Чл. 31 ЗЕЕЗА

Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест

Глава четвъртаРаздел IIв сила8 решения го цитират

Официален текст
1

Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:

1.

е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или

2.

то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.

2

Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния орган почл. 23при спазване изискванията начл. 9, ал. 3.

3

Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.

4

При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.

Съдебна практика по чл. 31 ЗЕЕЗА

Решение № 113 от 1.4.2021 г. на Апелативен съд - Софиядело № 324/2021 г. · цитиран 2 пъти01.04.2021 г.Мотиви към Решение № 315 от 7.3.2018 г. на Софийски градски съддело № 1032/2018 г., НО 27 · цитиран 2 пъти07.03.2018 г.Решение № 72 от 15.9.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендилдело № 437/2020 г.15.09.2020 г.Решение № 72 от 25.8.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендилдело № 427/2025 г., V състав25.08.2025 г.Решение № 132 от 19.12.2022 г. на Окръжен съд - Кюстендилдело № 652/2022 г., V състав19.12.2022 г.Решение № 83 от 26.3.2024 г. на Окръжен съд - Благоевграддело № 315/2024 г., Четвърти в. наказателен състав26.03.2024 г.Решение № 10 от 14.2.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендилдело № 71/2025 г., V състав14.02.2025 г.Решение № 315 от 7.3.2018 г. на Софийски градски съддело № 1032/2018 г., НО 2707.03.2018 г.