Решение № 4517 от 17.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4819/2022 г.

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК. С Решение от 01.03.2022г. по гр.д. № 30111 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 156-ти състав Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, с адрес: гр. София, ул. „•••••••, е осъдено да заплати на В. Н. С., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Костинброд, ул. ••••••• сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 178, ал.1, т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 181, ал.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9302, 41лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.04.2021г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 2014г. до 26.11.2020г. по служебно правоотношение за длъжността „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с.Нови хан; сумата от 1084, 95лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.04.2021г., до изплащането й, представляващи неплатени суми за дрехи за периода от 2016г. до 2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 605, 65лв., представляващи съдебни разноски, като Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, с адрес: гр. София, ул. „••••••• е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с 6 от ГПК сумата от 1241, 10лв., представляващи разноски и държавна такса. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 49865/15.03.2022г. По регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете - Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че СРС приложил Наредбата за определяне на видове работи, за които е установено намалено работно вреве, издадена по чл. 137 от КТ. За служители на МВР приложима била Наредбата, издадена от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 187, ал.10 от ЗМВР. Наредби за реда и организацията на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работа извън работно време били издадени от министъра на вътрешните работи през 2014г., през 2015г., през 2016г. и през 2020г. С оглед на спецификата на работата в МВР работодателят не уредил намалено работно време за служителите на МВР, поради което и общите разпоредби на трудовото законодателство не можело да намерят приложение. Претендирал е разноски. Въззиваемият – ищец В. Н. С., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес: адв. Е. Й., гр. София, ул. „••••••• е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Посочил е, че длъжността му била специфична поради работа в среда с йонизиращи лъчения, работата при такива условия не водела до разлика с оглед на служебната принадлежност на ищеца, правилно била приложена Наредбата от 12.12.2005г. Параметрите на положения извънреден труд били установени от заключението по счетоводната експертиза.. Претендирал е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 14485/26.04.2021г. по регистъра на Адм.Съд-София, изпратена по компетност на СРС, изменена с молба от 07.02.2022г. на В. Н. С., ЕГН •••••••••• срещу Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 211, ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР /2006г., отм./, чл. 178, ал.1, т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 181, ал.2 от ЗМВР вр. с чл. 19, ал.2 от Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители /Наредба от 29.09.2015/, и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9302, 41лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.04.2021г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в периода о т 01.04.2014г. до 26.11.2020г. по служебно правоотношение за длъжността „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с.Нови хан; сумата от 1084, 95лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.04.2021г., до изплащането й, представляващи неплатени суми за дрехи за периода от 2016г. до 2018г. Навел е твърдения, че за процесния период работел в ЗЖУ-София, включено в състава на ответника на длъжността „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с.Нови хан, работният му ден следвало да е 7-часов съгласно Наредба от 12.12.2005г., но всъщност бил 8 часов и така за процесния период положил извънреден труд, който не му бил платен и бил в размер на претендираната сума. Дължала му се и сума за дрехи, но такава не му била платена, независимо че с писмо от 02.03.2021г. поискал същото. Претендирал е разноски. Ответникът Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР е оспорил исковете. Посочил е, че Наредбата от 12.12.2005г. била приета на основание на чл. 137 от КТ, тя не била приложима за служебни правоотношения на служители на МВР. Последните се регулирали от ЗМВР и издадените Наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи. Работата на ищеца била на 24 смени с начален час 08, 00ч., средата в която работел била специфична – с източник на йонизиращи лъчения, които са рискови без оглед на количествена и времева експозиция. Мерките за превенция на здравните рискове можело да бъдат безплатна здравна храна, допълнителен платен годишен отпуск, допълнително възнаграждение, намалено работно време. В случая били предвидени безплатна здравна храна, допълнителен платен годишен отпуск, допълнително възнаграждение. Не било определено намалено работно време, защото съобразяването на чл. 137 и на чл. 132 от КТ щяло да наложи 8-часови смени, които предвид отдалечеността на обекта – на 6, 5км. от с. Нови хан и на 35 км. от София, щяло да бъде в ущърб на служителите. Ищецът бил използвал част от лимита за облекло за 2016г.-115, 05лв., изплатен му бил стойността за дрехи за 2019г. и припадащата се част за 2020г. Не бил използвал лимита за дрехи за 2017г. и за 2018г., но съгласно чл. 19 от Наредбата от 2015г. при прекратяване на правоотношението се дължало само стойността на облеклото за годината на прекратяването на правоотношението пропорционално на отработеното време и за предходната година, такива били платени на ищеца. Претендирал е разноски. С определение от 21.07.2021г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение по което ищецът е изпълнявал длъжността „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с.Нови хан до 26.11.2020г. По делото са приети неоспорени от страните Заповед № 2417/26.11.2020г. на министъра на вътрешните работи, длъжностна характеристика, съгласно които на 01.12.2020г. е прекратено служебно правоотношение между страните, по което ищецът е заемал длъжността младши инспектор, старши полицай „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови Хан в група „Охрана на други стратегически обекти“ в сектор „Охрана на стратегически обекти на Зонално жандармерийно управление-София към Дирекция Жандармерия, основните задължения на длъжността са били да изпълнява задачи по охрана на обекта и на пропусквателния режим, следи за спазване на обществения ред в зоните на сигурност; пряко участва в дейностите по охрана на масови мероприятия, противодействие на престъпността и охрана на лица; взаимодейства с други служби и ведомства указани в заповед; действа по сигнали от СОТ в района на обекта, следи за изправност на средствата, с които изпълнява функциите, спазва мерки за безопасност. Посочено е, че задължително подлежи на годишен профилактичен преглед медицински за работа в среда с йонизиращи лъчения в националния център по радиобиология и радиационна защита. Приети са заявление, отговор от 17.03.2021г., съгласно които ищецът е поискал от ответника да му заплати възнаграждение за извънреден труд от по 1 час на ден, защото работел при 8 часов работен ден, а максимално допустимото било 7 часа, както да му се платят и сумите за облекло, на 17.03.2021г. молбата му е отхвърлена. Прието е писмо от 02.12.2020г. от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР, съгласно което ищецът е получил 115, 05лв. от лимита за дрехи за 2016г., не е получил такива за 2017г, . 2018, г. 2019г., 2020г. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № З- 357/14.01.2014г. на министъра на вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 28, ал. 3 от ЗМВР в изпълнение на чл. 4 от Инструкция № Із-2453/04.12.2012г. за реда за разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време за държавните служители в структурни звена на ДСПС и в частност в СПУ-София, охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № 11939з- 705/29.09.2014г. на Министъра на Вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 41 ал. 4 от ЗМВР и чл. 6 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в зонално жандармерийно управление /ЗЖУ-София/ охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № 3286з- 2692/23.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 10, ал.2 и чл. 11, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в зонално жандармерийно управление /ЗЖУ-София/ охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № 1240/22.03.2018г. на министъра на вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 10, ал.2 и чл. 11, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в зонално жандармерийно управление /ЗЖУ- София/ охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № 3286з- 599/02.02.2020г. на министъра на вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 10, ал.1 и ал.2 и чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в зонално жандармерийно управление /ЗЖУ-София/ охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. По делото е приета неоспорена от страните Заповед № 484з- 1952/29.10.2020г. на министъра на вътрешните работи с приложение № 1, съгласно която от на основание на чл. 12, ал.1 и чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределяне на работно време на държавни служители на МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в зонално жандармерийно управление /ЗЖУ-София/ охрана на на ПХРАО-Нови хан работно време е на 24-часови смени. С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно- счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че ищецът през процесния период работел като старши полицай-охрана на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови Хан, работно време било организирано на целия период на 24-часови смени, изчислявало се сумирано на три месеца. Посочило е, че по ведомостите за заплати на ищеца били отразени като отработени 10 947 часа, а нормата била 11 422 часа. Посочило е, че ако броят часове се изчислява като 8 часа на ден, то отработени часове са 10 838 часа, а ако се изчислят при 7 часов работен ден, то отработени часове биха били 9 483, 25 часа. Разликата била 1354, 75 часа и тези часове при начисляване на възнаграждение с 50% по-високо било на стойност от 9302, 41лв. Размера на сумите за дрехи за периода от 2016г. до 2018г бил 1200лв., ищецът получил 115, 05лв., така неполучена била сума от общо 1084, 95лв. За периода на ищеца основно възнаграждение било от 673лв. до декември 2017г.; 715, 50лв. за януари 2018г., 728лв. за февруари 2018г.; 809лв. за периода от 01.03.2018г. до 31.12.2018г.; 890лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.12.2019г.; 954, 73лв. за януари 2020г., а след това – 979лв. В приложение № 1 в графа 11 е посочило начислените от ответника часове извънреден труд, както и стойността на изплатеното за него възнаграждение, като съгласно тези записвания извънреден труд е полаган за 7ч. през юли 2014г.; 35ч. през октомври 2014г; 35ч. През януари 2015; 17ч. през април 2015г.; 7ч. през май 20154ч. през юни 2015; 8ч. през октомври 2015г; 26ч. през ноември 2015. начислени са възнаграждения за извънреден труд от общо 885, 27лв. за тях. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: По иска за възнаграждение за извънреден труд: Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал.1 и ал. 5 от ЗМВР (2006г., отм) в приложимата й за случая редакция на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за извънреден труд, за научна степен, за специфични условия на труд, като и допълнителни възнаграждения, определени със закон и или с акт на МС за държавни служители от МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1, ал. 3 и ал. 5, т.2 от ЗМВР (2006г., отм.) и чл. 2, чл. 16 от Инструкция № Із-2453/04.12.2012г. на Министерство на вътрешните работи в приложимите им за процесния период редакция нормалната продължителност на работното време е 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица, като за работещи на 8-, 12-, 24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период и работата над редовното работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за време до 50 часа на отчетен период, а за време над 50 часа на отчетен период – с допълнителен отпуск. Съгласно чл. 211, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР /2006г., отм/извънредния труд се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение, като редът за разпределяне на работното време, отчитането му и компенсирането му за работа извън работно време се определя с Инструкция на министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал.1, т. 3 от ЗМВР (2006г., отм) в приложимата за случая редакция държавните служители в МВР размерът на допълнителния отпуска по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР е до 12 работни дни годишно. Съгласно чл. 28 от Инструкция № Із-2453 положеният труд извън установеното работно време не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР и се включва във възнаграждението за месеца, следващ периода, в който е положен извънредния труд, като се заплаща през този месец. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Инструкция № Із-2453 „смяна“ е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и от ЗМВР (2014г.) в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР е 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време. Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР(Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, Съгласно чл. 4, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з/2014г. з а държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.), като служителите, които имат право на намалено работно време по ал. 1, се определят със заповед на ръководителя на структура по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) след консултации с представителите на синдикалните организации, Ведомствената служба по трудова медицина и с комитета/групите по условията на труд в съответната структура на и в съответствие с оценката на риска. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата за държавните служители по ал. 1 максималната продължителност на установеното работното време може да бъде до 1 час над определеното такова. Наредба 8121з/2014г. е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2015г.).Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г.. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане….. (Наредба от 2016г.). Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. В последствие са приети Наредби № 8121з обнародвани на 07.01.2020г., на 21.10.2020г. и на 15.12.2020г.. Всички грепосочени наредби съдържат идентични разпоредби на чл. 4 като тази на Наредбата от 2014г., съдържанието на кйто съдът посочи по-горе, поради което и това е съдържанието на нормата, приложима в конкретния случай. Съгласно чл. 3, т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работа в среда на йонизиращи лъчения. Съгласно чл. 5 от Наредбата работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Съдът приема за установено по делото, че за процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността младши инспектор, старши полицай „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови Хан в група „Охрана на други стратегически обекти“ в сектор „Охрана на стратегически обекти на Зонално жандармерийно управление-София към Дирекция Жандармерия, основното му възнаграждение е било от 673лв. до декември 2017г.; 715, 50лв. за януари 2018г., 728лв. за февруари 2018г.; 809лв. за периода от 01.03.2018г. до 31.12.2018г.; 890лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.12.2019г.; 954, 73лв. за януари 2020г., а след това – 979лв, като за процесния период от 01.04.2014г. до 30.12.2020г е работел на 24-часови смени, изчислявало се сумирано на три месеца, по ведомостите за заплати на ищеца били отразени като отработени 10 947 часа, начислени са възнаграждения за извънреден труд от общо 885, 27лв. за 135 часа, ако броят часове се изчислява като 8 часов работен ден, то отработени часове са 10 838 часа, а ако се изчислят при 7 часов работен ден, то отработени часове биха били 9 483, 25 часа редовно време, в последната хипотеза разликата е 1354, 75 часа са извънреден труд и тези часове при начисляване на възнаграждение с 50% по-високо са на стойност от 9302, 41лв. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Спорният въпрос по делото е дали продължителността на работния ден на ищеца е 7 часа или 8 часа. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на нормалното работно време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време. ЗМВР не сочи брой на часове, с които се намалява работното време на тези служители, нито конкретните видове работи, за които се установява такова. По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал задълженията си при специфични условия и рискове за живота и здравето- йонизираща среда. Същото е признато от ответника с отговора на исковата молба. Доказателство за същото е и приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, сочеща задължителен профилактичен медицински преглед за работа в йонизираща среда, поради което и съдът приема, че ищецът е имал право на намалено работно време. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 4 от Наредбите по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, които са идентични като текст във всички наредби, приемани на това основание през процесния период, е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). Разпоредбата на чл. 3, т.9 от последната изрично посочва, че на 7 часов работен ден имат право служителите, работещи в среда на йонизиращи лъчения. Съдът приема, че в случая по отношение на продължителността на намаленото работно време на ищеца приложение следва да намери Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.)., тоест намаленото работно време на ищеца съдът приема че е 7 часов работен ден. С тази Наредбата съгласно чл. 1 от същата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите. Посочването на работата в йонизираща среда като такава, при която ограничаването на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето обосновава извод, че независимо от характера на правоотношението по което се изпълняват функциите, отработените часове се отразяват на риска за здравето. Така няма основание за работещите по служебно правоотношение да не се приложат нормите, които са приложими за работещите по трудово правооношение. За този идвод съдът съобрази, че животът и здравето са висше благо, спрямо което българският законодател последователно провежда засилена защита. В подкрепа на извода на съда е и че приложението на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) и за служебните правоотношения на служители в ЗМВР е възпирето и с Наредбите, издадени на основание на чл. 187, ал.10 от ЗМВР, съгласно чл. 4 от същите. Съдът приема, че законовата делегация по чл. 187, ал.10 от ЗМВР не включва възможност Министърът на вътрешните работи с Наредба да определи часовете на намаленото работно време и да увеличи същото с един час. Разпоредбата на чл. 187, ал.10 от ЗМВР делегира на Министъра на вътрешните работи правото да определи редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките. Тази разпоредба обаче не делегира на министъра на вътрешните работи да определи часовете на работното време – нито нормалното, нито намаленото такова. Така съдът пирема, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредбите, издадени на основание на чл. 187, ал.10 от ЗМВР, са извън законовата делегация по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, поради което и същата не може да намери приложение. С оглед гореизложеното съдът приема, че министърът на вътрешните работи не е разполагал с право да определи работното време на ищеца да е с 1 час над намаленото такова, тоест 8 часов работен ден. Следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 137 и на чл. 142 от КТ също н е допускаат работодателят да променя продължителността на намаленото работно време. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ допуска работодателят при организацията на работното време да увеличи с до 1 час смените при намалено работно време, но не и самото работно време. Така при работа на смени същите могат да са над намаленото време, но при сумарното отчитане на работното време същото се определя съобразно намаления работен ден от 7 часа и горницата се отчита като извънреден труд. С оглед гореизложеното съдът приема, че ищецът е имал право на намалено работно време от 7 часов работен ден и при такакава продължителност на работния ден следва да се определи дали положеният от ищеца труд е извънреден или не. Съдът приема, че от заключението на вещото лице по делото е установено, че за процесния период ищецът работел на 24-часови смени, изчислявало се сумирано на три месеца, отработил е за периода от 01.04.2014г. до 30.12.2020г. 10 947 часа, начислени са възнаграждения за извънреден труд от общо 885, 27лв. за 135 часа и това съответства на правилата при 8 часов работен ден, но тези часове при преизчислени при 7 часов работен ден са 9 483, 25 часа редовно работно време и 1354, 75 часа са извънреден труд, дължимото възнаграждение за последните при съобразяване на увеличението от 50% е в размер на 9302, 41лв. При така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 1354, 75 часа, представляващи възнаграждение за извънреден труд. По делото не е установено погасяване на това задължение поради което иск за заплащане на извънреден труд е основаттелен. С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайинте изводи на възизвния съд с тези на райониня съд решението на СРС по този иск следва да се потвърди, но за периода от 01.04.2014г. до 30.06.2014г. следва да се посочи, че правната квалификация на иска е чл. 211, ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗМВР /отм/. По иска за заплащане на стойността на облекло, полагаемо за периода 2016г-2018г: Съгласно разпоредбата на чл. 181. ал.2 и ал. 4 от ЗМВР / от 2014г./ на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, като Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 19, ал.2 от Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители /Наредба от 29.09.2015/, когато служебното правоотношение на държавен служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, е прекратено и на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и текущата календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното облекло за предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на усвоените суми от размера, определен със заповедта за текущата година по чл. 181, ал. 4 ЗМВР. В конкретния случай претенцията е за 2016-2018г., като п о делото е установено от приетата справка, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че на ищеца са начислени като дължими 1200лв. за дрехи за периода 2016-2018г., че изплатени са му 115, 05лв., неплатени са останали 1084, 95лв. По делото е установено, че правоотношението между страните е прекратено на 01.12.2020г., поради което и съдът приема, че за ищеца не се е породило право да получи стойността на неполученото от него униформено облекло за периода 2016-2018г. Това е така, защото императивната разпоредба на чл. 19 от Наредбата от 29.09.2015гг., която неправилно е приложена от районния съд, допуска при прекратяване на правоотношението пораждане на вземане за стойност на неполучено униформено облекло само за текушата и предходната година преди прекратяване на правоотношението. Ограничителната норма на чл. 19 от Наредба от 29.09.2015г. е съобразена с целта, за която се предоставя облеклото – с оглед ползването му по време на правоотношението между страните за изпълнение на задълженията на служителя. Стойността на облеклото не е допълнително трудово възнаграждение. Неизпълнението на задължението на ответника да предостави такова по време на действието на правоотношението само по себе си не доказва претърпяването на вреди от ищеца, тоест че актива на имуществото му е намаляло или пасива му се е увеличил. Доказателства за последните обстотялества не са ангажирани по делото. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, с която еуважил иска по чл. 181, ал.2 от ЗМВР вр. с чл. 19 от Наредбата от 29.09.2015г. е неправилно и следва да се отмени. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се разпределят съобразно уважената част от исковете, като решението на СРС в частта, с която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски на ищеца за 63, 23лв. и суми за заплащане по сметка на СРС в размер на 129, 63лв. следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъди възнаграждение от 10, 44лв. за възнаграждение за юрисконсулт. За поризводство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 10, 44лв. И за държавна такса в размер на 21, 69лв. За производство пред СГС на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на за възнаграждение за адвокат. Възнаграждението за юрисконсулт е определено от съда при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК. Така мотивиран, Софийският градски съд