Решение № 8254 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Образувано е по жалба на „••••“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община /нас.място/, [населено място], п.к. ••••“ № ••, подадена чрез адв. С. К., против Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., с което е допуснато провеждането на местен референдум на територията на община /нас.място/ с отговор „ДА“ или „НЕ“ на следните въпроси: „Съгласни ли сте община /нас.място/ да НЕ променя предназначението на имоти от общинския устройствен план с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут?“; „Съгласни ли сте на територията на община /нас.място/ да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и взривни вещества /включително заводи за барут и снаряди/, свързана с инвестиционно предложение на предприятията „•••“ и „•••• ЕАД?“; и „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на Община /нас.място/?“. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, тъй като дружеството е заинтересована страна в инвестиционен процес по изграждане на производствени съоръжения за производство на боеприпаси, взривни вещества и барут. Посочва, че с Разпореждане № 5/29.10.2025 г. на Министерския съвет е образувано „••••“ ЕАД, с Решение № 726/29.10.2025 г. е дадено съгласие за учредяване в негова полза на право на строеж за изграждане на завод за барут, а с Решение № 30/15.01.2026 г. е определено наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната, при реализиране на производствени обекти, поради което счита, че допускането на референдум с поставените въпроси засяга негови права и законни интереси, свързани с реализирането на инвестиционния проект. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като допуска провеждане на местен референдум по въпроси, които не са от компетентността на органите на местното самоуправление и излизат извън предметния обхват на чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС. Според жалбоподателя поставените въпроси засягат дейности и обществени отношения от национално значение, свързани с отбраната и сигурността на държавата, както и инвестиционни намерения, подчинени на специални разрешителни и контролни режими, осъществявани от компетентни държавни органи. Твърди се, че евентуален резултат от местен референдум не би могъл да произведе правно действие по отношение на тези въпроси и не може да замести волята на държавните органи, упражняващи предоставени им със закон правомощия. Жалбоподателят поддържа още, че допуснатите до референдум въпроси противоречат на изискването на чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС, тъй като не са ясни, точни и недвусмислени. Излага доводи, че използваните отрицателни формулировки създават предпоставки за объркване на избирателите, че част от употребените понятия не съответстват на действащата устройствена и административна терминология, както и че въпросите съдържат общи забрани и ограничения с нормативен характер, които не могат да бъдат въвеждани по този ред. Поддържа също, че формулировките са подвеждащи, насочващи към определен отговор и не съответстват на добрите практики при провеждане на референдуми. В жалбата се сочи и наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се поддържа, че Общинският съвет не е извършил необходимата самостоятелна преценка относно законосъобразността, съдържанието и формулировката на поставените въпроси, въпреки правомощията си по закона. Твърди се, че липсват данни за мотивирана оценка на допустимостта на въпросите и за съобразяване на ограниченията, предвидени в ЗПУГДВМС. В заключение жалбоподателят счита, че оспореното решение е постановено при липса на материална компетентност, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска от съда да прогласи неговата нищожност, респективно да го отмени като незаконосъобразно, както и да присъди сторените по делото разноски. В Административен съд - Пловдив е постъпила и жалба от Областния управител на област с административен център Пловдив против същото Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., по която е било образувано адм. дело № 1364/2026 г. по описа на съда. С Определение № 5900/20.05.2026 г., постановено по настоящото адм. дело № 1341/2026 г., на основание чл. 162, ал. 3 от АПК, административно дело № 1364/2026 г. е съединено за съвместно разглеждане и решаване към настоящото производство, поради което съдът дължи произнасяне и по жалбата на Областния управител на област с административен център Пловдив срещу Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че поставените на местен референдум въпроси не попадат в обхвата на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, тъй като не засягат въпроси от местно значение, предоставени в компетентност на органите на местното самоуправление, а се отнасят до дейности, свързани с производството на боеприпаси и взривни вещества, инвестиционни намерения от национално значение и обществени отношения, подчинени на специални разрешителни режими и държавен контрол. В жалбата се поддържа още, че въпросите не отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 6 от ЗПУГДВМС да бъдат формулирани кратко, точно и ясно, като се сочи, че използваните формулировки са неясни, съдържат внушение за определен отговор и не позволяват еднозначно формиране волята на избирателите. Навеждат се и доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение, като се твърди неспазване на изискванията на чл. 27, ал. 4, чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУГДВМС във връзка с процедурата по разглеждане на предложението за произвеждане на местен референдум, дейността на постоянните комисии, представянето на становище от кмета на общината и проверката на подписката. По изложените съображения Областният управител на област с административен център Пловдив моли съда да отмени Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., като незаконосъобразно. Ответникът - Общински съвет - /нас.място/, чрез процесуалния си представител адв. Щ. Ц., оспорва жалбите като неоснователни, а по отношение на жалбата на „••••“ ЕАД поддържа и възражение за липса на правен интерес от оспорването. Счита, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че процедурата по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е проведена законосъобразно, като подписката е преминала проверка от ТЗ „ГРАО“ - Пловдив и е установено наличие на необходимия брой действителни подписи. Поддържа, че въпросите на референдума са от местно значение и попадат в компетентността на органите на местното самоуправление, доколкото засягат устройството на територията, предназначението на имоти и интересите на местната общност. Според ответника решението за произвеждане на местен референдум не засяга пряко правната сфера на „••••“ ЕАД, поради което дружеството не притежава активна процесуална легитимация за оспорването му. Сочи още, че въпросите на референдума са формулирани ясно и разбираемо, а твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения са несъществени и не водят до незаконосъобразност на оспорения акт. По отношение на жалбата на Областния управител поддържа, че срокът по чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС е инструктивен, че евентуалните нередовности в подписката са били отстранени по предвидения в закона ред и че липсата на приет общински бюджет не препятства произвеждането на местен референдум. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение и оспореното решение да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на сторените по делото разноски. С Определение № 5865/20.05.2026 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът е спрял предварителното изпълнение на Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., до окончателното приключване на съдебния спор. С Определение № 6484/03.06.2026 г., постановено на основание чл. 182, ал. 2 от АПК, като заинтересована страна по делото е конституирано Сдружение „•••••••••••“, [ЕИК], в качеството му на инициатор и организатор на подписката, послужила като основание за приемане на оспореното Решение № 908 на Общински съвет - /нас.място/. В изпълнение на изискванията на чл. 181, ал. 1 от АПК, оспорването е съобщено чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 53 от 09.06.2026 г., като е посочен оспореният административен акт и номерът на образуваното дело. Копие от обявлението е поставено на определеното за това място в съда и е публикувано на интернет страницата на Върховния административен съд съобразно чл. 181, ал. 2 от АПК. Със същия брой на „Държавен вестник“ е обнародвано и влязлото в сила Определение № 5865/20.05.2026 г. за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение, на основание чл. 181, ал. 4 и ал. 5 от АПК. В съдебно заседание оспорващият „••••“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С. К., поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното Решение № 908, взето с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., като незаконосъобразно. Поддържа, че поставените на местен референдум въпроси не са от местно значение, засягат инвестиционен проект, свързан с отбранителната индустрия и националната сигурност, както и че при инициирането и провеждането на процедурата по допускане на местния референдум са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспорващият Областен управител на област с административен център Пловдив, чрез главен юрисконсулт А. А. и главен юрисконсулт А. Т.-Т., поддържа подадената жалба и моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно. Поддържа, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че поставените на референдум въпроси не попадат в кръга на въпросите от местно значение по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Общински съвет - /нас.място/, чрез процесуалния си представител адв. Щ. Ц., оспорва жалбите като неоснователни, а жалбата на „••••“ ЕАД - и като недопустима поради липса на правен интерес. Поддържа, че оспореното решение е постановено при спазване на приложимите материалноправни и процесуални изисквания, че въпросите, допуснати до местен референдум, са от местно значение и попадат в компетентността на органите на местното самоуправление, поради което моли съда да отхвърли жалбите и да остави в сила Решение № 908. Не претендират разноски. Заинтересованата страна - Сдружение „•••••••••••“, чрез процесуалния си представител адв. Ч. и с личното явяване на Д. Б., оспорва жалбите и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Поддържа, че „••••“ ЕАД не разполага с правен интерес от оспорването, както и че оспореното решение представлява законосъобразно упражняване на предвиденото в закона право на гражданите на община /нас.място/ да участват пряко в местното самоуправление чрез местен референдум. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена, не встъпва в процеса, не изпраща представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Производството по приемане на оспореното решение е свързано с две отделни инициативи за произвеждане на местен референдум на територията на община /нас.място/, които впоследствие са разгледани съвместно от Общински съвет - /нас.място/. Едното предложение за произвеждане на местен референдум е свързано със заявление от К. С. В., рег. № •••• г., с което е уведомил председателя на Общински съвет - /нас.място/ за създаването на инициативен комитет, започнал процедура по събиране на подписи за произвеждане на местен референдум с въпрос: „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на Община /нас.място/?“. На 10.02.2026 г. в деловодството на Общински съвет - /нас.място/ е внесено предложение за произвеждане на местен референдум по посочения въпрос, придружено от мотиви и подписка на хартиен носител и в структуриран електронен вид, заведено с вх. № 02/10.02.2026 г. След постъпването му е изискана проверка на подписката от ТЗ „ГРАО“ - Пловдив. С протокол от 19.02.2026 г. е удостоверено, че от общо 6090 проверени записа 4227 са коректни, а 1863 - некоректни. Към 10.02.2026 г. общият брой на лицата с избирателни права с постоянен адрес на територията на община /нас.място/ е 42 968. При тези данни е прието, че броят на валидните подписи е под изискуемия минимум от една десета от лицата с избирателни права, поради което подписката не отговаря на изискванията на ЗПУГДВМС. С писмо изх. № 00-10-26/24.02.2026 г. заявителят е уведомен за резултата от проверката, като му е предоставен 30-дневен срок за отстраняване на констатираните нередности. На 20.03.2026 г. със заявление вх. № 17 е внесена коригирана подписка на хартиен носител и в структуриран електронен вид. С последващо писмо до ТЗ „ГРАО“ - Пловдив е изискана повторна проверка на подписката. С протокол от 30.03.2026 г. е установено, че от проверени 4610 подписа 4562 са коректни. Броят на валидните записи надхвърля една десета от лицата с избирателни права към 10.02.2026 г., поради което е прието, че подписката отговаря на изискванията на ЗПУГДВМС. Отделно от това по делото е установена и инициатива, свързана със Сдружение „•••••••••••“. По делото е представен Протокол № 1/29.10.2025 г. от заседание на управителния съвет на Сдружение „•••••••••••“, [ЕИК]. Заседанието е проведено на 29.10.2025 г. в [населено място], [улица]. В него са участвали членовете на управителния съвет Н. Б. Д. - председател на сдружението, П. Л. Р. и К. В. Т., както и членове на сдружението. На заседанието са обсъдени причините и целите на инициативата, свързани с намерението за изграждане на нов завод за барут и боеприпаси на територията на община /нас.място/, широкия обществен интерес и опасенията на населението. С Протокол № 1/29.10.2025 г. е взето решение Сдружение „•••••••••••“ да инициира местен референдум в община /нас.място/ по следните въпроси: „Съгласни ли сте община /нас.място/ да НЕ променя предназначението на имоти от общинския устройствен план с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут?“ и „Съгласни ли сте на територията на община /нас.място/ да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и взривни вещества, включително заводи за барут и снаряди, свързана с инвестиционно предложение на предприятията „•••“ и „•••• ЕАД?“. Със същия протокол е създаден инициативен комитет за организиране на подписката в състав: Н. Б. Д. - председател, К. В. Т. и И. Н. Р.. Предвидено е подписката да започне на 30.10.2025 г. и да завърши на 15.12.2025 г. Със заявление рег. № 102/07.01.2026 г. Н. Б. Д. е уведомил председателя на Общински съвет - /нас.място/, че в качеството си на председател на инициативен комитет „•••••••••••“ започва процедура по събиране на подписи за произвеждане на местен референдум по горепосочените два въпроса. На 25.02.2026 г. е внесено предложение за произвеждане на местен референдум от инициативния комитет на Сдружение „•••••••••••“, придружено от подписка на хартиен носител и в структуриран електронен вид. В административната преписка е удостоверено, че към това предложение мотиви не са постъпвали в Общински съвет - /нас.място/. С писмо № 00-12-26/02.03.2026 г. е изискана проверка на подписката от ТЗ „ГРАО“ - Пловдив. С протокол от 06.03.2026 г. е установено, че от проверени 5562 записа 4428 са коректни. Към 25.02.2026 г. общият брой на лицата с избирателни права с постоянен адрес на територията на община /нас.място/ е 42 960. Прието е, че броят на валидните подписи надхвърля изискуемия минимум от една десета от лицата с избирателни права, поради което подписката отговаря на изискванията на ЗПУГДВМС. В изпълнение на чл. 30, ал. 1 ЗПУГДВМС председателят на Общински съвет - /нас.място/ е изготвил уведомления до кмета на община /нас.място/ и до общинските съветници. С уведомление във връзка с подписката, входирана на 10.02.2026 г., председателят е посочил, че е постъпила подписка от инициативен комитет за произвеждане на местен референдум с въпрос: „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на община /нас.място/?“. С това уведомление е определена Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ за водеща при обсъждането на предложението, като е предвидено предложението да бъде разгледано и от Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“. Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ е била свикана за 27.02.2026 г. от 15.00 ч., а Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“ - за 27.02.2026 г. от 16.00 ч. След постъпване на резултата от проверката по първата подписка председателят на Общински съвет - /нас.място/ е изготвил ново уведомление, в което е посочено, че с писмо № 04-14-16 от 20.02.2026 г. на ТЗ „Гражданска регистрация и административно обслужване“ - [населено място] в Общински съвет - /нас.място/ е постъпил протокол за извършена проверка на данните от подписката. В уведомлението е отразено, че са проверени общо 6090 записа, от които 4227 са установени като коректни, а 1863 - като некоректни, както и че към датата на входиране на подписката - 10.02.2026 г., общият брой на лицата с избирателни права с постоянен адрес на територията на община /нас.място/ е 42 968. С оглед на това председателят е приел, че броят на валидните записи не съответства на изискванията на закона, и е отменил свое уведомление № 07-00-19 от 12.02.2026 г. По отношение на предложението на Сдружение „•••••••••••“ председателят на Общински съвет - /нас.място/ е изготвил уведомление, с което е уведомил кмета на общината и общинските съветници, че на 25.02.2026 г. в Общински съвет - /нас.място/ е входирана подписка от инициативен комитет на Сдружение „•••••••••••“ с председател Н. Б. Д. за произвеждане на местен референдум по два въпроса. С уведомлението е определена Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ за водеща при обсъждането на предложението, като е предвидено предложението да бъде разгледано и от Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“. Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ е била свикана за 18.03.2026 г. от 16.00 ч., а Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“ - за 19.03.2026 г. от 15.00 ч. Председателят е свикал общинските съветници на заседание на Общински съвет - /нас.място/ на 26.03.2026 г. от 10.00 ч. в зала „Васил Караиванов“, като е посочил, че датите на заседанията на постоянните комисии са ориентировъчни и зависят от продължителността на проверката в ТЗ „ГРАО“ - Пловдив и коректността на подписката. С последващо уведомление председателят на Общински съвет - /нас.място/ е отразил, че към този момент в Общински съвет - /нас.място/ има входирани две предложения за произвеждане на местен референдум. Посочено е, че първото предложение е на етап отстраняване на нередности в подписката с краен срок 25.03.2026 г., а по отношение на второто предложение подписката е проверена от ТЗ „ГРАО“ и от протокола е видно, че отговаря на условията на чл. 27, ал. 2 ЗПУГДВМС. В уведомлението е посочено още, че съгласно чл. 30, ал. 5 ЗПУГДВМС при постъпване на няколко предложения Общинският съвет следва да определи обща дата за произвеждане на местен референдум. Председателят е отчел, че поставените въпроси в двете предложения са близки по смисъл и касаят един и същи предмет, поради което е приел, че е логично предложенията да бъдат разгледани от Общинския съвет на едно и също заседание. Със същото уведомление отново е определена Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ за водеща, а предложенията е следвало да бъдат разгледани и от Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“. Комисиите са били свикани съответно за 22.04.2026 г. от 16.00 ч. и за 23.04.2026 г. от 15.00 ч., а заседанието на Общински съвет - /нас.място/ е било насрочено за 30.04.2026 г. от 10.00 ч. в зала „•••“. По делото не са представени становище на кмета на община /нас.място/ и проекти за решения по реда на чл. 30, ал. 2 от ЗПУГДВМС. Тези документи са били изрично изискани от съда, като на ответника е указано да ги представи, а ако не са били изготвяни, не са постъпвали или не се съхраняват в административната преписка - това обстоятелство да бъде изрично удостоверено. В отговор председателят на Общински съвет - /нас.място/ е уведомил съда, че по предложението за произвеждане на местен референдум в Общински съвет - /нас.място/ не е постъпило становище от кмета на общината. По делото не са представени и проекти за решения по чл. 30, ал. 2 ЗПУГДВМС, изготвени от постоянните комисии. На 22.04.2026 г. от 16.00 ч. в малка зала, ет. ••••, е проведено заседание на Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“, за което е съставен Протокол № 6. В дневния ред на заседанието като т. 8 е включено „Обсъждане на предложение за провеждане на местен референдум“, по което в протокола е отразено обсъждане и формирано становище на комисията. На 23.04.2026 г. от 15.00 ч. в малка зала, ет. *, в сградата на Община /нас.място/, е проведено заседание на Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“. В дневния ред като т. 14 е включено „Обсъждане на предложение за провеждане на местен референдум“, по което в протокола е отразено обсъждане и формирано становище на комисията. Въз основа на събраните данни председателят на Общински съвет - /нас.място/ е внесъл докладна записка с изх. № 00-31-26/24.04.2026 г. относно приемане на решение за произвеждане на местен референдум. В докладната записка е проследена хронологията на двете инициативи, включително първоначалното заявление от К. С. В. с рег. № ••• г., предложението от 10.02.2026 г., резултатите от проверката от 19.02.2026 г., уведомяването на заявителя за резултатите от проверката, внасянето на коригираната подписка на 20.03.2026 г., повторната проверка от 30.03.2026 г., както и заявлението от Н. Б. Д. с рег. № ••• г., предложението от 25.02.2026 г. и резултатите от проверката от 06.03.2026 г. С докладната записка е предложено Общински съвет - /нас.място/ да одобри предложенията за произвеждане на местен референдум на територията на община /нас.място/ с отговор „ДА“ или „НЕ“ на три въпроса: „Съгласни ли сте община /нас.място/ да НЕ променя предназначението на имоти от общинския устройствен план с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут?“; „Съгласни ли сте на територията на община /нас.място/ да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и взривни вещества /включително заводи за барут и снаряди/, свързана с инвестиционно предложение на предприятията „•••“ и „•••• ЕАД?“; и „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на Община /нас.място/?“. Предложено е също 28.06.2026 г. /неделя/ да бъде определена като дата за произвеждане на местния референдум, да бъдат утвърдени образци от книжата за произвеждането му, да бъдат одобрени разходите за организиране и финансиране на референдума от общинския бюджет, да бъде възложена организационно-техническата подготовка на кмета и общинската администрация, както и кметът да проведе информационна кампания по реда на чл. 34 ЗПУГДВМС. Към докладната записка са приложени Приложение № 1 - образци на книжата за произвеждане на местен референдум в община /нас.място/, насрочен за 28.06.2026 г., Приложение № 2 - план-сметка за референдума, искане за произвеждане на местен референдум, протоколи на ТЗ „ГРАО“ - Пловдив от 19.02.2026 г., 30.03.2026 г. и 06.03.2026 г., заявление с вх. № 102/07.01.2026 г. и придружително писмо с вх. № 11/25.02.2026 г. На 30.04.2026 г. от 10.00 ч. в зала „••• е проведено заседание на Общински съвет - /нас.място/, за което е съставен Протокол № 40. Заседанието е открито и ръководено от председателя на Общинския съвет Д. Т.. От отразените в протокола резултати от последвалите гласувания се установява, че при процедурното гласуване и при окончателното гласуване на проекта за решение са участвали общо 30 общински съветници. При обсъждането на точката, свързана с произвеждането на местен референдум, са направени изказвания както от граждани, така и от общински съветници. В протокола са отразени изказвания, свързани с инвестиционното намерение, опасенията на част от гражданите, въпроса за информираността на населението, възможните рискове, икономическото значение на инвестицията, разходите за произвеждане на референдума, валидността на подписките, необходимата избирателна активност и правомощията на Общинския съвет. В хода на разискванията е направено процедурно предложение за прекратяване на разискванията, което е поставено на гласуване и е прието с 19 гласа „за“, 11 гласа „против“ и без „въздържали се“. След прекратяване на разискванията председателят е поставил на гласуване проекта за решение, като е посочил, че гласуването е с вдигане на ръка и че решението се взема с мнозинство не по-малко от половината от общия брой на общинските съветници. При проведеното гласуване проектът е подкрепен с 27 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“. С това гласуване Общински съвет - /нас.място/ е приел Решение № 908. С Решение № 908, прието с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 20 ЗМСМА и във връзка с чл. 27, ал. 2, чл. 30, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 33, ал. 1 ЗПУГДВМС, предвид изложеното в предложение № 00-31-26 от 24.04.2026 г., Общински съвет - /нас.място/ е одобрил предложенията за произвеждане на местен референдум на територията на община /нас.място/ с отговор „ДА“ или „НЕ“ на следните въпроси: „Съгласни ли сте община /нас.място/ да НЕ променя предназначението на имоти от общинския устройствен план с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут?“; „Съгласни ли сте на територията на община /нас.място/ да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и взривни вещества /включително заводи за барут и снаряди/, свързана с инвестиционно предложение на предприятията „•••“ и „•••• ЕАД?“; и „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на Община /нас.място/?“. Със същото решение Общински съвет - /нас.място/ е определил 28.06.2026 г. /неделя/ за дата за произвеждане на местния референдум и за гласуване; утвърдил е образци от книжата за произвеждане на местния референдум съгласно Приложение № 1; одобрил е разходите за организирането и финансирането на местния референдум, които да се осигурят от общинския бюджет, съгласно план-сметка - Приложение № 2; възложил е на кмета на община /нас.място/ и на общинската администрация да осъществят организационно-техническата подготовка на местния референдум; и е възложил на кмета на община /нас.място/ да проведе информационна кампания съгласно изискванията и по реда и начина, определени в чл. 34 ЗПУГДВМС. По делото е приета административната преписка по издаване на оспореното Решение № 908/30.04.2026 г. на Общински съвет - /нас.място/, включително заверено копие от решението, докладна записка № 00-31-26/24.04.2026 г. и приложенията към нея, образците на книжата за произвеждане на местния референдум и план-сметката за неговото финансиране, предложенията за произвеждане на местен референдум, подадени от инициативния комитет с председател К. С. В. и от инициативния комитет, свързан със Сдружение „•••••••••••“, заявленията за започване на подписките, уведомленията на председателя на Общински съвет - /нас.място/ до кмета на общината и до общинските съветници, протоколите на ТЗ „ГРАО“ - Пловдив от 19.02.2026 г., 06.03.2026 г. и 30.03.2026 г., протоколите от заседанията на Постоянната комисия по „Административни и правни въпроси“ и на Постоянната комисия по „Строителство, благоустройство, транспорт, съобщения, земеделие и гори“, пълния протокол № 40 от заседанието на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., както и представените по делото актове на Министерския съвет - Разпореждане № 5/29.10.2025 г., Решение № 726/29.10.2025 г. и Решение № 30/15.01.2026 г. В съдебно заседание са приети представените от оспорващия „••••“ ЕАД документи, включващи резюме относно обхвата и съдържанието на стартовия пакет с документация, предоставена по Споразумението за технологично сътрудничество с ••• GmbH, писмени обяснения на изпълнителния директор на дружеството, както и документи на Министерския съвет, относими към създаването, финансирането и реализирането на инвестиционния проект, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо. Предмет на съдебен контрол е Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., с което е одобрено произвеждането на местен референдум на територията на общината, определена е дата за провеждането му, утвърдени са необходимите книжа и са разпоредени действия по организационно-техническата му подготовка. Оспореният акт има характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като съдържа властническо волеизявление на административен орган, насочено към неопределен, но определяем кръг адресати - всички лица с избирателни права на територията на община /нас.място/, и поражда еднократно правно действие, свързано с организирането и провеждането на конкретен местен референдум. Поради това за неговото оспорване е приложим специалният ред по Глава десета, Раздел II от АПК относно съдебния контрол върху общите административни актове. Съдът констатира, че са изпълнени изискванията на чл. 181 от АПК, като оспорването е съобщено чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, поставено е на определеното за това място в съда и публикувано на интернет страницата на ВАС в изпълнение на чл. 181, ал 2 АПК. Жалбата на Областния управител на област с административен център Пловдив е подадена в предвидения в чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС седемдневен срок. От доказателствата по делото се установява, че оспореното решение е получено в Областна администрация - Пловдив на 04.05.2026 г., а жалбата е подадена на 11.05.2026 г., поради което същата е депозирана своевременно. Производството е подсъдно на Административен съд - Пловдив съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, като делото се разглежда от тричленен състав на съда. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от страна на „••••“ ЕАД. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. В случая от представените по делото доказателства се установява, че дружеството е пряко ангажирано с реализацията на инвестиционен проект за изграждане на производствени мощности за производство на боеприпаси и барут, като в подкрепа на това са представени Разпореждане № 5/29.10.2025 г., Решение № 726/29.10.2025 г. и Решение № 30/15.01.2026 г. на Министерския съвет. С посочените актове на дружеството са предоставени права и са възложени функции по осъществяване на инвестиционен проект, определен от държавата като обект от основен интерес, свързан със сигурността и отбранителните способности на страната. Предмет на оспореното решение е именно произвеждането на местен референдум по въпроси, насочени пряко към възможността за реализиране на посочения инвестиционен проект, включително изграждането на производствени мощности за боеприпаси и барут и промяната на предназначението на имоти във връзка с това инвестиционно намерение. Поради това оспореният акт не засяга дружеството единствено чрез евентуален бъдещ или косвен икономически интерес, а поставя под съмнение и застрашава вече възникнали в неговата правна сфера права и законни интереси, произтичащи от актове на Министерския съвет. Налице е пряко, лично и непосредствено засягане на правната сфера на дружеството, поради което същото притежава активна процесуална легитимация да оспори решението. В допълнение, съдът намира за неоснователни и възраженията на заинтересованата страна Сдружение „•••••••••••“, изложени в писмено становище, депозирано в проведеното съдебно заседание, за липса на правен интерес у „••••“ ЕАД. Неоснователно е твърдението, че съдът неправилно е приложил общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, тъй като специалният Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) изчерпателно изброявал легитимираните да оспорват лица. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС урежда активната легитимация на инициаторите на референдума и на областния управител, но не изключва правото на защита на трети лица, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от решението. Оспореният акт представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), актовете на общинския съвет подлежат на оспорване, а препращащата норма на чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА сочи, че за неуредените въпроси се прилага АПК. Следователно, тъй като ЗПУГДВМС не урежда изрично процесуалните права на засегнати трети лица, приложение намира общият ред по АПК, който допуска оспорване от всяко лице с пряк и личен правен интерес. Ирелевантно е и възражението, че интересът на дружеството е „личен“ и „търговски“, а не „обществен“. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка трябва да бъде именно личен, пряк и непосредствен. В административния процес не се допуска т.нар. „actio popularis“ - иск в защита на абстрактен обществен интерес, освен в изрично предвидените от закона случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 25.07.2023 г. на ВАС, което ограничава легитимацията на организации, позоваващи се единствено на уставните си цели за защита на обществения интерес, без да докажат пряко засягане. В настоящия случай „••••“ ЕАД доказва именно такова пряко засягане, произтичащо от обстоятелството, че въпросите на референдума са насочени пряко срещу неговия инвестиционен проект. Неоснователно е и противопоставянето на йерархията на нормативните актове и твърдението, че актовете на Министерския съвет не могат да обосноват правен интерес срещу волята на гражданите. Правният интерес на дружеството не произтича от йерархичната сила на актовете на МС, а от материалните права, които тези актове са породили в неговия патримониум - право на строеж и статут на проект от основен интерес за сигурността на страната. Оспореното решение за референдум пряко застрашава реализацията на тези вече възникнали права, поради което дружеството разполага с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, а достъпът до съдебна защита е гарантиран от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. По отношение на жалбата на Областния управител на област с административен център Пловдив съдът намира, че същата е подадена от процесуално легитимиран субект. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС решенията на общинските съвети за произвеждане на местен референдум подлежат на оспорване пред съответния административен съд от областния управител, който упражнява и общото правомощие за контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Следователно жалбата на областния управител е подадена от лице, изрично овластено от закона да инициира съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение. На следващо място, съдът намира за неоснователни възраженията на заинтересованата страна Сдружение „•••••••••••“, направени в проведеното съдебно заседание, относно постановеното по делото Определение № 5865 от 20.05.2026 г. за спиране на предварителното изпълнение на оспорения общ административен акт. Производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК има акцесорен характер спрямо производството по оспорване на общия административен акт, но притежава самостоятелен процесуален режим. Предмет на това производство е единствено преценката дали предварителното изпълнение на административния акт би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди до приключване на съдебния спор. Поради това постановеното определение има временен и обезпечителен характер, не разрешава спора по същество, не съдържа окончателна преценка относно законосъобразността на оспорения общ административен акт и не обвързва съда при постановяване на решението. Неоснователно е възражението, че заинтересованата страна е била лишена от възможността да обжалва определението поради обстоятелството, че към момента на постановяването му не е била конституирана като страна по делото. Съгласно чл. 182, ал. 1 АПК страни в производството по оспорване на общ административен акт са оспорващият и административният орган, издал акта. Едва по реда на чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК лицата, за които оспореният общ административен акт е благоприятен, както и всяко лице с правен интерес, могат да встъпят като страни до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Законодателят изрично е предвидил, че встъпилата страна няма право да иска повтаряне на вече извършените процесуални действия, поради което процесуалните права на заинтересованата страна възникват от момента на конституирането ѝ и се упражняват занапред, без да засягат валидността и законосъобразността на вече извършените процесуални действия и постановените съдебни актове. В случая Определение № 5865/20.05.2026 г. е постановено при съществуващия към този момент кръг от страни по делото, в изпълнение на задължението на съда по чл. 166, ал. 3 АПК да се произнесе незабавно по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение. Последващото конституиране на Сдружение „•••••••••••“ не поражда обратно действие, нито създава право за преразглеждане или оспорване на вече постановеното определение извън предвидения от закона процесуален ред. Поради това съдът намира наведените възражения за неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя „••••“ ЕАД, направено в съдебно заседание, за липса на процесуална легитимация на конституираната като заинтересована страна Сдружение „•••••••••••“. Възражението, че съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) само инициативен комитет от физически лица може да бъде страна в производството, е основано на непълно тълкуване на приложимото право. Действително, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗПУГДВМС, инициативният комитет се състои от граждани с избирателни права, а не от юридически лица. От представените по делото доказателства обаче се установява, че Сдружението е действало именно чрез надлежно учреден инициативен комитет, състоящ се от трима граждани - Н. Д., К. Т. и И. Р., видно от Протокол № 1/29.10.2025 г.. Обстоятелството, че тези лица са и членове на управителния съвет на Сдружението, не опорочава легитимацията на инициативния комитет, тъй като законът не въвежда подобно ограничение. На следващо място, съгласно трайната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 12216 от 08.12.2023 г. по адм. д. № 5289/2023 г., инициативният комитет по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПУГДВМС представлява „организация“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, тъй като е организационно обособено сдружение на граждани въз основа на закон. Като такъв, той притежава административна правосубектност да защитава своята инициатива в съда. Независимо от това, конституирането на самото Сдружение като заинтересована страна е законосъобразно на основание чл. 182, ал. 3 от АПК. Сдружението има пряк и личен правен интерес от запазване на оспореното решение, тъй като то е крайният резултат от неговата организационна и финансова дейност по подкрепа на подписката, която дейност е легитимирана от чл. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и чл. 53 от ЗПУГДВМС. Тъй като ЗПУГДВМС не забранява на юридически лица да защитават граждански инициативи в съда, Сдружението може да встъпи в процеса на общо основание по чл. 147, ал. 1 от АПК като организация, чиито законни интереси, свързани с уставните му цели, са пряко засегнати от оспорването. Направеното от заинтересованата страна Сдружение „•••••••••••“ искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, обективирано в представените по делото писмени бележки, е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 149, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с обявяване на делото за решаване в откритото съдебно заседание е приключило съдебното дирене и за страните е настъпила преклузия за правене на нови искания. Срокът за писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК е предназначен единствено за излагане на доводи по съществото на спора въз основа на вече събраните доказателства, а не за иницииране на нови процесуални процедури, каквато е тази по чл. 628 от ГПК. Съгласно практиката на СЕС по дело C-561/19 (Consorzio Italian Management), националният съд може да откаже запитване, ако искането е направено на етап, в който националното право предвижда преклузия. Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 628 и сл. от ГПК, приложими по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съдът отправя преюдициално запитване, когато тълкуването на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В практиката на СЕС е установено, че националният съд разполага с правото да прецени дали такова тълкуване е обективно необходимо с оглед на конкретния спор. Дори когато действа като последна инстанция, какъвто е настоящият случай съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, съдът не е длъжен да отправи запитване, ако е налице някоя от хипотезите, установени с Решение по дело CILFIT (C-283/81) - а именно, когато отговорът на въпроса не е релевантен за изхода на делото или когато правилното приложение на правото на ЕС е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение (доктрината „acte clair“). На първо място, предметът на настоящия правен спор е свързан изключително с материалната компетентност на Общински съвет - /нас.място/ да допусне провеждането на местен референдум по въпроси, които засягат националната сигурност и отбраната на страната. Разпределението на правомощията между централните и местните органи на власт е въпрос на националната конституционна и административна уредба. Правото на Европейския съюз изрично изключва тази материя от своята компетентност. Съгласно чл. 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът зачита основните функции на държавата, като изрично е посочено, че „националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка“. Тази отговорност, според практиката на СЕС, съответства на първостепенния интерес от защита на съществените функции на държавата и може да обоснове дерогация от общите правила (Решение по съединени дела C-511/18, C-512/18 и C-520/18, La Quadrature du Net). Освен това, чл. 346, параграф 1, буква „б“ от ДФЕС предоставя на държавите членки широко право на преценка да предприемат мерки, които считат за необходими за защитата на съществени интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, боеприпаси и военни материали. Практиката на Съда на Европейския съюз приема, че разпоредбата на чл. 346 ДФЕС предоставя на държавите членки широка свобода на преценка при защитата на съществените интереси на националната сигурност. Поради това тълкуването на норми на ЕС е ирелевантно за решаването на спора относно материалната компетентност на общинския съвет. На второ място, позоваването на заинтересованата страна на екологичното право на ЕС, в частност на Орхуската конвенция и свързаните с нея директиви (Директива 2011/92/ЕС и Директива 2012/18/ЕС), е неоснователно. Тези актове уреждат участието на обществеността в специфични административни процедури по одобряване на планове и програми или издаване на разрешения за дейности с потенциално въздействие върху околната среда (напр. процедури по ОВОС). Решението на общинския съвет за допускане на местен референдум не представлява нито „план“, нито „програма“, нито „разрешение“ по смисъла на тези актове. То е акт с политико-правен характер, уреждащ форма на пряка демокрация, чиято процедура е регламентирана изцяло от националното право (ЗПУГДВМС). Както СЕС е приел в Решение по дело C-240/09 (Slovak Brown Bear), чл. 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма пряк ефект и не създава самостоятелно основание за съдебен контрол извън случаите на прилагане на екологичното право на ЕС. В настоящия случай не се прилагат материални норми на екологичното право на ЕС, а се преценява единствено компетентността на административния орган съгласно българското законодателство. На трето място, позоваването на общи принципи като субсидиарност (чл. 5 ДЕС), демократично участие (чл. 10 и чл. 11 ДЕС) и Хартата на основните права на ЕС също е неоснователно. Принципът на субсидиарност урежда упражняването на компетенциите на Съюза, а не разпределението на правомощия в рамките на държавата членка. Хартата на основните права, съгласно чл. 51, параграф 1 от нея, е приложима за държавите членки само когато те прилагат правото на Съюза. Както беше посочено, в настоящия случай спорът се решава на основата на националното право, уреждащо въпроси от изключителна държавна компетентност (национална сигурност), поради което Хартата е неприложима. Правото на ЕС зачита националната идентичност на държавите членки, включително тяхната политическа и конституционна структура (чл. 4, параграф 2 ДЕС), част от която е и разпределението на правомощията между централната и местната власт (Решение по дело T-529/13, Izsák и Dabis). По изложените съображения съдът намира, че поставените в искането въпроси не са релевантни за решаването на настоящия спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на норми от българското конституционно и административно право. Приложното поле на правото на ЕС по отношение на изключителната компетентност на държавите членки в областта на националната сигурност е ясно установено в Договорите и в практиката на СЕС, поради което е налице хипотезата на „acte clair“. Липсва необходимост от тълкуване от страна на СЕС, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. Разгледани по същество жалбите са основателни. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., е постановено при липса на материална компетентност и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Като част от единната държавна власт местното самоуправление осъществява държавно-властнически правомощия в рамките на съответната територия и в определения от закона кръг обществени отношения от местно значение. Именно правото и реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, свързани пряко с неговите потребности и предоставени в неговата компетентност от законодателя, представлява същността на местното самоуправление. Такова е и съдържанието на понятието „местно самоуправление“, възприето в чл. 2 и чл. 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Същото разбиране е възприето и в Европейската харта за местното самоуправление, ратифицирана със закон, приета от Народното събрание на Република България и представляваща част от вътрешното право на страната. Съгласно чл. 3, § 1 от Хартата местното самоуправление е правото и реалната възможност на местните власти да регулират и управляват в рамките на закона и на своя отговорност съществена част от обществените дела в интерес на местното население. От посочените разпоредби следва, че органите на местното самоуправление не разполагат с обща компетентност по всички въпроси, засягащи населението на съответната община, а единствено по онези обществени отношения, които законодателят изрично е предоставил в техни правомощия. Въпросите, които по силата на Конституцията и законите са възложени за решаване на държавни органи, остават извън обхвата на местното самоуправление, независимо че могат да оказват пряко отражение върху живота на местната общност. Този извод се подкрепя и от фундаменталните принципи на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 4, § 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), националната сигурност остава единствена отговорност на всяка държава членка. В своята практика Съдът на ЕС (Решение от 6 октомври 2020 г. по дело C-623/17, Privacy International, т. 74 и Решение от 6 октомври 2020 г. по съединени дела C-511/18, C-512/18 и C-520/18, La Quadrature du Net, т. 135) приема, че тази отговорност съответства на първостепенния интерес от защита на съществените функции на държавата и на основните интереси на обществото. От практиката на Съда на Европейския съюз следва, че защитата на националната сигурност представлява цел с първостепенно значение, доколкото е насочена към предотвратяване на дейности, способни сериозно да дестабилизират основните конституционни, икономически или социални структури на държавата. Следователно, когато даден инвестиционен проект е определен с акт на Министерския съвет като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната, това обосновава извода, че въпросите, свързани с неговото реализиране, не могат да бъдат квалифицирани като въпроси от местно значение, предоставени от закона в компетентността на органите на местното самоуправление. Провеждането на местен референдум представлява една от формите за упражняване на конституционно закрепеното в чл. 1, ал. 2 от Конституцията право на гражданите да участват в осъществяването на държавната власт, както и на правото им да участват в местното самоуправление по смисъла на чл. 136, ал. 1 от Конституцията. Редът и условията за упражняване на това право са уредени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или на органите на района и кметството. Разпоредбата съдържа две кумулативни предпоставки за допустимостта на местния референдум - поставеният въпрос да е от местно значение и същевременно да е предоставен за решаване от съответния орган на местно самоуправление. Липсата дори само на една от тези предпоставки изключва възможността въпросът да бъде подложен на пряко решаване от гражданите чрез местен референдум. От съдържанието на чл. 26, ал. 1 от закона следва, че чрез местния референдум гражданите не придобиват нови правомощия извън тези, които законът е предоставил на органите на местното самоуправление. Чрез тази форма на пряка демокрация те единствено заместват съответния орган при упражняването на негови собствени законови правомощия. Следователно предмет на местен референдум могат да бъдат само въпроси, които биха могли законосъобразно да бъдат решени от общинския съвет или от кмета на общината в рамките на предоставената им от закона компетентност. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗПУГДВМС, съгласно която решението, прието чрез местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет и поражда непосредствени правни последици. Именно поради задължителния характер на резултата от референдума законодателят е въвел предварителен контрол за законосъобразност на поставения въпрос. Съгласно чл. 31, ал. 1, изречение второ от ЗПУГДВМС, когато общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, той е длъжен с мотивирано решение да откаже произвеждането на местен референдум. Това разбиране съответства на стандартите на ЕСПЧ относно границите на демократичното участие. В Решение по дело Zdanoka срещу Латвия (т. 100 и 118), Съдът развива концепцията за „демокрация, способна да се защитава“, като приема, че защитата на националната сигурност и държавния ред съставляват легитимни цели, оправдаващи ограничения на правото на участие в демократични процеси по чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Съдът подчертава, че държавите разполагат с широка свобода на преценка при организиране на своите демократични системи, стига ограниченията да не накърняват самата същност на правото. В контекста на местното самоуправление, изключването на въпроси от национално значение от обхвата на референдума не е посегателство срещу демокрацията, а механизъм за гарантиране на нейната стабилност и ефективност, като се предотвратява фрагментирането на държавния суверенитет по въпроси, касаещи сигурността на страната. Следователно при разглеждане на предложение за произвеждане на местен референдум общинският съвет не действа в условията на обвързана компетентност. Независимо от броя на събраните подписи и независимо от обществената значимост на поставения въпрос, общинският съвет е длъжен да извърши самостоятелна и задълбочена преценка дали предложеният въпрос е от местно значение, дали попада в кръга на неговите законови правомощия и дали не засяга обществени отношения, чието регулиране е предоставено на други държавни органи. В тази връзка следва да се отбележи, че не всеки въпрос, който има отражение върху живота на населението на дадена община, е въпрос от местно значение по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Когато предметът на предложения референдум засяга обществени отношения, регулирани на национално равнище, въпроси от областта на отбраната и сигурността на страната, осъществяването на държавната инвестиционна политика или дейности, подчинени на специални разрешителни, съгласувателни и контролни режими, упражнявани от държавни органи, същите не могат да бъдат прехвърлени за решаване чрез местен референдум, тъй като не попадат в компетентността на органите на местното самоуправление. Именно през призмата на тези принципни положения следва да бъде преценена законосъобразността на оспореното Решение № 908 на Общински съвет - /нас.място/ и допустимостта на поставените за решаване чрез местен референдум въпроси. Прилагайки изложените по-горе принципни положения към конкретно установените по делото факти, съдът намира, че поставените на местен референдум въпроси не попадат в предметния обхват на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. От съдържанието на оспореното Решение № 908 се установява, че гражданите на община /нас.място/ са призовани да се произнесат по три въпроса, насочени съответно към недопускане промяна предназначението на имоти с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут, недопускане изграждането на производствена база за боеприпаси и взривни вещества, свързана с инвестиционното предложение на „•••“ и „•••• ЕАД, както и към забрана за строеж на завод за барут на територията на общината. От формулировката на самите въпроси е видно, че чрез допитването не се цели решаването на конкретен въпрос от кръга на правомощията на Общински съвет - /нас.място/, а постигането на определен краен резултат - недопускане реализирането на конкретен инвестиционен проект в областта на производството на боеприпаси, взривни вещества и барут. По делото е безспорно установено, че към момента на приемане на оспореното решение този инвестиционен проект вече е бил предмет на произнасяне от компетентните държавни органи. Представени са Разпореждане № 5/29.10.2025 г., Решение № 726/29.10.2025 г. и Решение № 30/15.01.2026 г. на Министерския съвет, от които се установява, че държавата е предприела конкретни действия по реализацията на проект за изграждане на производствени мощности за производство на 155 мм боеприпаси и енергетични материали. От съдържанието на Решение № 30/15.01.2026 г. се установява, че проектът е определен като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. Следователно още преди приемането на Решение № 908 въпросът относно реализирането на инвестиционния проект е бил поставен в правната сфера на държавни органи, упражняващи предоставени им от закона правомощия в областта на националната сигурност и отбраната. Искането за пояснение на понятието „сигурност на страната“ и разграничението му от „отбранителна“ или „национална сигурност“ е ирелевантно за преценката на материалната компетентност. В българския правен ред и съдебна практика (Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2023 г. по дело № 7/2021 г. на ВАС) националната сигурност се разглежда като съвкупност от отношения със значима обществена стойност, включваща защитата на съществените функции на държавата. Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) не прави нормативно разграничение между „национална“ и „отбранителна“ сигурност като противопоставящи се категории, а в § 1, т. 1в от Допълнителните разпоредби дефинира въоръжените сили като част от единната система за национална сигурност. Решаващият юридически факт е, че Министерският съвет, в изпълнение на правомощията си по чл. 22 от ЗОВСРБ, е определил проекта като такъв от „основен интерес, свързан със сигурността на страната“. Тази квалификация е достатъчна, за да изключи въпроса от обхвата на „местното значение“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, без да е необходимо съдът да навлиза в теоретични разграничения на видовете сигурност. Този факт има съществено значение за преценката по чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Определянето на проекта като такъв от основен интерес, свързан със сигурността на страната, означава, че същият е придобил значение, излизащо извън рамките на местните обществени отношения и извън компетентността на органите на местното самоуправление. Независимо че реализацията му е предвидена на територията на община /нас.място/ и безспорно засяга местната общност, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да придаде на въпроса характер на въпрос от местно значение по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Решаващо е не териториалното проявление на дейността и не отражението ѝ върху населението на общината, а нормативно определената компетентност за вземане на решения относно нейното осъществяване. Неоснователно е и възражението на заинтересованата страна, че актовете на Министерския съвет, като подзаконови актове, не могат да препятстват упражняването на конституционно закрепеното право на гражданите на пряко участие по чл. 1, ал. 2 от Конституцията. Този довод смесва въпроса за народния суверенитет с въпроса за компетентността на органа, който може да реши съответния материалноправен въпрос. В Решение № 11 от 18.11.2025 г. по к.д. № 8/2025 г. Конституционният съд изрично приема, че преценката относно допустимостта на референдум не е само процедурен въпрос, а въпрос на компетентност, като предмет на референдум могат да бъдат само въпроси, чието решаване попада в правомощията на органа, който следва да зачете и реализира резултата от допитването. В мотивите на решението е подчертано, че референдумът не би могъл да изпълни предназначението си и вотът на гражданите да произведе предвидения правен ефект, ако въпросът, предмет на референдума, се окаже в компетентността на друга институция или друга власт. Конституционният съд свързва този извод и с чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, като приема, че непосредственото осъществяване на държавната власт от суверена се реализира чрез предвидените в Конституцията форми и в рамките на установеното разпределение на компетентностите. Прилагано към настоящия спор, това разбиране означава, че правото на местен референдум не може да бъде използвано за изземване или блокиране на правомощия, които Конституцията и законите са предоставили на централни държавни органи в областта на отбраната, националната сигурност и държавната инвестиционна политика. В случая не е налице противопоставяне между подзаконов акт и Конституцията, а въпрос за пределите на местното самоуправление и за това дали Общински съвет - /нас.място/ разполага с материална компетентност да постави на местно допитване въпроси, свързани с инвестиционен проект, определен от Министерския съвет като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. Тъй като тези въпроси не са предоставени за решаване на органите на местното самоуправление, позоваването на чл. 1, ал. 2 от Конституцията не може да обоснове допустимост на местен референдум извън законово определените предели на чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС. Този извод се потвърждава и от приложимата специална нормативна уредба. Съгласно § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България боеприпасите, взривните вещества и барутът представляват отбранителни продукти. Съгласно чл. 22, ал. 2 от същия закон държавната политика по развитие на отбранително-технологичната индустриална база се осъществява от Министерския съвет. Следователно въпросите относно изграждането и развитието на производствени мощности за производство на боеприпаси, взривни вещества и барут принадлежат към сферата на държавната политика в областта на отбраната и сигурността и не са предоставени за решаване на органите на местното самоуправление. В същата насока е и разпоредбата на чл. 346, параграф 1, буква „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), която признава правото на държавите членки да предприемат мерки, които считат за необходими за защитата на съществени интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, боеприпаси и военни материали. Практиката на Съда на Европейския съюз и на Общия съд последователно приема, че чл. 346, § 1, б. „б“ ДФЕС предоставя на държавите членки широка свобода на преценка при определянето на мерките, необходими за защитата на съществените интереси на тяхната сигурност, свързани с производството и търговията с оръжие, боеприпаси и военни материали (Решение от 7 юни 2012 г. по дело C-615/10, Insinööritoimisto InsTiimi Oy; Решение от 30 септември 2003 г. по дело T-26/01, Fiocchi Munizioni SpA). Тази свобода на преценка принадлежи на държавата членка при упражняване на нейните суверенни правомощия в областта на националната сигурност и отбраната. След като производството на боеприпаси попада в обхвата на списъка на Съвета от 15 април 1958 г., към който препраща чл. 346 ДФЕС, въпросите относно изграждането на такива производствени мощности не могат да бъдат квалифицирани като въпроси от местно значение, предоставени в компетентността на органите на местното самоуправление. Същевременно съгласно § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията „обект с национално значение“ е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. В случая с Решение № 30 от 15.01.2026 г. Министерският съвет е определил процесния инвестиционен проект като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. Това решение допълнително потвърждава извода, че реализирането на проекта е поставено под специален държавен режим, отчитащ неговото значение за отбраната и сигурността на страната. За тази категория обекти законодателят е предвидил специален устройствен режим, като решаващите правомощия по устройственото им осигуряване, одобряване и реализиране са предоставени на централни държавни органи. В тази насока са разпоредбите на чл. 124а, ал. 6 ЗУТ и чл. 148, ал. 3, т. 4 ЗУТ, уреждащи специален ред за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Следователно законодателят изрично е разграничил тези обекти от обичайните инвестиционни инициативи от местно значение и е изключил възможността решенията относно тяхното реализиране да бъдат поставяни в зависимост от волята на органите на местното самоуправление или от резултатите на местен референдум. Неоснователни са и наведените от заинтересованата страна доводи, че липсата на извършена Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и притесненията относно социалните последици от инвестицията (произход на работната сила) са основания, които легитимират провеждането на местен референдум. Макар опазването на околната среда да е сфера на местното самоуправление съгласно чл. 17, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), самата процедура по ОВОС е строго регламентирана в специалния Закон за опазване на околната среда (ЗООС). Тя представлява самостоятелно административно производство, което се провежда от специализирани държавни органи (министъра на околната среда и водите или директорите на РИОСВ), а не от общинския съвет. Влязлото в сила решение по ОВОС е задължително условие за последващото одобряване на инвестиционното предложение, но законът не го предвижда като предпоставка за допускане на референдум. Съдебната практика последователно приема, че въпроси, касаещи екологични разрешителни режими, не попадат в компетентността на местните органи и не могат да бъдат предмет на допитване. По същия начин, въпросите, свързани с пазара на труда и произхода на работната сила, не са сред изброените в чл. 17 от ЗМСМА сфери от местно значение и не са предоставени в компетентност на общинския съвет. Тези въпроси са част от националната политика по заетостта и миграцията и попадат под ограничението на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, тъй като са от изключителната компетентност на други държавни органи. Следователно, тези притеснения, макар и обществено значими, не могат да обосноват компетентност на общинския съвет да допусне референдум по въпроси извън неговите правомощия. Неоснователни са и доводите и на ответника за наличие на „споделена компетентност“ по въпросите на устройството на територията и опазването на околната среда, основани на чл. 21, ал. 1, т. 11 и чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Посочените разпоредби очертават общите сфери на дейност на общинския съвет и общината, но не създават самостоятелно правомощие за произнасяне по въпроси, които законът е предоставил на други държавни органи. Съгласно принципа на административната компетентност, административните органи могат да упражняват единствено правомощията, изрично предоставени им със закон, като в публичното право не важи принципът, че всичко, което не е забранено, е позволено. Поради това от общите разпоредби на ЗМСМА не може да се извежда компетентност на Общински съвет - /нас.място/ да решава въпроси, свързани с реализирането на инвестиционен проект в областта на отбраната и сигурността, за който специалният закон е предоставил решаващи правомощия на централни държавни органи. При така очертаната нормативна уредба липсва законово основание, което да предоставя на Общински съвет - /нас.място/ правомощие да взема решение по същество относно изграждането на завод за барут, производствени мощности за боеприпаси и взривни вещества или относно реализирането на инвестиционен проект, определен от Министерския съвет като проект от основен интерес и свързан със сигурността на страната. Правомощие за разрешаване или забраняване на подобна инвестиция не е предоставено на органите на местното самоуправление, поради което те не могат да се произнасят по нейната допустимост извън пределите на изрично възложените им от закона компетентности. Съществено значение има и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗПУГДВМС, съгласно която решението, прието чрез местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет и поражда непосредствени правни последици. Следователно законът допуска чрез местния референдум гражданите непосредствено да заместят волята на компетентния орган на местното самоуправление. Това означава, че предмет на местен референдум могат да бъдат само въпроси, по които съответният орган притежава материална компетентност. Когато такава компетентност липсва, липсва и годен предмет на референдума, тъй като гражданите не могат чрез пряко волеизявление да упражнят правомощия, които законът не е предоставил на органите на местното самоуправление. В противен случай би се стигнало до недопустимо заобикаляне на установеното от закона разпределение на компетентност между държавните органи и органите на местното самоуправление. По тези съображения съдът приема, че поставените на местен референдум въпроси не представляват въпроси от местно значение, предоставени от закона в компетентност на органите на местното самоуправление, а засягат обществени отношения, регулирани от държавни органи в областта на националната сигурност, отбраната и реализацията на проект, определен от Министерския съвет като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. Поради това Общински съвет - /нас.място/ е допуснал произвеждането на местен референдум извън пределите на предоставената му от закона материална компетентност. Изложеното налага извод, че в случая не е налице неправилно упражняване на предоставено от закона правомощие, нито незаконосъобразна преценка в рамките на съществуваща компетентност. Установява се липса на самите материалноправни предпоставки, при които законът допуска произвеждане на местен референдум по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Следователно Общински съвет - /нас.място/ не е разполагал с правомощие да поставя за решаване чрез местен референдум въпроси относно реализирането, недопускането или забраната на инвестиционен проект, определен от Министерския съвет като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. При липсата на материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС за органа не е съществувала правна възможност да постанови решение по чл. 30, ал. 3 от закона за произвеждане на местен референдум. Съгласно чл. 31, ал. 1, изречение второ от ЗПУГДВМС, когато установи, че поставеният въпрос е незаконосъобразен, общинският съвет е следвало да постанови мотивиран отказ за произвеждане на местен референдум. Вместо това е постановено решение с противоположно съдържание, допускащо произвеждането на референдум по въпроси, които не могат да бъдат предмет на местно допитване. По този начин е допуснат порок, който не засяга правилността на акта, а самата възможност органът валидно да формира властническа воля по предмета на решението. Аналогичен извод е възприет в Решение от 12.07.2013 г. по адм. д. № 179/2013 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по повод решение на общински съвет за произвеждане на местен референдум относно закриването на Централния артилерийски технически изпитателен полигон „Змейово“. В посоченото решение съдът е приел, че когато поставеният на референдум въпрос не представлява въпрос от местно значение и не попада в компетентността на органите на местното самоуправление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, вместо решение за произвеждане на референдум следва да бъде постановен отказ по чл. 31, ал. 1 от закона, като постановеното в противен смисъл решение е нищожно. В Решение № 206 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 117/2017 г. на Административен съд - Ямбол е прието, че местен референдум не може да бъде произвеждан по въпроси, които законът е предоставил в компетентността на централните държавни органи, включително когато същите засягат миграционната политика, международната закрила и други обществени отношения от национално значение. В посоченото решение съдът приема, че обстоятелството, че даден въпрос предизвиква широк обществен интерес на местно равнище, не е достатъчно, за да бъде квалифициран като въпрос от местно значение по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС, когато разрешаването му не попада в материалната компетентност на органите на местното самоуправление. Сходни правни съображения са изложени и в Решение от 01.04.2024 г. по адм. д. № 584/2023 г. на Административен съд - Монтана, оставено в сила, с което е потвърден отказ на общински съвет за произвеждане на местен референдум относно използването на язовир „Огоста“ за изграждане на плаваща фотоволтаична централа. В решението е прието, че обстоятелството, че дадена дейност се осъществява на територията на общината и засяга интересите на местната общност, не е достатъчно, за да придаде на въпроса характер на въпрос от местно значение по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС. Когато предметът на допитването засяга обекти или дейности, поставени под специален държавен режим и предоставени за управление и решаване на държавни органи, липсва необходимата материална компетентност на органите на местното самоуправление за произнасяне по същество. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВАС разбиране, нищожни са административните актове, засегнати от толкова съществен недостатък, че се оказват лишени от способност да породят целените правни последици. От своя страна в Тълкувателно решение № 6 от 27.10.2022 г. по тълк. д. № 6/2021 г. на ВАС е подчертано, че административният орган може да действа единствено в границите на нормативно предоставената му компетентност и не може да навлиза в правомощията на друг орган. Именно такава хипотеза е налице в настоящия случай. Поради това съдът приема, че оспореното Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., е постановено при липса на материална компетентност, която представлява най-тежкия порок на административния акт и обуславя неговата нищожност. Независимо че установената липса на материална компетентност е достатъчно основание за прогласяване нищожността на оспореното решение, съдът дължи произнасяне и по останалите наведени в жалбите възражения относно законосъобразността на проведената процедура по ЗПУГДВМС и съответствието на поставените за решаване чрез местен референдум въпроси с изискванията на закона. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС въпросите, поставяни на местен референдум, следва да бъдат формулирани на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно. Изискването е императивно и цели да гарантира, че всеки избирател може без затруднение да разбере предмета на допитването и правното значение на отговора си, като формира свободна и информирана воля. Следователно предмет на съдебна проверка е не само граматическата разбираемост на въпроса, но и неговата юридическа определеност и способността му да очертае ясно последиците от евентуалния резултат на референдума. Първият от поставените въпроси гласи: „Съгласни ли сте община /нас.място/ да НЕ променя предназначението на имоти от общинския устройствен план с цел изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут?“. Съдът намира, че този въпрос не отговаря на законовите изисквания за точност и яснота. В него е използвано понятието „общински устройствен план“, което не представлява легално установен термин в действащото устройство на територията. Законът за устройство на територията урежда различни видове устройствени планове, включително общ устройствен план и подробен устройствен план, като за всеки от тях са предвидени различни правни последици, компетентни органи и процедури. От формулировката на въпроса не може да се установи дали се визира общият устройствен план на общината, конкретен подробен устройствен план или друга устройствена процедура, свързана с предназначението на отделни имоти. Използването на неточно и неустановено в закона понятие създава неяснота относно действителния предмет на допитването и не позволява еднозначно определяне на последиците от евентуалния вот. По този начин избирателите са поставени в положение да изразят воля по въпрос, чието съдържание не е достатъчно ясно и определено от правна гледна точка. Липсата на ясно очертан предмет на допитването е несъвместима с изискванията на чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС и представлява самостоятелно основание за приемане, че въпросът не е годен да бъде поставен на местен референдум. Неяснотата на поставения въпрос е особено съществена предвид задължителния характер на резултата от местния референдум по чл. 26, ал. 4 ЗПУГДВМС. От използваната формулировка не може да се установи какво конкретно действие или бездействие би следвало да извърши общината при евентуално приемане на въпроса с отговор „да“. Не става ясно дали се цели забрана за изменение на общия устройствен план, отказ за одобряване на подробен устройствен план, отказ за промяна предназначението на конкретни имоти или въвеждане на общо ограничение за всички бъдещи устройствени процедури, свързани с изграждане на производствени мощности за боеприпаси и барут. Поради това от съдържанието на въпроса не могат да бъдат изведени еднозначно нито предметът на допитването, нито правните последици от евентуалния резултат, което е несъвместимо с изискванията на чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС за точно и ясно формулиране на въпросите за местен референдум. Съдът намира, че вторият и третият въпрос също не отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС за кратко, точно и ясно формулиране. Вторият въпрос е формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте на територията на община /нас.място/ да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и взривни вещества /включително заводи за барут и снаряди/, свързана с инвестиционно предложение на предприятията „•••“ и „•••• ЕАД?“. От съдържанието му се установява, че в рамките на един въпрос са обединени различни обекти и дейности - производствена база за боеприпаси, производствена база за взривни вещества, заводи за барут и заводи за снаряди, както и конкретно инвестиционно предложение на две изрично посочени търговски дружества. По този начин предметът на допитването не е формулиран кратко и ясно, а съчетава различни фактически хипотези, без да позволява точно разграничаване на неговия предмет. Същевременно изричното посочване на „•••“ и „•••• ЕАД показва, че въпросът е насочен не към абстрактно разрешаване на въпрос от местно значение, а към конкретно инвестиционно намерение на индивидуално определени правни субекти. По този начин предметът на допитването се персонализира и се отклонява от общия обществен характер на местния референдум. Неяснотата на въпроса се засилва и от обстоятелството, че от евентуален положителен резултат не може да се установи какво конкретно правно действие следва да бъде предприето от органите на местното самоуправление. Не става ясно дали се цели недопускане на конкретното инвестиционно предложение, забрана за определен вид производствена дейност или въвеждане на общо ограничение относно бъдещи инвестиционни намерения от сходен характер. Поради това липсва необходимата яснота относно правните последици от евентуалния резултат на референдума. Третият въпрос - „Съгласни ли сте да бъде забранен строежът на завод за барут на територията на Община /нас.място/?“ - също не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 6 ЗПУГДВМС. Въпросът е формулиран като обща и безусловна забрана за бъдещо строителство на определен вид производствен обект на територията на цялата община, без да е посочено чрез кои правни механизми следва да бъде реализирана подобна забрана и какви конкретни действия следва да предприемат органите на местното самоуправление при евентуален положителен резултат от референдума. Не е отчетено и обстоятелството, че за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, законодателят е предвидил специален устройствен режим и специална компетентност на държавни органи, включително на министъра на отбраната в предвидените от закона случаи. Поради това от самата формулировка на въпроса не може да се установи по какъв начин евентуалният резултат от референдума би могъл да бъде приведен в изпълнение и какви конкретни правни последици би породил. По съществото си вторият и третият въпрос не са насочени към разрешаване на конкретен въпрос от местно значение, а към въвеждане на обща и абстрактна забрана за определен вид бъдещи инвестиционни намерения, производствени дейности и строителство на територията на общината. Местният референдум по чл. 26 и сл. ЗПУГДВМС е средство за пряко участие на гражданите при решаването на конкретни въпроси от местно значение, предоставени в компетентност на органите на местното самоуправление, а не способ за създаване на общи правила за бъдещо поведение или за въвеждане на нормативни ограничения с действие за неопределен кръг случаи и субекти. Чрез поставените въпроси на практика се цели предварително и безусловно изключване на възможността за реализиране на определен вид инвестиционни намерения и строителни дейности на територията на общината, независимо от конкретните параметри на съответния проект и независимо от преценката, която следва да бъде извършена в рамките на предвидените в закона специални административни производства. Подобна обща забрана не може да бъде въвеждана по пътя на местен референдум, тъй като допустимостта на инвестиционните намерения, устройствените процедури и строителството подлежи на самостоятелна преценка от компетентните държавни и общински органи в рамките на специално уредени производства. По отношение на възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при образуване и разглеждане на инициативата за провеждане на местен референдум съдът намира следното: От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.02.2026 г. в Общински съвет - /нас.място/ е внесено предложение за произвеждане на местен референдум от Сдружение „•••••••••••“, регистрирано под № 11/25.02.2026 г. в публичния регистър на предложенията за провеждане на местен референдум. Съгласно чл. 28, ал. 7 ЗПУГДВМС предложението за произвеждане на местен референдум следва да съдържа изчерпателно посочените в закона реквизити, сред които и мотивите на предложението. Законодателят е предвидил това изискване като задължителен елемент от инициативата, тъй като именно чрез мотивите гражданите получават информация относно причините за отправяне на предложението, преследваните цели и обществената необходимост от провеждането на допитването. Следователно мотивите не представляват формално приложение към подписката, а съществена част от нейното съдържание. По делото е безспорно установено, че към предложението на Сдружение „•••••••••••“ не са били приложени мотиви. Това обстоятелство се признава както в докладната записка на председателя на Общинския съвет, така и в изрично представеното по делото уведомление, в което се посочва липсата на мотиви към внесената инициатива. Липсата на мотиви не може да бъде квалифицирана като несъществена нередовност. Изискването е установено в защита на правото на гражданите да формират информирано решение дали да подкрепят инициативата с подписа си. Когато мотивите отсъстват още към момента на събиране на подписката, не може да се приеме, че подкрепилите инициативата лица са разполагали с предвидената от закона информация относно основанията за нейното предприемане. Поради това последващото изготвяне на докладна записка, становища или други документи в рамките на производството пред общинския съвет не е в състояние да отстрани вече допуснатия порок, тъй като тези документи не са били известни на гражданите към момента на упражняване на правото им на участие в инициативата. Наред с това съдът констатира и несъответствие на използваната бланка за подписка с изискванията на закона. От приложените по делото образци е видно, че в бланката, използвана за инициативата на Сдружение „•••••••••••“, липсва графа „забележки“. Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗПУГДВМС подписката следва да съдържа графа „забележки“, в която се вписват данните на придружителя, когато подписът се полага от лице с физически или зрителни увреждания. Разпоредбата е императивна и създава законова гаранция за упражняване правото на участие от лица, които поради здравословното си състояние се нуждаят от съдействие при подписването. Поради това липсата на предвидения от закона реквизит не представлява формален пропуск в оформлението на бланката, а нарушение на установения ред за събиране на подписката, което засяга гарантираните от закона условия за участие на гражданите в инициативата. Наред с това, основателно е и възражението за липса на доказателства за наличие на кворум на заседанието на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), заседанието на общинския съвет е законно, ако на него присъстват повече от половината от общия брой на съветниците. Наличието на кворум е абсолютна процесуална предпоставка за валидното провеждане на заседание и за законосъобразното формиране на воля от колективния орган. Тежестта на доказване на този факт лежи върху административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. В административната преписка е приложен Протокол № 40 от 30.04.2026 г., към който обаче липсва надлежно оформен присъствен списък за съответната дата, удостоверяващ с подписите на съветниците тяхното присъствие. Макар в протокола да е отразено присъствието на 27 съветници при откриването и 30 при гласуването, това представлява само констатация на председателстващия, която не може да замести изискуемото от закона и практиката първично писмено доказателство. Недоказването на кворума е порок, който засяга компетентността на органа да формира валидна воля, и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно води до незаконосъобразност на приетия акт. Съдът намира за основателни и възраженията относно неспазване на процедурата по чл. 30, ал. 2 ЗПУГДВМС. Съгласно посочената разпоредба кметът на общината и постоянните комисии към общинския съвет следва да представят становища и проекти за решения по предложението не по-късно от три дни преди заседанието на общинския съвет. Законът изисква не само формиране на становище, но и изготвяне на проект за решение, който да бъде предоставен на общинските съветници при подготовката на заседанието. По делото е установено, че в Общински съвет - /нас.място/ изобщо не е постъпвало становище от кмета на общината, което изрично е удостоверено от председателя на общинския съвет в изпълнение на указанията на съда. От представените протоколи на постоянните комисии се установява, че същите са обсъдили внесените предложения и са формирали резултат от проведено гласуване, но не са изготвили самостоятелни проекти за решения по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗПУГДВМС. Съдът приема, че посочените нарушения са съществени. Законодателят е възложил на кмета и на постоянните комисии специална подготвителна функция в производството по разглеждане на предложенията за местен референдум. Техните становища и проекти за решения имат за цел да подпомогнат общинския съвет при формиране на волята му чрез предварителен анализ на фактическите и правните предпоставки за произнасяне. Липсата на становище от кмета и липсата на проекти за решения от комисиите представляват неизпълнение на изрично предвидени от закона процесуални задължения и лишават общинските съветници от част от предвидената от законодателя подготовка при разглеждане на въпроса. Неоснователно е обаче възражението, че решението е незаконосъобразно единствено поради неспазване на едномесечния срок по чл. 30, ал. 1 ЗПУГДВМС. Действително от представените доказателства се установява, че предложенията са внесени съответно на 10.02.2026 г. и на 25.02.2026 г., а общинският съвет се е произнесъл на заседание, проведено на 30.04.2026 г. Посоченият срок обаче има инструктивен характер и неспазването му не води само по себе си до незаконосъобразност на последващото решение. В случая не се установява просрочието да е довело до лишаване на заинтересованите лица от участие в производството или до друг самостоятелен порок на административния акт, поради което това нарушение не обуславя самостоятелно основание за неговата отмяна. Кумулативното наличие на установените по делото съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липсата на мотиви към едно от предложенията за произвеждане на местен референдум, използването на подписка, която не съдържа всички задължителни реквизити по чл. 28 ЗПУГДВМС, както и неизпълнението на задълженията по чл. 30, ал. 2 ЗПУГДВМС за представяне на становище от кмета и проекти за решения от постоянните комисии - води до опорочаване на цялата процедура по приемане на Решение № 908 на Общински съвет - /нас.място/. Констатираните нарушения не представляват формални пропуски, а засягат съществени законови гаранции, въведени с цел осигуряване на законосъобразното формиране както на гражданската инициатива, така и на волята на компетентния колективен орган. Поради това съдът приема, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Наред с това съдът намира, че всяко едно от посочените нарушения, разгледано самостоятелно, е от такова естество и тежест, че е годно да обоснове незаконосъобразност на проведеното производство и отмяна на постановения въз основа на него административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че възраженията на ответника не могат да бъдат споделени. Те не опровергават констатираните пороци относно предмета на местния референдум, формулировката на поставените въпроси и законосъобразността на проведената процедура. Напротив, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба обосновават извод, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, които обуславят неговата незаконосъобразност. По изложените съображения съдът приема, че поставените на местен референдум въпроси не представляват въпроси от местно значение по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС и не са предоставени от закона в компетентност на органите на местното самоуправление. Предметът им засяга обществени отношения, регулирани от държавни органи в областта на отбраната, националната сигурност и реализирането на инвестиционен проект, определен от Министерския съвет като проект от основен интерес, свързан със сигурността на страната. При това положение Общински съвет - /нас.място/ не е разполагал с правомощие да поставя тези въпроси за решаване чрез местен референдум. При липса на материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС, вместо да упражни задължението си по чл. 31, ал. 1, изречение второ от закона и да откаже произвеждането на референдум поради незаконосъобразност на поставените въпроси, общинският съвет е постановил решение по чл. 30, ал. 3 ЗПУГДВМС за неговото произвеждане. Липсата на материална компетентност е най-тежкият порок на административния акт. В случая тя не се изразява единствено в неправилна преценка на закона, а в отсъствие на самите материалноправни предпоставки, при които законът допуска произвеждане на местен референдум. След като органите на местното самоуправление не притежават правомощие да решават поставените въпроси, същите не могат да бъдат решавани и чрез пряко участие на гражданите чрез местен референдум. Наред с това при приемането на оспореното решение са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, подробно обсъдени по-горе, които допълнително потвърждават незаконосъобразността на проведената процедура. Ето защо съдът приема, че Решение № 908 с Протокол № 40 от заседание на Общински съвет - /нас.място/, проведено на 30.04.2026 г., е постановено при липса на материалноправните предпоставки, при които законът допуска произвеждане на местен референдум, и при неправомерно упражняване на правомощието по чл. 30, ал. 3 ЗПУГДВМС вместо дължимия отказ по чл. 31, ал. 1, изречение второ от закона, което обуславя нищожността на акта. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община /нас.място/, като юридическо лице, в чиято структура се намира ответният орган - Общински съвет - /нас.място/. Жалбоподателят „••••“ ЕАД е представил списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който е претендирал присъждане на държавна такса в размер на 75,56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1224 евро с включен ДДС, като по делото са представени доказателства за извършването им. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящото дело е без определен материален интерес. Независимо че се отличава с относителна правна сложност, делото е разгледано в едно съдебно заседание, не са събирани гласни доказателства, не са назначавани експертизи, а доказателственият материал е предимно писмен. При съобразяване на действително извършената процесуална дейност, обема на положения адвокатски труд и минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до 511,29 евро, съответстващи на 1000 лева. Следователно, в полза на „••••“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 586,85 евро, представляващи 75,56 евро държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят Областен управител на област с административен център Пловдив е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро, съответстващи на 200 лева, съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на спора, разноски в полза на заинтересованата страна Сдружение „•••••••••••“ не следва да бъдат присъждани. Ответникът Общински съвет - /нас.място/ не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, Административен съд - Пловдив