Решение № 4377 от 25.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8215/2023 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Любомир Луканов по решението постановено на 25.06.2026г. по в.гр.д. № 8215/2023г., СГС, ГО, III въззивен брачен състав. Не съм съгласен с мнозинството на съдебния състав, че обжалваното решение на първата инстанция следва да се отмени и се допусне промяна в данните за гражданско състояние в съставения на Я. М. Б. акт за раждане № ••••••••г. на Столична община, район „Триадица“ по отношение пола от „мъжки“ на „женски“, както и промяна на собственото, бащиното и фамилното име от Я. М. Б. на И.М. Б.а, по следните съображения: С решение № 15/26.10.2021 г. по конституционно дело № 6/2021 г. на Конституционния съд е направено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията (КРБ), като е даден и отговор на въпроса за съответствието на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“, което следва да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено е, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Конституцията на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. Нито пред първата съдебна инстанция, нито във въззивното производство са събрани доказателства за биологично недетерминирана полова принадлежност при въззивника Я. М. Б., която да е основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданската регистрация на това лице. Споделям мотивите, изложени в обжалваното първоинстанционно решение, които са съобразени с Тълкувателно решение (ТР) от 20.02.2023 год. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че правото на Европейския съюз не налага различен извод относно понятието за пол, а в решенията си Съдът на Европейския съюз оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки. Полът се включва в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 ЗГР), като при съставянето на акт за раждане се вписва биологичният пол, определен при раждането. Считам, че от въззивния съдебен състав следваше да се съобразят както приетото в решението по конституционно дело № 6/2021г. на Конституционния съд, така и задължителното ТР по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. С цитираното ТР е дадено тълкуване, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Изяснено е, че КЗПЧОС не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си Европейският съд по правата на човека не е приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установява материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която е страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не е установявал нарушение, което да се изразява в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не е основание за извод, че нормите не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България. Не съм съгласен и с приетото от мнозинството на състава, че след като в решението на Конституционния съд се признава, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол при интерсексуалност, то за избягване на дискриминационно третиране основано на признак „пол“ следва същото да важи и за въззивника, който е транссексуален. Интерсексуалността на индивида се основава на отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (отклонение настъпващо още при зачатието на индивида), като лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола, а при трансполовите лица има наличие на външни полови белези по рождение на лице само от един пол (в случая от мъжки), но се констатира явно самоопределяне (на въззивника) като лице от противоположния пол (женски) и съзнателно търсене на телесни изменения в посока съответствие с преживяваната полова идентичност чрез провеждане на хормонално лечение и естетични хирургични интервенции, насочени към максимално доближаване на външния вид до изпълняваната психична и социална полова роля. При очертаната разлика между интерсексуалните и трансполовите лица не може да се приеме, че с отказ за промяна на биологичния пол на въззивника, поради липсата на норми в обективното материално право, се създава дискриминационно отношение от правораздавателни органи на държавата по отношение на последния. Този мой извод не само не противоречи, но е изцяло в съответствие с решението на СЕС от 12.03.2026г. по дело C 43/24. Не е случайно, че в т. 1 от цитираното решение се приема, че член 21 от ДФЕС и член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, а в т. 2 от решението си СЕС постановява, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние. Т.е. последователността на промените за синхронизиране на националната правна система, с приетото от държавите страни по ДФЕС, следва да бъде в определената последователност: 1) чрез създаване на необходимата правна уредба от държавата членка и 2) съдът да не може да е обвързан от тълкуване, което е в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Решението на СЕС от 12.03.2026г. по дело C 43/24 не създава задължение за държавата член да уважава молбите за смяна на пол на лицата, които са с установена транссексуалност. Да се приеме противното, че решението на СЕС от 12.03.2026г. по дело C 43/24 задължава национален съд на държава членка във всички случаи да уважава молбите от трансполовите лица за промяна на пола им, би означавало да се възложи на орган на съдебната власт да прилага правни норми, които не са приети по реда на действащата правна уредба в Република България, а и напълно би обезсмислило съществуването на национално правораздаване на държавата членка. В конкретния случай по делото са събрани многобройни доказателства, от които се установява, че в периода от раждането си (26.08.1996г.), като лице от мъжки пол, до август 2021г. (в продължение на 25 години), когато въззивникът Я. М. Б. е започнал по свои избор терапевтични процедури за да направи лицето и тялото си възможно по-женствено, същият е имал всички полови белези на лице от биологичния му пол (мъжки), отразен в акта за раждане и в гражданския регистър. От приетото в първата инстанция неоспорено доказателство - Епикриза от Клиниката по урология на МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“, гр. Панагюрище (лист 28 от делото на СРС) се установява, че отстраняването на двата тестиса при въззивника е извършено без наличие на данни за медицински индикации, налагащи отстраняването, за каквито и не са представени медицински документи. Тази медицинска манипулация по желание на въззивника го е лишила трайно и необратимо от мъжка репродуктивна функция, но наличието или липсата на такава функция е без правно значение за определяне на биологичния пол на лицето. Същевременно от приетото заключение на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице д-р А.П. не може да се установи дали е възможно лицето да пожелае отново да върне мъжката си идентичност. Наличието дори само на хипотетична възможност въззивникът отново да поиска да върне мъжката си идентичност (макар и без възможност за възстановяване на репродуктивната функция), е основание да се приеме, че обжалваното съдебно решение не го дискриминира и не засяга неговите права на гражданин на държава членка на Съюза. Наличието на флуидност при транссексуалните лица в субективното им отношение към пола (което в случая би се изразило в желание на лицето отново да върне мъжката си идентичност) е съществена отлика от лицата, които имат установена интерсексуалност. Считам, че в хода на съдебното производство не се установи по отношение на въззивника Я. М. Б. да е проявено дискриминационно отношение от национален държавен орган (да е неравно третиран от останалите индивиди в обществото) поради неговата транссексуалност. Не съм съгласен и с извода на мнозинството от въззивния съдебен състав, че на въззивника: „се налага да разсейва съмненията относно самоличността си и автентичността на документа му за самоличност, породени от несъответствието между пола, посочен в последния, и преживяваната от него полова идентичност със съответните придобити физически характеристики, предизвикващо значителни неудобства при легитимация, което е от естество да възпрепятства упражняването на произтичащото от чл. 21 ДФЕС право“. Действително за транссексуалните лица, вкл. и за въззивника, има известни неудобства при легитимацията им с издадените им документи за самоличност, но според мен тези неудобства не са „значителни“ и не възпрепятстват Я. М. Б. да упражнява правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, съгласно чл. 21 от ДФЕС. Този извод се основава както на трикратното лично явяване на въззивника пред въззивната съдебна инстанция, така и от многобройните медицински документи за проведени изследвания и ползвани от него медицински консултации и процедури извън страната (напр. за извършената оперативна интервенция от проф. д-р Д. към факултет по Медицина на Белградския университет – Сърбия), както да живее и работи в друга държава членка на ЕС (признание на факт, направено в последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция). Следва, че Я. М. Б. има възможност и се ползва от правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки винаги когато и където пожелае, вкл. и през периода в който се води съдебното производство пред националния съд. Считам също, че пренебрегването интереса на държавата (обществения интерес) от последователност по прилагане правилата на гражданското състояние за всички граждани, не може да бъде оправдано от изпитваното неудобство от въззивника. Общественият интерес изисква държавата да гарантира на всички правни субекти еднакви и ясно определени правила за издаване на документи за самоличност на физическите лица, в които е отразен и биологичният пол на лицето при раждането му. В края, но не последно място по значение, следва да се посочи, че българските правораздавателни органи, в частност въззивният съдебен състав, не следва да игнорира надделяващият обществен интерес, който намира своя израз и в защита на моралните и религиозни правила и принципи, като регулатори на поведение в обществото. Доколкото традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание (чл. 13, ал. 3 от КРБ), за което е обществено известно, че отрича всяка промяна на биологичния пол, то отхвърлянето на молбата на Я. М. Б. е правилно и изцяло в защита на обществения интерес. Поради изложеното считам, че обжалваното решение № 8411/22.05.2023 г. по гр. д. № 52745/2022г. по описа на СРС, 149-ти състав следва изцяло да бъде потвърдено.