Присъда № 6 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 359/2025 г.

Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 6/26.01.2026 г. постановена по НЧХД № 359/2025 г. по описа на Благоевградски районен съд Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на А. Р. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••, с която срещу Г. К. И., роден на •••••••••••, с ЕГН •••••••••• е повдигнато обвинение, за това, че на 15.09.2024 год. около 12.00ч.- 12.30ч.в •••••••••••• чрез нанесен побой, блъскане и удари по тялото е причинила на тъжителката А. Р. К. лека телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК. В съдебното заседание тъжителката чрез процесуалния си представител поддържа частната тъжба. В хода на съдебните прения адв. М. излага доводи в подкрепа на обвинението, като изразява становище за доказано престъпление и авторство, в лицето на подсъдимата, пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършеното престъпление, като и да и бъде наложено справедливо наказание. В хода на делото тъжителката е конституирана като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, представляващ обезщетение за причинени на К. неимуществени вреди в резултат на деЯ.ето, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 9000 лв.. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.09.2024 година до окончателното й изплащане, ведно със сторените по делото разноски. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителката изразява становище, че същия е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъдат уважен. Подсъдимата не се явява , представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който излага доводи за недоказаност на обвинението, алтернативно застъпва становище за приложение на института на реторсия. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното: Подсъдимата Г. К. И. е •••••••••••••, с ЕГН •••••••••• От свидетелство за съдимост се установява, че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. Подсъдимата и частната тъжителка се познавали, доколкото към месец септември 2024г. подсъдимата обитавала жилище на адрес ••••••••••••, а семейството на тъжителката притежавало апартамент в същата сграда. На 15.09.2024 г. тъжителката заедно с майка си /••••••••••••/ и брат си /••••••••••/ посетили жилището си на адрес •••••••••••, за да вземат покъщнина, която им била необходима във връзка с приемането на К. за студентка. Същите пристигнали на адреса около обяд /12.00ч.-12.30ч./, като на двора имало маси и столове, оставени от семейството на подсъдимата към онзи момент, които пречили, поради което св.К. направил забележка на съпруга на И. /••/. Тази забележка провокирала спор между страните, като И. започнали да обиждат и заплашват тъжителката и св.А. и К.. За да се избегне по – голям спор тъжителката и семейството и се прибрали в апартамента. Взели каквото им било необходимо и тръгнали да излизат, като най-напред вървяла св.А., след нея св.К. и последна била тъжителката, която останала да заключи. По същото време подсъдимата заедно със св.М. И. и детето на последната били на площадка. Между страните отново възникнал спор, като И. започнала да блъска тъжителката и да нанася удари по същата. Тъжителката отвърнала и също блъснала подсъдимата, двете си нанасяли удари и скубали, докато не били разтървани от св.К.. Семейството на тъжителката си тръгнало, а св.И. подала сигнал на НС 112. На място пристигнали свидетелите Д. и К. които снели обяснения от лицата на място. Подсъдимата посетила СПО на 15.09.2024г., където е извършен преглед и освободена. На 17.09.2024г. както тъжителката, така и подсъдимата посетили съдебен лекар, като констатациите на експертите са обективирани в съдебно удостоверение /л.3/ и л./78/. Според посоченото в удостоверението, издадено от д-р А. на К. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, като конкретните наранявания, посочени в МУ са Оток с плътна консистенция в лявата теменна част на главата с кръгловата форма и размер 5/5 см.; Ивицовидно кръвонасядане със синкавоморав цвят в лявата седалищна половина с размери 11/3 см.; Оток, бледосинкаво кръвонасядане в областта на лявото коляно, с неправилно кръгловата форма, с размери 5/5 см и косо разположено над него охлузване с червеникаво кафеникава повърхност с размери 7/0,6 см.; Активните и пасивни движения в лявото коляно и лявата тазобедрена става са болезнени, ограничени, а походката е куцаща; Болка при натиск в областта на лявата половина на гърба. При подсъдимата д-р З. е констатирал телесни увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания. За случилото се била сигнализирана и РП Благоевград, като след извършване на проверка е постановен отказ да се образува досъдебно производство /Постановление от 02.01.2025г./, поради липсата на данни за престъпление от общ характер. След отказа на РП Благоевград, К. подала тъжба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителката. Според заключението на д-р З., К. е получила нараняване с характер на лека телесна повреда, изразяващо се оток по лавата теменна област на главата, ивицовидно кръвонасядане на лявата седалищна област, контузия по гърба, оток с кръвонасядане и охлузване по лявото коляно с болезнени и ограничени движения в колянната и тазобедрена стави в ляво, водещи до накуцваща походка.. В заключението се сочи, че по своите медикобиологични признаци това увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението на вещото лице нараняванията, отговарят да са получени по посочения в тъжбата начин, а именно от юмруци, ритане и блъскане. С оглед представени от защитата медицински документи за подсъдимата е допусната и назначена съдебно медицинска експертиза и по отношение на И., като според експерта на същата е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като в заключението е обективиран извод, че в случая не се констатира мозъчно сътресение, както е посочено в предварителните сведения. Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същите с уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание установяват причинените травматични увреждания, както на тъжителката, така и на подсъдимата, механизма на причиняване, както и периода на отшумяване. За състоЯ.ето на двете страни и причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи. Относно състоЯ.ето на тъжителката данни се съдържат в показанията на св.А. и К., както и удостоверение, издадено от д-р А. /л.3/. За наличието на наранявания и при подсъдимата свидетелстват св. Е. и М. И., представеното медицинско удостоверение и амбулаторен лист, потвърдено и от приетото по делото медицинско заключение. По делото е изискана информация и материали във връзка с подадения сигнал от майката на тъжителката, като от същите се установява извършеното по сигнала, обясненията на участниците в конфликта. За наличието на скандал между двете семейства доказателства се съдържат и в изисканата и представена информация от НС 112 и показанията на полицейските служители Д. и К.. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично от показанията на св.А., К., М. И. и Е.И., показанияята на св.Д. и К., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно представените медицински документи, касаещи състоЯ.ето на тъжителката и подсъдимата, включително съдебно-медицински удостоверения, представените доказателства, съдържащи се в прокурорската преписка, относно извършеното по случая, предоставената информация от НС 112, заключенията по изготвените експертизи. Фактическите си констатации относно деня, мястото, наличието на конфликта между подсъдимата и тъжителката, съдът направи въз основа на показанията на св. А., К., М. И. и Е. И. . По отношение на това имало ли е удари между двете и причинени ли са в следствие на тях наранявания по отношение на тъжителката и подсъдимата, съдът подходи критично към показанията на тези свидетели. От една страна Св.А. и К. /близки на тъжителката/ при разпита си твърдят, че само тъжителката е удряна и получила наранявания, в противоположна насока свидетелстват М. и Е. И., които пък са близки на подсъдимата, като твърдят, че именно тя е пострадалата. При тази противоречивост в гласните доказателства, относно това кой е получил удари, обусловена от обвързаността на свидетелите със страните в спора, за изводите си в тази насока съдът се довери на изготвените по делото експертни заключения и посоченото от вещото лице, както и приобщените писмени доказателства. Съпоставени с тези доказателства, показанията на св.А. и К. не следва да бъдат кредитирани в частта, касаеща нараняванията по подсъдимата, доколкото се опровергават от приобщената медицинска документация и заключението на експерта. С идентични доводи съдът не кредитира показанията на св. И. по отношение получените удари и наранявания на тъжителката. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, при разпита си същите пресъздават възприетото от тях по повод посетения сигнали и извършеното по случая. В тази насока следва да бъде посочено, че тези показания няма пречка да бъдат ценени. Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК - "Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни беседи и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс". Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК. Свидетелите Д. и К. са полицейски органи, извършващи охранителна дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване на престъпления, поради което същите не са имали правомощия да извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да са извършвали такива. В подкрепа на установеното с кредитираните свидетелски показания са заключенията по изпълнените експертизи и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които обективират извършеното по случая, съставените протоколи, извършените прегледи на тъжителката и подсъдимата. Така възприетата фактическа обстановка намира опора в събрания доказателствен материал в кредитираната част, който е сравнително еднопосочен, относно основния факт, а именно наличието на конфликт прерастнал в сбиване, в който са участвали както частната тъжителка, така и подсъдимата. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че подсъдимата Г. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице посочената квалификация, следва да има такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.1 от НК е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). В настоящият случай при така установена фактическа обстановка и от събраните писмени и гласни доказателства от обективна страна се установи, че на инкриминираната дата и място / на 15.09.2024 год. около 12.00ч.-12.30ч.в •••••••••• чрез блъскане и удари по тялото е причинила на частната тъжителка лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като вследствие действията на подсъдимата тъжителката е получила оток по лавата теменна област на главата, ивицовидно кръвонасядане на лявата седалищна област, контузия по гърба, оток с кръвонасядане и охлузване по лявото коляно с болезнени и ограничени движения в колянната и тазобедрена стави в ляво, водещи до накуцваща походка. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите А. и К., събраните писмени доказателства, включително приобщените медицински документи. В тази насока е изготвената съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице твърди, че се касае за временно разстройство на здравето, не опасно за живота, което потвърждава и констатацията на д-р А., който е издал медицинското свидетелство и се подкрепя от казаното от д-р З. в съдебно заседание. В подкрепа на извода на съда за доказаност на престъплението от обективна страна са и предоставената медицинска документация, както и данните съдържащи се в полицейската преписка, включително установеното посредством показанията на св.Д. и К.. Това травматично увреждане е констатирано в хода на процеса, първоначално е документирано и обективирано в медицинска документация, съставена непосредствено след причиняване на нараняването , а в последствие и от медицинската експертиза и вещото лице, като се подкрепя и от наличните писмени доказателства – медицинска документация. Досежно механизма на причиняване на визираното увреждане и респективно телесната повреда, вещото лице е посочило, че отговаря напълно да е получено по начина, който е описан. В подкрепа на това са и показанията на А. и К., които са очевидци. Краткият период от време, изтекъл от момента на удара и посещението при съдебен лекар, където е констатирано за първи път естеството на нараняването, както и липсата на доказателства за реална и налична възможност пострадалия да бъде наранен по друг начин или от друго лице затвърждават възприетите по-горе изводи на съда за наличието на причинно следствена връзка между установените травматични увреждания на пострадалия, като пряка и непосредствена последица от неправомерните и инкриминирани действия на подсъдимата. По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че тези травми са причинени именно от подсъдимата. В подкрепа тези изводи на съда са показанията на вече посочените свидетели. От техните показания в съвкупност с установеното чрез писмените доказателства съдът приема, че И. е била на посоченото място и е причинила на пострадалата констатираното телесно увреждане. На следващо място категорично се установи и вида и характера на уврежданията, причинени на К. на инкриминираната дата, с оглед на изпълнената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която установява, че на пострадалата в резултат на действията на подсъдимата е причинена лека телесна повреда,изразяваща се в оток по лавата теменна област на главата, ивицовидно кръвонасядане на лявата седалищна област, контузия по гърба, оток с кръвонасядане и охлузване по лявото коляно с болезнени и ограничени движения в колянната и тазобедрена стави в ляво, водещи до накуцваща походка. Предвид изложеното и съобразявайки ППВС 3/1979г., съдът намира, че констатираните увреждания са съставомерни по чл. 130, ал. 1 НК. Изложеното обуславя неоснователност на наведеното от защитата възражение и развитите доводи, че не се установява по безспорен и несъмнен начин извършване на деЯ.ето от подсъдимата, в тази насока възприетите и анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и тяхната логическа връзка и времева последователност сочат обратното, а именно, че подсъдимата е извършител на престъплението в което е обвинена. Както се посочи посредством показанията на св.А. и К. се установява, че подсъдимата е била на мястото, същите описват, времето, мястото и начина на извършването на посегателството. В хода на извършената проверка пострадалата е дала описание на нападателя си, което се поддържа и с подадената пред съда тъжба и се затвърждава чрез показанията на свидетелите. Ето защо настоящия съдебен състав намери, че авторството на престъплението е категорично установено в лицето на подсъдимата И.. ДеЯ.ето е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимата е наранила К., чрез блъскане и удари п о тялото. И. е вменяемо лице и е съзнавала общественоопасния характер на извършеното деЯ.е, добре е знаела, че чрез действията си ще нарани същата, но въпреки това е направила това, добре съзнавайки, че ще последват телесни увреждания, в това число и на такива от вида на действително причинените. Подсъдимата е насочила всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деЯ.ето си и желаейки настъпването на негативния резултат. Следователно същата е съзнавала общественоопасния характер на инкриминираното деЯ.е, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Касае се за психически и физически здрав деец, които е могъл да разбира, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действително в конкретния случай се установи, че подсъдимата също е получила нараняване, като с оглед констатираното увреждане, установимо от изготвената и приета по делото експертиза съдът подложи на анализ събраните доказателства в рамките на производството, при което намери следното. В конкретния случай не е приложим и института на реторсията. Вярно е, че съдът е длъжен служебно да прецени възможността за прилагане на правилото на чл. 130 ал. 3 НК, без обаче отвръщането със същата телесна повреда да поражда задължение за съда да освободи подсъдимия от наказание. При установената по делото фактическа обстановка е очевидно, че хипотеза на отвръщане не е налице. Действително, телесни повреждания са констатирани, както при тъжителя, така и при подсъдимия. Това обаче не е достатъчно. За да е налице хипотеза по чл. 130 ал. 3 НК, е необходимо на причинената телесна повреда да е отвърнато веднага, но след като първоначалното нападение вече е било приключило и в този смисъл отвръщането да е било самостоятелно и неоправдано деЯ.е. В тази насока са и разясненията, дадени в ППВС 12/1973 г. Ако се приеме, че уврежданията върху подсъдимата са причинени по време на инцидента, то следва, че същите са в резултат на осъществената неизбежна отбрана срещу нейното нападение към тъжителката. От доказателствата по делото е видно, че след като е ударила тъжителката, същите са се сборичкали и тъжителката се е опитала да се предпази.Освен това, пречка за освобождаване на подсъдимата от наказание по обсъждания ред е и обстоятелството, че чл. 130 ал. 3 НК предпоставя огледален идентитет на нападателя и пострадалия, който в случая не е налице. Съгласно изготвеното по делото заключение от д-р З. на подсъдимата е причинено нараняване, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Категорична е съдебната практика, че за да се приложи института на реторсия е необходимо причинените увреждания да са с еднакъв характер. В този смисъл / ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, според което “Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК.” В конкретния случай, както се посочи макар и да приема, че подсъдимата също е получила наранявания, предвид техния характер, установен посредством изготвената експертиза съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.130, ал.3 от НК, поради което и не приложи тази разпоредба и отхвърли доводите на защитата, като неоснователни. След като прие, че подсъдимата е извършила престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, съдът се занима и с наказанието, което същата следва да изтърпи. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години, без да е предвидил минимален размер на наказанието или „пробация” От ангажираните по делото доказателства се установи, че подсъдимата не е осъждана до този момент и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди. При това положение, съдът намира, че са налице всички законоустановени кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а от НК. Съгласно ТР№1/2011г. на ОСНК разпоредбата на чл. 78а от НК визира материалните предпоставки, които имат безусловен характер и при наличието на които съдилищата са длъжни да я приложат. Императивният характер на тази норма изключва възможността за преценка В тази насока съдът намира, че не са налице и ограниченията, предвидени с разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. Съдът намира, предвид съдебното минало на И., предвиденото наказание за посоченото престъпление, както и липсата на имуществени вреди, че следва .да освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да и наложи административно наказание по ал. 1 от този законов текст. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимата в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, липсата на други криминални прояви, обстоятелството, че също е получила наранявания. Отегчаващи отговорността обстоятелства, са цялостното поведение на подсъдимата по време на деЯ.ето. Преценявайки посочените обстоятелства съдът намира, че най – справедливия размер за наказанието глоба в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление е „Глоба” в размер на 511.29 евро /1000.00 лева/. В конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а,НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо отговорността на дееца. Съдът намира, че така наложеното на подсъдимата наказание ще изпълни целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, както по отношение на индивидуалната, така и по отношение на генералната превенция. По отношение на предявения граждански иск: Относно предявения граждански иск, с който се претендират рапарации за обезвреда, относно претърпените неимуществени вреди от престъплението, съдът намира за установено следното: в резултат на процесното противоправно деЯ.е и в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимата, пострадалата е претърпяла лека телесна повреда, като и е причинено болки и страдания, за които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент. Причинените болки и страдания на частната тъжителка се установяват от разпита на свидетелите, доказателства в тази насока се съдържат и в експертното заключение.Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От процесното деЯ.е пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Обезщетението на неимуществените вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая касае именно К.. Съдът, като взе предвид характера на извършеното престъпление, обстоятелствата при които е осъществено, също така като се съобрази с чл. 52 от ЗЗД прие по справедливост, че за обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на конкретно нанесената и телесна повреда при извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК от страна на подсъдимата, ще са достатъчни парични средства в размер на 409.03 евро /800 лв/., които следва да бъдат заплатени от подсъдимата. Съобразно установеното по делото, по справедливост, съдът присъди тази сума да бъде заплатена на К., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на деЯ.ето до окончателно изплащане на сумата, като в останалата част на уважения размер отхвърли иска като неоснователен. По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимата е причинила лека телесна повреда на тъжителката, за което според заключението на д-р З. е необходимо време за възстановяване, поради което и същата е търпяла болки и страдания при възстановяването си, което потвърждава извода на съда, че следва да бъде овъзмездена. За нейното състоЯ.е след случая, времето за възстановяване и поведението, доказателства се съдържат и в показанията на св.А. и К.. При преценка размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид и установеното по делото, че К. също е нанесла телесна повреда на подсъдимата, поради което намери, че така определеното обезщетения е съразмерно на търпените болки и страдания от тъжителката. По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по който въпрос ще се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след окончателното приключване на наказателното производство, когато размерът и отговорността за разноските ще е изяснен напълно. По изложените съображения съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: