Решение № 223 от 8.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 77/2026 г.

С Решение № 1106/24.07.2025год., постановено по т.д. № 2235/2024год. на СГС е признато за установено по предявения от Л. С. срещу „ Пенгуин Травъл“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр.2 от ГПК, че решението по т.1 от дневния ред на Общо събрание на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД, проведено на 08.11.2024год. за назначаване за управител на дружеството на В. Й. Д., която да действа заедно с управителя Л. В. П. и нищожно като взето при неспазване на предвидената в чл. 137, ал.4 от ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ форма за действителност.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Л. К. С. срещу „ Пенгуин Травъл“ ООД искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение по т.2 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.11.2024год. за изменение на дружествения договор чрез приемане на нова т.34 „ Забранява се на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин травъл“ ООД като незаконосъобразно поради невключване на точката в дневния ред на поканата за свикване на общото събрание , както и поради нарушение на законадуха на чл. 142 от ТЗ и разпоредбите на чл. 15, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗК.

Със същото решение „ Пенгуин Травъл“ ООД е осъдено да заплати на Л. К. С. разноски по делото в размер на 1 080лева и съответно- Л. С. е осъден да заплати на „ Пенгуин Травъл ООД разноски по делото в размер на 1000лева.

С Определение № 4523/10.11.2025год. ,постановено по делото е отхвърлена молбата на „ Пенгуин травъл“ ООД за изменение на Решение № 1106/24.07.2025год. в частта за разноските.

Срещу решение № 1106/24.07.2025год. , в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 74 от ТЗ и в полза на „ Пенгуин травъл“ ООД са присъдени разноски за първоинстанционното производство, е депозирана възззивна жалба от Л. С.. В жалбата се сочи , че в обжалваната част решението е неправилно и необбосновано и се прави искане за отмяната му, за постановяване на ново решение за уважаване на исковете по чл. 74 от ТЗ и за присъждане изцяло на направените в първоинстанционното производство разноски. Определя се като незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд ,че незаконосъобразност на решението по т.2 от проведеното на 08.11.2024год. заседание на ОС на съдружниците на „ Пенгуин травъл“ ООД би била налице единствено ако са били нарушени законови разпоредби,увреждащи материалните права на съдружниците в ООД.Смисълът на чл. 74 от ТЗ не бил такъв и предвиждал незаконосъобразност на взети решения на ОС на дружеството, което противоречи на повелителните норми на закона .Като неправилен се сочи и извода на съда ,че решението по т.2 не било свързано с конкретно нарушение на правна норма уреждаща материални права на съдружниците в ООД, а касае въпрос на целесъобразност на решението, която не подлежи на съдебен контрол. Твърдения за нецелесъобразност на решението не били излагани от ищеца, а относимата преценка е за неговата законосъобразност.

Във въззивната жалба се излагат и доводи за незаконосъобразност на решението по т.2 от дневния ред на общото събрание на дружеството от 08.11.2024год.Изразява се несъгласие с размера на присъдените в полза на ответника- „ Пенгуин Травъл“ ООД разноски като се излагат доводи за недължимост на разноски за върнатата искова молба по иска по чл. 74 от ТЗ касателно решение по т.3 от дневния ред на ОС на дружеството ,проведено на 08.11.2024год.

При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски за въззивното производство.

В подаден писмен отговор на въззината жалба от „ Пенгуин Травъл“ ООД се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържано е , че при иск за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците съдът е ограничен в произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност,по който законосъобразен начин е процедирал и първоинстанционния съд в конкретния случай. Като правилен се сочи и извода на съда, че атакуваното решение не противоречи на духа на чл. 142 от ТЗ и разпоредбите на чл.15, ал.1 ,т.2 и т.3 от ЗЗК. Развиват се съображения, че забраната по чл. 143 от ТЗ е приложима и по отношение на съдружниците и липсва законова разпоредба ,която да отрича тази приложимост. Обосновава се и неприложимостта на общата забрана за конкурентна дейност по чл. 15 от ЗЗК в конкретната хипотеза и с това се аргументира несъстоятелност на твърденията на ищеца за нищожност на решението по т.2 като противоречаща на чл. 15 от ЗЗК.

Като несъстоятелни се сочат доводите на жалбоподателя –ищец за незаконосъобразност на решението в частта за разноските и се обосновава дължимостта на пълния присъден размер на разноските от първоинстанционния съд в полза на ответното дружество.

Прави се искане за потвърждаване на решението, в обжалваната от С. част и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Срещу първоинстанционното решение, но в частта му , с която е уважен иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, е подадена от „ Пенгуин Травъл“ ООД. Твърди се, че в тази му част решението е недопустимо и неправилно. Обосновава се, че първоинстанционният съд се бил произнесъл по непредявен иск , тъй като искът по чл. 124, ал.1 от ГПК е предявен едва след двойната размяна на книжа. Сочи се, че ищецът не бил оспорил записаното в протокола от проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците решение , не бил оспорил подписа си под протокола , нито неговото съдържание. Оспорил бил единствено наличието на задължение към съдружниците или дружеството да се явява пред нотариус за заверка на документи, в случая на протокола, поради което предявяването на иска било злоупотреба с процесуални права. Като неверни се определят доводите на ищеца, че отмяната на взетото решение по т.1 от дневния ред било в интерес на дружеството, а и не било доказано твърдението му за нарушения при свикването и провеждането на ОС, както и неспазване на нормативните изисквания. Излагат се доводи , че решението по т.1 от дневния ред не противоречи на т.32 от дружествения договор, тъй тази разпоредба следвало да се разглежда във връзка с т.29 от дружествения договор.

Сочи се ,че решението по т.1 не е нищожно, защото не било взето в предвидената в закона форма. В ТЗ и в чл. 137 , ал.4 от ТЗ нямало изискване протоколът да бъде заверен в деня на провеждане на общото събрание.Протоколът бил подписан от всички съдружници, включително и от ищеца, който обаче бил отказал да подпише протоколът , заверен от съдружниците , а те били с идентично съдържание. Отделно от това се сочи, че е необходимо и достатъчно за приемането на решенията е заявяването на воля за гласуването им от съдружниците, които притежават 90% от капитала и с чиито гласове за взети решенията и необходимо и достатъчно спазването на предвидената в чл. 137, ал.4 от ТЗ форма за действителност на решенията на решенията на ОС едновременното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на изявленията на съдружниците , които са гласували за приемането на решенията.В този смисъл е цитирано Решение № 1402/07.12.2022год. на СГС по т.д.№ 2152/2021год.

С мотив , че искът по чл. 124, ал.1 от ГПК бил неоснователен и подлежащ на отхвърляне, се обосновава недължимост на присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и постановяване на ново решение за отхвърляне на предявения срещу „ Пенгуин Травъл“ ООД иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. При уважаване на жалбата се претендират разноски.

В подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца се сочи , че същата е неоснователна и се прави искане за потвърждаване на обжалваната с нея част на първоинстанционното решение. При отхвърляне на въззивната жалба се претендират разноски.

Оспорват се като несъстоятелни изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, постановено по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК. Твърди се, че с молба вх.№ 65389/30.05.2025год. ищецът е изпълнил указанията на съда за уточняване на исковата си претенция за нищожност на решението по т.1 , взето на ОС на съдружниците на 08.11.2024год. и че съгласно чл. 101 от ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. С тази молба не били предявени нови искови претенции и с нея се променял предмета на спора. Излагат се доводи за допустимост на съединяването на иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК с иск по чл. 74 от ТЗ.В тази връзка се позовава на т.2 от ТР № 1 от 06.12.2002год. по тълк.д.№ 1/2002год. на ОСГК.

Оспорват се като несъстоятелни и доводи за неправилност на решението. Твърди се , че поканата до ищеца за явява пред нотариус не му била връчена , но дори и да била връчена, не можело да се очаква от него да съдейства за санирането на решения,които той обжалва като незаконосъобразни и за които е гласувал „ против“. Атакуването на такива решения пред съда не съставлявало злоупотреба с права ,нито съставлявало действие против интересите на дружеството. Задължение на съдружника било да се яви на отправени покани за провеждане на събрание , а не на такава за явяване пред нотариус за заверка на документи. Изискването на чл. 137, ал.4 от ТЗ е волята на съдружниците в ОС да бъде удостоверена нотариално в момента на провеждане на ОС, такава , каквато е изразена на самото така проведено ОС. Опитът на ответното дружество да заверява протокол от ОС последващо, дълго след провеждане на самото ОС било в противоречие на чл. 137 от ТЗ. Сочи се , че поведението на ищеца не било пречка за вписване на процесните решения на ОС на дружеството в ТРРЮЛНЦ, а такава пречка се явява обстоятелството , че протоколът на ОС на дружеството на 08.11.2024год. не бил съставен в изискуемата се по чл. 137, ал.4 от ТЗ форма. Доразвиват се вече изложени доводи за незаконосъобразност на решението по т.1 от дневния ред.

Срещу Определение № 4523/10.11.2025год., постановено в производството по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от „ Пенгуин Травъл“ ООД ,в която се обосновава дължимост на направените от дружеството разноски и за прекратеното производство по предявения от ищеца иск по чл. 74 от ТЗ касателно решение по т.3 ,взето на проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците на дружеството. Поддържа се и липса на основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането на „ Пенгуин Травъл „ ООД по чл. 248 от ГПК.

В подаден писмен отговор на частната жалба от ищеца- Л. С. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.Съображенията за това са следните :

На 11.11.2024год. Л. С. е депозирал пред СГС искова молба срещу „ Пенгуин Травъл „ ООД като по изложените в нея съображения е поискал от съда да постанови решение, с което на основание чл. 74 от ТЗ да отмени решенията на Общото събрание на съдружниците в „ Пенгуин Травъл“ ООД по първа , втора и трета точка от дневния ред, проведено на 08.11.2024год., а именно по т.1: „ да бъде назначена за управител на дружеството В. Й. Д. „ , като да действа заедно с управителя Л. В. П.“, по т.2- „ Да бъде добавена нова разпоредба като т.34 от дружествения договор „ Забранява се на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООД и по т.3- „ Другите съдружници предупреждават съдружника Л. К. С. да се въздържа от всякакви действия, с които се вреди на дружеството, уронва престижа и името му и се цели засягане на дейността му негативно“ като взети в противоречие с повелителните разпоредби на ТЗ, останалото приложимо законодателство и в противоречие с дружествения договор на дружеството.

В исковата молба ищецът е посочил , че бил получил покана за свикване на ОС на съдружниците, което ще се проведе на 08.11.2024год., чиято т.3 от дневния ред била „ искане на обяснения на съдружника Л. С. за негови действия против интересите на дружеството, а именно изпращане в периода септември и октомври 20024год. на имейли, с които се цели да се урони името на дружеството и така да се прекратят договори на дружеството с негови клиенти и доставчици“. Посочил е също така , че на 08.11.2024год. е проведено ОС на съдружниците в дружеството при следния дневен ред: „ първа точка: промяна в управлението на „ Пенгуин Травъл“ ООД чрез назначаване на втори управител“, втора точка: „ Промяна в дружествения договор на „ Пенгуин Травъл „ ООД, а именно добавяне на „ Забрана на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ и трета точка: Искане на обяснения от съдружника Л. К. С. за негови действия против интересите на дружеството, а именно изпращане в периода септември и октомври 2024год. на имейли,с които се цели да се урони името на дружеството и така да се прекратят договори на дружеството с негови клиенти и доставчици“. На събранието били взети следните решения : по точка първа: Да бъде назначена за управител на дружеството В. Д. , която да действа заедно с управителя Л. В. П. „, по точка втора : „ да бъде добавена нова разпоредба като т.34 от дружествения договор „ Забранява се на съдружниците да извършват конкурентна на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООД и по точка трета : Предупреждаван съдружника Л. С. да се въздържа от всякакви действия , с които се вреди на дружеството, уронва престижа и името му и се цели засягане на дейността му негативно“.

В исковата молба е посочено , че решението по т.1 на проведеното на 08.11.2024год. е взето с протокол без нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието в нарушение на чл. 137, ал.4 от ТЗ във вр. с чл. 137, ал.1, т.5 от ТЗ, поканата за събранието не съдържала никакво предложение или проект за решение , включително не се посочвало кое лице се предлага за нов управител и информация за това лице не била представена на съдружника- ищец дори и на самото събрание. Така поканата не отговаряла на изискванията на ТЗ и съдебната практика по приложението му, която предвиждала съдружникът да е предварително уведомен за всички точки от дневния ред. Посочено е също така, че решението противоречи на т.32 от дружествения договор, тъй като дружественият договор не предвиждал възможност за втори управител. Липсвала и обосновка относно необходимостта за избор на нов управител.

Посочено е също така , че решението по втора точка, взето на проведеното на 08.11.2024год. събрание, не е било изобщо част от дневния ред на събранието , обявен в поканата до съдружника- ищец. Сочи се, че забраната за извършване на конкурентна дейност не важала за съдружници , а само за управители на ООД , поради което възвеждането на такава забрана противоречала на буквата и духа на закона. Гласуването на такава забрана за съдружник противоречало и на чл. 15, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗК, на чл.19, ал.2 от Конституцията на Р България.

Изложени са от ищеца и доводи за незаконосъобразност на взетото под т.3 решение на проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД.

В подаден от ответното дружество писмен отговор на исковата молба са изложени доводи за недопустимост на така предявените искове. Сочи се, че атакуваното решение по т.3 от дневния ред не съставлява решение по смисъла на чл. 137 от ТЗ, което да се нуждае от защита чрез иска по чл. 74 от ТЗ, поради което последният е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Исковете били недопустими , тъй като предявяването им съставлявало злоупотреба с права, тъй като ищецът не съдействал на дружеството , а действал против интересите му. Твърди се, че ищецът не бил изразил конкретни съображения относно трите точки на дневния ред на събранието, че всички съдружници са получили покани за събранието , че същите съдържат всички необходими реквизити съобразно ТЗ и дружествения договор и че е събранието е проведено законосъобразно и решенията са законосъобразни и в съответстват на дружествения договор.

Оспорват се твърдените от ищеца пороци на взетите на процесното събрание решения. Сочи се, че съставеният от проведеното на 08.11.2024год. протокол бил представен в ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на дружеството касателно неговото представителство, но длъжностното лице било дало указания за представяне на представяне на протокол с нотариална заверка на съдържанието и подписите му. В изпълнение на тези указания останалите съдружници се явили пред нотариус за извършване на нужната заверка, ищецът бил поканен да се яви пред нотариус, но него направил. Сочи се , че решението по т.1 от дневния ред не било нищожно, тъй като протоколът е с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите, извършено едновременно като били заверени подписите на съдружниците, взети решението с техните гласове

Законосъобразно било и решението по т.2 от дневния ред.В поканата за събранието , отправена до съдружника –ищец било изрично посочено, че е предвидена промяна на дружествения договора, изразяваща се в добавяне на текста „ Забрана на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООД. Аргументирано е , че предвиждането на такава забрана касателно съдружниците не противоречало на закона, нито на чл.15 от ЗЗК и на чл. 19, ал.2 от Конституцията.

Изложени са доводи за това , че решението по т.3 от дневния ред не можело да се квалифицира като решение по смисъла на чл. 137 от Тз, подлежащо на атакуване чрез иска по чл. 74 от ТЗ. Липсвали и конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност.

В подадена от ищеца допълнителна искова молба се излагат доводи за допустимостта на предявените искове и се доразвиват вече изложените такива за незаконосъобразност на оспорените решения , взети на проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД. Изразено е становище за неоснователност на направените в писмения отговор възражения по исковите претенции. Оспорени са част от представените от ответника писмени доказателства.

Допълнителни съображения в подкрепа твърдението за недопустимост и неоснователност на исковите е претенции са изложени от ответника в депозиран допълнителен отговор на исковата молба.

С Определение № 2009/14.05.2025год. СГС е върнал исковата молба на ищеца по предявения от него иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружеството „ Пенгуин Травъл“ ООД, проведено на 08.11.2024год. по т.3 от дневния ред и е прекратил производството по делото в тази му част.

Със същото определение съдът е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в частта и касателно решението по т.1 от дневния ред и петитума на исковата молба , поради което я е оставил без движение и е указал на ищеца , в едноседмичен срок от съобщението , да уточни петитума на тази си искова претенция.

В подадена молба вх.№ 65389/30.05.2025год. ищецът е формулиран петитум за прогласяване нищожността на решението на общото събрание на съдружниците „ Пенгуин Травъл „ ООД по първа точка от дневния ред и при условията на евентуалност , при отхвърляне на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, е формулирал искане за отмяна на решението като взето в противоречие с повелителните норми на разпоредби на ТЗ, останалото приложимо законодателство и в противоречие с дружествения договор на дружеството.

С молба вх.№ 78732/27.06.2025год. ответникът е заявил ,че ищецът не бил отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба касателно решението по т.1 от дневния ред и е направил искане за връщането на исковата молба в тази й част и прекратяване на производството по делото . направил е възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК ,тъй като такъв иск не бил предявен с исковата молба , а се предявява едва след двойната размяна на книжа.Позовал се е на недопустимост на предявяването на установителен иск и нов конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ при условията на евентуалност след двойната размяна на книжа, тъй като това не съставлявало уточнение на исковата молба, а предявяване на нови искове. Посочил е също така , че съгласно чл. 210, ал.1 от ГПК обективно съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, но не и с последваща молба по време на разглеждане на делото.

С молбата е направено искане за връщане на исковата молба относно решенията по т.1 от дневния ред и за прекратяване на производството по делото в тази му част поради недопустимост на исковете.

С протоколно определение , постановено в. с.з. на 02.07.2025год. съдът е приел , че ищецът е отстранил нередовностите на исковата си претенция касателно решението по т.1 от дневния ред и че с оглед формулирания петитум се явява сезиран с установителен иск по чл. 124 от ГПК,по който се е и произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение .

Като има предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за неоснователни оплакванията на ответното дружество за недопустимост на постановеното по иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК решение като постановено по непредявен иск.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т. 4 от тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.127 и чл.128 от ГПК, а съгл. чл. 129,

ал. 4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване, включително това може да се реализира и от въззивния съд предвид разясненията по т. 5 от тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г., ОСГТК. Без значение е че съдът не е възприел първоначалната правна квалификация на спора, дадена от ищеца, тъй като дължи произнасяне по заявените претенции след тяхното уточняване и в правомощието на съда е да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, която преценката е винаги конкретна.

В случая, правилно първоинстанционният съд с определението си от 14.05.2025год. е дал указания на ищеца за отстраняване на констатирани противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Видно от последната, в обстоятелствената й част са изложени основания за нищожност на атакуваното решение по т.1 от дневния ред , взето на проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД поради това , че решението не е взето в предвидената от закона форма- нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието в нарушение на чл. 137, ал.4 от ТЗ вр. с чл. 137, ал.1 ,т.5 от ТЗ. Заявеният петитум обаче не съдържа искане за прогласяване на нищожността на процесното решение , а се иска отмяната му като незаконосъобразно. Следователно, налице е противоречие между така формулираното основание и петитум относно първия от исковете, която нередовност на исковата молба е следвало да бъде поправена по съответния ред по чл. 129, ал.2 от ГПК,както законосъобразно е процедирал СГС , който е длъжен и служебно да разреши този въпрос. Тъй като съдът е длъжен да следи за редовността на исковата молба по време на висящността на целия процес, на осн. чл. 129, ал.4 от ГПК по-късната констатация за горното несъответствие, вкл. и след размяна на книжа, не освобождава съдът от задължението да укаже на ищеца да отстрани нередовността.

По виждане и на настоящият съдебен състав, с депозираната молба вх.№ 65389/30.05.2025год. ищецът е отстранил констатираната нередовност на исковата молба , която вече поправена съгласно чл. 129, ал.3 от ГПК се счита за редовна от деня на подаването й. Поради това не е налице предявяване на нов установителен иск, както твърди ответникът- „ Пенгуин травъл“ ООД, нито е налице изменение на вече предявения иск , което да отговаря на изискванията на чл. 214 от ГПК.

Предвид на горното не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя „ Пенгуин Травъл“ ООД

и за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и те да са довели до невъзможност за защита на ответника. В тази връзка следва и да се отбележи , че след като ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба , не са били налице предвидените в чл. 192, ал.3 от ГПК предпоставки за връщането й . Отделно от това изначално - с исковата си молба, ищецът е заявил основанията за прогласяване нищожността на процесното решение на ОС , а след дадените му от съда указания е привел петитума си в съответствие с твърденията си по исковата молба. В подадения от ответника писмен отговор на исковата молба , същият е оспорил наличието на сочения от ищеца порок на решението по т.1 от проведеното на 08.11.2024год. ОС и е изложил конкретни доводи, че решението е взето при спазване на предвидената в чл. 137, ал.4 от ТЗ вр. с чл.137, ал.1 ,т.5 от ТЗ форма на действителност. Тоест, ответното дружество е имало възможност да се защити срещу предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ТЗ и е сторило това още с отговора на исковата молба, изразявайки становище и правейки съответно процесуални искания. Следва да се отбележи също така , че при допускане на уточнението на исковата претенция по молбата на ищеца от 30.05.2025год. СГС изрично е посочил в с.з. на 02.07.2025год. , че това уточнение не се отразява на вече разпределената с доклада по чл. 146 от ГПК доказателствена тежест . С оглед на това се явяват несъстоятелни и оплакванията на ответника- жалбоподател , че съдът не е изготвил пълен доклад по делото и не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал.1 и ал.2 от ГПК, възприемани от настоящия съдебен състав като оплаквания именно във връзка уточнения петитум на исковата молба.

С оглед на горното настоящият съдебен състав приема , че СГС е бил сезиран с установителен иск за признаване нищожността на взетото по т.1 решение на проведеното на 08.11.2024год. ОСС на „ Пенгуин Травъл“ ООД, респ. че се е произнесъл по допустим иск , което прави допустимо и постановеното по този иск решение.

Относно законосъобразността на обжалваното решение / в неговата цялост / по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Няма спор по делото , че ищецът- Л. С. е съдружник в „ Пенгуин Травъл“ ООД , за чийто управител е вписана Л. В. П..

По делото е налична покана от Л. С. до управителя на „ Пенгуин Травъл“ ООД, обективираща искане за предоставяне на документи на дружеството,която е връчена на 25.10.2024год. Ищецът не спори , че в същия момент- на 25.10.2024год. му е връчена покана за свикване на общо събрание на съдружниците в дружеството на дата-08.11.2024год. при следния дневен ред : първа точка : „ Промяна в управлението на „ Пенгуин Травъл“ ООД „, втора точка : „ Промяна в дружествения договор на „ Пенгуин Травъл“ ООД, а именно добавяне:“ Забрана на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООД“ и трета точка : „ Искане обяснения на съдружника Л. С. за негови действия против интересите на дружеството, а именно изпращане в периода септември и октомври 2024год. на имейли,с които се цели да се урони името на дружеството и така да се прекратят договори на дружеството с негови клиенти“. Същата е приложена като доказателства по делото, а и към нея разписка от Еконт, установяваща връчване на поканата за събранието на ищеца на 30.10.2024год.

По делото са налични още три броя покани за същото събрание , връчени на 29.10.2024год. на останалите съдружници- Н. К. и Л. П..

По делото е представен протокол от проведено на 08.11.2024год. общо събрание на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД , обективиращо вземането на следните решения : по точка първа от дневния ред : „ Да бъде назначена за управител на дружеството В. Д., която да действа заедно с управителя Л. П.“, по втора точка : „ Да бъде добавена нова разпоредба като т.34 от дружествения договор “ Забранява се на съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООд и по точка трета : „ …….“. В протокола е отбелязано , че на събранието присъства адв. В. като упълномощен представител на Л. П.- съдружник, притежаваща 80% от капитала на дружеството , Н. К.- съдружник, притежаващ 10% от капитала на дружеството и Л. С.- съдружник, притежаващ 10% от капитала на дружеството. Отразено е също така , че решенията по т.1 и т.2 от дневния ред са взети с мнозинство 90%, както и че съдружника Л. С. е гласувал „против“.

Протоколът е подписан от адв. В. като пълномощник на съдружника Л. П. и лично от съдружниците Н. К. и Л. С..

Няма спор по делото , а и това се установява от приложени по делото документи, че подаденото заявление за вписване промяната в представителството на дружеството по неговата партида в ТРРЮЛНЦ,въз основа взетото по т.1 решение на ОС на съдружниците , е оставено без движение и са дадени указания от длъжностното лице по регистрация за представяне на протокол от проведеното ОС на съдружниците, което да отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 137, ал.4 от ТЗ, а именно с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

По делото е представено копие на протокола от 08.11.2024год., върху който е налична нотариална заверка от нотариус М. Г. с дата 12.12.2024год. на съдържанието на документа и със същата дата- на подписите на адв. В. и съдружника Н. К..

Въпреки получената от съдружника С. на 16.12.2024год. покана за явяване в нотариална кантора за периода от 12.12.2024год. до 20.12.2024год. за заверка на подписа и съдържанието на протокола от проведеното на 08.11.2024год. ОС, същият не се е явил. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца- съдружник.

С мотив , че представения за вписване в ТРРЮЛНЦ протокол от проведеното на 08.11.2024год. ОС на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД не отговаря на изискуемата се форма за действителност- нотариална заверка на подписите и съдържанието му, длъжностното лице по регистрация е отказало вписване по партидата на дружеството заявената промяна в представителството на дружеството/ Отказ № 20241205125805-2/11.12.2024год. /.

Наличен по делото е и обявения в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ Пенгуин Травъл „ ООД дружествен договор, действащ към датата на вземане на процесните решения.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка , първоинстанционния съд е приел че взетото под т.1 от дневния ред решение е нищожно като взето при неспазване на предвидената в чл. 137, ал.4 от ТЗ вр. с чл. 137,ал.1 ,т.5 от ТЗ форма за действителност, както и че взетото под. 2 от дневния ред решение не е незаконосъобразно. Съобразно това съдът е уважил предявения установителен и съответно е отхвърлил предявения конститутивен иск.

Решението е правилно по изложените в него мотиви, които настоящия състав на въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Решението не е необосновано, тъй като съдът е обсъдил всички надлежно релевирани доводи на ищеца за нищожността решението по т.1 от дневния ред,респ. за незаконосъобразност на решението по т.2 от дневния ред, респективно - обсъдил е всички надлежно релевирани възражения на ответника по исковете.

Съгласно чл.137, ал.4 от за взетите решения по ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 от същата разпоредба се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма, като в случай на изискуема и неспазена нотариална форма, решенията на общото събрание са нищожни съгласно чл.137, ал.5 от ТЗ. В дружествения договор на "Пенгуин Травъл „ ООД / действащ към датата на взимане на процесните решения/, не е предвидена опростена форма, поради което изискуема е нотариалната такава. Същата форма следва да бъде спазена и при приемането на решение за назначаване на управител,тоест целеният ефект от едновременното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието е запазване на екземпляр от протокола за взетите решения при нотариуса. При едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието на документ, съгласно чл. 590, ал.4 от ГПК, молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал.2 от ГПК, предписващ, че при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. След удостоверяване на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя. Едновременната заверка на подписа и съдържанието на документа съобразно чл. 590, ал.4 от ГПК удостоверява, че лицето е подписало представения частен документ, както и че съдържанието на така подписания документ съответства на втория представен пред нотариуса и подреден в специалния регистър екземпляр.Както е посочено в Решение № 144/02.06.2025год. по т. д. № 1550/2024 г. на ВКС, I TO безспорно изготвянето на протокола в писмена форма и нотариалните заверки на подписите и на съдържанието следват по време вземането на решение от общото събрание. В Търговския закон не е предвидено, че едновременното удостоверяване на подпис и съдържание би следвало да се направи към момента на провеждане на общото събрание. Няма пречка същото да се състави в един малко по- късен момент и да се отнесе на нотариус за извършване на действията по удостоверяване на подпис и съдържание.

Така именно е процедирано и в настоящия случай . Видно от представения по делото протокол, на проведеното на 08.11.2024год. събрание на съдружниците в "Пенгуин Трабъл“ ООД , са присъствали три лица: адвокат М. В. като пълномощник на съдружника Л. П., съдружникът Н. К. и съдружника Л. С.. Протоколът е подписан от трите лица , но документът носи нотариална заверка само на подписите, положен от адв. В. и съдружника К.. Наред с това е извършена и нотариална заверка на съдържанието на документа, като е отразено, че същият е представен на нотариуса от адв. В. . Липсва нотариална заверка на подписа, положен в протокола от събранието от съдружника С., с което не е спазено изискването на чл. 137, ал.4 от ТЗ. Така атакуваното от ищеца решение на общото събрание на съдружниците на " Пенгуин Травъл“ ООД се явява нищожно поради нарушение на чл. 137, ал.4 от ТЗ.

Според чл. 137, ал.3 от ТЗ решението за избор на управител се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Безспорно е , че решението по т.1 от дневния ред е взето с гласовете на съдружниците Л. П. и Н. К., тоест с предвиденото в чл. 137, ал.3 от ТЗ мнозинство и че техните подписи върху протокола от ОС са нотариално заверени. Този факт обаче не може да обоснове извод , че е спазена установената в чл. 137, ал.4 от ТЗ форма за действителност на решението по т.1 от дневния ред, обективирано в протокола от проведеното на 08.11.2024гос. ОСС на „ Пенгиун Травъл“ ООД. Липсата на нотариална заверка на подписа на ищеца и неявяването му пред нотариуса в посочения в протокола от общото събрание (който е подписал и чието съдържание не оспорва) час за нотариална заверка съставлява обстоятелство, което опорочава формата на протокола по отношение на решението по т. 1 именно поради участието му в ОСС и при неговото вземане .С оглед разяснената по-горе удостоверителна функция на нотариалната заверка на подписите върху представения пред нотариуса протокол от общото събрание и с оглед на обстоятелството , че върху този документ фигурира подпис и на съдружника - ищец, е изводимо, че за да е спазена формата за действителност на решението по т.1 от дневния ред , следва да е налице нотариална заверка на подписа и на ищеца- съдружник. Фактите по настоящия казус са различни от тези по цитираното от „ Пенгуин Травъл“ ООД т.д.№ 2152/2021год. на СГС, поради което позоваването на постановеното по него решение / Решение № 1402/07.12.2022год./ е несъстоятелно. Същевременно решението не представлява задължителна съдебна практика, която настоящият състав е длъжен да съобрази по настоящото дело.

Следва да се отбележи, че с оглед предмета на спора, се явяват ирелевантни причините, поради които не е извършена нотариална заверка на подписа на ищеца-съдружник върху протокола от проведеното на 08.11.2024год. ОСС. Дали поведението на ищеца , в случая отказът му да се яви при нотариус за извършване на нотариалната заверка , може да се възприеме като виновно поведение, съответно нарушение на задълженията към дружеството, може да бъде преценявано в друга хипотеза, в която това поведение е довело до изключването му като съдружник и изключването му се атакува пред съда.

След като се установи по делото, че процесното решение на съдружниците в „ Пенгиун Травъл“ ООД – за избор на нов управител не е взето в изискуемата съгласно чл. 137, ал.4 от ТЗ форма ,то съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.5 от ТЗ това решение е нищожно. С оглед на това предявеният от ищеца по чл. 124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на това решение е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Правилно е решението и като постановено по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ. Исковата претенция е за отмяна на решението по точка втора от протокола от ОС на съдружниците на „ Пенгуин Травъл“ ООД от 08.11.2024год. –за добавяне на нова разпоредба като т.34 от дружествения договор „ Забранява се на съдружниците за извършват конкурентна дейност на дейността на „ Пенгуин Травъл“ ООД.

Следва да се отбележи , че при разглеждане на исковата претенция по чл. 74 от ТЗ следва да имат предвид задължителните указания в т.6 от ТР № 1/06.12.2002год. на ОСГК на ВКС, в смисъл че основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 127, ал.1 ,т.4 от ГПК като всеки релевиран порок- материалноправен или процесуалноправен , съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 от ТЗ. Съдът е овластен да обсъжда основания , за които е надлежно сезиран с исковата молба, а евентуалното произнасяне по непредявени основания съставлява нарушение на диспозитивното начало и е недопустимо /т.8 от цитираното ТР/. При съобразяване със задължителните указания по приложението а закона, дадени в цитираното ТР, съдът намира че в случая се дължи произнасяне по законосъобразността на решението по т.2 от процесния протокол по релевираните в обстоятелствената част на исковата молба пороци и не дължи произнасяне по други въведени такива , извън преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 74 от ТЗ, тъй като са преклудирани.

В случая надлежно релевирани пороци на взетото по т.2 на проведеното на 08.11.2024год. ОСС на „ Пенгуин Травъл“ ООД са противоречието му с „на буквата и духа на забраната за извършване на конкурентна дейност, предвидена в ТЗ“, противоречието му на чл. 15, ал.1 , т.2 и т.3 от ЗЗК и на чл. 19, ал.2 от Конституцията на Р България.

Твърдяното противоречие не се установява по делото.

Търговският закон изрично урежда в чл. 41, ал.2, чл. 142, ал.1,т.1 и в чл. 237, ал.4 от ТЗ забрана за извършване на конкурентна дейност на определени лица с цел съхраняване интересите на търговците, които тези субекти представляват, управляват или контролират по силата на закон или договор. За разлика от тези субекти , в търговският закон не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД , но и не съдържа императивна забрана такава да бъде въведена в дружествения договор. Включването на клауза в дружествения договор, обективираща такава забрана, доколкото не противоречи на закона, е израз на свободата на договаряне , предвидена в чл.9 от ЗЗД . Следва да се отбележи , че липсата на предвидена в ТЗ забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружници в ООД и възможността за въвеждането на такава в дружествения договор е обсъждана хипотеза в множество съдебни актове , постановени по искове по чл. 74 от ТЗ срещу решение на общо събрание на съдружници в дружество за изключване на съдружник на основание чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ- в нарушение задълженията му за лоялност и като действащ против интересите на дружеството.

Оспореното решение по т.2 не противоречи на чл.15, ал.1, т.2 и т.3 от ЗКК, нито нарушава чл. 19, ал.2 от Конституцията на Р България. В чл.19 от Конституцията е уредена свободната стопанска инициатива, законоустановеността на еднакви правни условия на стопанска дейност с цел предотвратяване на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя. Уредена е и закрилата на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица. Еднаквите условия за стопанска дейност и свободата на стопанската инициатива не са абсолютни и не означават липсата на ограничения и невъзможността със закон да се поставят изисквания към субектите при осъществяването на определена дейност. При съобразяване конкретиката на настоящия случай и установената възможност за въвеждане на забрана в дружественият договор за извършване на конкурентна дейност на съдружник в ООД , макар и частично ограничаваща стопанската му дейност / само тази, идентична на дейността на дружеството , в което той е съдружник/ , не нарушава правото му на свободната стопанска инициатива, прокламирано от Конституцията.

Чл.15 ал.1 ЗЗК се съдържа обща забрана на всякакъв вид споразумения между

предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. В нея неизчерателно са посочени някои от найтипичните проявни форми на забраненото поведение:

1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;

2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;

3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;

4. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

Тоест, забраната по чл.15 от ЗЗК касае определен вид споразумения и то сключени между определени субекти- предприятия или сдружения на предприятия, по смисъла на пар.1 т.7 от ДР на закона . В случая процесното решение не отговаря на горните характеристики, за да се приеме , че визираната в чл. 15 от ЗЗК забрана за антиконкурентна дейност е валидна и по отношение на него и съответно я нарушава, което го прави незаконосъобразно. Още повече , че изрично е предвидено ,че споразумение, попадащо в обхвата на общата забрана , е нищожно ex lege / чл.15 ал.2 ЗЗК/.

По изложеното съображения предявеният иск по чл. 74 от ТЗ се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Решението , в частта му за разноските, е частично неправилно. Неправилно е и обжалваното определение № 4523/10.11.2025год. Съображението за това са следните :

СГС е бил сезиран с три отделни иска – един установителен по чл. 124, ал.1 от ГПК касателно решението по т.1 от протокола на проведеното на 08.11.2024год. ОСС на „ Пенгуин Травъл“ ООД и два конститутивни с правно основание чл. 74 от ТЗ срещу решенията по т.2 и т.3 по протокола от същото събрание. Изводът , че се касае за два обективно съединени иска по чл. 74 от ТЗ съдът прави не въз основа на броя на атакуваните решения на общото събрание, а предвид различния релевиран порок водещ до незаконосъобразност за всяко едно от решенията.

В първоинстанционното производство ищецът е представляван от адвокат от адвокатско сдружение „ И. и В.“ срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3120лева с ДДС. След като в договора за правна защита и съдействие от 20.12.2024год. е посочено , че адвокатското възнаграждение е за извършената по т.д.№ 2235/24 год. на СГС защита , без да е конкретизирано каква част от възнаграждение се отнася за иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, каква част за първия иск по чл. 74 от ТЗ и каква за втория иск по чл. 74 от ТЗ ,то адвокатското възнаграждение следва да се разпредели по равно на броя на исковете или по 1040лева с ДДС .

Същият механизъм на разпределение следва да се приложи и по отношение адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Същият е представляван от адвокат от адвокатско съдружие „ А. и Р.- Ай Пи Лигъл“ срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лева с ДДС,респ. 840лева с ДДС по всеки един от исковете.

При съобразяване изхода от спора е изводимо ,че ответното дружество дължи на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840лева с ДДС /по уважения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК .Съответно ищецът дължи на ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1040лева с ДДС поради отхвърляне на първия иск по чл. 74 от ТЗ и такова в размер на 1040лева с ДДС поради прекратяване на производство по втория иск по чл. 74 от ТЗ или общо 2080лева с ДДС.

Съобразно горепосочените като дължими по всеки един от исковете адвокатски

възнаграждения следва да се извърши преценка за основателност на направеното от всяка една от страните възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството , че размерите на адвокатските възнаграждения , приети от съда за дължими се поради уважаване ,респ. отхвърляне на иска по чл.74 от ТЗ и съответно прекратяване на производството по втория иск по чл.74 от ТЗ са под / 840лева / и незначително над / 1040лева/ минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал.1 ,т. 4 от Наредба № 1 /2004год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Независимо от горните съждения във връзка с неправилно определения размер на адвокатското възнаграждение възнаграждение, което СГС е определил като дължимо от „ Пенгуин Травъл“ ООД на Л. С. , поради липса на жалба на решенето в тази му част, същото не следва да бъде коригирано. Следва обаче да се отмени Определение № 4523/10.11.2025год., с което искането по чл.248 от ГПК на „ Пенгуин Травъл“ ООД е оставено без уважение и се постанови ново , с което да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските и в полза на „ Петгуин Травъл“ ООС се присъдят допълнително 1080 лева разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

По разноските във въззивното производство:

От данните по делото е видно , че жалбоподателят-ищец е направел разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 960лева / 490.84 евро / и 120лева – държавна такса.

Съответно направените от ответника-жалбоподател разноски са както следва : 40.90 лева държавна такса/ и такса за копие от въззивната жалба/ 7.67 евро –държавна такса по частната жалба и 0.10.евро –за копие от частната жалба ,както и 766.94 евро с ДДС или 1500 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение по въззивната жалба и 1000лева -адвокатско възнаграждение по частната жалба / 511.29 евро / .

И тук следва да се посочи , че в представените по делото договори за правна защита и съдействие липсва разграничение каква част от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по подадената от всяка една от страните въззизвна жалба и каква част –за защита срещу подадената въззивна жалба от насрещната страна. С оглед на това същото следва да се разпредели по-равно. Тоест, 383.16 евро/ 1 / 2 част от заплатеното от „ Пенгиун Травъл „ ООД адвокатско възнаграждение е по подадената от него въззивна жалба, а останалата 1/ 2 част- 383.16 евро е за защитата му срещу подадената от Л. С. въззивна жалба.

Същият подход съдът приема и по отношение адвокатското възнаграждение ,заплатено от Л. Синидилски като съответно 1 / 2 част или 245.42 евро от него се явява заплатено по подадената от него въззивна жалба, а останалата ½ част – 245.42 евро за защита по подадената от „ Пенгуин Травъл“ ООД възззивна жалба.

С оглед на горното и предвид изхода от обжалването- неоснователността и на двете възззивни жалби е изводимо , че ищецът Л. С. следва да бъде осъден да заплати на „ Пенгиун Травъл“ ООД сумата от 383.16 евро , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение , а съответно- „ Пенгуин Травъл „ ООС следва да заплати на Л. С. сумата от 245.42 евро , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение .Поради неоснователността на въззивните жалби на подалите ги страни не се дължат разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване и тя остава в тежест на всяка една от страните,така , както са я направили.

При приложения подход на определяне на адвокатското възнаграждение за въззивното обжалване направеното от процесуалният представител на Л. С. възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно. Дължимото на „ Пенгиун Травъл „ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 383.16 евро е под минимума по Наредба № 1 / 2004год. за възнагражденията за адвокатска работа и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора.

С оглед основателността на подадената от „ Пенгуин Травъл „ ООД частна жалба , на същият се дължи присъждане на направените в производството по чл. 274 от ГПК разноски – заплатена от него държавна такса в размер на 7.77 евро / ведно с таксата за преписа от частната жалба/ , както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро. Основателно е обаче направеното от процесуалния представител на ищеца-Л. С. възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства нито на извършената от адвоката правна работа,нито на сложността на поставения правен- за дължимостта на разноски. Доколкото се касае за производство по чл. 248 от ГПК и за уважена частна жалба , то адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималния според чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 / 2004год. за възнагражденията за адвокатската работа или в размер на 170.43 евро.

Водим от горното и в същия смисъл, Апелативен съд –София,в настоящия си състав