Решение № 111 от 25.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1951/2024 г.

Със съдебно решение № 2133 от18.10.2024г.,постановено по гр.д. №3680/2022г.по описа на БРС съдът е:

-ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНИ в отношенията между Д. М., гражданин на •••, роден на ••• г., паспорт №••••••••, издаден на ••• г. от ••• и И. Н. Р., ЕГН: ••••••••••, лична карта № •••••••••, издадена на ••• от •••, с адрес: •••, като ПРИВИДНИ поради симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М., на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето от ЗЗД а именно:

1. Договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г., между продавача А. Г. М. и купувачите Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ с обща площ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл. № 018336 по плана на землището на кв. Сарафово, гр. Бургас, образуван от бивш имот с пл. № 018096,с право на преминаване през имот № 018335, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 07079.20.361 по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 998 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория; ЧАСТИЧНО в частта в която като купувач е вписан Н. И. Р., за 1 333 кв.м. или 2/6 ид.ч.;

2. Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №71, том V, peг. №5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г., между продавача Н. С. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на НИВА с площ от 3.159 дка, трета категория земеделска земя, представляваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 07079.20.343 по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 370 кв.м, с предназначение: земеделска, трета категория;

-ЧАСТИЧНО в частта в която като купувач е вписан Н. И. Р., за 526.5 кв.м. съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М., гражданин на •••, роден на ••• г., паспорт № ••••••••, издаден на ••• г. от ••• и И. Н. Р., ЕГН: ••••••••••, лична карта № •••••••••, издадена на ••• от •••, с адрес: •••, на основание чл. чл. 17. ал. 1 ЗЗД, , че по горепосочените ДОГОВОРИ за покупко-продажба действителен купувач е Д. М. на следните части от следните имоти:

1.На 2/6 ид.ч. равняващи се на 999.33 кв.м. от имот с идентификатор № 07079.20.361 и площ 2 998 кв.м, находащ се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, местност „Ъгъла“ с трайно предназначение на територията :Земеделска; начин на трайно ползване: За друг курортно курортно рекреационен обект, категория на земята-трета, предходен по нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г.;

2. На 2/12 ид.ч., равняващи се на 395 кв.м. от имот сидентификатор № 07079,20.343 и площ 2 370 кв.м, , находящ се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, местност „Ъгъла“ с трайно предназначение на територията :Земеделска; начин на трайно ползване: За друг курортно курортно рекреационен обект, категория на земята-трета, предходен по нотариален акт №71, том V, peг. №5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г., КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалите им части ПО ОТНОШЕНИЕ нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г .и по отношение нотариален акт №71, том V, peг. №5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г. като неоснователни и недоказани.

-ОТХВЪРЛИЛ е иска на Д. М., гражданин на •••, роден на ••• г., паспорт № ••••••••, издаден на ••• г. от ••• срещу И. Н. Р., ЕГН:

••••••••••, лична карта № •••••••••, издадена на ••• от •••, с адрес: ••• за прогласявяне за нищожен като ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М. , Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г., между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 07079.20.393 по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 250 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се

установи следното:

Ищецът Д. М. е подал въззивна жалба срещу решението на БРС в ЧАСТТА ,с която е ОТХВЪРЛЕН искът му срещу И. Н. Р., ЕГН: ••••••••••, лична карта № •••••••••, издадена на ••• от •••, с адрес: ••• за прогласявяне за нищожен като ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М. , Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г., между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 07079.20.393 по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 250 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория.

Препис от въззивната жалба,подадена от М. е връчена на ответника И. Р.,който е подал писмен отговор в законоустановения срок.

Ответникът И. Н. Р. е подал въззивна жалба срещу решението на БРС в ЧАСТТА,с която са УВАЖЕНИ предявените от Д. М. искове.

Препис от въззивната жалба,подадена от ответника Р. е връчена на ищеца М.,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Въззивните жалби са допустими- подадени от активно легитимирани страни,в законоустановения срок,внесена е държавната такса за обжалването.

С въззивната жалба,подадена от ищеца М. решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част е оспорено като неправилно.Направен е анализ на доказателствата,събрани по делото,като се акцентира на правното значение на нотариално заверената клетвена декларация ,подписана от наследодателя на ответника,като според въззивника тя има качеството на обратно писмо за разкриването на персоналната симулация на договора за покупко-продажба на процесния имот по отношение на купувача Н. Р..Посочва,че евентуално клетвената декларация следва да бъде разгледана от съда в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл.ЗЗД ,като доказателство за предприети от Р. действия в чужд интерес,а именно- придобиването на идеалните части от имота за доминуса- ищецът М..Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него БОС да постанови решение,с което да бъде уважен предявеният от ищеца М. иск,като в условията на евентуалност се разгледа и искът по чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 ЗЗД. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемият И. Р. е депозирал в срок писмен отговор,в който се оспорва основателността на въззивната жалба на ищеца М.,като счита,че съдебното решение на БРС е правилно в обжалваната отхвърлителна част. В отговора е направен анализ на клетвените декларации,като се сочи,че съдържанието им опровергава твърденията на ищеца за наличие на уговорка за персонална симулация ,тъй като не обективират изявления относно параметрите на действително уговореното.Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част,претендира разноски.

С въззивната жалба,подадена от ответника И. Р. решението на БРС е оспорено в частта,с която са уважени исковите претенции на ищеца М..Въззивникът-ответник е оспорил извода на БРС,че от представените клетвени декларации ,преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото и в частност със свидетелските показания установяват персонална симулация ,по силата на която не наследодателят на ответника,а ищецът е собственик на закупените от името на Н. Р. имоти срещу уговорено реално плащане на сумата 51 000 евро покупна цена и 9 000 евро разходи по сделките ,които суми реално са платени от ищеца на ответника. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището,че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствената стойност на клетвените декларации ,като не е даден отговор на въпроса защо след като процесните сделки са сключени и от съдържанието им е ясно какво е купено и на каква цена,страните съставят декларации за персонална симулация на същите сделки при друг предмет на договаряне и на друга цена. Посочва се,че не са били обсъдени защитните доводи на ответника за възможно наличие на други отношения,които да стоят зад издадените клетвени декларации,като например уговорена последваща продажба на идеалните части,посочени в декларациите. По въпроса какво се признава изрично с декларациите счита мотивите на съда за неясни и вътрешно противоречиви.Навежда се оплакване,че БРС не се е произнесъл по доводите на ответника за недоказаност на иска за установяване на персонална симулация и от гледна точка на твърдените от ищеца мотиви на сключването на сделката при наличието на персонална симулация.Като неправилен се оспорва и изводът на съда,че е доказано извършено от ищеца плащане на сумите 51 000 евро и 9 000 евро.Направен е анализ на показанията на свидетелите по делото,като се твърди,че съдът неправилно ги е съобразил,тъй като те не подкрепят твърденията на ищеца за наличие на персонална симулация,а точно обратното.Намира,че съдът правилно е изключил симулацията за част от имота,но това е обосновал с неправилни мотиви,като спецификата на разликата в предмета на реалната сделка и съдържанието на клетвената декларация е съобразена неправилно.Възразява се,че съдът неправилно се е произнесъл и по възражението на ответника за пълна нищожност на твърдените от ищеца симулативни уговорки предвид действалите към момента на договарянето конституционна и законова забрана чужденци да придобиват земя в България.Оспорени са аргументите на съда,развити на стр.3 абз.втори от мотивите на обжалваното решение за това,че забраната за придобиване на земеделски земи все още е инкорпорирана в ЗСПЗЗ,но преодоляването и е станало фактически възможно едва след Решението на СЕС,постановено като преюдициално по настоящото дело.Изтъква се,че съдът не е съобразил и доводите на ответника за това,че наличието на твърдения на ищеца за сключена сделка под отлагателно условие ,както и доводите за наличие на уговорки,възприемани като предварителен договор за продажба,сключен под отлагателно условие също опровергават симулацията и обосновават неоснователността на иска. Твърденията за сключен предварителен договор под отлагателно условие не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство,а сключването на договор с отлагателно условие по смисъла на чл.24 ЗЗД предполага валидност на договорите. Изложени са доводи в подкрепа на становището,че съдът неправилно се е произнесъл по направеното възражение за давност. Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част,като въззивният съд постанови решение,с което да отхвърли и тези искове, няма доказателствени искания,претендира разноски.

Ищецът М. е подал писмен отговор,в който е оспорил въззивната жалба на ответника Р.,намирайки я за неоснователна.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището на съда,че клетвените декларации представляват обратен документ,установяващ действителните отношения с наследодателя на ответника по иска за привидност на оспорените договори за покупко-продажба.Декларациите представляват и начало на писмено доказателство,като дават основание за допускане на свидетелски показания за установяване на действителните отношения между страните.Счита,че всички свидетели по делото са потвърдили и дали подробни показания за близките отношения и уговорки между М. и бащата на ответника,с изключение на св.Ч. и св.А.,в чиито показания има явни несъответствия. Изложени са подробни правни и фактически съображения относно прикритата сделка и уговорката между Р. и М. като поставена под отлагателно условие с оглед съществуващото ограничение чужденци да купуват земя в България,както и доводи,подкрепящи тезата за неоснователността на възражението на ответника за изтекла придобивна давност. Отправено е искане до въззивния съд въззивната жалба на ответника Р. да бъде оставена без уважение,а решението на БРС- потвърдено в обжалваната от него част като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С определение № 1200 от 05.05.2025г.постановено по в.гр.д.№ 1951/2024г.по описа на БОС съдът е отменил даденият ход по същество и е върнал делото на БРС за откриване на производство по чл.250 ГПК по искане на въззивника Д. М. за произнасяне по предявеният от него евентуален иск.

С решение № 1206 от 22.05.2025г.по гр.д.№ 3680/2022г.по описа на БРС съдът се е произнесъл по предявения евентуален иск,като е ОТХВЪРЛИЛ евентуалната претенция на Д. М. срещу И. Р. за приемане при условията на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 ЗЗД,че нотариално заверените клетвени декларации на Н. Р. са доказателство за предприетите от Р. правни действия в чужд интерес,а именно-придобиването на идеалните части от процесните имоти за доминуса-Д. М.,за което от своя страна той е заплатил съответните суми и разходи.

Срещу постановеното допълнително решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от Д. М.,чрез пълномощника му адв.Борис Георгиев. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,като са наведени пространни правни доводи относно същността на гестията и твърдения,че отношенията между ищеца и наследодателя на ответника съдържат всички елементи от фактическия състав на гестията по смисъла на чл.60 и сл.ЗЗД.Отправеното до БОС искане е за отмяна на допълнителното решение и уважаване на предявения иск.Няма

доказателствени искания,претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия Р.,който чрез пълномощника си адв.Тасков е подал в срок писмен отговор,съдържащ становище за неоснователността на жалбата. В отговора също са развити пространни правни доводи,обосноваващи твърденията на въззиваемия,които са в смисъл,че отношенията между наследодателя му и ищецът М. по повод процесните правни сделки, не съдържат белезите на водене на чужда работа без пълномощия.Отправеното до въззивния съд искане е допълнителното решение на БРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ищец,редовно уведомен,се

представлява от адв.Георгиев,който поддържа въззивните жалби и моли за уважаването им.Оспорва въззивната жалба на ответника,като моли същата да бъде оставена без уважение от съда като неоснователна. Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник,редовно уведомен,се представлява от адв.Тасков,който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивните жалби на ищеца.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби на страните и съществото на спора БОС намери следното:

В исковата си молба ищецът Д. М. е заявил твърдения,че през 1992- 1993г.в ••• се е запознал с Н. Р.-баща на ответника,а от 1995/1996 г. до 2018 г. Н. Р. живеел предимно в ••• и бил служител на постоянен трудов договор в австрийската фирма, чийто прокурист бил ищецът. С течение на годините М. и Р. станали добри приятели.През 2004 г. Н. Р. предложил на г-н М. да се включи заедно с него в покупката на земеделски земи в България, в която щели да участват като купувачи и други техни колеги и добри познати българи,работили в •••. Н. Р. показал на ищеца скици и други документи относно района, в който се планирала покупката на парцели, като към този момент имотите не били индивидуализирани точно по площ и граници. След като г-н М. разгледал документите, той решил да се включи в покупката, като за целта до средата на 2005 г. заплатил на Н. Р. общо 3 вноски по 20.000 евро всяка, общо 51.000 евро като покупна цена и 9.000 евро за разходи по сделките. Допълнително, Н. Р. уведомил ищеца, че заради съществуващото по българското право ограничение за чужденци да придобиват земеделски земи в България, в нотариалните актове за покупката на земеделските земи относно идеалните части на М., ще фигурира като купувач името на Р.,но в отношенията помежду им ще е ясно,че М. е действителният купувач и съсобственик, като след отпадане на ограничението Н. Р. ще ги прехвърли официално с нотариален акт на името на Д. М..

На 04.10.2004 г. с нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г. е сключен договор за покупко-продажба между продавача А. Г. М. и купувачите Т. Я.Ч. и Н. И. Р. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ с обща площ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл. № 018336 по плана на землището на кв. Сарафово, гр. Бургас, образуван от бивш имот с пл. № 018096, с право на преминаване през имот № 018335.

С оглед липсата на посочване в нотариалния акт на идеалните части, които всеки от купувачите придобива, следва че имотът е придобит поравно, т.е. по 2 дка за всеки.

На 24.11.2004 г. с нотариален акт № 71, том V, peг. № 5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г. (Приложение № 2) е сключен договор за покупко-продажба между продавача Н. С. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на следния недвижим имот: НИВА с площ от 3.159 дка, трета категория земеделска земя, представляваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово.

В този нотариален акт са посочени идеалните части на всеки купувач, а именно Василка Божилова-Гурари е собственик на 1579,50/3159 кв.м., Т. Ч. е собственик на 789,75/3159 кв.м. и Н. Р. е собственик на 789,75/3159 кв.м.

На 15.04.2005 г. с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г. (Приложение № 3) е сключен договор за покупко-продажба между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на следния недвижим имот: НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово.

В нотариалния акт не са посочени частите, които всеки от купувачите придобива, от което следва, че имотът е придобит поравно, т.е, по 1 дка за всеки.

Тъй като между ищеца и Н. Р. имало изградени дългогодишни

приятелски отношения на взаимно доверие,М. не поискал първоначално документ от Н. Р. за собственото му участие в покупката и признание за придобитите от него права като купувач и съсобственик. Впоследствие,през 2006 г. Н. Р. изготвил 3 броя клетвени декларации за всеки от процесните имоти, заверени от същия нотариус, пред когото били изповядани две от горепосочените сделки за покупко-продажба.

С нотариално заверена Клетвена декларация с peг. № 2241 от 20.04.2006 г. Н. Р. декларира, че Д. М. е съсобственик, притежаващ 1 333 кв.м. ид.ч. от НИВА от 4 дка, образуваща имот № 018336, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, при граници и съседи, подробно

описани в декларацията и напълно съвпадащи с характеристиките на имота, придобит с нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510 от 04.10.2004 г. Ищецът е твърдял,че в Анекс към тази клетвена декларация, Н. Р. декларира, че Д. М. е платил за своята част от 1 333 кв.м. от процесния имот, сума в размер на 17 000 евро.

С нотариално заверена Клетвена декларация с peг. № 2242 от 20.04,2006 г. Н. Р. декларира, че Д. М. е съсобственик, притежаващ 526,5 кв.м. ид.ч. от НИВА от 3.159 дка, образуваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, при граници и съседи, описани в декларацията и съвпадащи с характеристиките на имота, придобит с нотариален акт № 71, том V, peг. №5101, дело № 783 от 2004 г. Отново с Анекс към тази клетвена декларация, Н. Р. декларира, че Д. М. е платил за своята част от 526,5 кв.м. от процесния имот, сума в размер на 7 000 евро.

С нотариално заверена Клетвена декларация с peг. № 2240 от 20.04.2006 г. Н. Р. декларира, че Д. М. е съсобственик, притежаващ 1 500 кв.м. ид.ч. от НИВА от 3.000 дка, образуваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, при граници и съседи, подробно описани в декларацията и напълно съвпадащи с характеристиките на имота, придобит с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272 от 15.04.2005 г. Отново с Анекс към тази клетвена декларация, Н. Р. декларира, че Д. М. е платил за своята част от 1 500 кв.м. от процесния имот, сума в размер на 27 000 евро.В исковата молба е заявено твърдение,че понастоящем имотите вече са урегулирани.

На 03.04.2021 г., в •••, Н. Р. е починал като негов единствен наследник по закон е синът му- ответникът И. Н. Р., съгласно Удостоверение за наследници. След смъртта на Н. Р. ищецът М. е поканил И. Р. да уредят извънсъдебно отношенията си по повод трите имота,като му бъде прехвърлено правото на собственост върху посочените в клетвените декларации от 2006г.квадратни метри идеални части от трите

имота.Ответникът първоначално не възразил и възприел предложението,но впоследствие отказал и сезирал прокуратурата с неоснователни сигнали срещу ищеца.

Според твърденията на ищеца в исковата молба,поради ограничението чужденци,включително и граждани на ЕС да придобиват земеделски земи в България,Н. Р. предложил на Д. М. в нотариалните актове за покупкопродажба да бъде записано името на Р. като купувач на идеалните части на М.,но всъщност М. да е техен собственик и да заплати съответната част от продажната цена за придобиването им.

Ищецът е твърдял в исковата молба,че уговорката между него и покойният баща на ответника представлява персонална симулация,която представлява частен случай на симулация по смисъла на чл.17 ал.1 ЗЗД и сключените с трите гореописани нотариални акта сделки –покупко-продажби са нищожни на основание чл.26 ал.2 предл.пето ЗЗД като привидни поради персонална симулация по отношение на купувача и прикриващи

действителния купувач Д. М.,който е придобил собствеността върху тях.

Отправеното до съда искане е да се прогласят за НИЩОЖНИ трите договора за покупко-продажба,до размера на посочените в клетвените декларации,подписани от Н. Р. идеални части от трите имота, в отношенията между Д. М. и И. Н. Р., като ПРИВИДНИ като симулативни /персонална симулация/ по отношение на купувача Н. И. Р. и прикриване на действителния купувач и приобретател — ишеца Д. М., на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето от ЗЗД и на основание чл. 17. ал. 1 ЗЗД да се приеме,че в процесните договори за покупко-продажба действителен купувач на посочените в исковата молба идеални части от трите имота е ищецът Д. М..

При условията на евентуалност ищецът е твърдял,че в случай,че се приеме от съда,че при персоналната симулация не възниква правоотношение между привидната страна и лицето,което се прикрива, то отношенията между тях следва да се уредят по правилата на чл.60 и чл.61 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие. Привидната страна/Р./ е в положението на гестор,който действа от свое име,но в чужд интерес и е извършил правни действия,пораждащи последици в чужда правна сфера и обслужващи чужд интерес-този на Д. М. ,както и отчасти в свой интерес,тъй като също е придобил идеални части от процесните имоти. Н. Р.,като гестор е бил длъжен да се грижи за тази чужда работа до момента,в който доминуса М. е в състояние да я поеме.Твърди се,че в конкретния случай Н. Р. е следвало да му я предаде/т.е. да му прехвърли собствеността върху ид.части от трите имота/ при сбъдването на едно отлагателно условие- отпадането на ограничението за граждани на ЕС да придобиват собственост върху земеделски земи в България. До смъртта си Н. Р. е изпълнявал задълженията си по чл.60 ал.1 ЗЗД ,а след смъртта му в първоначалните разговори с ответника и майка му те са потвърдили правата на М.,но впослествие са и ответникът е потвърдил правата на М.,а впоследствие ги е оспорил.Независимо от становището на наследника на гестора,доминусът предприема действия за поемане на своята работа. Отправеното до съда искане е да се приеме за установено по отношение на страните,че наследодателят на ответника е придобил идеалните части от трите недвижими имота,посочени от него в клетвените декларации в качеството си на гестор по придобиването на идеалните части от процесните имоти за доминуса-Д. М.,за което от своя страна той е заплатил съответните суми и разходи.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове,като е навел множество фактически и правни възражения относно тяхната неоснователност.Оспорил е твърденията на ищеца за наличие на персонална симулация, твърдял е,че представените клетвени декларации нямат характера на обратно писмо по смисъла на закона и утвърдената съдебна практика,а анексите към тези декларации не са годни доказателства,тъй като не са подписани от сочения автор- бащата на ответника. Твърдял е,че анализът на съдържанието на клетвените декларации не подкрепя твърдението на ищеца, че съдържат признание за персонална симулация,а сочат на други отношения между ищеца и бащата на ответника.Навел е и възражение за нищожност поради противоречие със закона на твърдяната прикрита сделка- покупко-продажба на земеделски имоти,тъй като към датите на сключването на договорите през 2004г.и 2005г.е действал чл.3 ал.3 ЗСПЗЗ/ред.ДВ бр.98/1997г./ а така също и чл.22 от КРБ,съдържащи забрана за придобиване право на собственост върху земеделски земи от чужди граждани. Наведено е и възражение за изтекла придобивна давност.

По делото е било отправено преюдициално запитване по въпроса дали установеното в действащия чл.3в от ЗСПЗЗ изискване за трайно пребиваване в страната за граждани на държави членки на ЕС като условие за придобиване на земеделски земи противоречи на норми от европейското законодателство – относно тълкуване на членове 18,49,63 и 345 от ДФЕС и чл.45 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По преюдициалното запитване е образувано дело С-562-22 и е постановено Решение на СЕС на 18.01.2024г.,с което СЕС е приел,че чл.63 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска правна уредба на държава-членка,по силата на която придобиването на правото на собственост върху земеделски земи ,намиращи се на нейна територия е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава-членка.

След постановяване на горецитираното решение на СЕС, ищецът е направил уточнения на исковата си претенция с писмено становище /л.121-125 от делото на БРС/,по повод писмения отговор на ответника.Заявил е,че възражението на ответника за нищожност на твърдяната прикрита сделка е неоснователно,предвид постановеното решение на СЕС,установяващо противоречие на чл.3в от ЗСПЗЗ с европейското право,като в тази връзка счита,че ограничението въведено с чл.3в от ЗСПЗЗ във вътрешното

законодателство относно възможността за придобиване на земеделски земи е отпаднало и от този момент нататък гражданите на държави-членки на ЕС могат да станат собственици на земеделска земя в България.Счита,че преценката за действителност на прикритото съглашение съдът следва да извърши в контекста на националното законодателство,действащо към момента на произнасянето на съда,а не към момента на сключване на прикритата сделка.

Ищецът е заявил твърдение, че предвид съществуващата законова

забрана за придобиване на земеделски земи от чужди граждани в националното законодателство,действителната страна по сделката е предпочела правата да принадлежат на доверено негово лице- подставено лице,каквото в случая е бил наследодателят на ответника.Заявено е твърдение,че уговорката за персонална симулация и последващо прехвърляне е била поставена под отлагателно условие,което да произведе действие след сбъдването на условието, което е - отпадане на законодателното ограничение за граждани на други страни членки на ЕС да придобиват право на собственост върху земеделска земя в Република България. Счита,че условието се е сбъднало с постановеното решение на СЕС по дело С-562-22.Въз основа на тези възражения и твърдения е изразено становище за неоснователност на възражението на ответника за нищожност на прикритата сделка поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

Относно евентуално заявената искова претенция, квалифицирана от ищеца по чл.61 от ЗЗД е в смисъл,че наследодателят на ответника е закупил идеалните части от процесните имоти,като една част от тях са придобити за М.,а друга част- лично за себе си,съобразно изложеното в клетвените декларации.Закупуването на идеалните части от Р. като купувач по трите договора за покупко-продажба,представлява водене на чужда работа без поръчка в чужд интерес- за идеалните части,които според клетвените декларации принадлежат на М. и в свой интерес- за идеалните части,които е придобил за себе си.

В протокола от съдебно заседание,проведено на 22.05.2024г./л.170 от делото на БРС/ съдът след уточнение на твърденията в становището на ищеца е допълнил доклада си,като е приел,че ищецът твърди,че сделката е извършена при условията на симулация по отношение на лицето/купувач/ и алтернативно отлагателно условие по отношение на фактическите отношения,а при условията на евентуалност се претендира и иск за водене на чужда работа без пълномощия.

В допълнението на доклада не е изменена правната квалификация на предявените искове,които с проектодоклада по чл.140 ГПК районният съд е квалифицирал като искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.пето ЗЗД вр.с чл.17 ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност – по чл.60 ал.1 ЗЗД и чл.61 ал.2 ЗЗД.

Правната квалификация на предявените искове е в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита. Според ищеца посочването на Р. като купувач на идеални части от трите имота в договорите за покупко-продажба,индивидуализирани в трите клетвени декларации,подписани от Р. през 2006г. и имащи характера на обратни писма е симулативно,тъй като действителният купувач на тези идеални части е ищецът М..Представените клетвени декларации според твърденията на ищеца имат характера на обратно писмо,тъй като в тях Р. е признал участието на М. в съсобствеността на трите имота,с посочване в конкретика на идеалните части,които са собственост на М.. Отправеното искане до съда е да бъде обявена недействителността на договорите за продажба в оспорените части поради персонална симулация. Отправено е и искане съдът да приложи правилата по прикритите сделки,като приеме за установено,че купувач на посочените в клетвените декларации идеални части от трите имота е ищецът М.,така,както го е признал наследодателят на ответника в клетвените декларации.

По отношение действителността на прикритите сделки ищецът е заявил,че с оглед решението на СЕС преценката за действителността им следва да се извърши от съда при съобразяване на правната уредба,действаща към момента на произнасянето,а не към датата на сключване на договорите. В подкрепа на това свое становище,в първото по делото съдебно заседание след постановяването на решението на СЕС е заявил твърдения за уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост от подставеното лице на действителния собственик в момент,в който отпаднат законодателните пречки за придобиване право на собственост върху земеделска земя от гражданин на друга държава.

Това твърдение БРС е докладвал в първото съдебно заседание като твърдяно алтернативно отлагателно условие по отношение на фактическите отношения между страните, а не като предявен нов иск с друго правно основание,каквото би било и процесуално недопустимо.Твърденията на ищеца са били обсъдени в решението на БРС като такива във връзка с действителността на прикритите сделки и извода за валидирането им към момента на постановяване на съдебното решение,поради което не се установява районният съд да се е произнесъл по непредявен иск.

По делото са ангажирани писмени доказателства и свидетелски

показания,обсъдени от БРС в мотивите на обжалваното решение. Не е било спорно между страните и се установява несъмнено от представените по делото Нотариален акт № 175, том IV, peг, № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г.; Нотариален акт № 71, том V, peг. № 5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г.; Нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г. че Н. Р. е участвал в трите сделкипокупко-продажби на три земеделски имота в землището на кв.Сарафово,гр.Бургас.

На 04.10.2004 г. е сключен договор за покупко-продажба между продавача А. Г. М. и купувачите Т. Я.Ч. и Н. И. Р. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ с обща площ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл. № 018336 по плана на землището на кв. Сарафово, гр. Бургас, образуван от бивш имот с пл. № 018096, с право на преминаване през имот № 018335. Не е било спорно също така,че в нотариалния акт не са били посочени идеалните части, които всеки от купувачите придобива, поради което се приема,че всеки от купувачите е придобил по ½ ид.част,т.е. по 2 дка.

На 24.11.2004г. е сключен договор за покупко-продажба с продавач Н. С. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на следния недвижим имот: НИВА с площ от 3.159 дка, трета категория земеделска земя, представляваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово. В този нотариален акт Н. Р. е посочен като собственик на 789,75/3159 кв.м.

На 15.04.2005 г. е сключен договор за покупко-продажба между

продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на следния недвижим имот: НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово.Не са посочени квотите,при които купувачите придобиват правото на собственост,поради което същите се считат за равни и следва,че Н. Р. е купувач на 1/3 ид.част,т.е. на 1 дка от имота.

По делото са представени и приети като доказателства три клетвени декларации,подписани от Н. Р.,с нотариално заверени подписи,а именно : 1. Клетвена декларация от Н. И. Р. с per. № 2241 от 20.04.2006 г., нотариално заверена от нотариус Бинка Кирова, нотариус в район Бургас с per. № 290 на Нотариалната камара; 2. Клетвена декларация от Н. И. Р. с per. № 2242 от 20.04.2006 г., нотариално заверена от нотариус Бинка Кирова, нотариус в район Бургас с per. № 290 на Нотариалната камара; 3.Клетвена декларация от Н. И. Р. с per. № 2240 от 20.04.2006 г., нотариално заверена от нотариус Бинка Кирова, нотариус в район Бургас с per. № 290 на Нотариалната камара. Трите клетвени декларации са нотариално заверени в един и същ ден- 20.04.2006г.и съдържанието им е идентично откъм структура и волеизявление на декларатора.

От съдържанието и на трите декларации се установява,че Н. Р. е направил волеизявления в качеството си на СЪСОБСТВЕНИК в имотите,индивидуализирани в декларациите и е декларирал в това си качество,че ДРУГИЯТ СЪСОБСТВЕНИК Д. М. притежава правото на собственост върху посочени в декларациите идеални части от имотите,както следва :

-от НИВА, представляваща ПОСЕВНА ПЛОЩ с обща площ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл. № 018336 по плана на землището на кв. Сарафово, гр. Бургас, образуван от бивш имот с пл. № 018096 другият съсобственик Д. М. притежава 1 333 кв.м.ид.части /2/6 ид.ч./;

От НИВА с площ от 3.159 дка, трета категория земеделска земя,

представляваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността

„Кюшето“, в землището на кв. Сарафово другият съсобственик Д. М.

притежава 526.5 кв.м.ид.части ;

От НИВА с площ 3 дка ,образуваща имот № 018213 масив 18 по плана на м.Кюшето“,кв.Сарафово другият съсобственик Д. М. притежава 1500

кв.м.

По делото са представени и анекси към клетвените декларации,в които са посочени платени от М. суми за придобиването на посочените идеални части от трите имота,но анексите не са подписани от Р.,нито заверени нотариално,поради което съдът няма основание да ги приеме и цени като доказателства по делото.

Основателни са оплакванията на въззивника-ответник,че БРС не е извършил обстоен анализ на съдържанието на декларациите,като е обърнал внимание само на декларацията,с която Р. е признал на М. повече права в съсобствеността,отколкото има самият Р. съгласно договора за покупкопродажба.Анализът на трите декларации поотделно и преценявани в съвкупност помежду си и със съдържанието на оспорените договори за покупко-продажба,води въззивния съд до извод,че с волеизявленията си Н. Р. е признал съществуващи във вътрешните им отношения към 2006г. права в съсобствеността на ищеца М.,но не е отрекъл своите собствени права в съсобствеността,нито е заявил,че признава да е действал като подставено лице на М. при покупката на тези идеални части.В декларациите не се съдържа признание на Н. Р.,че е привиден собственик на идеалните части в трите имота,а техен действителен собственик съобразно вътрешни уговорки се счита,че е М..

Фактът,че в третата декларация Р. е признал,че М. е съсобственик на 1500 кв.м.,а не на 1000 кв.м., колкото са закупените съгласно нотариалния акт,както и фактът,че в останалите две декларации признатото от Р. право на М. в съсобствеността като квадратни метри ид.части не е идентично,а е помалко по размер от придобитото по нот.актове,използваният израз „в качеството на съсобственик .. декларирам,че другият съсобственик Д. М. притежава... кв.м.“ води съда до извод,че твърденията на ищеца за договореност с бащата на ответника за симулативното му участие в трите сделки и симулативно придобиване на правото на собственост не е доказано по несъмнен начин. Предвид признанието на права в съсобствеността,които не са идентични с придобитите от Р. права по договорите за покупкопродажба,основателно е възражението на ответника,че не може да бъде изключен и извод,че с декларациите Р. е признал права на М. в съсобствеността възникнали във вътрешните им отношения след покупката на имотите,които изключват основателността на твърденията за персонална симулация.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК районният съд е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване на твърденията на ищеца,че е налице симулативност на оспорените договори за покупко-продажба за идеалните части,посочени в декларациите от 2006г.,подписани от Н. Р. и нотариално заверени. Клетвените декларации са писмени доказателства,изходящи от наследодателя на ответника,а с волеизявленията в съдържанието им Н. Р. декларира,че Д. М. притежава право на собственост върху идеални части от трите имота,които правят вероятно твърдението на ищеца за осъществена персонална симулация.

Свидетелят Ч. е заявил,че той се е занимавал с покупката на трите имота,бил е пълномощник на Н. Р.,а и сам е придобил права в съсобствеността.Този свидетел заявява,че не му е известна уговорка между Н. Р. и Д. М. за симулативно участие на Р. при придобиването на собствеността на трите имота,нито е ставало въпрос,че М. участва с пари в тези сделки.

В обратен смисъл са показанията на св.С.,св.К. и съсобственикът на един от имотите- св.Ч.. Тримата познават добре ищеца и покойния Н. Р.,работили са заедно и свидетелстват,че са имали много добри отношения през всички години. Св.С. е заявил,че знае от Н.,че Д. М. е участвал в закупуването на земи,давал е пари,но не е фигурирал като купувач,защото не е имал право да придобива земеделска земя в България.Свидетелят обаче не знае в конкретика нищо за уговорките между М. и Р..

В показанията си св.К. също е заявил,че му е известно за отправено предложение от Р. към М. да инвестира в закупуването на земи в България през периода 2004г.-2006г.,но не са му известни в конкретика уговорките на двамата,само разбрал,че са стигнали до някакво споразумение и е взел участие на определени места в м.“Кьошето“.Този свидетел посочва,че му е известно,че Д. е давал пари чрез Р. Ч. на Н. Р.,като е било коментирано участието и на Ч. при покупка на един имот,но този свидетел също не посочва в конкретика уговорките между Т. Ч.,Н. Р. и Р. Ч..

От показанията на св.Ч. се установява,че е чувал от Н.,че заедно с Ч. и М. са закупили един имот,а след известно време Н. предложил на свидетеля да участва в покупката на друг имот,което предложение той приел и се включил в покупката. На свидетеля е известно,че са закупени общо три имота,в които заедно с Н. Р. и Ч. участие има и М.,но също не заявява да са му известни в конкретика параметрите на уговорките им.

Свидетелката А.,майка на ответника отрича да са и известни уговорки между съжителя и Н. Р. и ищеца във връзка с участие в закупуване на земи,като заявява,че както тя,така и съжителят и са разполагали с достатъчно лични средства за да закупят съответните идеални части от трите имота. Приживе Р. не е коментирал участието си като купувач по трите сделки като подставено лице на М.,а след смъртта му свидетелката е признала извънсъдебно,че са и известни такива уговорки,тъй като е била заплашена от М.,за което е подала жалба до прокуратурата.

Въззивният съд не споделя извода на БРС,че доказателствата по делото могат да обосноват безпротиворечив извод,че през 2004 г. ищецът се е включил в покупката на трите имота, като до средата на 2005 г. заплатил на Н. Р. общо 51.000 евро като покупна цена и 9.000 евро за разходи по сделките.Няма нито едно доказателство,което да подкрепя извода на БРС относно сумата,която ищецът е предоставил на бащата на ответника.Този извод не се подкрепя и от показанията на ищцовите свидетели,които по отношение на конкретните параметри на уговорките и дадените от ищеца средства за участие в покупките са без каквато и да е конкретика,вкл.и помежду им има противоречия.Така,св.К. е заявил,че М. е дал пари чрез Р. Ч. на Н. Р.,а св.Ч. не споменава да му е била предавана сума от М..Заявеното от ищцовите свидетели знание за уговорки между Р. и М. е декларативно и без каквато и да било конкретика.Показанията на св.Ч.,който е участвал като купувач в покупката на един от имотите също не съдържат данни относно конкретното участие на М. в покупката на този имот,най-малкото колко пари е дал и каква площ е било уговорено,че ще е негова собственост според вътрешните уговорки с Р..

По гореизложените съображения БОС намери за необоснован и почиващ изцяло върху предположения,а не върху събрани по надлежния процесуален ред доказателства изводът на БРС,че между ищеца и бащата на ответника е имало договореност М. да вземе участие в покупката на процесните имоти,като за целта преди сключване на договорите за покупко-продажба е предоставил на Н. Р.,посочената в исковата молба сума 51000 евро за покупна цена на идеални части и 9000 евро разходи за сделките,а Р. е приел да участва и е участвал симулативно като купувач на посочените в клетвените декларации идеални части,като във вътрешните им отношения за техен действителен купувач двамата са приемали,че е ищецът М..

Неправилно и в разрез със съдържанието и смисъла на клетвените декларации БРС е приел,че те съдържат признание на Р. за симулативното му участие като купувач при покупката на два от трите имота.Както се посочи по-горе,от съдържанието на клетвените декларации,дори преценявани в съвкупност със свидетелските показания,такъв извод няма основание да се направи,тъй като би почивал върху предположения.

Предявените искове са за обявяване на нищожността на трите договора за покупко-продажба в частта им, в която като купувач е вписан Н. И. Р. за съответните,посочени в исковата молба идеални части на основание чл.26 ал.2 ЗЗД- като симулативни и приемане за установено на основание чл. чл. 17. ал. 1 ЗЗД, , че по горепосочените договори купувач на съответните идеални части от трите имота е ищецът Д. М. въззивният съд намери за неоснователни по следните съображения:

Разпоредбата на чл.17 ал.1 ЗЗД гласи,че ако страните прикрият

сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,прилагат се правилата относно прикритото,ако са налице изискванията за неговата действителност. Атакуваните от ищеца сделки са три договора за покупкопродажба,по които бащата на ответника е един от купувачите, но ищецът не твърди,че продавачите са знаели за уговорката между Р. и М. и са се съгласили привидното участие на Р. като купувач вместо М..Исковите претенции не са насочени срещу продавачите и срещу останалите купувачи,които също са страни по сделките,а единствено срещу наследника на Н. Р..В качеството на свидетели по делото са разпитани двама от купувачите- св.Ч. и св.Ч.,които не свидетелстват да им е известна уговорка между страните по сделките относно привидното участие на Н. Р. като купувач на идеални части,чийто действителен купувач е Д. М.. Нещо повече,св.Ч. отрича въобще да са му известни такива уговорки,които пък той,като пълномощник на купувачите и по трите сделки да е довел до знанието на продавачите. Св.Ч., макар да е заявил,че знае за някакви договорки между ищеца и Р.,не сочи никакви конкретни параметри,каквито би следвало да са му известни,ако са били заявени от Р. или пълномощника Ч. на страните поне за сделката,по която и той е страна.

Тъй като по делото няма твърдения и доказателства страните по процесните три договора за покупко-продажба да са знаели и да са се съгласили с прикриването на действителния купувач М. и участието вместо него на привидния купувач Н. Р. за посочените от ищеца идеални части от трите имота, то исковете за установяване нищожността на договорите за покупко-продажба,обективирани в трите нотариални акта поради персонална симулация подлежат на отхвърляне като неоснователни,тъй като липсват предпоставките за уважаването им,посочени в чл.17 ал.1 ЗЗД,а именноприкриване от страните по сделката на сключено между тях съглашение с привидно такова,относно личността на един от действителните купувачи- Д. М..

По правния въпрос дали е достатъчно за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулиране у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това е формирана съдебна практика по чл.290 ГПК в Решение № 247 от 04.02.2019г.по гр.д.№4288/2016г.на четвърто г.о.на ВКС,която настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло. В мотивите на това решение,което е по сходен с настоящия казус се разяснява,че при персоналната симулация привидността се отнася не до правните последици на явната сделка,а до това кой е носител на правата, но и при персоналната симулация знанието и намерението за симулиране винаги е налице между действителната/прикрита/страна и явната и общото им желание да скрият от външния свят кой е приобретателят е мотивирало сключването на привидния договор. В хипотеза на договореност,че явният купувач ще участва привидно като купувач по договора за продажба,но действителен приобратател ще е скритият купувач,за която уговорка помежду им няма знание нито у другата страна по сделката/продавачът/,нито у третите лица, то се касае за скрито косвено представителство по смисъла на чл.292 ал.2 изр.първо ЗЗД,а не за нищожност на договор поради персонална симулация по смисъла на чл.17 ал.1 ЗЗД, независимо,че ищецът ги квалифицира като персонална симулация.

В хипотезата на настоящия казус ищецът твърди,че е имал уговорка с бащата на ответника той да участва привидно като купувач по трите договора за покупко-продажба на идеални части от три имота,които към 2004г.-2005г.са били земеделски земи. Тъй като ищецът бил наясно,че като гражданин на друга държава няма право съгласно българското законодателство,действало през 2004г.и 2005г. да притежава право на собственост върху земеделски земи в Република България, той се споразумял с Р.,че във вътрешните им отношения М. ще се счита за действителният собственик.

В исковата молба не е заявено твърдение относно уговорка между Р. и М. досежно прехвърляне на правото на собственост, когато отпаднат законодателните ограничения за чужди граждани да придобиват право на собственост върху земеделска земя в България. Това твърдение ищецът е заявил за първи път в първото по делото съдебно заседание след постановяване решението на СЕС по дело С-562-22, а БРС го е приел и докладвал като твърдение,свързано с фактическите отношения между страните. Не са заявени твърдения,че продавачите по трите сделки са знаели и са дали своето съгласие за привидно участие на Р. като купувач вместо М..

Ищецът твърди,че понастоящем законодателните пречки и ограничения да придобие собствеността следва да се считат за отпаднали,тъй като има постановено решение на СЕС по дело С-562-22,по преюдициалното запитване,отправено от БРС по искане на ищеца,поради което и отлагателното условие за прехвърляне на собствеността е настъпило,но ответникът отказва да изпълни поетото от наследодателя му задължение за това.

Фактическите твърдения,заявени в исковата молба и представените доказателства според въззивния съд обосновават извод,че същите не сочат на персонална симулация по смисъла на чл.17 ал.1 ЗЗД, а обективират данни за възникнало облигационно правоотношение между ищеца и бащата на ответника по смисъла на чл.292 ал.2 ЗЗД, по силата на което ищецът е възложил на Н. Р. като негов довереник да придобие от свое име правата и задълженията по трите договора за покупко-продажба на земеделски земи. Спрямо продавачите и третите лица купувач е Н. Р.,който е действал от свое име, а договор, сключен с косвен представител не е нищожен. Въведените след постановяването на решението на СЕС допълнителни твърдения от ищеца за уговорка с бащата на ответника,че ще му прехвърли правото на собственост върху идеалните части от трите имота,посочени в клетвените декларации също изключва основателността на твърдението за недействителност на оспорените договори за продажба поради персонална симулация. Твърденията на ищеца за съществуването на такава уговорка подкрепя становището на въззивния съд,че между М. и Р. са възникнали правоотношения по косвено представителство или предварителен договор,сключен при отлагателно условие,които изключват основателността на твърдението за персонална симулация.

По гореизложените съображения и само на това основание

предявените искови претенции с правно основание чл.26 ал.2 предл.пето ЗЗД за прогласяване на нищожността на трите договора за покупко-продажба в частта им, в която Н. Р. е посочен като купувач на ид.части,индивидуализирани в клетвените декларации, поради персонална симулация, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Нито твърденията на ищеца, нито събраните по делото доказателства могат да обосноват извод за осъществена персонална симулация на купувача Н. Р. и прикриване на действителния купувач Д. М.,а оттам не може да се направи и обоснован извод за недействителност на трите договора за покупко-продажба в оспорените им части.

Отделно, липсва и волеизявление на Р.,с което той да признава

привидното си участие в трите сделки, а както е посочил и БРС, в третата клетвена декларация е признал,че М. е съсобственик на идеална част от 1500 кв.м.,т.е. значително по-голяма от притежаваната от Н. Р. ид.част от 1000 кв.м. Какви са били действителните договорености между ищеца и бащата на ответника не е установено от доказателствата по делото,те не се изясняват в пълнота и конкретика и чрез показанията на разпитаните свидетели,някои от които са съсобственици в процесните имоти.

Не са налице и предпоставките на чл.17 ал.1 ЗЗД за прилагане на правилата на твърдените прикрити съглашения по трите договора и приемане за установено по отношение на ответника,че ищецът Д. М. е действителният купувач на посочените в клетвените декларации идеални части от трите имота.

На първо място и с оглед извода на въззивния съд,че фактическите твърдения на ищеца сочат на друг вид облигационни правоотношения,а не на осъществена персонална симулация, то липсва основание за прилагане на правила на прикрити сделки съобразно чл.17 ал.1 ЗЗД. Както се посочва в Решение № 247 от 04.02.2019г.по гр.д.№4288/2016г.на четвърто г.о.на ВКС иск за нищожност на договор поради персонална симулация, при фактически твърдения за скрито косвено представителство е пример за търсена защита чрез претендиране на правни последици,каквито законът не признава на твърдените юридически факти.Такъв иск не е недопустим,а неоснователен.

На следващо място,БРС не е разграничил относимостта на фактическите твърдения на ищеца към претендираните правни последици,в резултат на което необосновано е приел за доказано твърдението на ищеца,че уговорката му с Р. е била да му прехвърли собствеността при отпадане на пречките за придобиване на собственост върху земеделска земя от чужди граждани,като условието се е сбъднало след постановяване на решението на СЕС. Така твърдените фактически отношения сочещи на косвено представителство или обещание за бъдеща продажба/предварителен договор/, а не на персонална симулация неправилно и незаконосъобразно са взети предвид от съда като основание за валидирането на недействителните към момента на сключването им 2004г.и 2005г твърдени прикрити сделки. Твърдението за уговорка за бъдещо прехвърляне на собствеността изключва изначално основателността на твърденията за симулативно участие на Р. като мним купувач по трите сделки, а представлява твърдение именно за уговорка за косвено представителство по смисъла на чл.292 ал.2 изр.първо ЗЗД или сключен предварителен договор при отлагателно условие.

Безпротиворечива е дългогодишната постоянна съдебна практика в България,че преценката за недействителност на договор поради противоречие със закона съдът извършва съобразно правните норми,действали към момента на сключването му,а не към момента на постановяване на съдебното решение.Настъпили изменения в правния режим,в това число и отмяна на законови забрани може да бъде взета предвид от съда само ако законодателят е предвидил обратно действие. В случая,в разрез със закона и еднопосочната съдебна практика, БРС е приел,че две от трите съглашения са действителни, тъй като с решението на СЕС по преюдициалното запитване,отправено от съда е даден отговор за противоречие на действащия чл.3в от ЗСПЗЗ с европейското законодателство, а ищецът е твърдял договорка с бащата на ответника да му прехвърли собствеността при отпадане на пречките за придобиване на собственост върху земеделска земя от чужди граждани,като условието се е сбъднало след постановяване на решението на СЕС.

Към момента на сключване на трите договора за покупко-продажба на трите земеделски имота -2004г.и 2005г.е действала разпоредбата на чл.3 ал.3 ЗСПЗЗ/ред.1997г./,предвиждаща забрана за граждани на други държави да закупуват земеделска земя в България,както и чл.22 от КРБ, поради което и съдът няма законно основание да приложи правилата на твърдените от ищеца прикрити сделки, поради установеното им противоречие със закона,действал към момента на сключването им.Решението на СЕС по отправеното по делото преюдициално запитване касае действащата понастоящем норма на чл.3В от ЗСПЗЗ, като изрично в мотивите му е посочено,че процесните договори са сключени преди присъединяването на България към ЕС през 2007г.,при условията на действащото към 2004г.и 2005г.национално законодателство. Изводът на БРС за сбъдване на твърдяното от ищеца отлагателно условие от момента на постановяване на Решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване по делото е необоснован и поради факта,че ищецът в исковата си молба е заявил ясно твърдение,че имотите са изгубили земеделския си характер,включени са в урбанизираната територия на кв.Сарафово и представляват урегулирани поземлени имоти.Урегулирането се установява и от данните в представените с исковата молба скици,издадени през 2018г.,при което площта им е претърпяла сериозна редукция,посочено и от самият ищец в исковата молба и взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението.

Останалите доводи и възражения на страните БОС не обсъжда, предвид изводите си за неоснователността на предявените искове по изложените погоре мотиви. Следва да се разгледат евентуалните искови претенции за двата процесни имота,поради отхвърлянето на главните искове от въззивния съд.

Евентуалните искове с правно основание чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 ЗЗД БОС също намери за неоснователни по следните съображения:

В становището си по повод писмения отговор на ответника и възраженията за неяснота на евентуалните искове, ищецът е заявил,че твърди,че Н. Р. е придобил собствеността върху процесните идеални части за М. без възлагане и е управлявал собствеността му,като е полагал грижа за чуждата работа/собственост/ до момента,в който доминусът,т.е.ищецът има възможност да се погрижи за нея,което е станало с постановяването на решението на СЕС. Заявил е твърдение,че представените по делото клетвени декларации представляват признание на Н. Р. на правата на ищеца в съсобствеността,което установява и наличие на водена чужда работа без пълномощие от Р. като гестор. Изрично е заявено твърдение,че не се предявява иск за прехвърляне на собственост,а за установяване наличието на водене на чужда работа без пълномощия в отношенията между Н. Р. и Д. М..

Пространната правна обосновка на института на гестията направена в исковата молба и уточнението, не намира подкрепа във фактическите твърдения. Ищецът е твърдял,че Р. е участвал в сделките по негово искане, с негово знание и съгласие, предоставил му е суми за закупуване на съответните идеални части,както и за разходите по сделките. Тези твърдения изключват изначално основателността на евентуалния иск,тъй като гестията изисква предприемането на управлението на чуждата работа да се извърши по своя воля. Самите действия- придобиване право на собственост върху идеални части от три имота за М. и тяхното управление до момента не попадат в приложното поле на чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 ЗЗД. Както вече се посочи погоре,всички фактически твърдения на ищеца относно договореностите му с бащата на ответника са относими към осъществено от Р. косвено представителство,а не към водене на чужда работа без пълномощия.

Водим от горните мотиви,въззивният съд намери обжалваното решение за неправилно,незаконосъобразно и необосновано в частта му,с която са уважени предявените от ответника искове,което налага отмяната му в тези части и постановяване на въззивно решение,с което исковете да се отхвърлят като неоснователни. Евентуалните искове също следва да се отхвърлят като неоснователни. В частта,с която БРС е отхвърлил исковете с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.17 ал.3 ЗЗД досежно третия имот решението на БРС следва да се потвърди като правилно в крайните си изводи,но при различни мотиви. Допълнителното решение,с което БРС е отхвърлил разгледания евентуален иск по отношение на третия имот също следва да се потвърди като правилно. Решението на БРС следва да се отмени и в частта,с която в полза на ищеца са присъдени разноски по делото.

С оглед изхода от въззивното обжалване съобразно чл.78 ал.2 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Претендирани са разноски за двете съдебни инстанции,като за въззивната инстанция не е претендиран адвокатски хонорар,а само държавната такса,която е в размер на 31.12 лв.с равностойност 15.91 евро. В полза на ответника БРС е присъдил сумата от 1700 лв.-адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлените искове. В първоинстанционното производство е представено пълномощно на адв.Т.,съгласно което е уговорено и заплатено възнаграждение от ответника на адвоката в размер на 5000 лв.Следва да се присъдят допълнително разноски на ответника в размер на 3300 лв.,с равностойност 1687.26 евро.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд