Решение № 3194 от 24.9.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 661/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от Сдружение „Просвета за демокрация“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Д.Д., [улица], представлявано от изпълнителния директор Ф. А. Ц., срещу Решение №72/03.08.2026г. на Главния юрисконсулт на Регионално управление на образованието (РУО) - Разград.

Посочва се в жалбата, че решението е нищожно, а алтернативно – незаконосъобразно поради противоречие с материално правни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона (чл.146, т.3,4 и 5 от АПК).

Твърди се, че на 01.08.2026г. е подадено заявление с изх.№ ЗДОИ-0075 до началника на РУО-Разград, като заявлението е заведено в деловодната система на ответника под вх.№ ПД-09-6/03.08.26г. Предмет на заявлението е предоставяне на служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, обективирана в 14 въпроса и искания за документи, касаещи контролната и методическата дейност на РУО-Разград по отношение на ученическото самоуправление (чл.171 от ЗПУО)вкл. актуален списък на училищата с функциониращи ученически съвети, данни за установени дефицити в училищните правилници и нарушения на правото на присъствие на ученици в педагогическия и Обществен съвет; копия от изводи и препоръки в експертни доклади по чл.18, ал.7 от ПУФРУО и издадени задължителни предписания по чл.19, ал.1 от същия правилник; справки за предоставена методическа подкрепа и анализи на гражданското образование; сведения за издадени заповеди за поощряване на ученици на регионално ниво.

Посочва се в жалбата, че с Решение № 72/03.08.2026г., издадено от главен юрисконсулт в РУО –Разград, действаща при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № РД-10-1473/29.07.2026г. на министъра на образованието и науката, е разрешено предоставянето на информация, но по същество е отговорeно, че РУО-Разград не е осъществявало проверки в училища на територията на област Разград относно упражняване на правото на ученическо самоуправление по смисъла на ЗПУО.

Посочва се, че решението не е подпечатано с официалния печат на институцията в нарушение на чл.1, ал.4 от ПУФРУО, както и че органът е посочил неправилно АС-Разград като компетентен орган, пред който актът може да се обжалва. Сочи се, че решението обективира фактически отказ, прикрит зад формално позитивен диспозитив.Твърди, че е нарушен чл.11 от ЗДОИ, като липсата на проверки не освобождава РУО-Разград от задължението да предостави информация, която съхранява по силата на своите функции за управление и контрол съгласно чл.252, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Излага се становище и за неизпълнение на законови правомощия по чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието (ПУФРУО), като отказът да се предостави информация за съществуващи училищни структури (ученически съвети), които са част от задължителната отчетност на училищата към РУО съставлява нарушение на принципа за отвореност на информацията по чл. 2, т.5 от ЗДОИ.

Съобщава, че оспореният акт е издаден при нарушения на изискванията за форма по чл. 59, ал.2, т.8 от АПК -липса на институционалния печат по чл. 1, ал.4 от ПУФРУО и е налице неяснота на изявлението, като актът не определя степента на осигурения достъп в съответствие с изискването на чл. 34, ал.1, т.1 от ЗДОИ. Противоречието между диспозитива („Разрешавам“) и мотивите („Информация липсва“) прави акта неопределяем по същество.

Твърди допуснати съществени нарушуения на административнопроизводствените правила, а именно органът не се е произнесъл по всяко от 14-те искания в заявлението, както и погрешно е указана местната подсъдност.Налице е несъответствие с целта на закона , като издаването на решение, което отрича съществуването на информация по основни контролни функции на териториалната администрация, съставлява заобикаляне на закона и препятства упражняването на граждански контрол върху образователната система.

Иска се от съда да прогласи за нищожно респ. да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно Решение №72/03.08.2026г. на Главния юрисконсулт на РУО- Разград, като бъде задължен ответника да предостави достъп на Сдружение „Просвета за демокрация“ по всички 14 пункта вкл. актуален списък (регистър) на училищата с функциониращи ученически съвети; данни за осъществения контрол върху участието на ученици в педагогическите и Обществените съвети; копия от доклади по чл.18, ал. 1 от ПУФРУО и задължителни предписания по чл.19, ал.1 от ПУФРИО, верифициращи упражнените надзорни правомощия и сведения за издадени заповеди за поощрение на ученици съгласно чл. 8, ал.2 от ПУФРУО. Претендира деловодни разноски вкл. заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/адвокат съгласно чл.143, ал.1 от АПК.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК е постъпил отговор от ответника, в който страната взема становище за допустимост, но неоснователност на искането. Твърди се, че главният юрисконсулт на РУО-Разград е оправомощен със Заповед № РД-08-306/19.10.2017г. на началника на РУО-Разград и длъжностни характеристики, утвърдени от министъра на образованието и науката и връчена на Е. Н. на 02.05.2017г. и на 26.11.2025г. Сочи, че Решение №72/03.08.2026г. е издадено от оправомощено длъжностно лице в рамките на делегираната материална компетентност. Твърди, че администрацията не е осъществявала проверки в училища на територията на област Разград и не се съхраняват документи и данни от вида, посочен в заявлението. Посочва, че ЗДОИ задължава административния орган да предостави съществуваща и налична информация, която се създава или съхранява при него, но законът не създава задължение за административния орган да изготвя нова информация, анализи, справки или обобщения, които не съществуват към момента на подаване на заявлението. Неприцизното използване на думата „разрешавам“ в диспозитива на Решение №72/03.08.2026г. не променя съдържанието на волеизявлението, а именно органът уведомява, че не притежава документи, произтичащи от неизвършени проверки.

След допълнителен преглед на съхраняваните в РУО-Разград документи – регистри, преписки, планове, отчети и други документи, ответникът посочва, че в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование ( НЕИСПУО) се съдържат данни поотделно за съответните образователни инстутиции, но липсва функционалност, чрез която да бъде автоматично генерирана справка, съответстваща на поставените в заявлението критерии. За изготвянето на обща справка следва да бъдат преглеждани поотделно за всяко училище каква информация е въведена за съответната инстутиция и резултатите да бъдат систематизирани и обобщени за всички училища на територията на областта.

Посочва, че по т.1.1 от заявлението информацията е следната: за община Завет - Средно училище "Свети Свети Кирил и М."- [населено място] и Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], общ. Завет; за община Исперих - Основно училище "В. Априлов" – [населено място], Основно училище "Христо Ботев" – [населено място], Основно училище "Никола Йонков Вапцаров"-[населено място], общ. Исперих, Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], общ. Исперих, Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], общ. Исперих; за община Кубрат - Средно училище "Христо Ботев" – [населено място], Професионална гимназия – [населено място], Основно училище "Никола Йонков Вапцаров" – [населено място], общ. Кубрат, Основно училище "В. Левски" – [населено място], общ. Кубрат, Основно училище "Христо Смирненски" – [населено място], за община Лозница - Основно училище "Христо Ботев" – [населено място], общ. Лозница; Начално училище "В. Левски" – [населено място];за община Разград - Професионална гимназия по икономика "Робер Шуман" – [населено място], Национална професионална техническа гимназия "Шандор Петьофи" – [населено място], Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии "Мария Кюри" – [населено място], Професионална гимназия по селско стопанство и хранително-вкусови технологии "Ангел Кънчев" – [населено място], Професионална гимназия по транспорт и строителство "Христо Смирненски" – [населено място], Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици "Екзарх Йосиф" – [населено място], Профилирана природоматематическа гимназия "Академик Никола Обрешков" – [населено място], Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място], Основно училище "Васил Левски" – [населено място], Основно училище "Свети Свети Кирил и М." – [населено място], общ. Разград, Спортно училище – [населено място]; за община Самуил - Основно училище "Свети Паисий Хилендарски" – [населено място], общ. Самуил; за община Цар Калоян - Средно училище "Христо Ботев" – [населено място] и Основно училище "Свети Паисий Хилендарски" – [населено място], общ. Цар Калоян. По т. 1.2, 1.3, 1.4 , 1.5 и 1.6 сочи, че исканата информация не е налична. РУО-Разград не е осъществявало контролна дейност в училища на територията на област Разград и контролна дейност, свързана с искането, не е заложена и в утвърдения от министъра на образованието и науката годишен план на РУО-Разград. Не са налични документи от контролна дейност и не са налични задължителни предписания по реда на чл.19, ал.1 от ПУФРУО, писмени материали, както и данни за обучения, срещи, консултации и споделяне на добри практики насочени към директорите и ученическите съвети съгласно чл.20 от ПУФРУО. По отношение на въпросите по т.2 ответникът също посочва, че исканата информация не е налична, тъй като отново РУО-Разград не е осъществявало контролна дейност в училища на територията на област Разград по отделните точки. Не са съставени констативни протоколи от проверки на протоколите от заседания на Педагогическия съвет с цел верификация на присъствието на ученици със съвещателен глас (чл.262, ал.4 от ЗПУО), доклади по чл.18, ал.7 от ПУФРУО и писмени препоръки от експерти на РУО-Разград към директори на училища (съгласно чл.20, ал.4 от ПУФРУО), насочени към подобряване на организационния климат чрез по-ефективно включване на ученическото самоуправление в социализацията на учениците. РУО-Разград не е събирало и данни за броя на направените от ученическите съвети предложения към директорите на училища (съгласно чл.171, ал.1, т.10 от ЗПУО) и колко от тях са били разгледани от Педагогическия съвет. По т.2.7. от страна на началника на РУО-Разград не са издавани заповеди за поощряване на ученици за техния конкретен принос към развитието на училищната общност на регионално ниво, съгласно правомощието по чл.8, ал.2, т.3 от ПУФРУО.

Излага се в отговора, че е спазена изискуемата форма на акта. Решението е писмено, индивидуализира заявителя и заявлението, съдържа фактическо основание, определя електронен начин на съобщаване чрез Системата за сигурно електронно връчване и съдържа указание за обжалване. Липсата на изображение на официален печат върху електронно съобщен екземпляр не е самостоятелно основание за нищожност или отмяна, когато авторът и волеизявлението са установими и актът е подписан от оправомощеното лице и не представлява липса на задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2 АПК. Приложената Заповед № РД-08-306/19.10.2017 г. на началника на РУО-Разград установява оправомощаването.

Счита за неоснователно твърдението за фактически отказ. Органът се е произнесъл изрично, като с Решение № 72/03.08.2026 г. е съобщено установеното от РУО – Разград обстоятелство, че управлението не е осъществявало проверки в училищата на територията на област Разград, относими към упражняването на правото на ученическо самоуправление по смисъла на ЗПУО. Отрицателното фактическо съдържание на предоставената информация не означава само по себе си отказ за предоставянето . Ответникът не оспорва, че в Решение № 72/03.08.2026 г. е допусната неточност при посочването на съда, пред който актът може да бъде оспорен. Този порок обаче следва да бъде разграничен от валидността на волеизявлението по съществото на заявлението. Самият АПК урежда отделно последиците от неправилните или липсващи указания относно обжалването. В конкретния случай неточността не е препятствала съдебната защита на заявителя, тъй като жалбата е подадена и по нея е образувано настоящото производство пред компетентния Административен съд – Плевен.

Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание оспорващият - Сдружение „Просвета за демокрация“, редовно призовано, не се представлява. Депозирано е писмено становище с вх.№ 5726/16.09.26г., в което страната поддържа жалбата и моли съда да прогласи за нищожно респ. да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно Решение №72/03.08.2026г. на Главния юрисконсулт на РУО- Разград.

Ответникът – Главния юрисконсулт на Регионално управление на образованието (РУО) - Разград, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема, че жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата по делото поотделно и в съвкупност съдът приема за устовено следното от фактическа страна:

Сдружение „Просвета за демокрация“ подало заявление по ЗДОИ до РУО-Разград чрез ССЕВ на 03.08.26г., което е входено под № ПД-09-6/03.08.2026г. В заявлението е изискана информация, свързана с упражняването на правото на ученическо самоуправление съгласно чл.171, ал.1, т.11 и ал.2 от ЗПУО и неговото приложение в държавните и общински училища за териотрията на областта, а именно:

1.1. Данни за органите за самоуправление: актуален списък на държавните и общинските училища на територията на съответната област, в които към момента са конституирани и функционират ученически съвети/парламенти на ниво училище в изпълнение на чл. 171, ал.2 от ЗПУ;

1.2. Идентификация на дефицити: информация относно броя и наименованията на училищата, в които при осъществената от РУО контролна дейност е установено, че липсват функциониращи органи на ученическо самоуправление или съвети не са надлежно отразени в Правилника за дейността на институцията.

1.3. Участие в Педагогическия съвет: информация за броя на проверените училища, в които е установено (по реда на чл.18, ал.4 от ПУФРУО), че е спазено правото на представители на ученическото самоуправление да присъстват на заседания на педагогическия съвет с право на съвещателен глас съгласно чл.262, ал.2 от ЗПУО;

1.4. Участие в Обществения съвет: сведение относно спазването на чл.267, ал.4 от ЗПУО за участие на най-малко трима представители на ученическото самоуправление в заседанията на Обществения съвет, и информация за броя на училищата, в които са констатирани нарушения на това изискване през последната учебна година;

1.5. Документи от контролната дейност: копия от обобщените изводи и препоръки, съдържащи се в докладите на експертите от отдел „ ОДМК“ по чл. 18, ал.7 от ПУФРУО, за извършени тематични или текущи проверки, касаещи ученическото самоуправление и гражданското образование; копия от дадени задължителни предписания по чл.19, ал.1 от ПУФРУО до директори на училища в случай на констатирано неизпълнение на законовите разпоредби за ученическото участие в управлението.

1.6 методическа подкрепа: информация за броя и вида на проведените от РУО дейности по методическа подкрепа (консултации, обучения, споделяне на добри практики), насочени към директорите и ученическите съвети съгласно чл.20 от ПУФРУО;

2. Въпрос относно реалната ангажираност и отчетност на органите на самоуправление:

2.1. Участие в създаването на вътрешната нормативна уредба: информация за броя на училищата в областта, в които е установено, че представители на ученическото самоуправление са взели реално участие в създаването и приемането на Етични кодекс на училищната общност съгласно чл. 175, ал.1 от ЗПУО;

2.2. Реализация на „Часа на класа“ като инструмент за самоуправление: справка, базирана на извършени проверки на училищната документация, в колко училища е констатирано, че „Часът на класа“ се използва ефективно за изграждане на граждански компетентности чрез механизмите на ученическото самоуправление по чл.92, ал.2 от ЗПУО;

2.3. Контрол върху протоколирането на присъствието в педагогическия съвет: информация в колко от констативните протоколи на РУО за последната година е отразена проверка на протоколите от заседания на Педагогическия съвет с цел верификация на присъствието на ученици със съвещателен глад – чл. 262, ал.4 от ЗПУ;

2.4. Ефективност на представителството в Обществения съвет: дали в докладите по чл.18, ал.7 от ПУФРУО се съдържа анализи относно обстоятелството, дали тримата представители на ученическото самоуправление в Обществения съвет по чл.267, ал.2 от ЗПУО са участвали активно в обсъждането на стратегията за развитието на училището и училищния учебен план по чл. 269, ал.1, т.1 и т.6 от ЗПУО.

2.5. констатирани нарушения на ученическите права : справка за броя и характера на установените нарушения при упражняване на правото на учениците по чл.171, ал.1, т. 11 от ЗПУО (участие в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот), за които Началникът на РУО е издал задължителни предписания по реда на чл.19, ал.1 от ПУФРУО;

2.6. мониторинг на ученическите предложения: информация дали РУО събира данни за броя на направените от ученическите съвети предложения към директорите на училища по чл. 171, ал.1 , т.10 от ЗПУО и колко от тях са били разгледани от педагогическия съвет.

2.7. Принос към училищната общност и регионални награди: сведения за боря на издадените от началника на РУО заповеди за поощряване на ученици за техния конкретен принос към развитието на училищната активност на регионално ниво, съгласно правомощието по чл. 8, ал.1 ,т.3 от ПУФРУО;

2.9. методическа подкрепа за организационния климат: копия от издадени писмени препоръки от експерти на РУО към директори на училища по чл. 20, ал.4 от ПУФРУО, насочени към подобряване на организационния климат чрез по-ефективно включване на ученическото самоуправление в социализацията на учениците.

В заявлението било посочено, че заявителят желае да получи решението по ЗДОИ в писмен вид на електронна поща.

С Решение № 72/03.08.2026г. на Главен юрисконсулт в РУО-Разград, на основание чл. 28, ал.2 от ЗДОИ и т.1.1 към раздел V от вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в РУО-Разград, органът разрешил да бъде предоставена исканата информация, като посочил, че РУО -Разград не е осъществявало проверки в училища на територията на област Разград, относими към упражняването на правото на ученическо самоуправление по смисъла на ЗПУО, като исканата информация да бъде предоставена на заявителя на посочената от него електронна поща. Решението било връчено на оспорващия на 04.08.26г. чрез ССЕВ ведно с писмо изх.№ РД-08-08-82/03.08.26г.

Установява се от представената по делото Заповед № РД-08-306/19.10.2017г., издадена от Началника на РУО-Разград, че на Е. К. Н. – главен юрисконсулт в РУО-Разград са делегирани правомощия да разглежда и взема решения по постъпилите в РУО –Разград заявления за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, както и същата била оправомощена да извършва всички необходими фактически и правни действия по образуването и движението на преписките по ЗДОИ вкл. да извършва проверка за редовността и допустимостта на заявленията, да взема решения, да подготвя и подписва решенията за предоставена на пълен или частичен достъп до обществена информация; да взема решения, подготвя и подписва решения за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация в предвидените от закона случаи,да определя формата за предоставяне на достъп до обществена информация съобразно исканията на заявителя и уведомява същите за дължимите разходи и да организира предоставянето на достъпа.

Видно от представените представените длъжностни характеристики от 2017г. и от 2025г., през 2017г. в раздел V т.12 Е. К. Н. е била опровомощена да изготвя решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, но впоследствие през 2025г. длъжностната характеристика е променена, като в раздел V т.13 е отбелязано, че лицето изготвя проекти решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, което се разглежда във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ в решението, с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се посочват степента на осигурения достъп до исканата обществена информация, срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация, мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация, формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация, разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация. Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. Срокът за достъп не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на решението. На основание чл.37, ал.1 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:1.исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване- чл.38 от ЗДОИ. Гореизложената правна уредба обуславя извод, че законодателят е предвидил изрична форма на произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ по заявление за достъп - писмена форма - с решение с изискуеми реквизити, при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 ЗДОИ.

В конкретният случай съдът приема, че оспореният акт е издаден при спазване на писмената форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Необосновано е твърдението на оспорващия, че не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.7, пр.1 от АПК. В обжалвания административен акт е включен задължителният реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК – пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Действително в оспорения акт е посочено, че същият подлежи на обжалване пред АС- Разград, а не и местно компетентният съд – АС-Плевен. Това нарушение обаче не е съществено, предвид упражненото право на защита от страна на жалбоподателя, както и с оглед предвидената в закона гаранция за удължаване на срока за обжалване.

Оспореното Решение № 72/03.08.2026г. на Главен юрисконсулт в РУО-Разград, издадено на основание чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, е издадено от лице, което не разполага с материална компетентност, поради което съдът приема, че е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК и актът следва да бъде прогласен за нищожен.

Незаконосъобразността на административен акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление.

При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Всяка некомпетентност на органа /предметна, териториална и по степен/ води до нищожност на акта. Хипотеза на недействителност е налице и когато порокът във формата е толкова съществен, че се приравнява на липса на волеизявление въобще. Като критерии за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно – административно нарушение и т. н. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. Основание за нищожност се явява и наличието на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но само в изключителни случаи, когато това би довело до липсата на валидно формирана воля на издателя на акта.

Понятието "делегиране", както нееднократно е дефинирано в съдебната практика, представлява възможност, предвидена в закона, временно за определени случаи и/или период от време, административен орган да предостави част от правомощията си на обикновено подчинен нему друг административен орган (в този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №4/2002 г.).

Компетентността е израз на разпределението между държавните органи на функциите и отговорностите, с които разполага целият държавен апарат, и създава гаранция за законност и защита интересите на субектите, които са засегнати от съответното волеизявление. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 АПК административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, т.е. правомощията на административните органи винаги се съдържат в конкретен нормативен акт. Качеството на административен орган се придобива въз основа на закон, даващ право на съответния орган (от системата на изпълнителната власт или друг правен субект или организация, осъществяващи публични функции или предоставящи обществени услуги) да издаде съответния административен акт служебно или по искане на гражданин или организация (чл. 24, ал. 1 АПК). Отличителният белег на административните органи, участници в правния оборот, е тяхната административна правосубектност, състояща се в нормативно признатата способност на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения. Нормите, уреждащи компетентността, не могат да се тълкуват разширително, те се прилагат stricto iure във всеки един конкретен случай, а липсата на правомощие на административния орган, издал съответния акт, води до неговата нищожност на самостоятелно основание. В тази насока е и утвърдената съдебна практика - Решение № 8559 от 22.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2025 г., Решение № 21 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2022 г., VII о. и др.

В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност е уредена в чл. 78, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), чл. 33, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 26, ал. 2 и чл. 30 от Закона за администрацията , чл. 100, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия , чл. 18, ал. 1 от Закона за БНБ , чл. 9, ал. 8 от Закона за гарантиране на влоговете в банките , чл. 8, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 7, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси , чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител , чл. 26, ал. 2 от Закона за МВР , чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и др. В практиката на ВАС е оформено правилното становище, че в случаите, когато законът употребява думите "упълномощени" или "упълномощава", всъщност се има предвид "оправомощава" или "делегира".

Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.

Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.

Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването.

Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.

В конкретния случай в ПУФРУО в чл.3, където са регламентирани правомощията на началника на РУО не е предвидена възможност за делегация на правата му и предоставянето им на друго лице. С разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ обаче е регламентирана възможността, административният орган, в случая началника на РУО –Разград, да определи друго лице, което да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата информация. Налице е специална норма, предоставяща право административният орган да делегира част или всички от своите правомощия по ЗДОИ. Това действие следва да бъде извършено чрез писмено упълномощаване на определи лица с конкретно посочената функция, която следва да изпълняват по делегация.

По делото липсват доказателства за възлагане на правомощията по реда на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ на издателя на обжалваното решение. Видно от приетата по делото и неоспорена от ответника Заповед № РД-08-306/19.10.2017г., издадена от Началника на РУО-Разград, на главния юрисконсулт в РУО-Разград са делегирани правомощия да разглежда и взема решения по постъпилите в РУО –Разград заявления за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, но към 2026г. е настъпила смяна на делегента, поради което издадената от него предходна заповед за делегиране губи правно основание и се счита за отпаднала. Същевременно съгласно актуалната длъжностна характеристика на главния юрисконсулт, ответникът има право само да подготвя проекти на решения по ЗДОИ от името на Началника на РУО-Разград, но не и да постановява решения за предоставяне на информация респ. отказ от предоставяне на такава на заявители. Налице е хипотезата на посоченото в чл. 146, т. 1 от АПК основание за отмяна - липса на компетентност, поради което постановеното Решение №72/03.08.2026г. по ЗДОИ на Главния юрисконсулт на РУО- Разград, като изцяло лишено от законова опора поради липса на материална незаконосъобразност, следва да бъде прогласено като нищожно.

Предвид изхода по делото и искането за осъждане на ответника да заплати направените деловодни разноски на жалбоподателя, то съдът следва да уважи претенцията на Сдружение „Просвета за демокрация“. Следва ответникът да заплати на юридическото лице сумата от 5,11 евро платена държавна такса. Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид обстоятелството, че дружеството се представлява от законния си представител, а не и от юрисконсулт на дружеството.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр.3 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, АС-Плевен, девети състав,