Решение № 607 от 18.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6802/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Етажната собственост с административен адрес в гр. *, представлявана от "••" ЕООД, ЕИК *- Управител на ЕС срещу В. А. К., ЕГН •••••••••• и Ц. Д. С., ЕГН ••••••••••, от гр. * с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл.51 ЗУЕС да се приеме за установено между страните, че ответниците дължат СОЛИДАРНО суми за такси за поддръжка и управление, както и вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ за периода от м.05.2020г. до м.11.2024г. в размер на 672,15 евро, като размерът на задълженията на етажните собственици е определен, съобразно решение на ОС на ЕС от 22.06.2020г., за суми за поддръжка и фонд „ремонт и обновление“ и решение на ОС на ЕС от 19.05.2020г. за такса управление, заедно с решение за избор на управител, като за сумата длъжниците отговарят като собственици на имот – ап.23 в гр. *, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, която главница включва: 202,47 евро- такса управление; 37,71 евро- за управление на асансьор; 28,69 евро- ел. енергия асансьор; 7,83 евро - обща ел. енергия; 40,47 евро- такса за почистване; 328,06 евро- такса за Фонд „Ремонт и обновление“; 26,92 евро - за контрол на достъпа до входната врата, 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № */*на ВРС.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В исковата молба се излага, че ответниците са собственици на ап. 23 в сградата в режим на ЕС - апартамент. Сочи се, че съгласно протокол от 03.12.2024 г. за проведено ОС на собствениците на жилищна сграда в режим на ЕС с административен адрес: * и при наличие на изискуем кворум, е взето решение за избор на управител на тази ЕС търговското дружество ••ЕООД, като управителят е вписан по надлежния ред.

С на ОС от 19.05.2020 г. и 22.06.2020 г. на ЕС, са взети решения относно метода на разпределение на разходите, взето било и решение за учредяване на фонд „Ремонт и обновяване", като била определена месечна сума в размер на 237,90 лева месечно общо за сградата, като сумата била разпределена пропорционално според притежавания процент идеални части за всеки самостоятелен обект.

Твърди, че и към настоящия момент тази суми не са платени от ответниците, както и че при вземането на всички решения е спазен предвидения в закона срок и ред за обявяване и свикване на ОС, реда неговото провеждане съгласно чл. 15 от ЗУЕС, ведно с получаване на решението от проведеното ОС на ЕС на осн. Чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, както и че същите не са оспорили своевременно пред надлежния съд на осн. чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, поради което са влезли в сила към момента на предявяване на претенцията.

Сочи се, че ответниците не са изпълнили решенията на ОС в предвидения в ЗУЕС срок, с оглед на което се иска уважаване на предявените установителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. С. и В. К. да подали идентични по съдържание отговори. В тях е застъпено становище за недопустимост и неоснователност на така предявените претенции. Излага се, че исковата молба е недопустима, като подадена без доказателства за представителната власт на законния представител. Оспорва, че Протокол 10 от 03.12 2024г. обективира решения на ОС на ЕС за наличие на валидно и влязло в сила решение на общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се на този административен адрес, за възлагане управлението на нейните общи части, на професионален управител - Триус 1 ЕООД, както и на валидно сключен договор с това лице. Оспорва, валидността на решенията на ОС на ЕС за разпределението на разходите, предвид че на посочения административен адрес няма сграда, която да се състои от 39 самостоятелни обекти, като счита че отразените в тях решения не обвързват собствениците в нея. Оспорва решенията от 19.05.2020г. и 20.06.2020г. с определен метод за разпределение на разходите за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, поради противоречие с чл. 50 и 51 от ЗУЕС. Възразява, че претендираните суми за 2020 и 2021 г. са недължими, поради изтекла 3-годишна погасителна давност. Прави възражение за липса на основания за солидарна дължимост на претендираните суми. Възразява, че претендираните суми са недължими, предвид липсата на валидни решения на ОС на ЕС, с който да са определени размерите на вноските на вноските за поддръжка и фонд „ремонт и обновление“, съгласно чл. 11, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС. Излага, че в Протокол № 1/19.02.2020 г. липсва точка от дневния ред за вземане на решение за определяне на метод за разпределение на разходите за управление на общите части на сградата. Твърди, че липсват решения, относно определяне на конкретен размер на разходите. Възразява, че претендираните суми са недължими, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС, предвид че имотът им не е електрозахранен и е негоден за живеене, като твърдят че същия не е обитаван през процесния период и към настоящия момент. Възразява, че претендираните суми за „Фонд ремонт и обновяване“ са недължими в претендирания размер. Прави възражение за недължимост на претендираните суми за контролиран достъп до входната врата за 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., тъй като не са получавали такива. Искат отхвърляне на претенциите.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл.51 ЗУЕС.

В тежест на ищецът е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че общото събрание на етажните собственици е взело сочените в исковата молба решения за заплащане на вноски за поддържане на общите части на сградата, фонд „Ремонт и обновяване" и разходи за управление в твърдения размер и в твърдения срок; че ответниците са собственици на самостоятелен обект от сградата в режим на ЕС- ап. 23 и прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата, както и при какви квоти са съсобственици;

Указано е на ответниците, че по възражение по чл. 51, ал.1, изр.2 от ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на ЕС, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си повече от 30 дни в рамките на една календарна година, в тяхна доказателствената тежест е да установят фактите, на които се основава това възражение вкл., че имотът е в състояние негодно за обитаване, тъй като не е електрифицирано, водоснабдено и в него не са извършени довършителни дейности по обособяването му като жилище.

С определението по чл. 140 от 09.12.2025г. за безспорни между страните са отделени следните обстоятелства - ответниците са собственици, при равни части, на самостоятелен обект апартамент *, находящ се в гр. * с идентификатор по КККР *, който имот е с площ от 146,09 кв.м. ведно с 1,7498% ид.ч. от общите части на сградата и изба *с площ от 2,99 кв.м. ид.ч. от общите части.

От представеното от ответниците разрешение за ползване СТ-05-936/31.07.2018г. е видно, че е разрешено ползването на строеж „сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост“, етап 2: жилищна част, с 23 апартамент, 5 ателиета, 4 магазина и др. обекти.

В заповедното производство са представени препис от протокол 1 от проведено на 19.05.2020г. ОС на ЕС с административен адрес гр.*, на което ОС са взети решения за приемане на оферта и сключване на договор за възлагане на поддръжка и управление на общите части в сградата при месечно възнаграждение от 280,80лв. или по 7,20лв. на месец за всеки самостоятелен обект в сградата; препис от протокол 2 от ОС на ЕС от 22.06.2020г. на което са взети решения - по т.4 е решено за необитаемите апартаменти да се заплащат 50% от дължимата за един обитател според чл.51, ал.3 ЗУЕС сума за такса за асансьорна уредба, ел. енергия асансьор, обща ел. енергия, такса за почистване на общите части, по т.8 е взето решение месечната сума, която се събира за Фонд „Ремонт и Обновление: да е 237,90 лв. месечно, разпределени съобразно ид.ч.. на отделните собственици в общите части на етажната собственост; препис от протокол 10 от ОС на ЕС, проведена на 03.12.2024г., на което е взето решение по т.5 сумата постъпваща ежемесечно във Фонд „Ремонт и обновление“ да остане без промяна – 356,85 лв. общо за сградата до следващото ОС на ЕС.

Ответниците са представили удостоверения от Община Варна, видно от които и двамата, считано от 2001г. не са имали адресна регистрация на ул. „Бачо Киро“ в гр. Варна.

Видно от представена от ответниците служебна бележка от 19.01.2026г., издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД ответниците не са клиенти на дружествотоза обект на потребление на ул. „*, респ. няма абонатен номер за такъв обект.

От правна страна:

В съответствие с разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ЗС, етажна собственост е налице при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. При определяне дяловете на отделните собственици в общите части се взема предвид съотношението между стойностите на отделните помещения, притежавани от всеки от собствениците, изчислени при учредяването на етажната собственост.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост.

Съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, по отношение на всеки един от собствениците на обекти в режим на етажна собственост е налице задължение за заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Правомощие по определяне размера им е предоставено на Общото събрание на ЕС, като чл. 51 ЗУЕС и чл. 41 ЗС определят начина, по който това следва да бъде извършено. Предвидено е разходите да бъдат разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства или съразмерно с дел на всеки в общите части.

От представения по делото Протокол от проведено на 22.06.2020г. ОС е видно, че е взето решение с оглед обявеното в т. 4 от дневния ред, за събиране на такса за асаньор, ел. ернвгия асансцор, обща ел. енергия и почистване за необитаемите апартаменти по съответстващия за нормативната уредба към онзи момент чл.51, ал.1 ЗУЕС. Липсва по делото представено решение на ОС на ЕС за разглеждане и гласуване начина на събиране на разходите за поддръжка на общите части, каквито по съществото си представляват разходите за асансьор, ел. енергия и почистване. Ищецът е навел твърдения с исковата молба, че те са определени според брой ползващи лица за всяко домакинство, но не е представил доказателства действително да е взето такова решение и то относимо за процесния период. При изложеното следва да се отхвърлят претенциите за сумите 37,71 евро- за управление на асансьор; 28,69 евро- ел. енергия асансьор; 7,83 евро - обща ел. енергия; 40,47 евро- такса за почистване за периода м.05.2020г.-м.11.2024г.

От ищеца не са представени доказателства и за вземане на решение за определяне на задължение от 26,92 евро - за контрол на достъпа до входната врата, 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр., поради което и за тази сума искът подлежи на отхвърляне.

По отношение на претендирани суми за такса управление 202,47 евро и Фонд „ремонт и обновление“ 328,06 евро са представени доказателства за взети решения за тяхното определяне.

С решение от ОС на ЕС от 22.06.2020г. за фонд „ремонт и обновление“ да се събират 237,90 лв. месечно, разпределени съобразно ид.ч. на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Видно от списъците към протокол 2 и протокол 1- от ОС към обекта на ответниците принадлежат и 3,6719% ид.ч. от общите части. При съобразяване с посоченото решение за обща месечна сума за фонда, както и данните за притежаваните ид.ч. от общите части за периода 01.05.2020 г.- 30.11.2024г. задължението на ответниците възлиза на сумата от 480,15 лв. /8,73 лв. месечно/, а не претендираните 641,62 лв. Съдът допуска, че в периода 01.05.2020г.-30.11.2024г. е взето друго последващо решение за определяне на размера на вноските, доколкото с протокол 10/03.12.2024г. се взема решение да се запази месечен размер от 356,85лв., но няма данни кога е взето за първи път решение за събиране на тази сума, съотв. за какъв период се прилага, с оглед на което съдът прилага решението от 22.06.2020г.

С решение от ОС от 19.05.2020г. е решено за такса „управление“ да се събира 7,20лв. на месец за всеки самостоятелен обект в сградата, като сбор от месечно задължение от 7,20лв. за периода м.05.2020г.-м.11.2024г. е именно претендираната сума от 396лв.

Във връзка с наведените доводи на ответника за недействителност на решенията на които ищецът се позовава за да основе претенцията си за таксата „управление“ и фонд „ремонт и обновление“, съдът счита същите за несъстоятелни, доколкото по делото няма данни, нито твърдения същото да е оспорено в законовия срок. Следва да бъде отбелязано, че предвидения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС 30-дневен срок за предявяване иск за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС е преклузивен. Като такъв, с неговото изтичане и неупражняването в неговите рамки на правото на иск, приетите решения се стабилизират и подлежат на изпълнение и не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните актове на ОС /Определение № 25/25.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4119/2018 г.; Решение № 1845 от 9.12.2021 г. на ВОС по в. гр. д. № 2310/2021 г./.

Съгласно чл.51, ал.1, изр. 2 ЗУЕС ( Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп., бр. 26 от 2016 г., бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2023 г.) за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Преди 31.12.2023г. се е прилагал чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно който не се заплащат разходите за управление и поддръжка по ал. 1 за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Предпоставката, при която собственик, ползвател или обитател на обект в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за управление и поддържане на общите части за периода на действие на тази разпоредба – до 31.12.2023г., е лицето да не е пребивавало в имота повече от 30 дни в една календарна година. Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния имот за "не повече от 30 дни в една календарна година".

Съдът счита, че ответниците успешно доказват, че имота е негоден за обитаване. За този извод съдът съобразява единствено удостоверенията, издадени им от „Енерго –Про Продажби“ АД, в частта в която е видно, че за имота няма абонатен номер. Не е решаващ фактът, че ответниците не са клиенти на ел. енергия или че не са адресно регистрирани на имота / който факт въпреки, че се доказва от удостоверенията от Община Варна е неотносим към извод за фактическо ползване на имота/, а фактът, че за имота няма абонатен номер, което съдът възприема като доказателство, че той не е електроснабден. Липсата на електроснабдяване води до извод за необитаемост на имота. При този извод за периода 01.05.2020г.-31.12.2023 г. / действието на чл.51, ал.2 ЗУЕС/ ответниците не дължат разхода за управление от 7,20лв. месечно и иска следва да се отхвърли.

За периода 01.01.2024г.-30.11.2024г. се прилага изм. с бр. 82 от 2023 г. на ДВ, в сила от 31.12.2023 г. ал. 1 на чл. 51 от ЗУЕС, която вече предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Това правило обаче важи само в случаите, в които съгласно ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС, ОС на ЕС е избрало разходите да се разпределят съгласно т. 1 на чл. 51, ал. 9 или поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. В случая през 2020 г. ЕС е решила разходите за управление да се разпределят поравно на самостоятелен обект, с оглед на което след 01.01.2024г. ответниците дължат сумата от по 7,20лв. на месец за възнаграждение на „професионалния домоуправител“ независимо, че не пребивават в имота. За периода 01.01.2024г.-30.11.2024г. дължимите разходи за управление са 79,20 лв. / 11*7,20лв./ -40,49 евро до която сума иска за признаване за установено на задължение на ответниците следва да се уважи. За разликата над 40,49 евро до 202,47 евро иска следва да се отхвърли.

Таксите за фонд ремонт и обновление са дължими на общо основание и за тях разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС не намира приложение. Нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не правят разграничение според това дали имотът е обитаван или не. Фондът "Ремонт и обновяване" е задължителен и средствата в него се набират от ежемесечните вноски на собствениците в размер, определен с решение на общото събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от други източници (чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС).

Доколкото се стига до извод, че е възникнало задължение за ответниците за заплащане на вноски във Фонд „Ремонт и обновление“ от 480,15 лв. за процесния период м.05.2020г.-м.11.2024г. / при съображенията за размера, изложени по-горе/, съдът следва да се произнесе по възражението за погасителна давност, наведено от ответниците.

Съдът намира за основателно е възражението на ответниците за частично погасяване на вземанията по давност. Подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК от кредитора ОС на ЕС води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за главницата за ФРО, с настъпила изискуемост на основание чл. 111, б. "в", предл. 3 вр. чл. 116, б. "б" и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на ВКС. Разходите за ФРО се разпределят по решение на ОС – чл. 51, ал. 1, вр. ал. 9 от ЗУЕС, те са месечно задължение на всеки един етажен собственик/ползвател/обитател т. е. дори и да не е определен срок за изпълнението им, то следва да се счита, че с изтичане на съответния месец задължението става изискуемо. В случая, според решение на Общото събрание, вземанията са дължими за всеки месец, т. е. изискуеми до последното число на съответния календарен месец. След като заявлението е подадено на 17.12.2024г. към тази дата са погасени по давност вземанията за периода 01.05.2020г.- м.11.2021г. вкл. т.е. ответниците дължат суми за периода 01.12.2021г.-30.11.2024 г., по 8,73 лв. месечно за 36 месеца или 314,28лв. - 160,69 евро за периода 01.12.2021 г.- 30.11.2024г., за което сума и период иска следва да се уважи. За разликата над 160,69 евро до пълния претендиран размер от 328,06 евро и за периода 01.05.2020г.-30.11.2021г. иска следва да се отхвърли, като за размера е неоснователен, а за посочения период – погасен по давност.

В обобщение исковете следва да се уважат за - за периода 01.01.2024г.-30.11.2024г. за дължимите разходи за управление за 40,49 евро, а за разликата над 40,49 евро до 202,47 евро иска следва да се отхвърли.

• 160,69 евро за периода 01.12.2021 г.-30.11.2024г. за фонд „ремонт и обновление“, като за разликата над 160,69 евро до пълния претендиран размер от 328,06 евро и за периода 01.05.2020г.-30.11.2021г. иска следва да се отхвърли

Изцяло следва да се отхвърлят исковете за 37,71 евро- за управление на асансьор; 28,69 евро- ел. енергия асансьор; 7,83 евро - обща ел. енергия; 40,47 евро- такса за почистване; 26,92 евро - за контрол на достъпа до входната врата, 2 бр. чипове за нея и ключ за мазе 1 бр.

Ищецът претендира сумите от ответниците солидарно, а ответниците възразяват срещу наличие на предпоставки за солидарното им осъждане.

Възражението на ответниците е основателност. Разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете. Изложеното от ищеца твърдение за солидарна отговорност поради придобиване и от двамата ответника на правото на строеж / респ. правото на собственост при възникване на годен обект на такова/ не се включва в хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност. В конкретния случай нито се твърди от ищеца ответниците да са приели да дължат солидарно, нито има някакви доказателства в тази насока. Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящата хипотеза и липса на такава уговорка между страните, следва да се приеме, че ответниците дължат разделно сумите, за които исковете ще бъдат уважени. Видно от договора за покупка на правото на строеж от 2007г. в него не е посочено кой от ответниците каква част закупува, респ. след построяването на обект кой каква част от правото на собственост придобива. В този случай, съдът приема, че ответниците са придобили и претежават обекта, във връзка с който се дължат разходи на ЕС при равни части.

С оглед на този извод, съдът следва да уважи исковете, за които стигна до извод, че са основателни - разходи за управление за 40,49 евро, както и 160,69 евро за периода 01.12.2021 г.-30.11.2024г. за фонд „ремонт и обновление“ при равни части за всеки ответник. Доколкото ищецът е поддържал искането за солидарно осъждане, без да уточнява евентуално друго / за разделност/, а при липса на солидарност съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви за "по-малкото" във връзка с разделната отговорност. При установена разделност на дълга се дължи съобразно нея, като искът следва да се разгледа срещу всеки ответник и до размера на задължението претенцията следва да се уважи, а до пълния заявен размер да се отхвърли/ Решение № 15 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г., III г. о., ГК/.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора право на разноски имат и двете страни, осн. чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.

С молбите от 22.01.2026 г. ответниците са направили възражения по чл.78, ал.5 ГПК по отношение адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, както в исковото, така и в заповедното производство. Това възражение съдът намира за неоснователно.

Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като не се счита обвързан от определените с Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. В случая не се касае за дело характеризиращо се с фактическа или правна сложност. При такова съобразяване съдът приема, че дължимото възнаграждение, както за исковото, така и за заповедното производство следва да е съобразен с размера на Наредбата, която е ориентир за справедливото остойностяване на адвокатската работа. Размерът на възнаграждението в заповедното производство не подлежи на намалява и при приложение на чл.7, ал. 7 от Наредбата, доколкото остава около минимума от 400лв. и след приложение на правилото в посочената разпоредба.

Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в настоящото производство: 13,44 евро.- държавна такса и 219,86 евро.- адвокатско възнаграждение, заплатено в брой при подписване на договор за правна защита, в който случай последния има характер на разписка /т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Съразмерно с уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо сумата 69,83 евро.

Ответниците не са доказали заплащане на разноски в исковото производство.

С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос.

Ищецът е сторил разноски в размер на 13,44 евро- държавна такса и 219,86 евро – адвокатско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да се присъди сумата от 69,83 евро- разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът