Решение № 16 от 10.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 824/2024 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 92091/22.08.2024год. на Р. Р. А. срещу Решение № 1038/17.07.2024год., постановено по т.д.№ 1335/2023гтод. На СГС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. Н. Д. и К. Х. М. осъдителни искове по чл.45 от ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 100 000 лева, представляваща част от претърпяна загуба в общ размер на 2 926 000лева и за сумата от 10 000лева, представляваща пропусната полза да получи договорна лихва от влагането на сумата от 100 000 лева в банка за периода от 05. 05.2017год. до 17.07.2023год., в резултат на противоправно, виновно бездействие от страна на ответниците да включат вземанията на ищеца Р. А. по договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013год. в списъците с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и с което жалбоподателят е осъден да заплати на всеки един от ответниците - А. Д. и К. М. разноски по делото в размер от по 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на принципа на безпристрастност в гражданския процес, постановен в чл.22, ал.1, т.6 от ГПК с оглед вече изразеното от конкретния съдия становище за недопустимост на предявения иск по чл.45 от ЗЗД, а и по неговата неоснователност, обективирано в Определение № 2708 от 31.10.2023год. Със същата обосновка се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото конкретния съдия е постановил акт по същество по спора, приет от него за недопустим и без да си направи отвод, при наличие на предпоставките за това и предвид изричното искане на ищеца за това. Твърди се също така, че решението е постановено и в нарушение на чл. 142 от ГПК, в нарушение на чл.8 и, чл.9 и чл.10 от ГПК като са изложени доводи и съображения за неговата необоснованост и неправилност. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск по чл.45 от ЗЗД да бъде уважен като основателен и доказан, ведно с произтичащите от това последици. В подаден от А. Д. и К. М. писмен отговор на въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не бил допуснал твърдените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се като правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, на който сочат всички събрани по делото доказателства разгледани в съвкупност и взаимовръзка. Така, обжалваното решение не било необосновано и като валидно и правилно се прави искане за бъде потвърдено, ведно с произтичащите от това последици. От А. Д. и К. М. е подадена частна жалба вх.№ 103958/30.09.2024год. срещу Определение № 3434/ 09.09.2024год., постановено по т.д.№ 1335/23год. на СГС, с което е отхвърлено искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, мотивирал приложението на чл. 78, ал.5 от ГПК и довел до намаляване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 1000 лева. Оплакванията са основани на неправилна преценка на фактическата и правна сложност на спора, с естеството на предявения иск, с подлежащия на преценка от адвоката значителен обем от материали, а и на неправилното позоваване на решение по дело на СЕС С-438/2022год. доколкото към момента на сключване на процесните договори за правна помощ и съдействие то не било постановено. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което в полза на двамата ответници да бъде присъдени разноски в размер на по 5 000 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в първата инстанция. В подаден писмен отговор от Р. А. се излагат доводи за неоснователност на подадената от А. Д. и К. М. частна жалба, доколкото разноски на ответниците не се дължали поради основателността на исковата претенция. По делото се установява следното: Пред СГС е предявен иск от Р. Р. А. в срещу А. Д. и К. М. с искане да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отказа на тези лица, в качеството им на Синдици на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/, да включат вземания на ищеца в общ размер на 2 926 000 лева по договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013год. в списъците с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД / в несъстоятелност в размер на 100 000лева и сумата от 10 000лева, представляваща пропусната полза да получи договорната лихва от влагането на сумата от 100 000 лева в банка за периода от 05.05.2017год.- 17.07.2023год. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 29.10.2013год. бил сключил с КТБ АД рамков договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/, изменен с няколко анекси, по силата на който бил депозирал по две сметки в КТБ АД сума в общ размер на 2 926 000лева. След поставянето на банката под особен надзор, а именно на 24.10.2014год бил прехвърлил горното вземане с договор за цесия на „ Агро Ж.А.“ ООД като целта на цесионерът била чрез прихващане с прехвърленото вземане да погаси свои задължения към „КТБ“ АД. В исковата молба са изложени твърдения, че след сключване на договора за цесия е направено от цесионера изявление за прихващане, което било извършено от квесторите на банката, но по предявен от синдика иск по чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН и с Решение № 644/04.04.2017год., постановено по т.д.№ 7218/2016год. по описа на СГС, влязло в сила на 05.05.2017год., прихващането било обявено за недействително. Позовавайки се на постигнатите между цедента и цесионера договорки, обективирани в споразумение към договора за цесия, ищецът е изложил, че договорът за цесия бил прекратен с обратна сила и че Синдикът на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ е следвало да го впише служебно с списъка с приетите вземания вземанията по договора за платежни услуги на потребител. Ищецът е посочил също така, че това не било направено от синдиците на „КТБ АД“ / в несъстоятелност/ нито служебно, нито по негово искане, заявено с молба вх.№ 133/08.01.2018год. Изричен отказ за това бил обективиран в изпратено до него писмо изх.№ 604/09.06.2023год. и мотивиран с включването на предявеното вземане в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, но с кредитор „ Агро Ж.А.“ ООД. Основавайки се на тези фактически твърдения ищецът е поддържал, че синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност са проявили противоправно бездействие, изразяващо се в отказа им, въпреки влязлото в сила Решение № 644/04.04.2017год., да включат в списъка на приетите от тях вземания на кредиторите на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ вземането му в общ размер на 2 926 000 лева, произтичащо от сключения между него и КТБ АД рамков договор за платежни услуги на потребител / физическо лице: от 29.10.2013год., изменен с два анекса от 29.10.2012год. Твърдял е, че по този начин бил лишен от възможността да получи плащане по нито една от изготвените сметки за разпределение и да получи изобщо плащане на тези суми по разпределението, нито да получи такива чрез предявяване на иск по чл.90 от ЗБН, поради което е претендирал заплащане на обезщетение за претърпяната вреда в размер на сумата от 100 000 лева, представляваща част от цялото вземане в размер на 2 926 000 лева. Ищецът е твърдял, че в резултат на невключването му като кредитор в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е претърпял и пропуснати ползи в размер на 10 000 лева, представляващи договорната лихва, която би получил от влагането на сумата от 100 000лева в банка за периода от 05.05.2017год. до 17.07.2023год., като е претендирал заплащане и на тази сума от ответниците. Претенцията за пропуснати ползи ищецът е уточнил в писмена молба от 03.06.2024год. В подаден писмен отговор ответниците са изложили доводи за недопустимост на така предявения иск и при условията на евентуалност-такива за неговата неоснователност. Поддържали са, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения на това основание иск. Посочили са, че вземането по договора за платежни услуги е прехвърлянето на „ Агро Ж.А.“ ООД и че след прогласяване недействителността на прихващането, „ Агро Ж.А.“ ООД се явява титуляр на вземането по силата на договора за цесия, поради което това вземане е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, но с титуляр- „ Агро Ж.А.“ ООД. Поддържали са в тази връзка, че ищецът не бил кредитор на КТБ АД, че синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ не са осъществили фактическия състав на деликта, предвиден в чл.45 от ЗЗД, че исковите претенции са погасени по давност, както и че липсва вреда за ищеца, която да бъде обезщетена по избрания от него процесуален ред, а и че претенцията за пропуснати ползи е неоснователна, тъй като лихвите по депозитите в българските банки била отрицателна величина, тоест не би получил доход от лихва при влагане на сумата от 100 000лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за допустим, но го е отхвърлил като неоснователен. Приел, че не е налице твърдяното противоправно поведение на ответниците, тъй като след постановяване на Решение № 644/04.04.2017год. по т.д.№ 7218/2016год. На СГС не е съществувало задължение за синдиците на « КТБ» АД /в несъстоятелност/ задължение да включат вземането, цедирано от ищеца на « Агро Ж.А.» ООД в списъка на приетите вземания с титуляр ищеца. Такъв се явявало дружеството « Агро Ж. А.» ООД, поради което това дружество било посочено като кредитор на несъстоятелната банка. Липсвало противоправно поведение и по отношение изричния отказ за включване на предявеното с молба вх.№ 133 вземане от ищеца, тъй като защитата срещу такъв отказ следвало да се осъществи по предвидената в ЗБН процедура- чрез възражение пред съда по несъстоятелността, но не и по общия исков ред. Приел е също така, че не било доказано ищецът да е претърпял вреди под формата на неполучени суми в производството по несъстоятелност на « КТБ» АД, тъй като суми в полза на « Агро Ж.А.» ООД не били разпределяни. Дори и да са му били платени такива, то отношенията между ищеца и « Агро Ж.А» ООД във връзка с получаването им следвало да се уредят съгласно постигнатите между тях договорености в договора за цесия и сключеното към него споразумение. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението е постановено по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който настоящият съдебен състав счита за допустим по мотивите за това, изложени в Определение № 2708/31.10.2023год., постановено по ч. гр.д.№ 2857/2023год. на САС. В допълнение на тези мотиви и във връзка с мотивите на СГС за недопустимост на иска поради заобикаляне на специалните правила във връзка с удовлетворяване на вземания в производството по несъстоятелност, изложени в Определение № 2563/31.07.2023год., следва да се посочи, че заобикаляне би било налице, ако в резултат на уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД се постигне удовлетворяване на вземането от масата на несъстоятелността. Този резултат е непостижим по иск по чл. 45 от ЗЗД, доколкото е предявен срещу синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност /, в качеството им на физически лица. Обжалваното решение е правилно по изложените в него мотиви за неоснователност на предявения иск, които се споделят напълно от настоящия въззивен състав и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. По оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното: С молба вх.№ 48267/24.04.2024год. ищецът е направил отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК на съдията на СГС, обосновавайки съмненията си относно негова обективност и безпристрастност при решаване на спора със заявеното от него становище за недопустимост на предявения иск, обективирано в Определение № 2563/31.07.2023год. Искането е оставено без уважение с постановено в с.з. на 14.05.2024год. определение. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за порочност на първоинстанционното решение като постановено от съдия, по отношение на когото е налице основанието за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК. В преобладаващата съдебна практика/ така Решение № 120/13.04.2011год. по гр.д.№ 1333/10год. на ВКС и Решение № 505/16.11.2011год. по гр.д.№ 1590/2010год. на ВКС/ е прието, че когато съдията/съдебния състав не приеме направения отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановения съдебен акт. В същата съдебна практика е прието, че при преценката за това дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилно решение, е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна, тоест дали спрямо нея е процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав/ така Решение № 98/30.11.2017год. по гр.д.№ 3899/2016год. на ВКС. В случая няма основание да се приеме, че обжалваното решение е неправилно по причина, че по отношение съдията-докладчик са били налице предпоставките по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК. Проверката за допустимост на исковата претенция е задължение на съда съгласно чл.130 от ГПК и констатациите на съдия-докладчика при извършване на тази проверка, не съставляват обстоятелства от вида на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, изискващо неговия отвод. От съществено значение за този извод са мотивите на първоинстанционния съдия за недопустимост на исковата претенция.Искът е приет за недопустим поради наличието на специални правила за удовлетворяването на вземането на ищеца, които изключват приложението на общите правила. При тези мотиви и при липсата на предварително взето отношение по основателността на исковата претенция, не може да се приеме че е нарушено изискването за разглеждане и решаване на делото от независим и безпристрастен съд. Извод за това не би могло да се направи поради липса на доказателства за осъществени от първоинстанционния съдия процесуални нарушения при разглеждане на делото в с.з. на 14.05.2024год.. Разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК безспорно е императивна и ясна, но не се установява в с.з. на 14.05.2024год. да е процедрано от съдия-докладчика по начин, различен от разписания в цитираната правна норма. Делото е било насрочено за 14.05.2024год. от 10.00ч. и разглеждането му, съгласно отразяването в съдебния протокол, е започнало в 10.03часа и е приключило в 10.10ч. При липса на данни за броя на разглежданите в същия ден дела от първоинстанционния съдия липсва основание да се приеме, че разглеждането на делото е извършено в нарушение на изискването на чл. 142, ал.1, изр.2 от ГПК. Извод за нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делото от независим и безпристрастен съд не може да се направи и от действията на първоинстанционния съдия във връзка с произнасянето му по направените от ищеца доказателствени искания. Направените от ищеца доказателствени искания са отхвърлени от първоинстанционния съд с нарочно и мотивирано протоколно определение, постановено в с.з. на 19.06.2024год. Отказът да се допусне събиране на доказателства в гражданския процес само по себе си не налага извод за предубеденост и специално отношение на съдията към страната, която прави тези искания. Съдът има право да направи преценка за допустимост и относимост на заявените от страната доказателствени искания и съобразно това да допусне или откаже тяхното събиране. Правилността на отказа на съдията за допусне доказателства в първоинстанционното производство би подлежал на инстанционен контрол по пътя на въззивното обжалване на първоинстанционното решение и при заявено оплакване за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна би съставлявало основание за събиране на недопуснатите от първоинстанционния съд доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК. В случая, въпреки направените оплаквания във въззивната жалба за недопуснати в първоинстанционния съд релевантни за спора доказателства, липсва обективирано искане за събиране на тези доказателства от въззивния съд на основание чл. 266, ал.3 от ГПК. Направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция е правилен. По иска с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото задължение да не се вреди другиму; настъпилите от деянието имуществени вреди- в претендирания размер; пряката причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване. В случая, не е спорно по делото, че на 11.12.2012год. между ищеца и „КТБ“ АД е бил сключен договор за платежни услуги за потребители / физически лица/, с анекси към него № 123128 от 29.10.2013год. и № 123131/29.10.2013год., въз основа на които ищецът е депозирал в КТБ АД сумата от 2 926 000лева по две банкови сметки. Не е спорно по делото и обстоятелството, че на 24.10.2014год. между ищеца, в качеството му на цедент и „ Агро-Ж.А“ ООД, в качеството му на цесионер е бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил част от вземането си към „КТБ“ АД / по едната банкова сметка/ в размер на 2 826 000 лева и вземането си по втората банкова сметка в размер на 100 100 лева. Срещу придобиването на вземането на ищеца към „КТБ“ АД цесионерът се е задължил да заплати на цедента цена в размер на 2 926 100 лева на шест равни шестмесечни вноски, започвайки от м.02.2015год. всяка и платима до 10 число на съответния месец. Към договора за цесия страните са подписали и допълнително споразумение / от 29.10.2014год./ при съобразяване, че при сключване на договора за прехвърляне на вземането интересът на цесионера от придобиване на вземането е бил в зависимост и при условие, че той може да го прихване срещу вземанията на „КТБ“ АД към него, произтичащи от договор за банков кредит от 03.05.2007год. При съобразяване на горното, страните са договори, че договорът за прехвърляне на вземания от 24.10.2014год. се прекратява с обратна сила, без да е необходимо изявление от някоя от страните за това, ако /т.3 на чл.1 / прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „КТБ“ АД към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на несъстоятелността на тази банка. До „КТБ“ АД е изпратено съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземане от цедента, което е получено от банката на 05.11.2014год. Няма спор по делото, че с Решение № 644/22.04.2015год., постановено по т.д.№ 7549/2014год. на СГС „ КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност и че за нейни постоянни синдици, считано от 13.11.2015год., са назначени А. Д. и К. М.. Безспорно е по делото извършването на прихващане на цедираното в полза на „ Агро – Ж.А“ ООД вземане с насрещни задължения на дружеството към „ КТБ“ АД, както и че с влязло в сила на 05.05.2017год. Решение № 644/04.04.2017год. по т.д. № 7218/2016год. на СГС прихващането е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката. От данните по делото се установява, че на 21.11.2017год. е подадено заявление от „ Агро- Ж.А“ ООД до синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност- А. Д. и К. М. да заверят сметките на Р. А. в банката със сумите, предмет на договора за цесия от 24.10.2014год. В заявлението е цитирано решението на СГС, с което прихващането на насрещните вземания между дружеството и „КТБ“ АД са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, налице е позоваване на последиците от това решение, както и на сключеното между Р. А. и „ Агро – Ж.А“ ООД допълнително споразумение към договора за цесия, предвиждащ прекратяването с обратна сила на договора за цесия. Установява се също така, че ищецът е подал молба до синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност за включване на вземането му по договора за платежни услуги с потребител /физическо лице/ в списъка с приети вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/, което искане е отказано от синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ и отказът им е обективиран в писмо изх.№ 604/09.06.2023год. Няма спор по делото, че процесното вземане е включено в списъка с приети от синдиците вземания, но с титуляр „ Агро Ж.А.“ ООД. При тези фактически обстоятелства, предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Безспорно се установява по делото, че прехвърленото с договора за цесия вземане от ищеца на „ Агро Ж.А“ ООД е включено от ответниците, като синдици на „КТБ“ АД /В несъстоятелност/, в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, но с титуляр „ Агро Ж.А.“ ООД, а не ищеца- Р. А.. Респективно вземане в този си размер и основание, но с титуляр Р. А. не е включено от синдиците в списъка на кредиторите на КТБ АД /в несъстоятелност/ нито служебно, нито по заявеното от него искане.Това бездействие се сочи от ищеца за противоправно като от него да са произтекли вреди, подлежащи на обезщетяване. В практиката на ВКС се приема, че противоправността, като елемент от ФС на непозволеното увреждане, се основава на предприемане на действие, въпреки нормативната забрана за извършването му или при липса на необходимите за това предпоставки-Р №136/27.06.2019 г. по гр.д. № 501/2019 г. на ВКС, 3 то отд. на ГК. Следва да се имат предвид и решения по гр.д.№ 4857/2017г.на І г.о., гр.д.№ 3201/2017г.на ІV г.о., съгласно които противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие /или бездействие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. В случая ищецът твърди, че синдиците на КТБ АД са бездействали, тъй като в нарушение на чл. 64 от ЗБН и след постановяване на Решение № 644/04.04.2017год. по т.д.№ 7218/2016год., не са включили служебно в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД вземането по договора за платежни услуги на потребител от 11.12.2012год., изменен с двата анекса, с което вземане е извършено прихващането, обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. В случая твърдяното бездействие не е осъществено, тъй като активното вземане, с което е извършено обявеното за недействително по иска с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН прихващане, е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/, но с титуляр „ Агро-Ж.А“ ООД. Последното дружество е титуляр на активното вземане съгласно сключения с Р. А. договор за цесия и е лицето, извършило прихващането, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗБН това негово вземане подлежи на вписване служебно от синдика на банката в списъка на приетите вземания. Според разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗБН вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по списъка по чл.64, ал.1 от ЗБН. За тези вземания се прилага чл. 100. Разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗБН императивно определя вида на вземанията, подлежащи на служебно вписване, както и техните титуляри - лицата, които са извършили прихващането, поради което кръгът на посочените в чл.64, ал.2 от ЗБН вземания и лицата, които следва да бъдат вписани като техни титуляри не подлежат на разширително тълкуване. Гореизложеното налага извод, че след влизане в сила на Решение № 644/04.04.2017год. по т.д.№ 7218/2016год. по описа на СГС, постановено по иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН не е съществувало задължение за синдиците на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност да впишат Р. А. като титуляр на вземането по договора за платежни услуги на потребител от 11.12.2012год., изменен с двата анекса, поради което невключването му като титуляр на това вземане не може да се квалифицира като тяхно противоправно поведение, предпоставящо ангажиране на отговорността им за евентуално настъпили вреди за ищеца от това им поведение. Невключването от синдиците на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/ на вземането по договора за платежни услуги на потребител от 11.12.2012год в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелността на банката с титуляр Р. А. по изрично направеното от него искане за това също не може да бъде определено като противоправно поведение. Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗБН синдиците следва да изготвят списък с приетите вземания, който подлежи на оспорване, съответно одобрение и допълване по предвидения в чл.66, чл.67 и чл.69 от ЗБН ред. В правомощията на синдиците е да извършват преценка относно това дали да включат едно вземане в списъка на приетите вземания или не като преценката им за това, че предявеното вземане не следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н) и / или че предявилото го лице не е негов титуляр, подлежи на ревизиране в производството по оспорване и допълване на списъка, от които законови възможности ищецът- въззивник няма данни, а и не твърди да се е възползвал. След като законът предвижда възможност синдикът да откаже да включи предявено вземане в списъка на приетите вземания, то този отказ не може да бъде квалифициран като противоправно действие на синдика. Гореизложеното налага извод, че по делото не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците, което е достатъчно / самостоятелно/ основание за отхвърляне на исковата претенция. Дори и да се приеме че е налице виновно противоправно поведение от страна на ответниците, изразяващо се в невключване на вземането на ищеца-въззивник по договора за платежни услуги на потребител от 11.12.2012год в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД / в несъстоятелност/, то не се установява по делото от това поведение да е произтекла твърдяната от ищеца вреда, подлежаща на обезщетяване. Ищецът поддържа, че тъй като не бил включен в списъка с приетите вземания, не бил получил плащане по нито една от сметките за разпределение и че безвъзвратно бил загубил възможността да получи плащане на тези суми по разпределението. Няма спор, че съгласно ЗБН само кредитори с приети вземания биха получили парични средства от осребряването на масата на несъстоятелността. Включването на вземането на даден кредитор в списъка на приетите вземания обаче не е единствената предпоставка той да получи удовлетворение на своето вземане от масата на несъстоятелността. Необходимо е също така длъжникът да има налично имущество, включено в масата на несъстоятелността, това имущество да бъде осребрено и от осребряването имущество да са набрани парични суми, които да бъдат разпределени при спазване на императивните правила за това. При съобразяване на горното, за да се приеме, че ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в неполучено плащане по изготвените в производството по несъстоятелност на „ КТБ“ АД сметки за разпределение, то той би следвало да докаже, че ако вземането му е било включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД /в несъстоятелност/ би му се разпределила парична сума от осребреното имущество на банката за удовлетворяване на вземането му и то в посочения от него размер- 100 000лева. Такова доказване не е проведено по делото. Няма спор по делото, че вземането по договора за платежни услуги на потребител / физическо лице/, като цедирано на „ Агро Ж.А“ ООД, е включено в списъка на приетите вземания по чл.64, ал.2 от ЗБН с титуляр „ Агро Ж.А.“ ООД и с поредност чл.94, ал.1, т.7 от ЗБН. От извършената от съда служебна справка по партидата на „ КТБ“ АД / в несъстоятелност/ в ТРРЮЛНЦ се установява, че за кредитори с вземания с поредност на удовлетворяване чл.94, ал.1, т.7 от ЗБН не са предвидени суми за разпределение. От горното, а и от липсата на доказателства по делото че на „ Агро Ж.А.“ ООД са му изплащани суми по влезли в сила сметки за разпределение се следва, че дори вземането по договора за платежни услуги да е било включено в списъка на приетите вземания с титуляр ищеца-въззивник, то той не би получил суми при разпределението. Така, липсва претърпяна от него имуществена вреда, която да е последица от невключването на вземането му по договора за платежни услуги на потребител от ответниците в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД, която да подлежи на обезщетяване. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме наличието на противоправно поведение на ответниците и вреда за ищеца, изразяваща се в неполучаването на сума при разпределението на осребреното имущество на „ КТБ“ АД / в несъстоятелност /, то не се установява наличието на пряка причинно - следствена връзка между двете. Както вече се посочи по-горе, ЗБН предоставя на преценката на синдика включването или не на предявено вземане в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник-банка. Същевременно предвижда специална процедура, по която при отказ за включване, предявилият вземането може да защити правата си – чл. 66, чл.67 и чл.68 от ЗБН. В случая, ищецът-въззивник не се е възползвал от законово регламентираните възможности за включване на вземането си в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ КТБ“ АД / в несъстоятелност/, които във времево отношение са последващи отказа на синдиците за включване на вземането, тоест ако е налице вреда за ищеца, то тя е в пряко следствие от неговото пасивно поведение, а не от твърдяното бездействието на синдиците. При липса на извършено от ответниците противоправно поведение се явява неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, поради което и претенцията за присъждането им се явява неоснователна. С оглед съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на предявения по чл.45 от ЗЗД иск, обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на делото в полза на въззиваемите се дължат разноски, но такива не се претендират. С обжалваното решение и в полза на ответниците А. Д. и К. М. са присъдени разноски от по 1000лева за заплатено от тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С молба вх.№ 85884/01.08.2024год. и на основание чл. 248 от ГПК ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските и увеличаването им с още по 4 000лева за всеки един от тях. Позовали са се липсата на основания за намаляване на договореното и реално заплатено от тях адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, приети за налични от първоинстанционния съд. С Определение № 3434/09.09.2024год. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК, мотивирайки се, че при определяне размера на дължащите се разноски се е съобразил с характера и продължителността на производството, както и с естеството на необходимите за ефективна защита процесуални действия. Горното определение се обжалва от ответниците в първоинстанционното производство, като подадената от тях частна жалба вх.№ 103958/30.09.2024год. е процесуално допустима, но неоснователна. В първоинстанционното производство ответниците са представлявани от един адвокат срещу договорено и заплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 5 000 лева. Налице е сключен договор за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие, пълномощно и доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Така уговореният и заплатен адвокатски хонорар от всеки един от ответниците е незначително по-нисък по размер от минимално определения такъв в чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но независимо от това същият се явява прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. По предявеният срещу двамата ответници иск по чл. 45 от ЗЗД се претендира обезщетение за вреди, причинени от едни и същи, сочени като неправомерни, техни действия/ бездействия. Една и съща е и твърдяната вреда, произтекла от тези действия. С оглед на това, процесуалната защита срещу предявения иск е идентична и от двамата ответници, които правят едни и същи възражения, излагайки идентични съображения за неоснователност на иска, сочейки едни и същи доказателства и бранейки се срещу доказателствата на ищеца с едни и същи доводи. По делото е депозирана от процесуалния представител на ответниците един общ писмен отговор, както и една обща писмена защита.В първоинстанционното производство са проведени само две открити съдебни заседания, в които не са събирани или анализирани нови доказателства, различни от сочените от ищеца в исковата молба. Гореизложеното дава основание и на настоящия съдебен състав да приеме, че са налице основанията на чл. 78, ал.5 от ГПК за намаляване адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Определеният от него размер на дължащото се адвокатско възнаграждение, макар и значително под минималния размер по Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се счита и от настоящия съдебен състав за справедлив и разумен предвид предмета на спора, цената на иска и труда, който е положен в защита интереса на ответниците, поради което се явява и съобразен на приетото в Решение от 25.01.2024год. по дело С-438/22 на СЕС. С оглед на това частната жалба на ответниците в първоинстанционното производство се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение- да се потвърди като правилно. Мотивиран от изложеното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав