационна жалузийна решетка, осигуряващ въздух за функциониране на дизел-генератор, разположен на нИ. сутерен (втора допълнителна техническа експертиза по безопасни условия на труд – втора ДТЕБУТ; ДП, т. 5, л. 123-130 вр. НОХД, т. 2, л. 505). Завършеният вече вид на решетката е онагледен чрез снимка в експертизата (ДП, т. 22, л. 38) при личен оглед от вещите лица години след инцидента, на 27.05.2021 г. Въпреки изначалното предназначение на този отвор да бъде зарешетен, от построяването му до инцидента – което е една година, той е бил без устойчИ. закрепена към него преграда от какъвто и да било вид – тъй като е бил използван като вертикално транспортно трасе.

Ц. Д. (проектов мениджър) смята за „безпредметно“ обезопасяването му през това време – до преместването на намиращата се пред него купчина алуминиеви профили другаде. Подсъдимият М. (технически ръководител на строежа) го смята за обезопасен откъм двора, „по подходящ начин“ – чрез направена от подсъдимия в инструктаж устна забрана спрямо всички работници и охранители и чрез лента, опъната пред скелето.

Заключението на втората ДТЕБУТ е, че вертикалният отвор е бил изграден като част от новото тяло на сградата преди инцидента. Той представлява конструктивен отвор, тъй като е разположен в самата стена. Той създава опасност за падане от височина – през него се попада директно в шахтата, тъй като тя директно започва от него, чрез хоризонталния й отвор, водещ надолу до котата с генератора, където е дъното на шахтата. Било е технически възможно и е следвало да бъде обезопасен „още след премахване на кофражните платна“ (експертизата), който момент от етапа на строежа е приет за възникване на опасността от падане на работещи и преминаващи покрай този отвор хора. Вертикалният отвор е бил изграден към 30.06.2017 г. според съответния акт за отчитане на СМР (трета допълнителна ТЕБУТ – ДП, т. 24, л. 44-53 вр. НОХД, т. 2, л. 508 гръб-509). Този момент във времето предшества с една година времето на падане на пострадалия през този отвор в шахтата – 06/07.07.2018 г. Подходящото от техническа гледна точка обезопасяване цялостно на шахтата според тази експертиза е по реда на чл. 40 от Наредба № 2. Въззивният съд отчита, че тази разпоредба е формулирана заповедно, в две точки. Първата точка изисква отвори в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи), които създават опасност за падане от височина, да се обезопасят, като са предвидени няколко възможности: парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Според втората ДТЕБУТ, обезопасяване с парапети в конкретния случай е невъзможно. Т.е. приложимото от техническа гледна точка и заповедно изискуемо от нормативна гледна точка обезопасяване на вертикалния отвор е следвало да бъде или чрез ограждение, или чрез здраво покритие. Предвид изискуемото им от Наредба № 2 предназначение, нито едно от двете в никакъв случай не могат да бъдат нито струпани в двора пред отвора материали, нито подвижно пано. Купчината алуминиеви профили е временно и ненормативно препятствие: тя не може да осигури трайна безопасност и е показателно, че инцидентът е станал в денонощието след преместването на профилите. Подобно струпване протИ.речи и на изрична забрана, въведена от самата строителна фирма „АТ Инженеринг 2000“ (АТИ) – в т. 11-та от Инструкция за общите изисквания по безопасност на труда при СМР (ДП, т. 11, л. 258-259). Смисълът и целта на обезопасяването е ефикасно предотвратяване на опасността, в случая – от падане. Това определя съобразно Наредба № 2 обективна необхоД.ст вертикалният отвор да е бил преграден чрез трайно и/или устойчИ. закрепена пред него преграда, не позволяваща попадане през него в шахтата – откъм двора (същото изискване съществува нормативно и спрямо триъгълния отвор откъм стълбището). Временни и подвижни прегради (като твърдяното от свидетели по делото мрежесто платно/пано, според някои – на бетонови „пети“, според други – без „пети“) не съответстват на заповедно предявеното изискване за предотвратяване на попадане през отвора в шахтата – защото е възможно да бъдат преместени неволно или да не бъдат върнати поради забравяне след съзнателно преместване.

Хоризонталният отвор на кота -4,9 м (самата шахта) също е конструктивен отвор (в етажна плоча) и също създава опасност от падане от височина (до кота -8,7). За този отвор се отнася всичко, изложено дотук за вертикалния: и отворът на шахтата на кота -4,9 м е следвало да бъде физически обезопасен.

Изискванията на Наредба № 2 са за приоритетно физическо обезопасяване. Те освен това допълнително са възприети и от строителната фирма АТИ в издадена от самата тази фирма Инструкция за общите изисквания по безопасност на труда при СМР (ДП, т. 11, л. 258-259). И тази вътрешна Инструкция заповедно изисква обезопасяване, което в конкретния случай е следвало да бъде и на вертикалния отвор откъм двора, и на хоризонталния отвор на нИ.то на пода (шахтата). Т. 2-ра от Инструкцията изисква отворите в пода да се обезопасяват с парапети (която техническа възможност е отхвърлена от втората ДТЕБУТ) или временно покривни капаци, които капаци да понесат предвидения товар и да са осигурени срещу непредумишлено разместване (а това е вид здраво покритие по смисъла на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2). Т. 3-та от Инструкцията изисква отворите по стените (какъвто е бил вертикалният, този от двора към шахтата), намиращи се близо до пода на височина по-малко от 0,5 м (отворът е на 0,3 м височина над най-близкото непосредствено нИ. – това на двора, което е кота -5,2 м, а отворът е на кота -4,9 м) и водещи към друго по-дълбоко помещение (отворът е директен достъп до шахтата) да се обезопасяват. Доколкото в Инструкцията не са предвидени конкретни по вид способи за такова обезопасяване в повече спрямо предвиденото в Наредба № 2, обезопасяването е следвало да стане съобразно нормативния акт – чрез ограждение или здраво покритие (конкретно за шахтата - например покривен капак съгласно Инструкцията).

В конкретния случай физическо обезопасяване не е имало – нито на вертикалния отвор откъм вътрешния двор, нито на хоризонталния отвор (от който шахтата върви от кота - 4,9 надолу към котата с генератора), нито чрез ограждение, нито чрез здраво покритие, като всяко обезопасяване от който и да било от двата посочени вида е следвало да бъде именно ефикасно, т.е. да понася съответното натоварване („да понесат предвидения товар“ по терминологията на Инструкцията) и едновременно с това - да е осигурено срещу непредумишлено разместване (според Инструкцията).

Втората точка на чл. 40 от Наредба № 2 разграничава обезопасяването от означаването и/или сигнализирането. Докато изискването за обезопасяване цели предотвратяване на физическия достъп до място, създаващо опасност за падане от височина, то означаването и/или сигнализирането има друго предназначение – предварително известяване за близка опасност, за да се предпази човек, който е възприел това означаване и/или сигнализиране. Систематичната подредба на двете точки в чл. 40 от Наредба № 2 обуславя извода, че приоритет има физическото обезопасяване поради посочването му преди сигнализирането. Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-07/8 знаци и сигнали се поставят на места, където рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени чрез средства за колективна защита. И за вертикалния отвор, и за хоризонталния отвор е имало повече от една техническа възможност за физическо обезопасяване, постигащо колективна защита – ограждение или здраво покритие (временен капак). Поради това е недопустимо неизпълнението на приоритетното и технически възможно физическо обезопасяване да се представя като изпълнено чрез сигнализиране. В допълнение към недопустимостта сигнализиране да замести физическото колективно обезопасяване следва да се посочи и това, че лентата, видима на снимка № 1 от огледа на 07.07.2018 г., е на земята. Не е установено и не е установимо дали е била опъната пред вертикалния отвор или е била на земята конкретно към края на работния ден на 06.07.2018 г. – по съобраЖ.ята за свидетелските показания във връзка с наличието и продължителността на наличие на пано; не е установено и не е установимо дали е от използваните от строителната фирма на същия обект (виД. на снимки от други места, различни от местопроизшествието) или е била поставена от полиция. Дори да имаше обаче доказателства, за да се приеме, че е била поставена (опъната пред вертикалния отвор) от строителната фирма, лента от такъв вид не е от нормативно предвидения в Наредба № РД-07/8 вид - заради наклона на редуващите се ивици спрямо дължината й (перпендикулярен, при изискуем ъгъл 45º), поради което в случая тя не би могла да извърши надлежно сигнализиране. Най-същественото съобраЖ.е във връзка с лента от вида на тази от снимка № 1 от фотоалбума обаче според въззивния съд е, че в случая конкретно сигнализираща лента няма нормативно значение – предвид извоД.то от двете наредби изискване да се извършва физическо обезопасяване и едва при невъзможност за такова да се прибегне само до сигнализация и/или означаване. Устните забрани за пребиваване и двиЖ.е на определени места, към които места нормативен акт предявява заповедно изискване за физическо обезопасяване, също не могат да се разглеждат като заместител на това обезопасяване. То, извършено по нормативно предвидения и технически възможен начин, би осигурило избягване на инциденти както с работници на строителната площадка, така и с външни лица – независимо дали достъпът им е разрешен или не от съответен пропускателен режим; обезопасяването цели предпазване на хора въобще, а да падне от височина през необезопасен отвор може както външен посетител, така и работник, без значение на конкретната причина, включително – поради умора, разсеяност, залитане поради претоварване, прилошаване, спъване и т.н.

В заключение въззивният съд намира, че конкретната причина за падането на пострадалия са два проявили се едновременно факта: липсата на преграда (и на вертикалния отвор, и на хоризонталния, като първият отвор непосредствено прехожда във втория) и сядането на пострадалия точно върху прага на шахтата (върху основата на вертикалния отвор). Тази комбинация е опредЕ. и от ТЕБУТ като техническа причина за произшествието, с нормативната терминология „липсата на обезопасяване на отвора към шахтата“ и „неполагането на грижа от страна на пострадалия за здравето и безопасността му, допускайки преминаване през зони с наличие на опасности от падане от височина, като е следвало да знае опасните места и зони в обекта и да ги избягва, да познава условията за безопасност в обекта“, за което му дължимо поведение експертизата се позовава на задълЖ.ята му като охранителен работник по договора № 08/21.04.2017 г.

Дотук посочените първични факти и обуславящите се въз основа на тях междинни и окончателни фактически изводи въззивният съд прие за съответно установени и налагащи се въз основа на изчерпателно събрани спрямо конкретиката на случая обстоятелства; становище по това, че е напълно реализиран доказателственият потенциал на делото, въззивният съд зае и в съдебно заседание (ВНОХД, л. 127-129). Причините, поради които въззивният съд прие за установени именно горепосочените факти и за обуславящи се въз основа на тях горните фактически изводи, логически изключват основателност на възраЖ.ята на защитниците в жалбите и в съдебните прения, въз основа на които възраЖ.я се настоява за оневиняване.

Въз основа на така установените според въззивния факти се обуславят следните изводи по въпросите, изброени в чл. 301, ал. 1 от НПК:

Има извършено деяние – и то не е случайно. Деянието е съставомерно предвид конкретно предявеното обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Смъртта на Д. Т. е пряка последица от падането му през вертикалния отвор в хоризонталния и оттам - до дъното на шахтата, от височина 3,8 м. Падането от своя страна е пряка последица на съвместното едновременно действие на два факта, единият от които е непоставянето на прегради, обезопасяващи два свързани отвора в конструктивни елементи на строителен обект. Строителните и ремонтни работи са нормативно прогласени като източник на повишена опасност, поради което има правна регламентация за задължително поведение с цел избягване на опасности, една от които е падането от високо. Поставянето на прегради пред/върху всеки от двата отвора е било възможно – и от техническа гледна точка, и от гледна точка на времето. Технически е бил налице повече от един начин за обезопасяване на отворите. Във времето е имало интервал от една година от момента на възникването на опасността (построяването на шахтата) до момента на инцидента с пострадалия. Обезопасяването е било дължимо – по заповедната норма на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2. Непоставянето на такива прегради е бездействие и чрез него е осъществено деянието по делото, което следва да се определи именно като немарлИ. изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а пряката вредна последица от тази немарлИ.ст е смъртта на пострадалия. Поради това е доказано извършването на деяние, съставомерно по чл. 123, ал. 1 от НК вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2. Това изключва възможността за определяне на смъртта на пострадалия като случайно деяние, т.е. като настъпила при липсата на задълЖ.е за някого да предвиди опасността от падане на човек през необезопасените два отвора или при липсата на възможност за такова предвиждане от човека, задължен да го направи. Вторият факт, значим за вредоносната последица (смъртта) и също представляващ човешка деятелност, е поведението на самия пострадал – сядането му на прага на шахтата. То е грубо нарушение както на задълЖ.ето му по чл. 33 от ЗЗБУТ да се грижи и сам за здравето и безопасността си, така и на длъжностната му характеристика да познава и избягва опасните участъци на мястото на работа. В случая той не само не се е погрижил за собствения си жИ.т, но сам го е поставил в непосредствена и реализирала се опасност чрез крайно непредпазлИ.то си сядане на прага на шахтата. КСППЕ на пострадалия (ДП, т. 22, л. 3-14 вр. НОХД, т. 2, л. 605-609) е установила липсата на данни за психично разстройство в тесния смисъл (психоза), както и за интелектуално разстройство, проблемна употреба на алкохол или наркотици, личностово разстройство, качествено разстройство на съзнанието (краткотрайно или продължително); установена е и липса на мотивация за самоубийство. Към инкриминираното време пострадалият е определен като вменяем, т.е. можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заявените от него неверни обстоятелства пред колегите му (че има приятЕ., че му се родил син, за което черпил на работа) са оценени като начин да се представи в социално желана светлина, да представи по-интересна житейска история и да преувеличава собствените си преживявания - което е различно от качествено разстройство на психиката и интелекта. Поради това не може да се приеме основателност на твърдението на защитник във въззивна жалба, че пострадалият е имал умишлено поведение спрямо самия себе си в смисъл на желание за самонараняване или самоубийство. В кореспонденция със заключението на КСППЕ е и позицията на КМБМЕ, която изключва хипотезата за падане под отрицателен ъгъл, т.е. за „гмурване“, за скачане в шахтата.

Без което и да е от двата вида човешко поведение – бездействието на този, който е дължал обезопасяването, и жИ.тозастрашаващото самия него поведение на пострадалия, смъртта конкретно на пострадалия не би настъпила на това място. Поради това в случая е налице съпричиняване – от човека, дължащ неизвършеното обезопасяване, и от самия пострадал, като съпричиняването е в равна степен.

Деянието, значимо за съставомерност по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, е извършено от подсъдимия, който е бил технически ръководител на строителния обект (ДП, т. 15). ЗадълЖ.ята му по подписаната от него длъжностна характеристика, издадена от работодателя му АТИ, са същите и дори повече спрямо задълЖ.ята му по длъжността по Националния класификатор на професиите и длъжностите (т. 8 от заключението на втора ДТЕБУТ – ДП, т. 22, л. 34-54 вр. НОХД, т. 2, л. 505-508). Нормативната задълженост конкретно и лично на подсъдимия да осъществи пропуснатото поведение (обезопасяване) е по чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 2 – тъй като именно техническият ръководител е задължен самият той да изпълнява, а също така да контролира спазването на изискванията за ЗБУТ. От тях относимите към случая са тези, които са предвидени в разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2, т.е. подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл като технически ръководител да нареди, организира, възложи, контролира текущо и проследи цялостно физическото обезопасяване на отворите при изпълнението на конкретния строителен проект и при използването на съответните строителни технологии - защото като строителен инженер ясно е осъзнавал осъзнаваемата и без специални познания опасност за човешкия жИ.т и здраве при падане от високо (в случая – 3,8 м), а като технически ръководител на строителен обект е бил и длъжен да я осъзнава, да предвиди вредните последици от нея и да ги предотврати – чрез колективно обезопасяване. Установено е, че подсъдимият едновременно и е бил задължен да осъществи определено поведение (обезопасяването), и е имал обективна техническа и във времето възможност да го осъществи. Вместо това обаче той е разчитал на друго – на устно издадената от него инструктажна забрана спрямо всички работници и охранителите от частната охранителна фирма (включително пострадалия), разпореждаща им да не достъпват цялата площадка пред вертикалния отвор, а по делото се позовава и на лента, приличаща на нормативно предвидената за сигнализираща. Лентата сама по себе си и независимо от това дали съответства или не на Наредба № РД-07/8, не би могла да спре и предотврати падане в шахтата. Устната забрана не може да изпълни ролята на ефективно физическо препятствие – защото може да бъде игнорирана, забравена или дори невъзможна за изпълнение в именно необходимия момент, например при политане поради внезапно прилошаване в близост до опасното за падане място, включително – на работник (а са налице показания, че покрай шахтата са били извършвани СМР и че самата шахта е била използвана за транспортно трасе по време на СМР). Поради това е недопустимо такава устна забрана да замества нормативно изискуемото ограждение или здраво покритие. Няма безспорни данни и подсъдимият – като Ц. Д., да е разчитал и на временно затрудняващата достъпа до шахтата купчина от алуминиеви профили. Разчитането от страна на подсъдимия на устни забрани и/или на лента (каквато дори не може да се приеме за доказано, че е била именно опъната пред шахтата в края на работния ден на 06.07.2018 г.) е проява на самонадеяност, вместо дължимата грижа за общата безопасност. Във връзка с това съдът намира, че безопасността следва да отговаря на три условия. Тя трябва да бъде съобразена с естеството на конкретната опасност, т.е. обезопасителните мерки трябва да са ефикасни, да осигуряват реално предотвратяване на опасността (падане от високо). Безопасността трябва да бъде непрекъсната, като бъде осигурена за цялото време, през което трае опасността - от възникването й до отпадането й. Безопасността още трябва да бъде осигурена за всички, можещи да попаднат под конкретната опасност. Без значение е какъв е конкретният повод за присъствие на обекта на конкретно застрашения човек, защото потенциалът на такава опасност може да се превърне в реалност както спрямо човек, чието присъствие на опасното място не е разрешено, така и спрямо работник, чието присъствие на мястото е необхоД. (поради умора, разсеяност, претовареност). Във връзка с обсега на безопасността, който трябва да обхваща всички хора, можещи да бъдат излоЖ. на опасност от падане от високо на строителен обект, съдът намира, че в случая конкретната причина за присъствието на пострадалия на обекта няма измерение с наказателно-правно значение; тази причина е неговият трудов договор с „Дефанс консулт“, лицензирана частна охранителна фирма. Твърди се от защитник, че подсъдимият не следва да носи отговорност, защото присъствието въобще на пострадалия на строителния обект е било незаконосъобразно – тъй като е нищожен договорът за възлагане на допълнителната физическа охрана на частната охранителна фирма, в която е работел пострадалият. За да определи този договор като нищожен, защитникът се позовава на това, че строителният обект се намира в сградата на Народното събрание (НС), а тя следва да се охранява само от НСО. Този договор е сключен в изпълнение на предходен – на договора, с който Народното събрание (възложител) възлага на обединение от две фирми (едната е строителната - АТИ) преустройството на зала „Света София“ в пленарна зала, като конкретно строителната фирма (АТИ) е задължена (т. 9.17) да осигури охрана на обекта независимо от НСО, само на определено помещение вътре в него. Това е изпълнено от АТИ – чрез възлагането на нощната охрана на „Дефанс консулт“, която е лицензирана частна охранителна фирма. Тя от своя страна е възложила охраната на трима свои работници (охранители), единият от които е бил Д. Т.. Във връзка с изпълнение на трудовия си договор с „Дефанс консулт“ – по който е добросъвестен, пострадалият е давал нощни дежурства на обекта. Въззивният съд - също като първоинстанционния, намира, че това възраЖ.е на защитника е неоснователно. Нищожността на гражданско-правен договор следва бъде изрично прогласена от съд, при това – различен от настоящия. Нищожността се прогласява по нарочно предявен иск или нарочно направено в хода на граждански процес възраЖ.е. Тя не е предмет на настоящото наказателно дело и решаващ съд по него няма компетентност да се произнася по нея – защото няма и не може да бъде отправен по наказателно дело такъв петитум. Освен това, сама по себе си, нищожността на граждански договор е нещо съвсем различно от житейските факти, които наказателният закон релевира за пораждане на наказателна отговорност. Дали е нищожен или не гражданският договор, с който строителната фирма е възложила изпълнението на охрана на частна охранителна фирма в обект, следващ да бъде охраняван само от НСО, не изличава от обективната действителност, нито погасява правното значение на поведението на подсъдимия, изразяващо се в гореописаното бездействие, а именно то е основанието за наказателна отговорност.

Във връзка с личното задълЖ.е на подсъдимия като технически ръководител да осигури безопасността са му вменени две нарушения.

Нарушение на чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 е вменено на подсъдимия с обвинителния акт и за такова нарушение е признат за виновен с присъдата. Нарушение на т. 3-та от същата разпоредба е вменено както чрез изписване на текста, така и чрез изписване на именно тази цифра в ОА. В диспозитива на присъдата обаче има еднократно изписване на т. 2-ра от чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2; същевременно пак в диспозитива на присъдата текстът на точка 3- та е изписан изцяло и коректно спрямо нормативната формулировка и е налице и еднократно правилно цифрово посочване. Поради това въззивният съд намира за ясна позицията на първоинстанционния – че е нарушена именно т. 3-та от чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2, а не т. 2- ра от този текст, но еднократното погрешно изписване на т. 2-ра следва да се коригира чрез въззивното решение.

Въззивният съд намира останалите вменени на подсъдимия нарушения, за които е признат за виновен, за неотносими към конкретния случай по следните съобраЖ.я:

Нарушението на изискването на чл. 40, т. 2 от Наредба № 2, във връзка с което и производни на което са всички изисквания от Наредба № РД-07/8, не следва да се вменява на подсъдимия – защото приоритетно е изискването за обезопасяване, а сигнализирането може, но не е задължително да го съпътства. Наредба № РД-07/8 е с по-тясно приложно поле от Наредба № 2 и то се определя от съотношението между точки 1-ва и 2-ра на чл. 40 от Наредба № 2 и от чл. 5, ал. 1 на Наредба № РД-07/8. ЗадълЖ.ето за сигнализиране е неотменно само когато рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени чрез средства за колективна защита, а в случая е имало повече от един технически възможен начин за физическо обезопасяване, което е приоритетно при систематично тълкуване на чл. 40, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2. Поради това неотменно задълЖ.е по чл. 40, т. 2 от Наредба № 2 – за сигнализация, подсъдимият е нямал. Отделен е въпросът, че чрез лента, приличаща, но неотговаряща на изискванията на Наредба № РД-07/8, подсъдимият смята, че е заместил изпълнението на задълЖ.ето си за физическо обезопасяване – което въззивният съд намира за недопустимо. Логически производна на позицията на съда, че не следва да се вменява на подсъдимия задълЖ.е по чл. 40, т. 2 от Наредба № 2, е позицията, че не следва да му се вменяват и нарушенията по Наредба № РД-07/8. Поради това въззивният съд намира, че за тези нарушения подсъдимият следва да бъде оправдан.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2, също вменена на подсъдимия като нарушена от него, е неотносима към конкретиката на случая. Пострадалият е бил охранител в частна охранителна фирма, на която строителната фирма (АТИ, в която подсъдимият е технически ръководител) е възложила охрана на едно помещение вътре в самия строеж. В тази стая е имало каса със секретни документи и са били оставяни инстР.ти и материали от работниците след приключване на работния ден до началото на следващия. Пострадалият не е бил строителен работник и не са му възлагани строителни работи на височина – каквато именно хипотеза предвижда разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2, за да въведе съответните изисквания за безопасност.

Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 се отнася за предпазно средство от типа на огражденията и състоящо се най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце (или еквивалентно решение) - парапет. Такъв технически вариант за обезопасяване е посочен от втората ТЕБУТ като невъзможен, поради което не може и да бъде изисквано от подсъдимия да го е приложил.

В заключение относно приложимата правна квалификация, въззивният съд намира релевираните и доказани по делото факти за правилно определени в ОА и приети с присъдата като престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, но - осъществено чрез нарушаване само на чл. 26, т. 1 и т. 3 и на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2. За останалите вменени на подсъдимия с ОА нарушения, за които е признат за виновен с обжалваната присъда, въззивният съд намира, че се обуславя оневиняване и оправдаване. Относно формата на вината, въззивният съд намира наличие на доказателства за самонадеяност. В ОА обаче и в присъдата е приета другата форма на непредпазлИ.ст – небрежност; срещу твърдение за прояви на самонадеяност подсъдимият не се е защитавал – защото такова правно значение на съответните факти в ОА не е заявявано. Поради това въззивният съд няма да отчита данните за самонадеяност при преценката дали наказанието е справедлИ., т.е. съответно на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

За такова престъпление в чл. 123, ал. 1 от НК се предвижда задължително налагане на наказание лишаване от свобода (от една до шест години), а в чл. 160, ал. 1 вр. чл. 37, т. 7 от НК се предвижда възможно (по преценка на съда) налагане и на лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност.

СГС е определил наказанието лишаване от свобода да е две години и шест месеца, с отлагане под условие на изпълнението му за изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66 от НК. За да определи това наказание, явяващо се под средата на предвидения диапазон, СГС е отчел следните обстоятелства:

В посока на смекчаване на отговорността СГС е приел, че тежат неосъждането на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни и доброто му процесуално поведение, както и съпричиняването от страна на пострадалия.

В посока на отегчаване на отговорността СГС е отчел, че са нарушени няколко разпоредби за безопасност, а само едно от вменените е достатъчно за вредоносния резултат – което е приел за единствена причина да не наложи абсолютния минимум (една година лишаване от свобода). Пак при отегчаващите отговорността обстоятелства СГС е отчел изразеното от подсъдимия съжаление, преценявайки го като в опредЕ. степен декларативно и при липса на ясно изразена и последователна критичност от страна на подсъдимия за извършеното от него.

Въззивният съд намира всички дотук посочени обстоятелства за налични и за влияещи в насоката, приета и от първоинстанционния съд, включително – относно отношението на подсъдимия към деянието му. И пред въззивния съд в съдебните прения подсъдимият заяви, че смята, че е взел всички възможни мерки за безопасност и че устната му забрана конкретно охранителите (включително пострадалия) да пребивават на това място, е достатъчна. Заяви още, че не се счита по никакъв начин за виновен.

Въззивното разглеждане на делото е по жалба от двама защитници на подсъдимия – с искане или за оневиняване и оправдаване на подсъдимия, или за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Въззивното разглеждане е също така и по жалба от повереника на установената като частна обвинитЕ. майка на пострадалия – с искане за увеличаване на лишаването от свобода и за налагане и на лишаване от право, с позоваване на неотчитане от СГС на младата възраст на пострадалия и на продължителното необезопасяване на шахтата.

Предвид становището си за доказаност на извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК вр. чл. 26, т. 1 и т. 3 вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2, въззивният съд намира за неоснователни исканията за цялостно оневиняване и оправдаване на подсъдимия.

Относно справедлИ.стта на наказанието, както предвид наличието на насрещни искания във въззивните жалби относно размера му, така и предвид задълЖ.ето си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на присъдата, въззивният съд отчете допълнително спрямо взетите предвид от СГС обстоятелства още и следните:

Периодът на необезопасяване (на бездействие на подсъдимия) е бил продължителен – една година.

Застрашените от опасността лица за този период са били широк кръг - всички работници, участници в проверяващи комисии и въобще – всички хора, намиращи се в близост до мястото.

Необезопасените отвори са били два, с непосредствен преход от вертикалния в хоризонталния. Ако дори само единият от двата отвора беше надлежно обезопасен, нямаше да се случи конкретното падане – от вертикалния отвор директно в хоризонталния, представляващ горната част на шахтата, с приземяване на дъното на шахтата, което е било смъртоносно. СъобраЖ.ята за запазване на човешки жИ.т и здраве имат неизмеримо поголяма тежест спрямо съобраЖ.ята за улеснение на строителните работи, в случая – използване на прохода на шахтата за транспортно трасе.

Тези фактори имат значително влияние в посока на отегчаване на отговорността.

В посока на смекчаване на отговорността и допълнително спрямо съобразеното от СГС, въззивният съд отчита, че са налице показания от много от разпитаните работници за поС.ни стриктни изисквания от страна на подсъдимия относно личните средства за безопасност.

При съпоставяне на тежестта на двете групи фактори, въззивният съд намери следното:

Неосъждането, добрите характеристични данни, трудовата заетост и изрядното процесуално поведение на подсъдимия нямат голяма относителна тежест – всичко това или се изисква от закона, или се очаква от обществото от всеки български гражданин. Много голяма тежест за облекчаване на отговорността въззивният намира, че има съпричиняването от страна на пострадалия, тъй като счита ролята му за вредоносния резултат за толкова значима, колкото е и поведението на подсъдимия.

Многобройността на нарушенията за съставомерност не е наличен отегчаващ отговорността фактор според въззивния съд – тъй като приема, че подсъдимият е нарушил само т. 1-ва от чл. 40 от Наредба № 2; за останалите нарушения, чрез които се твърди също да е извършено деянието, въззивният съд намира, че подсъдимият следва да бъде оневинен и оправдан. В посока на отегчаване на отговорността въззивният съд отчита значителната продължителност на необезопасеността, на отнасянето й към два отвора и отношението на подсъдимия към участието му в причиняване на смъртта на Д. Т., изразено и във въззивните съдебни прения.

Преценката на групата от смекчаващи отговорността обстоятелства налага според въззивния съд извода, че те не са многобройни, а измежду тях няма такова, чиято тежест да прави прекомерно и най-лекото предвидено наказание - една година лишаване от свобода. Поради това не е основателно искането на защитник за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК.

Преценката на срещуположната тежест на двете групи влияещи на отговорността фактори – предвид естеството на всеки един от тях, определя според въззивния съд извод, че надделява тежестта на съпричиняването, тъй като поведението на пострадалия е било крайно рисково. Това изисква размерът на наказанието да бъде под средата – която е три години и половина. Същевременно продължителността и естеството на опасността и широкият кръг застрашени лица имат сериозна тежест – поради което наказанието не може да бъде минималното.

Крайната преценка на въззивния съд, макар и по някои по-различни междинни съобраЖ.я, съвпада с тази на СГС – съответно на дееца и на деянието му се явява лишаването от свобода за две години и шест месеца, който размер е под средата и над минимума.

Отлагането на изпълнението на това наказание под условие е постановено за минималния изпитателен срок – три години. Предвид личността на подсъдимия (неосъждан, с добри характеристични данни, работещ), и въззивният съд намира, че не е наложително към момента това наказание да бъде изтърпявано ефективно, както и че не се налага попродължителен срок за изпитване на устойчИ.стта на нагласата на подсъдимия за законосъобразно поведение, включително и особено – във връзка с работата му.

Това становище на въззивния съд означава и становище за неоснователност за жалбата от повереника на частната обвинитЕ. за увеличаване на лишаването от свобода. Според въззивния съд не се налага и лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия, тъй като за дългогодишния стаж на подсъдимия на многобройни, със значителна сложност и с голямо значение строителни обекти няма данни за други престъпления или нарушения, установени със съответен стабилен акт.

В присъдата няма произнасяне по веществените доказателства и разноските, а такова се предвижда да бъде направено първично от първоинстанционен съд. Предвид и възможността за допълнително спрямо присъдата произнасяне с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, можещо да бъде въззивно контролирано самостоятелно по реда на глава двадесет и втора от НПК, въззивният състав намира, че в настоящото решение не следва да се произнася по тези въпроси.

В заключение: Самостоятелното оформяне на позиция по фактите и приложимото спрямо тях право доведе въззивния съд до окончателен извод относно признаването във вина и размера на наказанието, съвпадащ с този на първоинстанционния съд – независимо от междинни различия (относно факти, брой и вид на нарушенията за съставомерност по чл. 123, ал. 1 от НК и конкретни влияещи на отговорността фактори). Въззивният съд намира присъдата: за обоснована – поради съответствието на крайните фактически изводи със значението на доказателствените средства; за законосъобразна – поради правилното определяне на установените факти по чл. 123, ал. 1 от НК вр. Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (чл. 26, т. 1 и т. 3 и чл. 40, т. 1); за справедлива – поради съответствие на определеното наказание и на условното отлагане на изпълнението му с конкретно извършеното от конкретния подсъдим. Въззивният съд намира за неоснователни подадените срещу присъдата жалби – както за цялостно оневиняване и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му, така и за увеличаване на наказанието и за налагане и на лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност. Въззивният съд намира необхоД.ст от изменение на присъдата само относно еднократното погрешно изписване като т. 2-ра на т. 3-та от чл. 26 на Наредба № 2, както и необхоД.ст от оневиняване и оправдаване на подсъдимия за нарушенията по чл. 40, т. 2, чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от тази наредба и за нарушенията по Наредба № РД-07/8.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД