Решение № 385 от 22.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 32/2026 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 139323/18.11.2025год.на „ ОМВ България“ ООД срещу Решение № 1477/22.10.2025год., постановено по т.д.№ 528/24год. на СГС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ ДЗИ-Общо Застраховане „ ЕАД искове за осъждане на застрахователното дружество да заплати на „ ОМВ България“ ООД сумата от 26 450.57лева , представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие –неизпълнение от „ Декс 3“ ЕООД на задълженията му за заплащане на покупна цена по договор за продажба и доставка на петролни продукти, сключен между „ Декс 3“ ЕОООД и „ ОМВ България“ , за което е издадена фактура № 9172074527/20.03.2019год. и въз основа на договор от 03.12.2007год. и Анекс № 3 към него от 01.09.2014год., както и сумата от 6143.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.03.2022год. до 14.03.2024год.,както и с което „ ОМВ България“ ООД е осъдено да заплати на „ ДЗИ-Общо Застраховане „ ЕАД разноски по делото в размер на 450лева. Във въззивната жалба се поддържа ,че решението е неправилно. Сочи се, че въпреки представените по делото доказателства, неправилно първоинстанционният съд бил приел, че застрахователното дружество не било заплатило на ищеца застрахователното обезщетение по щета № 2208295000015/28.07.2014год.,тъй като това било сторено след постановяване на влязло в сила решение ,с което застрахователното обезщетение било присъдено в полза на „ ОМВ България „ ООД и това обстоятелство не било спорно по делото. Поддържа се ,че сключеният между страните договор от 03.12.2007год. имал характер на търговски договор и към него не били приложими нормите на Закона за застраховането. Фактура № 9172074527/20.03.2019год.била издадена във връзка със сключения между страните търговски договор за разпределяне на финансовата тежест, свързана със събиране на вземанията от длъжниците на „ ОМВ България“ ООД по приети и изплатени застрахователни щети,за което бил сключен анекс № 3 от 01.09.2019год., с който застрахователното дружество се било задължило да заплати половината от извършените в рамките на водените срещу длъжника „ Декс 3“ ЕООД разходи , възлизащи общо на сумата от 26 450.57лева.Дължимостта на сумата по исковата претенция не се определяла от обстоятелстовото ,че фактурата не била осчетоводена в счетоводството на „ ДЗИ-Общо застраховане „ ЕАД. Като неправилен се сочи и извода на съда ,че вземането по издадената фактура е погасено по давност, който бил приел същото е станало изискуемо от датата , на която „ ОМВ България“ ООД е направило всяко от разноските за събиране на вземанията /тоест в периода 21.08.2024год.- 28.05.2015год. /или най- късно на датата на която е влязло в сила решението на съда ,с което „ ДЕКС 3“ ЕООД е окончателно е било осъдено да заплати исковата претенция. Твърди се , че в сключения между страните договор и анекс № 3 нито се определяла стойността на поетите задължения , нито се определяло началото на изискуемостта на отделните насрещни вземания. От постигнатите между страните договорености било изводимо , че изискуемостта им настъпва на датата на приемане на вземанията на „ ОМВ България „ ООД от застрахователя , което се е случило най-късно на датата на постановяване на окончателния акт на съда или от момента на признанието на задължението по посочената щета от страна на застрахователя, тоест след изплащане на обезщетението по възникналото застрахователно събитие. Съгласно тези дати , процесното вземане не било погасено по давност. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което исковите претенции да бъдат уважени. При този резултат се претендират разноски и за двете съдебни инстанции. Писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от „ ДЗИ-Общо застраховане „ ЕАД в законоустановения срок. След изтичането му и по повод направените във въззивната жалба доказателствени искания , въззиваемото дружество е изразило становище за тяхната недопустимост и това становище е обектовирано в молба вх.№5619/25.02.2026год.В същата са изложени и доводи за неоснователност на въззивната жалба, които не следва да бъдат зачетени с оглед настъпила процесуална преклузия. Апелативен съд-София намира подадената въззивна жалба за процесуално допустимаподадена в законоустановения срок, от легитимирана да обжалва страна и срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по изложените в нея доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт съдът съобрази следното : Пред СГС е депозирана искова молба от „ ОМВ България“ ООД срещу „ ДЗИ-Общо застраховане „ ЕАД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 450.57 лева или половината от сумата от 52 901.13лева с ДДС , която обща сума представлява направени от ищеца разходи по приключило с влязло в сила решение за събиране на вземане на „ ОМВ България“ ООД срещу „ Декс 3 „ ЕООД, дължимо от последния по договор за продажба за продажба и доставка на петролни продукти от 30.01.2009год., за която сума / 26 450.57лева с ДДС/ е издадена фактура № 9172074527/20.03.2019год., както и сумата от 6 143.56лева , представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2022год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът е твърдял, че между страните били сключени договори за застраховки във връзка с необходимостта на ищеца да обезпечи вземанията си от трети лица по сключени договори за доставки и петролни продукти. Посочил е също така ,че във връзка със застрахователните договори страните били сключили и анекс на 03.12.2007год., по силата на който били приели, че ще обединят усилията си за по- бързо и ефективно събиране на вземанията си от длъжниците по възникнали и изплатени щети, както и за случаите, при които вземането на застрахования е по-голямо от изплатеното застрахователно обезщетение като за всеки отделен случай ще бъде сключван анекс. В чл.3 от този анекс застрахователят бил поел задължение да заплати на застрахования стойността на извършените от последния разходи,представляващи държавни такси по образувани и водене на производство пред съда, както и стойността на изплатените адвокатски възнаграждения като разпределението на разходите между страните ще бъде извършено с допълнително споразумение- чл.1, ал.3 от договора. Твърдял също така , че по време действието на застрахователния договор / полица № 220805295000002, / била регистрирана щета по отношение застрахованите вземания на ищеца по сключен с „ Декс 3“ ЕООД договор за продажба и доставка на петролни продукти и във връзка с което бил подписан между застрахователя и застрахования анекс от 01.09.2014год. Към датата на сключване на анекса застрахователят не се бил произнесъл по щетата , поради което в т.2 от анекса от 01.09.2014год. била постигната договорка да бъде предявен частичен иск срещу длъжника „ Декс 3“ ЕООД за сумата от 600 000лева, разходите по който да бъдат разпределени между страните. В изпълнение уговореното „ ОМВ България „ ООД бил подал заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „ Декс 3“ ЕООД за сумата от 600 000лева като част от общото вземане в размер на 1 100 000 лева,каквато заповед била издадена и с оглед постъпилото от „ Декс 3“ ЕООД възражение по чл.141 от ГПК- било образувано производство по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането/ част от него в размер на 600 000лева / по издадената заповед за незабавно изпълнение. Искът бил уважен като общия размер на направените в заповедното и исково производство, а и по образуваното изпълнително дело № 20148510401995/2014год. по описа на ЧСИ М. П. били в общ размер на 52 901.13 лева с ДДС и включвали заплатени от „ ОМВ България“ ООД държавни такси и адвокатски възнаграждения . Половината от тази сума според договореното в анекса от 01.09.2014год. се дължало от ответниказастраховател ,поради което за сумата от 26 938.50лева с ДДС била издадена фактура № 9172074527/20.03.2019год., но същата не била заплатена и се явявала дължима ,ведно с обезщетение за забава за периода от 21.03.2022год. до датата на предявяване на иска в размер на 6 143.56лева. В подаден писмен отговор на исковата молба ответникът е изложил доводи за недължимост на претендираната от него сума и за погасяването на вземането по давност. Заявил е ,че вземането за което е издадена фактура № 9172074527 е възникнало през м.09.2014год. и дори и да било дължимо, то било погасено по давност към датата на подаване на исковата молба- 18.03.2024год. Поддържал е също така ,че договорът от 2007год урежда отношенията между застраховател и застрахован във връзка с направени разноски за събиране на вземания при вече призната застрахователна отговорност и изплатено застрахователно обезщетение, а в случая заплащането на застрахователното обезщетение било отказано. Това било така , тъй като едва с изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят имал интерес да реализира регресните си права срещу длъжника като предприеме съвместни действия със застрахования за реализиране на дадените в негова полза обезпечения. Поддържал е , че в конкретния случай не е имал такъв интерес .Отказал бил заплащането на застрахователно обезщетение ,поради което „ ОМВ България“ ООД било предявило съдебна претенция, осъдителното решението по която било постановено след постановяване на решението на САС, с което била уважена претенцията на „ ОМВ България“ ООД срещу „ ДЕКС 3“ ЕООД по чл. 422 от ГПК. В подадена допълнителна искова молба ищецът е обективирал доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения по исковите претенции. Посочил е ,че издадената фактура на 06.06.2015год. била различна от издадената фактура но 20.03.2019год. и отразеното в нея било сторнирано с кредитно известие № 9172046020/28.07.2015год.Тоест, че възникването на вземането не е датата на издаване на фактурата от 04.06.2015год. и тази дата не следва да се счита начален момент на погасителната давност. Поддържал е неотносимост към основателността на претенцията на прекратяването на застрахователните договори и постановеното между страните решение във връзка със застрахователното обезщетение, касаещо застрахователните вземания на „ ОМВ България“ ООД към„ Декс 3“ ЕООД. Акцентирал е ,че процесното вземане е това по фактурата от 20.03.2019год.и че заплащането на застрахователното обезщетение било без значение за изискуемостта и дължимостта му. В подаден от ответника допълнителен отговор на ДИМ са изложени допълнителни доводи в подкрепа на наведените възражения по исковите претенции. По така предявените искове СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е отхвърлил . Приел за доказано по делото,че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника в размер на сторените от него разноски за събиране на дълга към „ Декс 3 „ ЕООД, но че същото е погасено по давност. Счел е , че това вземане е възникнало и станало изискуемо на датата, на която е направена всяка една от разноските за събиране на вземането, а именно в периода от 21.08.2014год. до 28.05.2015год. или най-късно на датата, на която е влязло в сила решението на съда, с което исковете срещу „ Декс 3 „ ЕООД са уважени- 24.01.2017год.От този момент до датата на предявяване на исковата претенция- 18.03.2024год. бил изтекъл предвидения в чл. 197 от КЗ/ отм./,респ. 378, ал.1 от КЗ тригодишен давностен срок, тоест че същите са погасени по давност. САС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, независимо от обстоятелството, че е постановено по главен иск с правно основание чл. 408 от КЗ, а не по действително предявеният такъв ,който е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел ,че правната квалификация на иска е по чл. 408 от КЗ ,разгледал го е като такъв и е постановил обжалваното решение ,с което го е отхвърлил поради погасяването на вземането по давност. Прие е ,че вземането е за застрахователно обезщетение, което се погасява с предвидения в чл. 197 от КЗ / отм/ ,респ. чл. 378, ал.1 от КЗ тригодишен давностен срок , който бил изтекъл към датата на депозиране на исковата молба. По виждане на настоящия съдебен състав СГС не е бил сезиран с главен иск по чл. 408 от КЗ, а с иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. На тази правна квалификация сочи изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения въз основа на нея петитум. Доколкото обаче СГС се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, въпреки че е дал неправилна правна квалификация на иска,то постановеното по иска решение не е недопустимо като постановено по непредявен иск. Горното дава основание на въззивния съд да даде правилната правна квалификация на предявения иск и да реши същия по същество. СГС е бил сезиран с главен иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане от страна на ответника на сумата от 26 450.57 лева - 1 / 2 част от сумата от 52 901.13 лева , представляваща направени разноски от ищеца по събиране на вземане от „ Декс 3 „ ЕООД по сключен между „ ОМВ България“ ООД и „ Декс 3 „ ЕООД договор за продажба и доставка на петролни продукти от 30.01.2009год., като дължащи се на основание сключен между „ ОМВ България“ ООД и „ ДЗИ Общо Застраховане „ ЕАД анекс № 3 от 01.09.2014год. към договор от 03.12.2007год. Няма спор, че направените разноски по събиране на вземания по неизпълнен договор може да бъдат покрит по застраховка риск и това изрично е предвидено в чл. 421 от КЗ. В този случай, при настъпване на покрития риск по застраховката в периода на застрахователното покритие , застрахователят дължи на застрахования заплащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случай обаче ищецът не е твърдял, че между него и ответника е сключена застраховка „ Правни разноски“ и че е настъпил покрит по такава застраховка риск в периода на действие на застрахователния договор, нито е претендирал застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие-правни разноски. Ищецът е основал претенцията си на неизпълнение на поети от ответника задължения по договор от 03.12.2007год. и сключен към него анекс от 01.09.2014год. за поемане на 1 / 2 част от разноските ,направени по предявен срещу „ Декс 3“ ЕООД частичен иск за събиране на задължения на това дружество към „ ОМВ България“ ООД по договор за доставка и продажба на петролни продукти от 30 .01.2009год. , която договореност е постигната във връзка със събиране на вземане по заведена в „ДЗИ –Общо застраховане „ ЕАД щета № 220829500015/14 / по застрахователна полица № 220805298000002 за вземане на „ ОМВ България“ ООД към „ Декс 3“ ЕООД. Тоест, исковата претенция не е основана на сключен между страните застрахователен договор и твърдения за настъпил покрит по застраховката риск „ Правни разноски“ , което да обоснове квалифицирането му като иск с правно основание чл. 408 от КЗ, нито приложението по отношение на вземането на специалния давностен срок по чл. 378, ал.1 от КЗ. От доказателствата по делото се установява ,че на 28.04.2005 год. между „ ДЗИ-Общо Застраховане „ АД като застраховател и „ ОМВ България“ ООД като застрахован е сключен застрахователен договор с предмет на застраховката-вземания на застрахования от длъжници /купувачи/ по договори за продажба и доставка на петрполни продукти,възникнали в резултат на редовни доставки на стоки,при които има промяна на собствеността без да е налице рекламация и в съответствие с договора за продажба и доставка на петролни продукти между застрахования /продавач/ и длъжника / купувач/.В чл. 7 са изчерпателно изброени покритите по застраховката рискове, в които не се включват „правните разноски“. В чл. 8 е посочено ,че по силата на застрахователната полица срещу платената застрахователна премия застрахователят ще обезщети застрахования до размера на застрахования кредитен лимит за всяко застрахователно събитие,настъпило в срока на действие на договора вследствие на някои от покритите рискове. В договора е посочено ,че застраховката важи за длъжниците , изброени в списъкприложение № 1 към договора ,както и че се сключва за период от 12 месеца,считано от 01.05.2005год. Застрахователният договор е сключен на база общи условия на Застрахователя за застраховане на краткосрочен търговски кредит, които са приложени по делото. На 03.12.20207год. между страните по делото е сключен договор при следните констатации:1. че страните са сключили договори за застраховане на краткосрочни търговски кредити от 28.04.2005год., въз основа на които застрахователят е заплатил застрахователни обезщетения по претенции на застрахования , в резултат на което застрахователят и застрахования имат едновременно вземания към длъжниците, 2. че длъжниците на застрахования са предоставили обезпечение на задълженията си, които не могат да се ползват едновременно от страните за събиране на пълния размер на вземанията и 3.че страните желаят да обединят усилията си за побързо и ефективно събиране на вземанията си към длъжниците, посочени в приложение № 1 към договора . На база на тези констатации страните са постигнали договореност, че след изплащане от застрахователя на застрахователното обезщетение и при условие ,че вземането на застрахования е по-голяма от изплатеното застрахователно обезщетение,всички документи установяващи основанието и размера на вземането , заедно с представените от длъжника обезпечения ще бъдат предоставени на упълномощени от застрахования адвокати за предприемане на действия по събиране на пълния размер на вземанията на страните – чл. 1 , ал.1 от договора. Страните са договорили приложимост на разпоредбите на този договор и за изплатените към датата на подписването му от застрахователя застрахователни обезщетения ,посочени в приложение № 1 и чийто размер не покрива изцяло вземането на застрахования към длъжниците. Изрично в чл. 1, ал.3 от договора страните са разписали ,че за всички бъдещи случаи на частично плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по претенции на застрахования до края на действие на договорите за застраховане , както и за всички случаи ,при които вземането на застрахования е по-голяма от изплатеното застрахователно обезщетение ще бъдат подписвани анекси към настоящия договор. В чл. 3 от договора страните са изброили разходите по събиране на вземанията , начина на разпределянето им между страните, както и са постигнали договореност разпределянето на разходите по отношение на бъдещите претенции да бъде определяно за всеки отделен случай в съответния анекс по чл.1/3/ от договора. В чл. 5 от договора страните са постигнали договореност застрахования да предоставя до 15 число на всеки месец справка за заплатените през предходния месец разходи по чл. 3 на застрахователя и да издаде фактура за съответната припадаща се на застрахователя част за конкретните длъжници, за които към момента на основание този договор са предприети действия от упълномощени от застрахования адвокати по събиране на вземанията. В чл. 6 от договора е обективирана договорка,че застрахователят дължи плащане на направените от застрахования разходи, за които е получил фактура, в 5 –дневен срок от получаването й. Няма спор по делото , че покрит риск по процесния застрахователен договор е неизпълнението от страна на „ Декс 3 „ ЕООД задължения към „ ОМВ България“ ООД по Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 30.01.2009год. , за обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземанията , по който договор е издаден от „ Декс 3 „ ЕООД Запис на заповед от 08.01.2013год. Със същия издателят се е задължил без разноски и протест,без лихва и на предявяване да заплати на „ ОМВ България“ ООД сумата от 1 100 000лева. От данните по делото е видно ,че въз основа на Записа на заповед , за посочената в нея сума и срещу „ Декс 3 „ ЕООД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК като с оглед постъпило възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК , „ ОМВ България „ ООД е предявило иск по чл. 422 от ГПК за установява съществуването на вземане по заповедта в размер на 600 000лева като част от цялото вземане по запис на заповед в размер на 1 100 000лева.С влязло в сила решение № 2350/09.12.2016год., постановено по възз. т.д.№ 864/2016год. на САС е признато за установено , че „ ДЕКС 3 „ ЕООД дължи на „ ОМВ България“ ООД сумата от 600 000лева, представляваща част от вземане по запис на заповед от 08.01.2013год. Решението е влязло в сила на 24.01.2017год . Въз основа на издадената заповед на незабавно изпълнение и за сумите по заповедта е издаден изпълнителен лист , а по подадена молба от „ ОМВ България“ ООД е образувано изп.дело № 20148510401995 по описа на ЧСИ М. П.. От данните по делото е видно ,че по процесната застрахователна полица пред ДЗИ-Общо застраховане „ АД е заведена щета № 2208295000015/14год.във връзка заплащане на застрахователно обезщетение , настъпило по покрит по застраховката риск- неплащане от страна на длъжника „ Декс 3“ ЕООД на „ ОМВ България“ ООД на задължения по договор за продажба и доставка на петролни продукти от 30.01.2009год.в размер на 1 097 455.56 лева , по която застрахователят-ответник е отказал заплащане на застрахователно обезщетение. Няма спор по делото , а и това е установимо от приложените по него доказателства , че с влязло си сила решение № 190/22.01.2019год. , постановено по възз. т.д.№ 4463/2018год. на САС „ ДЗИ- Общо Застраховане „ АД е осъдено да заплати на „ ОМВ България“ ООД на основание чл. 208 КЗ / отм./ сумата от 800 000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка имущество полица № 220805295000002/28.04.2005год. за настъпило застрахователно събитие- неполучено плащане на цената на продадени от ищеца стоки-петролни продукти в периода от 31.03.2014год.- 13.05.2014год.,за които са издадени описаните в ДИМ 44 броя фактури от купувач „ Декс 3“ ЕООД, претендирано обезщетение по щета № 220829500015/14 от 28.07.2014год.,ведно със законната лихва върху главницата от 10.07.2015год. и сумата от 26 918лева-обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 12.03.2015год. до датата на завеждане на исковата претенция или 09.07.2015год.включ., за които суми и в полза на „ ОМВ България“ ООД е издаден изпълнителен лист от 30.01.2019год. На 01.09.2014год. между страните по делото е сключен анекс № 3 към договора от 03.12.2007год. , с който са изменили някои от условията на договора от 03.12.2007год. във връзка със събирането на вземането по заведена при „ ДЗИ-Общо Застраховане „ АД щета № 220829500015/14 за вземания на „ ОМВ България“ ООД към „ Декс 3 „ ЕООД.Същият е сключен при констатация , че към този момент вземанията на „ ОМВ България“ ООД към длъжника –„ Декс 3 „ ЕООС са в размер на 1 097 455.58 лева и че към този момент застрахователят все още не се е произнесъл по регистрираната във връзка със събитието щета № 220829500015/14год. Така в чл. 2 от анекса страните са постигнали договореност да предприемат съвместни действия срещу длъжника като предявяват частичен иск в размер на 600 000лева и разноските по предявения частичен иск да бъдат разпределени между тях по равно.Уговорили са начин на разпределяне на вземанията от „ Декс 3 „ ЕООД и че останалите уговорки в договора от 03.12.2007год. остават непроменени. От събраните по делото доказателства ,в частност изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява , че общият размер на направените от „ ОМВ България“ ООД разноски по събиране на вземането от „ Декс 3 „ ЕООД са в размер на 44 163.34лева и представляват платени от него адвокатски възнаграждения и държавни такси,като половината от тях възлиза на сумата от 22 042.14лева без ДДС или 26 450.57 лева с ДДС, за която последна сума е издадена фактура № 9172074527 от 20.03.2019год.Тази фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на издателя й – „ ОМВ България“ ООД и по нея липсва плащане от страна на „ ДЗИ-Общо Застраховане „ ЕАД. Фактурата няма данни да е осчетоводена в счетоводството на застрахователното дружество,което обстоятелство е ирелевантно към дължимостта на вземането . Наличието на осчетоводяване би могло да се разглежда като признание на дълга ,но липсата на такова не изключва установяването му с надлежни доказателствени средства с процеса. Предмет на исковата претенция е заплащане от ответника на сумата от 26 450.57 лева с ДДС, за която сума е издадена цитираната по-горе фактура. Настоящият съдебен състав счита ,че събраните по делото доказателства обосновават извод за основателност на исковата претенция с оглед постигнатата между страните и обективирана в Анекс № 3 към договора от 03.12.2007год. договорка за тяхната дължимост от „ ДЗИ-Общо Застраховане „ ЕАД. Анекс № 3 е сключен на основание чл.3 от договора от 03.12.2007год. и с него е договорено разпределението на разноските по предявен иск за събиране на вземане на „ ОМВ България“ ООД към конкретен длъжник-в случая „ Декс 3“ ЕООД, която претенция има характер на бъдеща такава към датата на сключване на договора от 03.12.2007год. Уговореното разпределение на разноските е направено при констатирана и налична към този момент фактическа обстановка, а именно липсата на произнасяне към този момент от страна на застрахователя-ответник по заведената пред него щета № 220829500015/14 и съществуващо вземане на „ ОМВ България“ ЕООД към „ Декс 3“ ЕООД в размер на 1 097 455.58 лева.Налице е съгласувано намерение за предявяване на частичен иск срещу „ Декс 3 „ ЕООД в размер на 600 000лева,тоест същите са свързали разпределянето на разноските именно като направени във връзка с този частичен иск. С оглед на горното се явява неоснователно възражението на ответника , че договорът от 2007год. урежда отношенията между двете дружества при вече призната застрахователна отговорност и изплатено застрахователно обезщетение. Отношенията между страните във връзка с разпределяне на разноските по събиране на вземанията от конкретния длъжник -„ Декс 3 „ ЕООД са предмет на отделна регламентация- в анекс № 3 , в който изрично и по волята на страните е изключено въведеното в договора от 03.12.2007год. условие за разпределение на разноските - признато застрахователна отговорност и изплатено застрахователно обезщетение. Неоснователно се явява и възражението за недължимост на претендираната сума поради прекратяване действието на застрахователния договор, сключен между страните. Както се посочи по-горе, в случая не се претендира застрахователно обезщетение за покрит риск „ правни разноски“, за се изследва и да се явява относим към правния спор въпроса дали застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на полицата. Макар и свързана със сключения между страните застрахователен договор , поетото с анекс № 3 задължение от застрахователя не е обвързано със срока на застрахователния договор. При валидно поето задължение от страна на ответника за заплащане на половината от направените от ищеца разноски за събиране на вземането срещу „ Декс 3“ ЕООД, установяването на тези разноски като такива за адвокатски хонорар и държавни такси, направени по предявения от „ ОМВ България“ ООД срещу „ Декс 3 „ ЕООД частичен иск/ , предявяването на който е уговорено между страните в цитирания анекс/ и техния размер, съответстващ на сумата по фактура № 9172074527/20.03.2019год., както и липсата на изпълнение на това задължение /плащане на сумата по фактурата /, то ответника дължи нейното заплащане, в претендирания от ищеца размер. Този извод не се променя от обстоятелството, че разноските, предмет на исковата претенция, са били фактурирани още през 2015год. във фактура № 9172045206 от 04.06.2015год., тъй като видно от констатациите на съдебно-счетоводната експертиза , тази фактура е била анулирана с кредитно известие № 9172046020 от 28.07.2015год. и тази счетоводна операция е била надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца. При анулиране на фактурата няма пречка за издаване на нова за същата счетоводна операция, каквато в случая се явява издадената такава под № ••••••••••/20.03.2019год./причините за анулирането й са ирелевантни/. В тази връзка следва да се посочи и наличната по делото кореспонденция между страните във връзка с анулирането на предходната фактура от 04.06.2015год., проведена на 05.06.2015год. От нея се установява, че анулирането е извършено във връзка с неточно посочване в тази фактура на размера на разноските по събиране на вземането в размер на 600 000лева и необходимостта от включването на други такива , непосочени в нея. На този извод сочи и разликата в сумите по двете фактури- във фактура № 9172045206 от 04.06.2015год. сумата е в размер на 24 023.56 лева с ДДС, а по фактура № 9172074527/20.03.2019год. След като исковата претенция е основателна , следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо като съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок, какъвто е и настоящия случай. Както се посочи по-горе, в случая не е приложима специалната давност по чл. 378, ал.1 от КЗ, общата давност по чл. 110 от ЗЗД. При определяне началния момент на давностния срок съдът съобразява уговорките между страните във връзка с падежа на задължението на застрахователя да заплати на застрахования половината от направените от последния разноски по събиране на вземането от „ Декс 3 „ ЕООД. С цитирания по-горе анекс № 3 не е внесена промяна в уговорките между страните, обективирани в договора от 03.12.2007год. касателно заплащане на направените от застрахования разходи, обективирана в чл. 6 на договора. В нея е предвидено застрахователят да заплаща направените от застрахования разходи,за които е получил фактура, в 5 –дневен срок от получаването й. Тоест, с изтичането на този срок вземането за разноски става изискуемо. В случая фактура № 9172074527 от 20.03.2019год. е изпратена от ищеца като приложение към отправената нотариална покана за плащане на дължимата по фактурата сума и е получена от ответника на 23.03.2019год. Вземането е станало изискуемо на 29.03.2019год., след изтичане на уговорения срок за неговото плащане. От 29.03.2019год. до датата на предявяване на исковата претенция- 18.03.2024год. не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен погасителен срок, тоест вземането не е погасено по давност. По делото не се установява фактура № 9172074527 от 20.03.2019год. да е получена от ответника в по-ранен момент ,като получаването на анулираната фактура е ирелевантно за спора по изложените по-горе съображения. Поради основателността на главния иск и обусловеността в която се намира, се явява основателен и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава . При съобразяване посоченото по-горе във връзка с изискуемостта на вземането е изводимо ,че ответникът е изпаднал в забава считано от 29.03.2019год., от който момент до датата на предявяване на иска дължи обезщетение за забава . В случая ищецът претендира обезщетението по чл.86 от ЗЗД считано от 21.03.2022год., което до 14.03.2024год. е в размер на 6 143.56 лева, съответно следва да се уважи в този размер. Върху главницата от 26 450.57 лева се дължи и законна лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново за уважаване на предявените искове. С оглед този изход на ответника в първоинстанционното производство не се дължат разноски, а такива следва да бъдат присъдени на ищеца . Същите се доказват в размер на 6 093.22лева / 3 115.41 евро/, от които 2 831.65 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Основателно е направеното възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото надвишава значително / с 2 040.69 лева или с 1043.39 евро/ минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2 ,т.4 от Наредба № 1 /2004год. за възнагражденията за адвокатската работа. Отделно от това спорът не се очертава като такъв с фактическа и правна сложност ,по делото не са изслушвани свидетели, изготвена е една единствена съдебно-счетоводна експертиза, с оглед на което не се е наложило обсъждането на значителен брой доказателства. Действително по делото са се провели 6 броя открити съдебни заседания като голяма част от извършените от процесуалния представител процесуални действия са свързани с уточняване на исковата претенция по пера. Съобразно горното настоящият съдебен състав намира , че са налице основания за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение от 2 831.65 евро на 1800 евро като последното се приема за съответно и на положената от адвокат пълномощника на работа. С оглед изхода от обжалването ,в полза на дружеството- въззивник следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски. Същите са в размер на 651.88 лева/ 333.30 евро / –за заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 1 533.88 евро –заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено. Така мотивиран, Апелативен съд –София,в настоящия си състав