Решение № 254 от 22.11.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 183/2023 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба с вх.№1428/23.02.2023г от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - СМОЛЯН, представлявана от И.С. –директор С. -чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М.Х. срещу решение №60 от 14.02.2023г., постановено по гр. дело № 1114 /2022г. по описа на Районен съд-Смолян, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян е осъдена да заплати на М. А. А. от гр. К., кв.“З.“, бл.1, вх.А, ет.1, ап.З следните суми: -2 229, 08лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 08.11.2019г. - 30.09.2022г., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, както и сумата в размер на 307, 79 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е положен труда до датата на предявяване на иска - 07.11, 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 07.11.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 500лева, представляваща направените деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сума от 139, 16 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове по сметка на Районен съд -Смолян и сумата от 120 лева -възнаграждение за вещо лице. Намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. За да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, които счита, че съдържат вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Наред с горните мотиви счита, че районния съд се е позовал е на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67, ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.Твърди, че районния съд е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове“Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Намира, че направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон.За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. твърди, че е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Твърди, че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6, 00ч. се ползват със специалната закрила по КТ.Непълнотата в закона счита, че би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд твърди, че са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Счита, че при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Твърди, че липсата на аналогична разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. В този смисъл сочи съдебна практика на съдилищата. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа.Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Твърди, че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР). Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането му става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8: 7=1, 143. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.З, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд.Счита, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди, че тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. Счита, че за разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.Твърди, че при нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът 8: 7, т.е. 1, 143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7: 7, т.е.1 и в този случай всъщност броя на нощните часове не се увеличава“.Преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило дори за всички работници и служители, чиито статут се урежда от КТ. Макар в цитираните в жалбата становища да се коментира хипотеза с лица, работещи с намалено работно време, тогава, когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква е видно, че преизчисляване не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време. Твърди, че именно такава продължителност е установена и за служителите със статут, уреден в ЗМВР.Отделно от горното намира че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.Неправилността на решението по главния иск счита, че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.Твърди, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции Претендира разноски за юриск. възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции. В законният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. А. А.. В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция при МВР –Смолян, се представлява от гл.юриск.Х., която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Представя писмени бележки. Въззиваемият М. А. А. редовно призован, не се явява Вместо него пълномощникът му адв.Б. поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд –Смолян.Представя писмени бележки Претендира разноски за въззивното производство. Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от същата норма, статутът му се урежда с този закон.Не се спори по делото, че ищеца работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в ГПУ- Ивайловград, към РД“ГП“-Смолян, което служебно правоотношение не е прекратено. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за периода от 08.11.2019г. до 30.09.2022г., ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в НСОРЗ е 1 820 часа. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 228 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 08.11.2019г. до 30.09.2022г., преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 2 229, 08 лева. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно описана в таблица Приложение 1 е 307, 79 лева. Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Основният и спорен по делото въпрос е следва ли да се преизчислява или не, с коефициент 1, 143, положеният от ищеца нощен труд и така да се приравнява към дневен. За да се даде точен отговор, трябва да се проследи съответната законодателна уредба.