Решение № 13449 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 71455/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и вр.чл.79, ал.1, чл.86 и чл.99 ЗЗД, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 389534/02.12.2024г. от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД (ищец), ЕИК 203670940, с адрес гр.София, р-н Люлин, бул.Д-р Петър Дертлиев № 25, Офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу М. Ш. Б.(ответник), ЕГН ••••••••••, с адрес гр.София, кв.М, бл. *, вх. *, ет. *, ап ••, с която са предявени искове, с които се моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми - 2063,61 лева/лв./ представляваща дължима главница по Договор № ••••••••••/1.10.2021г. за отпускане на револвираш потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта Мастеркард, подписан с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.- клон България, ведно със законна лихва за период от 27.6.2024г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 288,26лв. представляваща договорна лихва за период 1.10.2021г.-27.9.2023г., сумата 223,63лв. представляваща мораторна лихва за период 28.9.2023г.-27.6.2024г., като дължимите суми по Договора са прехвърлени в полза на ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД, по силата на Приложение №1/28.9.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.2.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 21984/16.7.2024г. по заповедно по ЧГД№ 39475/2024г. по опис на СРС. Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът в ИМ, твърди, че на 1.10.2021г. отв.М. Ш. Б., в качеството на кредитополучател, е сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит/ДРПК/, издаване и ползване на кредитна карта № ••••••••••. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като Договорът е сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се е реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на ДРПК е инициирано от страна на кредитополучателя-ответник, който подпълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където ответникът предоставил пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване ответникът посочил, че е съгласен с приложимите Общи условия/ОУ/ към ДРПК, като приемането на ОУ е необходимо условие, за да може да се изпрати заявката към кредитодателя-цесионер. Подписвайки ДРПК отв.-кредитополучател е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 ЗПК и ОУ за издаване и ползване на кредитна карта/КК/, както и екземпляр от ДРПК. Кредиторът е предоставил на ответник КК Mastercard с персонален идентификационен номер. КК позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина. Преди използването на КК отж.-кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на КК посочена в ДРПК, като задълженията на ответника по тази КК възникват към момента на активиране на картата. Ответникът имал право да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към ДРПК, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит по ДРПК. Ответникът се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 1.10.2021г. чрез услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснат кредитен лимит по ДРПК. Съгласно ДРПК е подписано Приложение към ДРПК с код на усвояване CREX-••••••••••, с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Отв.-кредитополучател в период 1.10.2021г.-27.9.2023г. е усвоил от КК общата сума от 1000 лв. В последствие кредитния лимит е увеличен на сума в размер на 2000 лв. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на ответника-картодържател е начислена лихва за ползване на кредита в размер на 288,26лв. за период 1.10.2021г.-27.9.2023г. Подписвайки ДРПК страните са договорили, че при условие че отв.-кредитополучател не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на картодържателя-ответник е начислено обезщетение за забава в размер на 223,63лв., за период 28.9.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.3.2020г.-14.7.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС. На 28.9.2023г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.2.2022г. сключен на основание чл.99 ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България и ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземанията, произтичащи от ДРПК с издаване и ползване на КК № ••••••••••/1.10.2021г. е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. ДРПК съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът-ответник е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България“ с обратна разписка. Към ИМ е представено Уведомително писмо с изх. № УПЦ -С-БНП/ •••••••••• от 18.11.2024г., което да се връчи на ответника с ИМ. След придобиване на вземането по Договор за цесия от ищеца и уведомяване на ответника да плати дължимите суми, това не е сторено, затова ищецът подал заявление по чл.410 ГПК пред съда, и след издаване на ЗИ ответникът подал възражение по чл.414 ГПК. Съдът е дал указания до ищеца, че може да предяви исковете по общия ред по чл.422, ал.1 ГПК. Предвид изложеното за ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу длъжника-ответник М. Ш. Б., като кредитополучател по ДРПК и издаване и ползване на КК № ••••••••••. Поради изложеното се моли съдът да уважи претенциите предявени с ИМ, с присъждане на сторените по делото разноски за двете части на производството – заповедна и искова. ОТВЕТНИКЪТ, чрез упълномощен адвокат, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, с която посочва, че исковете са допустими, но неоснователни, като посочва, че между страните няма облигационно отношение. Ответникът оспорва да е подписвал представените към ИМ документи издадени от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България, затова оспорва, че между него и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България да е сключван ДРПК въз основа на който да е възникнало облигационно правоотношение. Оспорва се документите да са подписани с квалифициран електронен подпис/КЕП/. Затова се твърди, че за ответника не са възникнали задължения да връща суми по Договор. Ответникът оспорва да е получил заемната сума, да е усвоил кредитния лимит за сумата, посочена в ИМ. Оспорва се ответника да е получил КК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.-клон България, както и да е била активирана КК от ответника. Ответникът оспорва да е извършвал транзакции с КК, да е теглил пари в брой на банкомат, да е усвоявал кредитния лимит чрез покупка на стоки и услуги вкл. посочената в ИМ „усвояване CREX-••••••••••“ електрическа тротинетка. Оспорва се, че при сключване на описания в ИМ ДРПК са нарушени чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, защото не е ясно как е формиран ГПР, а също така се твърди, че не е включен разход за застрахователна премия. Оспорва се, че е нарушен и чл.11, ал.2 ЗПК, защото ОУ към ДРПК не са подписани на всяка страница. Оспорва се, че Договора описан в ИМ не е бил с шрифт размер 12. Поради изложеното се твърди, че процесният ДРПК е недействителен на основание чл.22 ЗПК, като съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова се твърди, че ответника дължи само сумата от 849,99 лв. Оспорва се, че дължимите суми са погасени по давност. Поради изложеното се иска съдът да отхвърли исковете предявени от ищеца с ИМ, като се присъдят сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява представляващия управител на дружеството, не се представлява от адвокат или юрисконсулт. В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява от адвокат. С допълнителна уточняваща молба/УМ/ вх.№ 145516/24.05.2025г. ИЩЕЦЪТ излага становището си по хода на делото, доколкото е възпрепятстван да се яви в първото о.с.з. Прави искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси, изложени в молбата. Поддържа ИМ, взема отношение по изложените в ОИМ възражения. Моли съда да уважи предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прилага списък по чл.80 ГПК. С допълнителна УМ вх.№ 158518/07.05.2025г. ОТВЕТНИКЪТ излага становището си по хода на делото, доколкото е възпрепятстван да се яви в първото о.с.з. Така, ответникът не възразява да се даде ход, като посочва, че исковете са неоснователни, доколкото липсва облигационно правоотношение, ответникът не е получил заемната сума, не е усвоявал кредитния лимит, не е активирал кредитната карта, претендира нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, като прави и две възражения – за плащане и за изтекла в негова полза погасителна давност. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и предвид нормите, уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните липсват безспорни факти, като за спорни се приемат всички обстоятелства, изложени в ИМ, а също и изтичането на погасителната давност. По делото са приети като доказателства следните писмени документи, представени от страните – Договор за потребителски паричен кредит № ••••••••••, сключен на 01.10.2021г., с общите условия по договор за кредит; Сертификат за застраховка № ••••••••••, с общи условия; Стандартен европейски формуляр/СЕФ/; Извлечение от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А и ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А./л.19/; Извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.02.2022г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А и ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД; Пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А за уведомяване за цесия на длъжниците; Уведомително писмо за прехвърляне на вземането заедно с обратна разписка /л.24-25/. С УМ вх.№ 216526/19.05.2025 г. ищецът е изразил становището си по хода на делото и е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК. По делото е приета молба с вх. № 308919/23.09.2025 г. с приложен към нея списък по чл. 80 ГПК. Прието е още Приложение № 1 към Пълномощно издадено на 17.12.2025 г. от З.С.Б., в качеството й на Изпълнителен директор на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: 203670940 /л. 216 по делото/ По делото са назначени и две експертизи – съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ (назначена с Определение № 14512/27.03.2025 г.) и съдебно-компютърна експертиза/СКТЕ/ (назначена с протоколно определение, обективирано в Протокол от о.с.з. № 12340/13.05.2025 г.). Заключенията от тях са приети в о.с.з. съответно на 09.05.2025г. и 23.01.2026г., като съдът кредитира напълно двете заключения, доколкото същите са изготвени компетентно и са последователни и безпротиворечиви. От събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи: По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит/ДПК/, по силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България в качеството си на кредитор (заемодател) е предоставил паричен кредит на ответника М. Ш. Б. в размер на 4301,39 лева, като към тях се добавят и дължимите суми за застрахователна премия (159,21 лева) и месечна такса от 74 лева за общо 4534,60 лева главница. По делото са приети доказателства, че част от усвоените суми по договора за потребителски паричен кредит са изплатени от ответника. Видно от заключението на приетата ССЕ, че неизплатените суми по ДПК са в общ размер от 2351,87 лева, от които 2063,61 лева е главница (1991,68 лева – усвоявани суми по договора за кредит; 59,93 лева застрахователна премия и 12 лева такса обслужване) и 288,26 лева договорна лихва в периода 15.09.2022 г. – 27.09.2023 г. Към тази сума следва да се добави и мораторната лихва за период 28.09.2023 г. – 27.06.2024 г. в размер на 212,95 лева. От приетите писмени доказателства се установи, че процесното вземане е прехвърлено чрез Приложение № 1 към Рамков Договор за цесия, подписано на 28.09.2023г. към Договор от 15.02.2022г. За цесията е изпратено Уведомително писмо с обратна разписка от името на кредитора, с което длъжникът е следвало да бъде уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне. Писмото е върнато като непотърсено с обратна разписка, следователно не е било връчено на ответника М. Ш. Б.. От заключението на приетата съдебно-компютърна техн. Експертиза/СКТЕ/, се установява, че е отправено искане от заемателя към кредитора за кандидатстване за потребителски кредит, има попълнена форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път, съдържаща негови лични данни. Заявлението е подадено на интернет страницата на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като точният адрес не може да бъде предоставен, понеже е автоматично генериран в процеса на кандидатстване, съобразно мястото, от което е насочен към електронното кандидатстване за кредит. На кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация на е-мейл: •••@•••. Не може да се възстановят конкретните стъпки предприети от искателя, поради направени многократни промени на системата за кандидатстване за кредит он-лайн. Размерът на шрифта в договора и на „Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК" е 12 точки. Размерът на „Договор за застрахователно посредничество" и сертификатите към него е 10 точки. Размерът на „Декларацията за предоставяне на лични данни" и „Условия за обработка на лични данни" е 11 точки. Други относими и допустими по делото доказателства не са събрани и страните не са направили искания. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции намират правното си основание в чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, чл.86 и чл.99 ЗЗД, и специалните закони уреждащи тези отношения - ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕУУ, ЗПК. Исковите претенции са допустими, доколкото, макар Уведомителното писмо за извършената цесия да не е било връчено надлежно преди образуването на настоящото исково производство, още с исковата молба съдът е връчил и процесното писмо на ответника. Освен това, липсва и оспорване на цесията от ответната страна, а оттам и на правния интерес на ищцовото дружество да води настоящия процес. Така спорът е концентриран по основателността на исковете в настоящото производство, като с оглед направените възражения в ОИМ се свежда до няколко основни въпроса: 1 / съществува ли договорно правоотношение между страните, възникнало от процесния договор за паричен кредит; 2/ валидно извършена ли е цесията на процесното вземане; 3/ получил ли е и ползвал ли е длъжникът банкова карта и ПИН-код към същата; 4/ основателно ли е възражението за изтекла погасителна давност, релевирано в ОИМ. По първия въпрос: Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В чл.9 ЗПК се дефинира договора за потребителски кредит/ДПК/ като договор, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или друга сходна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на ДПК е писмена (чл.10, ал.1 ЗПК) – на хартиен или друг траен носител, изготвен по ясен и разбираем начин и в два екземпляра – по един за всяка от страните. Понятието „траен носител“ е дефинирано в §1, т.10 от Допълнителните разпоредби на ЗПК като „всеки носител, който позволява на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, осигуряващ лесното използване за период, съответстващ на целите на информацията, както и нейното непроменено възпроизвеждане.“ ЗПК допуска ДПК да бъде сключен от разстояние. В този случай, съгласно чл.5, ал.9, кредиторът е длъжен да предостави на потребителя Стандартния европейски формуляр/СЕФ/ по приложение № 2. Съгласно чл.5, ал.13 ЗПК, когато договорът е сключен по инициатива на потребителя чрез средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и при използване на телефон или друго средство за гласова комуникация (ал.10), кредиторът или кредитният посредник предоставя тази информация незабавно след сключването на договора. Правната регламентация относно предоставянето на финансови услуги от разстояние се съдържа в ЗПФУР. Съгласно чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор между доставчик и потребител, сключен в рамките на организирана система за предоставяне на такива услуги, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство или средства за комуникация от разстояние. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР е дадена дефиниция на „финансова услуга“, включваща банкови дейности, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество и платежни услуги. Съгласно § 1, т. 2 „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което позволява предоставяне на услуги без едновременно физическо присъствие на доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР регламентира доказателствената тежест и я възлага на доставчика досежно изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация, спазването на сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, както и получаването на съгласието на потребителя за сключването и, когато е необходимо, за изпълнението на договора в периода, през който потребителят има право да се откаже. По отношение на доказването на електронни изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.18, ал.2 и ал.3 ЗПФУР, изявленията, направени чрез електронна поща, могат да бъдат записвани със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила относно съдържащите се в тях обстоятелства. Електронното изявление представлява словесно изявление в цифрова форма, което може да включва и несловесна информация, а когато е записано на магнитен, оптичен или друг носител и може да бъде възпроизведено, то съставлява електронен документ (чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронният документ се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като електронен подпис е всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление с цел установяване на авторството му. Законът придава значението на подписан документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3), но допуска страните да уговорят обикновения електронен подпис да има стойност на саморъчен (чл. 13, ал. 4). При наличие на тези предпоставки е налице подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е тази, призната от закона – чл.180 ГПК и чл.18, ал.3 ЗПФУР. Възпроизвеждането му върху хартиен носител не променя неговите характеристики. Така на база изложената нормативна уредба следва да се разгледат два аспекта – каква е формата на волеизявленията на страните по процесния договор и съдържа ли договорът уговорка досежно правната сила на формата на волеизявлението. На първо място, видно е от приетото заключение по СКТЕ, че договорът е сключен от разстояние, но не и при използването на квалифициран електронен подпис/КЕП/ от страна на кредитополучателя, доколкото е отправено искане за кандидатстване за потребителски кредит, а сключването на самия кредит е осъществено чрез форма за кандидатстване и извършване на конкретни стъпки, включително чрез ползване на предоставена електронна поща. На второ място, видно е от съдържанието на процесния ДПК, че страните не са уговорили придаването на стойност на саморъчен на обикновения електронен подпис. В този смисъл отношенията между страните се регулират от правилото на чл.13, ал.4 ЗПФУР, а именно, че правна сила на саморъчен подпис, необходим за валидността на договора, има единствено КЕП, какъвто не е използван в настоящия казус. Следователно, в процесния случай съдът прави аргументиран извод, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало от юридическия факт на сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Мастеркард № CARD ••••••••/1.10.2021г., подписан от ответника с кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България. С клаузите на ДПК не е придадена квалифицираща сила на подписа като на саморъчен, т.е. няма как да се направи извод, че ответника е подписал Договора от разстояние, и че именно той е кандидатствал и получил сумата по кредита. По втория въпрос: Настоящият съдебен състав, излагайки общо мотивите си в частта относно допустимостта на производството, приема, че цесията на вземането е породила действие, доколкото с ИМ на ответника несъмнено са връчени и уведомителното писмо за цесията заедно с останалите приложения към нея. Всъщност за цесията ответника е уведомен с връчването на ЗИ№ 21984/16.7.2024г. издадена по ЧГД№ 39475/2024г. по опис на СРС, 163 състав. За да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от кредитора. С Договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните, вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен. Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко субективно право - чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. В настоящото производство съдебният състав приема за доказано по делото, че процесните вземания, чийто носител е кредиторът по договора за потребителски кредит, реално са прехвърлени в полза на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД. Макар и сключеният договор за цесия да не е представен в своята цялост, то от приложението към него е видно, че предмет на сделката е било процесното вземане на ответника по процесния договор за кредит, който в достатъчна степен е индивидуализиран с приложението. Цесията е потвърдена от прехвърлителя, а ответникът е бил уведомен за нея чрез представено уведомление за цесия към ИМ и същото е посочено и в ЗИ. Посочените доказателства в случая в достатъчна степен дават основание да се заключи, че ищецът се легитимира като носител на вземането, след като и самият ответник не оспорва легитимацията му с ОИМ. По третия въпрос: Макар единствено от отговора на първия въпрос съдът да прави обоснования извод за неоснователност на исковите претенции, следва да се обсъдят и останалите възражения на страните. Така на първо място следва да се разгледат възраженията на ответника относно предаването на кредитната карта и на запечатания плик, съдържащ ПИН-код за същата, както и предаването на заемната сума. В Общите условия към ДПК са описани правата и задълженията на страните по договора, като част от основните задължения на кредитора са да издаде на картодържателя банкова карта и да му я предаде, заедно със съответния ПИН-код. Действително, по делото липсват писмени доказателства относно изпълнението на тези задължения. Въпреки това, настоящият съдебен състав споделя становището, формирано в съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение), че изпълнението на тези задължения се доказва с всички доказателствени средства, а не единствено чрез писмен протокол за предоставянето на банковата карта и ПИН-код за същата. В настоящия казус е видно от заключението по приетата ССЕ, че картата е била използвана, следователно кредиторът е осъществил задълженията си относно предаване на банкова карта и ПИН-код за същата. По четвъртия въпрос: Възражението за изтекла погасителна давност на ответника е неоснователно, доколкото при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. (Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 на ОСГТК на ВКС). В настоящия конкретен случай се установи, че сумата изтеглена по карта на 01.10.2021г. е изплатена от длъжника, т.е.тя е върната. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 27.06.2024г. то тригодишната давност обхваща всички суми изтеглени преди 27.06.2021г., но всъщност няма суми, които да са изтеглени преди тази дата, и това е видно от заключението по приетата ССЕ, защото длъжникът е теглил суми в периода 26.08.2022г.-09.09.2022г. и на 01.04.2023г. Следователно погасителна давност не е настъпила и ответникът дължи връщане на изтеглените суми. С оглед на всичко изложено съдът достига до извод, че исковата претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят в цялост, доколкото липсват доказателства ответникът да е сключил ДПК от разстояние, защото не се доказа че в ДПК има клауза, с която страните да са посочили, че обикновения електронен подпис поставен от ответник от разстояние се приема за саморъчен подпис и удостоверява, че именно ответникът е получател на кредита и поема задълженията да го върне при условията на сключения ДПК. По акцесорните искови претенции за лихви: Съдебният състав, с оглед направените изводи за липсата на облигационно правоотношение и неоснователен иск за главница, намира акцесорните искови претенции за присъждане на лихви за неоснователни и следва да ги отхвърли в цялост, защото разглеждането на тези искове зависи от уважаването на иска за главница. ПО РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. Право на разноски с оглед отхвърляне на исковете има само ответникът. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат. Възражението по чл.414 ГПК е подадено лично от ответника в ЧГД№ 39475/2024г. на СРС, като не е бил представляван от адвокат, а в исковата част на производството ОИМ също е подписан лично от ответника. Воден от всичко изложено СЪДЪТ