Решение № 122 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 159/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261840200159 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба от „Промаркет“ ООД с ЕИК 131302777, чрез пълномощник адвокат Р. Г., против наказателно постановление (НП) № 23-2500••• издадено на ••.••.2026 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– София област, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 евро за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2, вр. с чл. 15, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на обжалваното наказателно постановление. Изложено е, че в обжалваното наказателно постановление не е конкретизиран периода от време, през който се твърди от административнонаказващия орган, че К. К. У. Н., роден на ••.••.•••• г., гражданин на •••••••••••• притежаващ международен паспорт № ••••••••• е полагал труд в склад на „ПРОМАРКЕТ“ ООД. Излага подробни доводи в защита на тезата, че сключването на трудов договор с лице, гражданин на трета държава е условие за издаване на Единно разрешение за работа, а не представлява „допускане до работа“. Посочва, че дейността на лицето е изключително кратко време, като на ••.••.2025 г. е получил сума пари за самолетен билет, за да се прибере при семейството си. Претендира разноски. В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г.., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. И. И., в съдебно заседание взема становище, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на посоченото нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка: На ••.••.2025 г. между „ПРОНАРКЕТ“ ООД, в качеството му на работодател, и К. К. У. Н., роден на ••.••.•••• г., гражданин на •••••••••••• притежаващ международен паспорт № •••••••••, в качеството му на работник, е сключен индивидуален трудов договор № 8•••/••.••.2025 г., съгласно който Н. е приел да изпълнява длъжността „••••••••“ с месторабота в гр. София. Договорът е с отразено правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда за 36 месечен срок, като работника се задължава да постъпи на работа ••.••.2025 г. Видно от служебна бележка, издадена от жалбоподателя (л. 38) на работника е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожална ограна на ••.••.2025 г. На ••.••.2025 г. са били предадени на работника работно облекло и обувки. От приети по делото заявление от Н. се установява, че той е изпълнявал трудовите си задължения в периода от ••.••.2025 г. до ••.••.2025 г. в редовна смяна от 8,00 часа до 16,30 часа в база на жалбоподателя, находяща се в с. Вакарел, ул. „Чешма Ангелина“ № 8. На ••.••.2025 г. е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с К. К. У. Н.. На ••.••.2025 г. служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, свидетелите М. Д. К. и Д. П. Й., извършили проверка по повод получен сигнал за нарушение на трудовото законодателство в логистична база, която се стопанисва от „Промаркет“ ООД. Базата се намира в с. Вакарел, ул. „Чешма Ангелина“ № 8. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област изискали да им бъдат представени документи, от които да е видно, че К. К. У. Н. има издадено разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, но до приключването на проверката такива така и не били предоставени. Проверяващите органи извършили информация от отдел „Миграция“ към СДВР-МВР дали К. К. У. Н. се е явил лично в 14-дневен срок след влизането на територията на Република България в Дирекция „Миграция“ и има ли издадено Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България за периода от ••.••.2025г. до ••.••.2025г. Съгласно постъпило писмо от СДВР, отдел „Миграция“ К. К. У. Н., не е предприел последния етап от процедурата, който е свързан с подаване на заявление за издаване на БЛД разрешение за пребиваване. Резултатите от проверката на място и от представените от дружеството документи пред ДИТ-София област са отразени в протокол за извършена проверка с № ПР 2545••• от ••.••.2025 г. При така установените фактически положения, свидетелката Д. П. Й., на длъжност ••••••••• при Дирекция "Инспекция по труда" – София област, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23- 2500•••/••.••.2025 г. срещу „ПРОМАРКЕТ“ ООД в качеството му на работодател. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател. Писмено възражение срещу така съставения акт било депозирано с вх. № 25171847/29.12.1025 г., с което от името на нарушителя е изразено несъгласие с възприетите от актосъставителя фактически констатации. Развити са доводи за незаконосъобразност на акта поради отсъствие на елемент от фактическия състав на твърдяното административно нарушение. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-2500••• от ••.••.2026 г. от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София област, с което на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, на „ПРОМАРКЕТ“ ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 евро за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вр. с чл. 15, ал. 1 от същия закон. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на ••.••.2026 г. Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите М. Д. К. и Д. П. Й., както и на писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – призовки, протокол за извършена проверка, справка от регистър заетостта, уведомително писмо, писма от отдел „Миграция“ при СДВР, писмо от Дирекция „Миграция“-МВР, длъжностна характеристика за длъжността „••••••••••“, трудов договор с № 8•••/••.••.2025 г., писмо от Агенция по заетостта, протокол от НАП, удостоверение за регистрация, молби за отпуск, служебни бележки, фишове за заплати и разписки за получени суми и др. Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От приложения по делото трудов договор се установява наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и К. К. У. Н., роден на ••.••.•••• г., гражданин на •••••••••••• притежаващ международен паспорт № •••••••••. Съгласно писмо с вх. № 25165948/09.12.2025г. от отдел „Миграция“ СДВР К. К. У. Н., е предприел последния етап от процедурата, който е свързан с подаване на заявление за издаване на БЛД „разрешение за пребиваване“. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление макар и лаконично е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради което не може да бъде споделено възражението н жалбоподателя, че правната квалификация на деянието не съответства на словесното му описание. Съдът, намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От доказателствата по делото се установи безспорно, че гражданин на трета държава е престирал работна сила в негова полза без да има издадено разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От доказателствата по делото се установява, че на посочената дата – ••.••.2025 г., К. К. У. Н. е постъпил на работа, въз основа на сключен индивидуален трудов договор на основание Кодекса на труда. Това обстоятелство е изводимо от съдържанието на трудовия договор, подписаните служебна бележка с дата ••.••.2025 г., приемо-предавателен протокол с предмет работно облекло и обувки, декларация с дата ••.••.2025 г. и декларазация, в която е изложено работното време и смяната на Н. през периода от ••.••.2025 г. до ••.••.2025 г. Предвид изложеното, „ПРОМАРКЕТ“ ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ. Дружеството-жалбоподател е „местен работодател“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ , тъй като осъществява дейност на територията на Република България и е регистрирано по българското законодателство. Между страните не спорно, а се установява и от паспорт с № № •••••••••, че Н. е гражданин на ••••••••••••, като Единно разрешение за пребиваване и работа не му е било издадено. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са: лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване; лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна; лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над три месеца; членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – гражданин на трета държава. Според чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ , лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. В настоящия случай съдът намира, че работникът не попада в нито една от законовите хипотези, регламентиращи възможност за него да предоставя работната си сила в полза на жалбоподателя, тъй като същия нито е разполагалал с разрешение за работа, нито е била регистрирана пред Агенцията по заетостта по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ, достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В съответствие с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ , на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател. Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на виза за краткосрочно или дългосрочно пребиваване по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за чужденците в Република България , което осигурява законното им пребиваване докато получат единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ. Следователно притежаването на разрешение за пребиваване представлява условие за разрешаването на достъпа до пазара на труда на едно трето за страната ни лице и с допускането на последния да полага работна сила, работодателят му е извършил нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ , вр. с чл. 15, ал. 1 от посочения закон, респективно административнонаказателната му отговорност е била ангажирана правилно и законосъобразно. Предвид обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 20000 лева. В конкретния случай наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 евро, като не са изложени конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства При извършената служебна проверка не се установиха да са налице и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че работникът е имал предоставено право за продължително пребиваване на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Р. България от дата ••.••.2025 г., обстоятелството, че е била запозната процедурата по чл.24И от ЗЧРБ, изключително краткия период от време, през който Н. е работил при жалбоподателя. Предвид изложеното съдът намира, че наказващият орган е осъществил неправилна оценка на съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, при което незаконосъобразно е индивидуализирал наказанието в размер над минималния законоустановен такъв. Настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН могат да се постигнат и с налагане на минималния размер на имуществена санкция от 1023 евро. Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай и не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 28 на ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като същата бъде намалена от 1500 евро на 1023 евро. С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 40евро. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК , разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган- в случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Така мотивиран, съдът