Решение № 132 от 23.7.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 407/2026 г.

Въз основа на данните по делото и закона МОТИВИ към Решение № 132 от 23.07.2026г. по ЧНД № 407/2026г. по описа на ВТОС. Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от ЗПИИРКОРНФС. В Окръжен съд – Велико Търново е постъпило искане за признаване и изпълнение на Решение за прилагане на финансова санкция № 11 Cs 18 Js 242••/••, постановено на 27.11.20••г., от съдебен орган - Amtsgericht Tubingen районен съд), Федерална република Германия, влязло в сила на 01.01.20•• г., с което на С. М. С., родена на ••.••.•••• г. в гр. Т., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „•••••“ № *, обл. В. Т., ЕГН ••••••••••, е наложена финансова санкция – парична сума, в размер на 2400 € (две хиляди и четиристотин евро) за извършено престъпление, което се санкционира според чл. 263, ал. 1 от НК на ФРГ, както и 77,50 € (седемдесет и седем евро и петдесет евроцента), представляващи направени разноски по съдебното и административното производство, които са довели до решението, с общ размер на финансовата санкция 2477,50 € (две хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет евроцента). Искането е направено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, към което са приложени – попълнено и подписано Удостоверение по образец съгласно приложението към Рамковото решение – на немски език и в превод на български език, извлечение от решението, въз основа на което е издадено Удостоверението – на немски език. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище, че искането следва да се уважи като се признае изпратеното решение за налагане на финансова санкция на засегнатото лице С.М. С., във Ф.Р.Германия. В съдебно заседание засегнатото лице С. М. С., лично и чрез назначения си служебен защитник (адв. Т. К.) заема становище, според което направеното искане следва да се отхвърли . Излагат се съображения в подкрепа на направеното искане. Съдът, обсъждайки приложените по делото доказателства, като взе предвид и доводите на страните, намери за установено следното: Към разгледаното искане е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което отговаря на изискванията за съставянето му. В същото е посочено, че се издава въз основа на Решение за прилагане на финансова санкция № 11 Cs 18 Js 242••/••, постановено на 27.11.20••г., от съдебен орган - Amtsgericht Tubingen районен съд), Федерална република Германия, влязло в сила на 01.01.20•• г., за извършено престъпление по чл. 263, ал. 1 от НК на Ф.Р.Германия, срещу засегнатото лице С. М. С., български гражданин, роден на ••.••.••••г. Извършените от С. действия, съгласно националния закон на решаващата държава се преследват като престъпление ( измама) и въз основа на решение на съд. Изложени са фактическите обстоятелства на престъплението, а именно – осъществено на 31.08.20••г., на територията на Ф.Р.Германия престъпление (подробно описано в съдържанието на приложеното удостоверение), престъпление по § 263, ал. 1 от Наказателен кодекс (измама) Деянието е санкционирано с решение на компетентен съдебен орган от 27.11.20•• година, и е влязло в сила на 01.01.20•• година. Посочено е, че с Решението, на С. М. С., е наложена финансова санкция – парична сума, в размер на 2400 € (две хиляди и четиристотин евро), както и 77,50 € (седемдесет и седем евро и петдесет евроцента), представляващи направени разноски по съдебното и административното производство, които са довели до решението, с общ размер на финансовата санкция 2477,50 € (две хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет евроцента). В конкретния случай не се налага проверка за наличието на двойна наказуемост – аргумент от чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а дори и да се налагаше, то такава всъщност е и налице, тъй като и по българското законодателство извършеното престъпление е наказуемо като престъпление по чл.209, ал.1, съобразно Наказателен кодекс на Р. България. Посочени са достатъчно на брой лични данни за индивидуализиране на засегнатото лице – име и фамилия, дата и място на раждане, адрес по местоживеене в Република България. В Удостоверението е отразено, че производството против засегнатото лице е било писмено и лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. Засегнатото лице е български гражданин. С.М. С. е родена на ••.••.•••• г. в гр. Т., като към настоящия момент има установен постоянен адрес на територията на Р.България, на който пребивава, а именно: гр. П., ул. „••••“ № *, обл. В. Т., ЕГН •••••••••• и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд – В. Търново. Не се констатират основания за отказ за признаване и изпълнение на постъпилото Решение, обективирано и в Удостоверението по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Това е така, защото както вече бе отбелязано и по-горе, постъпилото Удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити – пълно е и отговаря на несъдебното Решение, въз основа на което е издадено; деянието не е подсъдно на българския съд, поради което и не се следи за изтекла давност по българския закон; не са налице данни за имунитет или привилегия, изключващи изпълнение на Решението. Същото не се отнася за деяния по чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС; размерът на наложената финансова санкция не е по-малък от 70 евро; не са налице основания, изключващи личната наказателна отговорност на засегнатото лице; от отразеното в Удостоверението е видно, че не са налице основанията за отказ по чл. 35, т. 9- 11 от ЗПИИРКОРНФС с оглед на проведеното във Ф.Р.Германия производство спрямо засегнатото лице. Ето защо депозираното Решение на несъдебния орган, следва да бъде признато и следва незабавно да се допусне неговото изпълнение. Следва признатото Решение на изпращащата държава, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл. 36, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, незабавно да уведоми ВТОС за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС, да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП – Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението. Следва, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България. Водим от горните мотиви съдът постанови приложеното решение. Съдия при Окръжен съд Велико Търново: