Решение № 265 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 38/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №1576/06.11.2025 г. по т. д. № 2247/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено „Лада Груп“ ЕООД, ЕИК 130983641, да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ поотделно на всеки един от тримата ищци - Н. Л. С., ЕГН ••••••••••, А. В. С., ЕГН •••••••••• и И. - В. В. С., ЕГН ••••••••••, двамата действащи чрез своята майка Н. С., сума в размер на по 71 424,54 лв., представляваща съответна на дела им от наследството на В. С. част от равностойността на притежавания от него дружествен дял в „Лада Груп“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023г. до окончателното им заплащане, като са отхвърлени исковете на всеки от тримата ищци за разликата над 71 424,54 лв. до 1 600 000 лв., както и исковете им по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода 01.09.2023 г. – 04.12.2023 г. Посоченото решение е обжалвано от двете страни в първоинстанционното производство съответни в неизгодните за всяка от тях части. Ищците в първоинстанционното производство, действащи чрез процесуалния си представител, обжалват решението в отхвърлителните части. Във въззивната им жалба се излагат съображения, че решението е в отхвърлителните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че представеният от ответника междинен счетоводен баланс не отразява реалното финансово състояние на дружеството. Поддържа се, че отразената стойност на сградите, съоръженията и инсталациите, както и придобитите недвижими имоти (стойността на ДМА към 31.08.2023г., включваща земя в кв. Младост в гр. София, построената върху нея бензиностанция, сгради и съоръжения) не е реална и справедлива. Изтъква се, че приетите в първоинстанционното производство първоначално и две допълнителни заключения на съдебносчетоводната експертиза са противоречиви и неточни. Заявява се, че счетоводството на ответното дружеството е съставяно незаконосъобразно, като са налице много и съществени пропуски, поради което е необходимо да се направи пълен счетоводен одит на ответното дружество. Посочва се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищците да бъде назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В установения от закона срок, ответникът в първоинстанционното производство – „Лада Груп“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията на ищците, че отразената стойност на сградите, съоръженията и инсталациите, както и придобитите недвижими имоти не е реална и справедлива. В тази насока се изтъква, че съгласно тайно установената съдебна практика на ВКС по искове на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за определяне на стойността на дела е от значение единствено балансовите стойности, а не пазарните. Оспорват се като неоснователни доказателствените искания във въззивната жалба на ищците. Ответникът в първоинстанционното производство, действащ чрез процесуалния си представител, обжалва решението в уважителните части. Във въззивната му жалба се излагат подробни съображения, че решението е в уважителните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите с оглед това, че нередовното счетоводно отчитане на амортизационните норми е прието за недопустимо от първата инстанция, но нередовното заприходяване на множество различни активи като един такъв за правомерно. Заявява се, че е необоснован подхода на първоинстанционния съд - да не се признава на ответното дружество право на преценка за начисляваната от него амортизация, но да се признава на ответното дружество право на преценка кои активи как да бъдат заприходи. Поддържа се, че съставните части на процесната бензиностанция са различни по вид активи, които според императивната класификация на чл. 55, ал. 1 ЗКПО попадат в следните категории, поради което например машините, производственото оборудване и апаратура са в различна категория от земите и сградите. В тази насока се посочва, че съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което пък налага да се използват различни методи и норми на амортизация. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на „Лада Груп“ ЕООД заявява, че не поддържа въззивната си жалба за присъдените на ищците суми от по 20 020.91 лв., като над този размер до сумите в размер на по 71 424,54 лв. продължава да поддържа жалбата. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат отхвърлени над сумите от по 20 020.91 лв. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В установения от закона срок, ищците в първоинстанционното производство, действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба на „Лада Груп“ ЕООД. В него се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в уважителните части. Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. Л. С., А. В. С. и И. - В. В. С., последните двама действащи чрез своята майка Н. С., за осъждането на „Лада Груп“ ЕООД да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ поотделно на всеки един от тримата ищци, сума в размер на по 1 600 000 лв., представляваща съответна на дела им от наследството на В. С. част от равностойността на притежавания от него дружествен дял в „Лада Груп“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да им заплати обезщетение за забавено плащане за периода от 01.09.2023 г. до 04.12.2023 г. Предмет на въззивното производство са въззивни жалба и от двете страни в производството, като постановеното първоинстанционно решение. След направеното изявление в проведеното по делото открито съдебно заседание от процесуалният представител на „Лада Груп“ ЕООД, че не поддържа въззивната си жалба за присъдените на ищците суми от по 20 020.91 лв., като над този размер до сумите в размер на по 71 424,54 лв. продължава да поддържа жалбата, проверката на законосъобразността на първоинстанционното решение включва произнасянето по исковите претенции на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за размера над 20 020.91 лв. до 1 600 000 лв., както и по акцесорните претенции за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Безспорно е установено по делото, което се признава и от двете страни, че ищците Н. Л. С. (съпруга), А. В. С. (син) и И. - В. В. С. (дъщеря) са наследници по закон на В. А. С., почин на 01.08.2023 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тримата наследници е наследил 1/3 ид. ч. от наследственото имущество на В. А. С., като в неговия състав са включени притежаваните приживе от последния 50 % от дружествените дялове на „Лада Груп“ ООД, а понастоящем „Лада Груп“ ЕООД. Не е и спорно между страните, че непълнолетните наследници на В. А. С. - А. В. С. и И. - В. В. С. са приели наследството му по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. Съгласно представения от „Лада Груп“ ЕООД междинен счетоводен баланс към 31.08.2023 чистата стойност на имуществото на ответника е била отрицателна величина от минус 45 945.00 лева. В първото проведено открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. пред първата инстанция, ищците, действащи чрез процесуалния си представител, са оспорили междинния счетоводен баланс, съставен от ответника. С молба с вх. № 66978 от 03.06.2025 г. ответникът е ангажирал писмени доказателства относно балансовите стойности на всеки един от активите, срещу чието приемане никой не е възразил и самите доказателства са приети от първата инстанция. Същевременно, с молба с вх. №68090 от 05.06.2025 г. ответникът е ангажирал и писмени доказателства за пасивите си – в това число получени от него заеми от свързаното лице „АСМ“ ЕООД (всички предадени по банков път), които също са приети от първата инстанция. Посочените документи са предмет на анализ в приетите от първата и въззивната инстанции съдебно-счетоводни експертизи. Основният спорен в съдебното производство, както първоинстанционното, така и въззивното, е равностойността на дружествените дялове в „Лада Груп“ ЕООД към 31.08.2023 г., което пряко рефлектира върху размера на наследените дружествени дялове от наследниците на починалия съдружник. За установяване на тази парична равностойност в първоинстанционното производство са приета счетоводна експертиза, ведно с две допълнителни заключения, а във въззивното на основание чл. 195 вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК една повторна единична съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза с вх. № 56550 от 12.05.2025 г., допълнена със заключения с вх. № 62622 от 23.05.2025 г. и с вх. № 111955 от 29.09.2025 г., приета от първата инстанция, представеният от ответника междинен счетоводен баланс не отговаря на изискванията на чл. 3.1 от Счетоводен стандарт 34 – Междинно счетоводно отчитане, вр.чл. 5.1 от Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети. Същият не предоставя сравнителна информация за предходен период и е съставен в левове, а не в хиляди левове, каквито са изискванията. На следващо място вещото лице е установило, че в междинния баланс стойността на дълготрайните материални активи от 176 584,16 лв. се получава като резултат от приложението спрямо актив с инвентарен номер 2026 – Бензиностанция на амортизационна норма / 4 % до 2015 г. и 15 % от 2016г./, която не отговаря на посочената в амортизационния план на дружеството норма от 10 % /отговор на задача 3 по първите две заключения/, както и на събраните доказателства относно направените разходи по изграждането му, нито на вещото лице е представена счетоводната политика на дружеството, обосноваваща приемането на една или друга норма, респективно промяна. Установило е, че в актива е включена земя с инв. номер 2029 – място в ж.к. Младост от 151 кв.м., което е дарено на Столична община през 2019 г. и следователно не е част от имуществото на дружеството, както и необходимост от корекция на балансовата стойност по отношение на актива – инвестиции в дъщерно предприятие „Булавто Русе“ ООД поради ликвидация на същото. Ответникът е заприходил през 2007 г. като дълготраен материален актив „Бензиностанция“ със стойност 1357200 лв. и съгласно представения на вещото лице амортизационен план е начислявал амортизация при годишна норма от 10 %, а съгласно обявените финансови отчети, първоначално е начислявал норма от 4 %, а след 2015 г. от 15 %. На вещото лице не е представена счетоводна политика, а решение на едноличния собственик на капитала от 17.11.2015 г., което не е представено по делото, за промяна на амортизационната норма от 4 % на 15 %, считано от 01.01.2016г., като за целия период от заприходяването му до 31.08.2023г. по баланса на дружеството ответникът води бензиностанцията, която освен сгради включва съоръжения и оборудване, като един актив. Вещото лице е дало варианти за корекция на балансовата стойност на този актив, като в първите две заключения предлага вариант, в който амортизационната норма се запазва в първоначалния размер от 4 % годишно, а в последното заключение от 29.09.2025 г. въз основа на договора за строителство бензиностанцията като актив е разделена на съставни части по категориите, посочени в ЗКПО, респективно към всяка част е приложена амортизационната норма по ЗКПО за данъчни цели. Актива на дружеството към 31.08.2023 г. е в размер на 577 177,16 лева, формиран от сбора на следните пера: 176584,16 лева- дълготрайни материални активи; 31 200,00 лева- инвестиции в дъщерни предприятия – „Булавто Русе“ ООД, ЕИК 827183950 - дружеството е било в ликвидация от м.08. 2022г ., а към 31.12.2022 г. актива му е 69 хил. лева, от които 68 хил. лева парични средства и задължения в размер на 21 хил. лева.; 38 988,26 лева - вземания от доставчици; 21 600,00 лева - вземания от клиенти; 145 150 лева- други вземания; 163654,74 лева - парични средства. Задълженията на дружеството към 31.08.2023 г . са в размер на 623 121,77 лева, формиран от сбора на следните пера: 491 467,40 лева- получени краткосрочни заеми; 6 323,33 лева - задължения към доставчици; 29 45 1.44 лева - задължения към персонала; 12 500,00 лева задължения по съучастия; 3 527,06 лева - други разчети с персонала и съдружници; 26 959,53 лева- ДДС за внасяне; 3 438,55леваразчети за ДОД; 7 285,74 лева - разчети за ДОО; 2 854,97лева - разчети за ЗО;1 352,72 лева - разчети за ДЗПО; 7 798,26 лева - други разчети с бюджета; 30 162,77 лева - разчети за лихви. При амортизационна норма от 4 на сто върху активите чистата стойност на актива е 447 171.39 лева. Съгласно допълнително заключение с вх. № 111955 от 29.09.2025 г. нетната (чиста) стойност на актива е 120 125.46 лева. От приета във въззивното производство повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че извършените нарушения при отчитането на процесния актив-бензиностанция са от гледна точка на вида на актива – бензиностанция, неправилно същия е класифициран като актива от категория I по чл. 55 ал. 1 ЗКПО, респ. неправилно му е била определена годишна амортизационна норма от 4.00%. Следвало е, отделните подобекти на актива, по Приложение №1 към договора за строителство да бъдат класифицирани съобразно вида и тяхната функционалност, в съответната за тях категория. Осчетоводяването на дълготрайните материални активи (ДМА) следва да се извършва съобразно счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи, счетоводен стандарт 4 - Отчитане на амортизациите и съобразно ЗКПО чл.55 ал.1 категории за отделните групи активи, на които съответстват конкретни амортизационни норми за обезценка определени в чл. 55, ал. 2 ЗКПО. Трайно прикрепени активи, които следва да се класифицират в „категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии“ са следните:170 763,00 лв. - площадка;174 471,00 лв. - търговска сграда; 142 827,00 лв. - навес; 488 061,00 лв. – активи класифицирани в категория I. Останалите активи доставени и изградени по договора са активи от категория II - машини, производствено оборудване, апаратура, категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони и категория VII - всички останали амортизируеми активи. В колона 4-5 на Таблица 4.1 от експертизата е посочено кой актив в коя категория е класифициран и съответно приложимата данъчна амортизационна норма. Балансовата стойност на бензиностанцията към 31.08.2023 г. е 177 328,83 лв., съгласно изчислението по колона 8 на таблица 4.1. Останалите активи са отчетени съгласно счетоводните стандарти и не се извършват корекции на техните стойности: 38 988,26 лв. - вземания от доставчици възникнали на 30.06.2022 г.; 21 600,00 лв. - вземания от клиенти по фактура от 31.08.2023 г.; 145 150,00 лв. - други вземания, представляващи вземане по договор за цесия от 17.08.2023 г. от АСМ ЕООД, ЕИК 121192658; 163 654,74 лв. - парични средства по разплащателни сметки и в брой. В частта отнасяща се за актива на колони 1-4 на таблица 1.3 са представени балансовите стойности, корекциите на експертизата и коригираната балансова стойност на актива на дружеството към 31.08.2023 г. в размер на 743 247.23 лв. Не се намират основания за корекция на задълженията от баланса в общ размер на 623 121,77 лв. След извършените корекции на актива на дружеството, следва да се коригира пасива с цел да се равни счетоводният баланс. Съответно, към собствения капитал на дружеството се добавя резерв за корекция на баланса в размер на 166 070,07 лв., съгласно частта на пасива по колона 1-4 на таблица 1.3 от експертизата. В тази насока се установява, че нетната (чиста) стойност на актива към 31.08.2023 г. е 120 125 лева. Въззивният съд кредитира в обсъдените части счетоводните експертизи, като обективно и компетентно изготвени, при съобразяване с всички счетоводни документи и приложими счетоводни стандарти. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ в случай на прекратяване на членствено правоотношение, каквото несъмнено е налице в хипотезата на починал съдружник, имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Относно начина на определяне размера на паричната равностойност на дружествения дял следва да се има предвид, че съгласно чл. 127 ТЗ всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Под „имущество“ по смисъла на чл. 127 ТЗ следва да се разбират всички активи (права) и пасиви (задължения) на дружеството. Разликата между активите и пасивите формират, тъй наречената чиста нетна стойност на активите. Именно на база нетния актив на дружеството се изчислява размерът на дружествения дял на съдружника, като се вземат предвид притежаваните от него дялове в капитала на дружеството, Закон за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Връзката между дела от капитала и дружествения дял е уредена в нормата чл. 127 ТЗ, съгласно която размерът на дружествения дял на съдружника се определя съобразно дела му в капитала. Тази зависимост се изразява с така наречения принцип „за равно третиране“ на съдружниците. Съгласно формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (№ 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. II т. о.; № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г., II т. о.; № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г., II т. о., № 100/07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., I т. о.; № 206/2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на II т.о.; № 82/13.02.2006 г. по т. д. № 316/2005 г. на I т.о.; № 206/06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г. на II т.о.; № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на II т.о. и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав (включително и по други дела – напр. решение № 1950/30.07.2019 г. по т. д. № 2240/2019 г. на САС), при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, чието членство в дружеството е прекратено, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея по себестойност, или справедлива цена или друга цена според Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като не се включват записванията в пасива на баланса относно собствения капитал, резервите и финансовия резултат. Съобразявайки горното, в случая дружественият дял на наследодателя на ищците следва да се определи според междинния баланс съгласно варианта от съдебносчетоводната експертиза с вх. № 111955 от 29.09.2025 г. пред първата инстанция и съгласно приетата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно тези заключения активите на дружеството са в размер на 743 247.23 лв., пасивите възлизат на 623 121,77 лв., а размерът на собствения капитал (разликата между активи и пасиви) се равнява към към 31.08.2023 г. на 120 125 лева. Поради това и след като наследодателят на ищците е притежавал 50 % от капитала на ответното дружество, то равностойността на неговия дружествен дял възлиза на 60 062, 5 лв., т.е. всеки от ищците, наследяващи по равно – по 1/3 (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), има вземане за равностойността в размер от 20 020.84 лв. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивниците - наследници, че изчисляването на размера на дружествения дял следва да се извършва на база пазарна цена на активите, тъй като това е в противоречие със закона (по изложените по-горе съображения) и в какъвто смисъл е и цитираната последователна и константна практика на ВКС. Разрешението, възприето в цитираната практика на ВКС, продължава да се възприема и е трайно такова. В тази насока може да бъде посочено например определение № 50022/16.05.2024 г. по търг. дело № 386/2022 г., на ІІ т.о. на ВКС. Необосновано се твърди от техния процесуален представител, че първоинстанционният съд възприел неправилен и несправедлив подход при изчисляване стойността на активите на дружества по цена, която не е съобразена с пазарната им стойност и по начин несъобразен с този за определя стойността на ликвидационен дял на починалия съдружник. Видно е от съставения междинен баланс съгласно заключение с вх. № 111955 от 29.09.2025 г. пред първата инстанция и съгласно приетото от въззивната инстанция заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза, че всички активи и пасиви са остойностени по тяхната действителна историческа (възстановителна) стойност в съответствие със Закона за счетоводството и с действащите счетоводни стандарти. Обстоятелството, че относимата в тази насока нормативната регламента и съдебна практика се струва несправедлива на процесуалния представител на ищците в първоинстанционното производство, не може да изключи тяхното приложение. С регламентацията по чл. 125 ал. 3 ТЗ законодателят е съобразил комплексността на обществените отношения, които са засегнати, поради различните правни интереси на заинтересованите лица, които следва да получат своята легитимна защита, в тяхната взаимна свързаност и баланс. Именно отчитайки всички тези предпоставки е и създалата се трайна и непротиворечива съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл. 125 ал. 3 ТЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че активите се определят по пазарната им цена към датата на уреждане на имуществените отношения само когато балансът се съставя за определяне на ликвидационен дял – тогава дружеството се прекратява и активите могат да бъдат осребрени, за да се постигне тяхната пазарна цена, която обаче е неприложима, когато се определя дружествен дял, тъй като това би затруднило търговеца да продължи дейността си – достигането на актуална пазарна стойност предполага пазарна реализация на балансовото имущество, а към такова действие субектът не може да бъде задължен, щом той продължава да съществува. Гарантирането на възможността субектът да продължи да осъществява своята търговска дейност е насочено към защита не на другите съдружници, а на кредиторите на дружеството, и поради това има приоритет пред частния интерес на отделния съдружник. Именно техните интереси следва да бъдат приоритезирани пред интереса на съдружника с прекратено членство, който доброволно е участвал в търговското обединение, могъл е да въздейства върху неговото финансово състояние, съответно е длъжен да понесе финансовите ограничения, които това доброволно избрано членство му налага. Нито Конституцията на РБ, нито законите третират по различен начин частната собственост според това дали неин титуляр е физическо или юридическо лице - в случая, търговско дружество, доколкото се касае и в двата случая за частна собственост, която е неприкосновена. В настоящия случай активите (както и пасивите) са именно в патримониума и са собственост на самото дружество, а наследниците на починалия съдружник имат облигационно вземане, което възниква само, ако чистата стойност на актива е положителна величина, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 125 ал. 3 ТЗ. Легитимни са правата и интересите както на самото дружество, което е търговец, платец на данъци, работодател на десетки служители, така и на множеството заинтересовани лица, които са в правна връзка с него - съдружниците, служителите, контрагентите на дружеството, включително държавата. Всички тези заинтересовани лица се явяват кредитори на дружеството и на собствено основание притежават правноохраними интереси, които следва да бъдат зачитани в цялата им комплексност. Неоснователни и недоказани са доводите на процесуалния представител на въззивниците - наследници, че в баланса на ответното дружество изобщо не е бил заприходен основния му актив, наречен „предприятие“, а именно бензиностанция, както и че същият бил изграждан на няколко етапа, като бил придобит по давностно владение, за което се позовава на нотариален акт от 2021г., поради което и следва да се остойности по пазарни цени. Съобразно трайната практика на ВКС, обективирана в редица решения, например по т. д. № 468/2011 г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о. и мн. др. при оспорване от страна на ищеца на междинния баланс като частен удостоверителен документ и установяване на непълнота на отразените в него стойности на ДМА, стойността на дружествения дял съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи от вещо лице при спазване на нормативните разпоредби на ЗСч и съответно приложимите счетоводни стандарти. Безспорно се установява по делото, че съставеният и представен от ответника междинен баланс не отразява действителната стойност на активите му, поради което и определянето на равностойността на съответната на наследената от ищците част от равностойността на дружествения дял на починалия съдружник В. Стандицкий е извършена след съответна корекция на стойностите спрямо установените несъответствия. В тази насока въззивният съд не споделя подхода, осъществен от първата инстанция, а именно от една страна да приеме, че търговското дружество има свобода как да осчетоводява ДМА и как да определя норми на амортизация им, а от друга страна също, че съдът има свобода при спор да ги коригира. В тази насока необосновано първата инстанция не възприема предложеният от вещото лице в последното му заключение вариант за корекция на междинния баланс, който се основава на приложението на класификацията и амортизационните норми на ЗКПО, защото този вариант се отклонява от възприетата от ответното дружество класификация на активите, респективно на амортизационна норма, установени за други цели. От друга стана обаче пръвоинстанционният съд не съобразява амортизационната политика на дружеството, защото тя се отклонява от изискванията на приложимия стандарт СС № 4 – Отчитане на амортизации. Наблюдава се противоречив подход на първата инстанция, който не следва да бъде подкрепен. Според настоящия съдебен състав чл. 55, ал. 1 ЗКПО и счетоводните стандарти са императивни по отношение на задълженията на предприятието за класификация на активите. Например то не може да заприходява един дълготраен материален актив като текущ, така и обратното - не може да заприходява един текущ актив като дълготраен. Съгласно чл. 3. 1 от СС № 16 ДМА: един актив се признава и се отчита като дълготраен материален, когато отговаря на даденото определение в чл. 2 от същия стандарт. Съгласно чл. 3.2 от СС № 16 дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е задължително и необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Процесният случай попада в предметния обхват на последното изречение на чл. 3.2 от СС № 16. Ето защо в нарушение на приложимите счетоводни стандарти първата инстанция е приела, че предприятието може свободно да прецени дали един актив, който се състои от отделни разграничими части, които сами по себе си отговарят на критериите за дълготраен материален актив, може да бъде разделен на своите съставни части или не. В тази хипотеза е задължително всяка част да се третира като самостоятелен актив, респективно към всяка част да се прилагат различни методи и норми на амортизация поради различния полезен срок на годност или различната икономическа изгода за предприятието. По този начин правилно е процедирано в повторната съденосчетоводна експертиза, приета и кредитирана от въззивната инстанция. Съгласно нея стойността на актива към 31.08.2023 г. е 743 247.23 лева, като вещото лице е извършило корекция на представените от ответника данни и е увеличило стойността на ДМА от 176 584.16 лева на 352 712.99 лева. Тази стойност се състои от: 5 510,00 лева – земя с площ от147 кв. метра, за която има представен нотариален акт придобиване чрез възмездна сделка; 162 508,91 лева – земя 2206 кв. метра, за която има представен нотариален акт за придобиване чрез възмездна сделка; 177 328,83 лева – сграда – бензиностанция, остойностена с четирипроцентово годишно амортизиране на площадката, търговската сграда и навеса като част от недвижимия имот; 911,25 лева – контейнер и 6 454,00 лева – стелажно оборудване. Експертизата, приета от въззивния съд, следва да се кредитира в тази част като обоснована освен от ползваните документи и от приложимите счетоводни стандарти и амортизационни норми според ЗКПО, като категорията на видовете активи е посочена в таблица № 2- стр. 7 от нея. Обосновани са изводите на първата инстанция за неоснователност на акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане преди подаването на исковата молба. Задължението за заплащане на равностойност на дружествен дял не е с установен от закона срок на изпълнение, поради което и за поставянето на ответника в забава е необходима покана. Ищците нито твърдят, нито са доказали, че са отправили до ответното дружество покана за изплащане на равностойността на наследения дружествен дял. С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба на „Лада Груп“ ЕООД е частично основателна за размера над присъдени на всеки от ищците суми от по 20 020.84 лв. до 71 424,54 лв., като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази уважителна част. От друга стана въззивната жалба на ищците в първоинстанционното производство срещу отхвърлителните части на съдебното решение е изцяло неоснователна и в тази част следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора в полза и на въззивника - ответник се дължат разноски съобразно уважената част от неговата въззивна жалба и респективно съобразно отхвърлената въззивната жалба на насрещната страна съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК. Въззивникът – ответник претендира присъждане на платената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 862,46 евро, като съобразно уважената част от въззивната му жалба се дължи от насрещната страна – 1349,40 евро, съответно предвид неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна се дължи присъждане на сумата от 204,52 евро – внесен депозит за вещо лице и сумата от 3067,75 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба на ищците. Липсва възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос. Воден от изложеното, Апелативен съд – София