Решение № 19 от 16.1.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 290/2023 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба с вх.2816/25.04.2023г. Б. С. Д., ЕГН- ••••••• гр.З., чрез адвокат М. О. срещу решение № 194/06.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1284/2022г. по описа на районен съд – Смолян в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Б. С. Д. срещу Главна дирекция „Гранична полиция", със седалище и адрес на управление гр. С. п.к. ••••, бул. „М. Л." № •, представлявана от главен комисар Р. Д. за сумата от 2 740, 16лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 11.10.2019 - 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и за сумата от 382, 53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2020 до 20.12.2022 г. Счита, че в обжалваната му част съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които представляват основания за отмяната му. Твърди, че за да отхвърли двата иска, PC- Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната., заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на изгладените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че на основание чл.633 ГПК Решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С- 262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл.8 и чл.12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест' на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Следователно с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР счита, че следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент счита, че не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Моли ОС -Смолян да вземе предвид следните аргументи относно задължителността на постановките по решението на Съда и обвързването им с нормите на националното законодателство, приложими в светлината на правото на ЕС.Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи.СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения Съдът влияе върху развитието на правото на Съюза и респективно върху националните правни системи.Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, тези, които не разглеждат спор като последна инстанция, могат, а юрисдикциите, които са последна национална инстанция по спора, са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато установят, че дадена общностна разпоредба е неясна (чл.267, параграф 2 и 3 от ДФЕС). Следователно, след като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Приемането на различна теза счита, че би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Нормите на правото на ЕС следва да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки. Счита, че казаното е обяснимо, доколкото неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция, би се превърнало от нарушение на последната в такова, извършено от държавата- членка.Ето защо счита, че при колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР.В тази връзка сочи Решение от 5 октомври 2010, по дело №С 173/09 на СЕС - (Делото"Елчинов"), съгласно което Съдът на ЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания", дадени им от върховен съд при отмяна на решението им и връщането му за ново разглеждане, ако тези указания противоречат на правото на ЕС. Същата практика на СЕС е обективирана и в Определение от 28 октомври 2010, С-449/09, EU: C: 2010: 651, както и в Решение от 8 ноември 2016, С-554/14, където Съдът на ЕС е постановил, че съдилищата следва да не прилагат тълкувателно решение или постановление на върховен съд, ако Съдът на ЕС установи, че последното противоречи на правото на ЕС. Тази практика е потвърдена и в други решения на СЕС. Моли въззивния съд да обърне внимание, че от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1, 143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Размерът на исковите претенции е установен с направените изчисления от вещото лице. Спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1, 143. Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, счита, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1, 143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и неправилно не е била уважена от PC -Смолян до посочените в ССЕ размери по съображения, продиктувани единствено от постановеното ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС.Счита, че PC -Смолян неправилно е тълкувал националното право, тъй като лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Счита, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Намира, че това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗГГЧОС. Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0, 25лв./1, 00лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.Намира, че в случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, счита, че разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР.Счита, че съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл.188 ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187 ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1, 143.до Съда на ЕС, като средство, което да даде възможност на настоящата инстанция да не прилага практиката на върховният съд, ако тя противоречи на правото на ЕС. В законният срок е постъпил писмен отговор с вх. №3196/12.05.2023г.от Главна дирекция „Гранична полиция чрез гл.юриск.М. Х., която счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, но неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на районен съд Смолян намира за правилно и законосъобразно, и моли в обжалваните части да бъде потвърдено.Сочи, че в мотивите на ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. на ВКС, ОСГК по тълк.д.№1/2020г., което решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния закон за Министерство на вътрешните работи. Положеният от ищеца труд е в границите на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Намира, че не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за министерство на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗМВР условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с заповед. Видно от приетото по делото заключение по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото положеният от ищеца М. нощен труд е заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9 от НСОРЗ, т.е в случая допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е заплатено според приетото в ЗМВР - на база заповед на министъра на вътрешните работи, което счита че се установява и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. Счита за неоснователно и недоказано изложеното във въззивната жалба твърдение за наличие на неправилно тълкуване от страна на Районен съд- Смолян на националното право, тъй като лишаването на ищеца от допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. С оглед спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по охрана на обществения ред, които изискват непрекъсваемост на процеса счита, че налага ограничаване на предвидената в КТ специална закрила и не може да се търси равнопоставеност с другите работници и служители, които работят по трудово правоотношение. Освен това, полагането на нощен труд от служители на МВР твърди, че се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6, и 7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия/чл.69, ал.2 от КСО/ и др.Счита за неоснователно отправеното с въззивната жалба особено искане за отправяне на преюдициално запитване от Окръжен съд- Смолян до съда на Европейските общности на основание чл.629, ал.1 от ГПК относно изтъкнатите във въззивната жалба противоречия на Тълкувателно решение №1/2020г. на ОСГК на ВКС с Решение на СЕС, постановено по дело № С-262/2020г. по следните съображения: Постановеното Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело №1/2020г.на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България счита, че съответства на правото на Европейския съюз. По дело №С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз по направено запитване от български съд твърди, че е налице произнасяне по относими, към тълкувателното дело въпроси. В решението се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Поради това намира, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе. Претендира разноски, представляващи юриск. възнаграждение за настоящата инстанция. Постъпила е частна жалба с вх.№334/22.05.2023г. от Б. С. Д. чрез адв. М. О. срещу определение № 348/09.05.2023г., постановено по гражданско дело № 1284/2022г. по описа на PC –Смолян, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2811/25.04.2023г. за изменение на основание чл.248 ал.1 ГПК на Решение № 194/06.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1284/2022г. по описа на PC Смолян в частта му разноските, като освен присъдените 52, 54 лева да му бъдат присъдени още 247, 46 лева за адвокатско възнаграждение. В случая съдът е изчислил полагаемото се на ищеца възнаграждение по формулата, сборът от стойността на уважените искове, умножен по общия размер на разноските за адвокат, като полученото е разделено на общия сбор на стойността на всички предявени искове и по този начин била получена присъдената сума от 52, 54 лева.Счита, че предмет на делото са четири обективно съединени иска, два от които са главни, а другите два са акцесорни на главните.Претендира направените разноски за водене на делото съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от ищеца счита, че са в размер на 600, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С решението си PC Смолян е отхвърлил два от исковете и е уважил другите два, като при разпределяне на отговорността за разноските е присъдил на ищеца сумата от 52, 54 лева, изчислени съобразно уважената част от исковете". Намира, че този подход на съда би могъл да бъде споделен, единствено ако предмет на делото е един иск, и той частично е бил уважен/отхвърлен. Счита, че в случая е уговорено едно общо възнаграждение за четири отделни иска, като два от тях са уважени, поради което в полза на ищеца намира, че следва да се присъдят ½ от направените разноски, равняващи се на 300, 00 лева, а не 524лева, както неправилно счита, че е процедирал PC- Смолян.Поради това моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл като присъди допълнително още 247, 46 лева разноски или общо 300 лева. В законният срок е постъпил писмен отговор с вх. №3806/09.06.2023г. от Главна Дирекция Гранична полиция чрез гл.юриск. М. Х., която намира, че частната жалба е неоснователна и недоказана и в обжалваната част определението на районен съд -Смолян да бъде потвърдено като законосъобразно. Пред окръжен съд Смолян жалбоподателят Б. С. Д., редовно призован не се явява.Вместо него пълномощникът му адв.О. поддържа както въззивната така и частната жалба за разноските Моли да бъдат уважени отхвърлените искове като основателни и доказани Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Представя писмени бележки. Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция „ към МВР гр.С., редовно призован, се представлява от гл.юриск.М. Х., която поддържа становище, че въззивната и частната жалба са неоснователни недоказани и моли в обжалваните части да бъде потвърдено решението на районен съд Смолян като законосъобразно и обосновано постановено.Представя писмени бележки Претендира разноски. Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен процесуален представител, в законният срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Решението на районен съд –Смолян в отхвърлителните му части и в частта за разноските следва да се отмени като иска на Б. С. Д. следва да се уважи като му се присъдят всички разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Ищецът Б. С. Д. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична полиция” С. обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 740, 16 лева след допуснато измененеие на иска, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд 200 часа в периода 11.10.2019 – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; - иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от382, 53 лева, след допуснато изменение на иска., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, за периода 01.01.2020 – 20.12.2022г.; Тези искове са отхвърлени от районен съд -Смолян като неоснователни и недоказани и в тези части е обжалвано решението. Решението на районен съд –Смолян в частта с която са уважени исковете за присъждане на левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, ведно със законна лихва върху присъдените суми не е обжалвано и е влязцло в законна сила. Няма спор по делото, че Б. С. Д. е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установява също, че в посочения период от време същият е положил 1 912 часа нощен труд. В първата инстанция е била допусната, назначена, изслушана приета и неоспорена ССЕ като вещото лице е установило, че на Б. Д. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл.9, ал.2 е 2 185 часа /Таблица1, к.4+к.9/. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 273 часа/Таблица1 к.5+к.10/. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 11.10.20219 г. до 30.11.2022 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за Р. М. Т. е 2 740, 16 лева, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1, к.13. Съгласно заключението на вещото лице размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 21.12.2022г.г./датата на завеждане на исковата молба/ е 382, 53 лева, подробно отразен в Таблица1, к.14 Смолянският окръжен съд намира, че спорния по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след като бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, чрез преизчисляване с коефициент 1, 143 или тя в случая е неприложима. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. следва да се допълни, че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от националното право са несъвмести с правото на ЕС. С решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № 262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19, EU: C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Прието е от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата, на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU: C: 2021: 210, т. 36 и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU: C: 2021: 210. Видно от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU: C: 2020: 466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C- 585/19, EU: C: 2021: 210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.В тази връзка следва да се посочи, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.При това положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел. Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първо и второ четене на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон“. Посочено е и в самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните организации /запазване на коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143. В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Настоящият съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за попродължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд, проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като извънреден. На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и завишените изисквания към тях. Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР. Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни служители по ЗМВР. Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви. Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР, установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“. Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си положение, и завишените изисквания към тях. В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен „Защита на безопасността и здравето“: . „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето; б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на разположение по всяко време“; Хартата на основните права на ЕС-Член 20 Равенство пред закона.Всички хора са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. От извършените по делото проверки настоящият съдебен състав счита че липсата на изрично правило за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно третиране. В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“. В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция. „ Установеното според настоящия съдебен състав, не показва друго.Именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по описаните досега причини. Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че незаконосъобразно и необосновано районният съд е отхвърлил исковата претенция по чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, поради което решението в тази част следва да бъде отменено, като вместо това ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати претенцията по чл. 178 ал. 1 т. 3 от КТ, ведно с лихвата за забава, изчислена от вещото лице както и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1100 лева за адвокатско възнаграждение.Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение за пълномощника на ищеца, тъй като делото е с фактическа и правна сложност. Следва ответникът по иска да заплати 109, 50 лева разноски за експертиза по сметка на районен съд – Смолян, както и ДТ 6% по иска по чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР по сметката на окръжен съд Смолян в размер на 187, 36лева. С оглед изхода на делото ще следва да бъде отменено определение №348/09.05.2023г по гр.д. №1284/2022г по описа на районен съд-Смолян, с което е оставена без уважение молбата на Б. С. Д. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение №194/ 06.04.2023г по гр.д. №1284/2022г по описа на районен съд -Смолян като незаконосъобразно и необосновано. Водим от горното Смолянският окръжен съд