Решение № 5271 от 13.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10303/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 13172/03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 11762/2024 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, са:

Уважени изцяло предявените от Й. Г. К. срещу Българско национално радио обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ със Заповед за прекратяване № ЧР-10-130 от 29.12.2023 г. и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на длъжността „координатор“ в Програма „Христо Ботев“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно- неделни предавания“, екип „Драматургични форми“ при Българско национално радио; Уважен частично е обективно кумулативно съединеният с другите два иска иск на Й. Г. К. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на Българско национално радио да й заплати сумата 7001, 29 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 02.01.2024 г. до 19.06.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 01.03.2024 г., до окончателното плащане.

Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът на Й. Г. К. с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на Българско национално радио да й заплати сумата над 7001, 29 лева до пълния предявен размер от 7432, 14 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 19.06.2024 г. до 02.07.2024 г. Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Българско национално радио като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Признава, наличието на трудово правоотношение с ищеца-въззиваем. Твърди, че е извършил частична структурна реформа, свързана с обновяването на пpoграмната схема на програма „Христо Ботев“, която е приета на заседание на Управителния съвет на БНР с решение по т. 5 от дневния ред на заседание на УС oт дата 06.12.2023 г., обективирано в протокол № 4-57/06.12.2023 г. и т. 1 от протокол № 4- 58/08.12.2023 г. Сочи, че в поименното разпределение на програма „Христо Ботев“, в сила от 15.12.2023 г., липсвала длъжността на Й. Г. К. „координатор“. Поддържа, че в резултат на извършената структурна реформа се закрива редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ на пряко подчинение на директора на програмата с численост 25 щатни бройки с прилежащите екипи, като се открива се редакция „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“ на пряко подчинение на директора на програмата с численост 12 щатни бройки, от които 1 бройка от длъжността „главен драматург“ и 1 бройка от длъжността „технически сътрудник“, подчинени структури на редакцията. Кристина Звезданова преди извършване на структурната промяна била заемала длъжност „технически сътрудник“ в програма „Христо Ботев“, а след структурната промяна заемала същата длъжност в програма „Христо Ботев“, редакция „Новини, образование, култура“, редакция „Драматургични форми, Детското БНP, хумор и сатира“, редакция „Музика и музикални състави“, като по този начин нямало как да изпълнява трудовите функции на ищцата- въззиваем след структурната реформа. Твърди, че в резултат на извършените промени се съкращавал щатът за длъжността „координатор“ в програма „Христо Ботев“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“. Прави разграничение по отношение на длъжностните характеристики и задълженията между длъжностите „координатор“ с място на работа в програма „Христо Ботев“ и „координатор“ с място на работа в програма „Христо Ботев“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“, поради което не намира основание да се извършва подбор. Излага, че към датата на извършване на структурната промяна колективният трудов договор РИ 3-30/27.08.2021 г., сключен на 27.08.2021 г. със срок на действие две години, е изтекъл, считано от 27.08.2023 г. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Й. Г. К. чрез адв. Д. Н. (с пълномощно към ОВЖ), с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че поименно разпределение на програма „Христо Ботев“ от 15.12.2023 г. и Правилникът за структурата и организацията на дейността на Българското национално радио, който влиза в сила от 23.01.2024 г., не са утвърдени от никой и не са влязли в сила към посочената в документа дата. Излага, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в БНР, програма „Христо Ботев“, съгласно действащото щатно разписание и структура е имало две щатни бройки за длъжността „координатор“. На длъжност „координатор“ в програмата е работела и М.П.К., която продължавала да работи и в момента при ответника. Счита, че има по-високо образование, повече квалификации и работи по-добре от колежката й, която е останала на работа на трансформираната длъжност. Намира, че при съпоставяне на основните трудови функции на длъжността „координатор“ и и длъжността „технически сътрудник“, изводът който правилно е направил и СРС, е за сходство в основните трудови функции.

Въззиваемата моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Между страните по делото е безспорно, че ищцата е заемала длъжността „координатор“ в Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“, както и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ЧР-10-130 от 29.12.2023 г. на основание съкращаване на щата. С трудов договор № ЧР-10- 1676/28.05.2020 г., г-жа К. е била назначена на длъжност „координатор“ в екип „Драматургични форми“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ в програма „Христо Ботев“ в Българското национално радио. Срокът на договора е бил от 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г. В първото съдебно заседание по делото, съдът е обявил за безспорно между страните още, че размерът на БТВ, получено от ищцата за последния пълен отработен месец /м.12.2023 г./ е в размер на 1238, 69 лева.

Със заповед № ЧР-10-130/29.12.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, считано от 01.01.2024 г. По делото е представено длъжностно разписание на персонала на БНР в сила от 14.06.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно което в програма „Христо Ботев, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“ се състои от главен драматург, отговорен драматург, драматург и координатор.

Видно от протокол № 4-57/06.12.2023 г. Управителния съвет на БНР е провел заседание на 06.12.2023 г., на което е взел решение по т. 5 от дневния ред за промяна в щатното разписание на програма „Христо Ботев“, което влиза в сила на 02.01.2024 г. С взетото решение се извършват следните промени: закрива се редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ на пряко подчинение на директора на програмата с численост 25 щатни бройки с прилежащите екипи; трансформира се една бройка от длъжността „координатор“ в длъжността „технически сътрудник“ в програма „Христо Ботев“; открива се редакция „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“ на пряко подчинение на директора на програмата с численост 12 щатни бройки, от които една бройка от длъжността „главен драматург“, една бройка от длъжността „технически сътрудник“ и следните подчинени структури редакцията: екип „Драматургични форми“ с численост 4 (четири) щатни бройки, от които една бройка от длъжността „отговорен драматург“ и три бройки от длъжността „драматург“; екип „Хумор и сатира“ с численост 3 (три) щатни бройки, от които една бройка от длъжността „отговорен редактор“ и две бройки от длъжността „редактор“; екип „Детското БНР“ с численост 3 (три) щатни бройки, от които една бройка от длъжността „старши редактор“ и две бройки от длъжността „редактор“.

Видно от протокол № 4-58/08.12.2023 г. Управителния съвет на БНР е провел заседание на 08.12.2023 г., на което е взел решение по т. 1 от дневния ред за частична промяна във взетото решение по т. 5 от заседанието, проведено на 06.12.2023 г., като новото щатно разписание да влезе в сила не от 02.01.2024 г., а от 01.01.2024 г. По делото е представено, одобрено и изготвено поименно разпределение на програма „Христо Ботев“, в сила от 15.12.2023 г. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, 1. Между страните е сключено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е назначена на длъжност „координатор“ в програма „Христо Ботев, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“;

2. Незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, поради липса на реално съкращаване на щата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Съкращаването на дадена позиция следва да е реално, което означава, че на мястото на съкратения служител не е бил нает друг, който да изпълнява съществените трудови функции на премахнатата длъжност, съответно тези функции не са били поверени в същия обем на друг служител, на когото трудовата му функция/длъжност е била изменена. Дали това се е осъществило в предприятието на работодателя е преценка, основана само на изпълняваната работа, но не и на наименованието на новосъздадената, респ. на променената длъжност. Няма пречка обаче част от дейностите, изпълнявани от съкратения служител да бъдат прехвърлени към друг служител/служители, тъй като това сочи на решение на работодателя да реорганизира дейността в дружеството с цел оптимално управление, а не на превратно упражняване правото да съкрати щатни длъжности.

В заповед № ЧР-10-130/29.12.2023 г. е отбелязано, че се прекратява трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.01.2024 г. Срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ, към който препраща чл. 328, ал. 1 КТ, не е спазен, като заповедта е връчена на служителя на 02.01.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ при неспазване на срока на предизвестието прекратяването на трудовия договор поражда действие с изтичане на съответната част от предизвестието – т.е. в настоящия случай на 01.01.2024 г. По първата предпоставка – съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално:

В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на посочената заповед № ЧР-10-130/29.12.2023 г. Съкращаване на щата е налице както при пълно премахване на определена длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките за служителите, които я изпълняват. Без значение е обстоятелството дали е бил намален обема на функциите, извършван от служителите, заемащи посочената длъжност, а важното е, че тези функции за в бъдеще ще се изпълняват от по-малко на брой служители. За да е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи, или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е преустановено, или че са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с приемащата съкратените функции длъжност.

От представените по делото две щатни разписания – новото длъжностно щатно разписание, в сила от 15.12.2023 г., и предходното щатно разписание от 14.06.2023 г., се установява правнорелевантният факт, че от съществуващите по старото длъжностно щатно разписание за длъжността „координатор”, която е заемала ищцата, са премахнати в екип „Драматургични форми“ на редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ (която е преобразувана в „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“) 2 щатни бройки – на главен драматург и на координатор. Същевременно в останалите екипи на същата редакция не са открити нови щатове за съкратените два щата, не са открити и нови длъжности за „технически сътрудник“, каквито доводи е изложила ищцата. В цялата програмна схема на програма „Христо Ботев“ по старото щатно разписание са предвидени само два щата за длъжност „координатор“ – към директора на програмата и в процесния екип „Драматургични форми“ на редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“.

В предишната редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, настояща „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“, е съществувал само един щат за технически сътрудник към самата дирекция, който впоследствие е предвиден и в новата структура на същото място в разписанието.

От представените по делото щатни разписания се установява, че длъжността „координатор”, която е осъществявана в екип „Драматургични форми“ е реално съкратена и изцяло премахната в цялата редакция като структурна единица, тъй като в новото щатно разписание за нея не е предвидена нито една щатна бройка нито в новосформираната редакция „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“, нито в схемата на цялата програма „Христо Ботев“. Процесната длъжност, на която е полагал труд при ответното дружество, е изцяло закрита.

Тук е мястото да се посочи, че право на работодателя е да прецени в кои направления се реализира основната работа и при промени да реагира като осигури целесъобразна организация на служителите чрез съкращаване в щата, утвърждаване на ново щатно разписание, промени в длъжностните характеристики и дори закриване на звено в предприятието. Изцяло автономна е преценката на работодателя да съкрати структурни звена и длъжности, като предостави изпълнение на дейностите, предмет на преустановените трудови функции, на други длъжности.

При съпоставка на длъжностните характеристики на двете длъжности – технически сътрудник и координатор – съществували по старото щатно разписание, следва да се отбележи, че задълженията и дейностите им се припокриват по отношение на следните функции: подпомагане ръководството на програмата; изготвяне на документи и справки; посрещане, придружаване, насочване и изпращане на посетители според вътрешен ред; организира срещи на директора с външни лица и институции; обработка и съхранение на лични данни на служители и трети лица, съобразно законови правила; докладване на директора при установяване на административни пропуски; получаване на канцеларски и други материали съхраняване на документалния архив съобразно вътрешни правила.

Като уникални функции за координатора са определени: довеждане до знание на служителите на нарежданията на директора; организационно-технологични връзки с други звена в БНР (координаторът е формално звено‑мост между програмата и останалата структура) контакти при необходимост с представители на фирми, институции и организации.

Като уникални функции на техническия сътрудник са определени: водене на кореспонденция – завежда входяща и изходяща кореспонденция на дирекцията и координира документооборота с другите структури; следене на служебна електронна поща.

По делото е представена и нова длъжностна характеристика на длъжността технически сътрудник според новото щатно разписание, като същата е идентична с функциите, предвидени в старите длъжностни характеристики за длъжностите „технически сътрудник“ и „координатор“. Новите функции на техническия сътрудник спрямо предходните длъжностни характеристики включват нови специфични задължения и дейности: подготовка и водене на отчетност за документите и финансовите средства; изготвяне на годишен опис за дирекция „Авторско право и сродни права“; осигуряване на данни за координиране и реализация на предаванията; приемане и предаване на съобщения през комуникационните средства; довеждане до знание на служителите на нарежданията на директора; по-широк спектър от административни задачи (отчет на отсъствия, справки, грижа за спазване на административен ред).

Дали са налице еднакви длъжности, е фактически въпрос и за отговор на същия следва да се вземат предвид конкретните трудови задължения, включени в длъжността, и мястото й в съответната структура. От анализа на трудовите задължения, включени в длъжността „технически сътрудник” и „координатор”, съдът стига до извод, че длъжностите не са еднакви, макар да имат сходство.

В контекста на изложеното и въз основа на данните по делото не може да се приеме, че съкращението е фиктивно, тъй като не се установява друг служител да извършва същата трудова функция след уволнението на ищцата. Трудовата функция, изпълнявана от ищцата е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. Извършеното съкращение е реално – намален е броят на длъжностите, като същевременно не е създадена друга длъжност, която макар с друго наименование да покрива напълно същите задължения като съкратената. Установява се, че с това щатно разписание не е създадена нова длъжност, а длъжността „технически сътрудник“ включва малка част от трудовите задължения, включени в закритата длъжност. Трудовите функции на съкратената длъжност продължават да се изпълняват, но като част длъжностните характеристики на вече съществуваща друга длъжност.

По втората предпоставка – моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата:

Съгласно установената от Върховния касационен съд практика /решение № 78/15.03.2016 г. по гр. д. № 4982/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. В правомощията на работодателя е да вземе решение за съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание. Трудовото правоотношение с работника не може да бъде прекратено на това основание преди работодателят да е взел решение за съкращението /като е одобрил новото щатно разписание или по друг начин/ и преди да е изчерпано действието на старото щатно разписание, ако приложението на новото е отложено за някакъв срок /в т. см. решение № 379/15.10.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, IV г. о. /. Промяната в щатното разписание е от компетентността на представляващия дружеството, като решението за съкращаване на щата може да се съдържа в: заповед, списък, длъжностно или поименно щатно разписание, акт за одобряване на новото щатно разписание или в друг акт на работодателя. Правопораждащо действие има самото решение на работодателя, за което законът не е предвидил форма за действителност или доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с всички допустими от закона доказателства /решение № 184 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2024 г., III г. о., ГК, решение № 50095/10.07.2023 г. по гр. д. № 3340/2022 г. на ВКС, IV г. о. /.

Заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е породила своето конститутивно действие от 01.01.2024 г., т.е. в деня, в който влиза в сила утвърденото новото щатно разписание, поради което уволнението на процесното уволнително основание следва момента на извършването на реалното и фактическо съкращаване на щата.

По третата предпоставка компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата:

Въззивният съд приема, че е неоснователно възражението на ищцата, че длъжностното разписание не можело да породи правно действие, тъй като не било прието от Управителния съвет на БНР. Съгласно разпоредбата на чл. 62, т. 4 ЗРТ Управителният съвет на БНР приема структурата и щатното разписание на служителите. Щатното разписание представлява списъкът на наетата работна сила по общ брой на работните и служителите и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена /дирекции, отдели, сектори, служби и др./ по трудови функции и длъжности /ръководители на сектори, шофьори, автомонтьори, снабдители, управители на склад и пр./. Това е персоналът, с който работодателят осъществява предмета на дейност на предприятието, т.е. лицата, с които той е сключил трудови договори.

Именно определеният от закона компетентен орган на работодателска власт е приел новото щатно разписание, което решение е обективирано в протоколите от 06 и 08.12.2023 г. от заседанията на Управителния съвет. Изложеното води до заключение, че компетентен орган на работодателя е взел решение за съкращаване щата на всички щатни бройки за длъжността „координатор“.

По четвъртата предпоставка – работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ:

Възражението на ищеца за незаконност на уволнението поради неизвършен подбор е неоснователно. Според ТР № 5/2019 по тълк. д. № 5/2019 на ОСГК на ВКС правото на подбор по смисъла на чл. 329 КТ е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Същността на субективното право на подбор означава, че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Но има случаи, при които упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване в щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. В случая се установи, че длъжностите „координатор“ към директора на програма „Христо Ботев“ и „координатор“ в екип „Драматургични форми“ към редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ са съкратени, от щатното разписание. Към директора на програма „Христо Ботев“ е предвидено в новото щатно разписание длъжността „технически сътрудник“ на мястото на „координатор“. Тези щатни промени са извършени в две различни обособени части на предприятието на ответника. Съгласно чл. 10, ал. 1 Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР основен принцип при управлението на БНР е разделянето на административното управление от редакционната дейност на работещите в БНР. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че дейността на БНР е организирана в структурни звена. Главните административни единици са програмните дирекции „Хоризонт“ (чл. 16 от Правилника) и „Христо Ботев“ (чл. 17 от Правилника). Всяка от програмните дирекции е самостоятелно структурно звено и се ръководи от директори (арг. чл. 8, ал. 2 Правилника), пряко подчинен на генералния директор.

Видно от приложената по делото организационна схема радиопрограмата на „Българско национално радио“ и съгласно чл. 17, ал. 3 от Правилника в програмната дирекции са обособени структурни звена – „редакции“. Всяка редакция е съставена от екипи, работещи по различни тематични направления. Така в структурата на програма „Христо Ботев“ е организационно обособено звено представлява редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, в която са обособени отделни екипи – екип „Драматургични форми“, екип „Хумор и сатира“ и екип „Детското БНР“. Именно в посочената структурно-обособена единица редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ – ръководена от „главен драматург“, част от която е екип „Драматургични форми“, е извършено съкращение на щата на „координатор“, който е бил зает от ищцата. Съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено. В тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено (Решение № 329 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2010 г., IV г. о.). Тъй като се съкращават всички еднородни длъжности в него – „координатор“, подборът не е задължителен. Критерият за наличието на такова обособено структурно звено в предприятието на работодателя не може да е само териториален (населено място, регион, област) или финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка). Тези два белега, както и функционалният (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието) не са определящи, в повечето случаи те са второстепенни и не винаги са налице. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. В този смисъл, това структурно звено във всички случаи следва да е именно обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието (негово поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.), с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието (ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора, отговорник на групата и пр.). В случая спецификите на организацията на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на осъществявана дейност – определен вид предавания (драматургични форми), обуславят специфики и на самите трудови функции на работниците и служителите, работещи в съответното обособено структурно звено, в сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите структурни звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните длъжности са с еднакви наименования, каквато е длъжността „координатор“ към директора на цялата програмна дирекция „Христо Ботев“. Това поначало води до наличието на различни, а не на еднородни (еднакви или сходни) трудови функции за длъжности с еднакви или близки наименования въпреки, че са включени в рамките на общото щатно разписание, но са осъществявани в различни обособени структурни звена в предприятието на работодателя. От съществено значение е фактът, че координирането на цялата програмна дирекция се различава в съдържанието на трудовите функции от работата по координиране на екипа осъществяващ драмтургичните предавания в редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“. На следващо място съотношението на програмната дирекция към отделен екип в обособена тематична редакция е сравнима с йерархичния модел на „централно главно управление“ към „клон на предприятие“. Предвид изложеното задължението на работодателя за извършване на подбор, поначало се ограничава само в рамките на съответното обособено структурно звено.

Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят, като не е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, е уволнил законосъобразно ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.

Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Тъй като искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 е обусловен от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при уважаване на този конститутивен иск, следва да бъде уважен и конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Тъй като искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъдат отхвърлен и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищеца без работа вследствие на уволнението.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Й. Г. К. с ЕГН •••••••••• извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ с Заповед за прекратяване № ЧР-10-130 от 29.12.2023 г. на Българско национално радио с БУЛСТАТ 000672343, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „координатор“ в Програма „Христо Ботев“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“ при Българско национално радио, БУЛСТАТ 000672343 и е осъдено на основание чл. 225, ал. 1 КТ Българско национално радио с БУЛСТАТ 000672343 сумата 7001, 29 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 02.01.2024 г. до 19.06.2024 г. и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ Българско национално радио за сумата над 7001, 29 лева до 7432, 14 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 19.06.2024 г. до 02.07.2024 г. По отношение на разноските:

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1050 лева за адвокатско възнаграждение и в частта, в която е осъден да заплати на Софийски районен съд 430, 05 лева държавна такса.

При този изход на спора право на разноски има само ответникът-въззивник.

Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за държавна такса в размер на 215, 03 лв. и в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

По изложените съображения, съдът