Решение № 415 от 7.8.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 754/2025 г.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК. Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е присъединен взискател по изп. дело № 8/2023г. на ЧСИ Д. Б, образувано от втория ответник срещу първия ответник, както и че на 10.07.2025г. му е предявено разпределение по чл. 460 ГПК, съгласно което на втория ответник като първоначален взискател е признато и прието парично вземане в общ размер на 96 262, 12 лв., от които – главница в размер на 40 018, 58 лв. и законна лихва върху нея в размер на 56 243, 54 лв. за периода от 24.06.2012г. до 09.07.2025г. Ищецът изтъква, че вторият ответник не е действителен кредитор на длъжника и не разполага с валидно възникнало, ликвидно и изискуемо вземане срещу него в размера на горепосочената главница, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му, починал на ••.••.••••г. в резултат на претърпяна от него на ••.••.••••г. трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции – рязане на метална цистерна, като работник на „Мулти трейд“ ЕООД гр. Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012г., за които вземания има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС. Ищецът смята, че вземането на втория ответник е погасено с абсолютната 10-годишна давност, считано от 2010г., когато е настъпила трудовата злополука, че първият ответник няма вина и не носи отговорност за инцидента, а случилото се е изцяло по вина на починалия, както и вторият ответник не е търпял вреди в присъдения му размер, а евентуално в по – нисък. Във връзка с тези твърдения ищецът изтъква, че не е обвързан от постановено по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС решение и то му е непротивопоставимо, поради което отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че първоначалният взискател по изп. дело № 8/2023г. на ЧСИ Д. Б няма вземане срещу длъжника по него за главница в размер на 40 018, 58 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му, починал на ••.••.••••г. в резултат на претърпяна от него на ••.••.••••г. трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012г. до окончателното й изплащане, за които вземания има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС. С отговора на исковата молба първият ответник признава предявения иск за основателен и възразява да е виновен и отговорен за трудовата злополука, при която е починал бащата на втория ответник. Добавя, че последният е бил обезщетен със сумата от 15 981 лв. по задължителна застраховка „Трудова злополука“ сключена от работодателя на починалия и писмено споразумение между наследниците му и застрахователя. Възразява се, че работодателят е солидарно отговорен за обезщетяването на претърпените вреди и че направеното от него изпълнение ползва останалите длъжници. Претендира разноски. С отговора на исковата молба вторият ответник оспорва предявеният иск като недопустим и като неоснователен. Възразява ищецът да има качеството на кредитор на длъжника по изпълнението, да е изтекла 10 – годишната абсолютна давност, тъй като за заварени дългове, какъвто е настоящият случай, тя ще тече в периода 02.06.2021г. – 02.06.2031г., както и че тази давност е неприложима за вземания за непозволено увреждане, каквото е процесното. На следващо място счита, че на основание чл. 299 ГПК влязлото в сила решение по гр.д. № 604/2015г. ВТОС е пречка за пререшаване на спора, тъй като се ползва със задължителна сила за съда относно неговото вземане за обезщетение за неимуществени вреди от деликт. С тези доводи се иска отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: С влязла в сила на 04.03.2020г. присъда № 47/09.05.2018г. по НОХД № 299/2016г. на ВТОС /лист 246 -248 от гр.д. № 604/2015г. на ВТОС/ първият ответник е признат за виновен в това, че на ••.••.••••г. в склад за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Свищов, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на управител на „Мулти трейд“ ЕООД, нарушил норми и правила за охрана и безопасност на труда- чл. 284 ал. 1 КТ, чл. 10 ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 4 и чл. 20 Наредба № 3/19.04.2001г., чл. 277 ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 127 ал. 1 т. 5 КТ и чл. 166 Наредба № 7/23.09.1999г., вследствие на което и при условията на съпричиняване с пострадалия причинил смъртта на бащата на втория ответник – престъпление по чл. 123 ал. 1 НК. С влязло в сила на 24.01.2023г. решение по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС /изменено с решение на ВТАС по в.гр.д. № 441/2021г, недопусната до касационно обжалване с определение № 50025/24.01.2023г. по гр.д. № 3006/2022г. на ВКС/ първият ответник е осъден да заплати на втория сумата от 40 018, 58 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му, починал на ••.••.••••г. в резултат на претърпяна от него на ••.••.••••г. трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции – рязане на метална цистерна, като работник на „Мулти трейд“ ЕООД гр. Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012г. до окончателното й изплащане. За да присъди този размер на обезщетението съдът е приел, че определеният от него размер на същото, възлизащ на 70 000 лв., следва да се намали с 20 %, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /изводимо от констатациите по т. 3 от протокол № 8/04.08.2010г. за резултатите от разследване на трудовата злополука/ и с платената в полза на втория ответник сума в размер на 15 981, 42 лв. по задължителната застраховка „Трудова злополука“ /лист 336 и 338 от гр.д. № 604/2015г. на ВТОС/. Не е спорно по делото, че въз основа на издадения по влязлото в сила решение на ВТОС изпълнителен лист от 13.02.2023г., вторият ответник е образувал пред ЧСИ Д. Б изп. дело № 8/2023г., за принудителното събиране на вземанията по изпълнителния титул. Липсва спор между страните, че ищецът по настоящото дело е присъединен взискател в изпълнителния процес, като се е легитимирал като кредитор на първия ответник с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 197/2022г. на СвРС за сумата от 20 000 лв. – част от вземане по запис на заповед от 02.04.2021г., което му е цедирано от поемателя по ценната книга с договор за цесия от 04.06.2024г. и с изпълнителен лист от 06.06.2024г. по гр.д. № 931/2016г. на СвРС за вземане на разноски в размер на 200 лв., цедирани му от трето лице. Не е спорно по делото, а и този факт е служебно известен на съда, вкл. чрез представяне на част от материалите по гр.д. № 1085/2025г. на ВТОС, че вторият ответник е предявил срещу ищеца и първия ответник в настоящото производство, както и срещу друго трето лице, иск с правно основание чл. 464 ГПК за отричане на качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник въз основа на горепосочените изпълнителни титули. Този иск е отхвърлен от първостепенния съд, но акта му не е добил законна сила, тъй като се обжалва пред ВТАС. Не е спорно между страните, а и на съда е служебно известно, че с решение от 19.05.2026г. на ВТАС по в.гр.д. № 26/2026г. по реда на чл. 463 ГПК частично е отменено извършеното на основание чл. 460 ГПК разпределение от 09.07.2025г. на постъпили суми по изп. дело № 8/2023г. по описа на ЧСИ Д. Б и в полза на ищеца е разпределена сума в общ размер на 7 163, 41 лв. От показанията на свид. К. С. – съпруга на втория ответник се установява, че същият е получил силен емоционален шок, след като е информиран за трудовата злополука случила се с бащата му, не можел да говори нормално и гласът му треперел. Докато траело лечението му в гр. Русе, вторият ответник бил отчаян, плачел и изпитал голям страх да не се случи най – лошото. През този период спрял да се храни и консумирал само кафе и цигари, търсил кръводарители за баща си и намерил два буса с хора. След като баща му починал вторият ответник изпаднал в депресия и спрял да общува с близките. Занемарил външния си вид /пуснал брада и не се подстригвал/, започнал да употребява по – често алкохол, станал по – раздразнителен и нервен, като това му състояние продължило три-четири години. От показанията на свид. Х. З. – съсед на втория ответник се установява, че след като научил за инцидента същият плакал и си скубел косите, не бил на себе си. След смъртта на баща си се затворил в себе си, спрял да общува и да се храни, пушел много. Към момента на трудовата злополука вторият ответник и баща му обитавали един имот и били много близки. Останалите представени по делото писмени доказателства не са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, поради което не се обсъждат от съда. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК, който е уреден като правен способ за защита на взискател в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на вземане на друг взискател към длъжника. Правният интерес от предявяване на този иск, произтича не само от качеството на ищеца на взискател по висящ изпълнителен процес, но и от излагането на надлежни твърдения, че правото му да се удовлетвори е застрашено от участието на конкуриращ взискател, който макар и да разполага с изпълнителен титул, не е носител на съдебното признатото с него вземане. Ищецът няма правен интерес, когато към предявяването на иска по чл. 464 ал. 1 ГПК оспореното вземане е изцяло удовлетворено в резултат на предприетите изпълнителни действия, но такъв е налице, дори да влязло в сила разпределението по чл. 460 ГПК, тъй като то не решава спора за съществуването на оспореното с този иск вземане. Интереса от последната претенция отпада, когато в хода на делото по чл. 464 ал. 1 ГПК по надлежен ред бъде отречено правото на принудително изпълнение на оспорващия взискател респ. неговото право на присъединяване /напр. с решение по чл. 439 ГПК, с определение за обезсилване на изпълнителния лист или на обезпечителната заповед/ или когато негово вземане е удовлетворено изцяло /решение № 272/05.05.2026г. по гр.д. № 2804/2025г. на IVг.о. на ВКС/. В случая настоящият състав на ВТОС намира, че към датата на приключване на съдебното дирене пред него /20.05.2026г./ за ищеца е налице правен интерес на завеждането на отрицателния установителен иск по чл. 464 ал. 1 ГПК, доколкото същият се легитимира като кредитор на длъжника по два изпълнителни титула по гр.д. № 931/2016г. и ч.гр.д. № 197/2022г., двете по описа на СвРС, за вземания в общ размер на 20 200 лв., принудителното събиране на които, се осъществява по изп. дело № 8/2023г. по описа на ЧСИ Д. Б, което все още е висящо и които не са изцяло удовлетворени, тъй като получената по разпределението сума от 09.07.2025г. в общ размер на 7 163, 41 лв. не е достатъчна за пълното им погасяване. Наред с това липсва влязъл в сила съдебен акт, който да отрича правото на принудително изпълнение на ищеца по тези два изпълнителни листа, тъй като предявения срещу него иск от втория ответник с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК, по който е образувано гр.д. № 1085/2025г. на ВТОС, нито е уважен, нито е добил законна сила. Наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск има за последица разглеждането му по същество и доколкото оспорващият взискател не е участник в производството по създаване на изпълнителното основание, с което е снабден конкуриращия взискател, дори вземането на последния да е установено със сила на присъдено нещо, последната не го обвързва и това изпълнително основание му е непротивопоставимо /арг. от чл. 464 ал. 2 ГПК/. В тази връзка ответника – конкуриращ взискател носи тежестта да докаже фактите, които го легитимират като кредитор на длъжника, дори и ищецът по иска с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК да не е навел твърдения за факти, които изключват тази му легитимация. В случая вторият ответник е носител на вземане срещу първия за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, установено с влязло в сила решение по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС, за принудителното събиране на което, въз основа на издадения изп. лист от 13.02.2023г., е образувал пред ЧСИ Д. Б изп. дело № 8/2023г. Противно на посоченото от този ответник, нито ищеца, нито съда по иска по чл. 464 ал. 1 ГПК, са обвързани от силата на присъдено нещо на посочения съдебен акт, която действа единствено в отношенията между ответниците по настоящото дело. В тази връзка в негова тежест понастоящем е да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическият състав на отговорността на деликвента – противноправно и виновно извършено деяние, настъпили вреди и причина връзка между тях и поведението на причинителя на вредата. По арг. от чл. 300 ГПК част от тези предпоставки на деликтната отговорност на първия ответник са установени със задължителна за гражданския съд сила въз основа на влязлата в сила присъда № 47/09.05.2018г. по НОХД № 299/2016г. на ВТОС. С нея е прието, че същият поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил норми и правила за охрана и безопасност на труда- чл. 284 ал. 1 КТ, чл. 10 ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 4 и чл. 20 Наредба № 3/19.04.2001г., чл. 277 ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 127 ал. 1 т. 5 КТ и чл. 166 Наредба № 7/23.09.1999г., вследствие на което е причинил смъртта на бащата на втория ответник. В тази връзка настоящият състав на ВТОС е длъжен да приеме, че в случая е налице протовиправно и виновно поведение на първия ответник в причинна връзка с което е настъпила смъртта на наследодателя на втория ответник. Действието на нормата на чл. 300 ГПК изключва основателността на наведените в исковата молба реплики на ищеца, че първият ответник няма вина и не носи отговорност за трудовата злополука, тъй като случилото се дължи изцяло на поведението на починалия. Настъпването на вредоносния резултат, поради виновното и противоправно поведение на първия ответник поражда правото на втория за обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща. На репариране подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като дължимото за тях обезщетение се определя глобално по справедливост, в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителната и трайната съдебна практика понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпила злополуката; възрастта на починалия и на правоимащия; родствените връзки и действителното съдържание на житейските и емоционални отношения между тях, налице ли е близост помежду им, стресът понесен от внезапната смърт на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа, както и обществено-икономическата конюнктура в страната и общественото разбиране за справедливост, преценявани към момента на деликт. Изхождайки от тези критерии и установените от показанията на свидетелите близки отношения между втория ответник и баща му /вкл. доколкото са обитавали един имот/, предизвикания стрес у първия от настъпила трудова злополука /силен емоционален шок и отчаяние за евентуалния фатален край/ и последиците за психичното му здраве след смъртта на родителя му /изпаднал в депресия, спрял да общува с близките си, занемарил външния си вид, започнал да употребява по – често алкохол, станал по – раздразнителен и нервен/, както и продъжителността на търпените болки и страдания /около три-четири години/, при отчитане на обществено – икономическото състояние в страната към датата на деликта – 2010г., настоящият състав на ВТОС намира, че справедливия размер на заместващото обезщетение за причинените на сина на починалия неимуществени вреди възлиза на 70 000 лв., така както е определен по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС. От същият следва да се приспаднат получените от втория ответник суми по застраховката „трудова злополука“ в размер на 15 981, 42 лв., както и да се редуцира този размер на обезщетението със съпричиняване от 20 % от страна на починалия, предвид на констатациите по т. 3 от протокол № 8/04.08.2010г. за резултатите от разследване на трудовата злополука за допуснати от него нарушения на правилата за безопасност на труда. В тази връзка присъдения с влязлото в сила решение по гр.д. № 604/2015г. на ВТОС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 018, 58 лв. се явява съответен на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и възраженията на настоящия ищец в противната насока за напълно неоснователни. Такова е и възражението му за погасяване по давност на това съдебно признато вземане на втория ответник на основание чл. 112 ал. 1 ЗЗД. Въведената с тази разпоредба абсолютна 10 – годишна давност за погасяване на парични вземания срещу физически лица, по отношение на заварените дългове, действа от датата на влизане в сила на нормата – 02.06.2021г., поради което процесното вземане евентуално ще се погаси с тази давност едва на 02.06.2031г. Отделно от това този 10 – годишен давностен срок не е приложим за вземания за непозволено увреждане, каквото е настоящото – арг. чл. 112 ал. 1 т. 2 ЗЗД, поради което същото не може да се изсрочи с абсолютната давност. Мотивиран от изложеното съдът намира, че вторият ответник успя да докаже в настоящият процес, че е носител на материално вземане срещу първия ответник в размер на 40 018, 58 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му, починал на ••.••.••••г. в резултат на претърпяна от него на ••.••.••••г. трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012г. до окончателното й изплащане, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК за отричане съществуването на такова следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК претенцията на втори ответник за разноски се явява основателна и в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. в равностойност на 2045, 17 евро, доколкото извършването на този разход е доказан с представения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2025г., имащ характера на разписка относно заплащането на тази сума. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд