Решение № 158 от 21.7.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 356/2025 г.

Производството е образувано по Въззивна жалба вх.№14027/14.04.2025 г., подадена от И. Н. П., чрез адв. Т. Д., срещу Решение №254/10.03.2025 г. по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от жалбоподателката, против ответника С.К.Б., починал в хода на процеса, с конституирани по делото на негово място наследници по закон Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., обективно съединени искове, както следва: Иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследяване от Г.А.Г., починал на ••• г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ••• по КККР на гр. Пловдив, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. ••• ап.••, ведно с прилежащи части: избено помещение №* и 1,514% идеални части от общите части на сградата, и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху имота, съобразно наследствените им права; Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследяване от Г.А.Г., починал на ••• г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••, и осъждане на ответниците да и предадат владението върху него; да осъди ответниците, като наследници на първоначалния ответник С.К.Б., да заплатят на ищцата, като наследник на Г.А.Г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., следните суми, получени от С.К.Б. без правно основание, от банковите сметки на Г.А.Г. в „Пощенска банка“АД: 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. 10 453,39 лв. и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. 17 316,51 лв. С обжалваното решение ищцата е осъдена да заплати на всеки от ответниците направените от него разноски за първоинстанционното производство. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, за неправилност и незаконосъобразност на решението, и постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Сочи се недопустимост на обжалваното решение, в частта му по иска за ревандикация на недвижимият имот, представляващ СОС с идентификатор •••, като постановено по непредявен иск. Наред с това се поддържа недопустимост на обжалваното решение в тази част и на основание наличие на основание по чл.126,ал.2, вр.ал.1 от ГПК за прекратяване на делото, поради наличие на висящ процес, образуван по-рано, със същия предмет - производството по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив е образувано, след като с Определение №4177/14.12.2023 г. по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив – 9-ти гр.с. съдът е отделил материалите относно установяването на отношенията между страните С.К.Б. /като ищец/ и И. Н. П. /като ответник/, касаещи правото на собственост върху недвижимия имот СОС с идентификатор •••, лекият автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, и сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро. Въпреки това, с Решение №4583/19.11.2024 г. по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив – 9-ти гр.с. съдът се е произнесъл относно правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор •••, като е уважил предявеният от С.К.Б., заместен в хода на процеса от своите наследници, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, на основание наследствено правоприемство. Тъй като заведеното гр.д.№ 3342/2023 г. на Окръжен съд Пловдив е последващо образувано, на това основание производството по делото е следвало да се прекрати служебно от съда. Настоява се постановеното решение в тази част да се обезсили, и делото да се върне за произнасяне на първостепенния съд по предявения иск. По отношение на решението в частта му, в която е отхвърлен иска за ревандикация на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••, както и връщане на сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. 10 453,39 лв. и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. 17 316,51 лв., се поддържа, че същото е неправилно. Исковете са отхвърлени, поради приетата от съда нищожност на представеното по делото универсално завещание в полза на И. Н. П., на основание чл.42, б.“б“ във вр. чл.25, ал.1 от ЗН. Съдът е приел, че завещанието няма правно действие и ищцата не може да се легитимира като наследник, като е обосновал този правен извод само и единствено на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Заключението на експертизата е било оспорено от ищцата, като същата е оспорила ползвания от експертизата сравнителен материал. Изводите на вещото лице са направени при пренебрегване на важни обстоятeлства, водещи до възможост за вариантност на почерка и пописа на завещателя. Недопускането на повторна или допълнителна експертиза е лишило ищцата от възможността да докаже авторството на процесното завещание. Неправомерно е прието, че завещанието е нищожно – същото е изготвено в съгласие с материалния закон и съгласно предписаната от закона форма и съдържание. Настоява се за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност – за отмяна на обжалваното решение, като необосновано и неправилно, и постановяване на друго по същество, с което да уважите изцяло предявените искове. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№20998/10.06.2025 г., подаден от всички въззиваеми страни, чрез адв. В. И. – С., чиито действия по подаване на отговора са надлежно потвърдени от въззиваемите страни. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата. Сочи се за яснота, че производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив е образувано по искова молба на С.Б. срещу И. П. за признаване за установено, че ищецът С.Б. е собственик по силата на наследствено правоприемство на недвижим имот, съставляващ СОС с идентификатор № •••, по КККР на гр. Пловдив. Отричат се заявените от ответницата претенции за собственост върху недвижимия имот по силата на вписано в ИР завещание, като са въведени възражения за нищожност на завещанието, от което същата черпи права. В отговора на исковата молба ответницата е депозирала „насрещна искова молба“, с която е предявила срещу ищеца иск да бъде призната за собственик на СОС с идентификатор •••, по силата на завещателното разпореждане и да бъде осъден ищеца да й предаде владението върху същия имот. Наред с това, са предявени и претенциите за ревандикация на лекият автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, както и за сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро. С определение на РС – Пловдив са отделени материалите по предявения от ответника „Насрещен иск“, като определението за отделяне на материалите в отделно производство и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Пазарджик, е влязло в сила, поради необжалването му. Делото гр.д.№4386/2023 г. е пред ПОС е продължило в останалата си част пред Окръжен съд – Пловдив – по предявения от С.Б. против И. П. установителен иск за собственост на недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор •••, на основание наследствено правоприемство от наследодателя Г.А.Г. по силата на закона. От друга страна, в производството по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, се разглежда предявени искове от И. П. против С.Б., с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, като ищцата И. П. се легитимира като собственик на недвижимия имот СОС с идентификатор •••, както и на цялото имущество на починалия Г.А.Г., на основание универсално завещание. Поддържа се, че не е налице идентитет между предмета на производството по гр.д.№4386/2023 г. на ОС – Пловдив, и гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, макар страни по тях да са едни и същи лица /в различно качество/, и да е налице съвпадение по отношение на вещта – предмет на спора. Въззиваемите считат, че съдът, който разглежда спора по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, единствено може да спре производството по ревандикационния иск, но такова искане не е направено от жалбоподателката. Твърденията във втората част на въззивната жалба не кореспондират със защитната теза на жалбоподателката, не се установяват с необходимата пълнота, и са неоснователни. Не е налице непълнота, немотивираност и необоснованост на заключението на съдебно-почерковата експертиза. Не са ангажирани от жалбоподателката сравнителни образци от подпис или почерк на завещателя Г.Г., а се настоява експертизата да ползва като сравнителен материал един конкретен нотариален акт. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство. При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и разгледан от родово и местно компетентен съд, поради което е допустим. С Определение №58/06.02.2026 г. по настоящото дело е прието, че е налице основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по настоящото дело е спряно, до приключване на производството по гр.д.№4386/2023 г. по описа на ПОС, което към същия момент е било висящо пред касационната инстанция като гр.д.№3640/2025 г. на ВКС – 1-во гр.отд. С Определение №263/05.06.2026 г., постановено на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по делото е възобновено, поради отпадане на процесуалната пречка за движение на настоящото производство и приключване на производството по гр.д. №4386/2023 г. по описа на ПОС с влязло в сила решение. По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното: Между страните не е спорно, че праводателят Г.А.Г., с ЕГН••••••••••, от който ищцата претендира да е придобила, по силата на направено от него универсално завещателно разпореждане, право на собственост върху претендирания недвижим имот /апартамент/, право на собственост върху претендираната движима вещ /лек автомобил/, както и правото на вземане по банкови сметки с титуляр завещателя Г.А.Г., за сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро, е починал на ••• г., като вдовец, като единственият му син В.Г.Г. е починал преди него, без низходящи /видно от удостоверение за наследници на л.14 от делото на ПОС/. Не се спори, че ищцата И. П. е първа братовчедка на починалия Г.А.Г., като нейната майка Е.Г.А. е сестра на бащата на Г.А.Г., които обстоятелства се установяват и от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№115/18.07.2022 г. /на л.160 от делото на ПОС/. Не се спори, а и се установява от Удостоверение за наследници изх.№24-00- 91/21.02.2024 г. /на л.87 от делото на ПОС/, че ответниците Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., са наследници по закон на С.К.Б. – брат на майката на Г.А.Г., което обстоятелство се установява и от Удостоверение за наследници изх.№••/24.08.2022 г. /на л.156 от делото на ПОС/ и Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№И-3734/08.01.2021 г. /на л.17 от делото на ПОС/. От Определение №12562/03.11.2023 г. по гр.д.№4386/2023 г. на ПРС – 9-ти гр.с-в, въз основа на което е образувано настоящото производство /на л.3 от гр.д.№3342/2023 г. на ПОС/, приложеният Писмен отговор вх.№54853/14.06.2023 г., подаден от И. Н. П. по гр.д. №4386/2023 г. на ПРС – 9-ти гр.д. /на л.11 от гр.д.№3342/2023 г. на ПОС/, и уточняващи молби - Молба вх.№62374/05.07.2023 г., Молба вх.№67159/20.07.2023 г., Молба вх. №68848/26.07.2023 г., Молба-Уточнение вх.№90914/10.10.2023 г., и Молба вх. №95688/24.10.2023 г., подадени по гр.д.№4386/2023 г. на ПРС – 9-ти гр.д. /съответно на л.28, л.42, л.47, л.52 и л.56 от гр.д.№3342/2023 г. на ПОС/, се установява, че исковите претенции на И. Н. П., по които е образувано настоящото производство, са били предявени като насрещни искови претенции в производството по гр.д.№4386/2023 г. на ПРС – 9-ти гр.с., образувано по искова молба, подадена от ищеца С.К.Б., с която същият е предявил против ответницата И. Н. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същият е собственик на основание настъпило наследствено правоприемство по закон от наследодателя Г.А.Г., починал на ••• г., на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ••• по КККР на гр. Пловдив, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. •••, ап.20 (8), ведно с прилежащи части: избено помещение №* и 1,514% идеални части от общите части на сградата. От представеното Определение рег. №2860/01.06.2026 г. по к.гр.д.№3640/2025 г. на ВКС – 1-во ГО, 2-ри състав, се установява, че искът е бил предявен при изложени в исковата молба твърдения от ищеца, че е единствен наследник по закон /вуйчо/ на своя племенник Г.А.Г., и след смъртта му на ••• г. е приел наследството му с конклудентни действия – регистрирал придобитият по наследство лек автомобил, и започнал да плаща данъците за придобитият по наследство недвижим имот. При справка в АВп. установил, че за имота е вписано саморъчно завещание на Г.А.Г. от 18.02.2020 г., обявено от И. Н. П., с протокол рег.№10129/12.09.2022 г., което завещание ищецът е оспорил, с наведени твърдения за нищожност на основание чл.42, б.“б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, поради неспазена форма – същото не било написано и подписано от завещателя. В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата И. Н. П. е депозирала Писмен отговор вх. №54853/14.06.2023 г., с който е оспорила като неоснователен предявеният срещу нея установителен иск за собственост, като е релевирала правоизключващо възражение, че самата тя е собственик на същия недвижим имот, който е придобила от същия праводател Г.А.Г., починал на ••• г., по силата на направено в нейна полза универсално завещателно разпореждане със саморъчно завещание от дата 18.02.2020 г. С отговора на исковата молба, и последващи уточняващи молби вх.№62374/05.07.2023 г., вх.№67159/20.07.2023 г., вх. №68848/26.07.2023 г., вх.№90914/10.10.2023 г. и вх. №95688/24.10.2023 г., И. Н. П. е предявила против С.К.Б. като насрещни, обективно съединените искове, по които е образувано настоящото производство. С определение №12562/03.11.2023 г. съдът е приел, че един от така предявените с обща искова молба искове е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, поради което не ги е приел за съвместно разглеждане, а е отделил производството по тях и ги е изпратил за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, където по тези искове е образувано производството пред ПОС по гр.д.№3342/2023 г. В хода на производството по гр.д.№3342/2023 г. на ПОС, в срока за отговор на исковата молба, е починал ответника по исковете С.К.Б., и на негово място са конституирани неговите наследници по закон – настоящите ответници – преживялата съпруга Н. Д. Б., и дъщерите му Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А.. От същите в срока по чл.131 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№14875/25.04.2024 г., в който ответниците са релевирали правоизключващо възражение за нищожност на саморъчното завещание, с което ищцата се легитимира като собственик на претендираните недвижим имот, МПС, и въз основан на което претендира да е правоимаща да получи сумите по банковите сметки на наследодателя Г.А.Г.. Като основание за нищожността на завещателното разпореждане ответниците сочат обстоятелството, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, както и поради нарушение на формата му, изразяващо се в обстоятелството, че подписът не е поставен след целия текст на завещанието. След извършена от съда служебно справка за предмета и развитието на производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, съдът констатира, че в исковата молба, подадена от С.К.Б., по която същото е било образувано, правният интерес на ищеца от предявяването на иска е обоснован с изложени твърдения, че ответницата И. Н. П. оспорва правото му на собственост, в качеството му на наследник по закон на Г.А.Г., върху недвижимия имот – апартамент, съставляващ СОС с идентификатор ••• по КККР на гр. Пловдив, като се легитимира като собственик на същия имот със саморъчно завещание, което се твърди да е направено от наследодателя му Г.А.Г. на 18.02.2020 г., което ищецът твърди да е нищожно поради нарушаване на изискванията за форма по чл.42, б.“б“ ЗН във вр. чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като не е написано и подписано лично от завещателя Г.А.Г.. С релевирането на тези твърдения, и с поддържаното от И. Н. П. в хода на производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, правоизключващо възражение, че е собственик на имота по силата на саморъчното завещание от 18.02.2020 г., въпросът за действителността на това завещателно разпореждане е включен в предмета на спора по гр.д. №4386/2023 г. на РС – Пловдив. Съдът констатира, че по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив е било постановено Решение № 4583/19.11.2024 г., което е било обжалвано, и с Решение №579/16.05.2025 г. по в.гр.д.№126/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, 10-ти състав, е било потвърдено от въззивния съд. Въззивното решение е било обжалвано, и с Определение №2860/01.06.2026 г. по гр.д.№3640/2025 г. на ВКС – 1-во гр.отд., не е допуснато касационното му обжалване, поради което въззивното Решение №579/16.05.2025 г., постановено по в.гр.д.№126/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, е влязло в сила на 01.06.2026 г. Страните по настоящото дело са идентични със страните по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив. По двете дела част от предмета на спора е релевираното възражение за нищожност на саморъчното завещание от 18.02.2020 г., от което ищецът по настоящото дело черпи правата си, поради нарушаване на изискванията за форма по чл.42, б.“б“ ЗН във вр. чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като същото не е написано и подписано лично от завещателя Г.А.Г.. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив обвързват страните по настоящото дело, на основание чл.298, ал.1 от ГПК. В конкретния случай, по отношение на един от предявените в настоящото производство обективно съединени искове /за ревандикацция на апартамент, представляващ СОС с идентификатор •••/, са налице предявени насрещни искове за собственост за един и същи имот между едни и същи страни, при твърдени от тях различни придобивни основания, осъществени едновременно /със смъртта на праводателя Г.А.Г./, като едното от тях /завещателното разпореждане/ изключва другото /наследствено правоприемство по силата на закона/. Релевираното и в двете производства правоизключващо възражение /с исковата молба, предявена от С.К.Б., по която е било образувано производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, и Писмен отговор вх.№14875/25.04.2024 г., депозиран в настоящото производство в срока по чл.131 от ГПК от неговите наследници по закон – преживялата съпруга Н. Д. Б., и дъщерите му Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А./ за нищожност на завещателното разпореждане на Г.А.Г., направено със саморъчно завещание от 18.02.2020 г., поради нарушаване на изискванията за форма по чл.42, б.“б“ ЗН във вр. чл.25, ал.1 от ЗН, е преюдициален въпрос, включен в предмета на спора по настоящото дело по предявения иск от И. П. за ревандикация на СОС с идентификатор •••, както и по останалите два обективно съединени иска, разглеждани в настоящото исково производство /за ревандикация на лек автомобил „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, и за връщане на сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. в размер на 10 453,39 лв., и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. в размер на 17 316,51 лв., като получени от наследодателя на ответниците без правно основание/. По предявения иск за ревандикация на СОС с идентификатор •••: Съгласно дадените разяснения в т.5 от ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК и в Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК, две дела са в съотношение на обусловеност и тогава, когато обусловената претенция имплицитно съдържа произнасянето по другия иск т.е. предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си предметът на обуславящото дело. С мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса дали в обхвата на формираната СПН с решението по уважен частичен иск, се включват правопораждащите факти на спорното право, е прието, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, и се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Те индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, като очертават обективните предели на СПН. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти. Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането произтича от друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право. С оглед така установените предели на формираната СПН между страните с решението по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, по разглеждания в настоящото производство ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за недвижимия имот - апартамент, представляващ СОС с идентификатор •••, предявен от И. Н. П., против първоначалния ответник С.К.Б., на основание чл.297 от ГПК следва да се зачетат последиците на влязло в сила решение в производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив, и формираната с него между страните сила на пресъдено нещо, с която по отношение на ищцата И. Н. П. е признато за установено правото на собственост на ответниците Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., като наследници по закон на първоначалния ищец С.К.Б., върху процесния апартамент, представляващ СОС с идентификатор •••, на основание настъпило наследствено правоприемство по силата на закона, от праводателя Г.А.Г., и последващо наследствено правоприемство по силата на закона, настъпило в хода на производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив – от първоначалния ищец С.К.Б. – в полза на наследниците му по закон – ответниците по настоящото дело Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А.. При така формираната между страните СПН с влязлото в сила решение гр.д. №4386/2023 г. на РС – Пловдив, е отречено правото на собственост на ищцата в настоящото производство И. Н. П. върху същия недвижим имот, на твърдяното от нея в настоящото производство придобивно основание – наследствено правоприемство по силата на направено в нейна полза завещателно разпореждане от Г.А.Г. със саморъчно завещание от 18.02.2020 г. По тези съображения, предявеният от И. Н. П., против ответниците Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на СОС с идентификатор •••, се явява неоснователен, и следва да се отхвърли. По предявения иск за ревандикация на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••: В конкретния случай, ищцата И. Н. П. претендира да е собственик на движимата вещ лек автомобил „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••, на основание настъпило наследствено правоприемство по силата на направено в нейна полза универсално завещателно разпореждане от праводателя Г.А.Г. със саморъчно завещание от 18.02.2020 г. Това твърдяно от ищцата основание за настъпване на универсално правоприемство от Г.А.Г. е отречено с влязлото в сила решение в производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив. Това решение, влязло в сила между същите страни, не формира СПН по релевираната в същото производство от ищеца С.Б. с исковата молба реплика за нищожност на завещателното разпореждане на наследодателя Г.А.Г. в полза на И. Н. П., тъй като същата е разгледана в мотивите на решението, като преюдициален въпрос, обуславящ решението по спора. Ето защо, настоящият състав на съда дължи разглеждане по същество на претенцията на И. Н. П. за собственост и ревандикация на движимата вещ – лек автомобил „Рено Флуанс“ с рег. №••••, настъпило в нейния патримониум универсално наследствено правоприемство от праводателя Г.А.Г. по силата на направено от него универсално завещателно разпореждане със саморъчно завещание от 18.02.2020 г. От събраните в настоящото производство доказателства във връзка с този иск, се установява следното: От представената по делото справка за ППС, собственост на Г.А.Г., с ЕГН•••••••••• /на л.21-22 от делото на ПОС/ се установява, че той е бил регистриран в регистъра на Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР- Пловдив, като собственик на лек автомобил „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••, сив на цвят, считано от 21.03.2016 г. до 08.06.2021 г. От представеното Удостоверение за наследници на Г.А.Г. изх.№И-3733/08.01.2021 г., се установява смъртта на същия, настъпила на ••• г. По делото е приет като писмено доказателство нотариално заверен препис от саморъчно Завещание на Г.А.Г., датирано с дата на съставяне 18.02.2020 г. /на л.144 от делото на ПОС/, обявено по молба на приносителя И. Н. П. от нотариус И. Г. с рег.№791 на НК на 12.09.2022 г. с протокол рег.№10129/12.09.2022 г. /на л.146 от делото на ПОС/. От съдържанието на завещанието се установява, че завещателят Г.А.Г. е извършил универсално завещателно разпореждане /„Завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество…“/, в това число изрично посочените в завещанието „апартамент на •••, гр. Пловдив…, кола „Рено“ и известна сума пари от фамилната къща и продадените ниви в землището на с.Ч. област Пловдив в Пощенска банка в гр. Пловдив“ в полза на „И. Н. П., моя първа братовчедка по бащина линия“. С отговора на исковата молба, подаден в сока по чл.131 от ГПК, ответниците своевременно са оспорили валидността на завещателното разпореждане на основание чл.42, б.“б“ ЗН във вр. чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като същото не е написано саморъчно от завещателя, и не е подписано от него, поради което са не са спазени изискванията за форма на саморъчното завещателно разпореждане. Във връзка с така релевираното от ответниците правоизключващо възражение по делото е допусната и приета Съдебно-почеркова експертиза с вх. №4477/05.02.2025 г. /на л.376 от делото на ПОС/, от която се установява, че както ръкописният текст в саморъчно Завещание от Г.А.Г. с дата 18.02.2020 г. в полза на И. Н. П., така и подписите в него, не са изпълнени от Г.А.Г.. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание на 17.02.2025 г. вещото лице заявява, че за изготвяне на заключението е използвал като сравнителен материал само описаните в експертизата документи, но не и документите, находящи се в медицинското досие от престоя на Г.А.Г. в болничното заведение, непосредствено преди смъртта му. Вещото лице пояснява, че не е ползвал сравнителен материал от тези документи, тъй като не е ясно дали наистина текстът в тях е изписан от лицето Г.А.Г., каквото изявление вещото лице е направило и в предходното о.с.з. на 02.12.2024 г. /протокол на л.366 от делото на ПОС/. В посоченото съдебно заседание е налице и изрично направено от процесуалния представител на ищцата – адв. Д.-М. оспорване на медицинската документация като сравнителен материал /“Медицинската документация е абсолютно спорна“/, като възражение и оспорване на медицинската документация като източник на сравнителен материал за почерковата експертиза е формулирано и подробно обосновано от адв. Д. – М. при допускане на експертизата в о.с.з. на 16.09.2024 г. Вещото лице е обосновало избора на сравнителен материал, въз основа на който да изготви заключението си. Същевременно, изрично заявява, че медицинската документация за пролежаването на Г.А.Г. по време на хоспитализацията му непосредствено преди смъртта му, не би могла да се отрази на изводите му относно авторството на текста и подписа върху изследвания документ. Същевременно, съдът взема предвид, че по време на хоспитализацията на Г.А.Г. здравословното му състояние е било тежко, той е бил хоспитализиран по спешност, по повод остър миокарден инфаркт /на л.267-268 от делото на ПОС/, като състоянието му е било силно влошено около 22.00 часа на 18.02.2020 г. и е наложило бърза медицинска помощ. При изслушване на заключението вещото лице изрично заявява, че такова влошено здравословно състояние, както и положението на тялото при изпълнение на текст и подпис, е възможно да се отрази върху почерка и подписа на лицето. Ето защо, използването на сравнителен материал от медицинската документация при тази специализация основателно е било оспорено от пълномощника на ищцата, и не би могло да обоснове различни изводи на експертизата, доколкото състоянието на Г.Г. към момента на попълване на медицинската документация е било критично. Настоящият съд намира заключението на експертизата за подробно, обосновано, изготвено на базата на обективен сравнителен материал и компетентно изготвено, поради което го кредитира. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.С. /първа братовчедка на ищцата/, от които се установява, че след смъртта на Г.А.Г., на един от помените, организирани от близките на 9-тия ден след смъртта му и на 20-тия ден след смъртта му, присъстващите на помена, в това число свидетелката и ищцата И. П., отишли в дома на починалия Г.А.Г. – апартамент в близост до Хирургиите, тъй като имало епидемична обстановка заради „Ковид“, и не можели да отидат в заведение. Когато влезли, И. започнала да разглежда секцията, при което посегнала към нея и казала, че е намерила фишове. Скоро след това тръгнали да си ходят, и от нея паднала бележка, плик, и тя я взела. Пликът бил обикновен, и паднал на земята, като свидетелката не разбрала откъде е паднал, нито разбрала кога И. го е отворила. Тя просто казала „Намерих си фишове, той обича да играе тото и аз ще ги пусна тези фишове“. Впоследствие, след няколко дни, И. казала на свидетелката, че е намерила завещание в този плик. Тогава свидетелката не е видяла завещанието. Фишовете били в същия плик, И. ги извадила от плика. На други помени не били ходили. Помените били организирани от ответниците Е., Ю. и Р., които имали ключове от апартамента на Г.Г.. Ищцата И. и свидетелката В. нямали ключ за този апартамент. От показанията на свидетелката Д. А. /дъщеря на ответницата Ю. А./ се установява, че Г.Г. починал в УМБАЛ“Св.Г.“. Погребението му било организирано от дядото на свидетелката, нейната майка и сестрите й, които живеели в Пловдив. С ключ от жилището на Г.Г. разполагала майката на свидетелката – ответницата Ю.. Един комплект ключове наследодателят Г.Г. дал на майката на свидетелката – ответницата Ю. А., още когато починала неговата съпруга Й., а втори комплект ключове – които са били у Г.Г. към момента на смъртта му, били предадени на Ю. А. от болницата, тъй като тя била посочена в документите като лице за контакт. И. П., В.С. и нейната стестра Г. били поканени на погребението на Г. и присъствали. В деня на погребението майката на свидетелката и сестрите й ходили в дома на Г., за да почистят и изхвърлят храни, които са останали там, но ищцата И. П. тогава не е ходила с тях в дома на наследодателя. След смъртта на Г. майката и лелите на свидетелката организирали помени. На помена за 9-тия ден след смъртта на Г. присъствала И. П.. Тогава, след ритуала, отишли в дома на Г.. Когато били в стаята, И. П. забелязала тото-фишове на рафт на секцията, и поискала от Р. М., която била най-близо, да й ги подаде. Р. М. подала фишовете на И. П., но заедно с тях нямало нищо друго към тях. Непосредствено преди смъртта на Г., в първия ден, в който бил хоспитализиран, Ю. А. го посетила в стаята му в болницата, и той много ясно й описал къде са документите и изрично й напомнил да вземе отказа на неговата тъща, с който тя се отказала от дела си в апартамента. Съдът преценява показанията на свидетелката А. при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката й родствена връзка с ответницата Ю. А., обуславяща интерес от разрешаване на спора в нейна полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за подробни, логични, основани на личните впечатления на свидетелката, и кореспондиращи на писмените доказателства История на заболяването №1173/161 от Отделение по Кардиохирургия на УМБАЛ „Св.Г.“ /на л.167 от делото на ПОС/, в която е записан телефона и името на Ю. А. като лице за контакт с близките, Информирано съгласие за близките на пациент от 19.02.2020 г. /на л.193/ и депозирана от същата молба на осн. чл.98, ал.4 от ЗЗ за освобождаване на тялото на починалия /на л.170/. Същевременно, съдът частично не кредитира показанията на свидетелката В.С., а именно – в частта, в която се твърди, че след помена, организиран след смъртта на Г.Г., по време на посещението в дома му, И. П. е намерила обикновен пощенски плик, в който били поставени както тото-фишовете, така и саморъчното завещание на Г.Г.. В тази част показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви – първоначално свидетелката твърди, че И. П. разглеждала секцията, и едновременно с посягането към нея съобщила на присъстващите, че е намерила фишове. Впоследствие твърди, че намерените от И. П. фишове били в обикновен пощенски плик, и именно в този плик И. П. намерила завещанието. Първоначално свидетелката твърди, че И. П. казала „Намерих си фишове“, а впоследствие твърди, че е казала „Намерих си плик с фишове“. Първоначално свидетелката твърди, че пликът паднал на земята, когато И. П. станала да си ходи, свидетелката не видяла от къде е паднал. Впоследствие твърди, че пликът бил на секцията. По отношение на наличието на плик, намерен от И. П. в дома на Г.Г. по време на това посещение, показанията на св. Стоилова противоречат на показанията на св. А., която потвърждава, че И. П. при това посещение в дома на Г.Г. е намерила на секцията тото-фишове, които й били подадени от ответницата Р. М., и освен фишовете, с тях нямало плик или друго нещо, прикрепено към тях. Същевременно, съдът взема предвид, че свидетелката Стоилова лично не е възприела нито кога И. П. е извадила фишовете от плика, нито самото завещание, а твърди, че узнала няколко дни по-късно от И. П., че в намерения от нея плик открила саморъчното завещание на Г.Г.. От така събраните гласни доказателства съдът намира да не се установява по несъмнен начин, че ищцата е намерила представеното от нея саморъчно завещание в нейна полза именно в дома на Г.Г., и при описаните от нея обстоятелства – в плик, към който били прикрепени намерените тото-фишове. Същевременно, ищцата не твърди да й е било известно от преди смъртта на Г.Г., че той е направил завещателно разпореждане в нейна полза. Изложените обстоятелства в насрещната искова молба за изградени близки отношения между ищцата и Г.Г., и влошени отношения между него и С.К.Б. и неговите дъщери, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства – медицински документи от 19.02.2020 г., в които Г.Г. при хоспитализацията му е посочил като свой близък за контакт ответницата Ю. А.. Заключението на графическата експертиза, че завещателното разпореждане от 18.02.2020 г. не е написано и подписано от завещателя, кореспондира на показанията на св. А., която твърди, че ищцата И. П. при посещението в дома на Г.Г. не е взела друго, освен намерени там тото-фишове, като няма данни, и не се твърди, ищцата И. П. да е ходила по друго време в дома на Г.Г. след смъртта му. С оглед обстоятелството, че твърденията на ищцата И. П. за обстоятелствата, при които е намерила саморъчното завещание на Г.А.Г. от 18.02.2020 г., от което черпи правата си, не се установяват по несъмнен начин, и назначената по делото съдебно-почеркова експертиза обосновава категоричен извод, че текста и подписа върху това саморъчно завещание не са изпълнени от завещателя Г.А.Г., съдът намира да не се установява по несъмнен начин твърдяното от ищцата правно основание за придобиване на собствеността върху претендираната от нея движима вещ - лек автомобил „Рено Флуанс“, с рег. № ••••, рама № •••. При лежаща върху ищцата доказателствена тежест да установи чрез провеждане на пълно главно доказване на правото си на собственост върху претендираната движима вещ, предявеният от нея ревандикационен иск за осъждане на ответниците да й възстановят собствеността и предадат владението върху тази вещ, се явява изцяло неоснователен, и следва да се отхвърли. По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за връщане на сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро, получени от С.К.Б. без правно основание, от банковите сметки на Г.А.Г. в „Пощенска банка“АД, съдът намира следното: От събраните доказателства по делото – извлечения от банковите сметки с титуляр Г.А.Г., открити в „Пощенска банка“АД /на л.324-333 от делото на ПОС/ се установява, че посочените суми са били налични по банковите сметки с титуляр Г.А.Г., и след смъртта му са били изплатени с основание „Изплащане на наследствен дял“ на наследодателя на ответниците - С.Б. /видно и от депозираното от същия Заявление до ТБ“Юробанк Балгария“АД на л.106 от делото на ПОС/. Това обстоятелство не се оспорва от ответниците, като същите сочат наличие на основание на наследодателят им С.Б. да получи тези суми, а именно – настъпило наследствено правоприемство по силата на закона. По изложените вече съображения, съдът намира да не се установява по несъмнен начин правното основание, от което ищцата И. П. черпи правата си да получи посочените суми, които са били налични банковите сметки на Г.А.Г. в „Пощенска банка“АД. Същевременно, установява се по несъмнен начин наличието на соченото от ответниците правно основание за получаването на тези суми – от Удостоверение за наследници №3517/1 от 25.08.2022 г. /на л.154/ се установява, че починалият Г.А.Г. е починал на ••• г. като вдовец, като единственият му син В.Г.Г. е починал преди него, на 27.11.2001 г. без низходящи /видно от удостоверение за наследницина л.14/, като родителите му А.Г.А. и С.К. А. са починали преди него, няма братя и сестри /видно от справка от НБДН на л.163/ и няма други живи роднини по права възходяща линия. От удостоверение за наследници №86 и №87 от 24.08.2022 г. /на л.156-159/ се установява, че най-близкия му жив родственик по съребрена линия от роднините му по майчина линия е неговият вуйчо С.К.Б. – брат на неговата майка С.К. А.. Най-близките му живи родственици по съребрена линия от роднините му по бащината му линия са неговите първи братовчеди – деца на сестрите на неговия баща Е.Г.А. и М. Г. Т.. На основание чл.8, ал.4, изр.второ от ЗН, по-близкият по степен роднина по съребрена линия изключва по-далечният по степен. Вуйчото на починалия Г.А.Г. – С.К.Б., е негов роднина от 3-та степен по съребрена линия, докато първите му братовчедки по бащина линия /в това число и ищцата И. П./, са негови роднини от 4-та степен по съребрена линия. Следователно, установява се твърдяното от ответниците правно основание на техния праводател С.К.Б. да получи сумите, които са били налични по банковите сметки на наследодателя му Г.А.Г., като негов единствен наследник по закон. Като се установява твърдяното правно основание за праводателя на ответниците С.К.Б. да получи сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро, налични по банковите сметки на наследодателя му Г.А.Г. в ТБ“Юробанк Балгария“АД, се обосновава извод, че същите са били получени от него на твърдяното правно основание. Същевременно, не се установява твърдяното от ищцата правно основание за правото й да ги получи, поради което не се установява твърдяното обедняване на ищцата за сметка на ответниците, като наследници по закон на С.К.Б.. Посоченото обосновава извод за неоснователност на предявеният иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата тези суми. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение по всички предявени искове, което следва изцяло да се потвърди. При този изход от спора, въззиваемите страни имат право на основание чл.78, ал.3 от ГПК да им бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемите са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 4600 лева, с равностойност в евро от 2351,94 евро, съгласно представени два броя ДПЗС, с реквизити на разписка. Процесуалния представител на жалбоподателката е релевирал възражение за прекомерност на претендираните разноски, което не е мотивирано. Съдът намира същото за неоснователно. В Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по трите предявени иска, изчислен на база общия обжалваем интерес на всички ответници, се изчислява в общ размер от 7 328,23 лева, равностойни на 3746,86 евро, която сума е значително по-висока от общия размер на претендираните от ответниците разноски за процесуално представителство за въззивното производство. Ето защо, възражението е неоснователно и следва да се отхвърли, като на въззиваемите страни се присъдят разноски за въззивното производство за процесуално представителство, така както същите са установени в представените доказателства за плащането им – жалбоподателката следва да заплати на Е. С. Д. сумата от 1175,97 евро, равностойни на сумата от 2300 лева, а на всяка от въззиваемите Н. Д. Б., Р. С. М. и Ю. С. А. следва да заплати по 392 евро, представяващи равностойността на 1/3 част от общо заплатената от тези въззиваеми сума от 2300 лв. за процесуално представителство. Така мотивиран, съдът