Решение № 509 от 19.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2484/2020 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против решение № 1054/22.07.2020 г. по т.д.№ 1403/2018 г. по описа на СГС, VI-16 състав, В ЧАСТТА, с която са:

• отхвърлени исковете срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД за установяване дължимост на възнаградителна лихва за сумата над 405 011.31 евро до предявения размер от 409 691.01 евро; за мораторна неустойка върху възнаградителната лихва над сумата от 139 612.85 евро до предявения размер от 140 042.85 евро; за сумата от 87 274.86 евро до предявения размер от 117 228.37 евро, представляващи комисионна за 2012 година и за сумата от 45.91 евро, дължими разноски по кредита за периода 03.06.2015-14.12.2017 година, както и -отхвърлени всички искове срещу поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

Подържа се, че неправилно съдът отхвърлил предявените искове срещу кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД като приел, че възнаградителна лихва след обявяването на предсрочната изискуемост не се дължи, тъй като тя представлява възнаграждение за ползване на предоставената сума в срока на договора.В чл. 13 от договора било предвидено, че при просрочие или предсрочна изискуемост банката има право да получи освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница. Съобразно тази уговорка кредитополучателят е поел задължение да заплати на банката уговорената възнаградителна лихва в пълния й размер за срока на договора, поради което искът за сумата от 4679, 70 евро е основателен като същото се отнасяло и за неустойка за забава върху тази лихва в размер на 430 евро.Подържа се, че съдът неправилно приел, че по делото не било установено съществуването на вземането за претендиралите разноски по кредита. От заключението на вещото лице било установено, че тези разноски са направени и осчетоводени, поради което ответниците дължат плащането им.Неправилен бил извода на съда, че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането на комисионна за 2012 г., тъй като то не е с периодичен характер и същата не била изтекла към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.Подържа се, че незаконосъобразно по отношение на поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД първоинстанционният съд приел, че отговорността му е погасена поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради това, че тази норма, която поставя началото на шестмесечния срок от настъпването на падежа на главното задължение, като последното в случая при договор за банков кредит е главницата в нейната цялост, а не отделните вноски, които представляват само части от главното задължение.Подържа се, че законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски.Жалбоподателя се позовава на практика на ВКС, съгласно която шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга като не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.Според жалбоподателя поръчителството безспорно е лично обезпечение, учредено в полза на банката от трето лице, поради което разпоредбата на пар. 5, ал, 3 от ЗИДЗБН е приложима по отношение на конкретното правоотношение, възникнало между „КТБ“ АД /н/ и „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД по договор за поръчителство.По отношение на посочената разпоредба в жалбата са развити подробни съображения относно неспазването й от съда.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени в пълен обем.Претендират се направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор на жалбата от „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК 040463255, седалище и адрес на управление: София, район „Витоша", ул. „Вихрен“ № 10.С отговора се оспорва жалбата и се иска решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.Подържа се, че след като между главните страни уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, то и шестмесечният срок по чл, 147, ал. 1 ЗЗД за поръчителя започва да тече от датата на падежа за всяка вноска, респ, от настъпването на предсрочна изискуемост на непадежиралия до този момент остатък от дълга. Договорът за банков кредит е с обявена на 18.01.2017 г. предсрочна изискуемост, а въззивника е предприел действия по събиране на вземанията си с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с дата 15.12.2017 г. -т.е. след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което и е прието, , че 6- месечният прекпузивен срок е изтекъл и давността е погасена.Предсрочната изискуемост предполага уговорено и упражнено право от страна На кредитора да поиска изпълнение преди фиксирания в договора срок за изпълнение, т.е. да се стигне до загубване на преимуществото на срока от страна на длъжника, кзквото в конкретния случай е налице. Предприетите от страна на банката действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както срещу кредитополучателя, така и срещу поръчителя са станали след падежа на кредита, от която дата всички задължения по договора за кредит са станали изискуеми.Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от „ ЕКО РИЗОРТС” ЕАД ЕИК 175002144, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Вихрен № 10, с който се оспорва същата.Подържа се, че възнаградителната лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. След обявяване на предсрочната му изискуемост Договора за кредит се превръща в безсрочен.С обявяване на предсрочната изискуемост кредитора преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.На това основание претендираната от ищеца сума като възнаградителна лихва за периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до претендираната от ищеца дата - 25.01.2017 г., която се явява поредната падежна дата за погасителните вноски по главница и възнаградителна лихва не се дължи.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Делото е образувано и по въззивна жалба от „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД срещу решение № 1054/22.07.2020 г. по т.д.№ 1403/2018 г. по описа на СГС, VI-16 състав, В ЧАСТТА, с която исковете са уважени и е признато за установено, че дължи на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ сумата от 2 552 564.01 евро[1]просрочена главница за периода от 15.07.2014 до 14.02.2017 година, ведно със законната лихва върху нея от 15.12.2017 година до окончателното изплащане на задължението; сумата 405011.31 евро – възнаградителна лихва върху главница за периода от 25.07.2014-17.01.2017 година; сумата 739941.28 евро[1]просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.02.2015- 27.11.2017 година; сумата 21998.14 евро-текуща лихва върху просрочена главница за периода 27.11.2017-14.12.2017 година; сумата 139612.85 евро – неустойка върху възнаградителна лихва за периода от 21.01.2016-14.12.2017 година; сумата от 87274.86 евро-дължими комисионни по кредита за периода 2013-2016 година, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.87687/2017 година по описа на СГС, 65 състав, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 867.28 лева за исковото производство и 49.56 лева за заповедното производство и е осъдено да заплати сумата 308739.69 лева, държавна такса.Подържа се, че решението в тази му част е незаконосъобразно.

Подържа се, че предявения иск за просрочена главница се явява недопустим на основание чл. 299, ал.1 ГПК.С подаденото на 25.03.2017 г. заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавното й изпълнение срещу ответника и поръчителя за сумата от 143 280 евро, както е заявил вземането си като представляващо просрочена главница по Договора за банков кредит от 09.07.2010 г. и анексите към него, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 19517/2017 г. по описа на СРС 128-ми състав приключило с издаване на Заповед за изпълнение и разпореждане за незабавно изпълнение. В това производство ищеца изрично заявявил, че непогасената част от Договора за кредит от 09.07.2010, явяващ се основание и на исковете му в настоящото производство е в размер на 143 258 евро. Срещу издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение от ответника и от поръчителя – ответник.По силата на чл. 416 ГПК е установен стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като изпълнителната й сила по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като след влизане в сила на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.За длъжника се преклудират възраженията срещу основателността на претенцията, а евентуално предявен отрицателен установителен иск основан на същите факти и обстоятелства, че не дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповедта е недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение е преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, както и недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Стабилитета на заповедта за изпълнение важи и за заявителя- ищец, за когото заявените от него факти и обстоятелства с подаване на заявлението се считат за установени и не могат да бъдат оспорени освен чрез изричните, специални способи за защита по чл. 424 и чл. 439 ГПК. Заявеното от ищеца вземане, когато същото е предявено в пълен размер, след обличането му във формата на окончателен стабилен съдебен акт, какъвто е влязлата в сила заповед за изпълнение, прави недопустими всякакви претенции касаещи размера на това предявено вземане, независимо от кого са предявени.В случая при депозиране на заявлението, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав, кредиторът е предявил изцяло вземането си за главница, която към този момент е твърдял, че е в размер на 143 258 евро. Така предмет на заявлението е станало правото на вземане, индивидуализирано чрез основанието - правопораждащите го факти и петитума на искането. Доколкото ищеца в първоначалното си заявление за издаване на заповед за изпълнение не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, а напротив изрично е посочил, че това е цялото му вземане, то следва да се приеме, че със заявлението е предявено цялото спорно право, т.е. цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.Подържа се, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че решението е постановено в деня, в който жалбоподателят е представил писмените си бележки и съда е бил в невъзможност да се запознае със същите.Развити са подробно съображения във връзка с допуснати от съда нарушения на материалния закон.Иска се решението в обжалваната му част да бъде обезсилено.Като алтернативно е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

От страна на ищеца по делото „ КТБ“АД-в несъстоятелност е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕКО РИЗОРТС” ЕАД.Подържа се, че решението в обжалваната от „ЕКО РИЗОРТС” ЕАД част е правилно и законосъобразно.Изложени са подробно доводи за неоснователност на претенциите на жалбоподателя развити в жалбата.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

От страна на ответника по делото „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД не е подаден отговор на възизвната жалба от „ЕКО РИЗОРТС” ЕАД.

Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, , представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД за установяване солидарна дължимост на вземания, за които в производството по частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от претендираните солидарни длъжници е депозирано възражение.Подържа се в исковата молба, че по договор от 09.07.2010 г. банката предоставила на „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД банков кредит в размер на 5 000 000 евро, при което задължение за връщането му, заедно с годишна лихва върху фактически ползваните по кредита суми в размер на 9 %. Лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. С анекси, последният от които № 6 от 27.05.2013 г., страните последователно увеличавали размера на отпуснатия кредит до достигане на сумата 6 250 000 евро, продължавали крайния срок за издължаване, като дължимата към 27.05.2013 г. главница в размер на 2 995 351, 43 евро следвало да бъде издължена на 60 месечни вноски до 15.12.2018 г.. С анекс № 6 размерът на годишната лихва бил намален до 8, 25 %, като при забава на кредитополучателя се дължала освен договорната лихва и наказателна надбавка от 10 %. Страните постигнали съгласие по договора да се дължи и комисионна от 1 % върху размера на усвоения кредит, както и комисионна за управлението му от 1 % годишно.С договор за поръчителство, сключен на 09.07.2010 г. между банката и „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД последното се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД за задълженията му по договора за банков кредит от 09.07.2010 г.Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, банката обявила кредита за предсрочно изискуем с изявления, обективирани в нотариални покани, връчени на длъжника и поръчителя на 18.01.2017 г., като поради липсата на доброволно изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК ответниците депозирали възражения, поради което и ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за изпълнение в настоящото производство, а именно: 2552564, 01 евро - просрочена главница за периода от 15.07.2014 г. до 14.12.2017 г.; 409691, 01 евро - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г. до 25.01.2017 г.; 739941, 28 евро - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2015 г. до 27.11.2017 г.; 21998, 14 евро - текуща лихва върху просрочена главница за периода от 27.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; 140042, 85 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 21.01.2016 г. до 14.12.2017 г., както и 117228, 37 евро – дължими такси по кредита за периода 2012 г. - 2016 г. и 45, 91 евро – дължими разноски по кредита за периода 03.06.2015 г. – 14.12.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията и разноските в производството.

По делото постъпил отговор от „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, с който се оспорвали предявените искове като се подържа, че не дължи претендираните суми, поради това, че е изтекъл срока по чл. 147 ЗЗД. Поради неплащането на погасителни вноски вземанията на ищеца по договора за банков кредит станали изискуеми, считано от 22.02.2016 г., като в 6- месечния срок кредиторът не упражнил правата си спрямо главния длъжник и след 22.08.2016 г. отговорността на поръчителя била прекратена.Подържа се, че уговореното в договора за поръчителство, че поръчителят остава задължен и след изтичане на 6-месечния срок било в противоречие с императивна правна норма и поради това тази клауза била нищожна.

От страна на ответника „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД се подържа, че предявените искове са неоснователни.Подържа се, че между страните бил сключен анекс № 7/30.05.2014 г., в който страните установили размера на дължимата главница да възлиза на сумата 143 258 евро, която следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски до 30.05.2015 г.. В производството по частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав, банката се снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу настоящите ответници за главницата по договора за кредит от 09.07.2010 г. в размер на 143 258 евро, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2017 г. до погасяването й. Изискуемостта на задължението настъпила на 30.05.2015 г., когато бил падежът на последната погасителна вноска, съгласно анекс № 7/30.05.2014 г.. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително производство под № 20178440401438, в рамките, на което задължението било погасено изцяло, заедно със законната лихва и разноските. Последните плащания били извършени на 25.04.2017 г. в рамките на изпълнителното производство.Ответникът е направил и възражение за погасяване по давност на задълженията.

За да постанови обжалваното решение съдът приел за установено следното от фактическа страна:

По частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав, ищеца по делото депозирал на 28.03.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД за сумата 143258 евро – просрочена главница по договор за банков кредит от 09.07.2010 г. за периода от 30.05.2014 г. до 15.03.2017 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното му погасяване. В т. 14 от заявлението банката посочила като източник на вземането договора за кредит от 09.07.2010 г. и сключените към него анекси, включително анекс № 7/30.05.2014 г., в който бил отразен действителния размер на главницата - 143258 евро, но с твърдението, че тъй като анекс № 7 не бил счетоводно отразен, поради това в извлечението от сметка размерът на главницата бил 2 695 822 евро. В заявлението не е изразена воля на кредитора да предявява главницата по договора за кредит от 09.07.2010 г. в частичен размер като е обективирано е признание, че извлечението от сметка не съответства на действителния размер на главницата, поради неосчетоводяването на анекс № 7/30.05.2014 г.. В издадената заповед за изпълнение липсва означение вземането от 143 258 евро да е частично.По делото не се спори, че в рамките на образувано изпълнително производство по изп. дело № 20178440401438 на ЧСИ С. Я. задължението по издадената заповед за изпълнение, включително разноските, са погасени чрез плащане, извършено на 25.04.2017 г. По частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав, ищеца предявил на 15.12.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД вземания, сред които и сумата 2 552 564, 01 евро - просрочена главница по договор за банков кредит от 09.07.2010 г. за периода от 15.07.2014 г. до 14.12.2017 г.Като източник на вземанията е посочен договор за кредит от 09.07.2010 г. и сключените към него анекси, но без да се посочва анекс № 7/30.05.2014 г..

От представения договор за банков кредит, се установява, че на 09.07.2010 г., между ищеца, в качеството му на банка и „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД, в качеството му на кредитополучател, е постигнато съгласие на последното да бъде предоставен банков кредит в размер на 5 000 000 евро, сумата по който да бъде използвана за заплащане на разходите за цялостното извършване на строителните работи на обект: „Апартаментен хотел с балнеоложки център и подземен паркинг“ – сграда А. Предоставената сума следвало да бъде върната до 15.07.2013 г., заедно със уговорената възнаградителна лихва от 9 %, на 19 месечни погасителни вноски с падеж 15-то число на съответния месец. При забавено изпълнение на задължението за погасяване на главницата, кредитополучателят се задължил да заплати и наказателна надбавка върху уговорената лихва от 10 пункта (т. 13 от договора), а забавата в изпълнението на задължението за заплащане на възнаградителна лихва пораждало задължение за заплащане на неустойка от 10 % годишно върху просрочената лихва (т. 14 от договора).В последователни анекси към договора, страните обективирали съгласие да бъде изменен падежа на задължението за връщане на главницата, съответно размерът й бил увеличен до 6 000 000 евро, като видно от анекс - № 6/27.05.2013 г., кредитополучателят изрично признал, че е носител на задължение за заплащане на главница в обем от 2995351, 43 евро, която следвало да бъде върната до 15.12.2018 г.Представен е анекс № 7/30.05.2014 г., в параграф първи, от който банката-кредитор, кредитополучателят „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и поръчителят „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е трето за спора лице (залогодател) изрично констатирали, че към датата на сключване на анекса кредитополучателят е погасил основата по главницата, с изключение на сумата, посочена в т. 19 от анекса – главница в размер на 143258 евро, която следвало да се върне на 12 месечни вноски с падеж 15-то число на съответния месец.С договор за поръчителство, сключен на 09.07.2010 г. „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД се съгласило солидарно да отговаря към ищеца за задълженията на кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД по договора за банков кредит, включително в чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД се задължило да продължи да отговаря и след падежа на главницата, дори ако банката не е предявила иск против длъжника в течение на шест месеца. Между страните са сключени и последващи анекси (последният от които № 6/27.05.2013 г.), в които отражение са намерили измененията на договора за банков кредит по отношение срока за усвояване на кредита, размера му и срока за погасяване на задълженията по него, като поръчителят изрично се съгласил да отговаря за задълженията и при изменените им параметри.До „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД от страна на ищеца са отправени изявления за обявяване на задълженията по договора за банков кредит за предсрочно изискуеми, като нотариалните покани са връчени на адресатите на 18.01.2017 г.от нотариус В., № ••• на НК.Не се спори по делото, че поръчителят „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е включен като вложител с вземане в размер на 7 619 929, 88 лева, което да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност на ищеца. Дружеството отправило до квесторите на банката и изявление за прихващане, вх. № 10837/04.11.2014 г., с което изрично заявило с остатъка от паричните суми, налични по сметките му да бъдат погасени задълженията на „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД по договор за банков кредит от 09.07.2010 г. и анексите към него. По отношение на изявлението за прихващане е предявен иск от синдиците на несъстоятелната банка за обявяването му за недействително по отношение масата на несъстоятелността, като производството по него не е приключило.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че по сключения договор за банков кредит ответникът „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД в периода 13.07.2010 г. – 30.04.2013 г. усвоило сума в размер на 6331150 евро, от която погасило според собствените си счетоводни записвания главница в размер на 7 487 912, 73 лева, а според счетоводните записвания на ищеца – 7 390 271, 83 лева или с 97 640, 90 лева по-малко, тъй като с това плащане банката отразила погасяване на вземания за лихви и неустойки. По отношение на акцесорните задължения за периода до 25.06.2014 г. счетоводните записвания на кредитора и кредитополучателя по договора за кредит съвпадат, като за този период всички начислени лихви са погасени. Съгласно заключението към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано първото частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав - 28.03.2017 г. банката е носител на вземания за сумата 3 723 104, 02 евро, съгласно счетоводните й записвания, а съгласно тези на кредитополучателя, последният дължи 3 266 004, 83 евро. Към 30.05.2014 г. и към 31.05.2014 г. – след сключване на анекс № 7 дължимата главница по договора за кредит е 2 745 765 евро. Сума в размер на 143 258 евро е постъпила по сметка на ищеца на 03.04.2017 г., но взетите счетоводни записвания за погасяване на главницата с постъпилото плащане са от 17.10.2017 г., така остатъчната главница е в размер на 2 552 564, 01 евро.В допълнителното заключение от 20.05.2019 г. вещото лице е изчислило задълженията по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението на банката, по което е образувано частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав - 15.12.2017 г.: главница в размер на 2 552 564, 01 евро, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 409 691, 01 евро, лихви върху просрочена главница в размер на 739 941, 28 евро, текущи лихви върху просрочена главница в размер на 23 292, 15 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на 140 362, 19 евро, такси по кредита за периода 2013 г. – 2016 г. в размер на 117228, 37 евро и разноски в размер на 45, 91 евро.По платежни сметки с титуляр „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД разкрити в банката ищец са налице към сключването на анекс № 7/30.05.2014 г. наличности в общ размер от 4 164 511, 89 лева, съответно към 20.06.2014 г. – 4 177 616, 78 лева и към 06.11.2014 г. – 3 808 177, 39 лева. От частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит и анексите към него (без анекс № 7/30.05.2014 г.), банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417 ГПК за сума в общ размер от 3 981 511, 58 евро, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението – 15.12.2017 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, срещу която заповед настоящите ответници са подали възражения в срок.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по делото е установено, че между ищеца „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД е сключен договор за банков кредит.В последователни анекси към договора са обективирани изрични извънсъдебни признания от страна на кредитополучателя на факта, че дължи връщане на главница в съответния размер, падежът на което задължение кредиторът последователно се съгласил да бъде отсрочен.Приел е за установено, че е сключен и договор за поръчителство с „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.Съдът е приел, че с чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е въведен преклузивен срок от шест месеца, считано от падежа на главното задължение, в който кредиторът следва да предяви иск срещу длъжника. При бездействие на кредитора в този срок, отговорността на поръчителя спрямо кредитора отпада, поради погасяване на самото субективно право по отношение на поръчителя. За спазването на този преклузивен срок съдът следи служебно, тъй като с изтичането му се прекратява самото поръчителство. Съдът се е позовал на решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е прието, че срокът по чл. 147 ЗЗД е преклузивен и не подлежи на продължаване. Съдът е приел, че доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, поради което чл. 147, ал. 2 ЗЗД не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Предвид на това съдът е приел, че изричното съгласие в настоящия случай, на поръчителя да отговаря за чуждото задължение и след изтичане на 6-месечния срок от падежа, независимо, че иск спрямо кредитополучателя не е предявен, противоречи на императивната правна норма на чл. 147 ЗЗД, поради което договорната клауза на чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство е нищожна и не поражда правни последици.Съдът е приел, че в последователни анекси към договора за поръчителство, съответни на анексите към договора за банков кредит, е обективирано изричното съгласие на поръчителя за продължаване срока за погасяване на кредита по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗД, поради което солидарната му отговорност обхваща задълженията на кредитополучателя в пълния им договорен обем и в съответствие с изменената им с анекс № 6 изискуемост.

По отношение на анекс № 7/30.05.2014 г., страна, по който е и поръчителят, съдът е приел, че страните са констатирали, че кредитополучателят е погасил главницата с изключение на 143 258 евро, които следвало да се заплатят на 12 месечни вноски с падеж 15-то число на съответния месец, т.е. в рамките на периода 15.06.2014 г. – 15.06.2015 г.Съдът е приел, че констатацията на страните за извършено погасяване на главницата до размера от 143 258 евро съставлява частноправно удостоверително изявление, което не се ползва с материална доказателствена сила, която да има обвързващ съда характер. Дори изявлението на банката-кредитор да се разглежда като извънсъдебно признание на неизгоден факт – за извършено погасяване на главницата, това признание се опровергава от останалите събрани в производството доказателства, които не установяват да е осъществена някаква форма на предсрочно погасяване на дължимата от кредитополучателя главница.В търговските книги на кредитополучателя задължението за заплащане на главница по договора за банков кредит в размер на 2 502 641, 01 евро е надлежно отразено и продължава да съществува, включително след сключването на анекс № 7/30.05.2014 г.Съдът е приел, че никоя от страните не твърди, че със сключения анекс № 7/30.05.2014 г. е извършено опрощаване на главното задължение, поради което кредитополучателят е останал задължен за главница, съобразно признатото в анекс № 6/27.05.2013 г., намалена с извършените погасителни плащания след сключването му, включително в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав.Към момента на предявяване на заявлението, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав – 15.12.2017 г. дължимата главница е в размер от 2552564, 01 евро. Посочената главница с връчената на 18.01.2017 г. нотариална покана е обявена за предсрочно изискуема.Предвид на това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.01.2017 г., забавата на длъжника е настъпила на 15.07.2014 г., поради това, че последната вноска, заплатена съгласно уговорения в анекс № 6/27.05.2013 г. погасителен план, е тази за м. 06.2014 г. Съдът е приел, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от датата на падежа за всяка вноска, респ. от настъпването на предсрочна изискуемост на непадежиралия до този момент остатък от дълга.

С оглед това отговорността на поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД за задълженията на „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД по договора за банков кредит, по който е обявена на 18.01.2017 г. предсрочна изискуемост, е погасена, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, е подадено на 15.12.2017 г. – т.е. след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.С оглед погасяването на отговорността на поръчителя съдът е приел неоснователност на предявените спрямо същия установителни искове, тъй като кредиторът е бездействал в рамките на 6-месечния срок да предяви иск спрямо главния длъжник.

Съдът е приел за частично основателни исковете за установяване дължимост на акцесорните вземания по отношение на кредитополучателя.С оглед позоваването от страна на кредитополучателя на погасителната давност съдът е приел, че вземанията за възнаградителна лихва за период от 3 години назад от депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК (15.12.2017 г.), биха били погасени по давност, но при отчитане на спирането на давностния срок по силата на чл. 17, ал. 3 ЗБН, давността по отношение на тези акцесорни вземания е увеличена с 6 месеца и поради това не е изтекла, включително и за вземанията за лихва за периода 25.07.2014 г. – 25.11.2014 г.С оглед на това съдът е приел, че иска за възнаградителна лихва е основателен до размера от 405 011, 31 евро и неоснователен за разликата до предявения размер от 409 691, 01 евро.

По отношение забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на главницата, считано от 15.07.2014 г. в т. 14 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя за възнаградителна лихва с надбавка от 10 пункта, което по същество представлява неустойка.Предвид забавата и уговореното в договора съдът е приел, че се дължи наказателна надбавка от 10 % годишно върху възнаградителната лихва, определена на годишна база, което по същността си е неустойка, която за периода 25.02.2015 г. – 27.11.2017 г., съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата 739 941, 28 евро, поради което е уважил този иск.Съдът е признал за установена и дължимостта върху главницата от 2 552 564, 01 евро, на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав – 12.12.2017 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.

Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания в жалбите.

По жалбата на „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ Подържа се, че незаконосъобразно по отношение на поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД първоинстанционният съд приел, че отговорността му е погасена поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради това, че тази норма, която поставя началото на шестмесечния срок от настъпването на падежа на главното задължение, като последното в случая при договор за банков кредит е главницата в нейната цялост, а не отделните вноски, които представляват само части от главното задължение.Подържа се, че законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски.Жалбоподателя се позовава на практика на ВКС, съгласно която шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга като не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването й.

Съставът на САС счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В договора за кредит погасяването на кредита е уговорено на отделни погасителни вноски с различни падежи.Поради това шестмесечният срок по чл, 147, ал. 1 ЗЗД за поръчителя започва да тече от датата на падежа за всяка вноска.В случай, че по договора за кредит бъде обявена предсрочна изискуемост, така както е в настоящия случай, то такава настъпва за остатъка от дължимата сума, за която не са настъпили падежните дати.В настоящия случай предсрочната изискуемост по договора за кредит е обявена на 18.01.2017 г. Банката –жалбоподател е предприела действия по събиране на вземането си с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на дата 15.12.2017 г. -т.е. след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.Поради тази причина законосъобразно СГС е приел в обжалваното решение, че по отношение на поръчителя шестмесечния преклузивен срок е изтекъл.Предсрочната изискуемост настъпва от датата /18.01.17г./, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника, поради което от този момент предсрочно изискуем става целия кредит-и тази част, която не е платена до този момент и тази част, за която все още не са настъпили падежните дати.В обжалваното решение съдът детайлно е посочил съображенията, поради които счита, че отговорността на поръчителя е погасена.Установено е по делото, че за периода от уведомяването за предсрочната изискуемост-18.01.17г. до 15.12.17г. когато е подадено заявлението кредитора не е инициирал производство за събиране на вземането, поради което законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба жалбоподателят се позовава на разпоредбата на пар. 5, ал.З от ЗИДЗБН /ДВ, бр. 33 от 2019г./ в сила от 19.04.2019г. съгласно която „за времето от поставянето на "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност, под специален надзор до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие. "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност, може да поднови до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон всяко едно обезпечение за нов срок. Към датата на приключване на съдебните прения пред СГС и към датата на подаване на въззивната жалба поставения въпрос е бил актуален, предвид обстоятелството, че към тези моменти не е било постановено Решение № 8 на КС на РБ - ДВ, бр. 48 от 2021 г., с което посочената норма е била обявена за противоконституционна. Към настоящия момент, предвид наличието на решението на КС, въпроса с течението на сроковете по съответните закони е решен, поради което не се налага обсъждането на съображенията на банката жалбоподател в тази насока.Въпреки липсата на посоченото конституционно решение, в обжалваното решение съдът е изложил подробни аргументи, поради които счита, че разпоредбата на пар. 5, ал.З от ЗИДЗБН не следва да бъде приложена, част, от които аргументи впоследствие са залегнали и в решението на Конституционния съд.

Подържа се в жалбата на банката, че неправилно съдът отхвърлил предявените искове срещу кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД като приел, че възнаградителна лихва след обявяването на предсрочната изискуемост не се дължи, тъй като тя представлява възнаграждение за ползване на предоставената сума в срока на договора.В чл. 13 от договора било предвидено, че при просрочие или предсрочна изискуемост банката има право да получи освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница.

Съставът на САС не споделя това становище на жалбоподателя.В чл. 11 от договор за банков кредит е уговорено заплащането на възнаградителната лихва която представлява възнаграждение за ползване на кредита.Законосъобразно съдът е приел в обжалваната част от решението, че възнаградителната лихва се дължи за периода, през който длъжника е ползвал заетата сума при договорените условия.От момента на обявяване на предсрочната изискуемост, жалбоподателя вече не ползва договорените условия, поради което кредитополучателя не дължи тази лихва.Законосъобразно съдът е направил извод, че обявяването на предсрочната изискуемост, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора.Това право се реализира с едностранно волеизявление на кредитора, като същото следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. От този момент договора е изменен в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума като се преобразува, като това изменение касае начина на погасяване на задълженията, включително и размера на вземането за лихва.С обявяването на договора за кредит за предсрочно изискуем отпада действието на погасителния план и следователно отпада дължимостта на уговорената с договора лихва. По въпросът за размера на вземането на възнаградителна лихва след обявяването на предсрочна изискуемост на договора за кредит е налице обобщение на съдебната практика.В т.3 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Предвид гореизложеното решението в обжалваната му част от Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност следва да бъде потвърдено.

По отношение на жалбата на кредитополучателя „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД Подържа се, че предявения иск за просрочена главница се явява недопустим на основание чл. 299, ал.1 ГПК.С подаденото на 25.03.2017 г. заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавното й изпълнение срещу ответника и поръчителя за сумата от 143 280 евро, както е заявил вземането си като представляващо просрочена главница по Договора за банков кредит от 09.07.2010 г. и анексите към него, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 19517/2017 г. по описа на СРС 128-ми състав приключило с издаване на Заповед за изпълнение и разпореждане за незабавно изпълнение. В това производство ищеца изрично заявявил, че непогасената част от Договора за кредит от 09.07.2010, явяващ се основание и на исковете му в настоящото производство е в размер на 143 258 евро. Срещу издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение от ответника и от поръчителя – ответник. Стабилитета на заповедта за изпълнение важи и за заявителя- ищец, за когото заявените от него факти и обстоятелства с подаване на заявлението се считат за установени и не могат да бъдат оспорени освен чрез изричните, специални способи за защита по чл. 424 и чл. 439 ГПК. Заявеното от ищеца вземане, когато същото е предявено в пълен размер, след обличането му във формата на окончателен стабилен съдебен акт, какъвто е влязлата в сила заповед за изпълнение, прави недопустими всякакви претенции касаещи размера на това предявено вземане.

Съставът на САС не споделя това становище на жалбоподателя.

Установено е по делото, че по частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, 128 състав, ищеца по делото е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД за сумата 143 258 евро – просрочена главница по договор за банков кредит от 09.07.2010 г. за периода от 30.05.2014 г. до 15.03.2017 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното му погасяване. В т. 14 от заявлението банката посочила като източник на вземането договора за кредит от 09.07.2010 г. и сключените към него анекси, включително анекс № 7/30.05.2014 г., в който бил отразен действителния размер на главницата - 143258 евро, но с твърдението, че тъй като анекс № 7 не бил счетоводно отразен, поради това в извлечението от сметка размерът на главницата бил 2 695 822 евро. В заявлението не е изразена воля на кредитора да предявява главницата по договора за кредит от 09.07.2010 г. в частичен размер.

По частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС, 65 състав, ищеца предявил на 15.12.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД и поръчителя „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД вземания, сред които и сумата 2 552 564, 01 евро - просрочена главница по договор за банков кредит от 09.07.2010 г. за периода от 15.07.2014 г. до 14.12.2017 г.Като източник на вземанията е посочен договор за кредит от 09.07.2010 г. и сключените към него анекси.

Повдигнатия от жалбоподателя въпрос се заключава в това дали при положение, че претенцията, заявена със заявлението, по което е образувано частно гр. дело № 19517/2017 г. на СРС, не е заявена като частична е допустимо подаването на ново заявление / частно гр. дело № 87687/2017 г. на СРС/, по което е предявен остатъка от вземането до пълния му размер.

Съдът счита, че е допустимо заявяването на незаявената претенция в ново производство.Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.Т.е. спорът между страните следва да е решен с акт по съществото на делото-в случая решение.Силата на пресъдено нещо действа само спрямо съдебно потвърденото право, а в заповедното производство, съдът не проверява дали вземането съществува. Влизането на заповедта за изпълнение в сила при условията на чл. 416, изр. 1, пр. I-во и II-ро ГПК не означава, че тя представлява влязло в сила съдебно решение и само по изключение, когато се уважи иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, ще е налице вземане, установено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и определение № 614/13.11.2018 г. по ч. т. д. № 2513/2018 г., II т. о. на ВКС. Поради това, след като в случая спорът между страните не е разрешен с влязло в сила решение, съобразно изискването по чл. 299, ал. 1 ГПК, то и не е формирана сила на пресъдено нещо.Поради липсата на сила на пресъдено нещо не съществува забрана една част от претендираната на едно основание сума да бъде заявена в едно заповедно производство, а останалата част от сумата-в друго.Предвид липсата на сила на пресъдено нещо по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, то не меже по аналогия да се приложи тълкуването в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, изразяващи се в това, че в хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане; като в този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност и производството по второто дело.Тълкувателното решение разглежда общото исково производство и не може да бъде приложено по аналогия и в заповедното, предвид изричната разпоредба на чл.299, ал.1 от ГПК.В настоящия случая със заявлението по първоначалното подаденото заявление по чл. 417 ГПК и приложеното към него извлечение от счетоводните книги на банката, банката- заявител е посочила, че претендира сума от 143 258 евро, при задължения в общ размер на 3 696 254.56 евро, от които просрочена главница в размер на 2 695 822.01 евро.От самия текст на заявлението е видно, че банката не претендира изцяло вземането си спрямо ответниците по делото. Поради това не би могло да се направи извод, че с първоначалното си заявление банката е предявила цялото спорно вземане, при което за същата няма пречка и е налице правен интерес да депозира последващо заявление за цялата дължима сума.

С оглед на горното съдът счита, че не е налице подържаното от жалбоподателя основание за недопустимост на решението.

Подържа се, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че решението е постановено в деня, в който жалбоподателят е представил писмените си бележки и съда е бил в невъзможност да се запознае със същите. Съдът счита, че е налице посоченото нарушение, но с оглед правилното решение по делото, същото не е съществено.В съдебното заседание проведено на 14.07.20г. съдът е предоставил на страните възможност в седмичен срок да представят писменни бележки.Писмените бележки са представени от страна на жалбоподателя на 21.07.20г., а решението е постановено на 22.07.20г. Предвид обема на постановеното решение е спорно доколко съдът в рамките на един ден е взел предвид изложеното от жалбоподателя, но с оглед законосъобразността на решението, настоящия състав счита, че нарушението е несъществено.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено изцяло.

По отношение на разноските Разноски по делото се претендират и от двете дружества жалбоподатели и от въззиваемото дружество „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.С оглед неуважаването на жалбите на двете насрещни страни „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ и „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД, съдът счита, че разноски на същите не следва да бъдат присъждани.

Съдът счита, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 45 000лв. следва да бъдат присъдени на въззиваемото дружество „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.Видно от представения договор за правна помощ /лист 112/ и платежно нареждане /лист 113/ налице са доказателства за договорени и заплатени разноски в посочения размер.С оглед на това жалбоподателят „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 45 000лв.

Водим от горното Софийският апелативен съд