Решение № 120 от 4.7.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 2/2024 г.

производство на пластмаса, с месечна заплата ••••, имал и трудов договор. По време на проверката той осъществявал трудова дейност- обслужвал машина за производство на пластмасови изделия, като почиствал и контролирал произведените части. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ- К., тъй като с Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 14.09.2023г. били изискани от жалбоподателя трудовите досиета на работещи в обекта лица, в това число и на М. К.. На 25.09.2023г. на контролните органи бил представен Трудов договор № •••/ 02.12.2022г., с който М. К. бил назначен от работодателя „Е.- Б."ООД- К. на длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови изделия“, в условията на пълно работно време осем часа за работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение 945лв. и определено място на работа в „Е.- Б.”ООД. По договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 05.12.2022г., на която дата му бил проведен и начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, което било удостоверено в издадена Служебна бележка за начален инструктаж № •••/ 05.12.2022г. Проверяващите служители изискали от ОДМВР- К. информация относно статута на пребиваване на лицето М. К.. Установено било, че той е гражданин на Р. Т., роден на •••••••••••г., притежаващ разрешения за продължително пребиваване на чужденец в Р. Б. като член на семейство на български гражданин с рег.№ ••••••••••• от 04.07.2022г. валидно до 31.05.2023г., и с рег.№ ••••••••••• от 16.05.2023г. валидно до 11.04.2024г., издадени на основание чл.24 ал.1 т.18 от Закона за чужденците в Р. Б. Съгласно предоставена информация от Дирекция „Б.Т.“- К., поделение на Агенция по заетостта, за М. К. нямало данни за подавана от жалбоподателя декларация за заетост на този чужд гражданин за периода от постъпването му на работа до 20.09.2023г. Това жалбоподателят трябвало да стори в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а същото постъпило на работа в „Е.-Б.”ООД на 05.12.2022г. на длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови изделия“. По този повод на 10.10.2023г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. Актът бил съставен от К. С. в присъствието на свидетелите Н. Н. и П. Н., и на упълномощено от жалбоподателя лице, което го получило с възражение. След съставяне на акта, на 11.10.2023г. „Е.-Б.”ООД подало декларация до Дирекция „Б.Т.“- К. за осъществяването на заетост без разрешение за работа на член на семейства по чл.9 ал.1 от ЗТМТМ за лицето М. К., гражданин на Р. Т. На 18.10.2023г. жалбоподателят депозирал възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение. Същото не било уважено и на 24.11.2023г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.79 ал.4 вр.чл.76 ал.3 от ЗТМТМ наложил на „Е.-Б.”ООД- К. административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500лв. за извършено нарушение по чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите К. С., Н. Н., П. Н. и Г. Х.; Акт за установяване на административно нарушение от 10.10.2023г.; Протокол за извършена проверка изх.№ •••••••••• от 10.10.2023г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 14.09.2023г.; Декларация по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на М. К. от 14.09.2023г.; Трудов договор № •••/ 02.12.2022г.; Служебна бележка № •••/ 05.12.2022г.; Писмо на ОДМВР- К. от 25.09.2023г.; Писмо на Дирекция „Б. Т.“- К. от 21.09.2023г.; Справка от Търговски регистър за „Е.-Б.”ООД; Възражение от 16.10.2023г.; Протокол за извършена проверка от 26.01.2023г.; Декларация за осъществяването на заетост без разрешение за работа от 11.10.2023г. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Отговорността на жалбоподателя „Е.- Б.”ООД- К. е ангажирана за нарушение на чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. Посоченият текст от закона разпорежда, че заетостта на членовете на семейства на български граждани се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона. А според чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ работодателят подава в дирекция „Б. Т.“ по месторабота на работника – гражданин на трета държава декларация по образец, копие от валиден документ за пребиваване на гражданина на трета държава и заверено копие на трудов договор, в 7-дневен срок от началото на заетостта. Посочената в наказателното постановление санкционна норма чл.76 ал.3 от ЗТМТМ предвижда за работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Р. Б. и са членове на семейство на български граждани, да се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500лв. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на 13.12.2022г. е извършил нарушение, тъй като в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на М. К., гражданин на Р. Т., не е декларирал в Агенцията по заетостта приемането на работа на това лице. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на работодател на посочения чужд гражданин, съответно правилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. Установи се, че турският гражданин М. К. на датата 05.12.2022г. действително е започнал работа по трудово правоотношение с „Е.-Б.”ООД- К. Поради това за последното дружество е съществувало задължение да го декларира по установения ред Агенцията по заетостта. Доколкото гражданинът на третата държава е започнал работа на 05.12.2022г., то срокът за депозиране на уведомлението е изтекъл на 12.12.2022г., поради което нарушението се явява осъществено в първия ден след изтичането на този срок, а именно на 13.12.2022г. При така установените данни, събрани по делото, се прие за установено по безспорен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на основание чл.76 ал.3 от ЗТМТМ, като наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали. Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Нарушението се явява доказано, като впрочем извършването му не се оспорва от жалбоподателя, а единствено се твърди, че същото е маловажно. Според съда обаче процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. На първо място, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Освен това, не става въпрос за някакво кратко закъснение за деклариране на правно значими факти пред Агенцията по заетостта по реда на чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ, а за един продължителен период на бездействие на жалбоподателя. Той е подал необходимата декларация ведно с изискуемите документи десет месеца след изтичане на законовия срок и то след съставяне на акта за установеното вече нарушение. Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че на 20.01.2023г. била извършена проверка от служители на Дирекция „И.Т.”, която не констатирала процесното нарушение, то следва да се посочи, че това е неотносимо в случая. Видно от протокола за тази проверка, тогава са били проверявани предимно условията за безопасност и здраве при работа, като няма каквито и да било данни на контролните органи да са станали известни обстоятелствата, свързани с наемането на работа на лицето М. К.. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Г.И.Т. “ със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът