Решение № 377 от 20.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3630/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 20077805 от 03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 42999/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 411, изр. 2 КЗ във връзка с чл. 432 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД сумата от 6 649,03 лв., представляващи платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № ••••••••••/166-19 за имуществените вреди на застрахования „Овергаз Мрежи“ АД по комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № ••••••••••R00063, причинени при повреждането на газопреносната мрежа – подобект РГ и отклонение до консуматори 696-ГИ, находящи се в град София, ул. „Емилиян Станев“ № 40, състоящи се в скъсване на разпределителен газопровод /РГ ф110mm/, изтичане на газ и оставане без газ на сто броя битови потребители и три броя ОА при извършване на изкошни работи на 13.03.2019 г. от работници и служители, наети от „Ивкомплект“ ООД, което към момента на аварията е имало сключена застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ № 0000692542/16.01.2019 г. с ответното дружество, заедно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба – 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата от 1516,97 лв., представляващи направените от ищцовото дружество разноски по делото – платените държавна такса са исковата молба, депозити за основна и допълнителна съдебни технически експертизи и адвокатско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът счита, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да докаже в условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на предявения иск. Твърди, че не са налице неправомерни действия или бездействия от страна на служители на застрахованото лице, които да са в причинна връзка с реализирането на вредите, доколкото има нарушение в уведомителния режим досежно обозначаването на газопровода със сигнална лента, каквото е изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 6/25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. Поддържа, че по време на изкопните работи е изпратен екип на „Овергаз мрежи“, който е указал на служителите на застрахованото лице местоположението на газопровода, като впоследствие е установено, че има разлика между указаното положение и действителното такова, което е довело и до настъпване на аварията. Намира за неустановен механизмът на настъпване на събитието, както и неговият извършител. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Акцентира, че от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че са спазени нормативните изисквания при изграждане на подземния газоразпределителен газопровод, както и че мястото на газопровода е в съответствие със съгласувания проект. Намира за преклудирано твърдението на въззивника, че екип на „Овергаз мрежи“ АД е указал на „Ивкомплект“ ЕООД местоположението на газопровода, различно от действителното, което довело до настъпване на аварията. С оглед изложените съображения моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски. Третото лице-помагач „Ивкомплект“ ЕООД не взема становище по подадената въззивна жалба. Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез юрк. В. К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Ищецът основава претенцията си на твърдението, че застрахованото при него по имуществена застраховка дружество е претърпяло вреди, причинени при повреждането на газопреносната мрежа – подобект РГ и отклонение до консуматори 696-ГИ, находящи се в град София, ул. „Емилиян Станев“ № 40, състоящи се в скъсване на разпределителен газопровод /РГ ф110mm/, изтичане на газ и оставане без газ на сто броя битови потребители и три броя ОА при извършване на изкопни работи на 13.03.2019 г. от работници и служители, наети от „Ивкомплект“ ООД, като последното има сключена застраховка „Професионална отговорност“ с ответното дружество. За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл. 45 ал. 1 ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ; 4. Възложителя да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Професионална отговорност“. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което опровергаването на презумпцията е в тежест на ответника, а доказването на останалите елементи от фактическия състав, изброени по горе- е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Между страните не е спорно, а и от представената по делото спецификация по полица № ••••••••••R00063 се установява, че между ищеца и „Овергаз мрежи“ АД е сключена комбинирана застраховка „Имущество“ със срок на застраховката от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 включително. Съгласно т.1.3. от специалните условия към обхвата на застрахователното покрити се включват и повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица, в т.ч. и изкопни работни, а съгласно т.1.5 и загуба на изпуснат газ вследствие на авария и/или застрахователно събитие, покрито по полицата и пропуснати ползи от реализация на газа. Не е спорно по делото, че в срока на застрахователното покритие– на 13.03.2019 г., на застрахованото имущество са нанесени материални щети на газопроводна мрежа, намираща се в гр. София, ул. „Емилиян Станев“ № 40, собственост на „Овергаз мрежи“ АД, както и че във връзка с реализирания застрахователен риск, застрахователят е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 6649,03 лева, което е установимо и от представеното преводно нареждане от 05.08.2019 г. Не е спорно по делото, а и от представената по делото застрахователна полица № 0000692542 се установява, че между ЗАД „Армеец“ АД и „Ивкомплект“ ЕООД е сключена застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ със срок на застраховката 19.01.2019 г.-17.01.2020 г. Спорният въпрос по делото е свързан с наличието на основанието по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по сключена застраховка за професионална отговорност с третото лице и по-конкретно - с наличието на противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на застрахованото при ответника дружество, последица от което да са причинените на застрахованото имущество щети. Установяването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване - чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото е приет доклад /констативен протокол/ № 26 от 13.03.2019 г. на 13.03.2019 г., в 13часа и 56 минути на улица „Емилиян Станев“ № 40 е настъпила авария, изразяваща се в скъсано газопроводно отклонение и скъсан разпределителен газопровод ф110мм, като като причини за аварията е посочено непредумишлени действия на трети лица (изкопни работи). Като причинител на аварията е посочен „Ивкомплект“. Представен е протокол за отстраняване на авария от 13.03.2019 г., в който са посочени видът на вложените материали и тяхното количество, като е удостоверено, че ремонтът е извършен от К. В. и С. А.. В производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. В., който към месец март 2019 година е работил в „Ивкомплект“ като проектант и технически ръководител. Свидетелят В. разказва, че на улица „Емилиян Станев“ са извършвали изкопни работи. Бил е ръководител на обекта, като си спомня, че скъсали тръбата на газта с кофата на багера. След това дошъл авариен екип от „Овергаз“, който бил извикан от „Ивкомплект“. Свидетелят В. не си спомня дали е имало представител на „Овергаз“ на изкопните работи, като не може да каже дали преди започване на изкопните работи е имало съгласуване с „Овергаз“. Посочва, че по принцип проектите се съгласуват със „София Овергаз“, но след това не си спомня какво е било на този обект. Свидетелят В. сочи, че не може да каже дали е имало разлика указаното местоположение по трасиране, тъй като не си спомня. Свидетелства, че не може да каже дали е било обозначено с някаква лента или нещо друго, тъй като е било отдавна. По делото е разпитан и свидетелят К. В., който през месец март 2019 г. е работил като главен експерт в „Овергаз мрежи“ ЕАД, но не си спомня аварията на газопроводна мрежа на ул. „Емилиян Станев“ през март 2019 г. След предявяване на протокола за отстраняване на авария от 13.03.2019 г., свидетелят сочи, че адресът му е познат, но аварията няма как да си я спомни, точно тази авария. Заявява, че е участвал в протокола, тъй като името му е там. Потвърждава, че е неговият подпис и неговите имена, тъй като е представител на дружеството. Заявява, че не си спомня нищо по конкретния случай и че няма как да си спомни. По делото е прието и заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено и съгласно което общата стойност, получена съгласно одобрените методики за изчисляване на размера на нанесените щети и пропуснати ползи при авария, следствие на разкъсан разпределителен газопровод ф110мм и с налягане на газа в системата 4 бара е 6649,03 лева. Вещото лице посочва, че най-често срещаните случаи на разкъсване на подземно разположени инфраструктурни съоръжения и проводи е като следствие от несинхронизирани изкопни работи, като констатира, че в процесния случай е налице причинно-следствена връзка между така описаната авария и настъпилите вреди, включително вредата, представляваща изтичане на природен газ в атмосферата. Експертът посочва, че на основание разрешение за ползване № СТ-12-125 от 21.02.2006 г., издадено след Държавна приемателна комисия от ДНСК с директор – инж. И. Симидчиев и Лицензия № Л-184-08/17.12.2004 г., издадена на Еднолично акционерно дружество „Софиягаз“ от ДКЕВР може да се заяви, че при изграждане на подземния разпределителен газопровод, находящ с в гр. София, ул. „Емилиян Станев“ № 40 са били спазени нормативните изисквания за такъв строеж. Вещото лице посочва, че подземният разпределителен газопровод, находящ се в гр. София, ул. „Емилиян Станев“ № 40 е в Лицензия № Л-184-08/17.12.2004 г., обхващащ Столична община и община Божурище със срок от 17.12.2004 г. до 17.12.2039 г. Според заключението няма никакво съмнение в изрядността на водене на строителните книжа преди и по време на строителния процес. Експертът посочва, че при извършена от него проверка на място не е могъл да установи какви дейности по възстановяване на вредите са извършени поради това, че отстраняването на аварията е извършено преди повече от две години, но сочи, че доколкото през този двугодишен период абонатите са захранвани от този разпределителен газопровод, то това е доказателство, че газопроводът е отремонтиран съгласно приложения протокол за отстраняване на аварията. По делото е допуснато и изготвянето на допълнително съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице инж. Б.Т. потвърждава, че мястото на газопровода е в съответствие със съгласувания проект, както и че отклонението, към което принадлежи увреденият участък, е в разрешение за ползване № СТ-12-125 от 21.02.2006 г., издадено от ДНСК. От обсъдените дотук доказателства настоящият съдебен състав намира за установено, че изкопните работи, в резултат на които е настъпила процесната авария са извършени от служители на застрахованото при ответника дружество. В тази връзка констатациите в констативния протокол се потвърждават от показанията на свидетеля М. В., който е участвал в изкопните дейности в деня на настъпване на аварията като служител на застрахованото при ответника дружество и който потвърждава, че при извършване на изкопните дейности от „Ивкомплект“ бил скъсан разпределителния газопровод. Механизмът на настъпване на застрахователното събитие се потвърждава и от заключението на съдебнотехническата експертиза, доколкото вещото лице констатира наличието на причинно-следствена връзка между извършените дейности и настъпилите вреди. Видно от заключението на приетите основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи, към датата на аварията за процесното газопроводно отклонение е имало издадени както разрешение за строеж, така и разрешение за ползване, т.е същото е било изградено съобразно нормативните изисквания. Оплакването на въззивника, че е налице нарушение на уведомителния режим досежно обозначаването на газопровода със сигнална лента, каквото е изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 6 от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, доколкото е заявено за пръв път едва с подаването на въззивната жалба се явява преклудирано, поради което и не следва да бъде обсъждано. В разпоредбата на чл.20,ал.3 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти е предвидено, че строителни работи в сервитутна зона се допуска след писмено съгласие на титуляра на сервитутните права. В издадената на основание чл. 200, ал. 1 ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите - Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ - чл. 296, ал. 1, също е предвидено, че работата над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва след писмено съгласие на оператора на мрежата. Следователно извършващото процесните изкопни работи лице /лица/ в сервитутна зона носи отговорност за причинените имуществени вреди при нарушение на горепосоченото правило - задължение - да получи предварително писмено съгласие на титуляра на сервитутното право, съответно- на оператора на газопроводната и разпределителна мрежа за извършване на изкопни работи в обхвата на сервитутната зона, съответно- над или в близост до газопроводни съоръжения и съоръжения на разпределителната мрежа. Ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се установява изпълнение на нормативно установените задължения, посочени по-горе, за предварително съгласуване с газоразпределителното дружество преди извършване на изкопните работи, както и за получаване на предварително съгласие от титуляра на сервитутното право , нещо повече, той не и твърди от негова страна да са предприети действия за предварително съгласуване. С оглед така установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за липса на противоправно поведение от страна на негови работници и служители, последица от което да са процесните щети, тъй като тези действия са извършени в нарушения на нормативните изисквания на чл.20, ал.3 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти и на чл.296,ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Неоснователно е и оплакването на въззивника за различие между указаното положение на газопровода и действителното такова, доколкото същото не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Напротив – в показанията на свидетеля В. последният заявява, че не може да каже дали е имало разлика в указаното местоположение по трасиране, тъй като не си спомня. Отделно от това при липса на доказателства за съгласуване на изкопните дейности с оператора на газопроводната мрежа, то не се установява да е налице разминаване между указаното място на газопровода и действителното такова. С оглед всичко изложено дотук се установява, че причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на служителите на застрахованото при ответника дружество, т.е. доказано е наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява доказан по своето основание. Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на размера на дължимата се регресна претенция, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, която претендира разноски за депозит на свидетел в размер на 30 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 965 лева, за установяването на които е представила фактура, платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно, като предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените в хода на въззивното производство процесуални действия, както и с оглед материалния интерес на спора размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е справедлив и съответен и не са налице основание за намаляването му. С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът