РЕШЕНИЕ

№ 1009

•••, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н. като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430101667 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, искове с правно основание чл. 213 ал. 2 от КТ.

Постъпила е искова молба от А. В. А. от ••• срещу ••• •••, •••, •••, в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по •••, считано от 10.09.2021г. на длъжност •••, до завършване на определена работа, за пълно работно време от 8 часа, срокът на договора е бил до завършване работата, съобразно годишния работен проект за експлоатация на кариерата за 2022 г. Твърди, че със Заповед № 03-04/07.09.2022 г., трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, т.е. - завършване на определена работа. В заповедта било посочено, че няма обезщетения за изплащане, и че до датата на прекратяване на трудовия договор, работникът е използвал полагащият му се до тази дата платен годишен отпуск. Оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, като незаконосъобразно, тъй като твърди, че работата не е завършена, никога не е завършвана или спирана и продължава да се извършва и след прекратяване на трудовото му правоотношение, но от друго лице. Сочи, че работата му като ••• в била свързана с управление на ••• и извозване на инертни материали - камъни от кариерата, намираща се в района на предприятието ••• до трошачната линия на предприятието и твърди, че работата на кариерата продължава и след прекратяване на неговия трудов договор, Заявява, че работодателят следва да изложи какъв е срокът за експлоатация на кариерата, съобразно годишния работен проект за експлоатация на кариерата за 2022 г., т.к. твърди, че тя е целогодишна и непрекъсната, дори и през зимния период. Оспорва също и че е използвал полагащият му се платен годишен отпуск. Твърди, че е сезирал Дирекция “Инспекция по труда” Плевен, и че при извършената проверка е установено, че без депозирана от него молба за ползване на отпуск, работодателят го е водил в такъв за 26 дни, както следва: 6 дни - от 12.01. до 19.01.2022 г.; 8 дни - от 01.02. до 10.02.2022 г.; 6 дни - от 04.03. до 11.03.2022 г.; 6 дни - от 11.04. до 18.04.2022 г., а той не е подавал при работодателя молби за ползване на посочените дни платен годишен отпуск. Твърди, че работодателят го принуждавал да не ходи на работа в тези дни и го е лишил от правото да престира работна сила и да ползва платеният си отпуск когато е необходимо и удобно за него. Счита, че това го е лишило от обезщетение за неползван платен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочи също и че работодателят го е водил в неплатен отпуск по чл. 160, ал.1 от КТ за общо 46 дни в периода, както следва: 18 дни - от 04.05. до 31.05.2022 г.; 8 дни - от 15.06. до 24.06.2022 г.; 17 дни - от 09.08. до 31.08.2022 г.; 3 дни - от 01.09. до 05.09.2022 г. Твърди, че не е имало искане от негова страна за такъв отпуск, което е установено от ДИТ- •••, и че работодателят го е ощетил, като го е лишил от трудов доход за срок от 46 работни дни. Твърди, че в мястото му на работа е работило друго лице - •••, който е работило на неговото работно място, докато той бил принуждаван от работодателя да ползва платен и неплатен отпуск, от което е претърпял имуществени вреди. Моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; да го възстанови на работа при работодателя; да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа от 07.09.2022 г. до 07.03.2023г. общо в размер на 4 413.36 лв./след изменение/. След уточняване на твърденията и правната квалификация в с.з. на 17.05.2023г., ищецът твърди, че е незаконно недопускан до работа, като за това са оформени платени и неплатени годишни отпуски, поради което моли, на основание чл.213 ал. 2 от КТ, да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 901.30 лева, за 26 работни дни, през които е бил воден в платен отпуск, без депозирана от него молба; и да осъди ответника за му заплати обезщетение в размер на 2028, 70 лева, за периода от 46 работни дни, през които е бил воден в неплатен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекъл давностен срок по исковете по чл. 344 ал. 1 от КТ, като твърди, че ищецът е получил заповедта за уволнение на 28.09.2022г. и срокът за предявяване на исковете е изтекъл на 28.11.2022г., поради което те са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Твърди и че претенцията, първоначално квалифицирана по чл. 224 ал. 1 от КТ, е неоснователна, т.к. за да се дължи обезщетение трябва отпускът да не е използван, а в случая ищецът сам сочи, че не е престирал труд в този период. Твърди, че отпускът е бил ползван и заплатен, поради което претенцията е за повторно заплащане. По отношение на иска, квалифициран първоначално по чл. 45 от ЗЗД твърди, че ищецът не е полагал труд през посочените 46 дни, поради което не следва да му се дължи трудово възнаграждение. Твърди, че отпускът е бил по желание на ищеца, който по собствена воля не се е явявал на работа, а не защото е бил принуждаван от работодателя, че това му е било указано и от ТД ИТ – да предяви претенции по съдебен ред, ако е положил труд през тези дни. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, приема за установено следното: Безспорно е между страните, че ищецът е работил при ответника - ••• •••, на длъжност „•••”, съгласно •••, със срок – до завършване на работата, съобразно годишния работен проект за експлоатация на кариерата за 2022г. Видно от Заповед № 03-04 от 07.09.2022г. на ••• на ответника, трудовото правоотношение е прекратено, считано от същата дата, като в заповедта е посочено основание – завършване на определената работа. Посочено е, че до датата на прекратяване на трудовия договор, работникът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, и не му се полагат обезщетения. Видно от представеното от ответника трудово досие на ищеца, а и от представеното копие на преписка от ТД Инспекция по труда гр.Плевен, тази заповед е връчена на ищеца лично чрез Български пощи ЕАД с обратна разписка на 28.09.2022г. Както от преписката на ТД ИТ, така и от досието, се установява, че ищецът е ползвал по заповеди през 2022г. 26 дни платен отпуск - 6 дни - от 12.01. до 19.01.2022 г.; 8 дни - от 01.02. до 10.02.2022 г.; 6 дни - от 04.03. до 11.03.2022 г.; 6 дни - от 11.04. до 18.04.2022 г.; и 46 дни неплатен отпуск - 18 дни - от 04.05. до 31.05.2022 г.; 8 дни - от 15.06. до 24.06.2022 г.; 17 дни - от 09.08. до 31.08.2022 г.; 3 дни - от 01.09. до 05.09.2022 г. В нито един от случаите не е налице писмено изявление на работника за ползване на отпуска за съответния период – платен или неплатен, в част от случаите е отбелязано, че той е уведомен по телефон. Относно отпуска за периода 05.05. – 09.05.2022г. е налице докладна записка от ръководителя на кариерата – •••, съгласно която на 09.05.2022г. той е разговарял по телефона с ищеца по повод неявяването му на работа, което се явява самоотлъчка. В докладната е отбелязано, че работникът желае да ползва платен годишен отпуск, но към момента няма неизползван такъв, и с цел да се запазят добрите взаимоотношения със служителя, ••• моли тези дни да не се считат за самоотлъчка, което води и до дисциплинарни наказания, а да му се пусне неплатен отпуск за периода на отсъствието. Посочено е, че ищецът е запознат по телефона с това решение. Разпитан като ••• по делото, изготвилия докладната – ••• посочи, че е имало случаи, в които ищецът не се е явявал на работа и не е имал подавани молби за отпуски, като нещата се случвали по телефона, и от офиса на дружеството са му докладвали, че той не се е явявал. Посочи, че когато е нямал редовен отпуск, на ищеца е пускана неплатен отпуск, като самия ••• е разговарял лично с ищеца, но той не му е дал обяснения защо не идва на работа. Потвърди, че помни случая, в който е изготвил докладна, и ищецът по собствено желание не се е явил на работа тогава. Този ••• посочи, че работния режим на кариерата зависи от натоварването на работата, че към месец септември кариерата е работила, че през зимния период не е работила изобщо, като примерно посочи месец декември 2022 г. и месец януари 2023 г. Посочи, че кариерата работи в зависимост от клиентите и от това дали има добит материал. На въпросите на ищеца, •••я да отговори, че ищецът по принцип вече нямало с какво да работи, тъй като камиона, с който е работил, понастоящем е бракуван. Посочи, че длъжността на ищеца не се изпълнява от друг служител, има друг •••, но е имало два автомобила. Посочи, че подаването на молби за отпуск е ставало по договаряне, след което работникът трябвало да си пусне молба, която той да придвижи до офиса, но ищецът не е пускал такива. Посочи, че за това дали е разрешаван отпуска, служителят бил уведомяван от администрацията. Посочи, че пускането на отпуски било най-често, защото нямало работа и работниците не се явявали. Имало е случаи, в които служителите са се явявали на работното си място, но няма работа, тогава те оставали на работа и не са в отпуска. •••ят беше категоричен, че ищецът не се е явявал на работа, и само в такива случаи е била пускана отпуска - когато той по собствено желание не е бил в кариерата. Посочи, че от човешка гледна точка се е опитал да прикрие това неявяване, за да не се налага дисциплинарно наказание на ищеца. Този ••• заяви, че не знае за случай, в който на ищеца да са се обаждали по телефона, за да му кажат да не идва на работа, а от там да му се пусне отпуск. Той му се е обаждал, но само когато знаел, че едновременно няма работа и метеорологичните условия не позволяват да отиде до работа. •••ят посочи, че не му е известно какви заповеди е издавал работодателя, но категорично заяви, че в предприятието има лице •••, който е ••• на другия автомобил, и не се е случвало той да управлява камиона на ищеца. По делото беше разпитан и водения от ищеца ••• П. П., който е работил при ответника 6 месеца - от март до септември 2022 г. Посочи, че е работил като •••, а ищецът – като ••• на камион, че пътували заедно до работното място от ••• с личния автомобил на •••я, но откакто се счупил камиона на ищеца - ту го викали на работа, ту не. Посочи, че това било юли и август месец и ищецът му казвал когато го викали на работа да минава да го вземе до там. Посочи същевременно, че ръководителя на кариерата му казвал дали да взема ищеца и да го закарва на работното място. Заяви, че не е чувал ищецът да е искал отпуска, но веднъж му споделил, че са му пуснали отпуска без той да знае. Този ••• заяви, че на него самият веднъж му било отказано по телефона да му бъде даден отпуск. Заяви, че кариерата била покрай пътя и той е виждал, че тя продължава да работи и след прекратяването на ТПО. •••ят заяви, че не е имало случаи, в които да му казват да не взема ищеца, за да го закара до работа, а ищецът да е ходил при него да го закара. Заяви, че няма друг организиран транспорт до кариерата, и не знае има ли обществен транспорт до там. Знае, че пред дома на ищеца има автомобил, но мисли, че той е на ••• му. Посочи, че от жилището на ищеца до кариерата разстоянието е 18-20 км.

От изисканата от ТД Инспекция по труда – гр.Плевен преписка се установява, че проверката е започнала след подаден сигнал от ищеца против ответника на 13.10.2022г. за спазване на трудовото законодателство по отношение на заплащане на труд и ползване на отпуск. В сигнала си ищецът е изложил, че без негово желание трудовия му договор е бил прекратен поради завършване на определената работа, но това обстоятелство не отговаряло на истината. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение ограничава правото му на труд и представлява нарушение на трудовия му договор. В сигнала е посочено, че не му е заплатено трудово възнаграждение за месеците юли и август 2022 г., че е получавал трудовото си възнаграждение на ръка, че не му е заплатен извънреден труд, че без негово желание е бил принуждаван да ползва отпуск във време и за срок, който работодателят му е посочвал. Посочено е, че не е отправял молби до работодателя и не е получавал заповеди за отпуска, че не знае колко отпуски е имал и дали платения му отпуск е изчерпан. Искането до Инспекцията по труда е било за извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по поставени въпроси относно изплащането на трудово възнаграждение, извънреден труд, установяване на ползван платен годишен отпуск, изплащане на обезщетение за неизползвания отпуск, ползването на неплатен отпуск, проверка за наличие на молби от негова страна до работодателя за ползването на такива. След проверката, на ищеца е изпратено писмо от 23.11.2022 г., в което е посочено, че преценката дали прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, може да бъде направено от съда. Констатирано е неизплащане на трудово възнаграждение, установените, описани по-горе дни, ползване на платен и на неплатен отпуск, както и установяване, че липсват писмени искания за ползването на такива отпуски, не е установено полагане на извънреден труд, като отново е посочено, че ищецът може да търси правата си по съдебен ред за имуществените претенции. Изрично са посочени давностните срокове по чл.358 от КТ, както и че производствата са безплатни. От преписката се установява, че на ответника е издаден АУАН от 21.11.2022 г. и наказателно постановление от 27.01.2023 г. за налагане на имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на трудовото законодателство при допускане ползването на неплатен отпуск от ищеца без негово искане. По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца е 735.56 лв., а обезщетението за шестмесечен период е 4413.36 лв. Констатирано е, че в платежните ведомости на ответника са отбелязани 26 дена ползван платен отпуск от действително полагащия му се отпуск от общо 20 дни, като сумите за платения отпуск са изплатени на базата на трудовото възнаграждение. Същите възлизат в нетен размер на 679.33 лв. за общо 26 дни. Експертизата е изчислила, че за 46 дни начислен неплатен отпуск общо би се полагало трудово възнаграждение в размер на 1613.21 лв.

Спорни по делото са въпросите - законосъобразна ли е Заповед № 03-04 от 07.09.2022г., издадена от ••• на ••• •••, и подлежи ли на отмяна, като основен въпрос в тази връзка е дали е налице основанието, на което е прекратено ТПО, следва ли ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, дължи ли се обезщетение на ищеца, за какъв период, на какво основание и в какъв размер?Налице ли е изтекла давност за предявяване на първия иск, обуславящ останалите два? Налице ли е незаконно недопускане до работа, като в част от периода ищецът е бил в платен, а част – в неплатен отпуск и какъв е размерът на обезщетението за този период? При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Установи се безспорно по делото наличието на срочно трудово правоотношение между страните, като срокът на работа е бил – до завършване на работата, съобразно годишния работен проект за експлоатация на кариерата за 2022г. В тази връзка ответникът по делото, в чиято тежест е да установи настъпването на този срок, не представи никакви доказателства. Дори и от разпита на водения от него ••• ••• не се установи дата през 2022г., на която работата на кариерата е приключила, той посочи, че през зимния период кариерата не е работила, но не и докога е бил годишния работен проект на предприятието, а като основание за прекратяването посочи, че ищецът не е имало с какво да работи, т.к. камионът му е бил бракуван. Доколкото по делото не се доказа наличието на основанието, посочено в заповедта за уволнение - завършване на определената работа, заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна. Същевременно обаче, съдът следва да разгледа направеното възражение за давност на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, определя, че срокът по спорове за отмяна на прекратяването на ТПО е двумесечен, като съобразно ал. 2 т. 1, той започва да тече от деня на прекратяването. Прекратяването на ТПО е настъпило при получаване на Заповедта от 07.09.2022г. от работника, което е документирано, че се е случило на 28.09.2022г. и от този момент е започнал да тече двумесечния срок за предявяване на иска. В случая исковата молба е подадена на 29.03.2023г., а срокът за предявяване на иска е бил до 28.11.2022г. вкл. В случая съдът не приема, че ищецът не е пропуснал срока, съгл. ал. 3 на посочената разпоредба, като е подал молба до некомпетентен орган, чрез сигнала до ТД Инспекция по труда ••• на 13.10.2022г., доколкото видно от самата молба, в нея, независимо от фактическите твърдения на ищеца, че експлоатацията на кариерата не е завършила за 2022г. - по времето на издаването на заповедта за уволнение, то той реално не е оспорил заповедта за уволнение по начин да се счете, че е подал искова молба по чл. 344 от КТ, а реално е поискал проверка на трудовото законодателство от ТД ИТ относно изплащането на трудовото му възнаграждение, извънреден труд и отпуски. Законосъобразно и органът не е препратил тази молба служебно до съда, доколкото всички искания в нея са били в неговата компетентност. Поради дотук изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е погасен по давност към датата на подаването му, и като такъв следва да се отхвърли.

Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е израз на субективното право на уволнения работник или служител да заеме отново длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Уважаването на този иск е предпоставено от признаване на уволнението като незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, от съществуването на трудово правоотношение между страните, преди незаконното уволнение по безсрочен трудов договор /или срочен такъв, на който обаче срокът не е изтекъл към момента на постановяване на съдебния акт/. Доколкото съдът приема, че главния иск следва да се отхвърли, то неоснователна се явява и претенцията на ищеца по акцесорния такъв - за възстановяването и на работа.

За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно, работникът или служителят да е останал без работа от което да са налице вреди, съизмерявящи се с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца.

При липса на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Поради извода на съда за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение, поради липса на първата предпоставка за уважаване на иска.

По предявените искове с правно основание чл. 213 ал. 2 от КТ:

В случая ищецът твърди, че незаконно не е допускан до работа от работодателя през времето, през което е траело трудовото правоотношение, като за определени периоди това е било оформяно като използване на платен годишен отпуск, а за други – като неплатен годишен отпуск. За ангажиране отговорността на работодателя за незаконно недопускане на работа е напълно достатъчно работникът и един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение – в. т. см. е Решение № 613 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2009 г., IV г. о., Решение № 683 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., IV г. о., като се приема, че от момента на явяването му на работа и незаконното му недопускане от страна на работодателя, работникът има право на съответното обезщетение в размера на БТВ за съответния период. В случая незаконосъобразното поведение на ответника, установено и от ТД ИТ •••, е липсата на подавани писмени молби за ползваните дни неплатен отпуск от страна на ищеца, което представлява административно нарушение и за което ответникът е наказан по административен ред. Втората предпоставка – наличието на изявено желание от страна на работника чрез явяването му в предприятието и заявяване на готовност за престиране на труд, не се доказа по делото – нито от показанията на св. •••, нито от тези на •••. Такова явяване и незаконно недопускане до работа се опровергава категорично за периода 05.05.-09.05.2022г., доколкото докладната записка на ръководителя на кариерата сочи неявяване на работа по желание на самия ищец, и опит то да не бъде санкционирано по дисциплинарен ред, но в нито един от останалите периоди ищецът не доказа, че е изявил готовност да работи, явявайки се в предприятието, при което работодателят да не го е допуснал до работа. Следва да се отбележи, че показанията на •••, че той е транспортирал ищеца до работното място и е изпълнявал разпорежданията на ръководителя на кариерата да не взема ищеца през определени дни, не могат да се приемат като възпрепятстване на ищеца да се яви в предприятието и да заяви желание да полага труд. Този ••• сочи, че е работил при същия работодател от м. март 2022г., докато отпуските на ищеца – първоначално платени такива, са още от м. януари и м. февруари 2022г., когато не този ••• е бил ангажиран да транспортира ищеца до работното му място. В тези месеци, в дните, в които е работил, ищецът е имал друг начин да се придвижва до работното си място /както ••• посочи – пред дома му е имало и автомобил на •••/, и ако през останалото време – след м. март 2022г., работодателят не му е осигурявал транспорт до предприятието в определени периоди, то не може да се приеме, че той е препятствал възможността на ищеца да се придвижи до кариерата и да заяви желание да престира труда си поне в един от дните в периодите на оформени отпуски. Поради изложеното, съдът приема, че нито за дните, оформени като платен, нито в дните, оформени като неплатен отпуск, не се доказа осъществен фактически състав на незаконно недопускане до работа от страна на работодателя, за който на ищеца да се дължи обезщетение по реда на чл. 213 от КТ. Като допълнение към така посочените изводи следва да се отбележи, че за дните платен отпуск ищецът, съгласно заключението на СИЕ, е получил трудово възнаграждение, независимо, че не е полагал труд, т.е. претендираното обезщетение по реда на чл. 213 от КТ реално е получено от ищеца, но на друго основание. За дните на неплатен отпуск през 2022г., не се доказа че ищецът е заявил готовност пред работодателя да полага труд, или да е положил такъв, който не е заплатен, поради което заплащане / обезщетение не му се дължи. При тези изводи на съда, и двете претенции на ищеца по чл. 213 ал. 2 от КТ следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед искането на ответната страна, ищецът дължи на ответното дружество направените разноски за адвокатско възнаграждение, но доколкото в договора за правна защита и съдействие е посочено, че то е платимо по банков път, а доказателства за такова плащане не е представено, то съгл. т. от ТР 6/2012г. на ОСГТК, разноските не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът