Решение № 2373 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2364/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от А. Я. Т. от гр.Варна против Решение №915/10.07.2024г. по АНД №658/2024г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03–2300876/20.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение по чл.126, т.6 от КТ във вр. чл.11, ал.5, вр. ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на А. Я. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500лв. С Решението Т. е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Оспорва се извода на РС, че производството по издаване на НП e проведено законосъборазно. Поддържа се довода за допуснато нарушение на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като поради образуваното наказателно производство следвало административно-наказателното да бъде прекратено. Налице била идентичност на воденото ДП №126/2023г. по описа на ОСлО при ОП-Варна и административнонаказателното, поради което издаването на НП било в нарушение на ТР №3/2015г. на ВКС и чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ въвеждащи забраната за повторно наказване, както и за повторно наказателно преследване. Претендира се отмяна на Решението на ВРС изцяло и отмяна на НП. В условие на евентуалност се твърди несправедливост на наложеното наказание в максимален размер, който не бил съобразен с доказателствата за обществената опасност на дееца. Налице били множество смекчаващи вината обстоятелства за Т., които не били обсъдени при определяне на определяне на размера на глобата. Неправилно административнонаказващият орган, а и РС не взели предвид, че и в минималния размер по закон глобата ще е съответна на тежестта на нарушението и достатъчна за постигане на целите на превенцията. С тези мотиви се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде изменено като бъде намален размера на глобата на минимума. В съдебно заседание Т. се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна в депозирана от упълномощения юрисконсулт писмена молба оспорва изцяло доводите в касационната жалба и излага съображенията, поради които счита, че решението на РС не страда от посочените в нея пороци. С оглед данните за предмета на ДП №126/2023г. по описа на ОСлО-ОП-Варна твърди, че съставът на разследваното престъпление не е идентичен с този на административното нарушение, за което е издадено НП. Решението на РС било подробно мотивирано, като изводите в него били основани на правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно Заповед №2/07.04.2023г. Т. бил задължен да проведе инструктажа за техническата безопасност на работниците, които имали ангажимент да поставят инвентара за събитието, преди да започнат работа. Поради това правилно РС отхвърлил оплакванията в жалбата и потвърдил НП. Размера на наложената с НП глоба бил съобразен със значително по-високата степен на обществена опасност на деянието и възможните вредни последици от него, тъй като липсата на инструктаж довело до извършване на действията при които настъпил токов удар, от който пострадали четири лица, едното от които починало. Наложената глоба в максимален размер била близка до от минималната работна заплата за страната, поради което правилно било преценено, че налагането й в максимума е необходимо за постигане на целите на превенцията и в този размер е съответна на обществената опасност и на настъпилите от него вредни последици. Поради това се моли Решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че касатора претендира разноски е направено искане при присъждане на адвокатско възнаграждение то да бъде определено в минималния размер по Наредба №1/2004г. Представителят на ОП-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания. В решението е описано установеното от доказателствата, че на 14.07.2023г. в обект „Университетска ботаническа градина - Варна“ разположен в к.к. „Св.Св.К. и Елена“ в гр.Варна на територията на градината А. Г. И. - работник в „Бляк Сий Рентал“ ЕООД-гр.Варна, извършвал дейност по монтаж на шатри за предстоящо събитие, на който не документирано провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа в Книга за инструктаж (Приложение 1) от А. Я. Т. – който е определен за отговорно длъжностно лице за провеждане на инструктажите по безопасност и здраве при работа в УБГ-Варна в качеството на ръководител на същата със Заповед №02/07.04.2023г. издадено от директора на Университетските ботанически градини към СУ “Св. Климент Охридски“. РС установил от доказателствата, че А. И. Г. заедно с други работници в „Бляк Сий Рентал“ ЕООД-гр.Варна били допуснати в шест часа сутринта на 14.07.2023г. на територията на УБГ-гр.Варна и започнали да сглобяват четири шатри, които като започнали да преместват, при повдигането на една от тях настъпил токов удар, от който един починал, други трима постъпили в болница. РС установил, че А. И. Г. не е сред пострадалите работници, като при проверката по повод на случилото се от служители от Дирекция „ИТ“-Варна той декларирал, че е бил ангажиран за извършване на работата от управителя „Бляк Сий Рентал“ ЕООД-гр.Варна. РС направил извода, че от доказателствата се установява описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка; че нарушението е квалифицирано правилно; че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и при издаването им са спазени сроковете и процедурите в ЗАНН. При проверката на решението се установи, че е извършена правилна преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и са направени изводи за съставомерните за нарушението факти и обстоятелства. Правилно въззивният съд извършил проверка за законосъобразност на НП и достигнал до извода, че е доказано извършено от Т. на посочените време и място административно нарушение на задължението за документиране на инструктажа. С НП е ангажирана отговорността му като му е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.413, ал.1 от КТ за нарушение на задължение разписано в Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В чл.413, ал.1 от КТ е предвидено налагане на глоба в размер от 100 до 500лв. на този, който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно в случая тази обща административнонаказателна разпоредба е приложена във връзка с установено неизпълнение на конкретно задължение разписано в чл.11, ал.5 във вр. с ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г., за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По аргумент от чл.11, ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. задължението за провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа съществува за всеки работещ на територията на дадено предприятие, както на работещите в него, така и на работещите от други предприятия, които ще работят на територията на даденото предприятие. Съгласно чл.11, ал.2 от инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, като в чл.11 ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. е разписано задължението инструктажите, проведени по реда на наредбата да се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №1. Правилно с оглед установеното, че със Заповед №02/07.04.2023г. издадена от директора на Университетските ботанически градини към СУ “Св. Климент Охридски“ е бил определен А. Я. Т. за отговорно длъжностно лице за провеждане на инструктажите по безопасност и здраве при работа в УБГ-гр.Варна, който е нейн ръководител, е направен извода, че той е длъжностното лице, което има задължение да проведе инструктаж по безопасност и здраве при работа както на работниците от УБГ-Варна, така и на тези, които идват от друго предприятие да работят на територията на УБГ-Варна. В съответствие с тези разпоредби е извода на РС за неоснователност на доводите във въззивната жалба за липса на задължение за Т. да провежда инструктаж на А. И. Г. и на задължение за документирането му, тъй като не бил работник на УБГ-гр.Варна. С потвърденото от въззивният съд НП № 03–2300876/20.09.2023г. е ангажирана отговорността на А. Я. Т. за нарушение изразяващо се в недокументиране на инструктаж на А. И. Г., а не за непровеждане на инструктаж. Непопълването на книжага за инструктажи е деяние, което не може да причини вредоносен резултат. Поради това основателни са доводите в молбата на ответника по касация, че състава на това нарушение не е идентичен със състава на престъплението, за което е образувано ДП №126/2023г. по описа на ОСлО при ОП-Варна. От информацията дадена по делото от Окръжна прокуратура - Варна е видно, че на 14.07.2023г. е образувано наказателно производство за престъпление по чл.123, ал.1 от НК – за това, че поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност на 14.07.2023г. в гр.Варна е причинена смъртта на Т. Й. Й.. Недокументирането на инструктаж в книгата на работника А. И. Г., който не е пострадал при инцидента не е част от състава на деянието, за което се води разследването. Документирането на инструктажа не е дейност, която да е източник на повишена опасност и от недокументирането на инструктаж не може да настъпи вредоносен резултат. Поради това не е допуснато нарушение на чл.33 от ЗАНН при съставяне на АУАН и провеждане на конкретното административнонаказателно производство по издаване на НП № 03–2300876/20.09.2023г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая е налице нарушение на принципа non bis in idem, нарушение на ТР №3/2015г. на ВКС и на чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ въвеждащи забраната за повторно наказване, както и за повторно наказателно преследване при издаване на НП. Правилно РС не е установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не постановил отмяна на НП. Основателни са обаче оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд за обществената опасност на нарушението и за наличие на основания за изменение на размера на наказанието наложено с НП. Мотивите, с които РС потвърдил НП в частта на наложения максимален размер на наказанието са, че задължението за провеждане на инструктаж има за цел да предотврати или да намали риска от допускане на трудова злополука и пряка последица от неговото неизпълнение е неосведоменост на работещите лица, особено на извършващите дейност на територията на чужд обект, за особеностите на него, които представляват значителен риск за живота и здравето на работещите. По аргумент от това и от настъпилия инцидент с четири работника с тежки последствия за живота и здравето им РС постановил, че макар и не пряко, неизпълнението на задължението за документиране на инструктажа е относимо към него. С тези мотиви, макар да отчел, че посочения в НП работник не е пострадал при инцидента, РС намерил за правилно определен и наложен максималния размер от 500лв. на глобата и не уважил искането в жалбата за изменение на НП и за намаляване на наказанието. В случая е установено, че на А. И. Г. и останалите лица не е бил проведен инструктаж преди да бъдат допуснати рано сутринта на 14.07.2023г. на територията на ботаническата градина и такъв не е документиран в книгата за инструктажи. С процесното НП обаче на основание чл.413, ал.1 от КТ на Т. е наложено на наказание не за непровеждане на инструктаж на ангажирания от „Бляк Сий Рентал“ ЕООД-гр.Варна работник А. И. Г., а за недокументиране на инструктаж на същия. Тъй като в чл.413, ал.1 от КТ размера на наказанието е от 100 до 500лв., в НП е следвало да бъде определен размер на наказанието за конкретното нарушение в този диапазон съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН, след като е преценено, че чл.28 от ЗАНН е неприложим. В тази връзка правилно при проверката на НП въззивният съд приел, че незпълнението на задължението за попълване на книгата за инструктажи по отношение на дадения работник не е маловажен случай и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не се характеризира с някакви изключителни обстоятелства, които да обосноват извод, че обществената му опасност е явно незначителна. Основателни и съответни на доказателствата и данните по делото са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на обществената опасност на дееца, за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които неправилно с НП е наложено максималното наказание, което РС следвало да установи и да постанови изменение на НП и намаляване на размера на глобата. РС е приложил неправилно разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя - чл.27, ал.2 от ЗАНН. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание, което е разписано в чл.27, ал.3 от ЗАНН. В случая преценката за високата обществена опасност на нарушението е направена с оглед настъпилите тежки последици за работниците при инцидента. За този инцидент може да способства непровеждането на инструктаж, но не и непопълването на инструктажната книга. Поради това неправилна е преценката на тежестта на нарушението описано в НП, което се изразява в неизпълнение на задължението за попълване на инструктажната книга. Не е имало спор между страните, че отговорното за попълване на книгата длъжностно лице Т. е млад специалист - ландшафтен архитект, в началото на професионалния си път, който към датата на нарушението е бил ръководител на Университетската ботаническа градина в град Варна и в това му качество е бил натоварен със задължението за документира инструктажите. В преписката и пред съда не са представени данни той да е извършил преди това други нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Това са смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават определяне на глобата към минималния размер предвиден в чл.413, ал.1 от КТ. По аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на размера на глобата е от значение имотното състояние на нарушителя. Данни за това не са събрани в административнонаказателното производство. Диапазона на глобата е определен от законодателя и е без значение съотношението му към минималната работна заплата в страната към датата на издаване на НП. Това съотношение не деррогира прилагането на изискванията в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН при индивидуализиране на наказанието в НП, което не е направено. РС е следвало да установи това и да измени НП в съответствие с чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, като определи размер на глобата в диапазона от 100л. до 500лв. съобразно тежестта на нарушението, за което е издадено, при отчитане на обществената му опасност и тази на извършителя му, както вземе предвид посочените смекчаващи вината обстоятелства. По тези съображения касационният състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Съгласно чл.348, ал.5, т.1 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на превенцията, за постигане на които се налага. НП е издадено за непопълване на инструктажната книга на 14.07.2023г. от отговорното длъжностно лице А. Я. Т., от което не могат да произтекат вредни последици. Това нарушение е първо за Т., който едва от 3 месеца е определен за длъжностно лице отговорно за инструктажа в ботаническата градина във Варна. В преписката няма данни в този тримесечен период той да е допуснал други такива нарушения на задължението за документиране на инструктажите в нарочната книга. Съобразно така установената обществена опасност на деянието и дееца, при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства, наложено в минималния размер от 100лв. наказанието е съответно и достатъчно за постигане на целите на превенцията в чл.12 от ЗАНН. Предвид изложеното касационната жалба, в което се твърди наличие на основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на Решението на РС следва да бъде уважена. Налице е неправилно приложение на чл.27 от ЗАНН при постановяване на Решение №915/10.07.2024г., поради което то следва да бъде отменено изцяло и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново решение, с което съгласно правомощията в чл.63, ал.7, т.2 във вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН да бъде изменено НП №03–2300876/20.09.2023г., като бъде намален размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 500лв. на 100лв. При този изход на спора във връзка с разноските на страните настоящият състав взе предвид следното: Във въззивната жалба и до приключване на производството по АНД №658/2024г. пред Районен съд – Варна от А. Я. Т. и от процесуалният му представител не е направено искане за присъждане на разноски. В касационната жалба и до приключване на делото в настоящата инстанция също не е направено искане за присъждане на разноски на Т.. Поради това такива не следва да му бъдат присъждани. В производството по АНД №658/2024г. пред Районен съд – Варна в съпроводителното писмо, с което жалбата с преписката е представена в съда и в съдебно заседание упълномощеният от административнонаказващия орган юрисконсулт е поискал присъждане на Дирекция „ИТ“-Варна на юрисконсултско възнаграждение. Искане за присъждане на такова в настоящата инстанция е направено своевременно в молбата постъпила преди съдебното заседание. С оглед отмяната на Решението и изменението на НП, на основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 и ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от НЗПП следва касаторът А. Я. Т. да бъде осъден да заплати на Дирекция „ИТ“-гр.Варна сумата в размер на 32лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, изчислено с оглед изменения размер на глобата и предвиденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за този вид производства. На основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН и чл.63, ал.7, т.2 във вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН Съдът