Решение № 1877 от 2.5.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 51/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, ЕИК •••••••••, срещу Решение № 1012-26-371-1/21.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Хасково.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Не били мотивирани основанията за легитимация на дружеството, за да се ангажира отговорността му. Към датата на настъпване на осигурителния риск – 19.04.2023 г. за лицето Ш. Х.имало подадени данни за правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от КСО. Налице били данни, както в регистъра на самоосигуряващите си лица, така и в регистъра за трудовите договори. Неправилно били ползвани само данните по Декларация Приложение № 9. Дадените задължителни предписания /ЗП/ не били влязли в сила. Предсрочно бил издаден ревизионен акт за начет /РАН/. Моли обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, издадено за събиране на сумите по РАН, да бъдат отменени. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. От събраните доказателства безспорно се установявало, че към датата на настъпване на риска временна неработоспособност, а именно 19.04.2023 г., Ш. С. Х. бил осигурено лице по трудово правоотношение, но и управител, и собственик на търговското дружество. Към 10.10.2023 г., видно от справката и от констативния протокол на НАП, трудовият договор все още бил валиден, т.е. лицето се счита за осигурено по трудово правоотношение за всички осигурителни рискове. Твърди се, че не е налице неоснователно изплатено обезщетение за временна неработоспособност. Допълва, че от недобросъвестното поведение на служители на ТП на НОИ Хасково и на административния орган не следвало да се черпят права, доколкото при предходна проверка за месец шести контролен орган на ТП на НОИ е приел, че лицето е осигурено. Доказателства за извършена корекция на данни нямало. Отговорността на дружеството не следвало да бъде ангажирана, тъй като правоотношението – временна неработоспособност и правата за изплащане на обезщетение по чл. 50 и сл. КСО били между осигуреното лице и ТП на НОИ. Подадени и налични били данни в персоналния регистър по чл. 5, ал. 4, които били ползвани от ТП на НОИ за изплащане на обезщетенията. Поведението на работодателя не било неправомерно, поради което не се следвало от същия събиране на начислените суми за неоснователно изплатени обезщетения за временна неработоспособност. Отделно от това, сочи, че по адм. дело № 53/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково се обжалвали именно ЗП относно заличаване на данни със задна дата, за които законът не допускал предварително изпълнение, поради което се обуславял извод, че разпореждането и обжалваното решение, с което то е потвърдено, са издадени преждевременно, тъй като нямало основание за промяна на валидни данни. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Претендира разноски - адвокатски хонорар и държавна такса.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че ЗП са предмет на контрол в друго производство. В настоящото производство се обжалвал акт, с който са потвърдени сумите за събиране по РАН, до който се е стигнало след извършена частична ревизия на дружеството. При нея било установено, че е издадена Заповед № 10/10.04.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. Не можело работодателят близо десет месеца след прекратяване на трудовото правоотношение едностранно да отмени заповедта за прекратяване. Приема се, че Ш. Х.не бил осигурено лице към датата на настъпване на временната неработоспособност 19.04.2023 г. След като дружеството е подавало данни за същия като осигурено лице, а въз основа на тези данни са и изплатени неправомерно парични обезщетения за голям период от време, то са нанесени и щети на държавното обществено осигуряване /ДОО/. Отговорността на дружеството била за подаване на неверни данни, обективна и безвиновна по чл. 110, като било достатъчно да се докаже щета на ДОО. След като г-н Х. не бил осигурено лице на основание чл. 10 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, дружеството не следвало да подава данните в Декларация № 1 към ТД на НАП. Претендира разноски.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково е извършил частична ревизия по разходите на ДОО на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, ЕИК •••••••••, за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2023 г.. Ревизията е разпоредена във връзка с неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Ш. С. Х., ЕГН ••••••••••, по повод представени удостоверения Приложение № 9 с данни за болнични листове за периода от 19.04.2023 г. до 21.09.2023 г., вкл. в качеството му на наето лице по трудово правоотношение с дружеството, и коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.04.2023 г.-30.09.2023 г. Между „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД и Ш. С. Х. бил сключен трудов договор на 01.01.2021 г., с който последният е назначен на длъжност „строителен предприемач“ с основно месечно възнаграждение в размер на 10 000 лева. Съгласно Заповед № 10/10.04.2023 г. трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Молба по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не била представена по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че от 10.04.2023 г. г-н Х. не е осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. По делото е представена Заповед № 14/30.11.2023 г., с която на основание чл. 344, ал. 2 КТ се отменя Заповед № 10/10.04.2023 г. с отразен запис в НОИ. Съдът не кредитира Заповед № 14/30.11.2023 г., тъй като същата е подписана от лице, което към дата 30.11.2023 г. не е законен представител на дружеството жалбоподател, а и е съставена след издаване на посочените по-долу задължителни предписания и РАН, при това без да е съобразено правното основание за издаването й /отмяна на уволнението/, различно от посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /по взаимно съгласие/.

От представени разплащателни ведомости на дружеството за периода от 01.01.2021 г. до 10.04.2023 г. се установявало, че Ш. С. Х. фигурира на длъжност „управител“, начислени са трудови възнаграждения, като той е осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

Считано от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., за лицето Ш. С. Х. били начислени възнаграждения по договор за управление, за който период лицето не било вписано в Търговския регистър.

Считано от 10.04.2023 г., осигурителят е приел осигуряването на Ш. С. Х. да бъде на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, т.е. по договора за управление, по силата на който дружеството възлага на Ш. С. Х. да извършва всички действия и сделки, свързани с управление на дружеството.

От направена служебно справка в Търговския регистър се установява, че лицето е вписано като управител на дружеството на 19.04.2023 г. За периода от 10.04.2023 г. до 19.04.2023 г. управител на дружеството бил Е. Е. Ф..

На 19.04.2023 г. настъпва временната неработоспособност на Ш. С. Х., след като е претърпял ПТП на 18.04.2023 г. и е транспортиран за лечение в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. П.. За периода от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. работните дни на Ш. С. Х. са във временна неработоспособност.

Прието е, че не е налице основание за осигуряване на Ш. С. Х. по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО от 19.04.2023 г., тъй като вписването му на тази дата като управител на дружеството съвпадало с деня на настъпване на временната неработоспособност. До изтичане на периода за временната неработоспособност – от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. не се дължали осигурителни вноски на лицето на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и не следвало да се подават данни по чл. 5, ал. 4 КСО.

Формиран е извод, че към 19.04.2023 г. - деня на настъпване на временната неработоспособност, Ш. С. Х. не се счита за осигурено лице за общо заболяване и майчинство във връзка с чл. 10 КСО и няма право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 КСО за периода от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г., вкл. и чрез осигурителя, дружеството – жалбоподател.

От национална база данни в Електронен регистър на болничните листове и решенията им за обжалване било установено, че са постъпили данни за временната неработоспособност на лицето поради „злополука-нетрудова“ без прекъсване от 19.04.2023 г. до 15.10.2023 г. От извършена справка в информационните регистри на НОИ било установено, че дружеството е представило за лицето Удостоверения образец съгласно Приложение № 9 с причина временната неработоспособност „злополука-нетрудова“. В съответните Приложения № 9 осигурителят бил декларирал, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, с код за вид осигурен съгласно декларация образец № 1 „данни за осигурено лице“ – 1.

По декларирана от лицето лична банкова сметка •••времеменна неработоспособност за периода от 19.04.2023 г. до 21.09.2023 г. От осигурителя постъпили данни с удостоверения по образец Приложение № 9 с код „корекция“. В съответните Приложения № 9 осигурителят бил декларирал, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск, с код за вид осигурен съгласно декларация образец № 1 „данни за осигурено лице“ – 10.

Производството по изплащане на болничен лист за периода от 22.09.2023 г. до 15.10.2023 г. било спряно с разпореждане.

На основание подадените от осигурителя „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД данни в първоначално подадените Удостоверения Приложение № 9 на Ш. С. Х. били изплатени неправомерно парични обезщетения за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО в общ размер на 13 774, 92 лева, от които 13 206, 43 лева /главница/ и 568, 49 лева /лихва/ за периода от 19.04.2023 г. до 21.09.2023 г. На „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД е съставен РАН № РА-5-26-01464613/21.11.2023 г. на старши инспектор по осигуряването за неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки, към който бил приложен анализ с изложени основанията за извършване на ревизията, периода, резултатите, констатациите по разходите на ДОО по фонд „Общо заболяване и майчинство“ и посочване, че сумата заедно с дължимата лихва подлежи на възстановяване от осигурителя. Срещу РАН е подадено възражение, като същият е потвърден с мотивирано заключение от 07.12.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

На „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД са дадени ЗП № ЗД-1-26-01464649/21.11.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, с които дружеството се задължава:

1. да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Ш. С. Х. за периодите, както следва: от 01.04.2023 г. до 09.04.2023 г. с код за вид осигурен „01“, от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г. с код за вид осигурен „10“, от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. с код за вид осигурен „01“, от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. с код за вид осигурен „10“.

2.1 да подаде за лицето Ш. С. Х. основни данни за месец април 2023 г. с код за вид осигурен „01“ за непълен месец – 05 работни дни, с осигурителен доход по т. 21 – 2827, 78 лева и в т. 15 – последен в осигуряване 9-ти.

В ЗП е посочено, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 чрез осигурителя дружеството за периода от 10.04.2023 г. до 30.09.2023 г. са подадени без правно основание с код за вид осигурен „10“, поради което следвало да се заличат, тъй като за същия решението, с което е избран за управител, е вписано в Търговския регистър на дата 19.04.2023 г., т.е. от тази дата има качество управител. ЗП са обжалвани. Образувано е адм. дело № 54/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. С решение по делото ЗП са отменени, в т. 2.1 и т. 1.1 относно заличаването на данни за периода от 01.04.2023 г. до 09.04.2023 г., а в останалата част жалбата е отхвърлена. При служебно направена справка се установи, че към настоящия момент срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗП, е подадена касационна жалба.

Ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ –Хасково постановява разпореждане № РЖ-5-26-01471921/07.12.2023 г. за събиране на сумите по РАН, а именно - „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД да внесе сумата в размер на 13 774, 92 лева с включена дължимата лихва.

Срещу разпореждането е подадена жалба от дружеството, отхвърлена като неоснователна с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-371-1/21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

Решението е връчено на 02.01.2024 г., видно от отразяването в известието за доставяне.

Изслушани са свидетелските показания на М.Т.Т., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят работи в друга фирма, чийто управител е същият като на дружеството жалбоподател - Ш. С. Х.. Твърди, че Заповед № 10/10.04.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на собственика на дружеството е изготвена в края на октомври 2023 г. По време на проверка в счетоводната фирма, с която „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД имало сключен договор, г-жа И. била казала, че не можело г-н Х. да е едновременно и управител, и на трудов договор, като словесно била накарала да се прекрати трудовото му правоотношение. Свидетелят уточнява, че молба за прекратяване на трудовия договор нямало. Свидетелят не бил запознат и с това кой е изготвил Заповед № 14/30.11.2023 г., към която датата предполага, че управител на дружеството бил г-н Халил.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 2 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, констатира се, че при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения - основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На основание с чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 108, ал. 1 КСО е извършена частична ревизия на основание писмена заповед на ръководителя на съответното ТП на НОИ - Хасково, която съдържа данни за проверяваното лице /наименование и ЕИК/, име, фамилия и длъжност на контролния орган, на който е възложена ревизията, срок за извършването й. Заповедта е връчена на представител на дружеството.

Издаден е РАН на основание чл. 110, ал. 1 КСО, като за целта са съобразени събраните в хода на първоначално възложената проверка писмени документи и е изготвен анализ. На основание чл. 110, ал. 2 КСО са депозирани от дружеството писмени възражения, по които е налице произнасяне от контролния орган с мотивирано заключение.

Издадено е разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на суми по РАН, оспорено от дружеството по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО.

Директорът на ТП на НОИ – Хасково с решение е отхвърлил жалбата срещу разпореждането /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на дружеството да оспори по съдебен ред това решение.

В този смисъл не се установяват допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, препятстващи правото на защита на адреса на акта.

На трето място, на изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.

Приложими норми:

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО „задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма“.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО „задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон“.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО „осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“.

Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст“.

Съгласно чл. 41, ал. 1 КСО „дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението“.

Съгласно чл. 41, ал. 4 КСО „сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.“.

Съгласно чл. 54к КСО „отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО „контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им“.

За издаване на РАН е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. щети на ДОО, 2. неправилно извършени осигурителни разходи, неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход, 3. причинно-следствена връзка между щетите на ДОО и неправилно извършените осигурителни разходи, неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход.

На изследване в конкретния случай подлежат следните обстоятелства какво е основанието за осигуряване от страна на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД на лицето Ш. С. Х. за периодите преди и след 19.04.2023 г. и налице ли са щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход.

1. Съгласно чл. 140, ал. 1 ТЗ „решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, трябва да бъдат вписани в търговския регистър.. Сред вписванията по чл. 119, ал. 2 ТЗ е и назначаването на управител на дружеството, който се избира от общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ и представлява дружеството по смисъла на чл. 141, ал. 2 ТЗ, като неговото име се вписва в Търговския регистър съгласно чл. 141, ал. 3 ТЗ. Изрично в чл. 140, ал. 4 ТЗ е посочено, че избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в Търговския регистър. Изрично в чл. 141, ал. 6 ТЗ е посочено, че овластяването на управител и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРЮЛНЦ „всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок“. Съгласно чл. 10 ЗТРЮЛНЦ „трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица“.

Посочените норми са с императивен характер. За да е налице приравнено трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е необходимо управителят на дружеството с ограничена отговорност да е избран с решение на общото събрание на основание съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, да му е определено възнаграждение и името му да е вписано в търговския регистър съгласно изискванията на чл. 141, ал. 3 от ТЗ. Във вътрешните отношения между собственика на дружеството и управителя, както и в отношенията с наети на работа лица, решението за назначаване на управител има незабавно действие, но за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, по отношение на други лица, управителят трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Вписването има конститутивно действие по отношение на правоотношенията с трети за дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ и неговите органи, осъществяващи дейностите по ДОО. В този смисъл и Решения по адм. д. № 638/2020 г., по адм. д. № 578/2020 г., по адм. д. № 9008/2018 г., на ВАС, VI отд. и други.

От направена справка в Търговския регистър се установява следното:

1. от 06.08.2021 г. до 18.04.2023 г., вкл. едноличен собственик на капитала на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, ЕИК •••••••••, и негов управител е Е. Е. Ф.;

2. от 19.04.2023 г. едноличен собственик на капитала на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, ЕИК •••••••••, и негов управител е Ш. С. Х.. Безспорно е, че отношенията между дружеството и управителя Ш. С. Х. са уредени с договор за възлагане на управлението, сключен на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ на 10.04.2023 г. Този договор, за да породи целените последици – управителят да ръководи дейността и представлява дружеството, следва да бъде вписан в Търговския регистър. Едва от вписването му той поражда действието си спрямо третите добросъвестни лица, вкл. и НОИ. Причините, поради които управителят не е вписан в Търговския регистър, са ирелевантни при изясняване на въпроса от кой момент в действителност възниква осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО. Без значение е, че действията на Ш. С. Х. в отношенията с контрагенти на дружеството не са оспорени, както и, че същият за изпълняваната от него дейност, вкл. и чрез дейностите, реализирани от дружеството, е получавала уговореното с договора месечно възнаграждение. До вписването на договора в Търговския регистър – 19.04.2023 г., Ш. С. Х. няма качеството „управител“ на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО, включваща управленчески и представителни функции, и като правна последица да подлежи на осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. От дата 19.04.2023 г. Ш. С. Х., в качеството си „управител“ на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

2. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ“. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски“. „Упражняването на трудова дейност съгласно посочените разпоредби от КСО е основание за възникване на осигуряване, което означава, че не всеки доход представлява осигурителен доход, а само този от трудова дейност, като при нейното прекратяване, се прекратява и осигуряването. Тази дейност по смисъла, вложен в КСО за целите на осигуряването, представлява фактическо престиране на работна сила при определен работодател, независимо дали е сключен или не трудов договор, т.е. изискването е действително да се полага труд“ /така вж. ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че Ш. С. Х. е претърпял ПТП на 18.04.2023 г., като считано от 19.04.2023 г. е във временна неработоспособност, т.е. същият от тази дата не осъществява трудова дейност в рамките на правоотношението му, което е възникнало по силата на договора за управление от 10.04.2023 г. В този смисъл органът е достигнал до извода, че от 19.04.2023 г. „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД не дължи внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за лицето Ш. С. Х.. 3. Въпросът, който следва да бъде установен, е дали от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., лицето Ш. С. Х. е полагало труд и в изпълнение на какъв по характера си договор – трудов договор или договор за управление.

С оглед събраните по делото писмени доказателства се констатира, че трудовият договор от 01.01.2021 г., сключен с Ш. С. Х., се счита за прекратен по силата на Заповед № 10/10.04.2023 г. Отбелязано е, че заповедта е връчена на работника на 10.04.2023 г., но същият не е поставил подписа си за удостоверяване на това обстоятелство. Заповедта е издадена с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но по делото липсват доказателства работникът да е дал своето изрично съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение, вкл. и да е депозирал писмена молба, предвид изслушаните свидетелски показания на М.Т.. При липсата на данни за постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение не би могло да се приеме, че са настъпили целените правни последици, т.е. че трудовият договор от 01.01.2021 г. е бил прекратен. В тази връзка следва да се съобрази, че според цитираната чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 69 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 898/2011 г., III гр. о., дори подписването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие под текст, че е била връчена на съответната дата, каквото не е налице в случая от страна на работника, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ, т.е. с подписа не се обективира волята на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно, а не с конклудентни действия – напр. с подписване на заповедта. Следователно липсва, както писмено предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, представляващо съгласие за прекратяване на трудовия договор. Формира се извод, че не е постигнат ефектът на прекратяване договора, т.е. лицето е следвало да бъде осигурявано от „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД на основание по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, считано от 10.04.2023 г. Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. „Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение“ /така вж. Решение по адм. дело № 5048/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период /така вж. Решение по адм. дело № 10932/2015 г., VІ отд. на ВАС/. По конкретния казус не се опровергава, че Ш. С. Х. е осъществявало непрекъснато трудова дейност в рамките на съществуващо правоотношение с дружеството, считано от 01.01.2021 г., без значение от факта от какъв договор се следва възникването на това правоотношение.

В случая се установи безспорно, че Ш. С. Х. осъществя трудова дейност в изпълнение на договор за управление, считано от 10.04.2023 г., от която дата „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД е внасяло осигурителни вноски за лицето на основание по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Административният орган, както бе отбелязано по-горе, е приел, че дружеството не е следвало да внася осигурителни вноски на основание по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл.

Ирелевантно е обстоятелството налице ли са коректно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от страна на осигурителя. Отговор на този въпрос следва да бъде даден в съдебното производство по оспорване на ЗП. В случая решението по дело № 53/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което се отхвърля жалбата срещу ЗП, все още не е влязло в сила. Дори и да се приеме в случая, че е безспорно доказано, че за периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., не са подадени коректно данни от страна на осигурителя, следва да се установи, че в резултат от некоректното подаване на данни неправилно са извършени осигурителни разходи.

От изложените факти и представените доказателства се формира извод, че за периода преди 10.04.2023 г., лицето се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство по чл. 10 КСО, както и, че то се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство по чл. 10 КСО и в периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., като няма разлика в размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, съответно – няма разлика и в размера на осигурителните вноски, като е без значение дали те са внесени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО вместо чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, респ. има ли некоректно подадени от дружеството данни /конкретно за периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл./. В случая не се установява, че е налице неправилно извършване на осигурителни разходи. Приемайки, че от некоректното подаване на данни се следва автоматично неправилно извършване на осигурителни разходи, то следва да бъде установено настъпването на щета за ДОО.

От събраните по делото писмени доказателства се констатира, а и органът не го оспорва, че до 10.04.2023 г. „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД е внасяло осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО за лицето Ш. С. Х. съгласно сключения трудов договор от 01.01.2021 г. Трудовото възнаграждение на Ш. С. Х. по трудовия договор от 01.01.2021 г. е в размер на 10 000 лева, като в същия размер е определено и възнаграждението му по договора за управление от 10.04.2023 г. Ответникът, видно от представеното по делото писмено становище, не оспорва, че се установява надвишаване на трудовото възнаграждение на Ш. С. Х. за период от 18 календарни месеца /от м. октомври 2021 г. до месец м. 2023 г./, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността /април 2023 г./ спрямо максималния месечен размер на осигурителния доход за същия период, поради което било налице ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 41, ал. 4 КСО. Нещо повече, ответникът заявява, че ако хипотетично за периода от месец октомври 2021 г. до месец март 2023 г. Ш. С. Х. е осигуряван по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО вместо по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, както е бил осигуряван и който факт не се оспорва, то не би могло да има разлика в размера на обезщетението, тъй като размерът на осигурителния му доход отново ще бъде ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход съобразно чл. 41, ал. 4 КСО.

В случая спор, че осигурителните вноските за периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., са внесени в ДОО от „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД по отношение на лицето Ш. С. Х., няма. Без значение е правното основание, въз основа на което вноските са внесени, тъй като няма разлика в осигурителния доход, респ. - в размера на вноските, което от своя страна означава и, че няма разлика в размера на обезщетението за временна неработоспособност, което е отпуснато и изплатено на Ш. С. Х.. Що се отнася до дата 19.04.2023 г., съдът следва да посочи, че към този момент не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, тъй като въобще не се упражнява трудова дейност поради осъществения факт на настъпила временна неработоспособност. Към тази дата не се оспорва, че за лицето са внесени вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, което по принцип, ако не е била настъпила временната неработоспособност, се е следвало предвид гореизложеното относно вписването на Ш. С. Х. в Търговския регистър в качеството му на управител на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД. В случая не следва да бъде обсъден фактът дали за конкретната дата 19.04.2023 г. от осигурителя са коректно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Отговор на този въпрос, както вече бе отбелязано, следва да бъде даден в съдебното производство по оспорване на ЗП. В случая решението по дело № 53/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което се отхвърля жалбата срещу ЗП в частта, с която следва да бъдат заличени данни за периода от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г. с код за осигурен „10“, все още не е влязло в сила. Независимо от това, съдът не намира за необходимо да преповтаря разсъжданията си относно периода от 10.04.2023 г. до 18.04.2023 г., вкл., и за липсата на настъпила щета за ДОО, доколкото за дата – 19.04.2023 г. няма спор между страните както за правното основание за осигуряване на Ш. С. Х. - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, така и за размера на осигурителния доход и на внесените осигурителни вноски.

Нормативната уредба на юридическата отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КСО я характеризира като обективна /безвиновна/, и която възниква по силата на изрична правна норма, като намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай /така вж. Решение по адм. дело № 5749/2023 г. на ВАС, Шесто отд./. В конкретния случай такава причинна връзка не е установена. Не се доказва по безпротиворечив начин основанието за издаване на РАН, а именно – в какво точно се изразява противоправното поведение на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, за да се счита, че от него са причинени щети на ДОО, изразяващи се в неоснователно изплатени на Ш. С. Х. парични обезщетения поради злополука-нетрудова. В този смисъл сумата в размер на 13 206, 43 лева, представляваща обезщетението /главница/, не подлежи на възстановяване от осигурителя на основание чл. 110, ал. 1 КСО, съответно – не подлежи на събиране и лихва върху тази сума по чл. 113 КСО.

Според настоящия съдебен състав щетата за ДОО е пряка последица от допуснатото от длъжностното лице при ТП на НОИ нарушение на задължението му по чл. 54к КСО, а именно - отпускането и изчисляването на паричното обезщетение да бъде извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО /така вж. Решение по адм. дело № 14701/2014 г. на ВАС, Шесто отд./. Към момента на подаване на данните от осигурителя и отпускане на обезщетението по всеки един от болничните листове не е извършена констатация от страна на длъжностното лице, отговорно за това, че данните, подадени от дружеството за лицето Ш. С. Х., не са коректни. Още към този момент компетентното длъжностно лице е могло да установи или поне обосновано да предположи, че са налице некоректно подадени данни. Органите на НОИ са могли да констатират, че има противоречие в подадените от осигурителя данни и да извършат необходимите действия, за да установят дали подадените данни са коректни, респ. некоректни, с оглед преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение. Приемайки, че дори и да са налице некоректно подадени данни от дружеството жалбоподател, не това е основната причина за настъпилата щета за ДОО. Неправилното изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност за процесния период е последица от липсата на дължимия контрол от страна на длъжностното лице, натоварено с ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, което не е извършило цялостна служебна проверка на правнорелевантните факти и обстоятелства преди да пристъпи към изплащане на паричното обезщетение. От неизпълнението на контролните функции на органите на ТП на НОИ не се следва възстановяването на паричното обезщетение да се възложи в тежест на „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД. Установява се по безспорен начин от събраните доказателства, че в конкретния случай от страна на органите на НОИ е извършено плащане на обезщетение по представените болнични листове, издадени на Ш. С. Х., без да бъде извършена от страна на компетентния административен орган проверка на данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 и 33, ал. 5, т. 12 от КСО - за наличие на осигурително правоотношение, за осигурителен доход и осигурителни вноски за лицето, на което ще се изплаща обезщетение. Именно от разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО се следва и задължението на компетентния орган да извърши проверка на всички факти и обстоятелства от значение за случая, данните за осигуреното лице, Приложения № 9, след което да се произнесе положително, като бъде отпуснато обезщетение по представен болничен лист, или да откаже изплащане на такова обезщетение. В този смисъл и решение по адм. дело № 228/2015 г. на Административен съд – Шумен, оставено в сила с Решение по адм. дело № 5278/2016 г. на ВАС, Шесто отд.

В действителност се касае за две различни производства: по отпускане и изплащане на парично обезщетение и контролно, което е по репариране на щетите на ДОО поради неправилно извършени разходи, изразяващи се в неоснователно отпускане и изплащане на парично обезщетение, които производства се провеждат при различни условия и ред и имат различен резултат. Следва да се има предвид обаче, че от страна на жалбоподателя бяха представени ЗП от 20.09.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково, видно от които не се установява некоректност на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за месец юни 2023 г., до която констатация достигат в последващите проверка и ревизия контролните органи от същото ТП на НОИ. За пълнота, съдът акцентира и, че в хода на проверка, проведена от друга администрация - ТД на НАП Пловдив, за юни 2023 г. също не се установява некоректност на данните по отношение на дружеството и лицето, което е негов управител, и се прави заключение, че няма основание за извършване на корекция.

Следва да бъде отбелязано, че според ответника право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство в деня преди настъпване на риска и в деня на настъпване на риска. Предвид събраните по делото доказателства съдът констатира, че Ш. С. Х. е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО за съответния осигурителен риск, както на 18.04.2023 г., така и на 19.04.2023 г., когато настъпва рискът. За да се приеме, че това лице не е следвало да бъде осигурявано по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, каквито всъщност са дадените ЗП в частта за заличаване на данните за периода от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г., код за вид осигурен „10“, и вписване на данните относно месец април 2023 г., брой работни дни, осигурителен доход и последен ден в осигуряване, то тези ЗП е следвало да са влезли в сила преди издаване на разпореждането за събиране на суми по съставения РАН. В случая РАН и ЗП са от една и съща дата, като е недопустимо в съдебните производства по оспорване на решение, с което са потвърдени ЗП, и на решение, с което е потвърдено разпореждане за събиране на суми по съставения РАН, да се дава правна квалификация на едни и същи факти, от които за дружеството биха могли да последват различни последици. Въпреки това, е необходимо да се отбележи, че именно в производството по оспорване на ЗП може да се направи категоричен извод, че лицето е неправилно осигурявано за периода от 10.04.2023 г. до 31.05.2023 г. и за този период за него не са подадени коректни данни. Едва след приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото са налице данни за оспорване на решението, с което са потвърдени процесните ЗП, е възможно съставянето на РАН, респ. издаването на разпореждане за събиране на сумите по него. От съществено значение е и, че по аргумент от чл. 117а, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 КСО обжалването на ЗП по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО, респ. на решението с което те са потвърдени, спира тяхното изпълнение. Формира се извод, че РАН е преждевременно съставен, поради което разпореждането, потвърдено с оспореното в настоящото съдебно производство решение, е издадено незаконосъобразно.

На четвърто място, оспореният акт е издаден в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК/. За дружеството ще настъпят вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, доколкото не се установява толкова съществено нарушение от негова страна при подаването на данни за осигуреното лице Ш. С. Х., от които да настъпят щети за ДОО, а и както се установи, такива щети не са настъпили въобще. Съобразявайки, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна /безвиновна/, би било несправедливо „ТА. ХА. ГРУП“ ЕООД, в качеството му на осигурител, да следва да възстанови на НОИ сумата по изплатеното на Ш. С. Х. парично обезщетение заради настъпилата временна неработоспособност, при положение че дружеството всъщност е подало данни за осигуряването и е внесло дължимите осигурителни вноски съобразно осигурителния доход на лицето.

Извод: решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане са издадени незаконосъобразно, поради което и жалбата срещу тях следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1 850 лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 ДР КСО/ На основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково