Решение № 4 от 13.1.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 522/2025 г.

дело № 20255600200522 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.14 т.1 б.“А“ от Европейската Конвенция за екстрадиция, вр. чл.31 от ЗЕЕЗА. Образувано е по внесено искане от Окръжна Прокуратура – Хасково, по повод молба на съдебните власти на Република Турция - 6- ти Наказателен съд на първа инстанция – гр.Текирдаг, по дело 2023/146 – Е, предадена по дипломатически път чрез посолството на Република Турция, до Министерство на външните работи на Република България и препратена на Министерство на правосъдието, оттам – на Върховна касационна прокуратура на Република България, отдел „Международен“, а от последните, на ОП – Хасково. В искането на ОП – Хасково се сочи, че с Решение по ЧНД № 652/2020г. на ОС – Хасково, лицето Д. Й., роден на •••••••••• г. в *. •••, •••гражданин, бил екстрадиран в Р. Турция, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. След предаването му е получена посочената молба от турските съдебни власти, за даване на съгласие за наказателно преследване на Й. в Р. Турция, по обвинение „Бягство от затвор“, извършено на 14.12.2018 г.,невключено в молбата за екстрадиция по която бил предаден и извършено преди това. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Хасково, намира молбата за основателна и иска да бъде уважена. Служебният защитник на засегнатото лице намира, че молбата е неоснователна и като такава иска да се остави без уважение.. Засегнатото лице, нередовно призовано поради неизпълнение до момента от молещата държава, на изпратените й молби за правна помощ, не се явява и не взема становище, не изпраща и упълномощен представител, поради което се представлява от назначеният му служебен защитник. Видно от представените с молбата за даване на съгласие доказателства обаче, същото лице е наясно с инициираното от турските съдебни власти производство, по настоящия ред. Хасковският окръжен съд, като се запозна с молбата и приложенията към нея, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното : Според приложения превод на молбата, на 6-ти Наказателен съд на първа инстанция гр.Текирдаг, Република Турция от 28.04.2025г., по съдебно досие № 2023/146- Е, отправена до компетентните съдебни органи на Р. България, със същата се иска даване на съгласие за наказателно преследване на лицето Д. Й., •••гражданин, роден на ••••••••••г. в гр.•••, •••, за престъпление –„ Бягство на задържания или осъдения“, извършено на 14.12.2018г. в Меркез/Текирдаг, квалифицирано по чл.292/1, чл.53,чл.58 от Турския наказателен кодекс и чл.324 от НПК на Р.Турция. В молбата е посочено, че за престъплението за което се иска даване на съгласие, в молещата държава се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 6 месеца до 1 година. Изложени са и фактическите обстоятелствата по извършването на престъплението, посочено е, че давността за същото според чл.66 от Закон № 5237 от НК на Р.Турция, е 8 години, а извънредният срок за давност е 12 години. Според приложеното ЧНД № 652/2020г. по описа на ОС – Хасково, същото е било образувано по молба на съдебните власти на Република Турция - Републиканска Главна прокуратура – Бююкчекмедже от 03.05.2019г., въз основа на заповед за арест от 07.03.2019 год., за предаване на същия •••• гражданин Д. Й., роден на ••••••••••г. в •••, за изтърпяване в молещата държава на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 31 месеца, определено му по дело № 2018/2026 на 6- ти Първоинстанционен наказателен съд Боюкчекмедже, по влезли в съдебни актове: Решение № 985/2011г. по дело № 952/2008г. на 3-ти Първоинстанционен наказателен съд Кючюкчекмедже, за „фалшификация на официален документ“, извършено през 2008 год., Решение № 581/2014г. по дело № 321/2014г. на 1-ви Първоинстанционен наказателен съд - Ялова, за „кражба“ извършена през 2007 г.; Решение № 468/2014г. по дело № 426/2013г. на 6-ти Първоинстанционен наказателен съд- Бююкчекмедже, за „кражба“, извършена през 2013г., Решение № 390/2013г. по дело № 1019/2008г. на 2-ри Първоинстанционен наказателен съд - Кючюкчекмедже, за „фалшификация на официален документ“ и „покупка или приемане на предмета“, извършени през 2008 г., Решение № 756/2014г. по дело № 351/2014 г. на 9- ти Първоинстанционен наказателен съд - Бакъркьой, за „фалшификация на официален документ“, „кражба“, извършени през 2006/2007г; Молбата е уважена като с Решение № 260052/23.12.2020г. постановено по ЧНД № 652/2020г. по описа на ОС – Хасково, е допусната екстрадиция на лицето и същият е предаден на Р.Турция за изтърпяване на наложеното му общо наказание. По тези съображения и ОС – Хасково е компетентен да разгледа молбата. След съпоставка с молбата за екстрадиране на лицето която е била предмет на посоченото дело и настоящата се установява, че не е налице идентичност, като престъплението за което се иска даване на съгласие, е извършено преди екстрадирането на лицето. Даденото в молбата описание на фактите, съответства по своите признаци на престъплението по чл.297 от НК на Р. България –„ Бягство на затворник“ за което е предвидено наказание до 3 години „лишаване от свобода“, поради което изискването за двойна наказуемост е налице. Не е изтекла и давността за наказателно преследване, както в молещата, така и в изпълняващата държава. В случая не са налице основанията за отказ по чл. 6, чл.7, чл. 8 от ЗЕЕЗА на Р. България. Същевременно предвиденото за престъплението наказание, за което се води наказателното преследване против лицето Д. Й. и се иска даването на съгласие за това, е наказуемо в молещата държава, с „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца до 1 година, с което то не отговаря на изискуемият минимум за допустимост на екстрадицията, предвиден в чл.2 т.1 от Европейската конвенция за екстрадиция, както и в реципрочният й чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА на Р. България, изискващи за да се допусне екстрадиция, наказателното преследване насочено против лицето, да е за престъпление наказуемо с минимум от 1 година „лишаване от свобода“ или друго по тежко наказание. Това изискване за допустимост на екстрадицията съгласно принципа на особеността по чл.14 т.1 б.“А“ от Европейската Конвенция за екстрадиция и чл.31 от ЗЕЕЗА, също следва да е налице и при решаване на въпроса за даване на съгласие за наказателно преследване на екстрадираното лице, за престъпление различно от това за което е било екстрадирано. Посоченото изискване в случая не се установи и по изложените съображения молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното съдът,