Решение № 227 от 8.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 316/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на „Кадин Логистик“ ЕООД, ЕИК 200474826, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 914-1 от 18.12.2023г., издаден от Ф. И. - главен инспектор в отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, оправомощена със заповед № А-2636 от 13.11.2023 г. на кмета на община Асеновград, потвърден с решение № 3 от 29.01.2024г. на П. К. - началник отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, оправомощена със заповед № 2635 от 13.11.2023 г. на кмета на община Асеновград, относно допълнително определени дължими суми за данък върху недвижимите имоти и ТБО за притежаван от жалбоподателя недвижим имот с партиден № М0000222_100520 4230, находящ се в [населено място], [жк], представляващ земя и сграда за периода 01.01.2020г.-31.12.2023г. в общ размер на 4528, 84 лв., от които ДНИ – 201, 26лв. и лихва върху ДНИ – 8, 03 лв., ТБО - 3584, 41 лв. и лихва ТБО – 735, 14 лв. към 18.12.2023г. В жалбата се иска от съда отмяна на атакувания акт за установяване на задължения по декларация, в частта, по установяванията за ТБО и лихви ТБО за недвижим имот, собственост на жалбоподателя, като се сочи че ДНИ за същия е платен и това не е взето предвид от ответния административен орган. Твърди се, че ТБО са недължими, предвид неизвършване по отношение на имота на жалбоподателя на услуги по поддържане на чистота от страна на община Асеновград. Оспорваният АУЗД се сочи за нищожен и незаконосъобразен, като се поддържа в хода на съдебното му обжалване, че същият е издаден по отношение на лице, извън посочените в чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя се писмена защита. Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, лично и чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията на жалбоподателя за нищожност и незаконосъобразност на оспорвания АУЗД като сочи, че от страна на управителя на дружеството жалбоподател е извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, за което същият е наказан с имуществена санкция. Поддържа, че по делото са представени доказателства за извършване на услугите, включени в обхвата на ТБО на територията на община Асеновград. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена в законоустановения срок и след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред контролния административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: От жалбоподателя, като собственик на поземлен имот с идентификатор № 00702.536.44 по КК на [населено място] с площ 5666 кв.м., кв. 6, вид на територията: урбанизирана, НТП: за друг вид производствен, складов обект, ведно построени в имота сгради с площ от 11 кв.м., 15 кв.м., 282 кв.м. и 117 кв.м., са подадени съответно декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1621000426 от 20.05.2010г., в следствие на което е открита партида № 2004748260002, декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 1621000222 от 20.05.2010г. с партида № М0000222_100520. За същия Партиден № за периода 2014-2023г., от страна на „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД са подавани декларации за освобождаване от ТБО, видно от справка на л. 31. ТБО е определена върху данъчната оценка на недвижимите имоти, за така откритите партиди, по години за периода 2020г. – 2023г. Тъй като не е констатирано внасянето на дължимата ТБО, са начислени прилежащи лихви за забава. Размерът на задълженията за ТБО в обжалвания АУЗД са посочени по видове и периоди (за всяка една от процесните години), а лихвите за просрочие към тях са изчислени към 18.12.2023г. За всяка една от процесните години са издадени заповеди на кмета на община Асеновград, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2020г. – заповед № А-2135 от 29.10.2019г. /л. 53/; за 2021г. – заповед № А-1965 от 30.10.2020г. /л. 56/; за 2022г. – заповед № А-2200 от 27.10.2021г. /л.59/ и за 2023г. – заповед № А-2417 от 27.10.2022г. /л. 62/. С всяка една от посочените заповеди се определят границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По-конкретно за община Асеновград това са имотите в регулацията на населеното място-[населено място] и населените места на територията на общината. Конкретно за [населено място] е предвидена честота на обслужване - по утвърден график с обслужваща фирма. В прилежащите индустриални зони на града е определено честотата на сметосъбиране да се извършва, съгласно заявка/повикване от ЮЛ и ФЛ, като същата да се посочва в декларацията по чл. 17 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Асеновград. За всяка една от процесните години са приети решения на общински съвет [община] /л. 193-212/, с които се определят размерите на ТБО на територията на община-[община], както следва: решение № 39, взето с протокол № 5 от заседание, проведено на 30.12.2019г., решение № 479, взето с протокол № 20 от заседание, проведено на 16.12.2020г.; решение № 1046, взето с протокол № 33 от 22.12.2021г. и решение № 1533, взето с протокол № 46 от заседание, проведено на 14.12.2022г. Таксите за отделните компоненти от ТБО за нежилищни имоти на предприятия, търговски дружества, кооперации, фирми на еднолични търговци на територията на община Асеновград са следните по години: за 2020г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 10 промила; за обезвреждане на битовите отпадъци – 4, 40 промила и за чистота на териториите за обществено ползване – 1, 60 промила, общо 8, 10 промила; за 2021г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 25 промила; за обезвреждане на битовите отпадъци – 4, 10 промила и за чистота на териториите за обществено ползване – 1, 75 промила, общо 8, 10 промила; за 2022г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 11 промила; за обезвреждане на битовите отпадъци – 4, 31 промила и за чистота на териториите за обществено ползване – 1, 68 промила, общо 8, 10 промила; за 2023г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 14 промила; за обезвреждане на битовите отпадъци – 4, 14 промила и за чистота на териториите за обществено ползване – 1, 82 промила, общо 8, 10 промила. По делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между община Асеновград и КМД ЕООД на 30.07.2020г., за извършване от страна на дружеството изпълнител на услуги по събиране и транспортиране на битови, поддържане на чистота на територии на обществено ползване на територията на [населено място] отпадъци. Договорът е сключен за срок от 60 месеца. Представени са протоколи и справки, удостоверяващи извършване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота на териториите за обществено ползване за периода от 2020г. до 2023г. Приложено е Комплексно разрешително № 451-НО/2013г. за изграждане и експлоатация на регионален център за обезвреждане на твърди битови отпадъци. В решението на контролния административен орган, с което е потвърден оспорвания АУЗД е посочено, че имотът на жалбоподателя се намират в урбанизираната територия в регулационните граници на [населено място], в строителни граници в производствената зона на града. Установено е, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2023г. за недвижимия имот са подавани декларации по чл.71, т.2 във връзка с т. 1 от ЗМД и определената ТБО за същия период е начислявана без компонента „за сметосъбиране и сметоизвозване“. Обосновано е, че местонахождението на недвижимия имот, представляващ земя и сгради на територията на община Асеновград обуславя дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци, която част от таксата е установена за ползване на депо, каквото за община Асеновград е изградено и функциониращо. По изложените аргументи обжалваният АУЗД е потвърден по отношение на ТБО, ведно с прилежащите лихви. В приложената по делото административна преписка, за която ответния административен орган сочи, че е представена в цялост се съдържа протокол от 12.06.2022г. на архивни документи, съхранявани в архив на община Асеновград, за които се сочи, че са частично или напълно унищожени от наводнение. Сред същите, според процесуалните представители на ответника се сочи да са били съхранявани, респ. унищожени при наводнението декларации по чл.71 от ЗМДТ, подавани от „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД за период от 2020г. до 2022г. Представена е справка-декларации за освобождаване от ТБО по парт. № М0000222_10052 по декларирани от „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД данни-л. 222. Жалбоподателят поддържа в хода на съдебното производство, че с оглед апортирането на собствения му недвижимия имот в капитала на друго дружество, „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД не е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка по делото са представени удостоверения, издадени от Агенция по вписванията за вписани обстоятелства в Търговския регистър по партидите на „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД и „КАДИН-ММ“ ООД. По партидата на последното на 27.02.2020г. е вписано внасяне на непарична вноска в капитала от съдружника „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД, а именно поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с площ 5666 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: за друг вид производствен, складов обект, кв.6, парцел: част от VII, ведно със сграда с [идентификатор] с площ 11 кв.м., сграда с [идентификатор] с площ 15 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 382 кв.м., сграда с [идентификатор] с площ 117 кв.м. Представена е справка № 485791/08.04.2024г., от Агенция по вписванията, от която е видно, че на 20.05.2020г. в Служба по вписванията – Асеновград е извършено вписването на апорт от съдружник „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД на „КАДИН-ММ“ ООД с предмет горепосочения поземлен имот и сгради. Представен е вписан на 20.05.2020г. в Службата по вписвания-Асеновград дружествен договор на „КАДИН-ММ“ ООД, ЕИК 160058728, със съдружници: Д. К. К. и „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД и капитал, включващ като непарична вноска посочените по-горе ПИ и сгради. По делото е допуснато изготвяне на заключение по Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) за установяване математически вярно и в съответствие с Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Асеновград ли са определени от органите по приходите дължимите от жалбоподателя ТБО и лихви за процесните периоди. Въз основа на данни за имот партиден № М0000222_100520 за декларирана отчетна стойност и данъчна оценка, изложени в табличен вид във заключението (Таблица № 1) е изчислен дължимият за имота ДНИ в размер на 201.25 лв. Посочено е, че за процесния период не е начислявана, съответно не се дължи компонента „за сметосъбиране и сметоизвозване“, като за периода 2020г. – 2023г. са определени размери на ТБО, обективирани в Таблица № 3 от заключението на основание посочени в същата таблица решения на Общински съвет [община]. Направено е отбелязване, че на 13.07.2023г. е извършено частично плащане в размер на 100 лв. на дължима ТБО за 2020г. В таблица № 4 от заключението са обективирани дължимите ТБО за процесната земя и сгради за периода 2020г.-2023г., които са установени от ВЛ е в общ размер от 2584, 41 лв. и прилежаща лихва – 736, 02 лв. Заключено е от експерта, изготвил ССчЕ, че установените задължения, предмет на оспорвания АУЗД са математически правилни и съобразени с Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Асеновград. Експертизата е приета без възражения на страните по делото. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Асеновград, съгласно заповед № А-2636 от 13.11.2023г., издадена от кмета на общината (л. 214). По отношение на спорния административен акт са спазени и изискванията за форма, съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК приложим по силата на §2 от ДОПК. При издаването на АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ и решения на Общинския съвет, послужили за определянето им. Способът за определяне размера на публичните задължения, на ставката и на данъчната основа са посочени в Наредба за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на община Асеновград. В решението си горестоящият административен орган се е позовал на приетите от Общинския съвет административни актове, като в допълнение е посочил и начина, по който се изчислява данъчната оценка на процесния имот. Няма причини да се изисква самото пресмятане да бъде детайлно отразено, както в АУЗД, така и в контролния акт. По отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи: Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, транспортиране и третиране в съоръжения и инсталации на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ /в редакцията й за процесния период/ са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато такса не се събира, а именно: за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. За доказването на факта на предоставяне на услугите общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги става с документи за движение на МПС от населеното място до регионалното депо, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато компонент от услугата се извършва чрез външен за общината изпълнител. За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата. По делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Асеновград за процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение. Общински съвет Асеновград е приемал нужните решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Ангажирани са и писмени доказателства (договори, констативни протоколи, маршрутни графици и др.), за да се обоснове извода, че в процесния период на територията на общината реално са предоставяни компонентите от услугата по третиране на битови отпадъци депониране на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията ѝ към датата на извършване на апортната вноска в капитала на „КАДИН-ММ“ ООД от жалбоподателя), за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба: За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗМДТ службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти. По делото не е спорно обстоятелството, че на 27.02.2020г. в Търговския регистър е вписано, че в капитала на КАДИН-ММ“ ООД е внесен като непарична вноска /апорт/ ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] и находящи се в същия сгради, от предишния едноличен собственик на капитала - жалбоподателят „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД. Това обстоятелство е отразено в дружествения договор на „КАДИН-ММ“ ООД. С вписване на апорта в Търговския регистър е настъпил вещно – транслативният ефект и правото на собственост върху описаните недвижими имоти е прехвърлено от „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД на „КАДИН-ММ“ ООД. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ и ТБО са регламентирани в чл. 11, чл. 15 и чл. 64 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. В настоящия случай е налице прехвърляне на правото на собственост на процесния имот, чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на друго дружество. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Ето защо за времето след прехвърлянето на правото на собственост чрез апортната вноска неправилно са определени задължения за дружеството жалбоподател, вместо на „КАДИН-ММ“ ООД. Тоест, след като собственик на недвижимите имоти – земя и сгради, находящи се в [населено място] не е жалбоподателят, то същият не дължи ТБО за нито една от процесните години, считано от датата на вписването на апорта в Търговския регистър. Последното е така, тъй като вписването Имотния регистър има само оповестително, декларативно действие, но не и конститутивно, каквото е вписването в Търговския регистър. От изложеното дотук следва изводът, че поради отсъствието на права по отношение на процесния имот, жалбоподателят не носи отговорност за задължението за заплащане на местен данък и такса. Всичко казано дотук обобщено приема, че и макар при издаване на процесния АУЗД органът да е спазил процедурата по чл. 4 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 ДОПК, налице е драстично нарушение на общото правило на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ако органът беше изпълнил посоченото правило, би установил, кой е действителния собственик на имота. Изясняването на този въпрос определя надлежните страни в административния процес по см. на чл. 15 от АПК. Тези страни са административният орган и собственика на недвижимия имот и обектите в него. Нарушено е основното правило в административния процес по чл. 36 от АПК за служебно събиране на всички относими, необходими и достатъчни доказателства по изясняване на спора от фактическа страна. Следователно неправилно и незаконосъобразно с процесния АУЗД на жалбоподателя са определени и процесните задължения за ТБО, ведно с прилежащата им лих­ва. На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК жалбоподателят има право на извършените разноски по производството, за които по делото има представен списък и се констатираха в общ размер на 850 лева - 50лв. заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за ВЛ и 500 лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски административен съд, Първо отделение, 18 състав,