Решение № 5421 от 25.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6371/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 20032099 от 26.04.2022 год., постановено по гр.дело № 23622/ 2021 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66 състав е признато за незаконно уволнението на М. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ул.“••••“ № 5, извършено със заповед № СД- 01-64/18.02.2021 г. на Министъра на правосъдието и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С решението на съда е осъдено Министерство на правосъдието на РБ, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ да заплати на М. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ул.“ ••••“ № 5, сумата от 15838, 99 лева- обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода 26.02.2021 г.- 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.04.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска като неоснователен за 25.02.2021 г. и за сумата от 85, 61 лв. С решението на съда е осъдено Министерство на правосъдието на РБ, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 713, 55 лева- разноски по делото, както и е осъдено Министерство на правосъдието на РБ, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на М. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ул.“••••“ № 5, сумата от 300 лв.-разноски. Срещу решението на СРС, 66 с-в е постъпила въззивна жалба от МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от Министъра на правосъдието, подадена чрез юрк.П.Р., с искане същото да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна-ищец М. В. Т.- лично и чрез пълномощника си адв.К. Ч., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирани по делото два писмени отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищцата М. В. Т. срещу ответника МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните доказателства/ трудов договор № СД-01-967 от 06.11.2017 г./, че между страните е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ/ до провеждане на конкурс/, по силата на което ищцата М. В. Т. е изпълнявала длъжността: държавен съдебен изпълнител в Районен съд- Елин Пелин до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със заповед № СД-01-64/18.02.2021 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл.325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда, във връзка с чл.68, ал.1, т.4 от Кодекса на труда и проведен конкурс за длъжността „държавен съдебен изпълнител“ при районните съдилища, обявен със Заповед № СД-03-384/15.09.2020 г., изм. със Заповед № СД-03-478/ 10.11.2020 г. на министъра на правосъдието, е прекратено трудовото правоотношение с М. В. Т., ЕГН ••••••••••, на длъжност „ Държавен съдебен изпълнител“ при Районен съд- гр.Елин Пелин по трудов договор № СД-01-967/06.11.2017 г., считано от 25.02.2021 г. Установява се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на ищцата срещу подпис на 26.02.2021 год. Представен е трудов договор № СД- 01-105/19.02.2021 г., сключен на основание чл.268, ал.4 от ЗСВ и чл.67, ал.1, т.1 от КТ, и проведен конкурс за длъжността „ държавен съдебен изпълнител“, обявен със Заповед № СД-03-384/15.09.2020 г., изм. със Заповед № СД-03-478/ 10.11.2020 г. на министъра на правосъдието между Министерство на правосъдието и И.А., по силата на който Министерство на правосъдието е възложило, а служителят И.А. е приел да изпълнява длъжността: Държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин, считано от 25.02.2021 г. Установява се, че трудовият договор е бил подписан от И.А. на 22.02.2021 г. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалноправни и материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя крайните изводи на съда, досежно основателност на предявените от ищцата М. В. Т. срещу ответника МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 о т КТ. Крайните изводи на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата на ответника са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В исковата си молба ищцата М. В. Т. е въвела доводи за незаконност на извършеното от ответника уволнение, изразяващи се в това, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност, което водело до липса на основание за прекратяване на трудовото й правоотношение; че актовете и действията на работодателя във връзка с проведения конкурс са изцяло противоречащи на закона и водели до незаконосъобразност на цялата конкурсна процедура, която била негодна да произведе предвидените правни последици. Изложен е обобщен довод, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност и използването на резултатите от нея за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М. Т. било извършено противоправно и причинявало на същата сериозни вреди, както и препятствало кариерното й развитие. В исковата молба не е въвеждан от ищцата довод за незаконност на уволнението поради това, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин - И.А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г. Такъв факт не е бил въведен от ищцата в исковата молба, като основание за незаконност на уволнението й. Ищцата не е конкретизирала и уточнявала исковата си молба, не е релевирала довод в исковата си молба и по делото в първата съдебна инстанция относно обстоятелството, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин - И.А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г., съответно в доклада на първоинстанционният съд по делото това обстоятелство не е посочено като част от предмета на доказване и не са давани указания на страните по доказателствената тежест за установяването на такъв факт. Тъй като се касае за факт, който се е осъществил преди завеждане на иска и тъй като за ищцата няма извинителни причини да не се позове на този факт в исковата си молба, възможността да се оспорва уволнението на основание на обстоятелството, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин - И.А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г. е преклудирана. Такъв факт не може да се установява във въззивното производство, съгласно чл.266 ал.1 от ГПК. Първоинстанционният съд няма право да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил. Той не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко такова право има въззивният съд - чл.266 ал.1 от ГПК. Следователно въззивната инстанция не може да разглежда доводи за факти, които не се твърдят от ищеца по иск за оспорване на уволнението в исковата молба, включително ако са наведени за първи път с въззивната жалба, /освен при изключенията по чл.266 ал.2 от ГПК/ и да събира доказателства за тези факти. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба, като основания на иска. С оглед на което в процесния случай, съдът не е имал задължение да преценява обстоятелството, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин - И.А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г., тъй като такъв подобен довод не е въведен от ищцата, като основание на исковата молба. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. В процесния случай основния и единствен мотив на първоинстанционния съд за признаване за незаконно на уволнението на ищцата е факта, че ответникът по делото не е доказал, че спечелилото конкурса лице-И.А. е встъпило в длъжност преди/ или на 26.02.2021 г., поради което заеманата от ищцата длъжност, според съда не можело да се приеме, че е заета, за да се реализирало основанието на чл.325, ал.1 т.8 от КТ. Неправилно СРС, 66 състав е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, защото не е доказано от страна на ответника това обстоятелство по делото, а именно, че лицето спечелило конкурса е встъпило в длъжност. Този въпрос/ факт/ не е посочен в исковата молба, като основание за незаконност, поради което е извън предмета на спора. В случая съдът е признал незаконността на уволнението на основание, което не се претендира от ищцата. В съдебна практика по чл.290 от ГПК- решение № 665/01.11.2010 г. по гр.дело № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Г.К. е прието, че „предявеният иск за незаконност на уволнението не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство”. В тази връзка съдът намира, че съдът в процесния случай не е дължал произнасяне по иска за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна на основание, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд- гр.Елин Пелин - И.А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г.. Това е така, защото такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба. Такъв подобен довод не е въведен от ищцата, като основание на исковата молба. В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от ГПК въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищцата. Приемайки, че не е установен факт, опорочаващ правото на работодателя да прекрати трудовия договор, който не е твърдян от ищцата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. На следващо място, като неоснователни следва да се преценят доводите на ищцата за незаконност на извършеното от ответника уволнение, изразяващи се в това, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност, което водело до липса на основание за прекратяване на трудовото й правоотношение; че актовете и действията на работодателя във връзка с проведения конкурс са изцяло противоречащи на закона и водели до незаконосъобразност на цялата конкурсна процедура, която била негодна да произведе предвидените правни последици. Неоснователен е и довода, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност и използването на резултатите от нея за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М. Т. било извършено противоправно и причинявало на същата сериозни вреди, както и препятствало кариерното й развитие. Противно на изложеното от ищцата, съдът приема с оглед данните по делото, че в процесния случай е спазена от страна на ответника конкурсната процедура, във връзка с провеждане на конкурсът за държавни съдебни изпълнители. Конкурсът за държавни съдебни изпълнители е проведен при спазване на разпоредбата на чл.268 от ЗСВ. Конкурсът отговаря на общите изисквания за неговото провеждане предвидени в закона/ чл.268 от ЗСВ/. Решението на конкурсната комисия не е предмет на съдебна преценка, тъй като преценката за професионалната подготовка и други качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Макар първоинстанционният съд да е установил тези обстоятелства от доказателствата по делото, напълно необосновано и в нарушение на материалния и процесуалния закон той не ги е взел предвид, и неправилно е приел, за да признае за незаконно уволнението на ищцата, че ответникът по делото не е доказал, че спечелилото конкурса лице - И.А. е встъпило в длъжност преди/ или на 26.02.2021 г., поради което заеманата от ищцата длъжност, според съда не можело да се приеме, че е заета, за да се реализирало основанието на чл.325, ал.1 т.8 от КТ. Неправилно СРС, 66 състав е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, защото не е доказано от страна на ответника това обстоятелство по делото, а именно, че лицето спечелило конкурса е встъпило в длъжност. Този въпрос/ факт/ не е посочен в исковата молба, като основание за незаконност, поради което е извън предмета на спора. В случая съдът е признал незаконността на уволнението на основание, което не се претендира от ищцата. В процесния случай, с оглед данните по делото, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че е налице посоченото уволнително основание/ чл.325, ал.1, т.8 от Кодекса на труда/ в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата М. В. Т.. Налице е основание да се приложи състава на чл.325, ал.1, т.8 от КТ и се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. От изложеното следва, че предявеният по делото иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, се явяват неоснователни. С оглед на това, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени, включително и в частта за разноските, като вместо него настоящата въззивна инстанция следва да постанови отхвърляне на неоснователните искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Относно разноските по производството. При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете инстанции. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззивника- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззивника - ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско възнагражение следва да се определи от съда в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции/ 100 лв. за първата инстанция и 100 лв. за въззивната инстанция/. Въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъдена да заплати на въззивника- ответник и сумата от 356, 77 лв., заплатена държавна такса за въззивно обжалване, или общо дължими разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата от 556, 77 лв. На въззиваемата страна- ищец, разноски за въззивното производство не се дължат. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,