Решение № 1362 от 28.8.2017 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1731/2017 г.

Производството е по реда на чл.267 и сл. ГПК.

С въззивна жалба от Т. Т.А., предявена от адвокат Б. Б., е оспорено решение № 2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2017г. на Варненски районен съд- XVII състав, в частите, в които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 143, ал.1 от СК, за разликата над присъдените размери от 140лв. до претендираните в размер на 250лв. месечни издръжки за детето Р.С. С. и детето Т. С. С., чрез тяхната майка и законен представител Т. Т.А., и изцяло предявените за минало време в размер на по 3000лв. за всяко дете, за периода от 28.04.2016г. до 27.04.2017г. включително, на основание чл. 149 СК. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните части, постановяването му при непълнота на доказателства и неправилна преценка за реалните потребности на двете деца и постоянно нарастващите им нужди. Поддържа искане за отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявените искове да се уважат изцяло и да се присъдят направените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – С.Г.С., чрез адвокат К.А., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части и да се присъдят разноските направени по делото.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане”, Варна, не изразява становище.

Съдът, съобразно доказателствата към делото и становищата на страните, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, констатира:

Производството по предявените от Т. Т.А. срещу С.Г.С. обективно съединени искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК, е приключило с влязло в сила решение №2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2016г. на Варненски районен съд, в частта на присъдените месечни издръжки в размер на по 140лв., дължими от бащата С.Г.С. в полза на децата Р.С. С. и Т. С. С., чрез тяхната майка и законен представител Т. Т.А., считано от 28.04.2017г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна основание за изменение или прекратяване на задължението, на основание чл. 143 СК.

Страните са родители на децата Р. С., родена на •••г. и Т. С., роден на •••г., родени в периода на съпружеско съжителство. Към датата на депозираната искова молба се намират в трайна фактическа раздяла.

1.Относно претенцията с правно основание чл. 143 СК:

Задължението за издръжка е от първи ред и следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си- чл.143, ал.2 вр. чл.141 СК.

Отсъствието на данни за доходите на страните ограничава преценката за действителните им материални възможности. Ответникът е представил доказателство за регистрация в дирекция „ Бюро по труда“ – гр.Варна, като активно търсещо работа лице, за периода от 07.12.2015г. до 07.02.2017г. и към момента неговия трудов статус не е променен. Последният трудов договор е прекратен на 02.04.2015г. по информация от ТД на НАП, актуална към 01.06.2017г.

Допълнително са представени доказателства за имотно състояние на С.: удостоверение № 819000-22894/ 07.06.2017г.сектор „ ПП“ при ОД на МВР –Варна, за регистриран лек автомобил през 2016г.; удостоверение издадено от Служба по вписванията, Варна за придобити идеални части от две жилища в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик “ бл.220, вх.3, в съсобственост с трето лице.

Твърденията, че е безработен в един продължителен период от две години, остават непотвърдени в процеса, доколкото само регистрацията в БТ не е достатъчна да бъде направен подобен извод. С показанията на св.Д. се установява, че периодично е започвал работа /„намира нещо временно“/ от която е получавал доходи. В становището по иска посочва, че е давал пари на ищцата, купувал маратонки, вещи и учебни помагала на децата, без да уточнява размер на сумите и произхода на средствата. През този период е придобил с договор за покупко-продажба лек автомобил.

Разглеждащият състав приема, че издръжката в общия размер от 280лв. за всяко дете, е адекватна на техните базови потребности, съобразени с възрастта им- 11г. и 10г., форма на обучение, здравен статус и профилактика, които са предполагаеми и се преценяват комплексно. Не се твърдят специфични нужди от здравословен и образователен характер, за които са необходими допълнителни финансови средства.

Бащата следва да осигурява по 160лв. месечна издръжка за всяко дете, защото е трудоспособен, няма задължения към други деца, в състояние е да полага труд срещу определено възнаграждение. Не са налице предпоставки за определяне на по-висока издръжка и поради отсъствието на факти за конкретния му доход и възнаграждение от 3000лв.месечно. Разликата до пълния размер на издръжките следва да се понесе от майката, заедно с непосредствените грижи за децата. Приоритетното изпълнение на това задължение с участието на двамата родители ще създаде подходящи условия за физическото, умствено и нравствено развитие на двете деца, за повишаване на образователното им ниво.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете за разликата над 140лв. до 160лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови частичното им уважаване до 160лв. месечно, със законната лихва при забавено изпълнение на вноските с падеж- първо число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 143, ал.1 от СК.

Решението в останалата обжалвана част, за разликата над 160лв. до претендираните 250лв. за всяко дете, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

1. По претенциите с правно основание чл.149 СК:

Исковете се основават се на общо твърдения за неполагани грижи от бащата за двете деца от началото на фактическата раздяла- март 2016г.

Оспорени са изцяло от ответника. Според изложените в писмения отговор възражения и насрещни твърдения, децата са били постоянно при него през изминалата зима и през ваканциите, и той полага ежедневни грижи за тях- води ги на училище, дава им джобни пари, купува дрехи, маратонки, учебни полагала, подпомаган от родителите си. От два -три месеца живеят при майка си в неговото жилище.

В процеса всяка страна следва да докаже положителните факти, от които черпи права. Ищцата- обстоятелства свързани с полаганите самостоятелно грижи за двете деца от фактическата раздяла, ответникът- своето участие в отглеждането им, непосредствено или с финансови средства в рамките на изследвания едногодишен период.

Съдът преценява показанията на свидетеля М. Д.- близък на семейството, като непротиворечиви и обективни, предвид непосредствените му впечатления от съвместния живот на страните и за полаганите от бащата грижи за двете децата до началото на м.март 2017г., когато майката ги взела да живеят в апартамента в Кайсиева градина.

Обстоятелството, че бащата е участвал в отглеждането на децата не се опровергава с показанията на свидетелката Д.Ж., без родство със страните, която не е в близки отношения със семейството на ищцата, а като съсед има откъслечни, странични представи за поведението на родителите след фактическата им раздяла.

От анализа на събраните данни следва, че бащата е участвал в отглеждането на двете деца, осъществявал е непосредствена грижи с помощта на своите родители до началото на м.март 2017г., когато се преместват при майката на настоящия им адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик “ бл.220, в жилището, собственост на ответника и неговата сестра. Към този момент прекъсват контактите му с децата.

Установеното от фактическа страна обосновава като краен извод частична основателност на исковете за издръжка за минало време – периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г., през който грижите за двете деца се поемат изцяло от майката.

При съпоставка на потребностите на децата към релевантния период, съответните възможности на задължените лица да осигуряват издръжка, определя дължима от бащата издръжка в размер на 130лв. за детето Р. и в размер на 130лв. за детето Т., съответно в общ размер от 252лв. за всяко дете, за периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г. В останалата част претенциите по чл.149 СК остават недоказани и неоснователни.

Решението в обжалваната част следва да бъде коригирано съответно на изводите за частична основателност на предявените искове по чл.149 СК, съответно в останалата част –относно претенцията по размер и изцяло за периода от 28.04.2016г. до 01.03.2017г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК върху уважените части се дължи държавна такса в размер на 97.92лв.

На основание чл.271 от ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, съдът