Решение № 264 от 26.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК вр. чл.613а, ал.2 ТЗ вр.

чл.630, ал.1 ТЗ.

С Решение № 186/17.11.2025 г., постановено по т.д. № 218/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът е обявил неплатежоспособността на „Синаница ВВ“ АД, определил е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2019 г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на „Синаница ВВ“ АД, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, назначил е временен синдик, определил му е месечно възнаграждение и срок за встъпване, указал е, че съгласно чл.685, ал.1 ТЗ кредиторите предявяват писмено вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в Търговския регистър на решението, че съгласно чл.688, ал.1 ТЗ вземане, предявено след срока по чл.685, ал.1 ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват, указал е на длъжника в едномесечен срок от вписване на настоящото решение да изпълни задълженията си по чл.632, ал.6 ТЗ, а в двумесечен срок от вписването му да представи по делото удостоверение по чл.5, ал.10 КСО. С посоченото решение съдът е указал да бъде изискана справка от ТП на НОИ – Благоевград дали по отношение на длъжника е издадено удостоверение по чл.5, ал.10 КСО и в случай, че е, да се изпрати препис от същото по делото в едномесечен срок от получаване на искането и е определил на основание чл.629б ТЗ сумата от 10000 лв., която кредиторите и длъжника да предплатят в едноседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър за посрещане на началните разноски по несъстоятелността, като им е указал, че при неизпълнение на това задължение в срок производството по делото ще бъде спряно с предвидените в чл.632 ТЗ последици.

В срока по чл.613а, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба, подадена от „МЛМ-Консулт“ ЕООД, чрез адв. М. А. и адв.С. С., в която се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че жалбоподателят е материалноправно легитимиран съгласно чл.613а, ал.2 от ТЗ като ипотекарен кредитор на „Синаница ВВ“ АД с вземане, обезпечено с първа по ред договорна ипотека съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том II, рег. № 2462, дело № 194 от 29.06.2005 г. по описа на Р. Б. – нотариус № ••• в регистъра на НК, с район на действие – РС-Сандански, вписан в Служба вписвания – гр.Сандански под акт № 184, том I от 29.06.2005 г., № дв.вх.рег. 1367, подновена с вписване с № от вх.рег. 835 от 09.04.2015 г., том I, акт № 72 и с вписване № от вх.рег. 768, дата от вх.рег.25.03.2025 г., № от дв.вх.рег. 787, том I, акт № 73. Релевира се Договор за прехвърляне на вземания от 22.08.2016 г., вписан в СВ – гр.Сандански, по силата на който „Юробанк България“ АД е прехвърлил възмездно за сумата от 288406,19 лв. на ЕТ „Д. С. – С. Д.“ всички свои вземания, представляващи непогасени главници по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линияплюс“ № 0746/29.06.2005 г., срещу длъжника „Синаница ВВ“ АД и солидарните длъжници „Вижън“ ООД, В. В. и В. У., ведно с всички привилегии, принадлежности и обезпечения, за което длъжниците са били уведомени. Посочва се, че вземанията предмет на договора са обезпечени със споменатата договорна ипотека от 2005 г., подновена с вписване с № от вх.рег. 835 от 09.04.2015 г. върху четириетажна масивна сграда, представляваща Възстановителен туристически център – хотел „Панорама“, гр.Сандански, състоящ се от блок „А“ и блок „Б“. Заявява се, че на 22.08.2016 г. „МЛМ- Консулт“ ЕООД въз основа на договор за продажба на търговско предприятие придобива цялото търговско предприятие на ЕТ „Д. С. – С. Д.“ по баланс към 31.08.2016 г., част от което, съгласно Анекс № 1/2016 г. от 07.09.2016 г., е и договорът за цесия от 22.08.2016 г., а ипотечните права на „МЛМ-Консулт“ ЕООД са били надлежно вписани на 25.03.2025 г. с рег.№ от вх.рег. 768, като датата на вписването предхожда образуването на т.д. № 218/2025 г. по описа на ОС-Благоеврад.

Относно легитимацията на молителя в производството по чл.625 ТЗ „Джоко Транс“ ЕООД, в жалбата се излагат твърдения за липса на вземане в негова полза срещу длъжника „Синаница ВВ“ АД. Твърди се, че според справка по партидата на дружеството в Търговския регистър молителят не е извършвал търговска дейност от 2015 г. до момента и не е публикувал годишни финансови отчети от тогава, нито декларации по чл.38 ЗСчет., като последният отчет, съдържащ нулеви показатели за приходи и разходи, се отнася за 2015 г. и е публикуван през 2019 г., както и че не е регистриран по ЗДДС към 15.01.2021 г., видно от удостоверение на НАП от 24.11.2025 г., съгласно което той е дерегистриран по ЗДДС през 2018 г, и не е подал декларация към НАП през месец февруари 2021 г., в която да включи фактура № 00000001/15.01.2021 г. Твърди се, че по делото е останало неизяснено обстоятелството как длъжникът „Синаница ВВ“ АД се е сдобил с процесното задължение, което е признал, при положение, че не осъществява дейност и също не е публикувал годишни финансови отчети, нито декларации за липса на дейност след 2020 г., въпреки че притежава скъп хотел в гр.Сандански. В тази насока се излага, че не е отправена нито една покана за доброволно изпълнение от „Джоко Транс“ ЕООД към длъжника за изминалите 4 години. Претендира се, че молителят и длъжникът водят симулативен процес, визирайки производството по несъстоятелност, в което е използвана посочената фактура, която представлява неистински частен свидетелстващ документ, не съдържа реквизитите по чл.6 от ЗСчет. – не е посочено името на съставителя и не е разпечатана от счетоводен софтуер. Обръща се внимание и на признанието на процесното вземане от страна на длъжника при твърдяна от него липса на счетоводни регистри и първична счетоводна документация, като за целите на процеса представя единствено справка за разчети с единствен контрагент „Джоко Транс“ ЕООД. Сочи се, че тъкмо поради признатото от длъжника вземане, на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза не е било възложено да извърши справка в счетоводството на молителя и в НАП-Благоевград с цел установяване дали процесната фактура е била надлежно осчетоводена и дали молителят е подал декларация по ЗДДС до НАП, в която да декларира включването й в дневника за покупки, както и в НАП, с цел установяване дали длъжникът също я е включил в дневника за покупки, поради което отговорът му на въпрос 1 се основава на признанието на длъжника и на представената от него справка, съставена за целите на процеса.

В подкрепа на твърденията за симулативен процес между длъжника и кредитора, в жалбата са изложени доводи, касаещи отношенията между двете дружества. Възразява се срещу изразената от длъжника невъзможност за развиване на търговска дейност в хотел „Панорама“ поради назначен по изпълнително дело пазач, тъй като той е бил посочен именно от „Синаница ВВ“ АД, както и че хотелът не е преустановявал дейността си през целия период, в който кредитори са опитвали да съберат вземанията си в хода на изпълнителни дела.

С жалбата се изтъква, че в инвентарната книга на длъжника фигурира единствено ПИ с идентификатор № 65334.102.655, а блок „А“ и „Б“ от хотелския комплекс, както и пристрояването и надстрояването липсват, но същите са установени с опис по и.д. № 328/2020 г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. Допълва се още, че в инвентарната книга не фигурират плувния басейн и гаража.

С жалбата се заявява, че поради симулативността на производството по несъстоятелност не са били събрани доказателства, установяващи наличие на предпоставките по чл.630 от ТЗ, като се сочи, че длъжникът не е представил извлечение от счетоводните си документи за периода 2021-2025 г., включващи всички издадени фактури, платежни нареждания, банкови извлечения, касови ордери, протоколи, отчетни регистри, инвентаризационни описи и други първични и вторични счетоводни документи, декларирал е, че не разполага с архив, от който вещото лице би могло да установи конкретно контрагентите му, към които има вземания, респективно задължения, но същевременно е признал претендираното от молителя вземане. Акцентира се, че експертът не е проверил счетоводните регистри на молителя и извършваните плащания от длъжника към кредитори в хода на образуваните изпълнителни дела. В тази насока се изтъква допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е поставил задача на вещото лице да изиска справки от ЧСИ за извършени плащания към кредитори от длъжника за периода 2021-2025 г. Моли се атакуваното решение да бъде отменено.

В срока по чл.613а, ал.1 от ТЗ е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от длъжника „Синаница ВВ“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Б., в който се сочи, че същата е допустима, но неоснователна, а атакуваното решение – правилно и законосъобразно. Заявено е, че е неясно какво визира жалбоподателят с твърдението си за симулативен процес, както и че всички необходими документи вече са представени пред съда, а трети лица е недопустимо да ги оспорват. Изложени са съображения за неоснователност на твърдението, че хотел „Панорама“ е управляван от длъжника, тъй като от месец март 2016 г. обектът се управлява и стопанисва от управителя на „МЛМ-Консулт“ ЕООД. С депозирания отговор е изложено становище за неотносимостта на останалите заявени с жалбата защитни доводи към предмета на настоящото производство. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Апелативен съд – София, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.613а, ал.1 от ТЗ едноседмичен преклузивен срок от надлежна страна - легитимиран съобразно ал. 2 на чл.613а от ТЗ кредитор с вземане, обезпечено с ипотека, вписана преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 вр. чл.613а, ал.2 от ТЗ и чл.261 ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Джоко транс” ЕООД с молба от 19.09.2025 г., подписана от управителя Г. Х., с приложено пълномощно, с което управителят е упълномощил адв.И. А. С. да представлява дружеството в производството за обявяване в несъстоятелност на „Синаница ВВ“ АД до приключването му във въззивната инстанция. С посочената молба, на основание чл.625 от ТЗ, „Джоко транс“ ЕООД е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Синаница ВВ” АД, тъй като дружеството ответник не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения към него в размер на 1590 лв. без ДДС или 1908 лв. с ДДС по търговска продажба по чл.318 ТЗ, произтичащи от сключен между тях на 04.01.2021 г. договор за доставка и монтаж на ПВЦ дограма – три бр. прозорци по 10 кв.м всеки. В исковата молба се твърди, че молителят доставил и монтирал дограмата, за което издал фактура № 00000001/15.01.2021 г., а възложителят „Синаница ВВ” АД приел доставката и монтажа на дограмата без забележки, като се задължил да заплати цената съгласно издадената фактура. Излага се, че от анализа на финансовото състояние на длъжника е видно, че той не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни задължения към молителя, а от справка в търговския регистър се установява, че последният му обявен годишен финансов отчет е от 2019 г., т.е. в последните четири години не е обявявал годишните си финансови отчети. От справка в НАП пък се установявало, че длъжника бил включен в списъка с длъжници на НАП заради публичноправни задължения към нея в общ размер на 532 446 лв. От изложеното, с оглед законовата презумпция по чл.608, ал.2 ТЗ, се прави извод за невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, поради отрицателни финансови резултати и финансова автономност, зависеща пряко от собствения капитал на дружеството, под минимума. Заявява се, че основният капитал на дружеството е по-малко от всичките му задължения и то не разполага с ликвидни активи, които да му помогнат да покрие задълженията си. Твърди се, че е налице трайно и необратима неплатежоспособност, считано от 01.03.2021 г., поради което се иска постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ, с което наред с обявяването на длъжника в несъстоятелност да бъде прекратена и дейността му. Молителят е уведомил НАП за подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

В становището си от 02.10.2025 г. длъжникът „Синаница ВВ” АД признава изпълнението по сключения договор за доставка и монтаж на ПВЦ дограма и приемането и осчетоводяването на фактура № 00000001/15.01.2021 г. Заявява, че дружеството не може да извърши плащане по тази фактура и посочва задължения към други кредитори, Община Сандански и НАП в размер на около 3 000 000 лв., като уточнява, че плащанията са спрени преди около 10 години поради липса на средства. Уточнява, че дружеството не може да извършва търговска дейност с обекта си – хотел „Панорама”, тъй като е изнасян многократно на публична продан и има назначени пазачи, както и че с решение № 90/17.08.2022 г. по т.д. № 211/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е прието, че хотел „Панорама” не е собственост на „Синаница ВВ” АД, а дружеството не разполага с други активи за покриване на дълговете.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Окръжен съд – Благоевград е приел, че предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника са налице, тъй като той е търговец, не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение от търговска сделка към кредитора – молител, инициирал производството по чл.625 ТЗ, и е неплатежоспособен, тъй като е изпитвал обективни и трайни затруднения да изпълнява задълженията си още към 2020 г., когато е преустановил дейността си и е спрял да генерира приходи, а към 31.12.2019 г. пасивът надхвърля актива, което обуславя и свръхзадълженост. В основата на изводите си решаващият съд е поставил заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, според което единственият дълготраен актив на дружеството е недвижим имот – УПИ в гр.Сандански, ул.“Околовръстно шосе“ № 1 с площ 6340 кв.м, с балансова стойност 1 205 000 лв.; не са налични краткотрайни и дълготрайни финансови активи; собственият капитал за периода 2014-2019 г. е положителна величина, но задълженията се увеличават, като към 2019 г. краткосрочните задължения се отнасят вече към дългосрочни такива; показателите за ликвидност за целия период са много под препоръчителните стойности, като към 19.09.2025 г. коефициентите за ликвидност са 0,000, за финансова автономност, за ефективност на приходите и разходите и за време за обръщаемост на краткотрайните активи са с отрицателни стойности.

Към молбата по чл.625 ТЗ е представено копие от фактура № 00000001/15.01.2021 г., издадена от „Джоко транс” ЕООД, с ЕИК 101642845, адресирана до „Синаница ВВ” АД, с ЕИК 101113393, Л. Б., в която било отразено следното: количество – дограма ПВЦ, описание – 3 бр. прозорци по 10 кв.м, единична ц. – 50 лв./кв.м, обща сума – 1500 лв., както и монтаж на 3 бр. прозорци при единична цена 30 лв./бр. на обща стойност 90 лв. На отделен ред било посочено ДДС в размер на 318 лв., което заедно със стойността на извършените дейности формирало общо дължима сума в размер на 1908 лв.

Към молбата е представено и уведомление до ТД на НАП София, с което на основание чл.78 ДОПК „Джоко транс” ЕООД уведомява органа по приходите за иницииране на производство по несъстоятелност срещу „Синаница ВВ” АД.

По делото е постъпило уведомление от ТД на НАП – София, офис Благоевград, в което се посочва, че на длъжника „Синаница ВВ” АД са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху движими вещи и банкови сметки, като по отношение на движимите вещи са проведени публични продажби по реда на ДОПК и те са възложени, а върху поземлен имот с идентификатор 65334.102.655, 7399 кв.м, в землището на гр.Сандански, м.Банята, е наложена възбрана в полза на НАП от 2011 г., която не е първа по ред.

От извършена справка в регистъра на длъжниците към КЧСИ се установяват 9 бр. висящи изпълнителни дела, по които „Синаница ВВ” АД е длъжник, с предмет частни, публично общинско и частно държавно вземане.

По делото е постъпила справка от Служба по вписванията – гр.Сандански, по персоналната партида на „Синаница ВВ” АД за периода 01.01.2002-24.09.2025 г., от която се установяват извършени вписвания, заличавания и отбелязвания.

В производството пред първоинстанционния съд е била изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице С. Т., заключението, по която е прието като компетентно и безпристрастно изготвено. В него е посочено, че съществува задължение на „Синаница ВВ“ АД към „Джоко транс“ ЕООД по търговска сделка, свързана с доставка и монтаж на дограма, за която е издадена фактура № 1/15.01.2021 г., в размер на 1 908 лв. с ДДС. Вещото лице, за да достигне до този извод, е взело предвид копие от фактура, приложена към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като не е правило проверка в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД и „Синаница ВВ“АД. По последно изготвен от „Синаница ВВ“ АД счетоводен баланс към 31.12.2019 г. общият размер на задълженията е за 1 770 хил.лв., от които: краткосрочни задължения – за 9 хил.лв. и дългосрочни задължения – за 1 761 хил.лв, които са били осчетоводени по видове (приложена таблица). Дружеството декларира, че не разполага с архив, от който експертизата да установи конкретно контрагентите, от които то има вземания, респ. към които има задължения. Въз основа на извършените справки и проучвания, експертизата установява, че към датата на подаване на МОПН – 19.09.2025 г., задълженията на „Синаница ВВ“ АД са в общ размер на 3 977 232,48 лв. Дружеството е спряло окончателно плащанията от дата 09.12.2020 г., когато са платени в брой 35,65 лв. на „Еконт Експрес“ ООД. В Протокол № П-22000125179761-073-001/06.10.2025 г., издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП, офис Благоевград, във връзка с извършена проверка по несъстоятелност на „Синаница ВВ“ АД по подадено уведомление с вх.№ 014292504257412/17.09.2025 г., е посочено, че реализираният оборот за периода от 01.07.2019 г. до 31.08.2025 г. е в размер на 17 200 лв., като последният генериран Z отчет от фискално устройство е с дата 24.02.2020 г. Експертизата е извършила корекции по изготвения от дружеството счетоводен баланс към 31.12.2019 г., след които сумата на актива на счетоводния баланс е в размер на 1 205 хил.лв., представляваща стойността на недвижим имот – УПИ в гр.Сандански, ул.“Околовръстно шосе“ № 1 с площ 6340 кв. м, или 100% от активите са във вид на дълготрайни материални активи. След корекциите сумата на пасива от 1205 хил.лв. е във вид на собствен капитал – минус 2 772 хил.лв. и краткосрочни задължения за 3 798 хил.лв. (100%). През целия период от 2014 г. до момента дружеството не притежава финансови дълготрайни активи. Към датата на МОПН - 19.09.2025 г. дружеството не притежава краткотрайни активи. За периода от 2014 г. до 2019 г. стойността на активите и пасивите на дружеството е както следва: общо дълготрайни активи – за 2014 г. – 3166 хил. лв.; за 2015 г. - 3065 хил.лв.; за 2016 г. – 2961 хил.лв.; за 2017 г., 2018 и 2019 г. - 2857 хил. лв.; общо краткотрайни активи - – за 2014 г. – 1760 хил. лв.; за 2015 г. - 1764 хил.лв.; за 2016 г. – 1812 хил.лв.; за 2017 г. и за 2018 г. – 1807 хил.лв.; за 2019 г. - 1822 хил. лв.; общо активи - към 2014 г. – 4926 хил.лв.; към 2015 г. – 4829 хил.лв.; към 2016 г. - 4773 хил.лв.; към 2017 г. и към 2018 г. – 4664 хил.лв.; към 2019 г. – 4679 хил.лв.; общо задължения – за 2014 г. – 1888 хил.лв.; за 2015 г. – 1780 хил.лв; за 2016 г. – 1750 хил.лв.; за 2017 г. и за 2018 г. – 1761 хил.лв; и за 2019 г. – 1770 хил.лв.; общо пасиви – към 2014 г. – 4926 хил.лв.; към 2015 г. – 4829 хил.лв.; към 2016 г. - 4773 хил.лв.; към 2017 г. и към 2018 г. – 4664 хил.лв.; към 2019 г. – 4679 хил.лв. (приложена таблица).

Относно показателите за финансов анализ на „Синаница ВВ“ АД е приложена таблица.

Показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството при приет норматив положителна стойност към 19.09.2025 г. са равни на 0,000.

Показателите за финансова автономност са следните: коефициент на финансова автономност (платежоспособност) при приет норматив >= 1 към 19.09.2025 г. е минус 0,697, а коефициентът на задлъжнялост при приет норматив (0,33/0,5)<1 към 19.09.2025 г. е минус 1,074.

Нетният оборотен капитал при приет норматив положителна величина към 19.09.2025 г. е – минус 3977.

Ефективността на приходите и разходите е както следва: коефициент на ефективност на разходите при приет норматив >=1 към 31.12.2019 г. е 1,438; коефициент на ефективност на приходите при приет норматив <1 към 31.12.2019 г. е 0,696; рентабилност на собствения капитал при приет норматив >0,10 към 31.12.2019 г. е 0,002; рентабилност на активите при приет норматив >0,050 към 31.12.2019 г. е 0,001.

Времето на обръщаемост на краткотрайните активи е както следва: времето на обръщение на КМА при норматив положителна тенденция към намаляване към 31.12.2014 г. е 461,40, към 31.12.2015 г. е 439,46, към 31.12.2016 г. е 696,86, към 31.12.2017 г. е 13937, към 31.12.2018 г. е 0,000, а към 31.12.2019 г. е 4241; скоростта на обръщение на активите при норматив положителна тенденция към нарастване към 31.12.2014 г. е 0,780, към 31.12.2015 г. е 0,819, към 31.12.2016 г. е 0,517, към 31.12.2017 г. е 0,026, към 31.12.2018 г. е 0,000, а към 31.12.2019 г. е 0,085; КМА на 1 лв. приходи при норматив положителна тенденция към намаляване към 31.12.2014 г. е 1,282, към 31.12.2015 г. е 1,221, към 31.12.2016 г. е 1,936, към 31.12.2017 г. е 38,714, към 31.12.2018 г. е 0,000, а към 31.12.2019 г. е 11,783.

Показателите за събиране на вземанията и за погасяване на задълженията са следните: периодът на събиране на вземанията в дни при норматив 30 дни към 31.12.2014 г. е 2414, към 31.12.2015 г. – 2316; към 31.12.2016 г. – 3723; към 31.12.2017 г. – 7571; към 31.12.2018 г. – 0,000, а към 31.12.2019 г. е 26169; периодът на плащане на задълженията в дни при норматив 30 дни към 31.12.2014 г. е 2503, а в периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2019 г. е 0.

Декларираните приходи и разходи по подадени от дружеството ГФО по години за периода 2014-2025 г. в хил.левове съгласно приложена таблица са следните: 2014 г. – приход 213, разход 298 и счетоводна загуба минус 85; 2015 г. – приход 222, разход 211 и счетоводна печалба 11;2016 г. – приход 140, разход 166 и счетоводна загуба минус 26; 2017 г. – приход 7, разход 126 и счетоводна загуба минус 119; 2018 г. – приход 0, разход 0; 2019 г. – приход 23, разход 16 и счетоводна печалба 7; за периода 2020-2024 г. не са подавани ГФО.

При сравнение на отчетните стойностни показатели и отрасловите аналитични коефициенти на дружеството с останалите фирми от бранша се установява, че за 2019 г. подадените ГФД с НКИД 6820 Отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти са от 16539 броя търговци, като за 2019 г. „Синаница ВВ“ АД е сред обичайните в отрасъла. Експертът счита, че затрудненията на дружеството не са с временен, а са придобили траен и необратим характер от 2020 г., тъй като това е годината, през която дружеството преустановява дейност – от 24.02.2020 г. не генерира никакви приходи, с които да може да погасява задълженията си. Окончателно преустановява и плащанията на всякакви задължения, като последното плащане към кредитор е извършено на 09.12.2020 г. Към момента на подаване на МОПН дружеството не притежава парични средства в брой или друго бързоликвидно имущество. Има наложени обезпечителни мерки от страна на данъчната администрация във връзка с неизплатените публични задължения, а именно възбрана върху НИ и запор на банкови сметки. Единственият актив, с който дружеството разполага, е недвижим имот – УПИ в гр.Сандански, ул.“Околовръстно шосе“ № 1 с площ от 6340 кв.м., при цена на придобиване 1 200 000 лв., който е вписан в инвентарната книга. Дружеството не разполага със стокови наличности и вземания към датата на подаване на молбата и датата на изготвяне на заключението. По нито един от изготвените от дружеството счетоводни баланси за периода от 2014 г. до 2019 г. собственият капитал не е отрицателна величина, което означава, че наличното имущество на ответника надхвърля паричните му задължения. Пасивът надхвърля активите и изразява свръхзадлъжнялост на дружеството към 31.12.2019 г. по коригиран счетоводен баланс, изготвен от експертизата. От името на дружеството не са теглени кредити, считано от 2020 г. до момента. Към датата на подаване на МОПН и изготвяне на експертизата дружеството няма вземания от негови контрагенти. Експертизата счита, че има данни за неплатежоспособност на ответника – дружеството е свръхзадлъжняло по смисъла на чл.742 от ТЗ от 31.12.2019 г., както и е неплатежоспособно по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като е в невъзможност да погасява каквито и да е задължения към кредиторите си от 24.02.2020 г.

След постановяване на първоинстанционното решение от Окръжен съд - Благоевград е постъпила молба с вх.№ 17946/24.11.2025 г. по описа на ОС- Благоевград, подадена от „Джоко Транс“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Х., с която е представено заверено с рег. № 6499/24.11.2025 г. от нотариус Ф. Ш. оттегляне на упълномощаването на адв.И. А. по т.д. № 218/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, и заверено с рег.№ 6500/24.11.2025 г. от нотариус Ф. Ш. уведомление до съда, с което се отрича дружеството да има претендираното в молбата по чл.625 ТЗ вземане по търговска сделка към „Синаница ВВ“ АД, да е сключвало договор със „Синаница ВВ“ АД за доставка и монтаж на ПВЦ дограма – три броя прозорци по 10 кв.м всеки от тях, на стойност 1590 лв. без ДДС и 1908 лв. с ДДС, да е доставяло и монтирало прозорци на негов обект, да е подписвало приемо-предавателен протокол за това и да е издавало фактура № 00000001/15.01.2021 г., като подчертава, че такава не е осчетоводявана в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД, тъй като същото не е било регистрирано по ЗДДС към 15.01.2021 г. Заявява се, че дружеството не е извършвало търговска дейност и не е публикувало в търговския регистър годишни финансови отчети от 2015 г. Отрича се от името на дружеството да е предавана сумата от 10 000 лв. на адв.И. Я. за внасяне по сметка на ОС-Благоевград за разноски във връзка с производството по несъстоятелност срещу „Синаница ВВ” АД и се твърди, че извършените от него действия са без представителна власт.

За доказване на материалноправната легитимация на жалбоподателя са представени към въззивната жалба и приети следните писмени доказателства:

• Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том II, рег. № 2462, дело № 194 от 2005 г. по описа на Р. Б. – нотариус № ••• в регистъра на НК, с район на действие РС – Сандански, вписан в Службата по вписванията – гр.Сандански под акт № 184, том I от 29.06.2005 г., № дв.вх.рег. 1367, подновена с вписване № от вх.рег. 835 от 09.04.2015 г., том I, акт № 72 и с вписване № от вх.рег. 768, дата от вх.рег. 25.03.2025 г., № дв.вх.рег. 767, том I, акт № 73, от който се установява, че за обезпечаване на отпуснат банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ в размер на 120 000 лв. от „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) на „Синаница – МВ“АД (понастоящем „Синаница ВВ“ АД) последното е учредило в полза на банката ипотека върху следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно Четириетажна масивна сграда, с обща застроена площ 926 кв.м и застроен обем 10 075 куб.м, представляваща Възстановителен туристически център – хотел „Панорама“, гр.Сандански, състоящ се от блок „А“ и блок „Б“, находящ се в УПИ I, отреден за имоти с планоснимачни номера 655 и 656, по плана за регулация на местността „Банята“, землището на гр.Сандански, одобрен със Заповед № 587/16.11.2003 г. на кмета на община Сандански, с площ на целия УПИ 6 340 кв.м.

• Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 22.08.2016 г., вписан в Службата по вписванията – гр.Сандански с вх.рег.№ 2062, № дв.вх.рег. 2050 от 29.08.2016 г., като акт № 81, том 1, дело № 705 от 2016 г., имотна партида № 26398, по силата на който „Юробанк България“ АД прехвърля възмездно на ЕТ „Д. С. – С. Д.“ всички свои вземания срещу „Синаница ВВ“ АД и солидарните длъжници „Вижън“ ООД, В. Л. В. и В. С. У., заедно с всички принадлежности, привилегии и обезпечения, сред които попада и главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № 0746/29.06.2005 г., за който въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1148 от 10.05.2013 г. и изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 525 по описа за 2013 г. на РС-Сандански кредитополучателят и солидарните длъжници са осъдени да платят на банката сума в размер на 105 929,73 лв. главница за периода от 21.12.2012 г. до 08.05.2013 г. по посочения договор за банков кредит и анексите към него, със законна лихва от 08.05.2013 г. до изплащането й, 7451,58 лв. договорна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 08.05.2013 г., 321 ,00 лв.такси за периода от 08.05.2012 г. до 08.05.2013 г., както и съдебни разноски в размер на 4 178,48 лв. Съгласно чл.2, ал.2 от договора плащането на цената за придобиване на вземанията ще се извърши от цесионера еднократно в срок от седем календарни дни от деня на подписване на договора чрез банков превод по сметка на цедента. Според чл.3 от договора той влиза в сила, респективно собствеността върху вземанията преминава от цедента към цесионера от датата на окончателното плащане на цената по чл.2, като цедентът се задължава да издаде на цесионера потвърждение за прехвърленото вземане. В изпълнение на чл.4 от договора цесионерът е вписал договора за цесия, придружен с потвърждението по чл.3 за прехвърляне на вземането, в Службата по вписванията – гр.Сандански. Видно от представените 4 бр. уведомления, за прехвърлянето на вземането на цесионера ЕТ „Д. С. – С. Д.“ цедентът „Юробанк България“ АД е уведомил длъжника „Синаница ВВ“ АД на 21.09.2016 г., както и наследниците на В. У. – Т. У. на 08.10.2016 г., Т. У. на 08.10.2016 г., И. У. на 03.10.2016 г. и Л. У. на 08.10.2016 г., В. В. – на 07.10.2016 г. и „Вижън“ ООД, представлявано от В. В. – на 07.10.2016 г.

• Договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 22.08.2016 г., по силата на който продавачът ЕТ „Д. С. – С. Д.“ прехвърля възмездно на купувача „МЛМ-Консулт“ ЕООД цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по баланс към 31.08.2016 г. Представен е и Анекс № 1/2016 г. към този договор, сключен на 07.09.2016 г. между ЕТ „Д. С. – С. Д.“ и „МЛМ-Консулт“ ЕООД, с който се допълва чл.2 на договора за продажба на търговското предприятие от 22.08.2016 г., като към прехвърлените права е включен изрично и договорът за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.08.2016 г., по силата на който вземанията на „Юробанк България“ АД срещу длъжника „Синаница ВВ“ АД и солидарните длъжници, заедно с всички принадлежности, привилегии и обезпечения, са закупени от ЕТ „Д. С. – С. Д.“. По партидата на „Синаница ВВ“ АД в Агенция по вписванията е отразено извършеното в срок подновяване на ипотеката с вписване № от вх.рег. 768, дата от вх.рег. 25.03.2025 г., № дв.вх.рег. 767, том I, акт № 73, с кредитор „МЛМ-Консулт“ ЕООД и ипотекарен длъжник „Синаница ВВ“ АД.

Пред въззивната инстанция от ТД на НАП – София, офис Благоевград е постъпило уведомление с изх.№ 55-30-9559#1/24.03.2026 г., от което става ясно, че „Джоко транс“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 28.01.2003 г. и е било дерегистрирано на 01.02.2018 г., на основание чл.176 ЗДДС – задължително, при установени обстоятелства. Няма данни за осигуряване по Булстат и за подавани годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за периода 2021-2025 г. (срокът за подаване на такава декларация за 2025 г. тече от 01.03.2026 г. до 30.06.2026 г.).

Пред въззивната инстанция е депозирано на 09.04.2026 г. уведомление от „Джоко транс“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Х., с което заявява, че не разполага нито с копие, нито с оригинал на фактура № 00000001/15.01.2021 г., както и че такава фактура не е била издавана от дружеството, не е била осчетоводявана от него, нито е била предавана за осчетоводяване на „Синаница ВВ“ АД.

Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебносчетоводна експертиза, изготвена от същото вещо лице, която е приета като обективна и пълна. От заключението по нея се установява, че през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. „Джоко транс“ ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС лице и не е подавало данъчна декларация по чл.125 ЗДДС, в която да е декларирало включването на фактура № 00000001/15.01.2021 г. в дневника за продажби. Дружеството не е подавало и данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, в която да декларира включването на посочената фактура. Последно подадената годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО от това дружество е за финансовата 2016 г. - с вх.№ 014351700431177/29.03.2017 г. и е форма 1010а, с която се декларира, че през 2016 г. дружеството не извършва дейност и съответно няма приходи и разходи през годината. За периода 2017 – 2025 г. дружеството не е подавало годишни данъчни декларации (срокът за подаване на декларация за 2025 г. изтича на 30.06.2026 г.). „Джоко транс“ ЕООД разполага със счетоводни регистри и първична счетоводна документация до 31.12.2015 г. От 01.01.2016 г. до момента на проверката дружеството не извършва дейност и не осчетоводява първични счетоводни документи. Фактура № 00000001/15.01.2021 г. е осчетоводена в счетоводството на „Синаница ВВ“ АД, като със счетоводна статия № 1/31.01.2021 г. е съставено следното счетоводно записване: дебит сметка 207 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи – 1908,00 лв. Кредит сметка 401 Доставчици, партида 0088 „Джоко транс“ ЕООД – 1908, 00 лв., но същата фактура не е осчетоводена в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД. Вещото лице е достигнало до извод за нередовно водене на счетоводните книги на „Синаница ВВ“ АД и за липса на счетоводни записи за осчетоводяване на фактура № 00000001/15.01.2021 г. в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД. В констативно-съобразителната част на експертизата е изложило съображенията си за това. Посочило е, че въпреки че счетоводното записване в „Синаница ВВ“ АД на посочената фактура отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и на счетоводните стандарти, дори само при осчетоводяването й без наличие на други документи, не е налице липса на дейност през 2021 г. и дружеството е длъжно да изготви и публикува в търговския регистър годишния си финансов отчет, както и да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО, а последно публикуваният ГФО за дружеството е за финансовата 2019 г. В приложения протокол от 06.10.2025 г. от инспектор по приходите към ТД на НАП, офис Благоевград, във връзка с извършена проверка на „Синаница ВВ“ АД по подадено уведомление за откриване на производство по несъстоятелност от 17.09.2025 г. е посочено, че при проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството не извършва търговска дейност от 2015 г. и е било регистрирано по ЗДДС в периода 09.01.2001 г. - 17.12.2018 г., а годишни данъчни декларации не са подавани за периода 2019-2024 г.

При разпита в съдебно заседание експертът е заявил, че представената пред него фактура във връзка с изготвянето на допълнителната съдебносчетоводна експертиза е опростена и се различава от тази, приложена в копие в кориците на първоинстанционното дело, която е данъчна, тъй като има начислен ДДС на отделен ред. Въпреки че и двете фактури са за една и съща стойност вещото лице е категорично, че е недопустимо да има фактура под един и същи номер с едни и същи страни, която да е едновременно данъчна и опростена. Заявило е също, че от 2008 г. задължението за подпис на фактурата е отпаднало, но тя трябва да носи печата на нейния издател, а представената опростена фактура е с печат на „Синаница ВВ“ АД.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Апелативен съд – София, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, намира обжалваното решение за валидно, като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискуемата от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявената молба по чл.625 ТЗ. Материалноправната легитимация на молителя по чл.625 ТЗ, твърдящ, че се явява кредитор с вземане по чл.608, ал.1 ТЗ, е въпрос по същество на спора, като при недоказването й молбата му се явява неоснователна, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС в решение № 277/20.07.2007 г. по т.д. № 1053/2006 г., ТК, II т.о., решение № 45/10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г., II т.о., ТК и решение № 134/08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г., I т.о., ТК на ВКС.

Относно правилността на обжалваното решение въззивният съд, след като извърши проверка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи за неправилност съобразно доказателствените източници по делото, приема следното:

По правилото на чл.613а, ал.2 от ТЗ решенията по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

От представените с жалбата доказателства се установява, че „МЛМ- Консулт“ ЕООД е придобило вземане срещу длъжника „Синаница ВВ“ АД по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 22.08.2016 г. и анекс № 1/2016 г. към него от 07.09.2016 г., с който ЕТ „Д. С. – С. Д.“ е прехвърлило възмездно търговското си предприятие, включващо права, задължения и фактически отношения по баланс към 31.08.2016 г. на „МЛМ- Консулт“ ЕООД. В търговското предприятие на ЕТ „Д. С. – С. Д.“ е било включено и вземането на „Юробанк България“ АД срещу „Синаница ВВ“ АД, придобито от него по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.08.2016 г., с който „Юробанк България“ АД е прехвърлило възмездно на ЕТ „Д. С. – С. Д.“ всички свои вземания срещу „Синаница ВВ“ АД и солидарните длъжници „Вижън“ ООД, В. Л. В. и В. С. У., заедно с всички принадлежности, привилегии и обезпечения, сред които попада и главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № 0746/29.06.2005 г., за който въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1148 от 10.05.2013 г. и изпълнителен лист от 10.05.2013 г. по ч.гр.д. № 525 по описа за 2013 г. на РС-Сандански кредитополучателят „Синаница ВВ“ АД и солидарните длъжници са осъдени да платят на банката сума в размер на 105 929,73 лв. главница за периода от 21.12.2012 г. до 08.05.2013 г. по посочения договор за банков кредит и анексите към него, със законна лихва от 08.05.2013 г. до изплащането й, 7451,58 лв. договорна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 08.05.2013 г., 321 ,00 лв.такси за периода от 08.05.2012 г. до 08.05.2013 г., както и съдебни разноски в размер на 4 178,48 лв. В изпълнение на чл.4 от договора за цесия след издадено от цедента потвърждение за прехвърленото вземане цесионерът е вписал договора за цесия, придружен с потвърждението, в Службата по вписванията – гр.Сандански с вх.рег.№ 2062, № дв.вх.рег. 2050 от 29.08.2016 г., като акт № 81, том 1, дело № 705 от 2016 г., имотна партида № 26398. Вземането на „Юробанк България“ АД срещу „Синаница ВВ“ АД,

произтичащо от договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № 0746/29.06.2005 г., е обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том II, рег. № 2462, дело № 194 от 2005 г. по описа на Р. Б. – нотариус № ••• в регистъра на НК, с район на действие РС – Сандански, вписан в Службата по вписванията – гр.Сандански под акт № 184, том I от 29.06.2005 г., № дв.вх.рег. 1367, подновена с вписване № от вх.рег. 835 от 09.04.2015 г., том I, акт № 72 и с вписване № от вх.рег. 768, дата от вх.рег. 25.03.2025 г., № дв.вх.рег. 767, том I, акт № 73, от който се установява, че за обезпечаване на отпуснат банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ в размер на 120 000 лв. от „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) на „Синаница – МВ“АД (понастоящем „Синаница ВВ“ АД) последното е учредило в полза на банката ипотека върху следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно Четириетажна масивна сграда, с обща застроена площ 926 кв.м и застроен обем 10 075 куб.м, представляваща Възстановителен туристически център – хотел „Панорама“, гр.Сандански, състоящ се от блок „А“ и блок „Б“, находящ се в УПИ I, отреден за имоти с планоснимачни номера 655 и 656, по плана за регулация на местността „Банята“, землището на гр.Сандански, одобрен със Заповед № 587/16.11.2003 г. на кмета на община Сандански, с площ на целия УПИ 6 340 кв.м.

Видно от приложените документи и справката от имотен регистър по партидата на „Синаница ВВ“ АД е, че нотариалният акт за учредяване на ипотеката е вписан в Службата по вписванията – гр.Сандански под акт № 184, том I от 29.06.2005 г., № дв.вх.рег. 1367. Ипотеката е подновена с вписване № дв. вх.рег. 829 от 09.04.2015 г., том I, акт № 72. Договорът за цесия е вписан под № дв.вх.рег. 2050, дата 29.08.2016 г., том I, акт 81. Подновяване на ипотеката е извършено с вписване № дв. вх.рег. 767, дата от вх.рег. 25.03.2025 г., том I, акт № 73, като е посочен „МЛМ-Консулт“ ЕООД като кредитор и молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Синаница ВВ“ АД е подадена на 19.09.2025 г.

С оглед представените доказателства по делото следва, че жалбоподателят е кредитор с обезпечено с ипотека вземане, която е вписана преди датата на молбата по чл.625 ТЗ и притежава активна легитимация да атакува решението на Окръжен съд – Благоевград, поради което въззивната жалба, подадена в законоустановения срок, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според последователната практика на Върховния касационен съд, сред която са решение № 277/20.07.2007 г. по т.д. № 1053/2006 г., ТК, II т.о. и решение № 45/10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г., II т.о., ТК, активната легитимация на молителя по чл.625 ТЗ, който твърди, че се явява кредитор с вземане по чл.608, ал.1 ТЗ, е въпрос по същество на спора, като при недоказването й неговата молба се явява неоснователна. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност, в разглеждания случай е необходимо да бъде установено наличието на следните предпоставки по чл.608, ал.1 вр. чл.625 от ТЗ, а именно: 1) молителят по чл.625 ТЗ да докаже качеството си на кредитор с изискуемо вземане срещу длъжника; 2) длъжникът да има качеството търговец; 3) да не е в състояние да изпълни парично задължение и 4) задължението да произтича от търговска сделка.

В молбата по чл.625 ТЗ „Джоко транс“ ЕООД твърди, че е кредитор с изискуемо вземане в размер на 1590 лв. без ДДС или 1908 лв. с ДДС срещу „Синаница ВВ“ АД, произтичащо от договор от 04.01.2021 г. за доставка и монтаж на ПВЦ дограма - три бр. прозорци по 10 кв.м всеки, по който изпълнението било прието от „Синаница ВВ“ АД без забележки и била издадена фактура № 00000001/15.01.2021 г., по която не било извършено плащане.

Следва да се отбележи, че след извършена справка в търговския регистър по партидата на „Джоко транс“ ЕООД се установява, че посоченото негово ЕИК в представената в копие фактура от него пред

първоинстанционния съд е невярно.

С оглед оспорването на качеството кредитор на молителя по чл.625 ТЗ от жалбоподателя и твърденията му, че фактура № 1/15.01.2021 г. е неистински частен свидетелстващ документ, „Джоко транс“ ЕООД е бил задължен да представи в оригинал пред съда представената в копие с молбата за откриване на производството по несъстоятелност фактура № 00000001/15.01.2021 г., като е бил предупреден за последиците от неизпълнение на това задължение.

В отговор, пред настоящата инстанция управителят на „Джоко транс“ ЕООД – Г. Х. е депозирал уведомление, с което е заявил, че не разполага нито с копие, нито с оригинал на такава фактура, тъй като тя не е била издадена от представляваното от него дружество, не е била осчетоводявана в счетоводството му, нито е била представяна за осчетоводяване на „Синаница ВВ“ АД. Наред с това, още след постановяване на първоинстанционното решение от Окръжен съд – Благоевград, по делото от „Джоко Транс“ ЕООД, чрез управителя Г. Х., са представени заверено с рег. № 6499/24.11.2025 г. от нотариус Ф. Ш. оттегляне на упълномощаването на адв.И. А. по т.д. № 218/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, както и заверено с рег.№ 6500/24.11.2025 г. от нотариус Ф. Ш. уведомление, с което се отрича дружеството да има претендираното в молбата по чл.625 ТЗ вземане по търговска сделка към „Синаница ВВ“ АД, да е сключвало договор със „Синаница ВВ“ АД за доставка и монтаж на ПВЦ дограма – три броя прозорци по 10 кв.м всеки от тях, на стойност 1590 лв. без ДДС и 1908 лв. с ДДС, да е доставяло и монтирало прозорци на негов обект, да е подписвало приемо-предавателен протокол за това и да е издавало фактура № 00000001/15.01.2021 г., като подчертава, че такава не е осчетоводявана в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД, тъй като същото не е било регистрирано по ЗДДС юридическо лице към 15.01.2021 г. В уведомлението управителят на „Джоко транс“ ЕООД е заявил още, че дружеството не е извършвало търговска дейност и не е публикувало в търговския регистър годишни финансови отчети от 2015 г., отрекъл е от името на дружеството да е предавана сумата от 10 000 лв. на адв.И. Я. за внасяне по сметка на ОС- Благоевград за начални разноски във връзка с производството по несъстоятелност срещу „Синаница ВВ” АД и е заявил, че извършените от адв.И. Я. фактически действия са без представителна власт. Доколкото молителят в производството не е изпълнил задължението си да представи оригинал на фактура № 00000001/15.01.2021 г., същата е изключена от доказателствата по делото, на осн.чл.183 от ГПК.

Апелативен съд – София намира, че молителят не разполага с материалноправна легитимация, за да предяви молба по чл.625 ТЗ, тъй като не е имал качеството кредитор на длъжника – ответник по търговска сделка. Единственото доказателство, на което молителят се е позовал пред първоинстанционния съд, за да докаже съществуването на вземане в размер на 1908 лв. с ДДС срещу „Синаница ВВ“ АД, е представената в копие фактура № 00000001/15.01.2021 г., оспорена от „МЛМ-Консулт“ ЕООД. Същата е изключена на основание чл.183, ал.1 ГПК от доказателствата по делото, тъй като не е представена в оригинал от „Джоко транс“ ЕООД. Нещо повече, управителят на дружество „Джоко транс“ ЕООД е заявил изрично, че не разполага нито с копие, нито с оригинал на такава фактура, тъй като същата не е издадена от представляваното от него дружество, не е й осчетоводявана в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД и не е предоставяна за осчетоводяване на „Синаница ВВ“ АД ( уведомление до САС с вх.№ 10660/09.04.2026 г.). Като последица от изключването на фактура № 00000001/15.01.2021 г. от доказателствата по делото, същата е загубила доказателствената си сила. Съобразно чл.183, ал.1 ГПК, съдът няма право да гради изводите си върху представеното копие на посочената фактура. Ето защо, въззивната инстанция е длъжна да приеме единствения документ, представен към молбата по чл.625 ТЗ в подкрепа на твърдението за качеството на молителя на кредитор на длъжника „Синаница ВВ“ АД по търговска сделка, като несъществуващ по делото. „Джоко транс“ ЕООД не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е доставил и монтирал дограмата на „Синаница ВВ“ АД, за да направи съдът извод, че е изправна страна по договора и има изискуемо вземане към „Синаница ВВ“ АД. Доколкото посоченото копие от фактура № 00000001/15.01.2021 г. е било единствено доказателство, с което молителят е подкрепил твърдяното от него качество на кредитор по чл.625 ТЗ, то наличието на претендирания договор между страните и изпълнение на задължението по него от „Джоко транс“ ЕООД,

настоящият състав приема за недоказани. При правилно разпределена доказателствена тежест, молителят следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на твърденията си в молбата по чл.625 ТЗ, а именно, че е бил сключил на 04.01.2021 г. договор, за който е издадена фактура № 1/15.01.2021 г., по силата на който договор молителят е бил кедитор на ответното дружество за сумата 1908 лв. с ДДС. Горните изводи не се разколебават от останалите доказателства по делото.

Настоящият въззивен състав не кредитира заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза в частта относно констатиране на задължение на „Синаница ВВ“ АД към „Джоко транс“ ЕООД в размер на 1908 лв. с ДДС, тъй като, за да отговори на поставения въпрос, вещото лице се е позовало на представено от молителя копие на обсъжданата данъчна фактура, изключена от доказателствата по делото във въззивната инстанция, без да е извършило проверка в счетоводствата на двете дружества. Заключението в тази част на експертизата се опровергава и от изводите по назначената допълнителна съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като достоверна и пълна. Съдът, кредитирайки допълнителната експертиза, приема че „Джоко транс“ ЕООД през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. не е било регистрирана по ЗДДС лице, не е подавал данъчна декларация по чл.125 от ЗДДС, в която да е декларирал включването на фактура № 1/15.01.2021г. в дневника за продажби, не е подавал и данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, в която да декларира, включването на посочената фактура. Последната издадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е за финансовата 2016 г. Подадената годишна данъчна декларация за 2016 г. е форма 1010а, с която се декларира, че през 2016 г. дружеството не извършва дейности съответно няма приходи и разходи през годината. За периода от 2017 г. до 2025 г. дружеството не е подавало годишни данъчни деклерации, като срокът за подаването на такава декларация за 2025 г. не е изтекъл. „Джоко транс“ ЕООД разполага със счетоводни регистри и първична счетоводна документация до 31.12.2015 г. От 01.01.2016 г. до момента на проверката, дружеството не извършва дейност и не осчетоводява първични счетоводни документи. Изключената от доказателствата по делото фактура № 1/15.01.2021 г. не е осчетоводена в счетоводството на „Джоко транс“ ЕООД. Фактура № 1/15.01.2021 г. е осчетоводена в счетоводството на „Синаница ВВ“ АД, но възприемайки

допълнителното заключение на вещото лице, съдът стига до извода, че счетоводните книги на „Синаница ВВ“ АД са водени нередовно, тъй като дори и само при осчетоводяване на фактура № 1/15.01.2021 г., без наличие на други документи, не е налице липса на дейност през 2021 г. и дружеството е длъжно да изготви и публикува в ТР годишния си финансов отчет, както и да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. Последно публикувания годишен финансов отчет на „Синаница ВВ“ в ТР е за финансовата 2019 г. В протокол от 06.10.2025 г. издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП, офис Благоевград, във връзка с извършена проверка на „Синаница ВВ“ АД, във връзка с издадено уведомление за ОПН от 17.09.2025 г. е посочено, че при извършване проверка в информационната система на НАП, че „Синаница ВВ“ АД не извършва търговска дейност от 2015 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС в периода 09.01.2001 г. – 17.12.2018 г. Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО не са подавани от 2019 г. Горните изводи, не се разколебават от признанието на „Синаница ВВ“ АД, направено в становище № 14917/02.10.2025 г. пред ОС-Благоевград, което съдът преценява по вътрешно убеждение и с оглед всички доказателства по делото, а именно - както с оглед молбата и уведомление вх.№ 17946/24.11.2025 г. до ОС-Благоевград, от управителя на „Джоко транс“ ЕООД и с оглед уведомление № 10660/09.04.2026 г. до Апелативен съд-София от управителя на „Джоко транс“ ЕООД, така и с оглед допълнителното заключение на вещото лице, прието пред Апелативен съд-София.

С оглед изложеното се достига до несъмнен извод, че претендираното вземане от „Джоко транс“ ЕООД срещу „Синаница ВВ“ АД не съществува.

Доказателствената тежест от първоинстанционния съд е била правилно разпределена, като на молителя е било указано да установи фактите, от които извежда претендираното право. С оглед последиците от разпределението й и неблагоприятните последици от недоказване на ползващия молителя факт, даващи основание той да се приеме за неосъществен, у съда не бе създадено абсолютно сигурното убеждение, че „Джоко транс“ ЕООД има изискуемо вземане срещу „Синаница ВВ“ АД в размер на 1908 лв. с ДДС, което да обоснове качеството му на кредитор по търговска сделка съгласно изискванията на чл.625 ТЗ. Посоченият извод не се разколебава, а се подкрепя от констатациите на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приета пред САС, за нередовно водене на счетоводството на „Синаница ВВ“ АД. Ето защо, САС приема, че не е налице материалноправна легитимация за молителя да предяви молба по чл.625 ТЗ.

Само за пълнота съдът добавя и следното:

Съгласно решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г., I т.о. на ВКС, както и решение № 179/30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г., I т.о., ТК на ВКС, решение № 348/19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018 г., II т.о., ТК на ВКС, решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. № 271/2019 г., II т.о., ТК на ВКС, решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г., II т.о., ТК на ВКС и др., водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността за посрещане на изискуеми задължения, са икономическите показатели за ликвидност, формирани като съотношение между

краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните /бързоликвидни и непредназначени за осъществяване на самата дейност на предприятието/ активи търговецът посреща текущите си задължения. Освен ако не са налице особени процедури като преобразуване или преструктуриране на предприятието, тежестта за доказване на които е на длъжника, дълготрайните активи, наричани още постоянен капитал, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/ текущите задължения, тъй като с оглед предназначението им без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, от което следва, че ако ги осребри, би преустановило работа. Предвид това, с оглед установяване състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ е необходимо да се анализира дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущите си задължения на база реална ликвидност на тези активи. Коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за неплатежоспособност, тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопански операции се трансформират в парични средства. Коефициентът на финансова автономност и показателят на задлъжнялост имат спомагателен характер при преценка за наличието на състояние на неплатежоспособност.

Активът на изследваното дружество към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 19.09.2025 г. се състои единствено от УПИ – парцелът, в който е построен възстановителен комплекс - хотел „Панорама“, квалифицирана като дълготраен вид актив, възлизащ на стойност 1 205 хил.лв., на каквато стойност възлиза и пасива към посочената дата. Към 31.12.2019 г. пасивът на дружеството надхвърля актива.

Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са с нулеви стойности, което е значително под приетите норми с положителни стойности. Коефициентът на обща ликвидност, явяващ се основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност на дружеството, се равнява на 0. Обстоятелството, че липсват други видове активи, също допринася за това, финансовите му показатели да са под предвидените минимални нива. Коефициентът на финансова автономност (платежоспособност) възлиза на минус 0,697, при допустими граници над единица. Коефициентът на задлъжнялост се равнява на минус 1,074 при норма между 0,33 и 0,5. Дружеството фактически е преустановило дейността си от 24.02.2020 г., което препятства възможността за формиране на оборотни средства, с които да погасява задълженията си. Поради това експертът не е изчислил коефициентите на ефективност на приходите и разходите и времето за обращаемост на краткотрайните активи към 2025 г., но от вписаните показатели за периода 2014-2019 г. може да се констатира, че коефициентът на рентабилност на собствения капитал е 0,002 и попада под изискуемия минимум от 0,10. Същото се отнася и за коефициента, показващ рентабилността на активите, който при допустим минимум 0,05 се равнява едва на 0,001. Въпреки че за периода 2014 г. – 2019 г. скоростта на обращение на активите не е с ясно изразена тенденция, за същия период времето за обращение на краткотрайните материални активи и същите, отнесени спрямо 1 лв. разходи, разкриват тенденция, обратна на нормативно приетата. Независимо че периодът на плащане на задълженията в дни през 2014 г. е бил 2503, а в следващите години до 2019 г. включително е 0, периодът на събиране на вземанията в дни за същия диапазон от време е отчетлИ. нарастващ (от 2414 през 2014 г. до 23169 през 2019 г.). Изложеното обосновава трайният и необратим характер на задълженията на дружеството, което запълва съдържанието на предвидената в закона предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, а именно неплатежоспособност с начална дата 31.12.2019 г., установена и от първоинстанционния съд.

От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза за нередовно водене на счетовоството на „Синаница ВВ“ АД се опровергава наведеното в молбата твърдение за приложимост на презумпцията, установена в чл.608, ал.2 ТЗ.

Ето защо, въпреки констатираното наличие на неплатежоспособността на длъжника „Синаница ВВ“ АД, липсата на една от кумулативно предвидените в чл.608, ал.1 вр. чл.625 ТЗ предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, а именно молителят да е установил при условията на пълно и главно доказване качеството си на кредитор с изискуемо вземане, налага въззивната жалба като основателна да бъде уважена, атакуваното с нея решение да бъде отменено като неправилно, а молбата на „Джоко транс“ ЕООД по чл.625 ТЗ да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят не е претендирал разноски в производството. Такива са претендирани от въззиваемата страна - „Синаница ВВ“ АД, но при този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, Апелативен съд – София