Решение № 1696 от 27.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 26/2026 г.

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК. Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Б. Б., против чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните данъци и такси цени на услуги на територията на Община Димитровград в частта: за сметосъбиране и сметоизвозване“ и против Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта: На основание чл. 18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват:, в частта: Декларирам/е, че имотът не е основно жилище за собственика/съсобствениците и ползвател, в частта Декларирам/е, че имотът или част от него не се отдава под наем, в частта: Декларирам/е, че съм/сме запознат/и, че при установяване на декларирани от мен/нас неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси и в частта: Декларирам/е, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомя/им писмено Отдел „Приходи“ при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им, от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград (Наредбата). В жалбата се твърди, че оспорените части от чл. 21, ал. 5 и от Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредбата били приети при допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счита се, че оспорените текстове са в разрез с разпоредбата на чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а отделни части от тях - и с разпоредбите на чл. 18 ЗМДТ. Освен това, Общински съвет – Димитровград не спазил административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като не публикувал проекта на Наредбата на сайта на Общината поне 30 дни преди нейното приемане. Липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствие с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. Отбелязва се, че оспорените части били в противоречие с акт от по-висока степен – чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, чл. 8 и чл. 15 от ЗНА, както и с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, което водело и до нищожност. С оглед изложеното в жалбата се претендира обявяване на нищожност или отмяна на оспорените текстове и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание пълномощникът на оспорващия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът, Общински съвет – Димитровград, чрез процесуален представител оспорва жалбата като частично неоснователна и частично недопустима. Неоснователна жалбата била по отношение на частта от текста в чл. 21, ал. 5 от Наредбата, а недопустима била по отношение на Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредбата в частта касаеща извършването на проверки за спазването на условията по декларацията от страна на общината и по въпроса дали имота е основно жилище. По отношение на последните два текста от приложението вече имало произнасяна на Административен съд -Хасково. Тези решения били упоменати и в текста на Приложението и Наредбата. Касаело се за повторно оспорване. По останалите части които се оспорвало Приложението, жалбата била неоснователна. Претендира присъждане на разноски. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира оспорването за неоснователно. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Докладна записка №РД-28-500/14.09.2017г. (л.82), Кметът на Община Димитровград, на основание чл.9 от ЗМДТ, чл.21, ал. 1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), предлага на Общински съвет Димитровград да приеме Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. Докладната записка на Кмета на Община Димитровград е била публикувана на 18.08.2017г. (л.93). На 28.09.2017г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, документирано в Протокол №26 от същата дата (л.42). По време на заседанието на колективния орган са обсъдени и приети промени на предложения проект на Наредбата. Прието е Решение № 766, с което, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград, на основание чл. 21, ал. 2 и във връзка с чл.21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е отменил Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград (приета с Решение №799/26.11.2009г., изменена и допълнена с посочени решения); приел е Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград и е възложил на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението. Решение № 766 от 28.09.2017г., с което е приета Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, е гласувано, както следва: 22 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържали се“, от общо 31 гласували. Приетият текст на чл. 21, ал. 5 от Наредбата гласи: „За имоти, които няма да се ползват през цялата следваща година, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване на подалите декларация по образец до 31 декември на предходната година.“. С Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г. (л.445), Кметът на Община Димитровград, на основание чл.9 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, предлага на Общински съвет Димитровград да приеме решение, с което да измени Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в отделни нейни части, сред които е и чл.21, ал.5 от Наредбата, като предложеният текст е следният: „За имоти, които няма да се ползват през цялата следваща година и не са основни жилища, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване на подалите декларация по образец до 31 декември на предходната година /съгласно Приложение 6/. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването им“. Към докладната записка е предвиден нов пар.8 от ПЗР на Наредбата – относно утвърждаване на образец, както и представен проект на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ и чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В Декларацията - /л.446 гръб томІІ/ от делото е посочено в декларативната част: -„На основание чл. 18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват: -сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към „EVN България“АД по ИТН…, - сметките ми/ни за потребление на вода към „В и К“ ЕООД по Абонаментен №…“; -„Декларирам/е, че имотът не е основно жилище за собственика/съсобствениците и ползвател.“; -„ Декларирам/е, че имотът или част от него не се отдава под наем.“; -„Декларирам/е, че съм/сме запознат/и, че при установяване на декларирани от мен/нас неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.“; -„Декларирам/е, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомя/им писмено Отдел „Приходи“ при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им.“ Видно от публикуваните на публично достъпния официален уеб сайт на Община Димитровград проекти на нормативни актове (https://www.dimitrovgrad.bg/bg/proekti-na-normativni-aktove/), докладната записка на Кмета на Община Димитровград е била публикувана на 20.02.2023г. Датата на публикуване се установява и от представената по делото разпечатка от сайта на Община Димитровград (л.449). Докладната записка, съответно проектът за изменение на Наредбата, са били предмет на разглеждане от постоянни комисии при Общински съвет – Димитровград, които са изразили положително становище, като ПК „Законност и обществен ред“ е определила проекта за законосъобразен и е предложила от Приложение №6 в наименованието на декларацията да отпадне „чл.71 т.2 от ЗМДТ“. Становищата на ПК са постъпили в Общински съвет – Димитровград в периода 14.03.-16.03.2023г. (л.449 гръб). На 21.03.2023г. в Общински съвет – Димитровград е постъпило Допълнение към Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. с рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г. (рег.индекс №ОбС-07-63#1/21.03.2023г.), (л.451). Видно е, че с тази докладна записка е предложено изменение в текста на чл.21, ал.5 от Наредбата, като съдържанието е следното: „За освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, задължените лица подават в Община Димитровград, в срок до 31 декември на предходната година, декларация по образец съгласно Приложение 6.“. По делото няма данни за публикуваните на сайта на Община Димитровград на Допълнение към Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. с рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г., а от справка на този сайт се установява, че такава докладна е налице в списъка на „Проекти на нормативни актове“, но липсва текстово съдържание – вж. https://www.dimitrovgrad.bg/bg/proekti-na-normativni-aktove/dopalnenie-kam-dokladna-zapiska-za-proekt-na-naredba-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredba-10-za-opredelyaneto-i-administriraneto-na-mestnite-taksi-i-tseni-na-uslugi-na-teritoriyata-na-obshtina-dimitrovgrad. В Справка по чл.26 от ЗНА, рег.индекс ОбС-07-63#2/22.03.2023 (л.450 гръб), са отразени постъпилите по проекта на Наредбата предложения от ПК по законност и обществен ред и от В. К., които са били приети. Справката е била публикувана на сайта на Община Димитровград на 22.03.2023г. На 23.03.2023г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, документирано в Протокол №43 от същата дата (л.438), при дневен ред, включващ и разглеждане на докладната записка. По време на заседанието на колективния орган е обсъдена и приета промяна на предложения проект на декларация по Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредбата. Прието е Решение № 1017 от 23.03.2023г. /л.454 т.ІІ/, с което, на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.11, ал.3, чл.8, ал.1, във вр. с чл.9 от ЗМДТ, чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл.76, ал.3 и чл.79 АПК, Общински съвет – Димитровград е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, предвиждаща и изменение на чл.21 от Наредбата, като се променя ал.5 от нея, чийто текст гласи: „За освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, задължените лица подават в Община Димитровград, в срок до 31 декември на предходната година, декларация по образец съгласно Приложение 6.“. Съответно е прието и Приложение 6 към чл. 21, ал. 5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В текста на Приложението са обективират следните текстове: „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище.“. В декларативната си част текста на процесната декларация приета от Общински съвет Димитровград има следното съдържание: „На основание чл. 18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват: - сметките ми/ни за потребление на ел. енергия към “ЕVN България” АД по ИТН: …………………..….. - сметките ми/ни за потребление на вода към “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Хасково по Абонатен № …………………………….; Декларирам/е, че имотът не е основно жилище за собственика/съсобствениците и ползвател.; Декларирам/е, че имотът или част от него не се отдава под наем. Декларирам/е, че съм/сме запознат/и, че при установяване на декларирани от мен/нас неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси. Декларирам/е, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомя/им писмено Отдел „Приходи” при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им. Решението, с което са приети измененията, е гласувано, както следва: 28 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържали се“, от общо 33-ма гласували. С влязло в сила Решение № 859/15.11.2023 г. по АД № 802/2023 на Аминистративен съд Хасково е отменен текста на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи: „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище.“. С влязло в сила Решение № 3071/25.07.2024 г. по АД № 416/2024 г. на Административен съд Хасково е отменен текста на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи : „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“ и „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“ . При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Оспорването е процесуално допустимо, като следва да се има предвид, че жалбоподателят П. З. оспорва текстове от чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград и такива от Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В случая, видно от представените от жалбоподателя заверени копия на документи, същият притежава недвижими имоти в [населено място] и в [населено място] и за подадени декларации, за деклариране на определени обстоятелства, посочени в оспорените текстове. Предмет на оспорване са текстове от подзаконовия нормативен акт в актуалната му редакция. Оспорването на тези текстове е от лице с правен интерес. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорването пред съда е частично и касае текстове от чл.21, ал.5 от Наредбата и на Приложение №6 към Наредбата, респ. декларацията, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето. След преценка на обжалваните текстове посочените от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание и решенията на Административен съд – Хасково описани по-горе по, настоящият състав намира, че по спорния в настоящото производство предмет няма изрично произнасяне по предходни дела, поради което възражението за частична недопустимост на жалбата е неоснователно. Видно от Решение № 859/15.11.2023 г. по АД № 802/2023 на Аминистративен съд Хасково и Решение № 3071/25.07.2024 г. по АД № 416/2024 г. на Административен съд Хасково, отменени са текстове в Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград които не са предмет на обжалване в настоящото производство. Поради това и съдът намира жалбата за изцяло допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, оспорената част от Наредбата, както и същата като цяло, е издадена от компетентен орган – Общински съвет Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Не се спори по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че текстът на чл. 21, ал. 5 и на Приложение 6 към чл. 21, ал. 5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, е приет с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на [жк], с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. - при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА. Спазени са изискванията за форма на административния акт, част от който са оспорените текстове. Не се установява нарушение на административнопроизводствените правила в хода на приемане на Наредбата. Процедурата е протекла съобразно изискването по чл.26, ал.3 от ЗНА за публикуване на проекта за приемане/изменение на Наредбата в официалния сайт на Община Димитровград. Докладната записка за приемане, съответно изменение на Наредбата е била публикувана на 18.08.2017г., съответно на 20.02.2023г. на официалния сайт на Община Димитровград, т. е. - спазен е срокът по чл.26, ал.4 от ЗНА за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на общинския съвет. Налице е изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателния текст на Наредбата на официалния сайт на Общината. Непубликуването на допълнителната докладна записка от 2023г. на Кмета на Община Димитровград на сайта на Общината в случая не е довело до нарушаване на административнопроизводствените правила. Това е така, защото оспорените в настоящото производство части от текст от Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, са били предложени на Общинския съвет за приемане още с първата докладна записка на кмета. Тези текстове дори и да са били променени с последвалото допълнение на докладната записка не са със смисъл, различен от първоначалния вложен във тях. Следователно заинтересованите страни са имали възможност да се запознаят с подготвяния за приемане текст в срока по чл.26, ал.4 от ЗНА, с оглед публикуването на първата докладна записка на кмета на официалния сайт на Община Димитровград. Не е налице неспазване от страна на ответника на предвиденото в чл.28, ал.2 от ЗНА. Изпълнението на изискванията на посочената норма е видно от съдържанието на докладните записки на Кмета на Община Димитровград и макар това относимо съдържание да не е изчерпателно, в конкретния случай не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради неспазване на изискванията на обсъжданата норма. Относно спазването на материалния закон съдът намира следното: Волята на законодателя е, че таксата за битови отпадъци се заплаща за съответните доставени от общината услуги по чл.62 от ЗМДТ и извършените от общината дейности. Така таксата се дължи, когато услугата се ползва и съответно таксата не следва да се дължи, когато общината не е създала условията за ползване на услугата или когато тези условия са създадени, но задълженото лице не я ползва. В този смисъл в закона липсват посочени материалноправни условия във връзка с освобождаване на ТБО, които да са по своето естество допълнителни изисквания към задължените лица било да декларират, било да представят съответни документи и доказателства за отделни обстоятелства или да декларират извършване на проверки или последващи промени в обстоятелствата, както и деклариране на поемане на задължения за заплащане на цялата сума за ТБО и за носене на имуществена санкция. В разпоредбата на чл.71, т. 1-3 от ЗМДТ ясно е посочено в кои случаи не се събира такса, респ. налице е освобождаване от такса, а именно: т.1 за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; т.2 за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; т.3 за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Съгласно чл.66, ал.1,т.2 от ЗМДТ- ал.1 Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: т.2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2. От чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ предвижда – ал.1.Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6, 7 и 8 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. А..