Решение № 1 от 4.1.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1071/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес: Б==== В. Д. А., ЕГН ••••••••••, адрес: Б......., М. А. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.С....... Т. Б. М., ЕГН ••••••••••, адрес: Б.....чрез пълномощника адвокат Р. Б., АК- Б..... личен №....адрес: Б....... срещу К. Л. Ч., ЕГН ••••••••••, адрес: Б...... С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника К. Л. Ч., ЕГН ••••••••••, адрес: Б........ че С. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес: Б..... В. Д. А., ЕГН ••••••••••, адрес: Б........ М. А. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.С........ Т. Б. М., ЕГН ••••••••••, адрес: Б......... са собственици по наследство от Г.... М..... Б.... б.ж. на с.Л..., общ.Б.... починал на....... при квоти на собственост за С. К. К. - 1/12 ид.ч., за В. Д. А. - 1/16 ид.ч., за М. А. К. - 1/36 ид.ч., за Т. Б. М. - 1/12 ид.ч. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 68792.42.33, находящ се в с. Л..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 143/13.03.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 26902 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 7, номер по предходен план: 042033, при съседи: ПИ с идентификатори: 68792.42.9, 68792.42.10, 68792.42.764, 68792.42.2, 68792.42.483 и 68792.42.6. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска от съда да отмени Нотариален акт №83, том I, peг. №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К.....М..... peг. №415, с който Б....... К.... Ч.., ЕГН •••••••••• е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор 68792.42.33. Претендират се сторените в производството разноски. Твърди се в исковата молба, че ищците С. К. К., В. Д. А. и Т. Б. М. са наследници на Г.... М..... Б..... б.ж. на с. Л...., общ.Б..... починал на......., съгласно удостоверение за наследници изх. №21/12.04.2024г. на община Б......, като М. А. К. е съпруга на Г..... К.... М....., който е син на К. Г... М... - един от синовете на Г..М.... Б..... Твърди се, че С. К. К. е дъщеря на К. Г.....М...... - един от синовете на Г.....М.......Б....... В. Д. А. е син на Д...... В.... А. - един от синовете на Г......М...... Б... а Т. Б. М. е син на А..... Г...... М.... - една от дъщерите на Г..... М...... Твърди се, че от Г.....М......Б..... притежават наследствени недвижими имоти, в т.ч. и ПИ с идентификатор 68792.42.33, находящ се в с. Л..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-143/13.03.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 26902 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 7, номер по предходен план: 042033, при съседи: ПИ с идентификатори: 68792.42.9, 68792.42.10, 68792.42.764, 68792.42.2, 68792.42.483 и 68792.42.6. Сочи се, че описаният по-горе недвижим имот е възстановен на наследниците на Г.М..............Б..... с Решение №ЯЩ-118 от 15.08.2014г. на Общинска служба по земеделие - Б...... Твърди се, че с Решение № 188 от 25.04.2014г. на Общински съвет - Б....... на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр. с чл.45, б.ж от ППЗСПЗЗ, общински съвет - Б...... дал съгласие за възстановяване на правото на собственост в землището на с. Л....., да бъдат настанени наследници на...Г. М...... Б..... в описания по горе недвижим имот: Имот пл. №042033, землище с. Л..... местност „Ч......" в размер на 26.902 дка. Твърди се, че ищците са съсобственици на този имот при следните квоти на собственост: С. К. К. -1/12 ид.ч., В. Д. А. - 1/16 ид.ч., М. А. К. - 1/36 ид.ч., Т. Б. М. -1/12 ид.ч. Навежда се, че ищците били уведомени от СГКК - Б........... с Уведомление изх.№24- 9345-21.03.2024г. на СГКК - Б......, че по повод заявление от 28.02.2024г. е извършено изменение в кадастралния регистър, което се състои в заличаване на Г......... М.......Б...... като собственик на ПИ с идентификатор 68792.42.33 и вписване на Б........ К...... Ч......, като собственик на този имот и след направена справка се снабдили с Нотариален акт №83, том I, pen №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К........ М....... рег.№415, от който установили, че Б..... К.......Й.ЕГН •••••••••• е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор 68792.42.33. Твърди се, че този имот никога не е бил обработван от Б..... К...... Й........ и тя не е осъществявала владение върху него, за да може да го придобие на основание давностно владение. Сочи се, че от 2015г. Г..... К......М...., починал на 21.01.2019г., който е брат на ищцата С. К. К. използвал процесната нива за отглеждане на пчели, като е заявил това с Анкетен формуляр вх. №484/13.05.2015г. и от 30.11.2016г. в Областна дирекция „Земеделие" - Б....... Сочи се, че от 2021г. С. К. К. отдава под наем този недвижим имот за годишен наем от 30 лева на декар, със сключен Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 21.07.2021г. и за годишен наем от 35 лева на декар със сключен Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 08.02.2022г. и 16.03.2023г. Твърди се, че ищците са във владение на този имот при посочените квоти на собственост и го обработват повече от 30 години още преди да им бъде възстановена собствеността върху него през 2014г. от ОСЗ - Б....... както и понастоящем продължават да са във владение на имота. Твърди се, че на 28.03.2024г. Б..... К...... Ч......., действаща чрез пълномощника си Л..... К.... Ч....... прехвърлила на внука си К. Л. Ч. процесния недвижим имот срещу задължение да поеме изцяло гледането и издръжката на своята баба с Нотариален акт №155, том I, peг. №2796, дело №141 от 2024г. на нотариус К........ М..... peг №415. На следващия ден - 29.03.2024г. Б....... К....... Ч........ е починала. С Разпореждане № 1995/01.07.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено лично на същия на 17.07.2024 година. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че между наследниците на Г..... Б...... винаги е имало разпределение и извършена неформална делба на имотите, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като това разпределение се сочи, че е извършено още в средата на 90-те години на миналия век и от тогава насетне всеки от наследниците с упражнявал владение върху определена част от имотите, които са му били разпределени. Твърди се, че Б.......... Ч..... е владяла винаги имот с идентификатор 68792.42.33 в землището на с. Л......като затова спор с останалите наследници не с имало и това е причината, поради която тя се е снабдила с документ за собственост. Сочи се, че тя е прехвърлила имота на ответника и същият се легитимира като собственик, поради което се твърди, че предявеният иск се явява неоснователен и се иска да бъде отхвърлен. С оглед на горното се оспорва твърдението на ищците, че същите са отдавали имота под наем, както и че те са го работили, като се сочи, че тези твърдения са неоснователни, а съставените документи са за нуждите на настоящия процес. Не на последно място се оспорват и квотите на съсобственост, които ищците твърдят, че имат по наследство. Сочи се, че в случая са посочени повече от притежаваната от тях общо 1/5 ид.ч., поради което се посочва, че искът и на това основание се явява неоснователен. По претенцията по чл. 537 ал. 2 ГПК се сочи, че с оглед неоснователността на иска за собственост е неоснователен и искът за отмяна на нот. акт№ 83/2021 год. на Нотариус М......... Твърди се, че този иск е недопустим в частта, за която ищците не твърдят да са собственици, и именно: над 1/5 ид.ч, . колкото е квотата им и наследството. Над посочената част се сочи, че ищците не разполагат с правен интерес да искат отмяна, доколкото не защитават собствени права, вкл. над посочените в иска общо 37/144 ид.ч., поради което се сочи, че е налице основание за прекратяване на производството по делото в тази му част. При евентуалност се сочи, че в тази част искът се явява неоснователен и като такъв се иска да бъде отхвърлен. Твърди се, че от останалите наследници е налице признаване на собственическите права, основани на давностно владение и наследство на Б......Ч......, като за техните части спор няма и респ. нот. акт с легитимиращ праводателя му собственик. Предвид изложеното се твърди, че ответникът притежава права, които са противопоставими на ищците, поради което се иска отхвърляне на исковете. Твърди се, че самата Б.... Ч.......има своя част от наследството в размер на 1/15 ид.ч., поради което нот. акт за същата няма как да е неверен и респ. да подлежи на отмяна. В съдебно заседание ищците, редовно призовани, от тях се явяват лично ищците В. А. и Т. М., като всички са предстявлявани от редовно упълномощен процесуален представител- адвокат Б.. Поддържа се подадената искова молба, ангажират писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на исковете, като се иска уважаването им, както и отмяна на констативния нотариален акт до размера на идеалните части, притежавани от ищците. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът К. Ч., редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Б....., поддържа подадения отговор. По същество изразява становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че дори квотите, които се сочат в исковата молба не се установяват от приетите доказателства, доколкото общия наследодател е имал шестима наследници, а по отношение на наследника К.......... М....., който е починал не са ангажирани доказателства кои са неговите наследници. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Видно от Удостоверение за наследници изх. №21/12.04.2024г. на община Б.....е, че ищците С. К. К., В. Д. А. и Т. Б. М. са наследници на Г...... М.......Б........, б.ж. на с. Л....общ.Б.... починал на 20.05.1927г., като същият е оставил съпруга З.... С.....Б., поч....инала на 06.02.1941г. и пет деца, като синът му......К.Г............. М. е починал на 15.03.1945г., без посочени негови наследници. От същото се установява, че М. А. К. е съпруга на Г.....К.... М.... който е син на К. Г....М...... - един от синовете на Г.... М..... Б.......С. К. К. е дъщеря на К. Г.. М..... - един от синовете на Г..... М....Б..... В. Д. А. е син на Д..... В..... А. - един от синовете на...А. А...дъщеря на Г....... М..... Б... а Т. Б. М. е син на А.....Г..... М...... - една от дъщерите на Г..... М.... Б......Един от наследниците на общия наследодател е и Б.... К..... Ч..... починала на 29.03.2024г., която е дъщеря на Л... Г.... Т.....-една от дъщерите на Г.... М.... Б.... а ответникът е внук на Б... К... Ч..... Установява се от Решение № 188 от 25.04.2014г. на Общински съвет - Б.....че на на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр. с чл.45, б.ж от ППЗСПЗЗ, общински съвет - Б.... дал съгласие за възстановяване на правото на собственост в землището на с. Л...., да бъдат настанени наследници на Г..... М....Б.... в недвижим имот: Имот пл. №042033, землище с.Л... местност „Ч....." в размер на 26.902 дка. Видно от Решение № RЩ-118 от 15.08.2014г. на Общинска служба по земеделие – Б........ е, че със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на Г...М.... Б...., бивш жител на с. Л.....в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 26.902 дка, седма категория, местност Ч... имот № 042033 по картата на землището при граници /съседи: имот № 042034-нива на насл. на К. Г...... М...... имот № 000764-полски път на Община Б.. имот № 042010-нива на насл. на М....Х... Я... имот № 042009-храсти на Община Б....., имот № 042006-нива на наследниците на М... Х.... Я...... и имот № 042002-пасище, мера на Община Благоевград, който съгласно скица на поземлен имот № 15-487702/14.05.2024г. представлява ПИ с идентификатор 68792.42.33, находящ се в с. Л......по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-143/13.03.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 26902 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 7, номер по предходен план: 042033, при съседи: ПИ с идентификатори: 68792.42.9, 68792.42.10, 68792.42.764, 68792.42.34, 68792.42.2, 68792.42.483 и 68792.42.6. Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК №83, том I, peг №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К..... М...., рег.№415, е, че със същия Б..... К......Ч.... ЕГН •••••••••• е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор 68792.42.33. Видно от приетия по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №155, том I, peг. №2796, дело №141 от 2024г. на нотариус К...... М..... peг №415 е, че със същия Б.....К... Ч...... на 28.03.2024г. /един ден преди смъртта си/ чрез пълномощник Л..... К.....Ч. е прехвърлила на ответника К. Л. Ч.-неин внук, процесния недвижим имот срещу задължение да поеме изцяло гледането и издръжката на своята баба. От представените и приети по делото анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин от 13.05.2015г. и от 30.11.2016г., подадени от Областна Дирекция „Земеделие“ е, че Г.....К...... М..., един от наследниците на общия наследодател е декларирал стопанисване на процесния имот като е отглеждал пчелни семейства. По делото са представени и приети три броя договори за отдаване под наем на земеделска земя от 21.07.2021г., от 08.07.2022г. и от 16.06.2023г., от които е видно, че ищцата С. К. К. е отдавала под наем процесния недвижим имот на К.... К..... И...... Същите са регистрирани в Общинска служба „Земеделие“-Б.... видно от представения електронен документ от Министерство на земеделието, ФЕРМА-регистри-регистър на имоти в договори. По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелят К...... К.... И...... сочи, че познав.Г...М.........от 55 години и брат му.... К.и сестра му С.. Сочи, че с Г.....е ходил много пъти на имота в Л..... на пчелите. Заявява, че..... М.... починал през 2019г., като 5-6 години преди да почине са ходили на пчелите, като кошерите били негови, а преди това били на брат му К..... Описва нивата, като сочи, че се намира като се тръгне от разклона на село Д....... през чешмата и срещу тях от другата страна има река и на междата е вилата и от нея почва имота нагоре. В ляво от вилата били пчелите, като нивата е голяма около 25-26 декара. Местността се казва „Ч......“. Заявява, че кошерите достигали до 10 на брой, като докато бил жив Георги си гледал пчелите. Заявява, че не е виждал друг да се грижи за нивата. Свидетелят К.... К....И.... сочи в показанията си, че познава ищцата С. К., тъй като е арендатор и взима от нея земи около 27 декара, 28 декара. Сочи, че нива се води по трайно ползване, но той я използва в момента за паша, отглежда овце и крави. Имотът е в местността „Ч.....“, като заявява, че има подписани договори за наем със С. от 2022г., а преди това имал договори и с нейния брат, който починал- Г......Сочи още, че Г.....ползвал нивите за паша на пчелите, но му разрешавал да минават животните там да пашуват. Претенции от други собственици не е имало. Единствените, които е виждал са Г........ и сестра му С.. Свидетелят сочи в показанията си, че имотът не е застроен, в съседство на тази нива всичко държи той, като граници между отделните имоти не се виждат, нивата от 27 декара няма ограда. Споделя, че ищците имат вила, като не знае къде точно се намира, дали се намира точно в нивата или е до нивата. Заявява, че при подписване на договорите за наем със С. е гледал на компютър имотите къде се намират и отразена сграда в този имот няма, до него в друг имот имало отразена сграда. Свидетелят заявява и, че договорите за наем, сключени със С. се регистрират в Общинска служба „Земеделие“ с цел да има право да пашува върху тях и взима европейски субсидии. Въз основа на регистрацията на договорите от ДФЗ изплащат европейски субсидии. За тази нива получава субсидии. Твърди, че понастоящем има договор за нивата от 01.10.2024г., който го сключил със С.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за достоверни, основани на лични впечатления, взаимно допълващи се и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове за собственост при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване – за признаване за установено спрямо ответника, че всеки от ищците е собственик на посочената в исковата молба идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство – правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка е с правно основание с чл.537, ал.2 от ГПК. Исковете са процесуално допустими – налице е активна и респ.пасивна процесуална легитимация, достатъчно от твърденията на ищците, че с ответната страна е налице спор относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ. С оглед на липсата на твърдения за това, че ответника осъществява владение на имота то за ищците е налице правен интерес да поддържат именно установителната форма на защита, преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на засягане на правото, чиято защита се претендира. По същество: Исковете са предявени като положителни установителни, поради което в тежест на ищците е пълно и главно да установят осъществяването на придобивното основание, което сочат. Ищците твърдят, че всеки от тях е собственик на идеална част от процесния имот на основание наследство. Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се установи от представеното и прието Решение № RЩ-118 от 15.08.2014г. на Общинска служба по земеделие – Б...че е възстановено правото на собственост на наследниците на Г... М..... Б.... бивш жител на с. Л.... в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 26.902 дка, седма категория, местност Ч........ имот № 042033 по картата на землището при граници /съседи: имот № 042034-нива на насл. на К. Г... М.... имот № 000764- полски път на Община Б..... имот № 042010-нива на насл. на М.....Х.....Я...имот № 042009- храсти на Община Б...... имот № 042006-нива на наследниците на М...... Х... Я....и имот № 042002-пасище, мера на Община Б.... който съгласно скица на поземлен имот № 15- 487702/14.05.2024г. представлява ПИ с идентификатор 68792.42.33, находящ се в с. Л..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-143/13.03.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 26902 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 7, номер по предходен план: 042033, при съседи: ПИ с идентификатори: 68792.42.9, 68792.42.10, 68792.42.764, 68792.42.34, 68792.42.2, 68792.42.483 и 68792.42.6. Установи се от приетото по делото удостоверение за наследници на Г.... М.... Б...., че ищците са негови наследници. По изложеното ищците пълно и главно установиха правоприемството си със сочения като наследодател Г... М....Б...... както и фактът, че като наследници на последния им е възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и процедурата е приключила окончателно със стабилен административен акт от 15.08.2014г., имащ силата на констативен нотариален акт относно удостоверяване правото на собственост. В разглеждания случай, ответника по делото не е оспорил материалноправните предпоставки на земеделската реституция. Последното, ценено на фона на съвкупността от ангажираните по делото доказателства, мотивира съда да приеме, че ищците, в качеството им на наследници по закон на общия наследодател и по силата на постановеното от надлежен орган и състав решение на ПК, се легитимират като собственици на идеални части от процесния имот. Визираният административен акт легитимира ищците понастоящем, вследствие на настъпилото универсално правоприемство като собственици. За посочения имот един от сънаследниците Б..... Ч.... се е снабдил с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, като в последствие е прехвърлила процесния имот на ответника чрез договор за издръжка и гледане. С исковата молба ищците оспорват придобиването по давност на целия имот от Б..... Ч... и респективно твърдят, че като прехвърлен от несобственик на целия имот ответникът не е собственик на същия изцяло. Последният в писмения отговор поддържа твърдение, че праводателката му е владяла процесния имот, като в следата на 90-те години на миналия век е била извършена неформална делба между наследниците на Г..... Б.... на възстановените имоти по реда на ЗСПЗЗ, че от тогава същата е владяла имота, придобила го е по давност и с оглед на това е могла валидно да му го прехвръли. На първо място съдът намира, че Б....Ч..... не е придобила процесният имот по давност, тъй като е обективно невъзможно, същата да е осъществила давностно владение в изискуемия от закона 10 годишен период. В случая същата се е снабдила с констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност, видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК №83, том I, peг №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К.... М........ рег.№415 на 01.03.2021 г., а процесния недвижим имот е възстановен на наследниците на Г.....Б...... с Решение № RЩ-118 от 15.08.2014г., за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Б.......издадено от Общинска служба „Земеделие“- Б..... Съгласно трайната съдебна практика, един имот може да бъде обект на давностно владение едва след неговата реституция. Така и Решение №547/12.01.2011г. на ВКС /същото, се позовава и на Решение №584/25.09.2009г. по гр.д. №2949/2008г. на ВКС/. В тях е прието, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в закона принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск, при което давностният срок за придобиване на имота, започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент, правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Същото разрешение е възприето и в Решение №241/25.06.201 Ог. по гр.д. №775/2009г. на ВКС и Решение №61/14.02.2012г. по гр.д. №562/2011г. на ВКС, II гр.о.). Следователно, е недопустимо давност да тече спрямо лице, което не разполага с възможност да защити правата си по съдебен ред. Необходимостта от установява по административен ред на правото на възстановяване на собствеността, както и на определяне на реалните граници на имота, който следва да бъде възстановен, обуславя извода, че едва от момента на издаване на окончателния индивидуален административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на собствеността, лица, може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. От своя страна, тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализация на имота (така ит.1 от ТР №1 по гр.д. №11/1997г. на ВКС, ОСГК). В случая давност би могла да тече след 15.08.2014г., като обективно не е изтекъл необходимия десет годишен давностен срок нито до снабдяване на Б...... Ч...... с нотариален акт на 01.03.2021 г., нито до нейната смърт. На следващо място. След възстановяването на правото на собственост всеки от наследниците, упражняващ фактическа власт върху съсобствените имоти е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите. Според съда в производството ответника не ангажира нито едно доказателство в подкрепа на това, че Б=== Ч.а е осъществявала самостоятелно, противопоставимо на останалите наследници, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот, нито че е извършена неформална делба, каквито са твърденията му в отговора. Напротив по делото ищците ангажираха както писмени, така и гласни доказателства, от които се установи, че имотът е ползван от наследниците. Така от представените по делото писмени доказателства- анкетни карти се установи, че един от наследниците -Г.... К... М... е декларирал пред ОСЗ, че ползва имота, като там са се намирали кошерите с пчели, които той отглеждал. Посоченото се установява и от свидетелските показания на свидетеля К.. И........които съдът кредитира, като ги намира за основани на лични впечатления, подкрепени от писмените доказателства по делото и неопровергани от други доказателства. Свидетелят описва имота с неговите местоположение и площ, сочи, че Г....М...... отглеждал в него пчели, като имал 10 кошера, за които свидетелят му помагал. На следващо място от представените по делото договори за наем се установи, че ищцата С. К. отдава под наем имота на свидетеля К.....И...... От страна на ответника е сторено оспорване достоверността на датата на договорите. Макар същите да не се ползват с достоверна дата по смисъла на чл. 184 ГПК, съдът намира, че не са създадени за целите на процеса, доколкото видно от представеното електронно извлечение от регистър на имоти, Ферма-регистри от Министерство на земеделието и храните, ОСЗ-Б...... е, че договорите са вписани, поради което са съществували преди подаване на исковата молба. В подкрепа на посоченото са и свидетелските показания на свидетеля К... И...... който сочи, че е арендатор и е сключил договори за наем на процесния имот със С. К. още от 2022г., че регистрира договорите в ДФЗ, като получава субсидии. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за обективни, основани на лични впечатления и подкрепени от писмените доказателства по делото. Предвид изложеното съдът намира, че праводателката на ответника-Б... Ч.... не е станала собственик на целия имот на основание давностно владение, поради което и последващия приобретател-ответникът К. Ч. не е могъл да стане собственик на целия имот, а само на притежаваните от Б.... Ч.... наследствени части. Прехвърлянето не е породило вещноправен ефект за частта от имота, притежание на ищците. Относно квотите, които всеки от ищците притежава в съсобствеността, съдът намира следното: По отношение на наследяването на процесния земеделски имот, оставен в наследство от наследодателя Г...... М.....Б........ следва да бъде отчетен моментът на откриване на наследството със смъртта му през 1927г. Реституираният имот е новооткрито наследство, но не се променя времето на откриване на наследството и кръгът на наследниците- Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998г. на ВКС по тълк.д. № 1/1998г., ОСГК. Към 1927г. е действал Закон за наследството, утвърден с Указ от 17.12.1889г., изм. и доп. бр. 29/07.02.1906г., като именно по него следва да се определят и квотите в съсобствеността. По аргумент от чл. 89 от действащия ЗН по наследства, открити преди 16 октомври 1944г., наследствения дял на низходящите и на съпругата се определя от отменения ЗН. /На 16.10.1944г. влиза в сила Наредбата-закон за изравняване правата на лицата от двата пола, но тя няма обратно действие за наследствата, открити до тази дата/. /В тази насока и Решение № 53/20.07.2022г. по гр.д. № 3352/2021г., I г.о. на ВКС/. Съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗН /отм./, когато наследниците низходящи са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Наследствените права на преживелия съпруг са уредени в чл. 38 при настоящото съотношение на родените от брака деца- три момичета и две момчета, т.е. когато подир умрелия съпруг са останали законни деца при три и повече деца от разен пол, частта на преживелия съпруг е равна на частта на дете от мъжки пол. При тази законова постановка квотите на наследниците на Г...... Б...... след смъртта му през 1927г. са както следва: Видно от представеното удостоверение за наследници на Г.... М........ Б..... след неговата смърт на 20.05.1927г., процесния непокрит недвижим имот е наследен от съпругата му-З..... С...... Б....... и петте му деца-три дъщери и двама синове/ при следните квоти, определени съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 2 и чл. 38 от ЗН от 1889г. /отм./: За съпругата и двамата синове-К. Г.....М......и К....Г.... М...... по 2/9 и за дъщерите-А.... А.......Л.... Т..... и А...... М.... по 1/9 идеална част. След смъртта на съпругата му З.... Б.... през 1941г. на основание чл. 21, ал. 3, изр. 2 от Закона за наследството от 1889г. /отм./ нейните 2/9 идеални части са наследени от всички деца, които към този момент са живи, както следва-по 4/63 идеални части за К. Г.... М...... и К.... Г...... М.... и по 2/63 идеални части за А..... А..... Л.... Т..... и А..... М..... Следователно по наследство от общия наследодател Г.... Б....... и от починалата им майка З..... Б..... имат следните квоти: К. Г... М..... и К... Г... М...... по 18/63 идеални части, а А.....А...., Л.....Т..... и А..... М... по 9/63 идеални масти. Наследникът К...... Г... М............ е починал на 15.03.1945г., като видно от удостоверението за наследници не е посочено да е оставил други наследници, освен братята и сестрите си. От страна на ответника е сторено твърдение, че не са посочени наследниците на същия едва в хода на устните състезания. Следва да се отбележи, че Удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства /вписванията в регистрите на населението/, като до оборването й, доказателствената му сила следва да бъде зачетена. В случая в законоустановения срок ответникът не е оспорил удостоверението за наследници, поради което съдът намира, че от същото се установява, че К....М...... не е оставил други наследници и неговите 18/63 идеални части се наследяват от братята и сестрите му по равно на основание чл. 26 от Закона за наследството от 1889г. /отм./, а именно всеки от тях получава по 18/252 идеални части, което е равно на 1/14 идеална част. Така след неговата смърт квотите на останалите наследници са както следва: А... А.... Л....Т.. и А...М.......по 3/14 идеални части от земеделския имот и К. Г..... М....... 5/14 идеални части. По предявените искове от всеки от ищците: По предявения от С. К. иск: С. К. К. е дъщеря на К. Г....М.... - един от синовете на Г..... М...... Б..... К. Г..... М.. който по наследство от Г.......Б........ е имал 5/14 идеални части, е починал на 08.07.1958г., т.е. при действието на настоящия закон за наследството, според който чл. 5, ал. 1 децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 съпругата наследява част равна на частта на всяко дете. К. М.... е оставил за наследници три деца-К.... К.........М.... Г......К..... М... и ищцата С. К. К., както и преживяла съпруга......-В.А......М... При това положение всеки от наследниците му следва да получи по 5/56 идеални части. Съпругата му В......М..... обаче също е починала на 16.07.2003г., поради което нейната наследена част от 5/56 идеални части се наследява от наследниците й, като с оглед посоеното ищцата С. К. е получила по наследство от майка си 5/168 идеални части. Предвид изложеното съдът намира, че ищцата С. К. К. е придобила по наследство 5/42 идеални части от процесния имот /5/56 +5/168/. Ищцата С. К. е претендирала да бъде призната за собственик на 1/12 идеална част. Установените от съда като собствени на ищцата по наследство 5/42 идеални части от процесния имот са повече от претендираната от нея 1/12 идеална част /5/42=10/84, а 1/12=7/84 /, поради което и доколкото не е сторено изменение на предявения иск с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен само до предявения размер. Следователно предявения от ищцата С. К. установителен иск е изцяло основателен. По предявения от М. А. К. иск: Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че М. А. К. е съпруга на Г... К... М....който е син на К. Г.... М....- един от синовете на Г..... М....Б..... Както се посочи по-горе К. Г... М.....който по наследство от Г.... Б.... е имал 5/14 идеални части е починал на 08.07.1958г., т.е. при действието на настоящия закон за наследството, според който чл. 5, ал. 1 децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 съпругата наследява част равна на частта на всяко дете. К. М...... е оставил за наследници три дец....а-К. К.............................. М.... Г. К........М..... и С. К. К., както и преживяла съпруга-В...... А.... М... При това положение всеки от наследниците му следва да получи по 5/56 идеални части. Съпругата му В........ М.... обаче също е починала на 16.07.2003г., поради което нейната наследена част от 5/56 идеални части се наследява от наследниците й, като с оглед посоченото Г....... К...... М............ /съпруг на ищцата/ е получил по наследство от майка си 5/168 идеални части. Предвид изложеното Г..... К......М.. е придобил по наследство- 5/42 идеални части от процесния имот. Същият е починал на 29.01.2019г. и е оставил преживяла съпруга-ищцата М. К. и трима синове- К. Г.... М.... М.... Г.... М....... и Р........Г.... М.....който обаче е починал преди него-на 16.11.2014г., но не е оставил низходящи, а само майка –М...... С.... К., която обаче по право на заместване не наследява съгласно чл. 10 от ЗН. Предвид изложеното наследството му от 5/42 идеални масти се наследява от ищцата и двамата му синове, следователно ищцата М. К. е собственик по наследство на 5/126 идеални части от процесния имот. Ищцата М. К. е претендирала да бъде призната за собственик на 1/36 идеална част. Установените от съда като собствени на ищцата по наследство 5/126 идеални части от процесния имот са повече от претендираната от нея 1/36 идеална част /5/126=10/252, а 1/36=7/252 /, поради което и доколкото не е сторено изменение на предявения иск с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен само до предявения размер. Следователно предявения от ищцата М. К. установителен иск е изцяло основателен. По иска на В. Д. А.: Установи се от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищецът В. Д. А. е син на Д. В.ов А. - един от синовете на А........А........-дъщеря на Г.......М........... Б....... Установи се, че А. А. е придобила по наследство от Г. Б. и З. Б. 3/14 идеални масти от процесния имот. .... е починала на 27.03.1974г., т.е. при действието на настоящия закон за наследството, според който чл. 5, ал. 1 децата на починалия наследяват по равни части. А... А. е оставил за наследници две деца-Д. В.. А. и В. В.. П.. При това положение всеки от наследниците й следва да получи по 3/28 идеални части. Д. В....А. е починал на 11.02.2014г., поради което неговата наследена част от 3/28 идеални части се наследява от наследниците му, които са двама, един от които ищеца В. А. и същият е наследил от баща си 3/56 идеални части. Ищецът В. А. е претендирал да бъде признат за собственик на 1/16 идеална част. Установените от съда като собствени на ищеца по наследство 3/56 идеални части от процесния имот са по-малко от претендираната от него 1/16 идеална част /3/56=6/112, а 1/16=7/112 /, поради което искът следва да се уважи за 3/56 идеални части и се отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 1/16 идеална част като неоснователен. По иска на ищеца Т. Б. М.: Установи се от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищецът Т. Б. М. е син на А. Г. М.а - една от дъщерите на Г. М. Б.. Установи се, че А. М.а е придобила по наследство от Г. Б. и З. Б. 3/14 идеални части от процесния имот. А. Г. М.а е починала на 12.01.2001г., т.е. при действието на настоящия закон за наследството, според който чл. 5, ал. 1 децата на починалия наследяват по равни части, като е оставила за наследници три деца, сред които ищеца Т. Б. М.. При това положение всеки от наследниците й следва да получи по 3/42 идеални части, което е равно на 1/14 идеална част. Следователно ищецът Т. М. е собственик по наследство на 1/14 идеална част от процесния имот. Ищецът Т. М. е претендирал да бъде признат за собственик на 1/12 идеална част. Установените от съда като собствени на ищеца по наследство 1/14 идеални части от процесния имот са по-малко от претендираната от него 1/12 идеална част /1/14=6/84, а 1/12=7/84 /, поради което искът следва да се уважи за 1/14 идеални части и се отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 1/12 идеална част като неоснователен. Относно направеното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №83, том I, peг. №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К. М., peг. №415, с който Б. К. Ч.а, ЕГН •••••••••• е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор 68792.42.33 В съдебно заседание процесуалния представител на ищците е конкретизирал, е се иска същият да бъде отменен до размера на притежаваните от ищците идеални части. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая съдът е уважил предявените искове за общо 17/72 идеални части и намира, че именно за тях следва да бъде отменен констативния нотариален акт, доколкото само за тези части са предявени и уважени установителните искове за собственост, независимо, че за част от ищците съдът констатира, че притежават повече идеални части. Това е така, доколкото както се посочи с оглед уважаване на предявените собственически искове, като последица от това следва да бъде отменен издадения констативен нотариален акт, от който ответникът черпи права, в частта съобразно изложеното по - горе. Предвид изложеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменен Нотариален акт №83, том I, peг. №2041, дело №68 от 2021г. на нотариус К. М., peг. №415, в частта, с която са признати собственически права в полза на Б. К. Ч.а, ЕГН •••••••••• надвишаващи 55/72 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот. По разноските: С оглед изхода от спора всяка от страните има право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ищците има право на сторените разноски съобразно уважената част от исковете. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК са претендирали разноски в размер на 1200, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 200, 00 лв. –внесена държавна такса. Видно от данните по делото всеки от ищците е сторил разноски за по 50, 00 лв. държавна такса, а ищците С. К., Т. М. и В. А. са сторили и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200, 00 лв. Предвид, че адвокатското възнаграждение е платено общо, като в същото не е конкретизирано по всеки от предявените от тях искове какво е възнаграждението, то съдът намира, че всеки е платил по разно или по 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищцата М. К. не е сторила разноски за адвокатско възнаграждение, като искът й е уважен изцяло, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 50, 00 лв.-внесена държавна такса. Искът на С. К. е уважен изцяло, същата е сторила разноски в размер на 450, 00 лв.-за държавна такса и адвокатско възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на същата сумата от 450, 00 лв. Искът на ищецът В. А. е частично отхвърлен, като същият е сторил разноски в размер на 450, 00 лв.-за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Предвид изложеното ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да му заплати сумата от 385, 71 лв. съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищецът Т. М. е частично отхвърлен, като същият е сторил разноски в размер на 450, 00 лв.-за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Предвид изложеното ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да му заплати сумата от 385, 71 лв. съразмерно с уважената част от иска. Предвид частичното отхвърляне на два от исковете право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има и ответникът. Видно от данните по делото същият е сторил разноски в размер на 800, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото се е защитавал срещу четири иска, то съдът намира, че по всеки от исковете е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 200, 00 лв. Предвид изложеното ищецът В. А., чийто иск е частично отхвърлен следва да заплати на ответника К. Ч. сумата от 28, 57 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска му, а ищецът Т. М., чийто иск е частично отхвърлен следва да заплати на ответника К. Ч. сумата от 28, 57 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска му Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК и чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, съдът