Решение № 14553 от 21.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от В.М. срещу Е.С. с административен адрес: гр. •••, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, с искане да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от общо 10 468,70 евро /или 20 475 лева/, представляваща сбор от незаплатени суми за възнаграждение (комисионна и допълнителни услуги) за дружеството В.М. за изпълняване на функцията професионален домоуправител на Е.С. за периода от месец юни 2022 г. до месец февруари 2024 г. по сключен договор за услуги – професионален домоуправител, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20200/2025 г. на СРС – 07.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, която е формирана, както следва: Фактура № •••/01.07.2022 г. – 900 лева; Фактура № ••••/01.07.2022 г. – 75 лева; Фактура № •••/04.08.2022 г. – 900 лева; Фактура № ••••••••••/02.08.2022 г. – 75 лева; Фактура № •••/02.09.2022 г. – 900 лева; Фактура № •••/02.09.2022 г. – 75 лева; Фактура № •••/04.10.2022 г. – 900 лева; Фактура № ••••••••••/04.10.202 2г. – 75 лева; Фактура № •••/01.11.2022 г. – 900 лева; Фактура № •••/02.11.2022 г. – 75 лева; Фактура № •••/01.12.2022 г. – 900 лева; Фактура № •••/01.12.2022 г. – 75 лева; Фактура № •••/03.01.2023 г. – 900 лева; Фактура № ••••••••••/04.01.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/02.02.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/02.02.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/01.03.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/01.03.2023 г. – 75 лева; Фактура № ••••••••••/03.04.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/03.04.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/02.05.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/02.05.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/01.06.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/01.06.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/04.07.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/05.07.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/01.08.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/01.08.2023 г. – 75 лева; Фактура № ••••••••••/07.09.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/07.09.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/04.10.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/04.10.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/03.11.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/03.11.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/04.12.2023 г. – 900 лева; Фактура № •••/05.12.2023 г. – 75 лева; Фактура № •••/08.01.2024 г. – 900 лева; Фактура № •••/08.01.2024 г. – 75 лева; Фактура № •••/06.02.2024 г. – 900 лева; Фактура № •••/06.02.2024 г. – 75 лева; Фактура № •••/07.03.2024 г. – 900 лева и Фактура № •••/07.03.2024 г. – 75 лева. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество предлага услугата „професионален домоуправител“ като управлява общите части на сгради в режим на Е.С. /ЕС/. В тази връзка се твърди, че Е.С. с административен адрес гр. ••• е провела общо събрание и е избрала ищцовото дружество да представлява Е.С. и да изпълнява функцията на управител на същата. В изпълнение на това решение през м. март 2016 г. с дружеството бил сключен договор за услуга, който е прекратен през м. февруари 2024 г. Посочва се, че за изпълняваната от ищеца услуга „професионален домоуправител“ в договора било уговорено възнаграждение, дължимо от етажните собственици. На следващо място се твърди, че въз основа на договора били начислени възнаграждения за ищцовото дружество за периода от юни 2022 г. до февруари 2024 г. в общ размер на 20 475 лв., които вземания са обективирани в горе посочените фактури, издадени от ищцовото дружество. Посочва се, че след прекратяване на отношенията с Е.С. последната не е заплатила възнаграждението на ищеца по договора за изпълняване на функциите на професионален домоуправител, поради което ищецът е уведомил Е.С. чрез разлепване на уведомление на таблото за съобщения в сградата, но задълженията не били погасени. Оспорва се представителната власт на М.М., легитимиращ се като домоуправител на ЕС, който е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д. 20200/2025 г. по описа на СРС заповед за изпълнение. Ищецът излага правни доводи, че председателят на УС на ЕС няма правомощия да представлява Е.С.. Навежда твърдения, че лицето М. М. не е избиран за домоуправител, а процесната Е.С. е избрала професионален домоуправител Л.С.. Въз основа на посоченото намира разпореждането, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си за неправилно, но доколкото същото е необжалваемо, излага съображенията си в исковата молба по чл. 415 ГПК. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20200/2025 г. по описа на СРС, 63 състав. Претендира разноски. В срока на по чл. 131 ГПК ответникът Е.С. с административен адрес: гр. ••• подава отговор чрез председателя на УС М. М., с който оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като Е.С. била неправосубектна. Посочва, че задълженията за заплащане на възнаграждение по договора са индивидуални – за собственика на всеки самостоятелен обект, вместо за Е.С. като цяло. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба не са описани отделните вземания и комисионни, които се претендират, а посочване на номера и суми по фактури не може да замести описанието на дължимите суми, а от посоченото описание Е.С. не е в състояние да разбере за какво и в какъв размер са претендираните вземания. Оспорва иска и като неоснователен и недоказан с твърденията, че между страните в процесния период не е имало валиден договор, а ищецът не е предоставял услуги на Е.С., с изключение на услугата „касиер“, но без мандат и без договор. Посочва, че след 01.07.2021 г. съществуващият договор между страните бил прекратен, а нов договор така и не бил сключен. Излага съображения, че процесните фактури не са подписани нито от издателя, нито от получателя на фактурите, а липсата на подпис означавала липса на валидно облигационно отношение. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск. Относно пасивната процесуална легитимация на Е.С. да отговаря по предявения иск: Ответникът оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна легитимация на Е.С. да отговаря по предявените искове. Според съдебната практика Е.С., която не е учредена като сдружение на съсобствениците, не е юридическо лице, а е неперсонифицирана общност на съсобствениците на общите части в сградата Е.С. по чл. 38 ЗС. В този смисъл Е.С. представлява правна конструкция, създадена, за да разрешава правни спорове във връзка с тези общи части, като е уредено искът да се предявява от името на всички съсобственици от законния им представител – управителя или председателя на управителния съвет, респ. лице по чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, но с действие за всички съсобственици, като по този начин се постига процесуална икономия и намаляване на броя на страните по делото. Съдът споделя съдебната практика, изразена в Решение № 1566 от 23.06.2022 г. по възз.гр.д. 867/2022 г. по описа на СГС, възз. II-Б състав, в следният смисъл: „Уреденото в чл. 6 ал. 1 т. 10 ЗУЕС и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части е към Е.С., а не към трети лица-изпълнители на външни услуги. Не следва друго от уговореното в случая /между ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да получава директни плащания от етажните собственици. С тези плащания етажните собственици изпълняват част от паричен дълг на Е.С., което е допустимо по чл. 73 ЗЗД. В отношенията между етажния собственик и ЕС е приложим чл. 75 ал. 1 ЗЗД. Действително, Е.С. принципно не е юридическо лице /ако не е регистрирано сдружение на собствениците/, но наподобява такова от гл.т. на материална и процесуална легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 23 ал. 4 ЗУЕС, според която управителят на Е.С. представлява етажните собственици по искове срещу тях от трети лица, както и може да предяви искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към Е.С.. Следователно, изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части следва /принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу цялата Е.С., а не срещу отделните етажни собственици. В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на представеното от въззивника Решение № 326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV ГО, които мотиви се споделят и от настоящия състав.“ Предвид посоченото и доколкото в процесния случай спорът е за неизплатени задължения на Е.С. в лично качество на ищеца, надлежен ответник е именно Е.С., доколкото същата е задължена да заплаща съответните такси и разноски. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валиден договор, по който е изправна страна - точно изпълнение на договорената престация от страна на ищцовото дружество в процесния период, действие на договора в процесния период, както и предоставяне на уговорените услуги в процесния период, съответно цената на тези услуги. Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. По делото е представен договор за услуга № 669/01.03.2016 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. ••• – офис част, представлявана от С.К., по силата на който изпълнителят - В.М. приема да извършва услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ на обект - Е.С. с адрес: гр. ••• – офис част, състоящ се от 42 самостоятелни обекта. Съгласно чл. 10 от договора възложителят се задължава да заплащане на изпълнителя определените по договора суми, представляващи: т. 1. месечна такса за управление и поддръжка на сградата, която е гласувана на Общо събрание на собствениците и се предоставя на изпълнителя, за да погаси задълженията на Е.С.; т. 2. месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставяната услуга; т. 3. извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на общото събрание на етажните собственици. Видно от ал. 2 е, че възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга – „професионален домоуправител – пълен пакет“ в размер на 5,00 лева от всеки самостоятелен обект. Посочено е, че общата стойност на възнаграждението възлиза на 210 лева на месец, като същото се изплаща между 1-во и 30-то число през текущия месец. От разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора се установява, че същият е сключен като безсрочен, считано от датата на подписването му. В чл. 15 е посочено, че договорът се прекратява с 30-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните. Представен е и договор за услуга № 668/01.03.2016 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. ••• – жилищна част, представлявана от Е.В. Вълчева, по силата на който изпълнителят - В.М. приема да извършва услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ на обект - Е.С. с адрес: гр. ••• – жилищна част, състоящ се от 108 самостоятелни обекта. Съгласно чл. 10, ал. 2, възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга – „професионален домоуправител – пълен пакет“ в размер на 5,00 лева от всеки самостоятелен обект. Посочено е, че общата стойност на възнаграждението възлиза на 540 лева на месец, като същото се изплаща между 1-во и 30-то число през текущия месец. От разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора се установява, че същият е сключен като безсрочен, считано от датата на подписването му. В чл. 15 е посочено, че договорът се прекратява с 30-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните. Чрез приобщаване на материалите по ч.гр.д. № 20200/2025 г. по описа на СРС, 63 с-в, по делото е представен договор за услуга № 668/01.07.2019 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. •••, представлявана от Е.В., по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ на обект - Е.С., с адрес: гр. •••, състоящ се от 150 самостоятелни обекта. Според чл. 3, ал. 1 от договора, възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя определените по договора суми, представляващи: т. 1. месечна такса за управление и поддръжка на сградата, която е гласувана на Общо събрание на собствениците и се предоставя на изпълнителя, за да погаси задълженията на Е.С.; т. 2. месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставяната услуга; т. 3. извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на общото събрание на етажните собственици. Видно от ал. 2 е, че възложителят се задължава да заплаща всеки месец фиксирано задължение за предоставената услуга – „професионален домоуправител – пълен пакет“ в размер на 6,00 лева от всеки самостоятелен обект в ЕС. Установява се, че общата стойност на уговореното възнаграждение възлиза на 900 лева на месец, за което се издавала фактура на Е.С., а същото се изплащало от 1-вия до последния ден на текущия месец. Видно от чл. 5, ал. 1 от договора е, че същият се сключва за срок от две години, считано от датата на неговото подписване. В чл. 6 е посочено, че договорът се прекратява с 30-дневно писмено предизвестие от всяка от страните, в съответствие с разпоредбите на чл. 48 до чл. 52 от общите условия на В.М.. Приложена е извадка от имейл кореспонденция от 19.02.2024 г., съгласно която ищецът е уведомил Е.С., че В.М. прекратява услугата си по управление на ЕС с адрес: гр. •••, позовавайки се на чл. 49 и чл. 50 от общите условия към договора, а именно, че възложителят може да прекрати договорните взаимоотношения с 30-дневно писмено предизвестие. Представено е и имейл съобщение от 21.02.2024 г., изпратено от имейл адрес: •••@•••, в което е посочено, че предвид прекратяването на договора, сключен между В.М. и ЕС, за претендираните от дружеството вземания следва да бъдат представени изброените в съобщението документи. От представения по делото Протокол № 1 от заседание на УС на Е.С., проведено на 01.03.2024 г. се установява, че М. М. е избран за председател на Управителния съвет на Е.С.. Приложен е и Протокол за проведено общо събрание на ЕС на 27.02.2024 г., видно от който е прието решение по т. 3 от дневния ред, а именно – ОС приема решение новият УС да се състои от следните пет лица: М.С., М. М., К.Х., Д.В. и Д.В.. Като писмени доказателства по делото са представени финансов отчет на ЕС, както и следните фактури: Фактура № •••/01.07.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна за месец юни; Фактура № ••••/01.07.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. юни; Фактура № •••/04.08.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна месец юли; Фактура № ••••••••••/02.08.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. юли; Фактура № •••/02.09.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна м. август; Фактура № •••/02.09.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. август; Фактура № •••/04.10.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна м. септември; Фактура № ••••••••••/04.10.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. септември; Фактура № •••/01.11.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна м. октомври; Фактура № •••/02.11.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. октомври; Фактура № •••/01.12.2022 г., на стойност 900 лева – комисионна м. ноември; Фактура № •••/01.12.2022 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. ноември; Фактура № •••/03.01.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. декември; Фактура № ••••••••••/04.01.2023 г. – 75 лева за допълнителни услуги за м. декември; Фактура № •••/02.02.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. януари; Фактура № •••/02.02.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. юни януари; Фактура № •••/01.03.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м, февруари; Фактура № •••/01.03.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. февруари; Фактура № ••••••••••/03.04.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. март; Фактура № •••/03.04.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги м. март; Фактура № •••/02.05.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. април; Фактура № •••/02.05.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги м. април; Фактура № •••/01.06.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. май; Фактура № •••/01.06.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги м. май; Фактура № •••/04.07.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. юни; Фактура № •••/05.07.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги м. юни; Фактура № •••/01.08.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. юли; Фактура № •••/01.08.2023 г. – 375 лева за допълните услуги м. юли; Фактура № ••••••••••/07.09.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. август; Фактура № •••/04.10.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. септември; Фактура № •••/04.10.2023 г. – 375 лева – за допълнителни услуги за м. септември; Фактура № •••/03.11.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. октомври; Фактура № •••/03.11.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. октомври; Фактура № •••/04.12.2023 г., на стойност 900 лева – комисионна м. ноември; Фактура № •••/05.12.2023 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. ноември; Фактура № •••/08.01.2024 г., на стойност 900 лева – комисионна м. декември; Фактура № •••/08.01.2024 г. – 375 лева за допълните услуги за м. декември; Фактура № •••/06.02.2024 г., на стойност 900 лева – комисионна м. януари; Фактура № •••/06.02.2024 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. януари; Фактура № •••/07.03.2024 г., на стойност 900 лева – комисионна м. февруари и Фактура № •••/07.03.2024 г. – 375 лева за допълнителни услуги за м. февруари. Видно от приложимите към договора общи условия е, че в чл. 46, ал. 2 е предвидено, че възложителят има право да се възползва от следните допълнителни услуги, предоставяни от дружествата, част от М.Г., както следва: т. 1. – Р.М. – ремонт на покриви, козирки, ел. и ВиК инсталации, боядисване и довършителни дейности; т. 2. – Д.Д.М. – обезпаразитяване срещу пълзящи насекоми и гризачи в общите части на сградата; Ч.М. – почистване на общите части на сградата. Съгласно чл. 47 изпълнителят предоставя допълните услуги, свързани с предоставянето на документи/протоколи, отчети, служебни бележки, оферти и др. на хартиен носител в център за обслужване на клиенти, които се таксуват по официална ценова листа, публикувана на интернет страницата на В.М.. По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредита като обективна, обоснована и компетентно изготвено. Видно от заключението на вещото лице е, че при извършена проверка в счетоводството на В.М., предоставените документи и направените изчисления се установява, че за периода от м. 06.2022 г. до м. 02.2024 г. постъпилите плащания от отделни собственици, ползватели, обитатели и/или други платци в ЕС са в размер на 278 584,75 лева. Установява се, че за периода от м. 06.2022г. до м. 02.2024г. за всички собственици, ползватели, обитатели и/или други платци от Е.С. на адрес гр. ••• начислените задължения, платените суми и остатъкът за плащане по процесните фактури, включени в дневниците за продажби и декларирани със справка-декларация по ЗДДС в ТД на НАП, са в размер на 24 675,00 лева с ДДС. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните договори от 2016 г. и 2019 г. са сключени при действието на ЗУЕС в редакцията му от ДВ бр. 26 от 01.04.2016 г., към който момент е прието и влязло в сила изменение на разпоредбата чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, уреждаща възлагане управлението на лица, външни на ЕС. Съгласно посочената разпоредба в редакцията към момента на сключване на договора, по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на Е.С., правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на Е.С., и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Съгласно чл. 19, ал. 7 ЗУЕС с решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение. При анализа на разпоредбата на чл. 19 ЗУЕС следва, че за възникването на валидно правоотношение с професионален домоуправител – търговец, ЗУЕС установява сложен фактически състав, който включва решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на Е.С., решение на ОС за одобряване на договора и определяне на възнаграждение, както и решение за упълномощаването на лице за сключването на договора от името на ЕС. При липса на решение на ОС за упълномощаване е налице висяща недействителност, която не обвързва ЕС. Следва да се отбележи още, че на липсата на представителна власт може да се позове само този, който е ненадлежно представляван /решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на IV ГО на ВКС/. Правните действия, извършени от пълномощник без представителна власт, са в състояние на висяща недействителност и могат да бъдат потвърдени от ненадлежно представлявания. Да се приеме, че други лица, различни от ненадлежно представлявания, могат да се позоват на това, означава последиците на липсата на представителна власт да се приложат по волята на други лица и да се отнеме възможността на ненадлежно представлявания да потвърди действията. – по арг. от Решение № 485 от 22.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 8830/2023 г. Претенцията за възнаграждение по договор изисква доказване на валидно договорно правоотношение, което в случая не се установява. Липсата на решение на ОС за конкретен размер на възнаграждението прави претенцията неоснователна. Отделно от изложеното, следва да бъде съобразено, че договор за услуга № 668/01.07.2019 г., сключен между В.М. и Е.С. с адрес: гр. •••, представлявана от Е.В., е срочен, като действието му е уговорено за период от две години, считано от датата на подписване. Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е, че договор, сключен за по-дълъг срок се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е императивна. След като законодателят е въвел изискване срокът да е две години, следва че договорът се прекратява ex lege с изтичане на законоустановения срок. Следователно, с изтичане на договора, същият се прекратява автоматично, тъй като е срочен, на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В този смисъл процесният договор е прекратен по силата на закона на 01.07.2021 г. Разпоредбата на 19, ал. 8 ЗУЕС изисква специален ред за приемане, сключване и представителство. Налице е сложен фактически състав за този договор - предварително разрешение на законов орган – общо събрание, упълномощаване и завършва със сключване на договор. След като нормативната уредба е толкова детайлна по отношение на етапите, то няма законово основание да се приеме, че договорът продължава да действа след изтичане на срока. За този договор е необходимо ново решение на решаващия орган, действието на който да обхваща исковия период, какъвто в настоящия случай не е налице. Договорът по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС не подновява и не продължава автоматично своето действие за нови две години или за друг срок. С изтичане на срока по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС или с уговорения в договора срок, същият се прекратява по силата на закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема за недоказано наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за управление и поддръжка на ЕС, поради което липсва основание за плащане на претендираното договорно възнаграждение от ответника. Ето защо предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 8 ЗУЕС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Същият е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира 1500 лв. (766,94 евро) за адвокатско възнаграждение, както и 350 евро – депозит за съдебно – счетоводна експертиза. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.12.2025 г. между Е.С. и адв. Ц., съгласно който договореното възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника е в размер на 1500 лв., платимо по банкова сметка. Представени са доказателства, удостоверяващи извършените плащания. В тази връзка, в тежест на ищеца следва да бъде възложено плащането на сторените от ответника разходи. С Протоколно определение от 23.06.2026 г. съдът е определил допълнителен депозит за ССчЕ в размер на 1450 евро, разпределени между страните, както следва: 450 евро за ищеца и 1000 евро за ответника, за плащането на които е следвало да представят доказателства в 7-дневен срок, каквито не са приложени по делото. С оглед изложеното, при съобразяване изхода от правния спор, ищецът следва да бъде осъден да внесе по депозитна сметка на СРС допълнителен депозит за ССчЕ в размер на 1450 евро. Така мотивиран, Софийският районен съд