Решение № 12458 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1955/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.405 и чл.404, ал.1, т. 4 от КТ. Образувано е по жалба на „Еврона“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], ет.3, офис № 412, представлявано от Изп.Директор „О2“ ЕООД, ЕИК •••, чрез управителя В. Б. П., срещу Акт от 09.07.2024г. на инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ гр.Русе за спиране на Заповед № 9.36/05.06.2024г. за предоставяне на платен годишен отпуск на служителя М. З. М. от работодателя „Еврона“ АД, потвърден с Решение № 24073782 /29.07.2024г. на Изп.Директор на ИА „ИТ“ – София. В жалбата се твърди, че актът е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби. Оспорва се извода за допуснато нарушение от дружеството, като се сочи, че органът необективно и непълно е разглеждал данните и документите, предоставени при проверката. Твърди се, че не е взето предвид, че всички служители са уведомени срещу подпис в началото на годината за размера на отпуските, с което същите следва да се считат поканени, да ги ползват. Излага се, че в хода на проверката са представени документи, видно от които на лицето на 04.06.2024г. е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и със спряната заповед същото е пуснато в отпуск в рамките на срока на предизвестието, доколко лицето е било уведомено по реда на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ за наличието и ползването на този отпуск за съответния период. Поддържа се, че мярката не е в съответствие и с целта на закона, тъй като не може да служи като средство за предотвратяване и преустановяване на нарушение на трудовото законодателство поради факта, че такова нарушение не е извършено. На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирана чрез процесуален представител – ю.к. Т. писмена молба, жалбата се поддържа. Уточнява се, че служителката е била поканена в началото на годината писмено по реда на чл.173, ал.4, предл. второ от КТ за ползване на полагащия се платен годишен отпуск. Предвид, че М. не е отправила искане през годината и до издаване на заповедта от 05.06.2024 г. да ползва отпуск, това е определено по целесъобразност от работодателя. Твърди се, че обстоятелствата свързани с предизвестието са от значение за определяне размера на предоставения отпуск, затова невключването му в описанието на констатациите от ответника, опорочават проверката. Уточнява се, че проверката е била инициирана по сигнал на М., във връзка с отправеното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Инспекция по труда“ гр.Русе, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт П. С.-Й., жалбата се оспорва. Поддържа се, че с оспорения Акт е било спряно изпълнението на Заповед № 9.36/05.06.2024г., с която в нарушение на чл.37в, ал.1, т.3 от НРВПО, вр. чл.173, ал.4 от КТ е било разрешено на М. ползването на платен годишен отпуск, считано от 08.06.2024г. до 04.07.2024г. Сочи се, че правилата за ползване на платен годишен отпуск са регламентирани в чл.172 и сл. от КТ и в НРВПО. Същият се ползва по писмено разрешение от работодателя, но първо е необходимо работникът да подаде писмено заявление за това. Поддържа се, че в случая не са налице предвидените в чл.173 ал.4 от КТ изключения, в които е възможно едностранно предоставяне на отпуск от работодателя, като в тази връзка е подчертано, че по време на извършваната проверка, представляващият „Еврона“ АД писмено е декларирал, че на М. не е била отправяна изрична писмена покана за ползване на отпуск. Пояснява се, че разпоредбите на чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО и чл.37а от НРВПО установяват различни задължения за работодателя, които следва да бъдат изпълнени самостоятелно и в предвидените от тях срокове, като изпълнението на чл.37а от НРВПО не изключва изпълнение на задължението на работодателя да отправи писмена покана до работника, съобразно чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО, вр. чл.173, ал.4 от КТ. На изложените основания се моли отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Л. М. З. М. е сключила Трудов договор № 9/30.06.2017 г. с „Еврона“ АД /л.30 от адм. преписка/, съгласно който има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск. С Уведомление № 9.32/02.01.2024 г. /л.162/ от „Еврона“ АД уведомяват М. на основание чл.37а от НРВПО, че към него момент има 60 дни неизползван платен годишен отпуск, който може да ползва в рамките на календарната година. Уведомлението е подписано от М.. От „Еврона“ АД е издадено Предизвестие № 9.35/31.05.2024 г. /л.194/ до М., че на основание чл.328, ал.1, т.2, вр. чл.326, ал.2 от КТ, след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение на посочените основания. Указано е, че при неспазен срок на предизвестието ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Предизвестието е подписано от работодателя, но няма данни да е връчено на М.. Със Заповед № 9.36/05.06.2024г. /л.11/ на основание чл.173, ал.4 от КТ, поради непоискано ползване от служителя на полагащ се платен годишен отпуск и и уведомления от работодателя от 03.01.2023г. и от 02.01.2024г., „Еврона“ АД разрешава на М. М. да ползва 19 работни дни платен годишен отпуск за 2022г. – 2023г., считано от 08.06.2024г. до 04.07.2024г. В заповедта е отбелязано, че М. отказва да я получи и разпише, който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели. На 10.06.2024 г. М. М. е подала Сигнал вх. № 24071319 /л.4-10/ до ИТ-Русе срещу „Еврона“ АД, към който е приложила обяснителна записка. В същата е посочила, че издадената й от работодателя Заповед № 9.36/05.06.2024 г. е незаконна, тъй като тя не е подавала молба/заявление за ползване на отпуска. Заявила е, че не е получавала покана за ползване на такава, а единственото уведомление от 02.01.2024 г. за наличие и за размера на полагащите й се дни. Пояснила е, че е разбрала за заповедта на 08.06.2024 г., когато е отишла на работа за дневна смяна, като същата не й е връчвана, съответно не е отказвала да подпише. На жалбоподателя „Еврона“ АД, в качеството му на работодател, е извършена, в присъствието на представляващ дружеството, документална проверка от служители на Дирекция „ИТ“ - Русе, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПР2423069/09.07.2024г. /л.1-3/. В същия под т.4 е констатирано издаването на Заповед № 9.36/05.06.2024 г., с която е разрешил на М. да ползва платен годишен отпуск, считано от 08.06.2024г. до 04.07.2024 г. на основание чл.173, ал.4 от КТ, като това обстоятелство е било видно и от представения при проверката поименен график за работа за м.юни 2024г. Посочено е, че пред Д „ИТ“, дружеството е декларирало писмено, че на лицето не е била отправена изрична писмена покана да си ползва натрупаните отпуски, поради което проверяващите са извели извод за допуснато нарушение на чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО, вр. чл.173, ал.4 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните при проверката нарушения и на вредните последици от тях и в частност на това по т.4, на основание чл.404, ал.1, т.4 от КТ е дадена процесната ПАМ: Акт от 09.07.2024 г. /л.16-17/ от инспектор при Дирекция „ИТ“ - Русе за спиране изпълнението на Заповед № 9.36/05.06.2024 г. Жалбоподателят е оспорил акта по адм. ред пред Изп. директор на ИА „ГИТ“ на 24.07.2024г. /л.312/, който с Решение изх. № 24073782/29.07.2024 г. /л.321/ е оставил същия в сила. Недоволен от решението, жалбоподателят е предприел оспорване на процесната ПАМ по съдебен ред, по което е образувано настоящото дело. В хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на ответника е допусната за даване на обяснения Г. С. С., издала оспорената ПАМ, които съдът преценява като съответни на събраните писмени доказателства. Съгласно същите, от представените от дружеството документи, в т.ч. и графици, проверяващите са установили, че М. е била пусната в платен годишен отпуск, без да е установено постъпило при работодателя искане от лицето за ползването му. От дружеството е представено уведомление по реда на чл.37а от НРВПО, за полагащия се на М. отпуск, но не било представено искане от лицето за ползването му, съгласно чл.37б, ал.1, т.3 от цитираната наредба. Сочи, че в потвърждение на констатациите, работодателят е декларирал, че такова изрично писмено искане към работника, не е било отправяно. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Решението е получено от дружеството на 07.08.2024 г. /л.27 от делото/, а жалбата против него е подадена на 21.08.2024г. /л.328 от адм. Преписка/, т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид изложеното, същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната ПАМ, обективирана в Акт за спиране от 09.07.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция „ИТ“ - Русе /длъжностното лице Г. С. С./, в рамките на нормативно регламентираните правомощия по чл.19 и чл.21 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, вр. чл.399 и чл.404, ал.1 от КТ. Постановена и в изискуемата от закона писмена форма. Поради това, съдът намира, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не се твърди и при извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът не констатира в проведеното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването на процесната ПАМ са спазени както общите, така и специалните нормативно регламентирани процесуални изисквания и административнопроизводствени правила. Проверката от контролните органи на Дирекция „ИТ“ - Русе, е извършена в присъствието на упълномощен представител на „Еврона“ АД, при спазване правата на работодателя като страна в образуваното административно производство. ПАМ е приложена след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са събрани относимите доказателства. В оспорения акт са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Материалните предпоставки по чл.404 ал.1 т.4 от КТ, вр. чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО, вр. чл.173, ал.4 от КТ, са съответни на фактическите такива, установени в хода на административното производство, обективирани в Протокола за извършена проверка № ПР2423069/09.07.2024г. Решението, е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.37а от НРВПО в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. В случая това изискване е изпълнено видно от Уведомление № 9.32/02.01.2024г. /л.162/, с което „Еврона“ АД на основание чл.155, ал.1 от КТ и чл.37а от НРВПО, уведомява М., че към него момент има 60 дни неизползван платен годишен отпуск, който може да ползва в рамките на календарната година. Нормата на чл.173, ал.4 от КТ регламентира, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Съгласно разпоредбата на чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО в случаите по чл. 173, ал.4 от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. Съдът намира, че в случая не е изпълнен фактическият състав на чл.173 ал.4 от КТ. Жалбоподателят не е представил, както в административното производство, така и пред съда доказателства, за отправена до М. писмен покана за ползване на отпуска до края на 2024г., съответно М. след поканата не е поискала да го ползва до края на календарната година, за която се полага. Този извод се потвърждава от датата на издаване на заповедта, с която отпускът е бил „разрешен“ – 05.06.2024 г., т. е. преди изтичането на календарната година, за която се полага, и в рамките на която работникът може да упражни правото си да заяви ползването му. Потвърждава се и от депозираното пред Дирекция „ИТ“ - Русе изявление от работодателя вх.№ 24088993/09.07.2024г. /л.18/, за отсъствие на изрична писмена покана до М. да ползва натрупаните отпуски. В същото е посочено, че на всички служители многократно е било обръщано внимание, че отпуските трябва да се използват през годината, за която се отнасят и били „подканяни“ устно да определят кога искат да излязат в платен годишен отпуск. Съдът намира за необходимо да посочи, че устните „покани“ и „напомняния“ от работодателя до работниците и служителите не могат да заместят задължението за изрична писмена покана до работника да си ползва отпуската, по смисъла на чл.173, ал.4, изр. последно от КТ. Формата на волеизявлението на работодателя при упражняване на правото му по тази норма е писмена, съгласно чл.173 ал.1 от КТ. Също така, задължението за работодателя по реда на чл.37а от КТ /до 31 януари на календарната година да уведоми работника или служителя за размера на полагащия му се отпуск/, е различно от задължението му по чл.37б, ал.1, т.3 от НРВПО /да предостави отпуска, след изрична писмена покана да я ползва/, поради което неправилно жалбоподателят приема, че с уведомленията по чл.37а от НРВПО е изпълнен фактическия състав на чл.173, ал.4, изр. последно. Уведомлението за оставащия размер на отпуската на работника не може да се отъждестви с покана за ползването й, респ. и отсъствие на съгласие за това от работника. Твърдението в жалбата, че административния орган не е отчел факта, че на М. е било връчено едномесечно предизвестие от 04.06.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, което лицето е отказало да получи, не е основание за работодателя да фингира предпоставките на чл.173, ал.4, изр. последно от КТ. Като неоснователен се преценява и доводът на жалбоподателя, че в случая липсват вредни последици от извършеното нарушение. Вредата за М. произтича от издадената без правно основание заповед, с която е „разрешено“ да ползва 19 работни дни платен годишен отпуск, вместо да бъде изплатено обезщетение за тези дни, съгласно правото на работника по чл.224 от КТ. Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на отпуск. Ето защо, приложената ПАМ съответстват и с целта на закона – да се обезпечи и гарантира спазването на трудовото законодателство, както и да се предотврати настъпването на вредни последици при нарушаването му, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че приложената на „Еврона“ АД на основание чл.404, ал.1, т.4 от КТ принудителна административна мярка, е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и предвид своевременно заявената от ответната страна претенция, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.143, ал.4 от АПК, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 пр. последно от АПК, съдът