Решение № 223 от 29.9.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 126/2025 г.

Производството е приключило след изтичане на крайната дата на заявения с иска период на обезщетението и с оглед установените по-горе предпоставки за уважаването му, същият се явява основателен за периода от 01.01.2025 г. до 31.06.2025 г. Относно размера на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В нея е прието, че последният месец, предхождащ уволнението, в който ищцата има пълен месец отработени дни общо 22 на брой е месец август 2024 г. Това е видно от приетите по делото фишове за заплата и в частност от фиша за заплата за месец август 2024 г. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение /БТВ/ през месец август 2024 г. е 4819.00 лв. Така, размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца, дължимо от 01.01.2025 г. до 30.06.2025 г., определено на база БТВ за месец август 2024 г., възлиза на 28914.00 лв. По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 222 КТ в тежест на ответника бе да докаже, че сумата е платена, а в тежест на ищцата – наличие на основание за задържане на полученото. Заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение при уволнение (чл.222 от КТ) за времето, през което е останал без работа, но не за повече от 1 месец. подлежи на прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно – оставането му без работа. Не се спори между страните, а и ищецът изрично признава, че е получил сумата от 4040.77 лева, представляваща обезщетение при уволнение (чл.222 от КТ) за времето, през което е останал без работа за 1 месец. Поради това, тази сума следва да бъде приспадната от претендираното от ищеца обезщетение и ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 24 873.23 лева, върху която се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г. до окончателното плащане. На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетението. По разноските: С оглед на изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Ищецът доказва разноски в размер на 2000, 00 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение (л.34 от делото), които ответникът следва да бъде осъден да заплати. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Свиленградски районен съд сумата 1154.93 лева – държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ /2х80 лева и 4% от 24873.23 лева/. Така мотивиран, съдът