Решение № 1980 от 5.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от ЗД „•••••“ АД, ЕИК •••••••••, представлявано заедно от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – членове на съвета на директорите и Д. С. Д. - прокурист чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. З. Х. от САК срещу наказателно постановление № Р-10- 81/11.04.2025 г., издадено от Д. И. Й. – изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Ц. К. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. С. Л., с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на постъпилата жалба и аргументира законосъобразността на атакувания санкционен акт. В допълнение са представени писмени бележки. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано и възражение за прекомерност относно претенцията за заплащане на адвокатски хонорар. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Във връзка с постъпила на 26.11.2024 г. жалба в КФН от потребители на застрахователна услуга, относно предявена пред ЗД „•••••“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Отмяна на пътуване“, на 28.11.2024 г. и 11.12.2024 г. от дружествотожалбоподател са изискани писмени обяснения и заверено копие от цялата документация, съдържаща се в преписката. При извършената проверка на изпратените от застрахователното дружество документи на 06.12.2024 г. и 18.12.2024 г. е констатирано, че претенцията е заведена в ЗД „•••••“ АД на 26.09.2024 г., като са представени доказателства, относими към определяне на основанието и размера й, както и данни за банкова сметка. На 22.10.2024 г. в проведен телефонен разговор представител на застрахователя е уведомил застрахованите лица, че част от представените от тях документи не са получени, което е наложило повторното им изпращане на 23.10.2024 г. След 23.10.2024 г. жалбоподателят не е изисквал допълнителни доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на претенцията, като с писма от 12.11.2024 г. е постановил отказ за изплащане на застрахователни обезщетения, приемайки, че е налице изключен риск. Впоследствие писмата са изпратени на електронната поща на едно от застрахованите лица на 19.11.2024 г. С акт за установяване на административно нарушение № Р-06- 445/19.12.2024 г., съставен от М. В. С. – главен експерт в отдел „Правопилагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН и в присъствието на С. Ц. Н. и И. В. Л. – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че жалбоподателят ЗД „•••••“ АД се е произнесъл по претендираното застрахователно обезщетение на 19.11.2024 г., извън законоустановените 15 работни дни, считано от 23.10.2024 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 13.11.2024 г., вкл. В акта е отразено, че с визираното бездействие на 14.11.2024 г. в гр. София жалбоподателят не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-81/11.04.2025 г. от Д. И. Й. – изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на ЗД „•••••“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, след като дружествотовъззивник е било наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10- 113/11.06.2024 г., влязло в законна сила на 02.07.2024 г. Препис от оспореното НП е връчен на представител на въззивника на 16.04.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган с пощенски оператор на 30.04.2025 г., видно от копието на изготвената товарителница. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля М. С. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност видно от изисканите и приобщени по делото писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали датата, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриването на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Имуществената отговорност на въззивника ЗД „•••••“ АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че след 23.10.2024 г. жалбоподателят „•••••“ АД не е изисквал допълнителни доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за установяване на претенцията, като с писма от 12.11.2024 г. е постановил отказ за изплащане на застрахователни обезщетения, приемайки, че е налице изключен риск, но самите писма са изпратени на електронната поща на едно от застрахованите лица едва на 19.11.2024 г. При тази фактология не могат да бъдат споделени правните изводи на административните органи, че въззивникът не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото законодателят изисква единствено да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или пък мотивирано да откаже плащането. Между страните не се спори, че отказът да удовлетвори претенцията на застрахованите лица е обективиран в писма от 12.11.2024 г., като липсват възражения и фактически данни, касателно евентуалното им антидатиране. Обстоятелствата свързани с последващото уведомяването на потребителите на застрахователната услуга са правноирелевантни, имайки предвид, че не са част от състава на процесното административно нарушение, каквото задължение е предвидено например за Гаранционния фонд с разпоредбата на чл. 570к, ал. 5, т. 2 КЗ – кумулативно се произнася по застрахователните претенции в сроковете по чл. 108 и представя на лицето, предявило претенцията, с копие до застрахователя мотивирано предложение за изплащане на гарантираното застрахователно вземане или мотивиран отговор, когато претенцията не е допустима, или когато отговорността по застраховката се оспорва или не е ясно определена, или размерът на вземането не е изцяло установен. Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на дружеството-въззивник е ангажирана при недопустимо разширително тълкуване на материалния закон. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани в жалбата оплаквания. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. В приложеното по делото пълномощно не е уговорено възнаграждение /размер и начин на плащане/, поради което представените впоследствие фактура и банков документ не представляват легитимно основание за присъждане на разноски. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява обстоятелството, че разноските са заплатени или че само са договорени. До приключване на етапа на съдебните прения такъв договор не е представен, поради което претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователна, доколкото не се установява по безспорен начин същото да е било договорено писмено /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, приложимо в настоящия случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав