Решение № 5028 от 20.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13801/2025 г.

дело № 20251100513801 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение № 15348/10.08.2025 г., постановено по гр. дело № 45358/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, са отхвърлени предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК 175133827 срещу Р. М. П., ЕГН •••••••••• установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2 146,61 лева, представляваща главница по фактура № 0216584520/13.02.2017 г. за начислена електрическа енергия за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. въз основа на констативен протокол № 1014988/20.06.2016 г. за клиентски № 310222181480, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2021 г. до окончателното плащане, както и 853,83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. до 11.03.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 16150/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 лева, разноски по делото. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 285067/27.08.2025 г. от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД с изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод относно липсата на законово основание за извършване на корекция на сметка поради недоказване на виновно поведение на ответника Р. П.. Позовава се относимите към проверката ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), както и на формираната при действието на същите нова съдебна практика на ВКС, според която съществува правно основание за корекция на сметките на крайните клиенти по чл. 92, т. 4 ЗЕ от съответния краен снабдител с електрическа енергия по чл. 92, т. 2 ЗЕ, без да е необходимо доказването на виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), поради което предпоставките за начисляване на корекционната сума са налице, а именно: неправомерно ползване на електрическа енергия, която не се измерва от средство за търговско измерване поради нерегламентирана промяна в схемата на свързване, която не отговаря на одобрения тип и СТИ е приведено в състояние на невъзможност да отчита вярно преминаващата през него електрическа енергия, което е установено с констативен протокол на БИМ № 81/23.01.2017 г., като констатациите в него са потвърдени и от изслушаната по делото СТЕ. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. М. П. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита за недоказано между него и ищеца да е съществувало договорно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия, което представлява достатъчно основание за недължимост на исковите суми, а отделно от това не са ангажирани доказателства относно качеството и количеството на предоставената услуга. Оспорва доказателствената стойност на счетоводните записвания на ищеца. Оспорва да са присъствали представители на органите на МВР по време на извършване на проверката, които да се уведомени за съставяне на констативен протокол № 1014988/20.06.2016 г., поради което оспорва удостоверените в него констатации. Счита, че установеното нарушаване на пломбите и холограмния стикер на големия капак на електромера е следвало да бъдат забелязани от инкасатора при предходния отчет. Оспорва да е бил уведомен и да е присъствал по време на проверката. Заявява, че липсват фактури и реално извършени отчети, отнасящи се за процесния имот и абонатен номер. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки, имащо характер на частен документ. Начисляването на лихви върху прогнозни сметки счита за недопустимо, позовавайки се на решение на ВАС. Оспорва изправността на процесния електромер към момента на проверката и момента на демонтирането му, както и да са представени доказателства за отчитане на електроенергията посредством изправни средства за измерване. Оспорва в общите условия на ищеца да е предвиден ред за уведомяване относно извършването на корекцията, оспорвайки представените писма да са получени от него. Позовава се на потребителската защита в качеството си на физическо лице, твърдейки, че клаузите, уреждащи възможността за извършване на едностранна корекция, са нищожни. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото обаче е неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 98а, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като видно е от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът основава исковата си претенция въз основа на твърдението, че ответникът е битов клиент на електрическа енергия за обект на потребление: къща в с. Доброславци, ул. •••• с клиентски № 310222181480 въз основа на публично известни Общи условия и в това си качество дължи сума в размер на 2 146,61 лева за електрическа енергия за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. по фактура № 0216584520/13.02.2017 г. въз основа на констативен протокол № 1014988/20.06.2016 г., начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), като корекция поради констатирана нерегламентирана манипулация на СТИ № 02051697. За уважаването на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване наличието на следните предпоставки: съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с доставчика на електрическа енергия; че при извършена проверка е констатиран случай на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия за присъединения обект, което е наложило корекция на сметката с процесната сума; че е спазен нормативният ред за извършване на корекция на сметката, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за корекция, както и размерът на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността. Съгласно нормата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а според § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. В този смисъл е нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата следва, че за уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния присъединен имот - в този смисъл е Решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г. о. Същото тълкуване следва и от разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на електропреносното предприятие, според които облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта (сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Електрохолд Продажби“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР лицензия възниква облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа), като страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния жилищен обект. В случая установява се по делото, че от страна на ответника Р. П. е подадено заявление от 22.07.2015 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди по отношение на собствения му обект - къща в с. Доброславци, ул. „Градинарска“ с клиентски № 310222181480, като прави впечатление, че изрично същият е потвърдил качеството си на собственик на имота, посочвайки и основанието за това, както и факта, че е влязъл във владение и го ползва, приемайки действащите Общи условия за продажба на електрическа енергия и Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа. От приетата фактура № 0216584520/13.02.2017 г. следва, че клиентският № 310222181480 за обект: с. Доброславци, ул. ••••, ап. къща се води на името на ответника Р. П.. Следователно, доказано е по делото наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на неформален договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98а от ЗЕ. Следва да се отбележи още, че именно на адреса на процесния имот той надлежно е получил адресираните до него писма съответно от 21.06.2016 г., от 08.02.2017 г. и от 14.02.2017 г., а освен това считано от 17.01.2011 г. именно там са регистрираните му постоянен и настоящ адрес, което също е индиция относно наличието на фактическа и/или правна връзка с имота, за който се отнасят исковите суми. Действително, по делото не е представен самият титул за собственост, легитимиращ ответника П. като собственик на имота, но с оглед данните по делото, че същият е признал това свое качество, като в тази част заявлението за продажба на електрическа енергия от 22.07.2015 г. обективира неизгоден за него факт, ползващ се с висока доказателствена стойност в процеса, а и доколкото настоящото производство не е с предмет установяване на вещно право на собственост, при съвкупната преценка на данните по делото следва да се приеме за доказано качеството му на собственик на процесния обект. Следователно, установено е, че в рамките на исковия период клиент на електрическа енергия по отношение на обект с клиентски № 310222181480 е бил ответникът Р. П. в качеството му на негов собственик, поради което между него и ищеца е възникнала облигационна връзка по силата на договор за доставка на електрическа енергия със съответното съдържание и във връзка с чл. 98а ЗЕ, според който Общите условия за продажба на електрическа енергия обвързват страните с публикуването им, с място на доставка и продажба на електрическа енергия: с. Доброславци, ул. ••••. Ето защо, в качеството си на потребител на електрическа енергия именно ответникът Р. П. е носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056/07.11.2007 г., изм. с Решение № ОУ - 03/26.04.2010 г.), които са били публикувани на 05.12.2007 г. и на 01.05.2010 г. в поне един централен и един местен ежедневник, за което свидетелстват и представените извадки от в-к „Новинар“ и в-к „Софийски вестник“, т. е. са влезли в сила. На следващо място между страните не се спори, а и от представения констативен протокол № 1014988/20.06.2016 г. се установява, че на посочената дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – Г.В. и Р. Д. в присъствието на свидетелите – Х.М. и В.П. – представители на Федерация на потребителите, са извършили техническа проверка на електромер с фабричен № 02051697, монтиран за отчитане на електрическата енергия на собствения на ответника Р. П. обект – къща, находяща се на адрес: с Доброславци, ул. ••••, с клиентски. № 310222181480 и потребител Р. П.. В протокола е отбелязано, че представител на потребителя е търсен на обекта, но същият е отсъствал, като е констатирано, че липсва пломба на щита на електромерното табло, нарушени са пломбите и холограмния стикер на големия капак на електромера, който е измерен с еталонен уред и към момента на проверката мери в класа си на точност, след което е демонтиран и изпратен за метрологична проверка, а на негово място е поставен нов изправен електромер. Протоколът е подписан от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и от представителите на Федерация на потребителите, като с писмо № NTZ62470/08.02.2017 г. препис от него е изпратен на ответника Р. П.. Именно в резултата на горепосочените констатации в съставения протокол № 1014988/20.06.2016 г. с фактура № 0216584520/13.02.2017 г., също представена в заверен препис по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ е била начислена и корекционната сметка в размер на сумата от 2 146,61 лева за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, приложима към настоящия случай (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) на ДКЕВР е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В тази връзка са приети ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), които са част от действащата към процесния период правна уредба в областта на енергетиката, като същите имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 47 – 51 ПИКЕЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IX от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение от страна на абоната като предпоставка за извършване на едностранна корекция на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ – в този смисъл е Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т. о. Предвижда се обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно или неточно измерена електроенергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест на дружеството – снабдител. По този начин законодателят предвижда специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната електрическа енергия извън допустимата, респ. измерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение на причината за това обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната електрическа енергия, съответно на действително доставяната такава, при констатирано неточно измерване или неизмерване на последната. Не е налице отпадане на правото да бъде проведена корекционна процедура от електроразпределителното дружество и независимо дали в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, тъй като редът за уведомяване не обуславя възникването или съществуването на правото на едностранна корекция, а установява правото на клиента да бъде уведомен, за да може да организира защитата си, в случай, че счита корекцията за неправилна. След изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. посоченото изискване е било изпълнено – в този смисъл е Определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., като в случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ищеца е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите - в този смисъл е Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че в Общите условия на доставчика „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. Противно на доводите на ответника от неуведомяването му за съставения констативен протокол не следва, че за ищеца не е възникнало правото на корекция, още повече, че П. е получил уведомителните писма и предложенията за извършване на корекции на сметките, за което свидетелстват съставените разписки, като недоказано е оспорването относно авторството на положените от негово име подписи. В случая едностранната корекция е била извършена от ищеца като оператор на разпределителната мрежа по реда на чл. 47 - 48 ПИКЕЕ , като видно е от представения констативен протокол № 1014988/20.06.2016 г., както и от останалите събраните по делото доказателства, че при извършване на проверката на електромера на адреса на ответника Р. П. са спазени процедурните изисквания на чл. 47. Съгласно посочената разпоредба при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от поне двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Последният изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка, а когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. В настоящата хипотеза посочената процедура е изпълнена, доколкото за извършване на проверката е съставен протокол, в който е удостоверено, че представител на потребителя е бил потърсен, но не е открит, поради което същият е подписан както от служителите, извършили проверката, така и от свидетели от Федерация на потребителите, които не са служители на оператора. Съгласно констатациите на място при извършена проверка на електромер с фабричен № 02051697 е установено, че липсва пломба на щита на електромерното табло, нарушени са пломбите и холограмния стикер на големия капак на електромера, който е измерен с еталонен уред и към момента на проверката мери в класа си на точност, след което същият е бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ, а на негово място е поставен нов изправен електромер. В случая от страна на ответника липсва своевременно оспорване, че удостоверените в протокола обстоятелства около извършване на проверката от 20.06.2016 г. са се осъществили по описания в него начин, като с отговора на исковата молба той посочва единствено, че констатираните нарушения е следвало да бъдат забелязани от инкасатора при последната му проверка, което обаче предвид разясненията на вещото лице по СТЕ по време на изслушването му е било обективно невъзможно, тъй като на инкасаторите не е вменено задължение да извършват техническа проверка, а единствено отчет. Следва да се отбележи още, че констатациите около извършване на проверката са били потвърдени и в съставения констативен протокол на БИМ № 81/23.01.2017 г., според който е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като допълнително е присъединено устройство и е изменена електрическата схема, което е в отклонение с одобрения тип, като в този смисъл е и неоспореното заключение по СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, също потвърждаващо осъществяването на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и присъединяването към електрическата схема на допълнителен елемент, което е довело до изменение, което не съответства на одобрения тип. Вещото лице е категорично, че констатираните от БИМ обстоятелства се дължат на неправомерно външно въздействие до защитената вътрешност на електромера и представляват промяна на електрическата схема, която не съответства на одобрения тип, поради което е възможно да предизвика промяна в работата на СТИ. Експертизата изяснява още, че съобразно правилото на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г. неотчетеното от електромера количество електрическа енергия от 16 628 KWh подлежи на изчисляване на база 1/3 максимален базов ток, потвърждавайки математическата вярност на извършените изчисления и тяхното съответствие с одобрените от ДКЕВР цени на електрическата енергия за процесния период. Действително с решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ няма обратно действие, а има действие за напред – арг чл. 195, ал. 1 АПК, поради което чл. 48 - 51 ПИКЕЕ са били в сила към датата на процесната проверка - 20.06.2016 г. На следващо място промяната в електрическата схема е установена въз основа на извършената експертиза в БИМ, а не на място по време на проверката, поради което в настоящия случай чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ не намира приложение и присъствието на органите на полицията не е било необходимо. Както вече се посочи по-горе във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение - в този смисъл е Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. Конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е от значение за начина на извършване на корекцията, а не затова следва ли да се докаже вина на клиента или не. Чл. 48 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия. Не е необходимо ищецът да доказва, че е имало неотчетена електрическа енергия за целия 90-дневен период, нито виновно и неправомерно поведение на лица на конкретна дата. Корекцията намира своето нормативно основание - чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ и издадените при надлежна законова делегация чл. 48-51 ПИКЕЕ – в този смисъл са Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г на ВКС, II т. о. и Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г на ВКС, I т. о. Чл. 48 ПИКЕЕ предвижда максимален 90-дневен срок за изчисляване на „корекцията“ и то по предварително установена методика като чрез „корекцията“ се установява количество на доставена електрическа енергия. В случая начислената с фактура № 0216584520/13.02.2017 г. корекционна сума от 2 146,61 лева се отнася за периода от 23.03.2016 г. до 20.06.2016 г., т. е. е в рамките на посочения 90-дневен срок. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о. и в последователната вече съдебна практика на ВКС, дори да е налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. На следващо място по отношение на възражението за негодност на електромера поради изтичане на срока на периодичната метрологична проверка на същия, във връзка с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, съгласно която средствата за търговско измерване са собственост на оператора на съответната електропреносна и разпределителна мрежа, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно чл. 9, ал. 2 ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа средствата за търговско измерване, като с оглед чл. 18, т. 2 и чл. 41 ПИКЕЕ те следва да имат стойности на техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средства за измерване, Наредба № 3/2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Средствата за търговско измерване подлежат на първоначална и последваща метрологична проверка. Съгласно заключението по СТЕ процесният електромер с фабричен № 02051697 е от одобрен тип при монтажа си и е технически годен и изправен, със заводска проверка и отговаря на изискванията за точност, т. е. същият е преминал първоначалната техническа проверка. Последващата се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Със Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН е определена периодичност на последващите проверки на трифазни електромери на всеки 4 години. В случая установява се от представения протокол № 6000841/11.02.2015 г., че процесният трифазен електромер с фабричен № 02051697 е преминал периодична проверка и същата е приключила със заключение „съответства на изискванията на одобрения тип“, като към момента на проверката - 20.06.2016 г. срокът на валидност на същата не е бил изтекъл. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.С. не обосновават направата на извод, че в собствения на ответника П. обект не е ползвана електрическа енергия, тъй като изложените от него факти са твърде общи, доколкото се отнасят за период от около два месеца от 2016 г., поради което само въз основа на тях не може да се приеме, че именно в рамките на исковия период не е имало консумация на такава. Предвид изложеното следва да се приеме, че вследствие на неправомерно въздействие е манипулирана схемата на измерване на потребената електрическа енергия, като при установено формално спазване на процедурните изисквания при извършване на проверката от 20.06.2016 г., доказано е по делото осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ищеца „Електрохолд Продажби“ АД да коригира сметката на абоната съгласно чл. 48 ПИКЕЕ , въз основа на съставения констативен протокол от 20.06.2016 г., при неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Крайният клиент дължи заплащане на допълнително начислената такава на стойност от 2 146,61 лева съгласно съставената фактура № 0216584520/13.02.2017 г., преизчислена при условията на ПИКЕЕ , на оператора на електроразпределителната мрежа. В случая не се касае за вземане, възникнало въз основа на периодично и редовно отчитане на потребеното количество електрическа енергия, а за преизчисляването, начисляването и фактурирането на такава вследствие на извършена проверка, при която е установено нерегламентирано вмешателство в измервателната система, довело до промяна в схемата на свързване. Поради това и задължението на потребителя е за еднократно заплащане на стойността на цялото преизчислено количество електрическа енергия, т. н. в практиката „корекция на сметка“, а не е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД, респ. това еднократно плащане не попада в приложното поле на ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС - в този смисъл са Решение № 232/18.12.2023 г. по гр. дело № 3799/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на ВКС, IV г. о. и др. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в случая посоченият във фактурата краен срок за плащане, който ползва потребителя, е 27.02.2017 г. От тази дата до датата на подаване на исковата молба по куриер на 29.07.2021 г., считано от когато на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД приложимата обща 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД следва да се счита за прекъсната, същата не е изтекла. От страна на ответника Р. П. не твърди и не доказва плащане на процесното вземане, поради което предявеният главен иск за сумата от 2 146,61 лева е основателен и следва да се уважи изцяло, като в полза на ищеца се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2021 г. до окончателното плащане. Като носител на главното вземане ищецът има право и на акцесорното такова за лихва за забава, отнасяща се за периода от 28.02.2017 г. до 11.03.2021 г., която изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор възлиза на 878,34 лева, поради което предявеният акцесорен иск за сумата от 853,83 лева също е основателен и следва да се уважи. На основание чл. 3 и 4 ЗВЕРБ посочените суми следва да се присъдят в превалутирания размер в евро по официалния валутен курс – 1,95583, или 1 097,54 евро (за иска за главница) и 436,56 евро (за иска за лихва), като едновременно с това се посочи и левовата им равностойност, доколкото така е заявено искането за присъждането им. Предвид различните правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като предявените искове се уважат за посочените суми. По отговорността за разноските: Предвид изхода на спора – цялостна основателност на въззивната жалба, право на разноски има въззивникът – ищец, а именно: 335,33 евро (с равностойност от 655,85 лева) – за платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 56,25 евро (с равностойност от 110,01 лева) – за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и 136,99 евро (с равностойност от 267,93 лева) – за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Сторените от въззиваемия – ответник разноски в двете съдебни инстанции следва да останат за негова сметка. С оглед чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.