Присъда № 3 от 16.9.2026 г. на Софийски военен съд по дело № 29/2026 г.

............

Днес, на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, зала № 18, в открито съдебно заседание, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН Д.А

при секретар Мая Миткова и с участието на м. Щ. – прокурор от ВОП - София, разгледа Наказателно общ характер дело № 20266100200029 по описа на Софийския военен съд за 2026 г., докладвано от председателя, против ••• В. Д. М., предаден на съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На основание чл. 301, чл. 303 и чл. 305 от НПК, съдът

Мотиви на Присъда № 3/16.09.2026 г., постановена по НОХД № 20266100200029 по описа на Софийския военен съд за 2026 г.

Подсъдимият о.з. * В. Д. М. е роден на ••••• година в гр. •••••, с ЕГН ••••••••••. Придобил е военна специалност „летец-пилот“ и специализация „Авиационна техника и технологии“. На военна служба бил от 24.07.2015 г. От 11.08.2020 г. придобил военно звание ••••. На основание Заповед № РД- 355/14.05.2021г. на командира на ВВС придобил класна специалност •••• „•••“[1]. По време на службата си е охарактеризиран положително, награждаван е четири пъти - три грамоти и една предметна награда и не е наказван по дисциплинарен ред. Освободен е от военна служба със Заповед № КВ-438/03.11.2025 г. на министъра на отбраната и със Заповед № ЛС- 48/12.11.2025 г. на командира на военно формирование 52090, считано от 15.11.2025 г., е отчислен от списъчния състав на формированието[2]. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М” от 21.02.2014 г., с последно свидетелство за управление на МПС ••••••, издадено от ОДМВР-Плевен на 28.10.2020 г.. До инкриминирания инцидент има три налагани административни наказания „глоба“ за допуснати нарушения на ЗДвП. Не е осъждан.

В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа обстановка:

На ••••••., вечерта, подсъдимият бил в дома си, заедно със съпругата си свидетелката С. Т. М. и малолетното им дете Д. В. М. От няколко дни детето било с хрема и кашлица, а на •••••••. било консултирано от лекар и му било назначено домашно лечение с медикаменти. Вечерта свидетелката М. извършвала домакинските си задължения и полагала грижи за детето. Подсъдимият вечерял и пил вино. След полунощ свидетелката М. казала на подсъдимия, че детето има силни болки в ушите. Подсъдимия и свидетелката решили да потърсят незабавно лекарска помощ, като откарат сина си на преглед в частен денонощен лекарски кабинет. Не повикали лекар в дома си; не желаели да се обадят на тел. 112. Подсъдимият, въпреки че бил пил алкохол, решил да откара детето си до частен медицински център за преглед, тъй като не искал да ползват такси, а съпругата му, макар да била правоспособен водач на МПС, не шофирала.

За времето от ••• ч. на •••••г. до ••• ч. на •••••• г., съгласно графика, служителите на МВР от сектор „Пътна полиция“ гр.••••• - свидетелите М. Г. Г. и Х. И. И. - мл. автоконтрольори - били назначени в автопатрулен екип.

Около ••• ч. на •••••г. свидетелите Г. и И. се придвижвали със служебен брандиран полицейски автомобил по ул. „•••••“ в посока УМБАЛ „•••••“ в гр. ••••. Пред тях забелязали движещ се лек автомобил „•••••“, с peг. №•••••••. Направило им впечатление, че автомобилът се движи побързо. На кръстовището с бул. „••••“ автомобилът завил надясно и продължил да се движи в посока бул. „•••••“. Полицейският екип го последвал. Решили да му извършат проверка и във връзка с това, около ••••• ч. на посочената дата, му подали светлинен полицейски сигнал. Автомобилът отбил вдясно по посоката си на движение и спрял на тролейбусна спирка, намираща се до № ••• на бул. „•••••“. Свидетелят младши автоконтрольор Г. отишъл до водача, за да му поиска документите за проверка, а свидетелят мл. автоконтрольор И. останал до полицейския автомобил, за да извърши проверка в РСОД /работна станция за отдалечен достъп-служебен таблет/. Свидетелят И. видял, че от шофьорското място излязъл мъж, който отговарял на данните /снимка от БДС/ от таблета - В. Д. М., ЕГН •••••••••• от гр. ••••. В талона на автомобила той фигурирал като първи собственик, а съпругата му - свидетелката С. М., която също пътувала в автомобила - като втори собственик. В автомобила имало и дете. Полицейският служител - свидетелят И. се приближил до спрелия лек автомобил с водач подсъдимия ••• М., като при разговор с него, усетил мирис на алкохол. Водачът изразил готовност за бъде изпробван с техническо средство •••••. Свидетелят Г. тествал ••• В. М. с „•••••“ с фабричен № ••••••. Уредът отчел положителен резултат - 2.41 промила в издишания въздух от водача. Първоначално подсъдимият заявил, че не е употребявал алкохол, но след положителната проба заявил, че е употребил бира, без да уточнява кога и какво количество. Водачът •••. М. и съпругата му заявили, че 2-годишното им дете, возещо се на задната седалка на автомобила, имало здравословен проблем, усещало силни болки в ухото, поради което и отивали до спешен кабинет в гр. ••••. Свидетелите се усъмнили, тъй като при следването на автомобила, преди неговото спиране, същият отминал спешния център на ••••••••. Подсъдимият В. М. съобщил, че е военнослужещ с военно звание „••••“ и служи във военно формирование в гр. •••••••, легитимирал се със служебна карта. За установеното бил уведомен ОДЧ при ОД на МВР - гр. •••••••.

Полицейският служител - свидетелят И. съставил на водача ••••. В. М. акт за установяване на административно нарушение /•••••••••••, за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, с което нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП служебно била прекратена регистрацията на автомобила. Подсъдимият М. отказал да подпише акта, но получил препис от същия. С акта му били иззети •••••••••••, двете регистрационни табели - •••••••••••••, част втора № •••••••. Свидетелят Г. съставил талон за изследване № •••••••, който подсъдимият също отказал да подпише. Бил извикан дежурен разследващ полицай В. А. от Първо РУ на МВР - гр. ••••••, който извършил оглед на л. а. „•••••“, с peг. № ••••••••. Свидетелката М., заедно с детето, спряла и се качила в такси.

Двамата полицаи от сектор „Пътна полиция“ - гр. •••• съпроводили водача – подсъдимия ••• М. до Многопрофилно спешно отделение ••••••••••••- гр. ••••••••, за да даде кръв за изследване. В МСО, и пред медицинските лица - свидетелката Д. В. А. /медицинска сестра/ и свидетеля Г. П. В. /лекар-специализант/ подсъдимият •••. М. отказал да даде кръв за изследване. Отказът бил отразен от свидетелката Д. А. в Протоколна тетрадка за алкохолни проби, водена в медицинското заведение и от свидетеля д-р В. - в „Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“, където подсъдимият собственоръчно написал отказа си и се подписал. Впоследствие водачът М. бил задържан за срок до 24 ч. в Първо РУ на МВР - гр. ••••••, на основание издадена Заповед за задържане с рег. № ••••••••••• г.

На инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал л. а. „••••“, с рама ••••••, двигател •••••• (дизел), с първа регистрация от •••••г., ••• цвят, каросерия-•••, и регистрационни табели №•••••. В Свидетелството за регистрация на МПС № ••••••, част втора, като собственици са вписани подсъдимият М. и съпругата му – свидетелката С. Т. М., които имат сключен граждански брак от ••••• г.

Стойността на автомобила към датата на деянието (••••) е в размер на от •••••• /••••••/ €, с левова равностойност ••••••• лева /•••••••••••••/.

Техническото средство „••••” с фабр. № •••••• е преминало на периодична проверка в оправомощена лаборатория за проверка на средства за измерване на •••••• г. със срок на валидност на проверката •••••• месеца, т.е. до ••••• г.

По описания начин подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на •••• г., около ••• ч., в гр. •••••, по бул. „••••“ № *, с посока на движение към бул. „•••“, управлявал лек автомобил, •••“, модел „•••“, с рег.№ •••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,41 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието - с техническо средство „•••••“, с фабричен номер ••••, проба № ••• от ••••• г.

Съдът прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната взаимна връзка, като се ръководи от относимостта им към предмета на доказване, съобразно чл. 102 НПК, така както е очертан в обвинителния акт, относно фактите и обстоятелствата, които според прокуратурата обосновават извода, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, и установи следното от обективна страна:

Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. Г. Г., Х. И. И., Д. В. А., д-р Г. П. В. и С. Т. М., съдебнооценителната експертиза и останалите писмени доказателства. Всички гласни и писмени доказателства по делото са последователни и непротиворечиви и, преценени както по отделно, така и в тяхната взаимна връзка, сочат на единствения извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен.

Показанията на свидетелите М. Г. Г. [3] и Х. И. И.[4] са последователни, синхронни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. От тях се установява, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил, марка „•••“, модел „•••“, с рег. № ••••- след употреба на алкохол; по време на управление на автомобила, подсъдимият е спрян от свидетелите и му е извършена проверка за алкохол с техническо средство „••••“, с фабричен номер •••, като проба № ••• от •••• г. е отчела резултат от 2,41 на хиляда; на подсъдимия е съставен АУАН, който подсъдимият отказал да подпише; издаден му е талон за медицинско изследване, което подсъдимият също отказал да подпише, и свидетелите го съпроводили до МСО при УМБАЛ „•••“ - гр. ••••, за да даде кръв за изследване, където подсъдимият отказал да даде кръв. Свидетелите са единодушни, че поведението на подсъдимия, към момента на спирането му от тях, е било без изявени прояви на алкохолно опиване, но е имал зачервени очи; имал е дъх на алкохол и при разговор с тях е споделил, че е пил бира.

Показанията на свидетелите М. Г. и Х. И. се подкрепят и от показанията на свидетеля д-р Г. П. В.[5], които са логични, последователни и синхронни с останалите доказателствени източници. От показанията на свидетеля д-р В. се установява, че след като е бил доведен за медицинско изследване, свидетелят, в качеството му на дежурен лекар, му е извършил преглед, по време на който подсъдимият е заявил, че е пил вино – чаша от 150 мл., което свидетелят е отразил и в протокола за медицинското изследване; бил е адекватен, но е отказал да му бъде взета кръв за изследване, което обстоятелство собственоръчно вписал в протокола за медицинско изследване.

Изложеното от свидетеля д-р В. се потвърждава изцяло от показанията на свидетелката Д. В. А.[6] – медицинска сестра в МСО при УМБАЛ „•••“ - гр. •••, която на •••• г. е вписала данните на подсъдимия при довеждането му за изследване в Протоколна тетрадка за алкохолни проби, водена в медицинското заведение, както и отказът на В. М. да даде кръв за изследване[7].

Показанията на свидетелите М. Г., Х. И., Д. А. и д-р Г. П. В., освен че са последователни и непротиворечиви както по отделно, така и в своята взаимна връзка, корелират изцяло с писмените доказателства по делото:

копие на разпечатка от резултата на проба №••• от •••• г., извършена с техническо средство „••••“, с фабричен номер ••••••, от която е видно,

че резултатът на пробата, взета на подсъдимия при управлението на МПС, е наличие на 2.41 промила алкохол в издишания въздух[8];

протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, от който се установява, че техническото средство

„••••“, с фабричен номер ••••, е преминало проверка за изправност на 22.04.2025 г., същият е бил в изправност, като е подлежал на следваща

проверка след 6 месеца[9], т. е. техническото средство е било изправно и технически годно да се използва за измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС;

АУАН серия •••• от •••••г., съставен от свидетеля Х. И., с отразен отказ

на водача на автомобила да го получи[10], за това, че подсъдимият

управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,

установено по надлежния ред, с което нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

На основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП служебно била прекратена

регистрацията на автомобила;

талон за изследване № ••••, издаден от свидетеля М. Г., с вписан отказ на подсъдимия, потвърден от един свидетел[11];

протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози –

Приложение 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съставен от свидетеля д-р Г. В., съдържащ собственоръчно

вписан отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване[12];

извлечение от протоколна тетрадка за алкохолните проби, с вписване

извършения преглед на подсъдимия и отказа му да даде кръв за изследване[13].

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения[14], в които потвърждава фактите, че на инкриминираното време и място е управлявал семейния лек автомобил, след като е употребил алкохол – около 120 мл. вино, но не се чувствал алкохолно повлиян. Съобщава, че причината да шофира след употреба на алкохол била обективна – здравословното състояние на малкото му дете се влошило – плачело и било неспокойно, поради което със съпругата му решили да потърсят спешна медицинска помощ, като го откарат до денонощен медицински център. Не позвънили на тел. 112, защото смятали, че нямало да се отзоват; не повикали такси, защото не се доверявали на таксиметровите водачи, а и таксиметровите автомобили не били оборудвани със столчета за деца; съпругата му, която също била правоспособен водач на МПС, не желаела да шофира. Обвиняемият е дал проба с техническо средство и видял резултата от пробата, а именно 2.41 промила в издишания въздух. В обясненията си дава информация, че е бил заведен до медицинско заведение за да му бъде взета кръв за изследване, и потвърждава, че е отказал да даде кръвна проба.

Съдът, водейки се от принципа, че обясненията на подсъдимия имат както защитна, така и доказателствена стойност, ги обсъди по отделно и съвкупно с останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия са последователни, непротиворечиви и синхронни с останалия доказателствен материал в релевантните факти, относими към предмета на доказване по делото, а именно досежно факта, че на инкриминираната дата и място е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда, а именно – 2.41 на хиляда; това е установено по надлежния ред с техническо средство „••••“, с фабричен номер ••••, както и че е отказал да му бъде взета кръв за медицинско изследване, поради което съдът ги кредитира в тази им част.

Обясненията на подсъдимия, в частта им, в която излага обстановката, която, според него, е направила неотложно управлението на лек автомобил, макар преди това да е употребил алкохол, а именно - възникнало здравословното неразположение на детето му, съдът също ги кредитира, тъй като са подкрепени изцяло от показанията на свидетелката С. Т. М.[15]. Свидетелката е съпруга на подсъдимия, поради което показанията са проверени и съпоставени с останалите доказателствени източници – гласни и писмени доказателства. По отношение на основните факти, подлежащи на доказване, а именно дали подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, същата потвърждава, че съпругът е управлявал семейния им лек автомобил, когато е бил спрян за проверка от оторизираните органи на МВР, но не е възприела обстоятелства около това кап. М. да е употребил преди това алкохол или дали при проверката е отчетен положителен резултат.

Показанията са от съществено значение за изясняване на обстановката около извършване на деянието, а именно здравословен проблем на детето им. Свидетелката потвърждава изложеното от подсъдимия, че целта на пътуването им е била да откарат детето си до медицински кабинет поради внезапно оплакване от болки в ухото, което тя сторила с такси, след като съпругът бил спрян по време на проверката. Изложеното от свидетелката досежно здравословното състояние на детето е подкрепено и от писмените доказателства по делото – рецептурна бланка, издадена от д-р И. П. от „•••••“ ЕООД[16] за назначено лечение от •••• г., от която е видно, че предходния ден детето е било консултирано от лекар и му е назначена терапия, и амбулаторен лист от ••• г.[17], издаден по повод извършен от д-р П. медицински преглед на Д. М. (син на подсъдимия) на ••• г. в ••• ч., на който е констатирано, че детето е в добро общо състояние; с оплаквания от хрема и кашлица от около три дни и болки в ухото, и му е назначено лечение.

При така възприетата фактическа обстановка, установена след преценка на всички доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намери, че подсъдимият е извършил престъплението, в което го е обвинила прокуратурата.

Правните съображения за така направения извод на съда са следните:

За да е налице престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е управлявал моторно превозно средство и това управление да е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

От доказателствата по делото категорично се налага изводът, че подсъдимият е извършил изпълнителното деяние, а именно управление на моторното превозно средство.

След преценка на доказателствата по делото, категорично се налага изводът, че е налице и вторият обективен елемент от състава на престъплението, а именно на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,41 на хиляда, установено по надлежния ред.

В случая е налице хипотезата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн. ДВ бр. 61 от 2017 г., изм. и доп. бр. 81 от 2018 г., бр. 99 от 2020 г. и бр. 81 от 2023 г., бр. 99 от 20.22.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.). В случай на отказ от страна на дееца да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване, поради което се приема, че към момента на деянието в кръвта му е имало 2,41 на хиляда, каквото е показанието на техническото средство с което е изследван - „••••“, с фабричен номер •••, проба № ••• от ••• г., което е било изправно и технически годно да се ползва за измерване на алкохолната концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС, поради което съдът възприе показанията му за валидни.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, то е извършено със самото управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда, без от него да са настъпили някакви допълнителни вредни последици. Със самото извършване на изпълнителното деяние тези последици вече са настъпили и са били съзнавани, желани и целени от подсъдимия.

Защитата на подсъдимия и самият подсъдим не оспорват установената и доказана в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, но твърдят, че престъплението не е извършено по няколко съображения – било извършено в условията на чл. 13 от НК, която изключва обществената опасност на деянието; деецът не се е намирал в състояние на висока степен на алкохолно описване, тъй като поведението му не се характеризирало с типичните за това психофизически белези; не било отчетено обстоятелството, че деецът ползвал вода за уста „Листерин“, която, според защитата, оказва влияние върху отчетения от техническото средство резултат, както и че престъплението не било осъществено от субективна страна, тъй като подсъдимият не бил съзнавал, че управлява автомобила с конкретната установена концентрация на алкохол в кръвта си.

Съдът счита, че така изтъкнатите доводи, които, според защитата, обосновават признаването на подсъдимия за невиновен, са неоснователни и необосновани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда са следните:

Досежно възражението за наличие на основания за прилагането на чл. 13 от НК:

От фактическата обстановка, установена и доказана по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че подсъдимият е извършил деянието при условията на крайна необходимост.

Крайната необходимост е очертана в чл. 13, ал. 1 от НК и се характеризира като съвкупност от три основни елемента: непосредствена опасност, отблъскващо или защитно деяние, имащо за цел да неутрализира отрицателното въздействие на непосредствената опасност върху съществуващи обществени отношения и особени изисквания относно условията при които се извършва защитното деяние и причинените с него вреди. Непосредствената опасност, по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК е конкретно фактическо положение, което се дължи на проявлението или действието на различни природни сили, на нападения от страна на хора и животни или други житейски ситуации, при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси. Тази опасност трябва да е непосредствена, реална, да не може да бъде избегната по друг начин и не на последно място – деецът да не създал сам състоянието на непосредствена опасност. Субсидиарният характер на института на крайната необходимост произтича от обстоятелството, че при нея не се касае за увреждане на определени обществени отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на което се засягат охранявани права, чието жертване е обществено оправдано само при липса на алтернативност и при обективното условие причинените вреди от деянието да са по-незначителни от предотвратените, като самото отбягване на опасността не следва да съставлява престъпление[18].

В процесния случай, от обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му – свидетелката С. М. се установява, че здравословното състояние на двегодишното дете на подсъдимия, което имало хрема и кашлица от предходните дни, се било усложнило с внезапни болки в ухото. Поведението на подсъдимия и неговата съпруга спрямо състоянието на детето, изразяващо се в тревога и желание за незабавна консултация с лекар, са житейски оправдани и разбираеми. Деянието на подсъдимия обаче би било правомерно, ако управлението на автомобил с употреба на алкохол от него е било крайно необходимо, последно средство за избягване на опасността (в случая – влошеното здравословно състояние на детето му), която да е възникнала внезапно, и ако не е съставлявало престъпление. От доказателствата по делото – показанията на съпругата на подсъдимия, медицинската документация и обясненията на самия подсъдим, се установява, че детето е имало здравословни проблеми от няколко дни преди деянието, сутринта на предходния ден е било консултирано от лекар и му е назначено лечение, поради което подсъдимият би могъл да предвиди, че би могло да възникне и допълнително усложнение на състоянието му и би могъл да не употребява алкохол, след като държи единствено той да транспортира детето и то до определен медицински специалист при необходимост. Наред с това, подсъдимият е имал възможност при възникналата ситуация да действа по различни начини – да повика лекар на домашно посещение; да позвъни на спешен телефон 112; да потърси алтернативен начин на превоз, ползвайки такси (което, според показанията на съпругата му, същата е сторила, след като подсъдимият е спрян за проверка); да шофира съпругата му, която също е правоспособен водач на МПС; да потърсят медицинска помощ в МСО при УМБАЛ „••••“ - гр. •••, което те са подминали (по показания на свидетелите Г. и И.) и пр. Обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на съпругата му, в частта, в която се обосновава, че неговото поведение е било единствено възможно, тъй като нямали доверие в спешната помощ; придвижването с такси не било безопасно за дете; съпругата по принцип не шофирала, макар да била правоспособен водач и пр. съдът възприе като израз на защитна позиция, която не може да бъде споделена.

Ето защо, дори и да се приеме че, предвид здравословното състояние на сина на••• М., е съществувала реална и непосредствена опасност за живота и здравето на детето, то тя в никакъв случай не е налагала шофиране на автомобил от подсъдимия след употреба на алкохол. Това не е бил единственият начин за избягване на опасността. Още повече, че деянието, извършено от подсъдимия за да отбегне опасността, а именно шофирайки моторно превозно средство в пияно състояние, съставлява престъпление, което изключва приложението на института на крайната необходимост, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 НК.

По изложените съображения съдът намери, че деянието, за което подсъдимия е признат за виновен с настоящата присъда не е извършено при условията на крайна необходимост, поради което е общественоопасно.

По възражението на защитата, че при изследването на подсъдимия с техническото средство, не било отчетено обстоятелството, че същият бил ползвал вода за уста „Листерин“ – съдът го намери за абсолютно неоснователно. В обясненията си •• М. съобщава, че ползвал вода за уста „Листерин“ непосредствено пред да управлява автомобила си, но след като преди това бил около 120 мл. вино. Подсъдимият е съзнавал, че, независимо от употребата на вода за уста, е изпил значително количество алкохол, и въпреки това е взел решението да шофира. При наличието на доказателства, че използваният уред „•••“, с фабричен номер •••, е бил изправен и технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, показанията му са възприети от съда за валидни. Още повече, че ако е имал съмнение в показанията на техническото средство „•••“, с фабричен номер •••, и положителния резултат на проба №••• от •••• г., то подсъдимият е имал възможност, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да даде кръв за прецизно медицинско изследване и точно установяване на действителната стойност на алкохолна концентрация в кръвта му, каквото му е била предоставена и която той категорично и изрично е отказал, като отказът му е бил оформен по надлежния ред.

За неоснователно съдът намери и възражението на защитата, че подсъдимият не се е намирал в алкохолно опиване, тъй като поведението му нямало характерните белези на алкохолно повлиян. От обективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК не предпоставя изискване деецът да е имал изразени белези, сочещи на алкохолно опиване, при управление на автомобила, а да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. От доказателствата по делото е установено, че подсъдимият е управлявал лек автомобил с концентрация над фиксираната в наказателната норма, а именно 2.41 на хиляда, което е достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност. Дали самият деец се е чувствал алкохолно повлиян в момента на управлението на автомобила или не е абсолютно ирелевантно. Видно от отчетената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2.41 на хиляда, същият е бил в пияно състояние, според задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. 8/92 г. на Пленума на ВС. В тълкувателния акт на Пленума на ВК е прието, че водачът на моторно превозно средство винаги е в „пияно състояние“, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Изхождайки от медицинската наука, Пленумът на ВС е приел, че при наличие на такава концентрация на алкохол в кръвта, дори и да не са налице външни прояви на опиване, психофизическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторно превозно средство. Възприетото тълкуване от Пленума на ВС се споделя безрезервно и в Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 2/2007 г., ОСНК.

Съдът не възприе за основателно и възражението на защитата за липса на субективен елемент от състава на престъплението, което, според адвоката, се изразява в липса на представа у подсъдимия за точната концентрация на алкохол в кръвта му към момента на управление на автомобила. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен, е формално престъпление, на просто извършване, което, съгласно правната доктрина и установената съдебна практика, може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл като форма на вината на дееца[19]. Това е така, тъй като законодателят е регламентирал, че с извършване на изпълнителното деяние, а именно управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, деянието е общественоопасно, общественоопасните последици са настъпили и съответно то е наказуемо. Интелектуалният момент на прекия умисъл при процесното престъпление следва да обхваща познанието на дееца за обективните свойства на своето деяние, т. е. да съзнава, че управлява автомобил след употреба на алкохол. Познание на дееца за конкретната стойност на алкохол в кръвта му при управлението на автомобил не е необходимо, а е и обективно невъзможно. Още повече, че в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е налице принципна забрана за управление на пътни превозни средства над определена концентрация на алкохол в кръвта, като в зависимост от отчетената стойност, установена по надлежния ред, законодателят е уредил тези случаи като престъпление (при концентрация над 1.2 на хиляда) или като административно нарушение (при концентрация над 0.5 на хиляда). От обясненията на подсъдимия се установява, че същият е употребил значително количество алкохол, поради което е имал съзнанието, че ще се отрази в кръвта му и същият управлява лекия си автомобил алкохолно повлиян.

Причини за извършване на деянието: ниското правно съзнание на подсъдимия; занижен самоконтрол и надценяване на собствените възможности; явно незачитане на правилата за движение по пътищата, както и живота и здравето на други участници в движението.

При определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на вида и размера на наказанието, съдът съобрази следните обстоятелства:

• отегчаващи: с деянието си е поставил в риск не само пътуващите в автомобила – своето малолетно дете и съпругата си, но и останалите участници в движението по пътищата, както и предходни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата[20];

• смекчаващи: чистото съдебно минало[21]; добрите му

характеристични данни[22]; обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, който няма противообществени прояви и деянието е изолирано явление в живота му; обстановката, при която е извършено деянието.

След като съобрази изложените обстоятелства съдът намери, че е налице превес на смекчаващите, поради което и при условията на чл. 54 НК наложи на подсъдимия наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, която, превалутирана съгласно чл. 11, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВЕРБ, се равнява на 511.29 € /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/.

Съгласно чл. 343г НК за това престъпление е предвидено и кумулативно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. При определяне на размера на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът съобрази обстоятелството, че до момента на деянието подсъдимият е имал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, поставил е в опасност малолетното си дете и съпругата си, както и останалите участници в движението по пътищата. Поради тези съображения и на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години.

По силата на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което е признат за виновен подсъдимия, е предвидено отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата, ако е собственост на виновния, или ако е отчуждено или не е негова собственост, или е в режим на съсобственост – присъждане на неговата равностойност.

Видно от доказателствата по делото – удостоверение за сключен граждански брак[23] и изготвени справки за семеен статус [24] - подсъдимият има сключен граждански брак със свидетелката С. Т. М. от ••• г. Видно от справки за регистрация на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. №••••, рама •••••, двигател ••••• (дизел), първа регистрация на ••••• г., ••• цвят, каросерия-••••[25], моторното превозно средство е собственост на В. Д. М. и С. Т. М..

Поради изложеното и на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 2 от НК съдът осъди подсъдимия за равностойността на автомобила. От заключението на съдебнооценителната експертиза[26], прочетена в хода на съдебното следствие, стойността на автомобила е 5 446 € /пет хиляди четиристотин четиридесет и шест евро/. Поради изложеното и основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 2 от НК, вр. чл. 11, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВЕРБ подсъдимият е осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, в размер на 10 651,45 лв. /десет хиляди шестстотин петстотин петдесет и един лев и четиридесет и пет стотинки/, равняващи се на 5 446 € /пет хиляди четиристотин четиридесет и шест евро/, в полза на държавата.

Видно от справката за съдимост [27], подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода е до 3 години. Престъплението, за което е признат за виновен с настоящата присъда, се явява изолирано деяние в живота му. По изложените доводи съдът намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо да изтърпи така наложеното наказание ефективно, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години.

Съдът счете, че така определеното наказание ще бъде достатъчно да изпълни индивидуалната и генерална превенция по чл. 36 от НК. Подсъдимият не е личност с висока обществена опасност, поради което съдът не приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК.

Видно от писмените доказателства, подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС и му е отнето свидетелството за управление на МПС, считано от •••• година. Времето, през което подсъдимият е бил лишен от право за управлява МПС по административен ред, следва да бъде приспаднато, на основание чл. 59, ал. 4 НК, от времето, през което същият е лишен от това право с настоящата присъда.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••, рама ••••••, двигател ••••• (дизел), първа регистрация на •••• г., •• цвят, каросерия-•••, собственост на В. Д. М. и С. Т. М. - да се върне на собствениците след влизане на присъдата в сила.

По делото са направени съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице и пътни разноски на свидетели, които, с оглед осъдителната присъда, подсъдимият следва да заплати в полза на държавата. Ето защо и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 546,43 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и три ст./, превалутирани, съгласно ЗВЕРБ, и възлизащи на 279,39 € /двеста седемдесет и девет евро и тридесет и девет евроцента/, в полза на държавата, от които сумата в размер на 382,14 лв. /триста осемдесет и два лева и четиринадесет стотинки/, равняващи се на 195,39 € /сто деветдесет и пет евро и тридесет и девет евроцента/ - по сметка на Военноокръжна прокуратура – София, и сумата в размер на 84 € /осемдесет и четири евро/, с левова равностойност 164,29 лв. /сто шестдесет и четири лева и двадесет и девет ст./ - по сметка на Софийския военен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2, и във вр. с чл. 416, ал. 4 НПК, вр. чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, подсъдимият е осъден да заплати сумата от по 5 /пет/ лева, които, на основание чл. 11, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВЕРБ, се равняват на по 2,56 € /две евро и петдесет и шест евро цента/ по сметка на Софийския военен съд за служебно издаване на изпълнителни листа, при липса на доброволно изпълнение в частта относно наложеното наказание „глоба“ и присъдената равностойност на моторното превозно средство, както и на присъдените съдебно-деловодни разноски, в седмодневен срок от влизане на присъдата в сила.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

05.10.2026 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

[1] Вж. л. 130 от д. п.;

[2] Вж. л. 128 – л. 131 от д. п.;

[3] Вж. л. 45, гръб,- л. 47 от съд. дело и от л. 57 – 61 от д. п., приобщени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК;

[4] Вж. л. 47 - л. 49 от съд. дело и от л. 52 – 56 от д. п., приобщени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК;

[5] Вж. л. 50, гръб, - л. 51 от съд. дело и от л. 66 – 69 от д. п., приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК;

[6] Вж. л. 49 – л. 50 от съд. дело и от л. 62 – 65 от д. п., частично приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК;

[7] Вж. л. 111 – 116 от д. п.;

[8] Вж. л. 83 – 84 от съд. дело;

[9] Вж. л. 106 – л. 107 от д. п.;

[10] Вж. л. 98 от д. п.;

[11] Вж. л. 99 от д. п.;

[12] Вж. л. 110 от д. п.;

[13] Вж. л. 111 – л. 116 от д. п.;

[14] Вж. л. 53 – 54 от съд. дело;

[15] Вж. л. 51, гръб, - л. 52 и л. 54 от съд. дело;

[16] Вж. л. 74 от д. п.;

[17] Вж. л. 73 от д. п.;

[18] В т. см. вж. и Решение № 388 от 28.6.1974 г. по н. д. № 325/74 г., ВС, II н. о.; Решение № 556 от 17.09.1992 г. по н. д. № 553/92 г., ВКС, I н. о.; Решение № 154 от 15.05.2003 г. по н. д. № 854/2002 г., ВКС, III н. о.; Решение № 592 от 22.01.2009 г. по н. д. № 464/2008 г., ВКС, I н. о.; Решение № 305 от 22.06.2009 г. по н. д. № 302/2009 г., ВКС, III н. о.; Решение № 200 от 25.06.2011 г. по н. д. № 1255/2011 г., ВКС, I н. о.; Решение № 209 от 24.01.2025 г. по н. д. № 1103/2024 г., ВКС, III н. о. и др.;

[19] В т. см. вж. Наказателно право на Република България, Обща част, проф. д. ю. н. Румен Марков и колектив, Сиела Норма АД, София, 2022, т. 57.1 б), стр. 177, и т. 87.5, стр. 300; Наказателно право на Република България, Особена част, доц. д-р Антон Гиргинов, Софи-Р, 2002, стр. 461; мотиви на ТР № 2/2007 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2007 г., ОСНК; Решение № 359 от 18.07.2025 г. по н. д. № 415/2025 г., II н. о, НК, ВКС и др.;

[20] Вж. л. 100 – л. 101 от д. п.;

[21] Вж. л. 81 от съд. дело;

[22] Вж. л. 140 – л. 142 от д. п.;

[23] Вж. л. 72 от д. п.;

[24] Вж. л. 35 – 37 от д. п.;

[25] Вж. л. 30 – 31 от д. п.;

[26] Вж. л. 81 – л. 85 от д. п.;

[27] Вж. л. 81 от съд. дело;